Language of document : ECLI:EU:T:2020:249

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)

10 юни 2020 година(*)

„Публична служба — Длъжностни лица — Права и задължения на длъжностното лице — Публикуване на текст, свързан с работата на Съюза — Задължение за предварително информиране — Член 17а от Правилника — Атестационeн доклад — Отговорност“

По дело T‑608/18

Mark Anthony Sammut, с местожителство във Фьоц (Люксембург), за когото се явява P. Borg Olivier, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейски парламент, за който се явяват M. Sammut и I. Lázaro Betancor, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 270 ДФЕС по същество за отмяна, от една страна, на решението на Парламента от 4 януари 2018 г., доколкото с него не е уважено искането на жалбоподателя за премахване на преценка от атестационния му доклад за 2016 г., и за обезщетяване, от друга страна, на имуществените и неимуществените вреди, които той твърди, че е претърпял в резултат на това решение,

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),

състоящ се от: H. Kanninen, председател, M. Jaeger и N. Półtorak (докладчик), съдии,

секретар: S. Bukšek Tomac, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 януари 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Жалбоподателят, г‑н Mark Anthony Sammut, е длъжностно лице на Европейския парламент.

2        През ноември 2016 г. жалбоподателят публикува в Малта труд, озаглавен „L-Aqwa fl-Ewropa. Il-Panama Papers u l-Poter“ („Най-добрите в Европа. Панамските документи и властта“, наричан по-нататък „разглежданият труд“).

3        На 13 март 2017 г. жалбоподателят уведомява генералния директор на генерална дирекция (ГД) „Преводи“ в Парламента за намерението си да публикува второ издание на разглеждания труд. На 7 април 2017 г. Парламентът приема, че искането на жалбоподателя е недопустимо, тъй като става въпрос за второ издание и следователно не може да се приеме за уведомление, предхождащо публикуването на посочения труд.

4        В атестационния доклад на жалбоподателя за 2016 г. се съдържа преценка, според която жалбоподателят „изглежда, е пропуснал да уведоми органа по назначаването за намерението си да публикува книга „L-Aqwa fl-Ewropa. Il-Panama Papers u l-Poter“ през 2016 г.“ (наричана по-нататък „спорната преценка“). Тази преценка се съдържа в частта, озаглавена „Поведение“, подточка „3. Спазване на правилата и процедурите“ от посочения атестационен доклад.

5        На 17 май 2017 г. жалбоподателят сезира комитета по атестиране с искане атестационният му доклад за 2016 г. да бъде преразгледан. Той настоява по-специално спорната преценка да бъде премахната.

6        На 4 януари 2018 г. генералният директор на ГД „Преводи“ изпраща писмо на жалбоподателя, с което го уведомява, че е взел решение да се съобрази със заключенията на комитета по атестиране от 8 ноември 2017 г., в резултат на което внася само едно изменение в атестационния му доклад за 2016 г., изразяващо се в премахване на преценката относно производителността на жалбоподателя за присъствен ден (наричано по-нататък „решението от 4 януари 2018 г.“). По този начин той отказва да премахне спорната преценка от посочения атестационен доклад.

7        На 26 март 2018 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностите лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу решението от 4 януари 2018 г. С подадената по административен ред жалба той иска по-специално органът по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) да предприеме необходимите мерки, за да бъде оттеглена спорната преценка от атестационния му доклад за 2016 г.

8        С писмо от 6 юли 2018 г. ОН отхвърля подадената по административен ред жалба на жалбоподателя (наричано по-нататък „решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба“).

 Производството и исканията на страните

9        На 8 октомври 2018 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

10      С писмена молба, подадена в секретариата на Общия съд на 11 март 2019 г., жалбоподателят иска да бъдат разпитани свидетели. На 1 април 2019 г. Парламентът представя становището си по посочената молба.

11      След промяна в съставите на Общия съд, в приложение на член 27, параграф 5 от Процедурния правилник на Общия съд съдията докладчик е включена в първи състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.

12      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 28 януари 2020 г.

13      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени частично решението от 4 януари 2018 г.,

–        да отмени решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба,

–        да разпореди премахването на спорната преценка в атестационния му доклад за 2016 г.,

–        да осъди Парламента да поправи различни вреди, причинени с решението от 4 януари 2018 г.,

–        да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.

14      Парламентът иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 Предварителни бележки

15      С първото и второто си искане жалбоподателят настоява решението от 4 януари 2018 г. да бъде частично отменено, а решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, да бъде отменено.

16      В това отношение следва да се припомни, че според съдебната практика подадената по административен ред жалба по член 90, параграф 2 от Правилника и нейното изрично или мълчаливо отхвърляне са неразделна част от сложна процедура и съставляват само едно предварително условие за сезирането на съда. При тези условия жалба, дори формално насочена срещу отхвърлянето на подадената по административен ред жалба, води до сезирането на съда с увреждащия акт, срещу който е насочена подадената по административен ред жалба (вж. по аналогия решение от 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, EU:C:1989:8, т. 7 и 8), освен в хипотезата, в която отхвърлянето на подадената по административен ред жалба би имало обхват, различен от този на акта, срещу който е насочена подадената по административен ред жалба (решение от 25 октомври 2006 г., Staboli/Комисия, T‑281/04, EU:T:2006:334, т. 26).

17      Всъщност всяко решение, с което се отхвърля подадена по административен ред жалба, независимо дали е мълчаливо или изрично, ако не съдържа особености, само потвърждава акта или липсата на такъв, от който се оплаква жалбоподателят, и само по себе си не представлява обжалваем акт, поради което исканията, отправени срещу такова решение без самостоятелно съдържание спрямо първоначалното решение, трябва да се разглеждат като отправени срещу първоначалния акт (вж. решение от 19 юни 2015 г., Z/Съд, T‑88/13 P, EU:T:2015:393, т. 141 и цитираната съдебна практика).

18      В случая следва да се констатира, че решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба срещу решението от 4 януари 2018 г., само потвърждава това решение, тъй като не изменя диспозитива му, нито преразглежда положението на жалбоподателя в зависимост от нови правни или фактически обстоятелства. Обстоятелството, че в решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, се уточняват мотивите към решението от 4 януари 2018 г., е без значение, що се отнася до неговия потвърдителен характер. В подобна хипотеза се разглежда именно законосъобразността на първоначалния увреждащ акт, като се вземат предвид мотивите в решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, тъй като се предполага, че те са в съответствие с този акт (вж. в този смисъл решение от 9 декември 2009 г., Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, EU:T:2009:485, т. 55 и цитираната съдебна практика).

19      При тези условия, тъй като решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, няма самостоятелно съдържание, искането за отмяна трябва да се разглежда като насочено срещу решението от 4 януари 2018 г., чиято законосъобразност трябва да се разгледа, като се вземат предвид мотивите, съдържащи се в решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба.

 По допустимостта на третото искане

20      Третото искане на жалбоподателя е Общият съд да отправи разпореждане до Парламента за премахване на спорната преценка от атестационния му доклад за 2016 г.

21      В това отношение следва да се припомни постоянната съдебна практика, според която Общият съд не е компетентен да отправя разпореждания до институция на Съюза, независимо от общото задължение, закрепено в член 266 ДФЕС, за институцията, от която изхожда отмененият акт, да вземе необходимите мерки, които включва изпълнението на съдебното решение, с което се постановява отмяната (вж. решение от 15 януари 2019 г., HJ/EMA, T‑881/16, непубликувано, EU:T:2019:5, т. 26 и цитираната съдебна практика).

22      Следователно искането Общият съд да разпореди премахването на спорната преценка в атестационния доклад на жалбоподателя за 2016 г. трябва да бъде отхвърлено като недопустимо.

 По допустимостта на препращането към доводите, съдържащи се в подадената по административен ред жалба

23      В жалбата си жалбоподателят препраща към жалбата, подадена по административен ред на 26 март 2018 г., като изтъква, че всички точки от нея следва да се приемат за неразделна част от настоящата жалба.

24      В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 76, буква г) от Процедурния правилник исковата молба или жалбата трябва да посочва предмета на спора, изтъкнатите основания и доводи и кратко изложение на посочените основания. Това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да упражни съдебен контрол, ако е необходимо, без да разполага с други данни (вж. в този смисъл решение от 14 март 2013 г., Fresh Del Monte Produce/Комисия, T‑587/08, EU:T:2013:129, т. 268).

25      Освен това приложенията могат да се вземат предвид само доколкото обосновават или допълват основания или доводи, изрично посочени от жалбоподателите в текста на писмените им изявления, и доколкото е възможно с точност да се определи кои са съдържащите се в тях обстоятелства, които обосновават или допълват посочените основания или доводи. Всъщност, ако текстът на жалбата може да бъде обоснован чрез препращане към определени пасажи от приложени към нея доказателства, Общият съд не е длъжен да търси и установява сред приложенията основанията и доводите, на които според него би могла да се основава жалбата, тъй като приложенията имат чисто доказателствена и документална функция (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, C‑382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 40 и 41 и цитираната съдебна практика).

26      В случая обаче жалбоподателят се задоволява с общо препращане към всички точки от подадената по административен ред жалба, без допълнителни уточнения. Ето защо се налага констатацията, че това препращане трябва да се отхвърли като явно недопустимо.

 По същество

 По исканията за отмяна

27      В подкрепа на исканията си за отмяна жалбоподателят изтъква две основания, които следва да бъдат разгледани заедно. Първото е нарушение на основното право на свобода на изразяване. Второто е неправилно прилагане на член 17а, параграф 2 от Правилника.

28      Посочените основания по същество се разделят на три отделни оплаквания. Първо, жалбоподателят твърди, че разглежданият труд не може сериозно да засегне законните интереси на Съюза и че поради това той неправилно е санкциониран в атестационния си доклад за 2016 г. Второ, жалбоподателят смята, че именно с оглед на твърде широко тълкуване на понятието „работа на Съюза“ е прието, че предметът на разглеждания труд е свързан с посочената работа на Съюза. Трето, жалбоподателят смята, че решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, не е мотивирано.

29      Общият съд смята, че първо следва да се разгледа третото оплакване.

–       По третото оплакване

30      Жалбоподателят изтъква липса на мотиви в решението от 4 януари 2018 г., тъй като то се основава само на обикновено мнение, а не на факти или на правни съображения. В това отношение той твърди, първо, че изразът „смятам, че“, използван от ОН в решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, показва, че решението се основава на мнение, а не на обективни обстоятелства, които представят достатъчна степен на мотивиране. Второ, жалбоподателят поддържа, че ОН не е прочел разглеждания труд, а се е основал единствено на заглавието му, за да направи извода, че предметът му е свързан с работата на Съюза. В това отношение началникът на малтийския езиков отдел в ГД „Преводи“ впрочем признал, че във въпросния труд изобщо не се споменава работата на Съюза, нито тази на Парламента. Следователно мотивите в решението от 4 януари 2018 г. не отговаряли на предвидените изисквания, когато следва да се прецени евентуално нарушение на основно право.

31      Парламентът оспорва доводите на жалбоподателя.

32      В началото следва да се припомни, че задължението за мотивиране, посочено в член 296 ДФЕС и припомнено в член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз, е основен принцип на правото на Съюза, който има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно информация, за да прецени обосноваността на увреждащия го акт и възможността да се подаде жалба по съдебен ред, с която се оспорва неговата законосъобразност, и от друга страна, да се даде възможност на съда на Съюза да упражни своя контрол (вж. решение от 3 юли 2019 г., PT/ЕИБ, T‑573/16, EU:T:2019:481, т. 374 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).

33      Мотивите на дадено решение се преценяват с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. Така дадено решение е достатъчно мотивирано, щом е издадено в известен на заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на приетата спрямо него мярка (вж. решение от 1 април 2004 г., N/Комисия, T‑198/02, EU:T:2004:101, т. 70 и цитираната съдебна практика).

34      Следва обаче да се припомни, че задължението за мотивиране представлява съществено изискване за форма, което трябва да се различава от въпроса за обосноваността на мотивите, свързан със законосъобразността на спорния акт по същество (вж. решение от 1 март 2017 г., Silvan/Комисия, T‑698/15 P, непубликувано, EU:T:2017:131, т. 17 и цитираната съдебна практика).

35      Именно в светлината на тези съображения следва да се определи дали в случая решението от 4 януари 2018 г. е достатъчно мотивирано, по-специално с оглед на мотивите, съдържащи се в решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба.

36      В това отношение следва да се подчертае, че в решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, ОН най-напред припомня правата и задълженията, които произтичат от член 17а от Правилника във връзка с публикуването на каквито и да било текстове от длъжностните лица на Съюза. След това той констатира, че жалбоподателят не е уведомил предварително Парламента за намерението си да публикува разглеждания труд. Накрая, ОН уведомява жалбоподателя за следното:

„[к]акто подсказва заглавието на Вашата книга и както вие сам излагате в точка 2 от подадената от вас жалба по административен ред, книгата ви се занимава с Панамските документи и с офшорните предприятия. Парламентът е приел мерки в областта на използването на офшорни предприятия за изпиране на пари и избягване на данъци. По-конкретно, през юни 2016 г. е създадена комисията PANA […], която проучва връзките на Съюза и неговите държави членки с Панамските документи. Поради това смятам, че е налице връзка между книгата ви и работата на Парламента“.

37      В този смисъл, на първо място, жалбоподателят поддържа, че употребата на израза „смятам“ показва, че посоченото решение не се основава на обективни обстоятелства и следователно не представя необходимата степен на мотивиране. Следва обаче да се констатира, че противно на твърдяното от жалбоподателя, употребата на израза „смятам“ от ОН по никакъв начин не е достатъчна, за да се докаже, че мотивите в решението от 4 януари 2018 г. са субективни. Следователно само по себе използването на този израз си не може да засегне законосъобразността на посоченото решение.

38      Ето защо този довод следва да се отхвърли като неоснователен.

39      На второ място, жалбоподателят твърди, че именно защото ОН не е прочел разглеждания труд, е направил извода, че се отнася до работата на Съюза, въпреки че началникът на малтийския езиков отдел в ГД „Преводи“ е изразил противоположното мнение.

40      В това отношение най-напред следва да се отбележи, че противоположното мнение на началник-отдел в ГД „Преводи“ относно съдържанието на разглеждания труд е без значение, за да се установи обективно достатъчният характер на мотивите в решението от 4 януари 2018 г.

41      По-нататък следва да се констатира, че съображенията относно съдържанието на разглеждания труд препращат към контрола за законосъобразност по същество на решението, а не към контрола на неговите мотиви, и следователно не могат да бъдат приети в рамките на оплакване, изведено от нарушение на задължението за мотивиране. Във всеки случай следва да се отбележи, че в съдебното заседание за изслушване на устните състезания Парламентът уточнява, че съдържанието на посочения труд е било обяснено на ОН.

42      Накрая, от точка 36 по-горе следва, че решението от 4 януари 2018 г. по същество е мотивирано от факта, че разглежданият труд се отнася до Панамските документи и до офшорни предприятия и че е свързан с работата на Парламента. Именно с оглед на тези обстоятелства е прието, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по член 17а от Правилника.

43      В този смисъл следва да се констатира, че мотивите са достатъчни, за да позволят на жалбоподателя да определи дали решението от 4 януари 2018 г. е обосновано, или страда от порок, който позволява да се оспори валидността му. Всъщност въз основа на изложените по-горе мотиви жалбоподателят е бил в състояние да разбере конкретните причини, поради които Парламентът е приел, че е трябвало да уведоми ОН за намерението си да публикува разглеждания труд. Впрочем следва също да се отбележи, че посочените причини са оспорени от жалбоподателя в рамките на настоящата жалба. От друга страна, тези мотиви са достатъчни и за да позволят на Общия съд да упражни съдебния си контрол върху законосъобразността на решението от 4 януари 2018 г.

44      Следователно не може да се оспори, че посоченото решение отговаря на установените от съдебната практика условия, припомнени в точки 32—34 по-горе. Ето защо оплакването на жалбоподателя, че решението от 4 януари 2018 г. е опорочено поради липса на мотиви, трябва да се отхвърли.

–       По първото оплакване

45      Жалбоподателят поддържа, че ОН му е наложил по-строго задължение от предвиденото в член 17а, параграф 2 от Правилника. Фактът, че Парламентът e създал анкетна комисия, която да разглежда предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза в областта на изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами (наричана по-нататък „комисията PANA“), не означава, че той не може да изразява мнение по актуални теми, свързани с Панамските документи, освен в хипотезата, в която би критикувал работата на посочената комисия, на Парламента или на Съюза, така че да засегне сериозно законните интереси на последния. В това отношение жалбоподателят се позовава на решение от 6 март 2001 г., Connolly/Комисия (C‑274/99 P, EU:C:2001:127), от което според него става ясно, че в случая не следва да се установи дали е пропуснал да уведоми за проекта за публикуване на разглеждания труд, а по-скоро да се определи дали законните интереси на Съюза могат да бъдат сериозно застрашени от неговото съдържание. Така, след като разглежданият труд не представлявал такава заплаха, не можело да се приеме, че той попада в обхвата на условието, предвидено в член 17а, параграф 2 от Правилника, нито че е свързан с работата на Съюза.

46      Парламентът оспорва доводите на жалбоподателя.

47      В началото следва да се уточни, че Общият съд не следва да заменя със своя преценката на лицата, на които е възложено да оценяват работата на атестираното лице. Всъщност оценителите имат широко право на преценка във връзка с решенията относно работата на лицата, които те следва да атестират. Ето защо упражняваният от съда на Съюза съдебен контрол върху съдържанието на атестационните доклади се свежда до проверка дали процедурата е проведена надлежно, дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решения от 1 юни 1983 г., Seton/Комисия, 36/81, 37/81 и 218/81, EU:C:1983:152, т. 23 и от 25 октомври 2005 г., Cwik/Комисия, T‑96/04, EU:T:2005:376, т. 41).

48      Освен това следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика длъжностните лица и служителите на Съюза имат право на свободно изразяване, включително в областите на дейност на институциите на Съюза. Тази свобода включва устно или писмено изразяване на мнения, които не са в съзвучие или са миноритарни в сравнение със защитаваните от институцията, която е техен работодател (вж. решение от 6 март 2001 г., Connolly/Комисия, C‑274/99 P, EU:C:2001:127, т. 43 и цитираната съдебна практика).

49      Независимо от това свободата на изразяване може да бъде предмет на ограниченията, посочени в член 10, точка 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., според който ползването на тази свобода, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество (вж. решение от 13 декември 2012 г., Strack/Комисия, T‑199/11 P, EU:T:2012:691, т. 137 и цитираната съдебна практика).

50      В едно демократично общество е законосъобразно също длъжностните лица да имат задължения като съдържащите се в член 17а от Правилника с оглед на техния статут. Подобни задължения, които действително представляват ограничения при упражняването на свободата на изразяване, целят да се запази отношението на доверие, което трябва да съществува между институцията и нейните длъжностни лица или служители (решение от 13 декември 2012 г., Strack/Комисия, T‑199/11 P, EU:T:2012:691, т. 138; вж. по аналогия решение от 6 март 2001 г., Connolly/Комисия, C‑274/99 P, EU:C:2001:127, т. 44).

51      В това отношение от член 17а, параграф 2 от Правилника следва, че длъжностно лице, което възнамерява да публикува или да стане причина за публикуването — самостоятелно или съвместно с трети лица — на въпрос, свързан с работата на Съюза, трябва предварително да информира ОН. Последният е длъжен да изрази евентуалните си възражения в срок от 30 работни дни от получаването на информацията, при липса на които се приема, че е дал мълчаливо съгласие за това. В съдебната практика е уточнено, че такова съгласие може да бъде отказано само по изключение, когато предвижданата публикация би могла сериозно да накърни законните интереси на Съюза (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2017 г., Skareby/ЕСВД, T‑585/16, EU:T:2017:613, т. 80 и 81).

52      От това следва, че процедурата, която трябва да следват длъжностните лица, възнамеряващи да публикуват текст, свързан с работата на Съюза, се състои от два отделни етапа. Първият етап предвижда задължение за длъжностното лице да уведоми ОН за намерението си да публикува текст, при положение че предметът на разглеждания текст е свързан с работата на Съюза. Вторият етап предвижда задължение за ОН да уведоми писмено съответното длъжностно лице за решението си в срок от 30 дни, когато този орган е в състояние да докаже, че текстът може сериозно да накърни законните интереси на Съюза.

53      Различните правила, които характеризират всеки от тези два етапа, съответстват на самия предмет на процедурата, предвидена в член 17а от Правилника. Така предварителното уведомяване от съответното длъжностно лице за намерението му да публикува текст, свързан с работата на Съюза, впоследствие позволява на институциите да упражняват контрола, който са длъжни да осъществят на основание член 17а, параграф 2, втора алинея от Правилника. Следователно с оглед на тези съображения възможността разглежданият текст да накърни сериозно законните интереси на Съюза не е релевантен критерий, който следва да се вземе предвид на етапа на уведомяването за намерението да се публикува текст, свързан с работата на Съюза.

54      В случая следва да се отбележи, че ОН не е бил предварително уведомен за публикуването на разглеждания труд.  В това отношение в решението от 4 януари 2018 г. Парламентът само приема, че спорната преценка, съдържаща се в частта, наречена „Поведение“, в подточка „3. Спазване на правилата и процедурите“ от атестационния доклад на жалбоподателя за 2016 г., е обоснована с оглед на член 17а, параграф 2 от Правилника, като по този начин констатира неизпълнение на задължението за предварително уведомяване. За разлика от това той не се произнася по въпроса за евентуалната заплаха, която разглежданият труд би могъл да представлява за законните интереси на Съюза.

55      Следователно трябва да се констатира, че изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че разглежданият труд не би могъл сериозно да накърни законните интереси на Съюза, не е релевантно за преценката законосъобразно ли е решението от 4 януари 2018 г.

56      Ето защо следва да се отхвърли оплакването, че доколкото разглежданият труд не можел да накърни сериозно законните интереси на Съюза, Парламентът наложил на жалбоподателя по-строго задължение от предвиденото в член 17а, параграф 2 от Правилника, като приел, че последният е трябвало да уведоми ОН за проекта за публикуване на книга.

–       По второто оплакване

57      Първо, жалбоподателят изтъква, че задължението за информиране, което имат длъжностните лица, възнамеряващи да публикуват текст, е в тежест на последните само доколкото посоченият текст се отнася до работата на Съюза. В това отношение ОН бил длъжен да възприеме стриктно тълкуване на понятието за работа на Съюза, по-специално с оглед на други ръководни насоки, които установявали контекста, в който следвало да се тълкува посоченото понятие. В случая посочването само на връзка между разглеждания труд и работата на Съюза не било достатъчно, за да се установи, че жалбоподателят е длъжен да уведоми администрацията за намерението си да публикува текст.

58      Така по същество жалбоподателят поддържа, че разглежданият труд не се отнася до работата на Съюза, а чисто и просто до дебат в малтийската вътрешна политика. Доколкото Парламентът се занимава с редица теми в различни области, да се уважат доводите на ОН, би означавало да се забрани на длъжностните лица на Съюза да изразяват мнение по всеки въпрос, който е предмет на дейностите, върху които работят комисията PANA и Парламентът. Тъй като обаче разглежданият труд не се отнасял нито до работата на посочената комисия, нито до тази на Съюза, неговият предмет следователно не засягал работата на Съюза.  Ето защо, като не съобщил за проекта си да публикува книга, жалбоподателят нито е навредил на отношението му на доверие, нито е пропуснал да изпълни задълженията си за лоялност и безпристрастност към Съюза. Накрая, в хипотезата, в която предметът на този труд се отнася до работата на Съюза, което в случая не било така, той поддържа, че трудът най-много би допълнил наблюденията на ОН и на разследването на комисията PANA.

59      Второ, жалбоподателят добавя, че като му е наложил санкция, ОН си присвоил по-широко дискреционно правомощие от това, което му предоставя член 17а, параграф 2 от Правилника, и по този начин накърнил правото му на свобода на изразяване.

60      Трето, жалбоподателят подчертава, че поради събирането на различните срокове, предвидени в член 17а, параграф 2 и в член 90, параграф 2 от Правилника, срокът, предвиден за молбите за преразглеждане на публикации, за които се изисква предварително уведомление, е пет месеца. Предвид значението на този срок задължението за уведомяване следвало да се ограничи до публикациите, които се отнасяли стриктно до работата на Съюза.

61      Парламентът оспорва доводите на жалбоподателя.

62      На първо място, по отношение на довода на жалбоподателя, че разглежданият труд се отнася до малтийски вътрешнополитически дебат (вж. т. 57 и 58 по-горе), следва да се припомни, че по същество решението от 4 януари 2018 г. е мотивирано с факта, че ОН е приел, че разглежданият труд се отнася до темата, наречена „Панамските документи“, както и до офшорните предприятия, и че доколкото тази тема е свързана с работата на Парламента, жалбоподателят е трябвало да уведоми предварително за намерението си да публикува посочения труд.

63      В това отношение следва да се отбележи, че на 8 юни 2016 г. Парламентът приема Решение (ЕС) 2016/1021 относно създаването, правомощията, числения състав и срока на мандата на комисията PANA за разследване на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами (ОВ L 166, 2016 г., стр. 10). От параграф 2 от Решение 2016/1021 следва, че разследването на комисията PANA трябва да се отнася по-специално до дейността на всички държави — членки на Съюза, сред които и Малта.

64      Освен това, макар окончателният доклад на комисията PANA да е изготвен несъмнено след публикуването на разглеждания труд, следва все пак да се констатира, че той потвърждава съдържащите се в точка 63 по-горе твърдения, доколкото отчита разследваща мисия на място, която действително е била изпратена в Малта на 20 февруари 2017 г. От друга страна, от материалите по преписката става ясно и че на страница 86 от разглеждания труд е отразена поканата за явяване пред комисия на Парламента, получена от министър в малтийското правителство, за да даде обяснения относно дружеството, което притежавал в Панама. С оглед на тези обстоятелства следва да се констатира, че работата на комисията PANA е свързана с положението в Малта, по-специално за целите на разследването на евентуални нарушения при прилагането на правото на Съюза във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами.

65      Следователно трябва да се констатира, че предметът на разглеждания труд засяга именно правомощията на комисията PANA, доколкото тя е длъжна да оцени положението в държавите — членки на Съюза, и по-специално в Малта, в областта на изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами.

66      Освен това следва да се констатира, че жалбоподателят неправилно твърди, че в разглеждания труд не се прави никакво позоваване на работата на Съюза и че трудът се ограничава да разгледа предмета на проучване от изцяло вътрешна гледна точка.

67      Всъщност заглавието на разглеждания труд, Най-добрите в Европа. Панамските документи и властта, ясно го вписва в европейски контекст, още повече че на корицата му има изображение на знамето на Съюза. Освен това посоченият труд съдържа редица препратки към дейности, както и към личности, свързани с институционалната рамка на Съюза. Така в това отношение могат да бъдат посочени по-специално препратките към работата на комисията PANA, към малтийското председателство на Съвета на Европейския съюз и към европейски депутат. От друга страна, в приложение към разглеждания труд се посочва темата за Брексит и изрично се споменава вътрешният пазар на Съюза.

68      Следователно с оглед на изложеното по-горе не може да се поддържа, че разглежданият труд се отнася чисто и просто до дебат относно малтийската вътрешна политика и че предметът му по никакъв начин не е свързан с работата на Съюза. Всъщност, дори да се приеме, че предметът на посочения труд е разработен главно от национална гледна точка, доколкото се отнася до малтийските политика и политици, това не променя факта, че последните са били едновременно и обект на работата на комисията PANA. Следователно трябва да се констатира, че предметът на въпросния труд е свързан с работата на Съюза. Освен това разглежданият труд включва множество конкретни препратки към работата на Съюза, както следва от точка 67 по-горе.

69      Ето защо следва да се заключи, че тъй като предметът на разглеждания труд е свързан с работата на Съюза, не може да се приеме, че Парламентът е допуснал явна грешка в преценката или е злоупотребил с власт, като е преценил, че ОН е трябвало да бъде уведомен за проекта да се публикува книга, в съответствие с предвиденото в член 17а, параграф 2 от Правилника.

70      Следователно доводът на жалбоподателя, че член 17а, параграф 2 от Правилника е приложен неправилно в решението от 4 януари 2018 г., като по този начин се накърнява правото му на свобода на изразяване, трябва да се отхвърли.

71      На второ място, по отношение на довода на жалбоподателя, че ОН си присвоил по-широко дискреционно правомощие от това, което му предоставя член 17а (вж. т. 59 по-горе), следва да се посочи, че настоящата жалба се отнася изключително до законосъобразността на решението от 4 януари 2018 г. и следователно до въпроса дали Парламентът основателно е констатирал в атестационния доклад на жалбоподателя за 2016 г., че той е пропуснал да уведоми ОН за публикуването на разглеждания труд през 2016 г.

72      Следва също да се констатира, че от припомнената в точки 49—51 по-горе съдебна практика става ясно, че е законосъобразно длъжностните лица на Съюза да имат задължения като съдържащите се в член 17а от Правилника. Освен това няма пречка ОН да посочи в атестационен доклад конкретен инцидент, по-специално когато, както в случая, той се отнася до нарушение на ясна и конкретна норма, пряко произтичаща от Правилника. Всъщност при тези обстоятелства отправянето на забележка, като спорната преценка, в атестационен доклад не само не противоречи на разпоредба от Правилника, по-специално на член 43 от него, но и може да има за легитимна цел да предупреди заинтересованото лице и да избегне повторно нарушение на разглежданата разпоредба от Правилника (вж. в този смисъл решение от 26 март 2015 г., CW/Парламент, F‑41/14, EU:F:2015:24, т. 55).

73      От друга страна, от прегледа на преписката следва, че жалбоподателят не представя никакво конкретно доказателство, от което да може да се установи, че едновременно със запазването на спорната преценка в посочения атестационен доклад, която се съдържа в частта, наречена „Поведение“, в подточка „3. Спазване на правилата и процедурите“, му е била наложена каквато и да било санкция. В точка 69 по-горе обаче бе установено, че Парламентът основателно е отказал да оттегли спорната преценка от атестационния доклад на жалбоподателя за 2016 г., тъй като последният не е спазил член 17а, параграф 2, първа алинея от Правилника.

74      Ето защо доводът на жалбоподателя, че ОН си присвоил по-широко дискреционно правомощие от това, което му предоставя член 17а, параграф 2 от Правилника, следва да се отхвърли.

75      На трето място, по отношение на довода на жалбоподателя, че задължението за уведомяване следва да се ограничи до публикациите, стриктно отнасящи се до работата на Съюза, с оглед на кумулираните срокове, предвидени в член 17а, параграф 2 от Правилника и в член 90, параграф 2 от Правилника (вж. т. 60 по-горе), следва да се констатира, че той не е от естество да постави под въпрос извода в точка 70 по-горе, от който следва, че в случая жалбоподателят е пропуснал да уведоми ОН за намерението си да публикува текст, чийто предмет все пак е свързан с работата на Съюза, нарушавайки по този начин член 17а, параграф 2 от Правилника. Именно такава обаче е констатацията, направена от Парламента в решението от 4 януари 2018 г., с оглед на която трябва да се прецени законосъобразността на това решение.

76      Следователно този довод не е релевантен, за да се прецени законосъобразно ли е решението от 4 януари 2018 г., и поради това следва да се отхвърли.

77      Тъй като всички оплаквания, изложени в подкрепа на двете основания, изтъкнати с цел отмяната на решението от 4 януари 2018 г., са отхвърлени, исканията за отмяна следва да се отхвърлят.

 По исканията за обезщетение

78      Жалбоподателят твърди, че тъй като решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, се основава на неправилно прилагане на Правилника за длъжностните лица от страна на ОН и тъй като упражняването на дискреционно правомощие надхвърля позволеното от посочения правилник, той претърпял неимуществени вреди както на работното си място, така и в личния си живот. По-специално посочените вреди оказали въздействие върху литературната му дейност. Той твърди също че е претърпял имуществена вреда, тъй като, от една страна, не е бил повишен, и от друга страна, в резултат на решението от 4 януари 2018 г. срещу него би могло да бъде образувано дисциплинарно производство. Поради това жалбоподателят иска Парламентът да бъде осъден да му заплати определена от Общия съд сума за поправяне на неимуществените вреди, които той смята, че е претърпял. Освен това жалбоподателят уточнява, че решението на Парламента, с което последният приема, че предварителното му уведомяване за публикуването на второ издание на разглеждания труд е недопустимо, е имало възпиращ ефект по отношение на въпросното публикуване.

79      Парламентът оспорва доводите на жалбоподателя.

80      Първо, доколкото доводите на жалбоподателя могат да се разбират в смисъл, че той иска да получи обезщетение за имуществени вреди, следва да се припомни, че за да бъдат изпълнени изискванията на член 76, буква г) от Процедурния правилник, исковата молба, целяща поправянето на вреди, причинени от институция на Съюза, трябва да съдържа данни, които позволяват да се определят по-специално вредата, която жалбоподателят твърди, че е претърпял, както и характерът и размерът на тази вреда (вж. в този смисъл решение от 5 октомври 1999 г., Apostolidis и др./Комисия, C‑327/97 P, EU:C:1999:482, т. 37). Освен това иск за обезщетение трябва да бъде отхвърлен като недопустим, когато ищецът не е установил, нито дори твърди, че са налице особени обстоятелства, поради които е пропуснал да изчисли в исковата молба твърдените вреди (вж. в този смисъл решение от 23 септември 2004 г., Hectors/Парламент, C‑150/03 P, EU:C:2004:555, т. 62).

81      В случая жалбоподателят не е направил никакво уточнение относно начина, по който да се изчислят твърдените от него имуществени вреди, и не е обосновал този пропуск, поради което искането му за обезщетение на имуществени вреди трябва да се отхвърли като недопустимо.

82      Второ, що се отнася до искането за поправяне на твърдените от жалбоподателя неимуществени вреди, последният поддържа, че посочените вреди са причинени от неправилното прилагане на Правилника от ОН и от упражняването на дискреционно правомощие, надхвърлящо позволеното в посочения правилник.

83      В това отношение обаче следва да се констатира, че според постоянната съдебна практика ангажирането на отговорността на Съюза зависи от наличието на съвкупност от условия, а именно неправомерност на поведението, за което се упреква съответната институция, орган, служба или агенция, наличието на твърдяната вреда и наличието на причинно-следствена връзка между укоримото поведение и твърдяната вреда, като тези три условия са кумулативни (вж. решение от 10 април 2019 г., AV/Комисия, T‑303/18 RENV, непубликувано, EU:T:2019:239, т. 104 и цитираната съдебна практика).

84      При условие че нито едно от тези условия не е изпълнено, искането за обезщетение трябва да се отхвърли изцяло, без да е необходимо да се разглеждат другите условия за извъндоговорната отговорност (вж. решение от 13 декември 2018 г., Wahlström/Frontex, T‑591/16, непубликувано, EU:T:2018:938, т. 127 и цитираната съдебна практика).

85      В случая обаче следва да се отбележи, че формулираното от жалбоподателя искане за обезщетение се основава единствено на твърдяната неправомерност, която опорочавала решението от 4 януари 2018 г.

86      Тъй като поради мотивите, изложени във връзка с разглеждането на исканията за отмяна на жалбоподателя, беше установено, че решението от 4 януари 2018 г. не е неправомерно, следва да се констатира, че условието относно неправомерността на действията, в които се упреква Парламентът, не е изпълнено.

87      Освен това съображенията относно решението, с което Парламентът приема, че направеното от жалбоподателя предварително уведомяване за публикуването на второ издание на разглеждания труд е недопустимо, са без значение в рамките на настоящата жалба, тъй като тя е насочена само срещу решението от 4 януари 2018 г., с което Парламентът отказва да оттегли спорната преценка от атестационния му доклад за 2016 г.

88      От това следва, че исканията за обезщетяване на жалбоподателя трябва да бъдат отхвърлени.

 По искането за извършване на действие по събиране на доказателства

89      Жалбоподателят иска от Общия съд да изслуша народен представител от Малта, както и член на Парламента, които се били посветили на борбата с корупцията и на доброто управление в Малта.

90      От постоянната съдебна практика следва, че страните, които искат да бъдат изслушани свидетели, трябва да изтъкнат конкретни и релевантни индиции, от естество да обяснят как поисканите свидетелски показания могат да са от интерес за разрешаването на спора (вж. в този смисъл решение от 23 април 2018 г., Verein Deutsche Sprache/Комисия, T‑468/16, непубликувано, EU:T:2018:207, т. 22 и цитираната съдебна практика).

91      В случая жалбоподателят не е предоставил никакво конкретно указание във връзка с настоящото дело, за да обясни причините, поради които изслушването на двамата свидетели може да се окаже необходимо или полезно. Освен това той не е уточнил кои факти или обстоятелства, присъщи за посоченото дело, могат да обосноват провеждането на такова изслушване. Следователно жалбоподателят не е доказал, че исканото от него изслушване на двамата свидетели е релевантно или необходимо в случая.

92      Освен това следва да се констатира, че вече наличните материали по преписката са достатъчни, за да се постанови решение по настоящата жалба.

93      Ето защо искането на жалбоподателя за извършване на действие по събиране на доказателства не следва да бъде уважено.

94      С оглед на всички изложени по-горе съображения жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.

 По съдебните разноски

95      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Парламента.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда гн Mark Anthony Sammut да заплати съдебните разноски.

Kanninen

Jaeger

Półtorak

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 10 юни 2020 година.

Подписи


*      Език на производството: малтийски.