РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)
9 септември 2015 година(*)
„Конкуренция — Картели — Световен пазар на катодни тръби за телевизионни екрани и компютърни монитори — Решение, с което се констатира нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Споразумения и съгласувани практики в областта на цени, подялба на пазари, капацитети и производство — Право на защита — Доказателство за участието в картела — Едно-единствено продължавано нарушение — Насоки относно метода за определяне на глобите от 2006 г. — Пропорционалност — Глоби — Пълен съдебен контрол“
По дело T‑82/13
Panasonic Corp., установено в Кадома (Япония),
MT Picture Display Co. Ltd, установено в Мацуочо (Япония),
представлявани от R. Gerrits и A.‑H. Bischke, адвокати, M. Hoskins, QC, и S. K. Abram, barrister,
жалбоподатели,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват A. Biolan, M. Kellerbauer и Г. Колева, в качеството на представители,
ответник,
с предмет главно искане за отмяна на Решение C(2012) 8839 окончателен на Комисията от 5 декември 2012 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39.437 — Тръби за телевизионни екрани и компютърни монитори) в частта му, отнасяща се до жалбоподателите, както и, при условията на евентуалност, искане за намаляване на размера на глобата, която им е наложена,
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
състоящ се от: S. Papasavvas (докладчик), председател, N. J. Forwood и E. Bieliunas, съдии,
секретар: C. Kristensen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 ноември 2014 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
[…]
Производство и искания на страните
23 На 13 февруари 2013 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
24 След промяна на съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в трети състав, на който вследствие на това е разпределено настоящото дело.
25 С писмо, заведено в секретариата на Общия съд на 18 февруари 2014 г., страните представят становища по дупликата. Комисията представя своето становище по този документ с писмо от 28 февруари 2014 г. Тези две писма са включени в материалите по делото с решение на председателя на състав от 7 март 2014 г.
26 По доклад на съдията докладчик Общият съд (трети състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на предвидените в член 64 от неговия процедурен правилник от 2 май 1991 г. процесуално-организационни действия поставя на страните някои въпроси. Страните отговарят в определения срок.
27 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 11 ноември 2014 г. На това заседание се взема решение да се поканят страните да представят своите евентуални становища по Решение на Съда от 12 ноември 2014 г. по дело Guardian Industries и Guardian Европа/Комисия (C‑580/12 P, Сборник), в срок от десет дни, считано от датата на неговото произнасяне, който срок е удължен за Комисията до 28 ноември 2014 г. по нейно искане.
28 С писмо, заведено в секретариата на Общия съд на 28 ноември 2014 г., Комисията изпълнява това искане. Жалбоподателите не представят становище.
29 С решение от 28 ноември 2014 г. представеният от Комисията документ относно протокола от изслушването не се включва в материалите по делото.
30 Устната фаза на производството приключва на 5 декември 2014 г.
31 С определение от 26 май 2015 г. Общият съд решава да възобнови устната фаза на производството в приложение на член 62 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г.
32 В рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от неговия процедурен правилник от 2 май 1991 г., Общият съд поканва страните да представят своите евентуални становища по заключението на генерален адвокат Wathelet по дело InnoLux/Комисия (C‑231/14 P, Сборник). Страните отговарят на Общия съд в определения срок. След това страните представят своите становища по отговорите, дадени в рамките на посочените процесуално-организационни действия, и по-специално по изчислението и размера на глобите.
33 Устната фаза на производството приключва на 10 юли 2015 г.
34 Жалбоподателите молят Общия съд:
– да отмени обжалваното решение в частта му, в която се заключава, че MEI или MTPD са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП,
– да отмени или намали по подходящ начин глобите, наложени на Panasonic или на MTPD,
– да осъди Комисията за заплати съдебните разноски.
35 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
От правна страна
[…]
По второто искане за отмяна или намаляване на размера на наложената на жалбоподателите глоба
[…]
По методологията, използвана за определянето на стойността на продажбите
153 Жалбоподателите твърдят, че използваната в обжалваното решение методология за изчисляването на стойността на преките продажби в ЕИП посредством преработени изделия е неправилна и е довела до непропорционална глоба спрямо реалното отражение на тези продажби на пазара. В това отношение, първо, те отбелязват, че съгласно искането за предоставяне на сведения на Комисията от 4 март 2011 г. стойността на тези продажби трябвало да бъде изчислена като средна стойност на преките продажби в ЕИП през същия период, умножен по броя на съответните CPT. Така те изтъкват, че методологията на Комисията почивала на погрешната предпоставка, според която средната стойност на интегрираните в преработени изделия CPT била идентична на средната стойност на преките продажби на CPT в ЕИП. Този подход обаче не отчитал факта, че що се отнася до Panasonic, интегрираните в преработените от групата изделия CPT били по принцип с по-малък размер и следователно с по-ниска икономическа стойност от тези, продавани пряко на трети лица в ЕИП, както се установявало в доклада на консултативен кабинет по икономика на конкуренцията, приложен към отговора на искането за предоставяне на сведения на Комисията, даден от жалбоподателите на 20 април 2011 г. Второ, жалбоподателите поддържат, че за разлика от следвания от Комисията подход, който бил основан единствено на периода, през който CPT са продадени на трети лица, предложената от тях методология била по-точна, доколкото е основана на среднопретеглена стойност, отчитаща както периода, така и размера на CPT, включени в телевизорите на Panasonic. Те упрекват Комисията, че макар да не е отрекла точността на предоставените от жалбоподателите данни, тя не ги е взела предвид при изчисляването на сумата на глобата, която им е била наложена с обжалваното решение.
154 Комисията изтъква, че Насоките от 2006 г. не налагат да се отчита реалното отражение върху пазара на нарушение на член 101 ДФЕС. Освен това тя отбелязва, че жалбоподателите предлагат алтернативен метод не защото е по-точен, а само защото се оказва, че той дава по-ниска стойност на продажбите и следователно по-малка глоба. Комисията обаче поддържа, че изобщо не е длъжна да избере специален метод, който да доведе до по-малка глоба, а само да приложи Насоките от 2006 г. по начин, който отразява адекватно действителността на нарушението като цяло.
155 В това отношение, що се отнася до контрола, упражняван от съда на Съюза върху решенията на Комисията в областта на конкуренцията, следва да се припомни, че компетентността за пълен съдебен контрол оправомощава тази юрисдикция да измени обжалвания акт дори при липсата на отмяна, като вземе предвид всички фактически обстоятелства, за да промени например размера на глобата (вж. Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, Сборник, стр. I‑7415, точка 86 и цитираната съдебна практика).
156 Наистина от практиката на Съда следва, че упражняването на компетентност за пълен съдебен контрол не може при определянето на размера на глобите да води до дискриминация между предприятията, които са участвали в споразумение, противоречащо на член 101, параграф 1 ДФЕС (Решение на Съда по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, точка 51 по-горе, точка 617 и Решение на Съда от 25 януари 2007 г. по дело Dalmine/Комисия, C‑407/04 P, Сборник, стр. I‑829, точка 152). В случай че Общият съд желае да се отклони специално по отношение на едно от тези предприятия от метода за изчисление, който Комисията е следвала и той не е поставил под въпрос, е необходимо той да даде обяснения за това в решението (Решение на Съда от 18 септември 2003 г. по дело Volkswagen/Комисия, C‑338/00 P, Recueil, стр. I‑9189, точка 146 и Решение на Съда от 30 май 2013 г. по дело Quinn Barlo и др./Комисия, C‑70/12 P, точка 46).
157 По-нататък следва да се припомни, че по силата на точка 13 от Насоките от 2006 г. при определяне на основния размер на глобата, която следва да се наложи на основание член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, Комисията използва стойността на продажбите на стоки и услуги, извършени от предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено, в съответния географски район на територията на ЕИП.
158 Както беше припомнено в точка 16 по-горе, от обжалваното решение следва, че при определянето на основния размер на глобите Комисията е взела предвид дела на преките продажби на CPT — продадени самостоятелно или посредством преработени изделия — които са извършени в ЕИП през цялата продължителност на нарушението и са дело на един от адресатите на посоченото решение, умножени по броя години на тяхното участие в нарушението (съображения 1020, 1021, 1034, 1042 и 1056).
159 В съображение 1022 от обжалваното решение Комисията посочва, че макар отчитането на преките продажби, извършени в ЕИП посредством преработени изделия, да е довело до включването на продажби вътре в групата за някои от страните, включително дружествата майки на общите предприятия, концентрирането върху първата осъществена в ЕИП продажба на засегнатото от нарушението изделие — независимо дали е било преработено или не — на клиент или предприятие, който или което не е част от предприятието доставчик, гарантира липсата на дискриминация между предприятията, които са вертикално интегрирани, и тези, които не са.
160 Освен това в съображение 1026 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че като се концентрирала върху стойността на преките продажби в ЕИП, както и върху стойността на преките продажби, извършени в ЕИП посредством преработени изделия, тя целяла да включва постоянно в стойността на продажбите изделията, които са предмет на картела, само ако те са били продадени за първи път на клиент, който не е сред участващите в картела предприятия и се намира в ЕИП. Освен това тя подчертава, че не е взела предвид стойността на преработеното изделие като цяло, а само стойността на CPT, които са интегрирани в него. Накрая, в съображения 1027 и 1028 от обжалваното решение Комисията посочва, че доколкото съгласуването относно обемите и ограничаването на производството е засегнало цялото производство и осъществените от участниците продажби, продажбите на клиенти вътре в групата са част от обсъжданията на картела.
161 Следва да се отбележи, че жалбоподателите не оспорват отчитането на продажбите вътре в групата или на преките продажби посредством преработени изделия при изчисляването на размера на глобата, която им е наложена, а поставят под въпрос точността на изчислението на стойността на тези продажби от Комисията, както то е посочено в обжалваното решение. В това отношение те твърдят, че са сигнализирали за това в отговора си от 20 април 2011 г. на искането за предоставяне на сведения на Комисията от 4 април 2011 г.
162 В хода на съдебното заседание жалбоподателите уточняват, че са предоставили на Комисията конкретни цифрови данни, които отчитали, доколкото е възможно, броят на интегрирани CPT в зависимост от техния размер и цена, за съответната година. Освен това жалбоподателите повтарят своите доводи, че макар Комисията да не е оспорила верността на тези данни, тя не ги е взела предвид, без да посочи причина за това.
163 Комисията потвърждава, че не оспорва верността на разглежданите данни, но изтъква, че прилагането на различна методология към жалбоподателите спрямо другите адресати на обжалваното решение, които не са представили подобни данни, би довело до нарушение на принципа на равно третиране. Освен това тя обявява, че в хипотезата, в която Общият съд приеме, че представените от жалбоподателите цифрови данни са по-точни, не би се противопоставила направеното от тях изчисление да бъде използвано за преизчисляване на размера на глобата.
164 Следва да се отбележи, както е посочено в съображение 1032 от обжалваното решение, че адресатите на посоченото решение са били поканени с писмо от 4 март 2011 г. да използват специфичните данни относно техните преки продажби в ЕИП и техните преки продажби в ЕИП посредством преработени изделия като основа за изчисляване на стойността на техните продажби и са били информирани за начина, по който следва да изчислят всички необходими стойности. От указанията, дадени в приложение I към това писмо с оглед да се отговори на предвидения за тази цел въпросник, е видно, че избраният от Комисията метод на изчисляване, що се отнася до преките продажби в ЕИП посредством преработени изделия, се основавал на средната стойност на преките продажби в ЕИП, осъществени през същия период, умножена с броя на съответните CPT. При липсата на преки продажби в ЕИП през релевантния период или в хипотезата, в която те не са представителни, засегнатите предприятия били поканени да се свържат с Комисията, за да обсъдят алтернативен метод на изчисляване.
165 Налага се констатацията, че от отговора на жалбоподателите от 20 април 2011 г. на искането на Комисията за предоставяне на информация следва, че те са предложили алтернативен метод на изчисляване на стойността на преките продажби в ЕИП посредством преработените изделия, който е бил изложен в икономически доклад от 19 април 2011 г., изготвен от RBB Economics (вж. точка 153 по-горе) и е бил приложен към посочения отговор. Този метод на изчисляване се изразявал в отчитане на среднопретеглената стойност на CPT, свързани с посочените продажби, в зависимост от техните действителни размери и от съответния период, като се използват предоставените от жалбоподателите цифрови данни. В този доклад стойността на преките продажби в ЕИП посредством преработени изделия била изчислена чрез свързване на всеки размер на телевизор, продаден през периода на нарушението, със средната стойност на CPT със същите размери. При липсата на продажби на CPT със същия размер през определен период, използваните в посочения доклад данни били основани на среднопретеглената стойност на всички продадени през този период CPT, независимо от техния размер, което се доближава до метода на Комисията.
166 Според жалбоподателите техният подход води до по-точни и по-близки до реалността резултати, докато използваната от Комисията методология може да има за последица на телевизорите с по-малки размери да се припишат цените на CPT с големи размери.
167 В това отношение следва да се припомни, че съгласно точка 15 от Насоките от 2006 г. при определяне на стойността на продажбите на предприятие Комисията отчита най-добрите налични данни за това предприятие. При положение обаче че Комисията е разполагала с данни, отразяващи по-точно стойността на преките продажби в ЕИП посредством преработени изделия, с което впрочем тя се съгласява в хода на съдебното заседание, достатъчно е да се констатира, че при изчисляването на основния размер на глобите, наложени на жалбоподателите, тя се отклонила от своите насоки, без да посочи причина за това.
168 Съдът обаче вече е постановил, че насоките съдържат правила за поведение, указващи практиката, която да се следва, от които Комисията не може да се отклони, без да изложи в конкретния случай съответстващи на принципа на равно третиране причини. Всъщност, като приема подобни правила за поведение и обявява чрез тяхното публикуване, че занапред ще ги прилага към съответните случаи, за които се отнасят, въпросната институция се самоограничава в упражняването на своето право на преценка и не може да се отклони от тези правила под страх от евентуални санкции за нарушение на общи принципи на правото като равното третиране или защитата на оправданите правни очаквания (Решение от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точки 209 и 211). При все това, макар Комисията да е длъжна да спазва принципа на защита на оправданите правни очаквания при прилагането на правилата, които сама си е наложила, този принцип не обвързва по същия начин съдилищата на Съюза, тъй като при упражняването на своята компетентност за пълен съдебен контрол те не целят прилагането на конкретен метод на изчисляване на глобите, а във всеки отделен случай преценяват разглежданото от тях положение, вземайки предвид всички отнасящи се до него фактически и правни обстоятелства (вж. в този смисъл Решение от 30 май 2013 г. по дело Quinn Barlo и др./Комисия, точка 156 по-горе, точка 53).
169 Следва, че в рамките на упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол Общият съд трябва да отчита, за целите на определянето на размера на наложените на жалбоподателите глоби, цифровите данни, които те са предоставили в хода на административното производство, чиято точност не е била оспорена от Комисията. Важно е обаче да се посочи в това отношение, че в отговор на процесуално-организационните действия, посочени в точка 32 по-горе, жалбоподателите са уточнили, че възпроизведените в жалбата цифрови данни относно общата стойност на продажбите на Panasonic до 31 март 2003 г. обхващат погрешно и продажбите, извършени през юли 1999 г., и са предоставили коригирани данни по този въпрос, които не са били оспорени от Комисията.
170 От гореизложеното следва, че първата част трябва да се приеме.
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)
реши:
1) Определя размера на глобите, наложени в член 2, параграф 2, букви е), з) и и) от Решение C(2012) 8839 окончателен на Комисията от 5 декември 2012 г. относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39.437 — Тръби за телевизионни екрани и компютърни монитори), на 128 866 000 EUR, що се отнася до Panasonic Corp. за прякото му участие в нарушението относно пазара на цветни катодни тръби за телевизионни екрани, на 82 826 000 EUR, що се отнася до Panasonic, Toshiba Corp. и MT Picture Display Co. Ltd, при условията на солидарна отговорност, и на 7 530 000 EUR, що се отнася до Panasonic и MT Picture Display, при условията на солидарна отговорност.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Papasavvas | Forwood | Bieliūnas |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 септември 2015 година.
Подписи