Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛЕН АДВОКАТ
М. SZPUNAR
представено на 11 януари 2024 година(1)
Дело C-632/22
AB Volvo
срещу
Transsaqui S.L.,
встъпила страна
Министерство на финансите
(Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания)
(Преюдициално запитване — Картел за камиони — Иск за обезщетение за вреди — Връчване на документа за образуване на съдебно производство на дъщерно дружество на дружеството майка — Регламент (ЕО) № 1393/2007)
1. Настоящото преюдициално запитване от испанския Върховен съд дава на Съда възможност да изясни обхвата на прилагане на Регламент (ЕО) № 1393/2007(2) в ситуация, в която ищецът желае да връчи документ за образуване на съдебно производство на дъщерното дружество на компанията, срещу която възнамерява да предяви иск за обезщетение за вреди.
2. Основният въпрос е дали, с оглед на решение Sumal(3) —където Съдът е приел, че в контекста на санкциониран от Европейската комисия картел за камиони принудителното изпълнение може да бъде насочено директно както към дружеството майка, така и към дъщерните му дружества — документите за образуване на съдебно производство срещу дружеството майка могат да бъдат връчени на дъщерното му дружество.
Правна уредба
Правото на Съюза
3. Член 1, параграф 1 от Регламент № 1393/2007, озаглавен „Приложно поле“, има следния текст:
„Настоящият регламент се прилага за граждански или търговски дела, когато, за да бъде връчен един съдебен или извънсъдебен документ, той трябва да бъде изпратен от една държава членка в друга. По-специално, регламентът не се прилага по отношение на данъчни, митнически и административни дела или по отношение на отговорността на държавата за действие или бездействие при упражняване на държавната власт („acta iure imperii“).“
Испанско законодателство
4. Член 24 от Конституцията на Испания гласи следното:
„1. Всеки има право на ефективна защита от съдиите и съдилищата при упражняване на правата и законните си интереси, като в никакъв случай не може да бъде лишен от защита.
2. Освен това всеки има право на предварително създаден със закон редовен съд, на защита и на достъп до адвокат, да бъде уведомен за повдигнатото срещу него обвинение, на публичен съдебен процес без необосновано забавяне и с всички гаранции, да използва релевантните за своята защита доказателства, да не прави самоуличаващи изявления, да не се признава за виновен и да се ползва от презумпцията за невиновност.“
5. Член 155 от Ley 1/2000 de Enjuiciamiento Civil (Закон 1/2000 за гражданското съдопроизводство) от 7 януари 2000 г.(4), в приложимата към спора по главното производство редакция, озаглавен „Първоначално връчване на съобщения на страните или връчване на страни, които не се представляват от процесуален представител. Местоживеене“, предвижда:
„1. Когато страните не се представляват от процесуален представител или призоваването или връчването на съобщения се извършва за първи път, връчването се извършва чрез изпращане на адреса по местоживеене на страните в производството.
[…]
3. За целите на връчването на съобщения за адрес по местоживеене може да бъде посочен адресът, записан в съответния общински регистър на населението или официално вписаният за други цели адрес, а в случаите на предприятия и други образувания или на лица, които упражняват професия, за която е предвидено задължително членуване в професионална организация — адресът, вписан в официален регистър или съдържащ се в публикации на професионални организации. За адрес по местоживеене за посочените цели може да бъде прието и мястото на осъществяване на професионална или трудова дейност, когато същото не е с временен характер.
[…]
При предявяване на иск срещу юридическо лице, може също така да бъде посочен адресът по местоживеене на всяко лице, вписано като управител, директор или прокурист на търговското дружество, или на председател, член или представляващ ръководния орган на организация, вписана в официален регистър“.
Фактите в главното производство, процедура и преюдициални въпроси
6. През 2008 г. Transsaqui SL закупува два камиона Volvo.
7. На 19 юли 2016 г. Комисията приема решение относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г.(5) (Дело AT.39824 — Камиони), (нотифицирано под номер C(2016) 4673) (наричано по-нататък „решението на Комисията от 19 юли 2016 г.“)(6). AB Volvo е един от адресатите на това решение. В това решение Комисията е установила, че няколко производители на камиони, включително Volvo, са участвали в картелно споразумение под формата на единно и продължено нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП. Установено е, че адресатите на решението са участвали в тайно споразумение и/или носят отговорност за него. Тайните споразумения включвали споразумения и/или съгласувани практики в областта на ценообразуването и увеличенията на брутните цени, с цел изравняване на брутните цени в европейското икономическо пространство (ЕИП), както и на календара и прехвърлянето на разходите за въвеждане на технологии за емисии, изисквани от стандартите EURO 3 – EURO 6. По отношение на Volvo е установена продължителност на нарушението от 17 януари 1997 г. до 18 януари 2011 г.
8. На 12 юли 2018 г. Transsaqui предявява иск срещу Volvo пред Juzgado de lo Mercantil no 1 de Valencia (Търговски съд № 1, Валенсия, Испания), за заплащане на обезщетение за вредите, претърпени в резултат на прилаганите спрямо него завишени цени в рамките на картела за камиони, установен с решението на Комисията от 19 юли 2016 г. Претендираното обезщетение е в размер на 24 420,69 евро, съответстващо на стойността на това завишение на цените. Като правно основание на иска си Transsaqui сочи членове 72 и 76 от Ley 15/2007 de Defensa de la Competencia (Закон 15/2007 за защита на конкуренцията) от 3 юли 2007 г.(7), решението на Комисията от 19 юли и Директива 2014/104/ЕС(8).
9. Независимо от факта, че седалището на Volvo се намира в Гьотеборг (Швеция), Transsaqui посочва като адрес на Volvo за целите на връчване на съдебните съобщения за предоставяне на отговор на исковата молба седалището на дъщерното си дружество в Испания, Volvo Group España, SAU, намиращо се в Мадрид (Испания).
10. Juzgado de lo Mercantil no 1 de Valencia (Tърговски съд №1, Валенсия) обявява иска за допустим, след което копия от исковата молба и приложени към нея документи са изпратени с препоръчана поща на служебния адрес на Volvo Group España в Мадрид. Приемането на пощенската пратка обаче е отказано с ръкописна бележка, в която е посочен адресът по седалището на Volvo в Швеция. В светлината на гореизложеното Juzgado de lo Mercantil no 1 de Valencia (Търговски съд № 1, Валенсия) насрочва заседание, в което Transsaqui да изложи становището си по въпроса. Transsaqui поддържа, че поведението на Volvo Group España, изразяващо се в отказ да приеме съдебното съобщение за предоставяне на отговор на исковата молба, предявена срещу Volvo, представлява недобросъвестно поведение с цел забавяне на производството, тъй като последното дружество притежава 100 % от капитала на първото, а съгласно конкурентното право двете представляват едно-единствено предприятие.
11. С разпореждане от 22 май 2019 г. Juzgado de lo Mercantil no 1 de Valencia (Търговски съд №1, Валенсия) разпорежда връчването на съдебните съобщения на ответника Volvo да се извършва на адреса на дъщерното му дружество Volvo Group España, в съответствие с принципа за „единство на предприятието“. За тази цел е изпратено искане за съдебно сътрудничество до съдилищата в Мадрид. Направен е опит чрез съдилищата в Мадрид да бъде извършено връчване на този адрес на 5 септември 2019 г., но адвокат, който се представил за „законен представител на Volvo Group España“, отказал да го приеме с твърдението, че връчването трябва да се извърши на адреса по седалището на Volvo в Швеция. При повторния опит от страна на съдилищата в Мадрид връчването в седалището на дъщерното дружество било извършено успешно. То е прието от лице, което се представило за част от правния екип.
12. Тъй като Juzgado de lo Mercantil no 1 de Valencia (Търговски съд № 1, Валенсия) приема, че връчването е извършено надлежно, а ответникът Volvo, на когото са връчени документите, не се явява в определения срок, този съд постановява продължаване на производството в отсъствието на ответника. Направен е опит този съдебен акт да бъде връчен на Volvo на адреса по седалището на дъщерното му дружество, Volvo Group España, но последното отново връща съобщението, тъй като адресът не бил правилен. На 26 февруари 2020 г. Juzgado de lo Mercantil no 1 de Valencia (Търговски съд №1, Валенсия) се произнася с решение, с което уважава иска на Transsaqui и осъжда Volvo да плати на Transsaqui обезщетение в размер на 24 420,69 евро, ведно със законната лихва, както и да плати съдебните разноски.
13. Juzgado de lo Mercantil no 1 de Valencia (Търговски съд №1, Валенсия) изпраща съобщение Volvo за посоченото решение с препоръчана поща на адреса по седалището на дъщерното дружество в Мадрид, което е прието на 10 март 2020 г. от лице, намиращо се на този адрес и което е подписало обратната разписка. След влизане на решението в сила и по искане на Transsaqui е извършено определяне на размера на съдебните разноски. Съдът изпраща съобщение за определения размер на съдебните разноски на Volvo за представяне на становище на адреса в Мадрид, за което е върната подписана обратна разписка. Приемайки, че ответникът не е оспорил определените съдебни разноски в срок, съдът одобрява същите в размер на 8 310,64 евро и изпраща определението си на Volvo с препоръчана поща на адреса на дъщерното дружество в Мадрид, за което е върната подписана обратна разписка. По молба на Transsaqui се пристъпва към принудително изпълнение на решението и срещу Volvo е издадено определение за плащане на парични суми, насочено към негови активи, посредством разпореждания, които са връчени на адреса по седалището на дъщерното дружество Volvo Group España в Мадрид на 17 март 2021 г.
14. В поредица от писма, изпратени до Juzgado de lo Mercantil no 1 de Valencia (Търговски съд № 1, Валенсия) в отговор на всеки опит за връчване на съдебно съобщение, Volvo Group España излага причините, поради които отказва да приеме съдебните съобщения и документи, предназначени за Volvo, чието седалище се намира в Швеция. По-конкретно, то посочва, първо, че макар Volvo Group España и Volvo да са част от същата група дружества, те са отделни правни субекти, като първото от тях няма качеството на управител на второто, нито е оправомощено да получава съдебни съобщения от негово име; второ, че съгласно испанското процесуално право ответникът трябва да бъде призован по адреса на седалището си и че в контекста на дела, свързани с картела за камиони, различни испански съдилища са приели за редовно връчването, извършено на адреса по седалището на дружеството майка ответник, намиращо се в друга държава членка, а не по седалището на дъщерно дружество в Испания, независимо от корпоративната свързаност между дружествата; трето, че в случаите, когато дружеството ответник е установено в друга държава членка на Европейския съюз, връчването трябва да се извърши в съответствие с Регламент № 1393/2007; и четвърто, че ищецът не може да се отклонява от правилата за връчване на съдебни съобщения, като посочва алтернативни адреси, които нямат връзка с ответника, тъй като в противен случай ще бъде налице основание за преразглеждане на постановеното решение.
15. На 15 юни 2021 г. Volvo подава пред Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), запитващата юрисдикция, искане за преразглеждане на влязлото в сила решение на Juzgado de lo Mercantil no 1 de Valencia (Търговски съд №1, Валенсия), постановено в отсъствието на ответника, с което посоченото дружество е осъдено да плати обезщетение за вреди на Transsaqui вследствие на нарушение на конкурентното право. Volvo твърди, че подава това искане в рамките на законоустановения тримесечен срок, считано от датата на узнаване на основанието за преразглеждане, тъй като „е узнал по косвен път“ за осъдителното решение срещу него в момента на връчването на съобщението за разпорежданията за неговото принудително изпълнение, извършено на адреса по седалището на дъщерното му дружество в Испания на 17 март 2021 г.
16. Запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), във връзка с член 101 ДФЕС, следва да се тълкува в смисъл, че не допуска връчването на призовки на дружество майка, чието седалище е в друга държава членка, на адреса по седалището на дъщерно дружество на това дружество.
17. При тези обстоятелства, с акт от 7 октомври 2022 г., постъпил в Съда на 10 октомври 2022 г., Tribunal supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:
„1) При описаните в акта за преюдициално запитване обстоятелства по дело, свързано с картела за камиони, следва ли член 47 от [Хартата], във връзка с член 101 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че връчването на съдебни съобщения на дружество майка, срещу което е предявен иск за обезщетение за вреди, причинени от антиконкурентна практика, се счита за редовно, когато това връчване е извършено (или е направен опит да бъде извършено) на адреса по седалището на дъщерното дружество, установено в държавата, в която е образувано съдебното производство, а дружеството майка, установено в друга държава членка, не се явява по делото и производството е проведено в негово отсъствие?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съвместимо ли е подобно тълкуване на член 47 от Хартата с член 57 от Хартата, с оглед на практиката на Tribunal Constitucional (Конституционен съд, Испания) относно връчването на съдебни съобщения на дружества майки, установени в друга държава членка, по дела, свързани с картела за камиони?“
18. Писмени становища са представили Volvo, Transsaqui, чешкото и испанското правителство, и Комисията. Volvo, Transsaqui, испанското правителство и Комисията участват в съдебното заседание, проведено на 18 октомври 2023 г.
Анализ
Първи въпрос
19. С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 101 ДФЕС и член 47 от Хартата позволяват правни документи, адресирани до дружество майка, установено в една държава членка, да бъдат валидно връчени на негово дъщерно дружество в друга държава членка.
Предварителни бележки
20. Въз основа на информацията, съдържаща се в акта за преюдициално запитване, разглежданото от запитващата юрисдикция дело попада в приложното поле на Регламент № 1215/2012(9). Съгласно разпоредбите на този регламент искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка(10). Въпреки това пред съдилища на друга държава членка могат да бъдат предявени в частност искове по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт. В такива случаи исковете могат да бъдат предявени пред съдилищата на мястото, където е настъпило вредоносното събитие(11).
21. Transsaqui е установено в Испания. Камионите са закупени в Испания, където е настъпила вредата. Следователно, в съответствие с трайната практика на Съда, испанските съдилища са компетентни съгласно член 7, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 да разглеждат искове за извъндоговорна отговорност срещу установено в Швеция дружество, доколкото вредоносното събитие е настъпило на място, където са компетентни.
Регламент № 1393/2007
22. Компетентността на испанските съдилища изглежда е безспорна между страните по главното производство, но същите са на различни позиции по въпроса дали документът за образуване на съдебно производство е следвало да бъде връчен от Испания в Швеция съгласно разпоредбите на Регламент № 1393/2007.
23. Volvo твърди, че връчването на документа за образуване на съдебно производство е трябвало да бъде извършено в съответствие с този регламент и че Transsaqui не може да заобикаля разпоредбите, уреждащи връчването на документи за образуване на съдебно производство, като използва алтернативни адреси, които нямат връзка с Volvo. Transsaqui поддържа, че процесуалното поведение на Volvo е недобросъвестно и че Volvo и испанското му дъщерно дружество съставляват едно-единствено предприятие за целите на конкурентно право, независимо че притежават самостоятелна правосубектност, и накрая, че не би могло да предяви иска, ако трябва да заплати разходите за превод на шведски.
24. В светлината на този спор, преди да се премине към разглеждане на двете разпоредби, посочени изрично в първия въпрос на запитващата юрисдикция(12), следва да се установи дали разпоредбите на Регламент № 1393/2007 се отнасят до разглеждания случай.
– Обхват
25. Правилното функциониране на вътрешния пазар изисква известна степен на регулиране и хармонизиране в областта на международния граждански процес, поради което законодателят на Съюза(13) постепенно прие рамка, предвиждаща координиране на гражданските съдопроизводства между държавите членки(14), както и съдебно сътрудничество. Предаването на документи за връчване между държавите членки попада в последната категория. За тази цел(15) Регламент № 1393/2007 предвижда механизъм за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела между държавите членки.
26. Два са основните начина за връчване на съдебни документи съгласно Регламент № 1393/2007: (i) пряко връчване, което означава, че заинтересованата страна може да връчи документите пряко на адресата чрез длъжностни лица в държавата членка, където се извършва връчването и (ii) предаване чрез компетентните органи, при което заинтересованата страна може да предаде документа на компетентните органи на държавата членка, където трябва да се извърши връчването. След това компетентните органи връчват документа на адресата в съответствие с националното право на тази държава членка.
27. Регламент № 1393/2007 се схваща преди всичко като отнасящ се до начина, по който документите се предават за връчване.
28. Въпросите дали и кога документите се предават за връчване е донякъде по-сложен. Член 1, параграф 1 от Регламент № 1393/2007 гласи, че той се прилага „за граждански или търговски дела, когато, за да бъде връчен един съдебен или извънсъдебен документ, той трябва да бъде изпратен от една държава членка в друга“(16). Това поражда въпроса кой закон определя дали документите следва да бъдат връчени в чужбина: самият регламент или националното право?
29. Може да се приеме, че този текст на член 1, параграф 1 от Регламент № 1393/2007 предполага, че приложното поле на Регламент № 1393/2007 се определя изключително от националното право(17), което би означавало, че държавите членки определят дали и кога документите се предават за връчване.
30. Досега Съдът е постановявал обратното.
31. В решение Alder(18) от Съда е поискано да прецени съвместимостта с правото на Съюза на националното процесуално законодателство, предвиждащо, че съдебните документи, адресирани (от държава членка А) до страна, чието местоживеене или обичайно местопребиваване е в друга държава членка (държава членка Б), се прилагат по делото (което се намира в държава членка А) и се считат за редовно връчени, в случай че тази страна не е посочила упълномощен да получава документите по делото представител, който е с местоживеене в държавата членка (държава членка А), в която се провежда съдебното производство.
32. В решение Alder(19) Съдът отхвърля довода, че от националното процесуално право зависи да определи приложното поле на Регламент № 1393/2007. Той постановява, че член 1, параграф 1 от Регламент № 1393/2007 не допуска въпросното гражданско процесуално законодателство. Съдът по същество стига до този извод вследствие на систематично тълкуване на разпоредбите и на преамбюла на Регламент № 1393/2007, съчетано с мотиви a contrario: тъй като само член 1, параграф 2 от регламента(20), както и съображение 8 от преамбюла(21) изрично предвиждат случаите, в които регламентът не се прилага, следователно той се прилага при всички други обстоятелства. По-специално, Съдът изрично потвърждава заключението на генерален адвокат Bot(22) и постановява, че с изключение на двете посочени хипотези(23) „когато адресатът на съдебен документ живее в чужбина, връчването на този документ по необходимост попада в приложното поле на Регламент № 1393/2007 и по тази причина, както предвижда и член 1, параграф 1 от този регламент, връчването трябва да се извършва по начините, предвидени за тази цел в самия регламент“(24).
33. Решаващо, Съдът констатира, че „ако задачата да определя в кои случаи е налице подобна необходимост бъде предоставена на националният законодател, би било възпрепятствано еднаквото прилагане на Регламент № 1393/2007, тъй като не е изключено държавите членки да предвидят различаващи се разрешения в това отношение.“(25).
34. Считам, че тълкуването на Съда на член 1, параграф 1 от Регламент № 1393/2007 напълно съответства както на гладкото сътрудничество по граждански и търговски дела, така и на логиката на разпоредбите относно вътрешния пазар(26).
35. Следователно може спокойно да се приеме, че съществува общ принцип, залегнал в основата на Регламент № 1393/2007, според който документите, адресирани до ответник, който има местоживеене в държава членка, различна от тази, в която е образувано производството, трябва задължително да бъдат връчвани в държавата членка на ответника. Освен това този принцип се потвърждава от логиката на цялата система на гражданското процесуално право на Съюза, в което понятието за местоживеене е централно.
36. Междувпрочем бих искал да отбележа, че този принцип не предполага, че всички аспекти на връчването на съдебни и извънсъдебни документи в трансграничен контекст се обхващат от този регламент. Със сигурност има случаи, в които националното право трябва да определи някои специфични аспекти на връчването(27). Това обаче не променя факта, че националното право не може да промени ситуациите, в които връчването на документа на лице с местоживеене в друга държава членка попада в обхвата на регламента.
– Приложение в разглеждания случай
37. По отношение на разглеждания случай това предполага, че са приложими разпоредбите на Регламент № 1393/2007.
38. Безспорно е, че местоживеенето на Volvo е(28) в държава членка (Швеция), различна от тази, в която е предявен искът срещу него (Испания). Установено е и че Volvo и неговите дъщерни дружества са различни правни субекти. Освен това Volvo не е посочило дъщерното си дружество като официален свой упълномощен представител в Испания за целите на връчване на правни документи.
39. В резултат на това връчването на въпросните съдебни документи трябва да се извърши в съответствие с разпоредбите на Регламент № 1393/2007. В това отношение, за да се осигури ефективно и бързо съдебно производство и за да се гарантира доброто правораздаване, регламентът установява принципа на прякото предаване на съдебни и извънсъдебни документи между органите, определени от държавите членки.
40. Във връзка с това, както беше подчертано от Комисията, принципът, че лицето, срещу което се провежда гражданско производство, има право да получи документа за образуване на производство чрез лично връчване в срок, достатъчен, за да може да организира защитата си, е основен елемент от правото на справедлив съдебен процес. Тук както член 28 от Регламент № 1215/2012, така и член 19 от Регламент № 1393/2007 гарантират правата на ответниците, които не са се явили. В такава ситуация запитващата юрисдикция трябва да спре производството, докато се установи, че документът е връчен на ответника в съответствие с Регламент № 1393/2007.
41. От това следва, че дружество майка, установено в една държава членка (Швеция), има право да не се яви, когато документът за образуване на съдебно производство е връчен по адреса на седалището на неговото дъщерно дружество в друга държава членка (Испания). По подобен начин, дъщерно дружество (разположено в Испания) не може да бъде задължено да приеме връчването на документ за образуване на съдебно производство, адресиран до неговото дружество майка, установено в друга държава членка (Швеция).
Член 101 ДФЕС и член 47 от Хартата
42. На следващо място ще разгледам дали член 101 ДФЕС и член 47 от Хартата поставят под въпрос тази временна констатация.
43. Volvo твърди, че исковете за обезщетение за вреди вследствие на нарушение на конкурентното право попадат изцяло в обективното приложно поле на Регламент № 1393/2007 и че прилагането на последния към средствата за съдебна защита, свързани с конкуренцията като цяло, или към тези, основани на решението на Комисията от 19 юли 2016 г., не могат да бъдат изключени на основание член 47 от Хартата и член 101 ДФЕС.
44. Чешкото правителство и Комисията по същество споделят тази оценка.
45. За разлика от това, Transsaqui изхожда от решение Sumal, че развитото в него понятие за „стопанска единица или предприятие“ е приложимо и в процесуалната сфера, като се има предвид, че Съдът наскоро постанови в това решение, че дъщерно дружество може да бъде съдено в контекста на картел.
46. В светлината на това решение Transsaqui счита, че тъй като дъщерно дружество може да се окаже в положение на предявен срещу него иск и да бъде солидарно отговорно със своето дружество майка за вреди, причинени в контекста на картел, защото те са единно предприятие, това дъщерно дружество трябва да може да бъде адресат на призовките, връчени на предприятието.
47. Transsaqui добавя, че по настоящото дело по съображения за процесуална икономия, не би имало смисъл призовките да се връчват в Швеция, когато правното действие, което е в основата на производството, а именно продажбата на камиони, е извършено в Испания.
48. Transsaqui счита, че член 47 от Хартата във връзка с член 101 ДФЕС може да се тълкува в смисъл, че дружество майка, срещу което е предявен иск за обезщетение за вреди, причинени от картел, е валидно призовано, когато връчването на документа за образуване на съдебно производство е извършено на адреса на неговото дъщерно дружество, което е установено в държавата, в която е образувано съдебното производство, и дружеството майка, което е установено в друга държава членка, не се явява в производството и то е проведено в негово отсъствие.
49. В решение Sumal Съдът е приел, в контекста на иск за обезщетение за вреди, основан на нарушение на член 101 ДФЕС, установено от Комисията в решение, правен субект, който не е посочен в това решение като извършител на нарушението на конкурентното право, може въпреки това да носи отговорност на това основание поради неправомерните действия на друг правен субект, щом като двете лица са част от една и съща стопанска единица и в този смисъл формират предприятие, извършило нарушението по смисъла на посочения член 101 ДФЕС(29). Във връзка с това Съдът изтъква факта, че определянето на субекта, задължен да поправи вредите, причинени от нарушение на член 101 ДФЕС, се урежда пряко от правото на Съюза(30) и че понятието „предприятие“ по смисъла на член 101 ДФЕС е самостоятелно понятие на правото на Съюза(31)
50. Смятам, че член 101 ДФЕС и член 47 от Хартата не поставят под въпрос основополагащия принцип, произтичащ от Регламент № 1393/2007, че документите, адресирани до ответник с местоживеене в друга държава членка трябва да бъдат връчени в тази държава членка. С други думи, в разглеждания случай разпоредбите на Регламент № 1393/2007 не може и не трябва да бъдат игнорирани. По по-просто казано, в решение Sumal няма никакви съображения в това отношение.
51. Първо, мотивите на Съда в решение Sumal са съсредоточени изключително върху материалноправни въпроси. Тук е нормално да се предвиди известна гъвкавост, така че пострадалите от антиконкурентно поведение да могат да търсят подходящо обезщетение. Решаващо за физическото лице е да знае кой е субектът, от дължащ му обезщетение. В този контекст понятието „стопанска единица“ не позволява на ответника, да речем, да прехвърли капитал от дружество майка към негово дъщерно дружество и обратно. Като поставя ударението върху „една и съща стопанска единица“, Съдът привежда правната реалност в съответствие с икономическата реалност. Обратно, когато става въпрос за правилата, уреждащи начините на връчване на документа за образуване на съдебно производство, следва да се избягва всяка двусмисленост. В крайна сметка това е основен аспект на правото на защита в гражданския процес.
52. Второ, спазването на всички изисквания, уреждащи връчването на съдебен документ по правилен начин е чувствителен въпрос, особено когато се вземат предвид процесуалните последици, произтичащи от връчването. Например, гражданското производство обикновено е законно и формално висящо от момента на връчване на документа за образуване на съдебно производство. Обратно, липсата на връчване или неправилното връчване могат да бъдат основание за отказ да бъде признато(32) или изпълнено решението(33). По-общо, надлежното връчване на съдебни документи засяга справедливостта на процеса.
53. Трето, нюансирането на разпоредбите на Регламент № 1393/2007 чрез допускането на връчване на документ на друго (юридическо) лице (в случая дъщерно дружество) може в крайна сметка да доведе до липса на взаимно доверие в съдебното сътрудничество. Взаимното доверие се основава на предположението, че процедурните изисквания — особено тези, произтичащи пряко от правото на Съюза (в случая Регламент № 1393/2007) — са били спазени и изпълнени, когато е образувано производството. Според мен добавянето към разпоредбите на този регламент на комбинирано тълкуване на член 101 ДФЕС и член 47 от Хартата не би било от полза за съдебното сътрудничество, а би представлявало малка, но значителна стъпка към неговото премахване de facto.
54. Накрая искам да се спра на въпроса за превода на документи, който възникна в хода на съдебното заседание. Transsaqui твърди, че връчването на документ на Volvo в Швеция – в съответствие с Регламент № 1393/2007 – би представлявало значителна трудност за малко предприятие като Transaqui. По-конкретно, то твърди, че Volvo няма да приеме получаването на документи, изготвени на испански език. По мое мнение този въпрос е чисто хипотетичен поради следните причини. Първо, в разглежданото по главното производство дело не е направен дори опит за връчване на документа за образуване на съдебно производство в Швеция в съответствие с този регламент. Второ, запитващата юрисдикция не поставя — дори имплицитно — никакви въпроси относно тълкуването на регламент № 1393/2007. При тези обстоятелства всякакви съображения за това дали прилагането на регламента може да е възпрепятствало достъпа на Transsaqui до правосъдие в конкретното производство са от чисто хипотетично естество. В крайна сметка считам тези съображения за независими от основния правен проблем, съставляващ предмета на отправените до Съда въпроси.
55. Накратко, не виждам основание за прилагане на член 101 ДФЕС и член 47 от Хартата по настоящото дело.
Директива 2014/104
56. Ако член 101 ДФЕС няма отношение към разглежданото дело, същото се отнася по аргумент за по-силното и за разпоредбите на Директива 2014/104, която е от по-нисък ранг.
57. За изчерпателност обаче следва да се подчертае, че Директива 2014/104 изобщо не разглежда въпроса за призоваването и връчването на съдебни документи. Съответно, съображение 11 от директивата, което с неясна формулировка, граничеща с правна тавтология, гласи че при липсата на уредба в правото на Съюза исковете за обезщетение за вреди се уреждат от националните правила и процедури на държавите членки и че тези правила и процедури трябва да зачитат принципите на ефективност и равностойност.
58. Въпреки това, като се има предвид, че по делото в главното производство е приложимо процедурното право на Съюза, а именно Регламент № 1393/2007, в това отношение няма място за национална процесуална автономия и за принципите на ефективност и равностойност. Препращането към националното право в Директива 2014/104 не може да промени принципите, установени от правото на Съюза, като например съдържащият се в Регламент № 1393/2007 общ принцип, че документите, адресирани до ответник, чието местоживеене е в държава членка, различна от тази, в която е образувано производството, задължително трябва да бъдат връчени в държавата членка на ответника.
Заключителни съображения
59. Накрая, бих искал да отбележа, че според мен още в решерие Sumal Съдът вече е бил наясно с този проблем. Всъщност в своето заключение по това дело генерален адвокат Pitruzzella, чието заключение по същество Съдът е възприел, изрично признава, че „да се предостави право на [пострадалото лице] да предприеме действия срещу дъщерното дружество, установено в собствената му държава членка, води до избягване на практическите сложности, свързани с връчването на иска в чужбина и с изпълнението на евентуалното осъдително съдебно решение“(34). Мога само да се съглася с това изявление. Казано просто, ищците са изправени пред избор да съдят дружеството майка, неговото дъщерно дружество или и двете. По отношение на процесуалното право, приложимо към всяка от тези ситуации обаче, няма такъв избор. Ищецът не може да подбира в смисъл да предяви иск срещу дъщерното дружество и да връчи документа за образуване на съдебно производство на дружеството майка и обратното. Съществото на даден спор няма отражение върху процедурата.
Предложен отговор
60. Следователно предлагам на първия въпрос да се отговори, че член 1, параграф 1 от Регламент № 1393/2007 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска правни документи, адресирани до дружество майка, установено в една държава членка, да бъдат валидно връчени на дъщерно дружество на същото в друга държава членка. Член 101 ДФЕС и член 47 от Хартата не променят тази констатация.
Втори въпрос
61. С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, член 53 от Хартата трябва да бъде тълкуван като позволяващ на държава членка да изисква връчването на документ за образуване на съдебно производство да бъде извършено по седалището на дружеството, до което е адресиран този документ, а не на адреса на дъщерното дружество на същото.
62. Предвид предложения отговор на първия въпрос, не е необходимо да се отговаря на втория. Този въпрос се основава на предпоставката, че ако член 47 от Хартата и член 101 ДФЕС променят правилата за връчване на документи, закрепени в Регламент № 1393/2007, съдебната практика на Tribunal Constitucional (Конституционния съд) може да се счита за противоречаща на правото на Съюза. От една страна, отговорът изглежда очевиден с оглед на принципа на предимство на правото на Съюза. От друга страна обаче, би било трудно да се вземе категорично решение по този въпрос, без да се знае точно контекста на самото решение или мотивите, довели до неговото приемане, по-специално в контекста на защитата на основните права съгласно националното право.
63. Тъй като не засягам националната съдебна практика, на която се позовава запитващата юрисдикция по отношение на член 101 ДФЕС и член 47 от Хартата, не е необходимо тази съдебна практика да се оценява в светлината на член 53 от Хартата и да се извърши възможно претегляне на потенциално противоречащи си основни права. Казано по друг начин, според мен за целите на настоящото дело разпоредбите на Регламент № 1393/2007 разглеждат всеобхватно и претеглят потенциалните конкуриращи се права и интереси на различните страни.
Заключение
64. С оглед на гореизложеното предлагам Съдът да отговори на въпросите, поставени от Tribunal supremo (Върховен съд, Испания) по следния начин:
Член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета
трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правни документи, адресирани до дружество майка, установено в една държава членка, да бъдат валидно връчени на дъщерно дружество на същото, установено в друга държава членка.
Член 101 ДФЕС и член 47 от Хартата на основните права на ЕС не променят тази констатация.