Дело T‑284/15

(публикувани откъси)

AlzChem AG

срещу

Европейска комисия

„Държавни помощи — Химическа промишленост — Решение за продължаване на експлоатацията на предприятие по време на производството по несъстоятелност — Решение, с което се установява, че не е налице държавна помощ — Жалба за отмяна — Лично засягане — Допустимост — Понятие за държавна помощ — Предимство — Критерий за частния кредитор — Отговорност на държавата — Задължение за мотивиране“

Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 13 декември 2018 г.

1.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимства, за което отговорност носи държавата — Участие на национален съд в приемането на мярката — Включване

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

2.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка според критерия за частния кредитор — Преценка на индивидуалното положение на всеки от съответните публични кредитори

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

1.      Не е изключено дадена мярка да може да се приеме за решение на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС вследствие от акт на национален съд.

В това отношение, когато констатира, че не е налице държавна помощ във връзка с продължаването на експлоатацията на предприятие в несъстоятелност, поради това че продължаването на дейността се основава на решение, взето от частните кредитори, въпреки че един национален съд влиза в състава на компетентния съвет, който е трябвало да реши да продължи ли експлоатацията на въпросното предприятие, Комисията следва да изложи в решението си причините, поради които е стигнала до извода, че решението за продължаване на експлоатацията не може да се смята за решение на този национален съд.

(вж. т. 104, 107 и 108)

2.      При прилагането на критерия за частния кредитор Комисията следва да преценява индивидуалното положение на всеки съответен публичен кредитор, в частност според това дали е хирографарен или привилегирован кредитор, за да определи по същество дали направеният от него избор надхвърля границите на търговски оправданото и дали може да се обясни с волята за осигуряване на предимство на съответното предприятие. В този смисъл публичните кредитори не трябва да се разглеждат като единен субект, а трябва да се отчитат специфичните им характеристики.

В това отношение разглеждането на държавата като единен кредитор би могло да доведе до извод, че някои публични кредитори би трябвало да вземат решения против интересите си, вместо да възприемат поведение, сходно с това на частен кредитор в същото положение.

(вж. т. 188 и 196)