Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
T. ĆAPETA
представено на 14 март 2024 година(1)
Дело C‑535/22 P
Aeris Invest Sàrl
срещу
Европейска комисия,
Единен съвет за преструктуриране (ЕСП)
„Обжалване — Икономическа и парична политика — Банков съюз — Единен механизъм за преструктуриране — Регламент (ЕС) № 806/2014 — Член 18 — Условия за преструктуриране — Член 15 — Цели на преструктурирането — Член 22 — Общи принципи на инструментите за преструктуриране — Член 296 ДФЕС — Задължение за мотивиране — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Жалба за отмяна и иск за обезщетение — Преструктуриране на Banco Popular“
I. Въведение
1. Единният механизъм за преструктуриране (наричан по-нататък „ЕМП“) е създаден през 2014 г.(2). На 6 юни 2017 г. той е използван за първи път за Banco Popular Español, S.A. (наричана по-нататък „Banco Popular“).
2. Жалбоподателят по настоящото дело Aeris Invest Sàrl (наричано по-нататък „Aeris Invest“) е юридическо лице по люксембургското право, което е било акционер в Banco Popular преди приемането на схемата за преструктуриране(3) на тази банка. До Общия съд са подадени над 100 преки жалби от физически и юридически лица, които са притежавали капитал в Banco Popular преди нейното преструктуриране на 7 юни 2017 г.
3. В жалбата си до Общия съд Aeris Invest оспорва схемата за преструктуриране и одобрението ѝ от Европейската комисия, поради редица твърдени грешки, както и валидността на някои разпоредби от Регламента за ЕМП. Тази жалба е отхвърлена по същество с решение от 1 юни 2022 г., Aeris Invest/Комисия и ЕСП (T‑628/17, EU:T:2022:315, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“).
4. Успоредно с това е налице и друга висяща жалба до Съда по дело C‑541/22 P García Fernández и др./Комисия и ЕСП(4), с която се оспорва паралелното решение на Общия съд относно същата схема за преструктуриране (наричана по-нататък „паралелната жалба до Съда“). Доводите в нея се припокриват в значителна степен. Заключението ми по тази жалба се представя в същия ден (наричано по-нататък „паралелното заключение“) и тези две паралелни заключения следва да се четат заедно.
5. Като се има предвид стандартът за контрол, представен в точки 5—7 от паралелното заключение, ще предложа на Съда да потвърди двете обжалвани съдебни решения.
II. Събитията, довели до производството пред Общия съд
6. Фактите от значение за настоящата жалба до Съда, обяснени по-подробно в точки 25—83 от обжалваното съдебно решение, са идентични с тези в паралелното заключение. Поради това препращам читателя към точки 9—24 от посоченото заключение.
III. Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
7. С жалба, подадена до Общия съд на 18 септември 2017 г., Aeris Invest иска отмяна на схемата за преструктуриране и одобрението на Комисията.
8. На 6 август 2018 г. Кралство Испания, Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз са допуснати да встъпят в производството, а на 12 април 2019 г. същото е направено и по отношение на Banco Santander. Всички те встъпват в подкрепа на Комисията и Единния съвет за преструктуриране (ЕСП).
9. С разпореждане от 12 май 2021 г. Общият съд разпорежда на ЕСП да представи пълния текст на схемата за преструктуриране, оценка 2, оценката на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 6 юни 2017 г. дали банката е проблемна или има вероятност да стане проблемна (наричана по-нататък „ПИВСП“), писмото на Banco Popular от 6 юни 2017 г. до ЕЦБ, включително приложението към това писмо, и писмото на ЕЦБ от 18 май 2017 г. до Banco Popular.
10. С определение от 9 юни 2021 г., след като се запознава с тези документи, Общият съд решава, че те не са необходими за решаване на делото, заличава поверителните варианти на документите от преписката и изпраща на жалбоподателя в настоящото производство (жалбоподателя в първоинстанционното производство), Комисията, Кралство Испания, Парламента, Съвета и Banco Santander писмото от 6 юни 2017 г. от Banco Popular до ЕЦБ, без приложението към това писмо.
11. Общият съд отхвърля изцяло жалбата до него като неоснователна.
IV. Производство пред Съда
12. С жалбата си, подадена на 9 август 2022 г., Aeris Invest иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение в съответствие с исканията, направени от жалбоподателя в първоинстанционното производство пред Общия съд:
– да отмени схемата за преструктуриране на ЕСП,
– да отмени одобрението на Комисията на схемата за преструктуриране, и
– да се обявят за неприложими членове 15 и 22 от Регламента за ЕМП на основание член 277 ДФЕС;
– да осъди Комисията и ЕСП да заплатят съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване;
– при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд и в този случай да не се произнесе по съдебните разноски.
13. Според Комисията, ЕСП, Съветът, Кралство Испания и Banco Santander Съдът следва:
– да отхвърли изцяло жалбата до него;
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
14. Освен това Съветът иска от Съда:
– в случай че Съдът отмени обжалваното съдебно решение и се произнесе по жалбата до Общия съд в съответствие с член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз, да отхвърли възражението за незаконосъобразност на членове 15, 18, 20, 21, 22 и 24 от Регламента за ЕМП.
15. Освен това Banco Santander твърди, че ако Съдът уважи жалбата до него и в съответствие с член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз реши да се произнесе сам по жалбата за отмяна до Общия съд, той следва:
– в съответствие с член 264, втора алинея ДФЕС да ограничи обхвата на решението си, като потвърди последиците от продажбата на Banco Popular в полза на Banco Santander.
V. Анализ
16. Жалбоподателят изтъква осем основания в подкрепа на жалбата си до Съда. Първото — Общият съд нарушил член 18 от Регламента за ЕМП и не изпълнил задължението за полагане на дължимата грижа и задължението за мотивиране. Второто — Общият съд нарушил членове 14 и 20 от Регламента за ЕМП, не изпълнил задължението за полагане на дължимата грижа и нарушил член 296 ДФЕС. Третото — Общият съд не изпълнил задължението за полагане на дължимата грижа и нарушил членове 17 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и член 14 от Регламента за ЕМП. Четвъртото — Общият съд нарушил правото на защита по член 47 от Хартата и член 296 ДФЕС. Петото — Общият съд нарушил член 296 ДФЕС и правото на защита по член 47 от Хартата във връзка с поверителността на схемата за преструктуриране и оценка 2. Шестото — Общият съд нарушил член 47 от Хартата и член 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), тъй като отхвърлил искането на жалбоподателя за предоставяне на документи. Седмото — Общият съд нарушил членове 17 и 52 от Хартата, тъй като отхвърлил възражението за незаконосъобразност на членове 15 и 22 от Регламента за ЕМП, доколкото те представлявали непропорционална намеса в правото на собственост. Осмото — Общият съд нарушил членове 17 и 52 от Хартата, както и член 5, параграф 4 ДЕС.
17. Настоящата жалба има няколко общи основания за обжалване с паралелната жалба до Съда. Поради връзките между двете жалби ще разделя настоящото заключение на две части: в раздел А ще разгледам основанията за обжалване, които са общи за двете жалби, а в раздел Б ще се спра на тези, които са специфични за настоящата жалба.
А. Общи основания за обжалване по дело C‑535/22 P и дело C‑541/22 P
18. Две теми са общи и за двете жалби. Първата се отнася до член 18 от Регламента за ЕМП(5), който ще разгледам в раздел 1.
19. Втората обща за двете жалби тема се отнася до твърдяното неизпълнение от Общия съд на задължението за мотивиране и нарушаване на член 47 от Хартата(6). Ще разгледам тези въпроси в раздел 2.
1. Член 18 от Регламента за ЕМП
а) Член 18, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕМП
20. В първото основание за обжалване жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото(7), като е приел, че проблемите с ликвидността могат да бъдат причина, поради която банка може да се счита за ПИВСП, тъй като банката, макар и да изпитва проблеми с ликвидността, е платежоспособна. В първата част на първото основание в паралелната жалба до Съда жалбоподателите изтъкват също, че Общият съд неправилно е приел, че неплатежоспособността не е условие за да се установи, че дадена банка е ПИВСП.
21. Второ, жалбоподателите по паралелната жалба до Съда твърдят още, че Общият съд неправилно е приел пасивността на ЕСП по отношение на необходимостта да предостави извънредно ликвидно улеснение (наричано по-нататък „ИЛУ“) на Banco Popular, тъй като ЕСП има задължение за полагане на грижа, включително задължение да осигури ИЛУ, преди банката да стане ПИВСП(8).
22. По отношение на първото твърдение съгласно двете обжалвани съдебни решения условията за установяване на ПИВСП са уредени по-подробно в член 18, параграф 4 от Регламента за ЕМП(9) и не изискват банката да е неплатежоспособна, нито изключват установяването на ПИВСП, когато банката изпитва проблеми с ликвидността, които не са с временен характер.
23. След това Общият съд оценява различните източници и обяснения, въз основа на които ЕЦБ (в оценката си за ПИВСП) и ЕСП (в схемата за преструктуриране) са спазили член 18, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕМП, което те са направили предвид острите проблеми с ликвидността на Banco Popular.
24. Това включва годишния отчет на Banco Popular за 2016 г., понижаването на рейтинга на Banco Popular от различни рейтингови агенции, негативното отразяване в пресата, ликвидното покритие на банката (което е спаднало под минималния праг от 80 %), Насоките на ЕБО(10), в които се определят условията за извършване на оценка за ПИВСП, и писмото на съвета на директорите на самата Banco Popular(11).
25. Общият съд се позовава на съображение 57 от Регламента за ЕМП, съгласно което решението за преструктуриране следва да бъде взето, преди субектът да изпадне в неплатежоспособност и преди целият му капитал да бъде напълно изчерпан. Така той правилно заключава, че несъстоятелността не е единствената хипотеза, при която може да се вземе решение за преструктуриране(12).
26. В текста на Регламента за ЕМП или в Насоките на ЕБО няма нищо, което да предполага, че проблеми с ликвидността, които не са временни, не могат да доведат до заключение за ПИВСП. Ето защо Общият съд правилно тълкува член 18, параграфи 1 и 4 от Регламента за ЕМП и заключава, че констатацията, че Banco Popular е ПИВСП, отговаря на условието, посочено в член 18, параграф 4, буква в) от Регламента за ЕМП, съгласно което „субектът не може или съществуват обективни обстоятелства в подкрепа на констатацията, че в близко бъдеще няма да може да плати дълговете си или други задължения на техния падеж“.
27. По отношение на второто твърдение жалбоподателите по паралелната жалба до Съда твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че ЕСП не е допринесъл за проблематичността на Banco Popular. Те твърдят, че Общият съд неправилно е приел, че причините за ПИВСП на банка са отделни от установяването на това дали преструктурирането отговаря на изискванията на член 18, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕМП(13).
28. Жалбоподателите по паралелната жалба до Съда твърдят, че съображение 52 от Регламента за ЕМП(14) налага на ЕСП задължението да гарантира, че банката получава ИЛУ преди вземането на решение за преструктуриране. В отговор на това Общият съд според мен правилно отхвърля този довод, като посочва, че предоставянето на ИЛУ е от компетентността на националните централни банки(15). Всъщност, както правилно посочват Комисията и ЕСП в писмените си становища, съображение 52 от Регламента за ЕМП не може да се тълкува като правно основание за установяване на задължение за „спасяване на банката“ преди вземането на решение за преструктуриране.
29. Жалбоподателите по паралелната жалба до Съда твърдят, че Общият съд е нарушил принципа nemo auditur propriam turpitudinem allegans, съгласно който никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение(16). В този контекст жалбоподателите по паралелната жалба до Съда изтъкват, че Общият съд неправилно е отделил принципа на добрата администрация от въпроса за законосъобразността на схемата за преструктуриране(17).
30. Според мен Общият съд правилно акцентира върху задачите на ЕСП съгласно Регламента за ЕМП и условията, които той налага за вземане на решение за преструктуриране съгласно член 18, параграф 1 от него. Общият съд също така не е допуснал грешка, когато е решил да разгледа твърдяното неправомерно поведение на ЕСП в рамките на иска за обезщетение за вреди жалбоподателите по паралелната жалба до Съда, а не във връзка със законосъобразността на схемата за преструктуриране(18).
31. В обобщение считам, че Съдът следва да отхвърли всички основания за обжалване, свързани с член 18, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕМП.
б) Член 18, параграф 1, буква б) от Регламента за ЕМП
32. На първо място, Aeris Invest твърди, че са съществували мерки, алтернативни на преструктурирането, и че поради това Общият съд неправилно е тълкувал член 18, параграф 1, буква б) от Регламента за ЕМП(19). По-конкретно той упреква Общия съд, че не е изискал от ЕСП да провери подробно и безпристрастно защо на Banco Popular не е предоставена допълнително ИЛУ. По същия начин жалбоподателите по паралелната жалба до Съда твърдят, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, неправилно е преценил доказателствата и неправилно е тълкувал член 18, параграф 1, буква б) от Регламента за ЕМП(20).
33. Общият съд е проверил i) вземането предвид от ЕСП предоставеното на Banco Popular ИЛУ, ii) одобряването на последното от ЕЦБ, iii) липсата на какъвто и да е ефект от това улеснение върху „изчерпването на ликвидността на Banco Popular“(21). Освен това Общият съд е разгледал писмата, разменени между ЕЦБ и Banco de España (Централната банка на Испания) във връзка с ИЛУ, които според него показват скоростта на влошаване на състоянието на Banco Popular(22). Общият съд се позовава и на констатацията на ЕЦБ, че дори предоставянето на ИЛУ да е било одобрено на 5 юни 2017 г., Banco Popular не би била в състояние да се справи със задълженията си най-късно до 7 юни 2017 г.(23). Накрая, Общият съд заключава, че предоставянето на ИЛУ не е задача на ЕСП съгласно Регламента за ЕМП(24).
34. Имайки предвид предходното, считам, че Общият съд правилно е разгледал задълженията на ЕСП съгласно член 18, параграф 1, буква б) от Регламента за ЕМП.
35. На второ място, жалбоподателят обсъжда сумите, които смята, че са били действително налични като ИЛУ, без обаче да твърди, че Общият съд е изопачил фактите. В паралелната жалба до Съда жалбоподателите оспорват също така извършения от Общия съд анализ на доказателствата относно сумите, които са могли да бъдат предоставени като ИЛУ, увеличението на капитала, отделянето на активите, частната продажба на трето лице, както и евентуалната държавна помощ и използването на Единния фонд за преструктуриране (наричан по-нататък „ЕФП“).
36. Считам тези доводи за недопустими, тъй като Съдът не е компетентен да установява фактите, нито да проверява доказателствата, освен когато жалбоподателите твърдят, че Общият съд е изопачил фактите и че това изопачаване ясно личи от материалите по делото(25).
37. Освен това страната, която се позовава на изопачаване, трябва да посочи точно доказателствата, които са изопачени от Общия съд, и да докаже грешките в анализа, които според тази страна са довели до това изопачаване(26).
38. И в двете жалби жалбоподателите се ограничават до повторение на фактите, представени пред Общия съд, без да доказват, че този съд е изопачил доказателствата.
39. Предвид гореизложените съображения и в частта, в която са допустими, доводите на жалбоподателите във връзка с член 18, параграф 1, буква б) от Регламента за ЕМП следва да бъдат отхвърлени.
в) Член 18, параграф 1, буква в) от Регламента за ЕМП
40. В третата част от първото си основание за обжалване жалбоподателите по паралелната жалба до Съда твърдят, че Общият съд неправилно е тълкувал начина, по който следва да се извърши претеглянето на интересите съгласно член 18, параграф 1, буква в) и член 14, параграф 2 от Регламента за ЕМП.
41. Второ, те твърдят, че Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че третирането на италианските банки, които са били ПИВСП, но по отношение на които не е извършено преструктуриране, не е било дискриминационно(27).
42. Трето, те оспорват решението на Общия съд, с което се приема, че новите доводи са недопустими, тъй като са изтъкнати твърде късно в хода на първоинстанционното производство(28).
43. По отношение на първия довод жалбоподателите по паралелната жалба до Съда твърдят, че ЕСП и Комисията е трябвало да претеглят обществения интерес и интереса на акционерите.
44. За да отхвърли този довод, според мен правилно, Общият съд посочва в точка 246 от обжалваното паралелно съдебно решение, че в съответствие с член 14, параграф 2 от Регламента за ЕМП при вземането на решение относно обществения интерес от преструктурирането роля играят не само интересите на акционерите, но и тези на вложителите, служителите и другите кредитори на банката. Освен това Общият съд анализира ползите(29), които компенсират загубите, понесени от акционерите на Banco Popular, в сравнение с хипотезата, при която банката би била ликвидирана в рамките на обичайното производство по несъстоятелност.
45. Що се отнася до втория въпрос, считам, че Общият съд не е допуснал грешка, като е приел, че липсата на преструктуриране на италианските банки не е сходна ситуация, която би довела до дискриминация. Общият съд правилно се е позовал на факта, че според ЕСП тези банки не изпълняват критични функции и ликвидацията им (за разлика от преструктурирането) не би имала значителни неблагоприятни последици за финансовата стабилност. Общият съд също така правилно е посочил, че подходящ сравнителен материал в тази ситуация би била банка, която също е преминала през процедура по преструктуриране.
46. Накрая, считам, че Общият съд правилно е отхвърлил новия довод на жалбоподателите по паралелната жалба до Съда поради тяхното закъснение. В точка 261 от обжалваното паралелно съдебно решение Общият съд обяснява, че жалбоподателите в първоинстанционното производство със закъснение са изложили довод относно член 24 от Регламента за ЕМП, обосновавайки късното му излагане с обяснението, че към момента на подаване на жалбата документите не са били налични.
47. Въпреки това, както посочва Общият съд, документите се отнасят до факти, които са били известни на жалбоподателите в първоинстанционното производство, поради което късното въвеждане на нови доводи не се основава на правни или фактически въпроси, които не са били известни на жалбоподателите в първоинстанционното производство.
48. Ето защо предлагам на Съда да отхвърли като неоснователни доводите на жалбоподателите по паралелната жалба до Съда относно член 18, параграф 1, буква в) от Регламента за ЕМП.
2. Задължение за мотивиране и член 47 от Хартата
49. В четвъртото, петото и шестото основание за обжалване в настоящото производство, както и в петата и шестата част от второто основание за обжалване в паралелната жалба до Съда, жалбоподателите твърдят, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране и член 47 от Хартата, първо, по отношение на схемата за преструктуриране и оценка 2 и, второ, по отношение на поверителността на някои от документите в процедурата за преструктуриране, както и по отношение на решението на Общия съд да не разпореди действия по събиране на доказателства в първоинстанционното производство.
50. В рамките на задължението за мотивиране на Общия съд какви задължения следва да проверява Съдът?
51. Съдът постановява, че „мотивите на съдебното решение трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на Общия съд, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на Съда — да упражни своя контрол“(30). Това обаче не означава, че Общият съд трябва да следва изчерпателно и един по един всички доводи, изтъкнати от страните по спора, и следователно мотивите на Общия съд могат да бъдат имплицитни, при условие че „позволяват на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които Общият съд не е уважил доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол“(31).
52. Съдът констатира, че „степента на точност на мотивите на едно решение трябва да бъде съразмерна с действителните възможности, техническите условия и сроковете, при които то трябва да бъде прието“(32).
53. Следователно за целите на настоящата жалба задачата на Съда е да провери дали Общият съд е обяснил в достатъчна степен решението си относно изложените основания в първоинстанционното производство.
а) Оценките и схемата за преструктуриране
54. В четвъртото основание за обжалване жалбоподателят твърди, че Общият съд е изложил недостатъчни и противоречиви мотиви при прегледа на схемата за преструктуриране, по-специално по отношение на оценка 2(33) в схемата за преструктуриране и съображения 23, 24 и 26 от схемата за преструктуриране по отношение на сериозността на проблемите с ликвидността на Banco Popular. В шестата част от второто си основание за обжалване жалбоподателите по паралелната жалба до Съда твърдят, че Общият съд е изпълнил вместо ЕСП задължението за мотивиране.
55. Следва да се добави, че в настоящата жалба жалбоподателят оспорва фактите(34), които Общият съд е приел за доказани, без да твърди, че Общият съд е изопачил фактите(35). Освен това основанието е недопустимо, когато „жалба[та] […] само повтаря или възпроизвежда буквално вече изложени пред Общия съд основания и доводи, включително тези, които се основават на изрично отхвърлени от същата юрисдикция факти. Всъщност подобна жалба в действителност представлява просто искане за преразглеждане на представената пред Общия съд искова молба или жалба, което е извън компетентността на Съда“(36).
56. Считам, че четвъртото основание за обжалване е просто повторение на доводите, изложени в първоинстанционното производство, без да се вземат предвид доводите на Общия съд. Ето защо, що се отнася до тези фактически твърдения, Съдът следва да ги обяви за недопустими.
57. Ако Съдът не се съгласи с това, считам, че това основание следва да бъде отхвърлено като неоснователно. В обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че не съществува противоречие между констатациите в оценка 2, тъй като те преследват различни цели: констатацията на ЕСП, че Banco Popular е платежоспособна, е израз на счетоводната стойност на банката, докато различните оценки на стойността на банката(37) изразяват нейната пазарна стойност.
58. Счетоводната стойност може да се опише най-лесно като стойността на дружеството, записана в неговия баланс. Пазарната стойност е текущата цена, която банката би постигнала на пазара(38). Предвид тези уточнения считам, че Общият съд правилно е приел, че не е налице противоречие в оценка 2, когато се посочва, че Banco Popular е платежоспособна, докато пазарната ѝ стойност се оценява в най-неблагоприятния сценарий на минус 8,2 милиарда евро.
59. Във втората част на четвъртото основание за обжалване жалбоподателят твърди, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, като е приел, че съображения 23, 24 и 26 от схемата за преструктуриране са достатъчни, за да се разбере влошаващото се положение на Banco Popular и необходимостта от преструктуриране. Те твърдят, че информацията е обща и може да се приложи към всяка ликвидна криза.
60. Съдът следва да отхвърли тези доводи. Както правилно посочва ЕСП в отговора си, жалбоподателят не успява да покаже защо информацията за влошаването на състоянието на Banco Popular е обща и какво липсва, за да се разбере правилно нейната ликвидна криза и необходимостта от преструктуриране.
61. В шестата част на второто основание за обжалване, представено от жалбоподателите по паралелната жалба до Съда, са изложени редица доводи(39), които следва да бъдат обявени за недопустими. Въпреки че посочват съответната точка от обжалваното паралелно съдебно решение, жалбоподателите по паралелната жалба до Съда се позовават само на обща липса на мотиви, без да уточняват грешката, която се твърди, че е допусната от Общия съд(40). Освен това те изтъкват и нови доводи относно неповерителния вариант на оценка 2 към момента на подаване на жалбата до Съда, което е недопустимо(41).
62. Що се отнася до съществото на спора, остава да се разгледат два довода. Първо, жалбоподателите по паралелната жалба до Съда твърдят, че Общият съд неправилно е приел, че Комисията е изпълнила задължението си за мотивиране при одобряването на схемата за преструктуриране(42). Второ, те твърдят, че Общият съд неправилно е счел за късно представен техния довод, с който те се позовават на нарушение на доктрината Meroni по отношение на степента на участие на Комисията в процедурата за преструктуриране(43).
63. По отношение на първия довод Общият съд констатира, че одобрението на Комисията отговаря на задължението за мотивиране и обяснява препратките към схемата за преструктуриране. Общият съд се позовава на член 18, параграф 7 от Регламента за ЕМП, съгласно който Комисията може или да одобри схемата за преструктуриране, или да възрази по отношение на аспектите на схемата, във връзка с които има свобода на преценка. Това според Общия съд означава, че Комисията всъщност не трябва да повтаря мотивите на ЕСП от схемата за преструктуриране, а само да ги одобри.
64. Следва да се посочи, че въпросът дали одобрението на Комисията е достатъчно или представлява само подпечатване на решението на ЕСП, вече е разгледан от Общия съд в едно от пилотните решения — решение Algebris(44), което не е обжалвано пред Съда. Общият съд установява, че позоваването на Комисията на схемата за преструктуриране и изложените в нея мотиви са в достатъчна степен в съответствие със задължението за мотивиране. Той счита, че „схемата за преструктуриране и нейните мотиви са част от контекста“(45), в който е прието одобрението на Комисията.
65. Съгласна съм с тази констатация(46). Доколкото самата схема за преструктуриране съдържа достатъчно мотиви, Комисията също потвърждава, че ЕСП е изпълнил задължението си да изложи мотиви. С други думи, ако Комисията счита, че схемата за преструктуриране не изпълнява това изискване, тя следва да възрази срещу нея и да изиска от ЕСП да измени схемата за преструктуриране.
66. Поради това не намирам никаква грешка в мотивите на Общия съд относно одобрението на Комисията.
67. Накрая, Общият съд констатира, че жалбоподателите по паралелната жалба са представили за първи път в писмения си отговор довод, основан на доктрината Meroni(47), и поради това го намира за недопустим.
68. Общият съд обяснява, че в първоинстанционната си жалба жалбоподателите в първоинстанционното производство твърдят, че Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране, което е нейно задължение съгласно доктрината Meroni. В отговора си в първоинстанционното производство те допълнително твърдят, че ролята на Комисията в процедурата за преструктуриране в по-общ план нарушава принципите на делегиране по член 291 ДФЕС и доктрината Meroni.
69. Това наистина са два различни довода, като вторият от тях може да се тълкува косвено като възражение за незаконосъобразност на член 18 от Регламента за ЕМП, който изяснява ролята на Комисията при предприемане на действия по преструктуриране.
70. Ето защо считам, че Общият съд не е допуснал грешка, като е приел, че този довод е представен късно и поради това е недопустим.
б) Поверителност на схемата за преструктуриране и други документи
71. С петото основание за обжалване жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка(48), като е приел, че жалбоподателят не е имал право да получи пълния (поверителния) вариант на схемата за преструктуриране. Освен това те изтъкват, че Общият съд неправилно е приел, че неповерителния вариант на схемата за преструктуриране не нарушава член 88, параграф 1 от Регламента за ЕМП.
72. Освен това жалбоподателят изтъква, че Общият съд неправилно е приел, че е могъл да подаде пряка жалба срещу схемата за преструктуриране, както и че е могъл да вземе отношение по последващото публикуване на съдържащ по-малко поверителни пасажи вариант, което е станало в хода на първоинстанционното производство преди подаването на отговора му. Накрая, жалбоподателят упреква Общия съд, че е приел, че пълните текстове (съдържащи поверителна информация) на схемата за преструктуриране, оценки 1 и 2, както и други документи, свързани с преструктурирането, не са от значение за решаването на спора(49).
73. В петата част от второто си основание за обжалване жалбоподателите по паралелната жалба до Съда твърдят, че в точки 503 и 504 от обжалваното паралелно съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че правото им на защита не е било нарушено поради липсата на достъп до цялата преписка по процедурата за преструктуриране.
74. По същество въпросът е дали в двете обжалвани съдебни решения Общият съд правилно е проверил необходимостта жалбоподателите в първоинстанционното производство да имат достъп до поверителните варианти на схемата за преструктуриране и свързаните с нея документи? Смятам, че го е направил.
75. Първоначално Общият съд установява степента на съдебен контрол по отношение на член 47 от Хартата, като конкретно взема предвид контекста на Регламента за ЕМП, в чийто член 88, параграф 5 се предвижда задължението на ЕМП да гарантира, че всяко разкриване на информация, което прави, не съдържа поверителна информация(50), и член 88, параграф 1 от него, съгласно който „[и]нформацията, за която се прилагат изискванията за професионална тайна, не може да се разкрива на друг частен или публичен субект, освен ако разкриването ѝ е необходимо за целите на съдебно производство“.
76. Освен това Общият съд отхвърля доводите на жалбоподателя, че е трябвало да му бъде съобщен пълният текст на схемата за преструктуриране и други документи, като в подкрепа на това той се позовава на съдебната практика относно ограничителните мерки. Този съд приема, че схемата за преструктуриране не представлява индивидуална мярка, взета срещу акционерите на банка, за разлика от ограничителната мярка, с която се замразяват индивидуални средства(51).
77. По същата логика Общият съд отхвърля и довода на жалбоподателите в първоинстанционното производство в паралелното съдебно решение, според който те е трябвало да получат достъп до преписката съгласно член 90, параграф 4 от Регламента за ЕМП. Според Общия съд такъв достъп трябва да бъде предоставен единствено на субекта, по отношение на който се прилага схемата за преструктуриране, а именно Banco Popular, а не нейните акционери или кредитори(52).
78. Освен това Общият съд разграничава задължението за поверителност, на което се е позовал ЕСП съгласно Регламента за ЕМП, от правото на достъп до документи съгласно Регламент 1049/2001(53), на което се позовават жалбоподателите в първоинстанционното производство. Общият съд отхвърля това сравнение, тъй като Регламентът за ЕМП установява общо правило, съгласно което разкриването на поверителна информация, притежавана от ЕСП, е забранено(54).
79. Вместо това, правейки аналогия с Директива 2004/39(55), чийто член 54, параграф 1 е еквивалентен на член 88, параграф 1 от Регламента за ЕМП, Общият съд според мен правилно е приел, че целта на тези две разпоредби не е да предоставят на обществеността достъп до документи.
80. След това Общият съд анализира подробно задълженията за опазване на тайната, свързани със схемата за преструктуриране, оценка 2 и документите, на които се е позовал ЕСП при вземането на решението си. Той описва различните неблагоприятни последици, които би могло да предизвика пълното разкриване на информацията(56).
81. Този съд също така обяснява, че член 88, параграф 1 от Регламента за ЕМП се отнася до възможността съдът да разпореди разкриване на информация, ако това е необходимо за целите на съдебното производство, а не както твърди жалбоподателят в първоинстанционното производство, разкриването на информация да става задължително винаги когато срещу дадено решение е образувано съдебно производство(57).
82. По отношение на довода, че ЕСП неоснователно е ограничил достъпа до схемата за преструктуриране, тъй като е публикувал по-малко редактирани неповерителни варианти на схемата за преструктуриране и оценки 1 и 2, Общият съд посочва, че изтичането на време (в случая осем месеца) е обстоятелство, което може да повлияе на това дали условията, от които зависи поверителността, са изпълнени в даден момент(58). Той обяснява, според мен достатъчно подробно, че по-късното публикуване на допълнителна информация не е повлияло на правото на жалбоподателя в първоинстанционното производство да подаде пряка жалба и да отговори на допълнителната информация в отговора си.
83. С шестото си основание за обжалване жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка, като е отхвърлил в точки 721—728 от обжалваното съдебно решение искането му за разпореждане на действия по събиране на доказателства, включително разпореждане за представяне на някои документи и задаване на писмени въпроси на Кралство Испания.
84. След като разпорежда на ЕСП да представи поверителни варианти на схемата за преструктуриране и различни други документи, Общият съд(59) решава, че те не са от значение за решаването на спора(60). Жалбоподателят твърди, че това е нарушило правото му на защита, тъй като поверителният вариант на документите е бил видим не само за ЕСП и Комисията, но и за Общия съд. От друга страна, жалбоподателят твърди, че без достъп до тази информация не е могъл да изложи нови доводи или да промени становищата си по съществуващите доводи.
85. Според мен Общият съд правилно се е позовал на практиката на Съда, съгласно която единствено той единствен може да прецени евентуалната необходимост от допълване на данните, с които разполага по висящите пред него дела(61).
86. Поради това Съдът следва да отхвърли петото и шестото основание за обжалване, както и петата и шестата част от второто основание за обжалване в паралелната жалба до Съда, като неоснователни.
Б. Основания за обжалване, специфични за дело C‑535/22 P
87. В настоящото дело жалбоподателят оспорва констатациите на Общия съд относно твърдените нередности в процеса на продажба на Banco Popular (раздел 1), както и относно нарушението на правото на собственост във връзка с някои разпоредби на Регламента за ЕМП (раздел 2) и схемата за преструктуриране (раздел 3).
1. Процесът на продажба на Banco Popular
88. Жалбоподателят твърди(62), че Общият съд неправилно е приложил член 14 от Регламента за ЕМП(63), що се отнася до получаването на възможно най-високата продажна цена. Той твърди, че това е една от целите на преструктурирането съгласно член 14 от Регламента за ЕМП, който следва да се тълкува във връзка с член 39 от Директива 2014/59. Накрая жалбоподателят твърди, че Общият съд неправилно е приел, че ЕСП не е имал задължението да опита да предприеме алтернативни мерки преди преструктурирането(64).
89. Във втората и третата част на третото основание за обжалване жалбоподателят упреква Общия съд: i) че не е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа, тъй като е отхвърлил като недопустими доводите му относно твърдените грешки в плана за преструктуриране за 2016 г., и ii) че Общият съд е нарушил правото му на защита.
90. По отношение на твърденията, описани в точка 88 по-горе, Общият съд установява, че получаването на възможно най-високата продажна цена не е сред целите, съдържащи се в член 14, параграф 2, втора алинея от Регламента за ЕМП. Освен това той установява, че член 39, параграф 2, буква е) от Директива 2014/59 е релевантен за продажбата на Banco Popular. В този член се определят процедурните изисквания за инструмента за продажба на стопанска дейност, като в него се посочва, че процесът на предлагане на пазара „има за цел да се получи възможно най-висока продажна цена за включените акции или други инструменти на собственост, активи, права или задължения“.
91. Общият съд разглежда подробно всяка стъпка от процеса на продажба на Banco Popular, като взима предвид обясненията на ЕСП в схемата за преструктуриране и решението му за предлагане на пазара. Важен фактор, който Общият съд отчита, е необходимостта тайната на процедурата по предлагане на пазара да се запази във възможно най-голяма степен, за да се предотврати изтичането на информация, което може да доведе до допълнителна несигурност и до загуба на доверието на пазара, като по този начин се застраши финансовата стабилност(65).
92. По същия начин Общият съд анализира твърдяното задължение на ЕСП да използва алтернативни мерки преди преструктурирането, като тълкува член 14, параграф 2 от Регламента за ЕМП. Общият съд констатира, че жалбоподателят неправилно тълкува тази разпоредба, която гласи, че участниците в преструктурирането „се стремят да сведат до минимум разходите за преструктурирането и да избегнат излишната загуба на стойност, освен ако това е необходимо за постигане на целите на преструктурирането“(66). Общият съд също така решава, че претеглянето на интересите и пропорционалността на преструктурирането не могат да бъдат преценявани единствено с оглед на накърняването на правото на собственост на акционерите(67).
93. След това Общият съд преглежда изложението на мотивите в схемата за преструктуриране относно причините, поради които други инструменти за преструктуриране не биха постигнали целите на преструктурирането, защо ЕСП се е отклонил от плана си за преструктуриране от 2016 г. и защо прибягването до ЕФП не е било вариант(68).
94. Считам, че Общият съд правилно тълкува член 14, параграф 2 от Регламента за ЕМП, когато става въпрос за претегляне на различните интереси, които по необходимост се засягат от действията по преструктуриране. Той също така задълбочено е разгледал мотивите в схемата за преструктуриране относно други алтернативи, които не са били предприети.
95. Що се отнася до втората и третата част от третото основание за обжалване, изложени в точка 89, считам, че те са недопустими. Първо, Общият съд е установил, че доводите, насочени срещу плана за преструктуриране от 2016 г.(69), които не са взети предвид в окончателната схема за преструктуриране на Banco Popular, са представени едва в отговора и следователно са недопустими. Общият съд допълва, че те при всички случаи са без значение за валидността на окончателно приетата схема за преструктуриране(70).
96. Съгласна съм. Първо, в първоинстанционното производство жалбоподателят е твърдял в отговора си, че планът за преструктуриране от 2016 г. е бил неправилно изготвен(71), но след това доводът се е променил и се твърди, че планът за преструктуриране от 2016 г. е трябвало да бъде актуализиран. Тъй като това е нов довод към момента на обжалването пред Съда, той е недопустим(72).
97. Дори Съдът да не се съгласи и да приеме тези доводи за допустими, считам ги за неоснователни. Член 23, трета алинея от Регламента за ЕМП гласи: „Когато приемат схема за преструктуриране, Съветът за преструктуриране, Съветът и Комисията отчитат и следват плана за преструктуриране, посочен в член 8, освен ако Съветът за преструктуриране не прецени, предвид обстоятелствата по случая, че целите на преструктурирането ще бъдат постигнати по-ефективно чрез действия, които не са предвидени в плана за преструктуриране“.
98. Общият съд обяснява, че планът за преструктуриране от 2016 г. не е можел да предвиди ликвидните затруднения, с които Banco Popular е трябвало да се справя от април 2017 г. нататък(73). Освен това Общият съд се позовава на съображения 44—46 от схемата за преструктуриране, в които ЕСП обяснява „защо инструментът за преструктуриране, предвиден в плана за преструктуриране от 2016 г., не е подходящ при обстоятелствата към момента на преструктурирането“(74). Вследствие на това ЕСП изменя инструмента за преструктуриране, който трябва да бъде приложен по отношение на Banco Popular, от инструмента за споделяне на загуби към инструмента за продажба на стопанска дейност(75).
99. Поради това Общият съд правилно е отхвърлил това твърдение като неоснователно.
100. В третата част от третото основание за обжалване жалбоподателят твърди, че Общият съд е нарушил правото му на защита, тъй като е приел, че съображенията на жалбоподателя и представеният от него експертен доклад не доказват как други алтернативи биха постигнали целите на преструктурирането.
101. Предлагам на Общия съд да приеме, че тези твърдения са явно недопустими, тъй като в противоречие с член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда(76) те не уточняват частите от обжалваното съдебно решение, които оспорват.
102. В заключение в частта, в която са допустими, предлагам на Съда да отхвърли второто и третото основание за обжалване.
2. Възражение за незаконосъобразност на членове 15 и 22 от Регламента за ЕМП
103. На следващо място в рамките на седмото основание жалбоподателят оспорва преценката на Общия съд относно валидността на членове 15 и 22 от Регламента за ЕМП.
104. Жалбоподателят твърди, първо, че Общият съд(77) неправилно е приложил практиката на Съда относно банки в несъстоятелност, второ, че членове 15 и 22 от Регламента за ЕМП нарушават изискването за необходимост, тъй като са формулирани твърде широко и по този начин позволяват произволни действия, трето, че същите разпоредби противоречат на член 5, параграф 4 ДЕС, тъй като не предвиждат различни решения за банки, които имат проблеми с ликвидността, от една страна, и с несъстоятелността, от друга, четвърто, същите разпоредби противоречат на член 52 от Хартата и на член 5, параграф 4 ДЕС, тъй като не предвиждат възможност за коригиране на обезценяването на акциите след окончателната оценка по член 20 от Регламента за ЕМП; и накрая, жалбоподателят твърди, че членове 15 и 22 от Регламента за ЕМП са непропорционални, тъй като не предвиждат адекватна компенсация и изборът между различните инструменти за преструктуриране води до дискриминация между банките, които имат проблеми с ликвидността, и банките, които са в несъстоятелност.
105. На първо място следва да се посочи, че четвъртата част от това основание за обжалване е недопустима, тъй като не се отнася до частите от обжалваното съдебно решение, които се обжалват(78). Освен това петата част от това основание е недопустима, доколкото се отнася до дискриминация, произтичаща от избора на инструмента за преструктуриране, тъй като представлява нов довод, изтъкнат при обжалването(79).
106. По същество в отговор на възражението за незаконосъобразност Общият съд следва необходимите стъпки, за да се установи дали ограничението на правото на собственост, защитено от член 17 от Хартата, може да бъде оправдано съгласно член 52 от нея(80).
107. Започвайки с целта от общ интерес, поради която правото на собственост се оказва ограничено, Общият съд преразглежда обширната практика на Съда в контекста на финансовата криза, като обяснява рисковете, които наличието на проблемна банка поражда за стабилността на финансовата и банковата система в еврозоната, както и риска от загуби за вложителите(81).
108. Изборът, направен в членове 15 и 22 от Регламента за ЕМП, както подробно обяснява Общият съд, произтича от поуките, извлечени от финансовата криза от 2008 г., и се основава на принципа, че акционерите са първите, които понасят загубите на проблемната банка. Общият съд стига до извода, въз основа по-специално на заключенията на Съда в решение Kotnik, че акционерите трябва да поемат изцяло риска от инвестициите си, включително икономическите последици от проблемната банка, което следователно не може да се счита за нарушение на правото им на собственост(82).
109. Според мен не може да се приеме доводът на жалбоподателя, че Общият съд неправилно е приложил съдебната практика относно банките в несъстоятелност към настоящата ситуация. Решение Kotnik и другите решения на Съда относно общия интерес от финансова стабилност са използвани, за да се докаже, че акционерите трябва да поемат риска от инвестициите си, когато една банка стане проблемна. Общият съд обаче също така показа, че членове 15 и 22 от Регламента за ЕМП поставят условия пред ЕСП и Комисията, когато те решават дали и как да предприемат действия по преструктуриране. Позовавайки се на член 18, параграф 1, буква б) от Регламента за ЕМП, Общият съд заявява, че действия по преструктуриране се използват само ако в конкретния случай не биха могли да се използват други мерки като например обикновена несъстоятелност, държавна помощ или отпускането на заеми(83).
110. Чрез втория си довод жалбоподателят твърди, че според Общия съд ограничаването на правото на собственост е оправдано, щом са изпълнени условията за преструктуриране(84). Общият съд обаче обяснява по-нататък допълнителните условия, наложени от членове 18 и 21 от Регламента за ЕМП, които ограничават свободата на ЕСП и на Комисията при определянето на параметрите на дадено действие по преструктуриране(85).
111. Чрез третия и петия довод на жалбоподателя се отправя критика към Общия съд, като се твърди, че той е допуснал грешка, приемайки, че членове 15 и 22 от Регламента за ЕМП са пропорционални, въпреки че в тези разпоредби не се прави разлика между банки, които имат проблеми с ликвидността, и банки в несъстоятелност по отношение на използвания инструмент за преструктуриране и третирането на акционерите и кредиторите.
112. Като се вземе предвид анализът относно условията за преструктуриране в член 18, параграф 1 от Регламента за ЕМП, няма причина Регламентът за ЕМП да налага различни правила за преструктуриране на банки, които са в несъстоятелност, и на банки, които имат проблеми с ликвидността.
113. В заключение предлагам на Съда да отхвърли седмото основание за обжалване.
3. Правото на собственост и принципът на пропорционалност в схемата за преструктуриране на Banco Popular
114. С осмото си основание за обжалване жалбоподателят изтъква, първо, че Общият съд неправилно е приел, че Регламентът за ЕМП презумира наличието на неплатежоспособност, и съответно, че единствената алтернатива на преструктурирането е обичайната процедура по неплатежоспособност; второ, че е допуснал грешка, като е приел, че процедурата, довела до схемата за преструктуриране, не е произволна, като се е позовал на оценка 2; и трето, че е допуснал грешка, като е приел, че липсата на справедливо обезщетение е пропорционална.
115. Що се отнася до първия довод, той е частично недопустим, тъй като в противоречие с член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда не е уточнена частта от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд е установил, че Регламентът за ЕМП се основава на презумпция за наличието на неплатежоспособност.
116. Освен това жалбоподателят твърди, че Общият съд неправилно е приложил практиката на Съда, която се отнася до банки в несъстоятелност, към положението на Banco Popular(86). Поради същите мотиви, които вече бяха изложени във връзка със седмото основание за обжалване(87), този довод следва да бъде отхвърлен.
117. Вторият и третият довод, според които Общият съд е допуснал грешка, като не е приел, че схемата за преструктуриране е произволна, тъй като се основава на оценка 2, и че е непропорционална, тъй като не съдържа справедливо обезщетение, са недопустими, тъй като се изтъкват за първи път в жалбата до Съда(88). По-конкретно точките от обжалваното съдебно решение(89), на които се позовава жалбоподателят, не се отнасят до оценка 2 или до предоставянето на справедливо обезщетение. Всъщност Общият съд не обсъжда тези доводи в първоинстанционното производство.
118. В заключение предлагам на Съда да отхвърли осмото основание за обжалване в частта, в която то е допустимо.
VI. Заключение
119. С оглед на гореизложеното предлагам на Съда:
– да отхвърли жалбата;
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.