РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (пети състав)

17 декември 2008 година(*)

„Обща търговска политика — Антидъмпингови мита — Изравнителни мита — Внос на някои графитни електродни системи с произход от Индия — Право на защита — Равно третиране — Определяне на вреда — Причинно-следствена връзка“

По дело T‑462/04

HEG Ltd, установено в Ню Делхи (Индия),

Graphite India Ltd, установено в Kolkata (Индия),

представлявани първоначално от адв. K. Adamantopoulos, avocat и от г‑н J. Branton, solicitor, впоследствие от г‑н Branton,

жалбоподатели,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явява г-н J.-P. Hix, в качеството на представител, подпомаган от адв. G. Berrisch, avocat,

ответник,

подпомаган от

Комисия на Европейските общности, за която се явяват г-н T. Scharf и г‑жа K. Talabér-Ritz, в качеството на представители,

встъпила страна,

с предмет жалба за отмяна на Регламент (ЕО) № 1628/2004 на Съвета от 13 септември 2004 година за налагане на окончателно изравнително мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено на вноса на някои графитни електродни системи с произход от Индия (OВ L 295, стp. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 36, стр. 119) и на Регламент (ЕО) № 1629/2004 от 13 септември 2004 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на системи от графитни електроди с произход от Индия (OВ L 295, стp. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 36, стр. 125),

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (пети състав)

състоящ се от: г-н M. Vilaras, председател, г-н M. Prek (докладчик) и г‑н V. Ciucă, съдии,

секретар: г-жа C. Kantza, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 юни 2008 г.,

постанови настоящото

Решение

 Факти в основата на спора

1        Жалбоподателите HEG Ltd и Graphite India Ltd. са индийски дружества, производители и износители на разглеждания продукт. Този продукт представлява графитни електроди с нипелите към тях, с обемна плътност от 1,65 g/cm³ и с електрическо съпротивление от 6 μΩm или по-малко, което им придава много високо ниво на електрическо захранване (наричани по-нататък „разглежданият продукт“).

2        След като през юли 2003 г. Еuropean Carbon and Graphite Association (Европейско сдружение за въглерод и за графит) подава жалби от името на SGL Carbon Group GmbH (наричано по-нататък „SGL“) и на UCAR SA, представляващи голяма част от сектора, произвеждащ разглеждания продукт в Общността, на 21 август 2003 г. с две отделни известия Комисията съобщава за откриване на процедури срещу дъмпинговия и срещу субсидирания внос на разглеждания продукт с произход от Индия (OВ C 197, съответно стp. 2 и 5). Разследването обхваща периода между 1 април 2002 г. и 31 март 2003 г. (наричан по-нататък „разследваният период“). Изследването на тенденциите, които са от значение за нуждите на оценяването на вредата, обхваща периода между 1 януари 1999 г. и края на периода на разследването (наричан по-нататък „изследваният период“).

3        Комисията изпраща въпросник на всички страни, за които се знае, че са заинтересовани, и на всички други дружества, които са се представили в определения в известията за откриване на процедурите срок, както и на правителството на Индия. Тя получава отговори от двамата жалбоподатели, от двамата производители от Общността, инициирали жалбата, от осем дружества, използващи продукта, и от двама независими вносители. Освен тях едно дружество представя писмено становище, съдържащо някои цифрови данни, и две сдружения на ползватели представят писмени изложения.

4        Осъществени са проверки на място при петима производители от Общността, при двама независими вносители в Общността, при четири предприятия, използващи продукта, и при двамата жалбоподатели.

5        На 13 ноември 2003 г. е проведена първа среща между жалбоподателите и Комисията.

6        На 3 и 4 декември 2003 г. и на 26 февруари 2004 г. жалбоподателите представят в Комисията допълнителни становища.

7        На 15 април 2004 г. Комисията публикува известие относно прилагането на действащите в Общността мерки за защита срещу дъмпингов и субсидиран внос от Република Кипър, Република Естония, Република Унгария, Република Латвия, Република Литва, Република Малта, Република Полша, Словашка република, Република Словения и Чешката република, след тяхното присъединяване и относно евентуално преразглеждане на тези мерки (ОВ С 91, стр. 2, наричано по-нататък „известие относно евентуалното преразглеждане на мерките поради разширяването“).

8        На 27 април 2004 г. Комисията изпраща на двамата жалбоподатели три документа със специална информация.

9        На 19 май 2004 г. Комисията приема Регламент (ЕО) № 1008/2004 за налагане на изравнително мито върху вноса на някои електродни системи с произход от Индия (OВ L 183, стp. 35), както и Регламент (ЕО) № 1009/2004 за въвеждане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои графитни електродни системи с произход от Индия (ОВ L 183, стp. 61) (наричани по-нататък съответно „временен регламент срещу субсидирания внос“ и „временен регламент срещу дъмпинговия внос“, а заедно — „временни регламенти“). Същия ден тя изпраща писмо до жалбоподателите, в което доразвива становището си относно бележките, направени от жалбоподателите в хода на процедурата.

10      На 27 май 2004 г. жалбоподателите изпращат на Комисията становищата си относно документите със специална информация и временните регламенти.

11      На 14 юни 2004 г. се провежда втора среща между жалбоподателите и Комисията.

12      На 22 юни 2004 г. жалбоподателите уведомяват Комисията за становището си след срещата от 14 юни 2004 г.

13      С писмо от 9 юли 2004 г. Комисията предава на жалбоподателите два документа с обща информация относно основните факти и съображения, на които се основават предложенията за налагане на окончателни антидъмпингови и изравнителни мита, както и документ с обща информация относно аспектите на двете процедури, свързани с вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Общността

14      С писмо от 19 юли 2004 г. жалбоподателите излагат становища по различните документи на Комисията. Те искат също провеждане на нова среща и споменават възможността за сключване на споразумение за предоставяне на гаранции.

15      На 13 септември 2004 г. Съветът приема Регламент (ЕО) № 1628/2004 за налагане на окончателно изравнително мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено на вноса на някои графитни електродни системи с произход от Индия (OВ L 295, стp. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 36, стр. 119) и Регламент (EО) № 1629/2004 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на системи от графитни електроди с произход от Индия (OВ L 295, стp. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 36, стр. 125) (наричани по-нататък съответно „обжалваният регламент срещу субсидирания внос“ и „обжалваният регламент срещу дъмпинговия внос“, а заедно — „обжалваните регламенти“).

 Производство и искания на страните

16      Жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Първоинстанционния съд на 30 ноември 2004 г .

17      С молба, постъпила в секретариата на Първоинстанционния съд на 21 април 2005 г., Комисията прави искане за встъпване в подкрепа на исканията на Съвета. С определение от 7 юни 2005 г. председателят на първи състав на Първоинстанционния съд допуска встъпването. С писмо от 17 юни 2005 г. Комисията уведомява Първоинстанционния съд, че се отказва от депозирането на писмено становище при встъпване, но че евентуално ще вземе участие в съдебното заседание.

18      След промяна на съставите на Първоинстанционния съд съдията докладчик е включен в пети състав, на който впоследствие се разпределя настоящото дело.

19      Въз основа на доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд (пети състав) решава да открие устната фаза на производството.

20      В рамките на процесуално-организационните действия Първоинстанционният съд приканва Съвета да представи определени документи. Съвета изпълнява това искане.

21      Устните състезания и отговорите на главните страни по спора и на встъпилата страна на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в откритото съдебно заседание на 4 юни 2008 г.

22      Жалбоподателите искат от Първоинстанционния съд:

–        да отмени обжалваните регламенти,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

23      Съветът иска от Първоинстанционния съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

24      Комисията иска от Първоинстанционния съд да отхвърли жалбата.

 От правна страна

25      Жалбоподателите сочат пет правни основания, първото изведено от провеждането на разследване само срещу индийските вносители на разглеждания продукт, второто изведено от опорочаването на разследванията, тъй като те били извършени въз основа на данни за Общност, състояща се само от петнадесет държави членки, третото изведено от грешки при квалифицирането като субсидия на индийската схема за експортно субсидиране и при определянето на размера на изравнителните мита, а четвъртото и петото — изведени по-специално от обстоятелството, че при анализа на причинената на промишлеността на Общността вреда не са взети предвид нито последиците от предишни антиконкурентни практики, нито последиците от вноса на разглеждания продукт от други страни.

 По първото правно основание, изведено от провеждането на разследване само срещу индийските производители на разглеждания продукт

 Доводи на страните

26      Жалбоподателите считат, че институциите са нарушили член 9, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (OВ L 56, 1996 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), член 9, параграф 2 от Споразумението за прилагането на член VІ от Общото споразумение по митата и търговията от 1994 година (OВ L 336, стp. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112, наричано по-нататък „Антидъмпингов кодекс от 1994 г.“) и принципа на недопускане на дискриминация и че са допуснали явни грешки в преценката, като са провели антидъмпингово разследване само срещу индийския внос на разглеждания продукт.

27      Жалбоподателите поддържат по същество, че институциите са нарушили принципа на недопускане на дискриминация, като не са започнали служебно разследване срещу вноса от други държави, който би могъл да представлява дъмпинг, или като не са предизвикали жалба, която да позволи започването на успоредна процедура. Те изтъкват, че Комисията не можела да приеме да изследва само отнасящата се до тях жалба и че е трябвало или да започне успоредно разследване срещу вносителите от други държави на основание член 5, параграф 6 от Регламент № 384/96, или да уведоми подалите жалбата, че ще приключи процедурата, освен ако те не подадат жалба и срещу другите заинтересовани страни. Те изтъкват, че тесни икономически връзки, стигащи до съвместно участие в санкциониран от Комисията картел, свързват подалите жалбата с производителите от третите заинтересовани страни, което обяснявало защо жалбата е насочена срещу индийския внос. Те поддържат също, че различни данни, съдържащи се или в жалбата, или в сведенията, които са предоставили на Комисията, доказват съществуването на дъмпинг, що се отнася до разглежданите продукти с произход от други държави различни от Индия (Съединените щати, Полша, Япония, Русия, Китай, Мексико).

28      Жалбоподателите считат, че спазването на принципа на недопускане на дискриминация е задължително и при взимане на решение за започване на разследване. При все че текстът на член 9, параграф 5 от Регламент № 384/96 се отнася само до държавите, за които е доказано, че стоят в основата на дъмпинг, който е причинил вреда, от прилагането на този член във връзка с принципа за недопускане на дискриминация следвало, че се отнася и до разликата в третирането, която е резултат от проведено разследване срещу внос с произход само от една държава, когато представените след откриване на процедурата доказателства на пръв поглед дават основание да се смята, че би трябвало да бъде включен също и вносът с произход от други държави.

29      Във връзка с това жалбоподателите припомнят, че член 9, параграф 5 от Регламент № 384/96 е особено важен, доколкото произхожда от член 9, параграф 2 от Антидъмпинговия кодекс от 1994 г., който самият е израз на принципа на най-облагодетелствана нация. В областта на дъмпинга този принцип бил проява на необходимостта антидъмпинговите мита да не ограничават несправедливо достъпа до пазара на стоките с произход от държава —членка на Световната търговска организация (СТО), докато внос с произход от други държави, макар и причина за дъмпинг и за вреди, не е обложен с такива мита. Комисията обаче не била в състояние да установи наличието на дъмпинг и точния размер на видимата вреда, без да проведе разследване.

30      Жалбоподателите смятат освен това, че институциите са допуснали явна грешка в преценката, като са приели, че представените доказателства не обосновават започването на разследване относно вноса с произход от други държави, различни от Индия. Тази липса на разследване представлявала също и нарушение на принципа на добра администрация

31      Жалбоподателите упрекват Комисията и за това, че е възприела дискриминационно поведение при определяне на разглеждания продукт. Вносът с произход от Китай бил изключен от разследването с мотива, че за производството на тези продукти не се използвал нефтен кокс с най-високо качество, докато по отношение на вноса с произход от Индия Комисията не приела да изключи от разследването графитните електроди и техните нипели, произведени без нефтен кокс с най-високо качество, тъй като основните физически и технически характеристики на крайния продукт и неговата крайна употреба, независимо от използваните суровини, определят дефиницията на разглеждания продукт. Те отбелязват, че китайските продукти са предназначени за същата крайна употреба както разглеждания продукт от по-ниска гама.

32      Накрая в рамките на това основание жалбоподателите изтъкват, че правото им на защита било нарушено поради изключването на някои доказателства от неповерителната версия на жалбата с мотива, че те щели да навредят на основните търговски интереси на един конкурент. Всъщност в случая ставало въпрос за допълнително доказателство за съглашението между подалите жалба и някои установени в трети държави вносители на разглеждания продукт, което оправдавало изключването на тези доказателства.

33      Съветът оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Първоинстанционния съд

–       По твърдяното дискриминационно отношение на институциите, във връзка с определянето на разглеждания продукт

34      Тъй като е необосновано от фактическа страна, това оплакване трябва веднага да се отхвърли. От една страна, от съображения 11—14 от временния регламент срещу дъмпинговия внос, към които препраща съображение 6 от обжалвания регламент срещу дъмпинговия внос, се установява, че институциите не са включили използването на нефтен кокс от най-високо качество като елемент от определението на разглеждания продукт. От друга страна, жалбоподателите не доказват, че институциите са се основали на факта, че внесените от Китай продукти не са произведени с помощта на нефтен кокс от най-високо качество, за да ги изключат от разследването.

–       По липсата на разследване срещу други потенциални източници на дъмпинг

35      Според постоянната съдебна практика общият принцип за равно третиране и недопускане на дискриминация забранява, от една страна, да се третират по различен начин сходни положения, и от друга страна, да се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. Решение на Съда от 15 април 2005 г. по дело Белгия/Комисия, С‑110/03, Recueil, стp. I‑2801, точка 71 и цитраната съдебна практика).

36      Вярно е, че Комисията има право при някои особени обстоятелства да започне разследване по собствена инициатива въз основа на член 5, параграф 6 от Регламент № 384/96. Безспорно е освен това, че в своята практика при наличието на определени обстоятелства Комисията иска от подалия жалба да разшири предмета на жалбата си. В настоящия случай обаче няма причина да се поставя въпросът дали Комисията е трябвало да постъпи по този начин. Всъщност дори да се предположи, че е установена разлика в третирането, изразяваща се в започването на антидъмпингова процедура само срещу внос с произход от Индия, при положение че са съществували улики от естество да оправдаят воденето на разследване и за внос от други държави, тази разлика в третирането не би могла да представлява нарушение нито на член 9, параграф 5 от Регламент № 384/96, нито на член 9, параграф 2 от Антидъмпинговия кодекс от 1994 г., нито на общия принцип на равно третиране.

37      Първо, що се отнася до член 9, параграф 5 от Регламент № 384/96, същият уточнява, че „антидъмпинговото мито се събира в съответните размери във всеки конкретен случай на недискриминационна основа по вноса на такава стока от всички източници, за които е доказан дъмпинг и причинена от него вреда, с изключение на онези източници, за които са приети гаранции при условията на настоящия регламент.“

38      От самия текст на тази разпоредба произтича, че тя забранява дискриминационното третиране на всички случаи на внос, за който е събрано антидъмпингово мито за внос на същия продукт (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 12 септември 2002 г. по дело Europe Chemi-Con (Deutschland)/Съвет, T‑89/00, Recueil, стp. II‑3651, точка  58). В настоящия случай обаче предмет на разглеждане е твърдяна разлика в третирането между случаи на внос, за който е било събрано антидъмпингово мито, и случаи на внос, за който не е правено разследване. Следователно фактите в конкретния случай не попадат в приложното поле на член 9, параграф 5 от Регламент № 384/96.

39      Второ, що се отнася до член 9, параграф 2 от Антидъмпинговия кодекс от 1994 г., достатъчно е да се подчертае, че той има същото приложно поле като това на член 9, параграф 5 от Регламент № 384/96, доколкото забранява дискриминационно третиране при събирането на антидъмпинговите мита, с които е обложен даден продукт, според произхода на съответния внос. Следователно в настоящия случай той не е приложим.

40      Трето, доводът, основан на нарушение на общия принцип за равно третиране, също не може да бъде възприет.

41      Несъмнено обстоятелството, че член 9, параграф 5 от Регламент № 384/96 е израз на принципа на равно третиране (Решение по дело Europe ChemiCon (Deutschland)/Съвет, точка 38 по-горе, точка 51), не изключва задължението за институциите да спазват този принцип при прилагане на другите разпоредби на Регламент № 384/96 (вж., що се отнася до член 2, параграф 7, буква б) от същия регламент, Решение на Първоинстанционния съд от 23 октомври 2003 г. по дело Changzhou Hailong Electronics & Light Fixtures и Zhejiang Yankon/Съвет, T‑255/01, Recueil, стp. II‑4741, точки 60 и 61).

42      Според постоянната съдебна практика обаче принципът на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 16 ноември 2006 г. по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, T‑120/04, Recueil, стp. II‑4441, точка 77 и цитираната съдебна практика). Това обаче е смисълът на доводите на жалбоподателите, които се основават изцяло на обстоятелството, че би трябвало да бъде проведено разследване и по отношение на други вносители. Следователно принципът на равно третиране не е приложим в настоящия случай и липсата на започнато друго разследване срещу евентуални други източници на дъмпинг е без значение за законосъобразността на обжалвания регламент срещу дъмпинговия внос.

43      Като последица от това трябва да се отхвърлят и доводите на жалбоподателите, основани на нарушението на принципа на добра администрация и на явни грешки в преценката при обсъждането на представените от жалбоподателите доказателства, доколкото те целят да докажат, че Комисията е трябвало да започне разследване срещу вноса с произход от трети страни. По същата причина оплакванията на жалбоподателите, свързани с обстоятелството, че подалите жалба са я насочили само срещу вноса с произход от Индия, са без значение за законосъобразността на обжалвания регламент срещу дъмпинговия внос.

–       По нарушението на принципа на зачитане на правото на защита

44      Според постоянната съдебна практика принципът на зачитане на правото на защита е основен принцип на общностното право (Решение на Съда от 27 юни 1991 г. по дело Al-Jubail Fertilizer/Съвет, C‑49/88, Recueil, стp. I‑3187, точка 15 и Решение на Първоинстанционния съд от 18 декември 1997 г. по дело Ajinomoto и NutraSweet/Съвет, T‑159/94 и T‑160/94, Recueil, стp. II‑2461, точка 81).

45      По силата на този принцип на предприятията, подложени на процедура за разследване, предхождаща приемането на регламент за защита срещу дъмпингов внос, трябва да е била предоставена възможност по време на административната процедура да изложат надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно доказателствата, на които Комисията основава твърдението си за наличие на дъмпинг и за причинената от него вреда (Решение по дело AlJubail Fertilizer/Съвет, точка 44 по-горе, точка 17, Решение на Първоинстанционния съд от 17 декември 1997 г. по дело EFMA/Съвет, T‑121/95, Recueil, стp. II‑2391, точка 84 и Решение на Първоинстанционния съд по дело Ajinomoto и NutraSweet/Съвет, точка 44 по-горе, точка 83).

46      В настоящия случай следва да се отбележи, че някои съдържащи се в поверителната версия на жалбата доказателства не са били резюмирани в неповерителната версия. Става въпрос по-специално за приложения 1, 5—7, 9—11, 15—18, 20 и 21, 23, 26, 28—31 и 33—44 към жалбата, която съдържа общо 45 приложения.

47      Жалбоподателите обаче е трябвало да дадат възможност на институциите да преценят проблемите, които може да възникнат за тях поради отсъствието в неповерителната версия на жалбата на резюме на съответните доказателства (вж. в този смисъл Решение по дело Ajinomoto и NutraSweet/Съвет, точка 44 по-горе, точки 109 и 110)

48      В случая от представените от жалбоподателите като приложение към жалбата им документи е видно, че ако се спират накратко на тази липса на резюме в началото на процедурата в становището си по жалбата от 3 октомври 2003 г., те не я споменават повече в последващата си кореспонденция.

49      От това следва, че след като не са обърнали достатъчно внимание на Комисията, а след това на Съвета, жалбоподателите не могат да се позовават на нарушение на правото им на защита.

50      От всичко изложено по-горе следва, че първото правно основание следва да се отхвърли.

 По второто правно основание, изведено от нарушение на основни процесуални изисквания, изразяващо се в това, че разследванията са били извършени при условията на Общност, състояща се само от петнадесет държави членки

 Доводи на страните

51      Жалбоподателите оспорват обстоятелството, че въведените с обжалваните регламенти мита обхващат територията на десетте нови държави членки, при положение че там не е било извършено никакво разследване, и въз основа на това смятат, че не съществува правно основание за приемане на такива мита. В това отношение сегашното положение се различавало от това на митата, приети преди разширяването, за които разследването е било проведено на правилна териториална основа.

52      Такова автоматично разпростиране на митата срещу дъмпинговия и срещу субсидирания внос по отношение на новите държави членки противоречало на член 1, параграфи 1 и 2, на членове 2—7 и на член 9, параграфи 4 и 5 от Регламент № 384/96, както и на член 1, параграф 1 и на членове 8—12, 15 и 31 от Регламент (ЕО) № 2026/97 на Съвета от 6 октомври 1997 година относно защитата срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 288, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 15, стр. 180). По същество жалбоподателите изтъкват, че тези различни разпоредби, като споменават или Общността, или промишлеността на Общността, предполагат провеждането на разследване въз основа на точно определена територия — тази на Общността, а не на част от нея. Това следвало също и от съответните разпоредби на Антидъмпинговия кодекс от 1994 г. и от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, сключено в рамките на СТО (ОВ L 336, 1994 г., стp. 156; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 166, наричано по-нататък „Споразумение СИМ“). Жалбоподателите отбелязват освен това, че разследване, включващо десетте нови държави членки, било необходимо, за да бъдат определени точно дъмпинговият марж и вредата, която той би причинил или която би била причинена от твърдените субсидии. Накрая те припомнят, че започването на антидъмпингова процедура трябва да се основава на сведения относно развитието на обема на вноса и влиянието му върху цените на сходния продукт и върху промишлеността на Общността, така че мерките, приети на база петнадесет държави членки не могат да бъдат наложени автоматично по отношение на Общност от 25 държави членки, без да се провери дали процедурите са могли да бъдат започнати на база на сходни сведения за една разширена Общност.

53      Жалбоподателите смятат по същество, че Комисията е имала право да води разследване, като вземе предвид непосредствено предстоящото разширяване, при положение че нито една разпоредба от Регламент № 384/96 и Регламент № 2026/97 не ѝ е забранявала да изпраща искания на сведения.

54      Те отхвърлят доводите на Съвета, основани на предложения метод в известието относно евентуалното преразглеждане на мерките поради разширяването. Това известие не можело да служи за оправдание на институциите за неспазването от тяхна страна на съответната правна уредба. Макар жалбоподателите да признават, че в него се установява, че текущите процедури могат да доведат до прилагане на мита във всички нови държави членки, те смятат по същество, че предлаганите разрешения, и по-специално възможността да се поиска от Комисията да направи междинно преразглеждане, са без значение, когато става въпрос за процедури, които не са приключили в момента на разширяването. Те припомнят във връзка с това, че междинното преразглеждане не може да се иска преди изтичането на период най-малко от една година, считано от въвеждането на съответните мерки.

55      Обстоятелството, че в някои отделни случаи било забелязано, че разширяването на анализа по отношение на новите държави членки не променяло радикално изводите на разследването, било без значение извън разглежданите положения.

56      Съветът смята, че действието на мерките срещу дъмпинговия внос и срещу субсидирания внос с основание е било разпростряно по отношение на разширената Общност. Поради ограниченото общо икономическо отражение на разширяването изводите от разследванията, направени за Общността от петнадесет държави членки, по принцип важали и за разширената Общност, което се потвърждавало от ограничения брой искания за междинно преразглеждане. Той изтъква, че систематичното преразглеждане на всички съществуващи мерки срещу дъмпингов и субсидиран внос би представлявало значително бреме и допълнителни разходи за всички заинтересовани оператори и не било осъществимо на практика.

57      Съветът поддържа, че известието относно евентуалното преразглеждане на мерките поради разширяването въвежда едно сложно преходно разрешение, което спада към признатата на Общността свобода на преценка и е основано на механизъм на преразглеждане в две фази, който дава възможност да се извършват корекции, когато това е оправдано.

58      От това следвало, от една страна, че от 1 май 2004 г. всички действащи мерки срещу дъмпинговия и субсидирания внос, се прилагали автоматично за вноса в разширената Общност от 25 държави членки и че ако текущи разследвания, започнали преди 1 май 2004 г., трябва да приключат с въвеждане на мерки, последните щели да бъдат приложими също и за вноса в двадесет и петте държави — членки на Общността.

59      От друга страна, бил предвиден механизъм за преразглеждане, за да могат да се правят корекции. В тази насока Съветът припомня, че Комисията била готова по искане на всяка заинтересована страна да преразгледа изцяло или частично мерките срещу дъмпинговия и срещу субсидирания внос, съгласно член 11, параграф 3 от Регламент № 384/96 и член 19 от Регламент № 2026/97, без да се изчаква изтичането на срока от една година, при положение че съобщи публично, че ще упражни правото си да започне преразглеждане по собствена инициатива. Съветът отбелязва, че жалбоподателите не са използвали тази възможност и смята, че това е така, тъй като те не са били убедени, че междинно преразглеждане би довело до по-благоприятни за тях резултати.

60      Той смята освен това, че оплакванията на жалбоподателите са чисто формални, тъй като те не твърдят, че разследване, обхващащо двадесет и петте държави членки, би дало различни резултати, и не представят никакви доказателства в тази насока.

61      Накрая Съветът подчертава, че от съображения за изчерпателност Комисията е изследвала последиците от разширяването във всички случаи, за които разследванията не са приключили, включително в двете разглеждани процедури, и че резултатите не се различавали съществено.

 Съображения на Първоинстанционния съд

62      Безспорно е, че ако периодът на разследването продължава от 1 април 2002 г. до 31 март 2003 г., когато Общността се състои само от петнадесет държави членки, временните регламенти са приети на 19 май 2004 г., а обжалваните регламенти на 13 септември 2004 г. — дати, на които Общността има 25 държави членки.

63      Следва да се припомни, че антидъмпинговите и изравнителни мита не представляват санкция за минало поведение, а защитна и предпазна мярка срещу нелоялната конкуренция, резултат от дъмпинга и субсидирането (вж. относно антидъмпинговите мита Решение на Първоинстанционния съд от 14 ноември 2006 г. по дело Nanjing Metalink/Съвет, T‑138/02, Recueil, стp. II‑4347, точка 60). Впрочем съгласно член 3, параграф 2 от Регламент № 384/96 и член 8, параграф 2 от Регламент № 2026/97 установяването на вреда трябва да се основава на достоверни доказателства и обективно изследване, от една страна, на обема на дъмпинговия или на субсидирания внос и ефекта на този внос върху цените на подобни продукти на пазара на Общността, и от друга страна, на въздействието на този внос върху промишлеността на Общността .

64      От това следва, че когато става въпрос за определяне на антидъмпинговите и изравнителни мита, трябва да бъде взет предвид съставът на Общността към момента на тяхното приемане. Доколкото събраните от Комисията през време на разследването сведения не са съобразени с предстоящото разширяване и следователно се отнасят само до Общността, състояща се от петнадесет държави членки, задължение на Комисията, при приемането на временните регламенти, и евентуално на Съвета, при приемане на обжалваните регламенти, е било да провери дали сведенията са релевантни и по отношение на Общност, състояща се от 25 държави членки.

65      Действително член 6, параграф 1 от Регламент № 384/96 и член 11, параграф 1 от Регламент № 2026/97 предполагат забрана да се взема предвид информация, отнасяща се до период след разследвания. В конкретния случай обаче обстоятелството, че разширяването на Общността представлява събитие, настъпило след разследвания период, в никакъв случай не би могло да освободи институциите от посоченото в предходната точка задължение.

66      Както Първоинстанционният съд е имал повод да почертае, що се отнася до член 6, параграф 1 от Регламент № 384/96, разследваният период и забраната да се взима предвид информация, отнасяща се до последващ период, целят да осигурят представителността и достоверността на резултатите от разследването, като гарантират, че информацията, на която се основава установяването на дъмпинга и на вредата, не е повлияна от поведението на заинтересованите производители в резултат на образуването на антидъмпинговата процедура и следователно че наложеното в края на процедурата окончателно мито може действително да поправи вредата, причинена от дъмпинга (Решение по дело Nanjing Metalink/Съвет, точка 63 по-горе, точка 59).

67      Впрочем като използва термина „обикновено“, член 6, параграф 1 от Регламент № 384/96 допуска изключения от забраната за взимане предвид на информация, отнасяща се до период, настъпил след разследвания период. По отношение на благоприятните за засегнатите от разследването предприятия обстоятелства е прието, че институциите на Общността не могат да бъдат задължавани да взимат предвид обстоятелства, спадащи към период, настъпил след разследвания период, освен ако тези обстоятелства разкриват ново развитие, което прави явно неподходящо предвиденото въвеждане на антидъмпингово мито (Решение на Първоинстанционния съд от 11 юли 1996 г. по дело Sinochem Heilongjiang/Съвет, T‑161/94, Recueil, стp. II‑695, точка 88 и Решение на Първоинстанционния съд от 20 юни 2001 г. по дело Euroalliages и др./Комисия, T‑188/99, Recueil, стp. II‑1757, точка 75). Обратно, ако сведения относно период, настъпил след разследвания период, оправдават налагането или увеличаването на антидъмпингово мито, поради това че отразяват поведението на заинтересованите предприятия към момента, въз основа на изложеното по-горе трябва да се приеме, че институциите имат правото, даже задължението, да ги вземат предвид (Решение по дело Nanjing Metalink/Съвет, точка 63 по-горе, точка 61). Може да се следва същата логика, когато става въпрос за прилагането на член 11, параграф 1 от Регламент № 2026/97, чийто текст в тази част е еднакъв с този на член 6, параграф 1 от Регламент № 384/96.

68      Уместно е освен това да се припомни, че според постоянната съдебна практика в сферата на мерките за защита на търговията общностните институции разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 28 октомври 2004 г. по дело Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, T‑35/01, Recueil, стp. II‑3663, точка 48 и цитираната съдебна практика). Впрочем също според постоянната съдебна практика, когато институциите разполагат с такова право, зачитането на предоставените от общностния правен ред гаранции в административните процедури има още по-голямо значение и между тези гаранции се включва именно задължението за компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства по конкретния случай (Решение на Съда от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München, C‑269/90, Recueil, стp. I‑5469, точка 14 и Решение на Първоинстанционния съд от 18 септември 1995 г. по дело Nölle/Съвет и Комисия, T‑167/94, Recueil, стр. II‑2589, точка 73)

69      Трябва да се констатира, че присъединяването на десетте нови държави членки между края на периода на разследването и приемането на обжалваните регламенти представлява релевантно обстоятелство, което според цитираната в точка 68 по-горе съдебна практика институциите са били длъжни да изследват при оценяване на неговото влияние върху двете процедури, които са били в ход.

70      Обратно на това, което поддържа Съветът, позоваването само на предполагаемото ограничено общо икономическо отражение на разширяването не може да освободи институциите от посоченото по-горе задължение, при положение че такъв общ довод не се отнася до конкретния икономически отрасъл, към който спада разглежданият внос.

71      Що се отнася до приетото от Комисията известие относно евентуалното преразглеждане на мерките поради разширяването, то по никакъв начин не би могло да представлява достатъчно съобразяване с последиците от разширяването за неприключилите процедури. Напротив, този метод се състои в това да не се изследват служебно последиците от разширяването, като същевременно се запази възможността за последващо преразглеждане на съответните мерки. Само възможността за такова преразглеждане, поставено изцяло в зависимост от преценката на Комисията и с проявление след приемането на регламентите, обаче не би могла да освободи институциите от задължението им да се уверят, че разширяването на Общността не е могло да окаже влияние върху размера на митата срещу дъмпинговия и субсидирания внос.

72      От документа с обща информация относно аспектите на двете процедури, свързани с вредата, с причинно-следствената връзка и с интереса на Общността, обаче се установява, че в конкретния случай Комисията е изследвала последиците от разширяването за релевантността на данните, получени по време на разследвания период. В този документ Комисията отбелязва, без нейните констатации да са били оспорени от жалбоподателите, че от една страна, вносът с произход от Индия към новите държави членки е на цена, малко по-ниска от установените цени през разследвания период, и че, от друга страна, от гледна точка както на продажба и на производство, така и на внос на разглеждания продукт, частта на десетте нови държави членки е много малка. Впрочем в същия документ се споменава, че единствените две известни места на производство на разглеждания продукт в новите държави членки се намират в Полша и че Комисията е получила сведения от проведено от полските власти през 2003 г. антидъмпингово разследване, от които се установява, че цените на индийския внос в Полша са по-ниски с 4 % от тези на вноса, предназначен за Общността.

73      По този начин, като извършва такава проверка след разследвания период, Комисията се е уверила, че получените във връзка с разследването сведения продължават да бъдат представителни за Общността в състава ѝ към момента на приемане на антидъмпинговите и изравнителни мита. С оглед на тези нейни действия тя не е нарушила задължението си да изследва всички релевантни обстоятелства по конкретния случай.

74      Що се отнася до довода, изведен от твърдението, че институциите е трябвало да проверят дали сведенията, с които разполагат, биха позволили започването на разследване в една разширена Общност, от изложените по-горе констатации следва, че той трябва да бъде отхвърлен. Всъщност от това задължително следва, че сведенията, на основата на които Комисията е решила да започне разглежданите процедури, са били от естество да обосноват и започването на разследване в Общност, състояща се от 25 държави членки.

75      Колкото до позоваването на разпоредбите на Антидъмпинговия кодекс от 1994 г. и на Споразумението СИМ, достатъчно е да се отбележи, че жалбоподателите не доказват каква е разликата между тяхното съдържание и това на разпоредбите на Регламенти № 384/96 и № 2026/97, привеждащи в действие конкретните задължения, които тези разпоредби съдържат.

76      От изложеното по-горе следва, че второто правно основание следва да се отхвърли.

 По третото правно основание, свързано с определянето на схемата за експортно субсидиране като субсидия и с определянето на размера на изравнителните мита

 Доводи на страните

77      Жалбоподателите поддържат, че обжалваният регламент срещу субсидирания внос противоречи на принципа на пропорционалност, на член 1, параграф 1, на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii), на член 15, параграф 2 от Регламент № 2026/97, на приложение III към него и на член 1, параграф 1, буква а), 1), ii) и член 19, параграф 3 от споразумението СИМ и е опорочен от явна грешка в преценката и от процедурни нарушения поради въвеждането на изравнителни мита с неподходящи размери.

78      В самото начало те припомнят, че индийската схема за експортно субсидиране (наричана по-нататък „DEPВ“) дава възможност на износителя да получи кредит за внос, отговарящ на размера на митата, платени за вноса на необходимите за производството на изнасяния продукт суровини, въз основа на стойността за единица стока, въз основа на нормите, известни като „standard technical input-output“ (наричани по-нататък „норма SION“). Те подчертават значението на възстановяването на митата, събрани при вноса на елементите, необходими за производството на съответната стока, и по-специално на най-скъпия от тях — нефтения кокс с най-високо качество, който не се намира в Индия.

79      Жалбоподателите оспорват квалифицирането като субсидия, възприето в обжалвания регламент срещу субсидирания внос. Във всеки случай ако съществува дори само вероятност наличието на елементи на субсидия в DEPB да може да бъде обсъждано, неправилно било решено, че предимството, предмет на изравнителни мерки, се състояло във всички вносни мита, които обикновено се изискват при всеки внос. Само полученото в повече можело да представлява субсидия.

80      На първо място, такъв извод следвал от прочита на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 2026/97, във връзка с буква и) от приложение І към него. Точка І 2 от приложение ІІ също подкрепяло този анализ. От това следвало, че може да има субсидия само ако система с възстановяване води до прекалени възстановявания и до размера на превишаването. Следователно Комисията трябвало да докаже съществуването на прекалено възстановяване, преди евентуално да го квалифицира като субсидия. Същият подход бил възприет в определението в точка І от приложение ІІІ. Всъщност според жалбоподателите след като DEPB трябва да се квалифицира като система с възстановяване за суровини заместители, приложимо е приложение ІІІ към Регламент № 2026/97 — приложение, което Съветът бил пропуснал да анализира.

81      Доводът на Съвета, според който можело да има субсидия дори при липса на прекалено плащане, ако въпросният режим не отговаря точно на разпоредбите на приложения І—ІІІ към Регламент № 2026/97, се основавал на неправилното предположение, че тези приложения излагат различните условия, на които даден режим с възстановявания трябва да отговаря, за да бъде съвършен, при положение че ставало по-скоро въпрос за насоки, целящи да определят съществуването на гаранции срещу възможността за прекалено възстановяване.

82      На второ място, неправилно било прието, че DEPB не е надлежно организиран механизъм за възстановяване на мита поради липсата на процедура в Индия, целяща да провери дали се прилага правилно. Според жалбоподателите такъв механизъм съществувал и се състоял от следните елементи: от една страна, прилагането и стриктното изпълнение на нормата SION, и от друга страна, обстоятелствата, че кредитите се отпускали при износ и могли да бъдат използвани само за внос на суровини, съгласно нормите, известни като „input-output“. Те изтъкват също, че повечето индийски износители използват DEPB по същия начин като система с възстановяване, налагаща строгото задължение за използване на всяко възстановяване за погасяване на дължимите мита за внос на точно определени суровини, използвани при производството на изнасяните продукти, при положение че от икономическа гледна точка е разумно да се действа по този начин. Тази система, основаваща се на мотивирането на икономическите оператори, отговаряла по този начин на практически съображения и на необходимостта от опростяване на административните процедури на цялата територия на Индия.

83      На трето място, жалбоподателите упрекват институциите, че не са провели разследване, за да се уверят, че е било налице превишаване при взимането предвид на суровините, и по този начин са нарушили принципа на добра администрация, както и основните принципи на Регламент № 2026/97. По същество те изтъкват, че Комисията има специфично задължение да изследва дали правителството на страната износител е въвело система или процедура, позволяваща да се потвърди кои са суровините, употребени в процеса на производството на изнасяния продукт, и каква е начислената им стойност. При положение че е прието, че в Индия не съществува такава система, Комисията трябвало да осъществи разследване, за да провери, от една страна, дали DEPB функционира на практика, и от друга страна, в каква степен той може да предостави прекомерна отстъпка на износителите, за да приложи изравняване само по отношение на него. Било нелогично да се смята, че индийското правителство трябва да направи ново изследване, доколкото това изследване предполага съществуването на достатъчно системи за проверка, които ако съществуваха, щяха да попречат на предоставянето на прекалено възстановяване. Във всеки случай жалбоподателите припомнят, че установяването на наличието на субсидия и, ако такава е налице, на нейния размер, е задължение на институциите на Общността.

84      На четвърто място, те се позовават на наличието на принцип на международното право, утвърден в Споразумението СИМ и митническата система на Общността, според който производителят не е длъжен да плаща митата върху стоките, които внася само за да преработи и след това да ги изнесе отново. На международно равнище обаче не съществувало задължително определение на условията, на които трябва да отговаря такъв режим. Възприетият от общностните институции подход водел до налагане на Индия, развиваща се страна, която не разполага с развита митническа система, на режим, отговарящ точно на създадения с Митническия кодекс на Общността.

85      На пето място и при условията на евентуалност, в случай че се приеме, че субсидията представлява пълният размер на възстановяването, независимо дали то е прекалено или не, жалбоподателите припомнят, че Комисията трябва освен това да изчисли размера на субсидията, предмет на изравнителни мерки. Те изтъкват, че съгласно член 5 от Регламент № 2026/97 той се състои само в ползата за получателя. При положение че навсякъде било признато, че използваните за производството на изнесен продукт суровини са освободени от заплащане на вносни мита, предимство могло да бъде предоставено само ако износителят получавал по-голямо възстановяване от размера на вносното мито, платено върху употребените за производството на изнесения продукт суровини.

86      Съветът оспорва основателността на това правно основание.

 Съображения на Първоинстанционния съд

87      В рамките на това правно основание жалбоподателите по същество упрекват институциите, че са допуснали грешка при прилагане на правото, при тълкуването на понятието за субсидия и в правната квалификация на DEPB и че са нарушили задължение от процесуален характер, като не са изследвали дали DEPB реално функционира.

88      Във формулировката на настоящото правно основание се посочва и принципът на пропорционалност. В нито един момент обаче жалбоподателите не обясняват с какво квалифицирането на DEPB като субсидия противоречи на принципа на пропорционалност. Следователно такова оплакване не отговаря на изискванията на член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, тъй като не е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Първоинстанционния съд — да се произнесе по жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни, и следователно трябва да се приеме, че е недопустимо (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 14 май 1998 г. по дело Mo och Domsjö/Комисия, T‑352/94, Recueil, стp. II‑1989, точки 333 и 334).

–       По твърдяната грешка при прилагане на правото при тълкуването на понятието субсидия

89      Съгласно член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 2026/97 „Счита се, че е налице субсидия […] ако е налице финансово участие от страна на правителството в страната по произхода или износа, т.е. когато […] правителството се е отказало или не е събрало приходи, които обичайно са дължими (например фискални стимули като данъчни кредити); по отношение на това, освобождаването на изнасяния продукт от мита или данъци, с които се облага подобния продукт, когато е предназначен за местно потребление, или опрощаването на тези мита или данъци до стойност, която не превишава фактически начислената стойност, не се счита за субсидия, ако освобождаването е предоставено в съответствие с разпоредбите на приложения І—ІІІ.“

90      От тази разпоредба се установява, че обратно на това, което изтъкват жалбоподателите, приложения І—ІІІ към Регламент № 2026/97 не са просто насоки, целящи да определят съществуването на гаранции срещу възможността за прекалено възстановяване, а съдържат правила, чието спазване е необходимо, за да не бъде квалифицирано като субсидия възстановяване или освобождаване по право. Този извод се налага с оглед на особено ясното съдържание на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 2026/97. Впрочем от системата на този член произтича, че предоставената за освобождаванията или за възстановяванията по право дерогация е изключение от принципа, според който е налице субсидия, когато правителството се е отказало или не е събрало приходи, които обичайно са дължими. При това положение тя се тълкува ограничително.

91      Ето защо Съветът не е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на Регламент № 2026/97, като е решил в съображения 8 и 9 от обжалвания регламент срещу субсидирания внос, че при неспазване на разпоредбите на приложения І—ІІІ към Регламент № 2026/97 предимството, което е предмет на изравняване, се състои във всички вносни мита, които обикновено се изискват при всеки внос. Всъщност ограничаването на определението за субсидия само до получения излишък, както поддържат жалбоподателите, предполага преди това системата на възстановяване или на освобождаване по право да бъде съвместима с член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 2026/97, а следователно и с приложения І—ІІІ към него.

92      По същите причини доводът, основан на твърдяно нарушение на член 5 от Регламент № 2026/97, според който „[р]азмерът на субсидиите, предмет на изравнителни мерки се изчислява чрез ползата на получателя, ако се установи, че такава съществува през разследвания период“, трябва да се отхвърли. Всъщност той се основава на същата грешна предпоставка, че износителите имат право да се ползват от възстановяване на митата върху вложените в изнесените продукти суровини, докато от изложеното по-горе се установява, че това право зависи от спазването на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 2026/97.

93      Този извод не се обезсилва от позоваването на буква и) от приложение І, на точка I 2 от приложение II и на точка I от приложение III, в които по същество се уточнява, че система на възстановяване може да представлява субсидия, ако води до плащане на суми, по-големи от получените. Достатъчно е да се подчертае, че тези различни разпоредби припомнят принципа, изложен в член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 2026/97, но нямат за цел да уточняват критериите, на които трябва да отговаря системата за възстановяване, за да бъде съвместима с този член, тъй като те са изрично посочени в други разпоредби на приложения ІІ и ІІІ към Регламент № 2026/97.

94      Накрая, що се отнася до член 1, параграф 1 и член 15, параграф 2 от Регламент № 2026/97, както и до член 1, параграф 1, буква а), точка 1), подточка iii) и член 19, параграф 3 от Споразумението СИМ, към които препраща текстът на настоящото правно основание, жалбоподателите не обясняват по какъв начин те биха могли да имат каквото и да било значение за изследването на условията, на които трябва да отговаря един режим на освобождаване или за възстановяване на износни мита, за да не бъде квалифициран като субсидия.

–       По твърдяната грешка при квалифицирането на DEPB като субсидия

95      Съгласно точка ІІ 4 от приложение ІІ към Регламент № 2026/97: „Когато се твърди, че дадена […] система за възстановяване води до субсидия, поради прекомерното намаляване или възстановяване на косвените данъци или налозите при внос върху суровини, които са вложени в производството на изнасяния продукт, Комисията трябва обичайно първо да констатира дали правителството на страната износител има на разположение и прилага система или процедура, посредством която да се потвърди, кои суровини са вложени в производството на изнасяния продукт, както и в какви размери. Когато се установи, че такава система или процедура се прилага, Комисията трябва обичайно след това да провери системата или процедурата, за да констатира дали последната е подходяща, ефективна за планираната цел, както и дали се основава на общоприетите търговски практики в страната на износ.“ Точка ІІ 2 от приложение ІІІ към Регламент № 2026/97 има същото съдържание, като се отнася до системи с възстановяване за заместители.

96      От точка ІІ 5 от приложение ІІ към Регламент № 2026/97 се установява следното: „Когато не е налице такава система или процедура или тя не е подходяща, или когато е създадена и се счита за подходяща, но се констатира, че не се прилага или не се прилага ефективно, обичайно ще е необходимо извършването на допълнителна проверка от страната износител, която да се базира на действително включените суровини, за да се констатира, дали е направено прекомерно плащане. Ако Комисията счита за необходимо, може да бъде извършена допълнителна проверка в съответствие с [точка II] 4“. Точка ІІ 3 от приложение ІІІ към Регламент № 2026/97 има същото съдържание, като се отнася до системи с възстановяване за заместители.

97      За да приеме, че DEPB не може да се определи като разрешен режим с възстановяване за суровини или за заместители, Съветът се основава именно на обстоятелството, описано в съображение 9 от оспорения регламент срещу субсидирания внос, съгласно който:

„[П]равителството на Индия не прилага ефективна система за контрол или на процедура за потвърждаване на това дали и до каква степен производствените разходи са били изразходвани при производството на изнесения продукт (приложение II, [точка]  II, […] 4 от [Р]егламент [№ 2026/97] и по отношение на схемите за заместване на отбив, приложение III, [точка] II, […] 2 от [Р]егламент [№ 2026/97]). В допълнение към това, правителството на Индия не е извършвало проверка след износа на основата на действителните извършени производствени разходи с цел да установи дали е налице извънредно плащане, въпреки че това би било нормално да се изисква при отсъствието на ефективно прилагана система на контрол (приложение II, [точка] II, […] 5 и приложение III, [точка] II, […] 3 от [Р]егламент [№ 2026/97]).“

98      Следва да се установи, че Съветът прави точно тълкуване на критериите, изложени в приложения ІІ и ІІІ към Регламент № 2026/97 — критерии, чиято цел е да се провери дали съществуващата в страната износител система с възстановявания позволява да се провери реалното потребление на суровини и заместители. Първият критерий се състои в наличието на система или на процедура, която позволява извършването на такава проверка. Вторият критерий, който се прилага субсидиарно, в случай че такава процедура или система не съществува или не действа, се състои в използването от страната износител на проверка, основана на действително използваните суровини или на реализираните сделки.

99      Съветът с основание приема, че DEPB не отговаря на критериите, посочени в приложения ІІ и ІІІ към Регламент № 2026/97.

100    От една страна, от съдържащото се в съображения 23—30 от временния регламент срещу субсидирания внос описание на DEPB, потвърдено от Съвета в съображение 6 от обжалвания регламент срещу субсидирания внос и което не е оспорено от жалбоподателите, не се установява, правителството на Индия да е въвело система или процедура за контрол. Обратно на това, което поддържат жалбоподателите, съчетаването на няколко фактора, между които прилагането на нормата SION, използването на кредити за вноса на суровини и обстоятелството, на което те се позовават в писмените си становища, че повечето индийски износители използват DEPB по същия начин като система с възстановявания, налагаща строгото задължение за използване на всяко възстановяване за погасяване на дължими вносни сборове за точно определени суровини, използвани при производството на изнасяните продукти, не би могло да се оприличи на процедура или система на контрол по смисъла на точка ІІ 4 от приложение ІІ и на точка ІІ 2 от приложение ІІІ към Регламент № 2026/97.

101    От друга страна, безспорно е, че правителството на Индия не е извършило проверка след износа, каквато е трябвало да извърши при отсъствието на процедура или на система на контрол, въз основа на точка ІІ 5 от приложение ІІ към Регламент № 2026/97 и на точка ІІ 3 от приложение ІІІ към същия регламент. Впрочем това обстоятелство се потвърждава от доводите на жалбоподателите, според които Общността е трябвало да осъществи такава проверка.

102    Ето защо Съветът с основание е могъл да смята, че DEPB не отговаря на изложените в приложения ІІ и ІІІ към Регламент № 2026/97 критерии и следователно не би могло да се квалифицира като разрешен режим с възстановяване за суровини и за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от същия регламент.

103    Използването на наречието „обичайно“ в приложения ІІ и ІІІ към Регламент № 2026/97 не се отразява на този извод. Ако това предполага, че при особени обстоятелства институциите могат евентуално да използват други критерии, то не може да ги лиши от възможността да се основат на липсата на предвидените критерии, за да установят, че режим с възстановяване за суровини или за заместители не е разрешен.

104    Колкото до доводите на жалбоподателите, изведени от липсата на задължително определение на режим с възстановяване по право на международно равнище и на обстоятелството, че Индия е развиваща се страна, те не са от естество да оборят този извод. В това отношение е достатъчно да се подчертае, че приложения ІІ и ІІІ към Регламент № 2026/97 са съобразени с приложения ІІ и ІІІ от Споразумението СИМ и че последните не правят никаква разлика в полза на развиващите се страни.

105    От съображения за изчерпателност може да се отбележи, че DEPB не се основава на действително използваните в изнесения продукт суровини или заместители, а на обикновена преценка на тяхното количество. В това отношение тази система следователно не включва условие за действително използване на суровините в изнесения продукт. Съществуването на такова условие обаче следва мълчаливо, но задължително от член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 2026/97, както и от приложения II и III към него.

–       По липсата на разследване относно реалното функциониране на DEPB

106    Както следва от точки 95 и 96, по-горе, Комисията трябва само да определи дали правителството на страната износител е въвело и прилага система или процедура за контрол. Обратно на това, което твърдят жалбоподателите, тя изобщо не е длъжна да проведе разследване, за да провери функционирането на DEPB на практика. Обратно, при липса на подходяща система или процедура за контрол страната износител, а не Общността, трябва да извърши нова проверка, основана на разглежданите реално вложени суровини и реално извършени сделки. Ето защо това оплакване трябва да се отхвърли.

107    С оглед на гореизложеното третото правно основание трябва да се отхвърли.

 По четвъртото правно основание, изведено от твърдението, че при определяне на вредата не са взети предвид последиците от санкционираните антиконкурентни практики на пазара на Общността

 Доводи на страните

108    Жалбоподателите изтъкват, че обжалваните регламенти нарушават, от една страна, член 1, параграф 1, член 3, параграфи 1, 6 и 7 и член 9, параграф 4 от Регламент № 384/96, както и членове 3 и 9 от Антидъмпинговия кодекс от 1994 г., и от друга страна, член 1, параграф 1, член 8, параграфи 1, 6 и 7 и член 15, параграф 1 от Регламент № 2026/97, както и членове 15 и 19 от Споразумението СИМ, и са опорочени от явна грешка в преценката, доколкото налагат окончателни мита срещу вноса на разглеждания продукт, при липса на правилно и адекватно определяне на вредата, по-специално като се основават на данни, станали ненадеждни поради съществуването на антиконкурентно споразумение.

109    Те припомнят, че антидъмпингови и компенсаторни мита могат да бъдат налагани само след разследване, доказало съществуването на значителна вреда за промишлеността на Общността. Въз основа на правилата на СТО било необходимо да се постигне увереност, че прибягването до мерки на търговска защита не блокира достъпа на съответния внос до пазара на Общността, при положение че вредата за промишлеността на Общността може да е причинена от други фактори. Следователно било необходимо прецизно изчисляване на точния размер на вредата, за да не се допусне вреда, причинена от други фактори, да бъде вменена на изследвания внос и за да може да се приложи ефективно правилото на по-ниското мито.

110    Те подчертават също значението, отдавано от общностния съд на определянето на ролята на други фактори за причинената на промишлеността на Общността вреда, и по-специално на евентуални антиконкурентни практики. Така в Решението си от 11 юни 1992 г. по дело Extramet Industrie/Съвет (C‑358/89, Recueil, стр. I‑3813) Съдът бил отменил митен сбор, с мотив че Комисията не била определила правилно вредата, причинена от вноса, нито била изследвала дали съответната промишленост на Общността не е в основата на нейната собствена вреда поради антиконкурентните си действия.

111    Според жалбоподателите съгласно Решението на Първоинстанционния съд от 19 септември 2001 г. по дело Mukand и др./Cъвет (T‑58/99, Recueil, стp. II‑2521) Комисията трябва да провери дали пазарът, предмет на разследване, е засегнат от разглежданите антиконкурентни дейности и когато това е така, дали е възможно да се достигне до надеждни изводи относно вредата. Те припомнят освен това, че въз основа на член 8, параграфи 6 и 7 от Регламент № 2026/97 и на член 3, параграфи 6 и 7 от Регламент № 384/96 институциите имат задължение да не приписват на разследвания внос негативните последици за промишлеността на Общността от нейното собствено антиконкурентно поведение. Въз основа на това те правят извода, че при антиконкурентна практика, която води до определяне на цените на стоките, предмет на разследване за дъмпинг или субсидии, на пазара на Общността, Комисията е длъжна да прекрати процедурата, при положение че тази антиконкурентна дейност засяга и дори прави невъзможно установяването на вредата и на причинно-следствената връзка.

112    В конкретния случай жалбоподателите изтъкват, че трябвало да се вземат предвид антиконкурентните поведения, санкционирани от Комисията с Решение 2002/271/EО от 18 юли 2001 година относно процедура за прилагане на член 81 [EО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (OВ L 100, 2002 г., стp. 1). От една страна, основните последици се изразявали в изкуствено завишени цени до март 1998 г. Това препятствало както точното определяне на твърдяната ненормално ниска цена на вноса с произход от Индия, така и на подходящите равнища на рентабилност на промишлеността на Общността. От друга страна, антиконкурентните практики били довели до изкуствено повишаване на пазарните дялове на производителите от Общността. Следователно не трябвало да се правят никакви изводи от обстоятелството, че равнищата на цените били паднали. Въз основа на това жалбоподателите правят извода, че за Комисията не е било възможно да направи надеждна преценка на показателите за вредата. Според жалбоподателите тя трябвало да постави въпроса дали затрудненията за промишлеността на Общността не се дължат на нейните собствени действия. Те поддържат, че обстоятелствата в конкретния случай правят изследването по-лесно в сравнение с това по случая, дал повод за Решение по дело Mukand и др./Съвет, точка 111 по-горе, доколкото последиците от антиконкурентните практики се разгръщат на един и същи пазар с разглеждания внос. Въз основа на това те заключават, че сравнение на равнищата на цените между индийските графитни електроди и тези от Общността било невъзможно.

113    Жалбоподателите оспорват анализа, според който последиците от картела престанали да действат към 1 януари 1999 г. — датата на започване на разследвания период. Илюзорно било да се поддържа, че последиците от картел за определяне на цените и разпределяне на пазарите могат да изчезнат незабавно, особено при условията на олигополистичен пазар. Те изтъкват, че към 1 януари 1999 г. разследването на Комисията за картела току-що било започнало и че последиците от него били в апогея си, тъй като именно прилаганите цени били договорени през предходните години и били на много високо равнище. Установеното впоследствие намаляване на цените следователно трябвало в по-голяма степен да се отдаде на постепенното преустановяване на действието на последиците на картела, отколкото на вноса с произход от Индия. В тази насока жалбоподателите поддържат, че са предали на Комисията документи, показващи, че пазарът не е бил освободен от последиците на картела, представляващи доказателства за едновременни и еднакви покачвания на цените.

114    Въз основа на изложеното по-горе те правят извода, че са допуснати явни грешки в преценката при установяване както на вредата, така и на причинно-следствената връзка. От една страна, Комисията не разполагала с подходящи и достоверни показатели, за да измери вредата. Те изтъкват по същество, че е необходимо Комисията да има точна представа за нивото на конкуренцията, което би трябвало да съществува на този пазар, тъй като изравнителните и антидъмпинговите мерки по принцип имат за цел възстановяването на конкурентния характер на този пазар. В настоящия случай единственото количествено сведение се състояло в намаляването на ефективността на промишлеността на Общността, което не може да се приравни на значителна вреда, която може да оправдае въвеждането на мита. От друга страна, що се отнася до изследването на причинно-следствената връзка, трябвало да се смята, че упадъкът на ефективността на производителите от Общността се дължал на техните собствени действия, изразяващи се в техните антиконкурентни практики, а не на вноса с произход от Индия.

115    Съветът поддържа, че институциите са проверили дали наличието на картел в миналото е повлияло на данните относно вредата, които трябвало да бъдат взети предвид, и с основание са заключили, че това не е така.

 Съображения на Първоинстанционния съд

116    Член 1, параграф 1 от Регламент № 384/96 гласи, че антидъмпингово мито може да се прилага за всяка антидъмпингова стока, чието пускане в свободно обращение в Общността причинява вреда.

117    Член 3 от същия Регламент гласи:

„По смисъла на настоящия регламент „вреда“, освен в изрично упоменати случаи, означава причиняване на имуществена вреда на производството на Общността, опасност от причиняване на имуществена вреда на производството на Общността или съществено забавяне на процеса на създаване на такова производство и се тълкува съгласно разпоредбите на настоящия член.

[…]

6. От всички […] релевантни доказателства трябва да става ясно, че дъмпинговият внос причинява вреда по смисъла на настоящия регламент. […]

7. Изследват се и всички известни фактори, различни от дъмпинговия внос, които в същото време причиняват вреда на производството на Общността, за да се гарантира, че вредата, причинена от тях, не се приписва на дъмпинговия внос по параграф 6. Фактори, които може да се изследват в тази връзка, са обемът и цените на вносни стоки, които не се продават на дъмпингови цени, […] ограничителни търговски практики и конкуренция между производители от трети страни и страни членки на Общността […]“

118    По смисъла на член 9, параграф 4 от Регламент № 384/96 „[к]огато окончателно събраните факти доказват, че е налице дъмпинг и причинена от него вреда и интересът на Общността изисква предприемане на действия […], Съветът налага окончателно антидъмпингово мито“.

119    Членове 1, 8 и 15 от Регламент № 2026/97 имат сходно съдържание относно изравнителните мита.

120    Според постоянната съдебна практика въпросът дали промишлеността на Общността е понесла вреда и дали тя се дължи на дъмпинговия или на субсидирания внос, както и дали вносът с произход от други страни или, по-общо, дали други известни фактори са допринесли за претърпяната от промишлеността на Общността вреда, предполагат оценяване на сложни икономически въпроси, за което институциите разполагат с широко право на преценка. От това следва, че контролът на общностния съд върху преценката на институциите трябва да се ограничи до проверка дали са спазени съответните процесуални правила, дали фактите са били точно установени, както и дали не са допуснати явна грешка в преценката на фактите и злоупотреба с власт (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 28 септември 1995 г. по дело Ferchimex/Съвет, T‑164/94, Recueil, стp. II‑2681, точка 131 и Решение на Първоинстанционния съд по дело Mukand и др./Съвет, точка 111 по-горе, точка 38).

121    Първо, що се отнася до довода, основан на твърдяната ненадеждност на показателите за вредата, следва да се припомни, че въз основа на член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент№ 384/96 и член 8, параграфи 2 и 3 от Регламент № 2026/97, установяването на вредата е функция именно на увеличението на вноса, развитието на цените на пазара на Общността и развитието на рентабилността на промишлеността на Общността. Следователно е важно показателите, на които се основават институциите, да отговарят на нормални пазарни условия (вж. в този смисъл Решение по дело Mukand и др./Съвет, точка 111 по-горе, точка 46).

122    Анализът на относимите пасажи от временните регламенти, потвърдени в обжалваните регламенти, не показва институциите да са допуснали явна грешка в преценката, като са счели, че към датата на започване на разследвания период, 1 януари 1999 г., последиците от санкционираното с Решение 2002/1971 антиконкурентно поведение са заличени (съображение 46 от временния регламент срещу дъмпинговия внос и съображение 90 от временния регламент срещу субсидирания внос, потвърдени съответно в съображение 18 от обжалвания регламент срещу дъмпинговия внос и съображение 27 от обжалвания регламент за срещу субсидирания внос).

123    Действително от съображения 77—81 от временния регламент срещу дъмпинговия внос и от съображения 121—125 от временния регламент срещу субсидирания внос, потвърдени от Съвета в съображение 21 от обжалвания регламент срещу дъмпинговия внос и от съображение 29 от обжалвания регламент срещу субсидирания внос, се установява, че този извод е подкрепен с достатъчно убедителен анализ, доколкото става въпрос за област, в която на институциите е признато широко право на преценка.

124    Така изводът, че последиците от картела са заличени към 1 януари 1999 г. — дата, избрана за начален момент на разследвания период — е направен въз основа на наблюдение, показало, че на практика всички сделки, по които има реално издадени фактури и е платено през 1999 г., и съответните цени са резултат на споразумения, сключени след датата на преустановяване на картела (март 1998 г.). Самата тази констатация се основава на следното обстоятелство, посочено в съображение 78 от временния регламент срещу дъмпинговия внос и в съображение 122 от временния регламент срещу субсидирания внос:

„Разследването даде възможност да се установи, че в периода 1998—1999 г. около 40 % от сделките са били обхванати от годишни договори, 35 % — от шестмесечни договори и 25 % от договори за еднократно изпълнение или от тримесечни договори. Дългосрочните договори (например за три години) се разпространяват само от скоро, но са били незначителна част, дори напълно липсват през годините 1997—1998, което е логично на пазар, който се характеризира с високи цени.“ [неофициален превод]

125    Освен това Съветът се основава на изложената в съображение 80 от временния регламент срещу дъмпинговия внос и в съображение 124 от временния регламент срещу субсидирания внос констатация, че анализът на цените на съответния продукт на пазара на Общността в дългосрочен аспект бил показало постепенно увеличаване на същите през 90‑те години, достигащо връх през 1998 г., след това спад с 14 % между 1998 г. и 1999 г.

126    Впрочем Комисията обяснява защо развитието на цените на друг пазар, този на електродите с голям диаметър (повече от 700 mm), е без значение (съображение 79 от временния регламент срещу дъмпинговия внос и съображение 123 от временния регламент срещу субсидирания внос).

127    Остава да се провери дали изложените по-горе съображения не са оборени от доводите на жалбоподателите.

128    На първо място, за да докажат, че картелът все още е имал въздействие върху съответния пазар към 1 януари 1999 г., жалбоподателите поддържат, че към тази дата разследването на Комисията относно картела току що е започнало и антиконкурентните последици са били в апогея си. Достатъчно е да се отбележи, че институциите правилно се основават на Решение 2002/271, от което се установява, че разследването е започнало на 5 юни 1997 г. (съображение 32) и че нарушението е продължило до февруари/март 1998 г. (съображение 155).

129    На второ място, жалбоподателите се позовават на олигополистичната структура на съответния пазар, както и на обстоятелството, че на този пазар конкуренцията липсвала или била много ограничена, за да подчертаят, че възстановяването на конкуренцията не могло да стане изведнъж, а само постепенно. Както се установява от точки 122—126 по-горе, прочитът на временните и на окончателните регламенти не позволява сам по себе си да бъде установено наличието на явна грешка в преценката. Ето защо жалбоподателите са тези, които трябва да представят доказателства, позволяващи на Първоинстанционния съд да стигне до друг извод (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 17 декември 1997 г. по дело EFMA/Съвет, точка 45 по-горе, точка 106, Решение на Първоинстанционния съд от 28 октомври 1999 г. по дело EFMA/Съвет, T‑210/95, Recueil, стp. II‑3291, точка 58 и Решение на Първоинстанционния съд по дело Mukand и др./Съвет, точка 111, по-горе, точка 41).

130    В това отношение жалбоподателите представят различни доказателства, които според тях установявали съществуването на едновременни увеличения на цените от страна на SGL и на UCAR след 1 януари 1999 г. и следователно липсата на връщане към нормалните пазарни условия. В писмото си от 22 юни 2004 г. жалбоподателите припомнят тези доказателства и представят други.

131    Без да е необходимо да се поставя въпросът за доказателствената стойност на някои от тези документи, изтеглени от интернет страници (извадки от уебсайта на Yahoo Finance, от уебсайтовете на UCAR и на SGL), достатъчно е да се констатира, че те не се отнасят до основния факт, възприет от Комисията и потвърден от Съвета, за да се приеме, че нормалните условия на конкуренция са били възстановени към 1 януари 1999 г., а именно значително понижаване с 14 % на наблюдаваните между 1998 г. и 1999 г. цени. Всъщност чрез тези документи жалбоподателите целят само да покажат увеличения на цените, които били настъпили едновременно след 1 януари 1999 г., и по-конкретно между 2002 и 2004 г. Ето защо тези документи не поставят под съмнение съображенията, според които към 1 януари 1999 г. последиците от предишните антиконкурентни поведения са били преодолени и следователно показателите за вредата са били достатъчно надеждни. При липса на пряко оспорване на този анализ не би могло да се приеме, че това твърдяно едновременно увеличаване на цените е последица от санкционираните с Решение 2002/271 практики или че то представлява доказателство за липсата на нормални пазарни условия.

132    С това обстоятелствата по настоящия случай се отличават от тези, отразени в Решение по дело Mukand и др./Съвет, точка 111 по-горе, на което се позовават жалбоподателите и в което Съветът не е оспорвал самото съществуване на доказателството, за което Първоинстанционният съд е приел, че поставя под съмнение достоверността на изследването на цените на разглеждания продукт.

133    На второ място и като резултат от изложеното по-горе, другите доводи на жалбоподателите също трябва да бъдат отхвърлени.

134    Първо, институциите не са допуснали явна грешка в преценката, като са приели, че след премахването на последиците от санкционираните с Решение 2002/271 практики пазарът на Общността е бил в нормално положение на конкуренция.

135    По-нататък, безспорно е вярно, че според постоянната съдебна практика, при установяването на вредата Съветът и Комисията са длъжни да преценят дали установената от тях вреда действително произтича от дъмпингов внос и да разграничат всяка вреда, резултат от други фактори, и по-конкретно тази, която се дължи на собственото поведение на производителите в Общността (Решение по дело Extramet Industrie/Съвет, точка 110 по-горе, точка 16 и Решение на Първоинстанционния съд от 14 март 2007 г. по дело Aluminium Silicon Mill Products/Съвет, T‑107/04, Сборник, стр. II‑669, точка 72). По изложените по-горе причини обаче следва да се приеме, че вредата, която промишлеността на Общността евентуално би могла да си причини сама, е престанала да съществува към началната дата на разследвания период.

136    Накрая, по отношение на направените от жалбоподателите позовавания на твърдени нарушения на членове 3 и 9 от Антидъмпинговия кодекс от 1994 г. и на членове 15 и 19 от Споразумението СИМ, те изглежда не поддържат, че тези разпоредби имат съдържание, различно от това на разпоредбите на Регламенти № 384/96 и № 2026/97, които привеждат в действие съдържащите се в тях конкретни задължения.

137    С оглед на изложеното по-горе следва да се отхвърли четвъртото правно основание.

 По петото правно основание, изведено от твърдението, че при установяването на вредата не са взети предвид последиците от други фактори, и от избора на метод на изчисляване на тази вреда

 Доводи на страните

138    По същество жалбоподателите упрекват институциите в това, че са приписали цялата вреда на вноса с произход от Индия, докато адекватно разследване по отношение на други фактори, и по-специално на друг внос, с ненормално ниски цени със сигурност би довело до признаването на дъмпинг с произход от страни, различни от Индия, по-специално от Япония. Поради това както временните регламенти, така и обжалваните регламенти противоречали или на член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96, или на член 8, параграф 7 от Регламент № 2026/97.

139    Жалбоподателите смятат освен това, че в настоящия случай, в който други фактори може да са имали значение за намаляване на цените на продуктите, Комисията не е следвало да изчислява маржа на печалбата, като се основава на целевата цена, за която се твърди, че отговаря на това, което би трябвало да бъде при липсата на дъмпинг и на субсидии (underselling price), а по-скоро е трябвало да следва добре отработената практика на подбиване на цените (undercutting price). Според жалбоподателите тъй като предпочетеният в случая от Комисията метод се основавал на сравнение между цените на износа с произход от Индия и целевите цени на промишлеността на Общността и включвал приет за разумен марж на печалба, се получавал резултат, при който индийските износители трябвало да понесат отговорността за всяка предполагаема вреда, причинена на промишлеността на Общността, макар Комисия да стигала до извода, че те не били единствените, които са в основата ѝ. Именно тази последица член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96 и член 8, параграф 7 от Регламент № 2026/97 имали за цел да предотвратят.

140    Жалбоподателите изтъкват, че Съветът изглежда смесва различните понятия, каквито са причинно-следствената връзка и изключването на други фактори при определянето на вредата. Те не твърдят, че в конкретен случай на дъмпинг или на субсидия наличието на други фактори в основата на вредата за промишлеността на Общността биха я лишили от всякаква защита, а само заявяват, че въз основа на член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96 причинената от тези други фактори вреда не би трябвало да се вменява на дъмпинговия внос.

141    Съветът смята, че това правно основание следва да се отхвърли.

 Съображения на Първоинстанционния съд

142    Съгласно член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96 и член 8, параграф 7 от Регламент № 2026/97 известните фактори, различни от дъмпинговия или субсидирания внос, които по едно и също време причиняват вреда на промишлеността на Общността, също се изследват така, че причинената от тези други фактори вреда да не бъде приписана на дъмпинговия или субсидирания внос.

143    Както Съдът е имал повод да подчертае, отговорността за вреда може да бъде приписана на разглеждания внос дори ако последиците от него са само част от по-голяма вреда, за която са отговорни други фактори, и по-специално вносът с произход от трети страни (вж. в този смисъл Решение Съда от 5 октомври 1988 г., по дело Canon и др./Cъвет, 277/85 и 300/85, Recueil, стp. 5731, точка 62).

144    Институциите на Общността следва все пак да проверят дали последиците от тези други фактори не са били от естество да прекъснат причинно-следствената връзка между, от една страна, разглеждания внос, и от друга страна, понесената от промишлеността на Общността вреда (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд по дело Koyo Seiko/Съвет, T‑166/94, Recueil, стp. II‑2129, точки 79, 81 и 82 и Решение на Първоинстанционния съд от 29 януари 1998 г., по дело Sinochem/Съвет, T‑97/95, Recueil, стр. II‑85, точка 98).

145    Те трябва освен това да се уверят, че вредата, причинена от тези други фактори, не е взета предвид при определяне на вредата по смисъла на член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96 и на член 8, параграф 7 от Регламент № 2026/97 и че следователно наложеното антидъмпингово или изравнително мито не надвишава това, което е необходимо, за да бъде компенсирана причинената от дъмпинговия или субсидиран внос вреда (вж. в този смисъл, относно приложението на член 4, параграф 1 от Регламент № 2423/88 на Съвета от 11 юли 1988 година относно защитата срещу дъмпингов или субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската икономическа общност (OВ L 209, стp. 1), формулиран по начин, подобен на този на член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96 и на член 8, параграф 7 от Регламент № 2026/97, Решение от 28 октомври 1999 г. по дело EFMA/Съвет, точка 129 по-горе, точки 59 и 60).

146    При това положение институциите следва да преценят въздействието на известните фактори, и по-специално на вноса на разглеждания продукт с произход от трета страна, не само при анализа на съществуващата причинно-следствена връзка между изследвания внос и претърпяната от промишлеността на Общността вреда, но също и при установяване на претърпяната от нея вреда.

147    В светлината именно на тези съображения трябва да се изследват оплакванията на жалбоподателите относно обстоятелството, от една страна, че не е взето предвид въздействието на други фактори, и от друга страна, относно избора на метод за изчисляване на нивото на отстраняване на вредата.

–       По оплакването, основано обстоятелството, че не са взети предвид последиците от други фактори

148    Единствената изрична критика на жалбоподателите е насочена срещу това, че не са взети предвид последиците от вноса с произход от Япония.

149    Във временните си регламенти, чиито относими съображения (83—88 от временния регламент срещу дъмпинговия внос и 127—132 от временния регламент срещу субсидирания внос) са потвърдени от Съвета (съображение 21 от обжалвания регламент срещу дъмпинговия внос и съображение 29 от обжалвания регламент срещу субсидирания внос), Комисията се старае да докаже, че нищо не указва, че вносът с произход от някои трети страни, различни от Индия, е допринесъл за причинената вреда на промишлеността на Общността.

150    Тя стига до следния извод, изложен в съображение 87 от временния регламент срещу дъмпинговия внос и в съображение 131 от временния регламент срещу субсидирания внос:

„С оглед на средните цени, малкия обем [на] вноса [с произход от трети страни, различни от Индия], на техния ограничен пазарен дял и на посочените по-горе съображения по повод асортимента от продукти, нищо не сочи, че този внос от трети страни, независимо дали е с произход от фабриките на двамата производители от Общността, инициирали жалбата, е допринесъл за причинената вреда на промишлеността на Общността, именно от гледна точка на пазарни дялове, обем на продажбите, заетостта, инвестициите, рентабилността, доходността на инвестициите и движението на наличните средства.“ [неофициален превод]

151    Този извод се основава на няколко факта, които не са изрично оспорвани от жалбоподателите.

152    Така не се оспорва, че през разследвания период само вносът с произход от три различни от Индия страни, в случая Япония, Полша и Съединените щати, е представлявал пазарен дял в Общността, по-голям от 1 %, и че неговата цена франко границата на Общността (наричана по-нататък „цена caf“) е била по-висока от тази на вноса с произход от Индия. По отношение на вноса с произход от Полша се наблюдава, че цената caf е по-висока от тази на промишлеността на Общността. Що се отнася до Съединените щати, временните регламенти установяват, че техният пазарен дял е спаднал от 5,3 % на 4,7 %.

153    Вярно е, че във временните регламенти се съдържат малко обяснения относно вноса с произход от Япония. Там само се споменава, че „пазарният дял на Япония е нараснал от 2,1 % на 2,6 %“ и че цената caf на нейния внос е била по-ниска от тази на промишлеността на Общността, но по-висока от тази на вноса с произход от Индия (съображение 128 от временния регламент срещу субсидирания внос и съображение 84 от временния регламент срещу дъмпинговия внос).

154    Макар такъв внос със сигурност да не е в състояние да наруши причинно-следствената връзка между изследвания внос и вредата за промишлеността на Общността, институциите трябва да проверят дали той не причинява самостоятелна вреда на промишлеността на Общността и ако това е така, да не я вменяват на изследвания внос.

155    Независимо че обосновката на обжалваните регламенти относно вноса с произход от Япония е кратка, все пак от обжалваните регламенти и от временните регламенти, към които първите препращат, се установява по надлежния ред, че такова въздействие е прието за несъществуващо или твърде незначително, за да бъде в основата на каквато и да било оценима вреда.

156    От една страна, те изразяват точно тълкуване на задължението, което имат институциите, да не приписват на изследвания внос понесената от промишлеността на Общността вреда, която е причинена от други фактори, по-специално от вноса на разглеждания продукт, с произход от трети страни. Всъщност в съображение 117 от временния регламент срещу субсидирания внос, както и по сходен начин в съображение 73 от временния регламент срещу дъмпинговия внос, се подчертава следното:

„Съгласно член 8, параграфи 6 и 7 от Регламент [№ 2026/97], Комисията оцени дали субсидираният внос причинява на индустрия на Общността вреда, която може да се смята за значителна. Известните фактори, различни от субсидирания внос, които по същото време са могли да причинят вреда на индустрия на Общността също бяха оценени, така че евентуално причинената от тези други фактори вреда да не се приписва на разглеждания внос.“ [неофициален превод]

157    От друга страна, институциите с основание са могли да приемат, че в настоящия случай последиците от вноса с произход от трети страни са имали само много ограничено, дори никакво въздействие и следователно че той не е бил в основата на каквато и да било оценима вреда, по отношение на която да е било наложително да се гарантира, че няма да я припишат на оценявания внос.

158    В тази насока в съображение 136 от временния регламент срещу субсидирания внос, както и, по сходен начин, в съображение 92 от временния регламент срещу дъмпинговия внос, се подчертава, че „ефектът от намаляването на търсенето, свързано с отбелязаното забавяне на пазара на стоманата, от връщането към нормални условия на конкуренция след разбиването на картела, от резултатите на другите производители от Общността, от вноса с произход от други трети страни, от резултатите от износа на промишлеността на Общността, е много ограничен, дори никакъв и следователно не е от естество, да може да обори временния извод, според който наистина съществува тясна причинно-следствена връзка между субсидирания внос с произход от съответната страна и значителната вреда, понесена от промишлеността на Общността“. [неофициален превод]

159    Все пак такъв извод относно внос, чийто обем е нараснал само с 0,5 % за целия разследван период и приет в област, в която поради посочените в точка 120 по-горе причини институциите разполагат с широко право на преценка, не изглежда явно неправилен.

160    От това следва, че първото оплакване на жалбоподателите трябва да бъде отхвърлено.

–       По оплакването относно избора на метод на изчисляване на нивото на отстраняване на вредата

161    Изборът на метода на изчисляване спада към свободата на преценка, призната на институциите, когато става въпрос за определянето на понесена от промишлеността на Общността вреда и е обоснован от сложните икономически преценки, които са му вътрешноприсъщи. Всъщност използването на метод на изчисляване, основан на маржа на печалбата, която би могла да очаква промишлеността на Общността при липсата на нелоялни практики, вместо на друг метод на изчисляване, основан само на подбиването на цената, не съдържа каквато и да било явна грешка в преценката.

162    Важно е маржът на печалбата, възприет от Съвета за изчисляване на препоръчителната цена, която може да отстрани разглежданата вреда, да бъде ограничен до маржа на печалбата, която промишлеността на Общността би могла разумно да очаква, при нормални условия на конкуренция, при липса на дъмпингов или субсидиран внос (Решение от 28 октомври 1999 г. по дело EFMA/Съвет, точка 129 по-горе, точка 60). Жалбоподателите обаче не са в състояние да докажат, че това не е така в настоящия случай.

163    Ето защо следва да се отхвърли и второто оплакване, а следователно и петото правно основание.

164    От това следва, че жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.

 По съдебните разноски

165    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Освен това съгласно член 87, параграф 4 от този правилник институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

166    Тъй като жалбоподателите са изгубили делото и Съветът е поискал те да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски, следва жалбоподателите да бъдат осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези на Съвета. Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (пети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      HEG Ltd и Graphite India Ltd понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Съвета.

3)      Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

Vilaras Prek Ciucă

Подписи

Съдържание

Факти в основата на спора

Производство и искания на страните

От правна страна

По първото правно основание, изведено от провеждането на разследване само срещу индийските производители на разглеждания продукт

Доводи на страните

Преценка на Първоинстанционния съд

– По твърдяното дискриминационно отношение на институциите, във връзка с определянето на разглеждания продукт.

– По липсата на разследване срещу други потенциални източници на дъмпинг

– По нарушението на принципа на зачитане на правото на защита

По второто правно основание, изведено от нарушение на основни процесуални изисквания, изразяващо се в това, че разследванията са били извършени при условията на Общност, състояща се само от петнадесет държави членки.

Доводи на страните

Преценка на Първоинстанционния съд

По третото правно основание, свързано с определянето на схемата за експортно субсидиране като субсидия и с определянето на размера на изравнителните мита

Доводи на страните

Преценка на Първоинстанционния съд

– По твърдяната грешка при прилагане на правото при тълкуването на понятието субсидия

– По твърдяната грешка при квалифицирането на DEPB като субсидия

– По липсата на разследване относно реалното функциониране на DEPB

По четвъртото правно основание, изведено от твърдението, че при определяне на вредата не са взети предвид последиците от санкционираните антиконкурентни практики на пазара на Общността

Доводи на страните

Преценка на Първоинстанционния съд

По петото правно основание, изведено от твърдението, че при установяването на вредата не са взети предвид последиците от други фактори, и от избора на метод на изчисляване на тази вреда

Доводи на страните

Преценка на Първоинстанционния съд

– По оплакването, основано обстоятелството, че не са взети предвид последиците от други фактори

– По оплакването относно избора на метод на изчисляване на нивото на отстраняване на вредата

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.