Жалба, подадена на 10 ноември 2011 г. - Schenker Customs Agency/Комисия
(Дело T-576/11)
Език на производството: нидерландски
Страни
Жалбоподател: Schenker Customs Agency BV (Ротердам, Нидерландия) (представители: A. Jansen и J. Biermasz, avocats)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли Общия съд:
да отмени решението на Европейската комисия от 27 юли 2011 г. по преписка REM 01/10;
да постанови, че опрощаването на митата, предмет на последващо събиране, е оправдано.
Правни основания и основни доводи
През периода от 19 февруари 1999 г. до 19 юли 2001 г. жалбоподателят подава от свое име, в качеството си на митнически агент, общо 52 декларации за пускане на продукта "глифозат" в свободно обращение. В декларациите като страна на произход е посочен Тайван. В резултат от проведеното от OLAF разследване се оказало, че декларираният глифозат е с произход не Тайван, а Китай. Поради това антидъмпинговите мита, поискани от нидерландските митнически органи, били дължими.
Според жалбоподателя Европейската комисия неправилно постановила, че опрощаването на вносните мита е неоправдано.
В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага шест правни основания.
Първото правно основание е изведено твърдението, че Европейската комисия неправилно приела, че нарушението на правото на защита, късното последващо събиране на митата и обстоятелството, че агенция Schenker не можела да подава декларации като пряк представител, били доводи, които се отнасяли до самото съществуване на митническото задължение. Тези доводи със сигурност можели да представляват особено положение по смисъла на член 239 от Регламент № 2913/92 и следователно трябвало да бъдат разгледани по същество.
Второто правно основание е изведено от твърдението, че Европейската комисия неправилно приела, че издаването от тайванските търговски камари на сертификати с неправилен произход не можело да представлява особено положение по смисъла на член 239 от Регламент № 2913/92.
Третото правно основание е изведено от твърдението, че Европейската комисия неправилно приела, че поведението ѝ в настоящото дело не представлява особено положение по смисъла на член 239 от Регламент № 2913/92. Следователно Европейската комисия не упражнила ефективен контрол върху разследването за измама и не координирала производството.
Четвъртото правно основание е изведено от твърдението, че Европейската комисия неправилно приела, че поведението на нидерландските органи не поставило агенция Schenker в особено положение. Европейската комисия не отчела факта, че нидерландските органи, на които била известна измамата с продукта "глифозат" от Тайван, не действали по надлежния ред.
Петото правно основание е изведено от твърдението, че освен това Европейската комисия неправилно приела, че жалбоподателят не действал с грижата, която се очаквала да бъде положена от митническия агент, и поради това опрощаването било неоправдано. Жалбоподателят счита, че няма как да бъде упрекнат нито в поведение с цел измама, нито в явна небрежност и в това отношение се позовава на решението на Douanekamer на Gerechtshof Amsterdam от 18 декември 2008 г. (вж. точка 5.2.3 от решението).
Шестото правно основание е изведено от твърдението, че Европейската комисия неправилно не разгледала всички релевантни обстоятелства и факти.
____________1 - Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58).