Language of document : ECLI:EU:T:2023:152

Жалба, подадена на 22 декември 2022 г. от Европейска комисия срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 12 октомври 2022 г. по дело T-502/19, Francesca Corneli/ЕЦБ

(Дело C-789/22 P)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci, D. Triantafyllou, A. Nijenhuis)

Други страни в производството: Francesca Corneli, Европейска централна банка

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени решението на Общия съд (четвърти разширен състав), постановено на 12 октомври 2022 г., връчено на Комисията същия ден, по дело T-502/19, Francesca Corneli/Европейска централна банка,

да отхвърли жалбата, подадена пред първата инстанция, като недопустима и освен това неоснователна, и да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски за двете съдебни инстанции,

при условията на евентуалност, да отмени решението на Общия съд и да върне делото на Общия съд.

Основания и основни доводи

Комисията излага пет основания в подкрепа на жалбата си.

С първото основание Комисията изтъква, че Общият съд е нарушил член 263 ДФЕС, като неправилно е приел, че обжалваните в първоинстанционното производство решения засягат пряко и лично жалбоподателката по същото, и че последната има отделен правен интерес да иска тяхната отмяна, и е изопачил фактите.

С второто основание Комисията поддържа, че при разглеждането на основанието, произтичащо от твърдяното нарушение на член 70, параграф 2 от Decreto legislativo n. 385 — Testo unico delle leggi in materia bancaria e creditizia (Законодателен декрет № 385 — Единен текст на законите в областта на банките и кредитното дело) от 1 септември 1993 г. (наричан по-нататък „единният банков текст“), Общият съд е нарушил член 84 от Процедурния си правилник. Това основание не било въведено в жалбата пред първата инстанция и не е могло да бъде въведено по-късно като реплика, защото не се основава на правни и фактически обстоятелства, възникнали в хода на производството. Съответно, Общият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало и забраната служебно да разглежда основание за отмяна, което е свързано с материалноправната законосъобразност на обжалвания акт.

С третото основание Комисията извежда, че Общият съд е нарушил член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1024/20131 и член 70, параграф 1 от единния банков текст, като е изтълкувал погрешно, според тълкувателните правила на италианското право, предвидените във втората от тези разпоредби условия за разпускането на органите, изпълняващи функции по управление и контрол на кредитен институт. Общият съд според нея е допуснал грешка при буквалното тълкуване на горепосочения член 70, не е взел предвид необходимостта да направи систематично, историческо, телеологическо и съответстващо с Конституцията на Италианската република тълкуване, и освен това е пропуснал да отчете националната съдебна практика.

С четвъртото основание Комисията твърди, че Общият съд е нарушил член 288, трета алинея ДФЕС, приемайки неправилно, че член 70, параграф 1 от единния банков текст не може да се тълкува по начин, съответстващ на член 29 от Директива 2014/1059/ЕС1 . По-конкретно, Общият съд не е изпълнил задължението, което има съдът, да положи най-голямото старание в рамките на своята власт, вземайки предвид вътрешното право в неговата цялост и прилагайки тълкувателните методи, признати от последното, с цел да гарантира пълната ефикасност на въпросната директива и да стигне до решение, съвместимо с преследваната от нея цел.

С петото основание Комисията изтъква, че Общият съд е нарушил член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 и член 288, втора и трета алинея ДФЕС, забранявайки на Европейската централна банка да основава своята дейност на разпоредбите на директивите, имащи с директен ефект, и задължавайки я да прилага националното законодателство за транспониране, противоречащо на същите директиви.

____________

1     Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63).

1     Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190).