РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (втори състав)

23 октомври 2012 година(*)

„Публична служба — Длъжностни лица — Връщане на делото на Съда на публичната служба за ново разглеждане след отмяна — Снемане на имунитета на служители на институция за изреченото или написаното от тях в рамките на съдебно производство — Назначаване на длъжност началник отдел — Отхвърляне на кандидатура — Жалба за отмяна — Правен интерес на отстранения кандидат — Сила на пресъдено нещо — Процесуално нарушение — Претегляне на интересите по делото — Искане за обезщетение — Неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразност“

По дело F‑44/05 RENV

с предмет връщане за ново разглеждане на жалба, първоначално подадена на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ,

Guido Strack, бивше длъжностно лице на Европейската комисия, с местожителство в Кьолн (Германия), за когото се явяват адв. N. A. Lödler и адв. H. Tettenborn,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑н H. Krämer и г‑жа B. Eggers, в качеството на представители,

ответник,

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав),

състоящ се от: г‑жа М. I. Rofes i Pujol, председател, г‑жа I. Boruta (докладчик) и г‑н K. Bradley, съдии,

секретар: г‑жа W. Hakenberg,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 януари 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Настоящата жалба е върната за ново разглеждане на Съда на публичната служба с Решение на Общия съд от 9 декември 2010 г. по дело Комисия/Strack (T‑526/08 P, наричано по-нататък „решението за връщане на делото“), отменящо частично Решение на Съда на публичната служба от 25 септември 2008 г. по дело Strack/Комисия (F‑44/05, наричано по-нататък „Решение по дело Strack/Комисия“), с което този съд се е произнесъл по подадената от г‑н Strack жалба за отмяна на решението на Службата за официални публикации на Европейските общности, с което се отхвърля неговата кандидатура за длъжността началник на отдел „Обществени поръчки и договори“ (A 5/A 4) в посочената служба (наричана по-нататък „спорната длъжност“) и решението за назначаване на г‑н A на спорната длъжност, както и за осъждане на Европейската комисия на заплащане на обезщетение за поправяне на неимуществените вреди, които той твърди, че е претърпял.

 Правна уредба

 Разпоредби относно Службата за публикации

2        Член 1 от Решение 2000/459/ЕО, ЕОВС, Евратом на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията, на Съда на Европейските общности, на Сметната палата, на Икономическия и социален комитет и на Комитета на регионите от 20 юли 2000 година относно организацията и функционирането на Службата за официални публикации на Европейските общности (ОВ L 183, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 196) предвижда, че Службата за публикации „има за цел да осигури, при оптимални технически и финансови условия на отговорност на институциите на Европейските общности, издаване на публикациите на институциите и на техните служби“.

3        В член 6 от Решение 2000/459 се посочва:

„1      Правомощията на органа по назначаване се упражняват от Комисията за служители или длъжностни лица от групи A 1, A 2, A 3 и LA 3 при изброените по-долу условия.

[…]

2      Правомощията на органа по назначаване се упражняват от Комисията за служители или длъжностни лица, различни от посочените в параграф 1. Тя може да упълномощи за това директора на Службата.

[…]

3.      Административните процедури по споменатите в параграфи 1 и 2 действия, както и текущото управление на персонала, а именно по отношение на пенсиониране, здравно осигуряване, трудово осигуряване и обезщетения за злополука или заболяване, отпуски, се осъществяват при същите условия като за длъжностните лица на Комисията, които работят в Люксембург [(Люксембург)].

[…]“.

 Разпоредби, уреждащи процедурата за заемане на свободна длъжност

4        В Съобщение от 22 декември 2000 г. (SEC(2000) 2305/5), озаглавено „Оценяване, подбор и назначаване на служители на ръководни длъжности в Комисията“, генералният секретариат на Комисията прави предложения за изменение в състава, мандата и процедурата на консултативните комисии.

5        Член 2, параграф 3 от решението на Комисията относно средния управленски персонал от 28 април 2004 г., публикувано в Informations administratives № 73‑2004 от 23 юни 2004 г. (наричано по-нататък „решението от 28 април 2004 г.“, предвижда, че „[с] оглед назначаване на длъжност съгласно член 29 от Правилника [за длъжностните лица на Европейския съюз], освен в специални случаи, определени в посочените в член 16, параграф 2 условия за прилагане, съответният генерален директор назначава комисия за предварителен подбор в състав най-малко от трима членове със степен и заемана ръководна длъжност, равни на или по-високи от нивото на подлежащата на заемане длъжност, единият от които е от друга генерална дирекция“. [неофициален превод]

6        В член 16 от решението от 28 април 2004 г. се отбелязва, че посоченото решение отменя и заменя съобщението от 22 декември 2000 г. по отношение на разпоредбите относно средния управленски персонал. Съгласно член 17 от решението от 28 април 2004 г., то влиза в сила на 1 май 2004 г.

7        Службата за публикации разполага с наръчник за процедурата по назначаване на началници на отдели (A 5/A 4). В редакцията си към момента на настъпване на фактите провеждането на процедурата е изложено подробно в този наръчник по следния начин:

„1.      Изготвяне на обявлението за свободна длъжност.

2.      Публикуване във всички институции на обявлението за свободна длъжност, прието от [д]иректора на Службата за публикации. Обявлението трябва да съдържа точно описание на профила на свободната длъжност и на поставяните задачи. Кандидатурите се изпращат директно на Службата за публикации.

3.      Назначаване на докладчик от [Г]енерална дирекция „Персонал и [а]дминистрация“ […] на Комисията.

4.      Директорът на Службата [за публикации] определя [трима] началници на отдели за сформиране на [комисия] за предварителен подбор.

5.      [Комисията] за предварителен подбор:

а)      разглежда кандидатурите (допустимостта по Правилника за длъжностните лица);

б)      провежда събеседване с кандидатите и ги оценява въз основа на предварително определени критерии за оценка; и

в)      изготвя подробен и мотивиран доклад (качества, слабости и пропуски на всеки кандидат) и [кратък списък с одобрените кандидати] по азбучен ред, които [се] изпращат на [д]иректора на Службата [за публикации] и на докладчика.

6.      В срок от [пет] работни дни след получаване на доклада на [комисията] за предварителен подбор докладчикът изпраща на [д]иректора на Службата [за публикации] становището си по доклада.

(В съответствие със становището на докладчика, при необходимост, [д]иректорът на Службата [за публикации] може да възобнови процедурата от етап 5.)

7.      [Д]иректорът на Службата [за публикации] провежда събеседване с кандидатите, посочени в [съкратения списък], както и с всеки друг кандидат, когото той би искал да интервюира. Той може да бъде подпомаган от началници на отдели или от посочени от него директори. Докладчикът участва в тези събеседвания.

8.      [След] събеседванията се изготвя протокол, който се изпраща на [генерална дирекция „Персонал и администрация“] и на докладчика.

9.      [Генерална дирекция „Персонал и администрация“] представя на [к]онсултативния комитет по назначенията (ККН) протокола в писмена процедура и съобщава становището на ККН на [д]иректора на Службата [за публикации].

10.      [Д]иректорът на Службата [за публикации] взема решение въз основа на доклада на [комисията] за предварителен подбор, становището на докладчика, изготвения от [д]иректора на Службата [за публикации] протокол след провеждане на събеседванията ([етап 7]) и становището на ККН.

11.      [Генерална дирекция „Персонал и администрация“] изготвя акта за назначаване.

12.      Актът за назначаване се подписва от [д]иректора на Службата [за публикации] в качеството му на [орган по назначаването]“. [неофициален превод]

 Разпоредби, уреждащи пенсионирането и предоставянето на обезщетение за инвалидност

8        Правилникът за длъжностните лица на Европейския съюз, изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година, влиза в сила на 1 май 2004 г. (наричан по-нататък „Правилникът“ или „новият правилник“). Тези разпоредби заменят разпоредбите, които се прилагат до 30 април 2004 г. (наричани по-нататък „предишният правилник“). Член 53 от Правилника гласи, че „[д]лъжностно лице, за което комисията по инвалидност установи, че намират приложение разпоредбите на член 78, автоматично бива пенсионирано в последния ден на месеца, през който органът по назначаването признае трайната му неспособност да изпълнява служебните си задължения“.

9        Член 78 от Правилника предвижда:

„При условията на членове 13—16 от приложение VIII длъжностното лице има право на обезщетение за инвалидност в случай на трайна пълна инвалидност, която не му позволява да изпълнява служебните задължения, присъщи на длъжност от неговата функционална група.

Член 52 се прилага по аналогия по отношение на получателите на обезщетения за инвалидност. Ако получателят на обезщетение за инвалидност се пенсионира преди навършване на 65-годишна възраст, без да е придобил право на максималния размер пенсия, прилагат се общите правила за пенсиите за осигурителен стаж. Размерът на пенсията за осигурителен стаж се определя въз основа на заплатата за степента и стъпката на длъжностното лице към момента на инвалидизиране.

Обезщетенията за инвалидност са равни на 70 % от последната основна заплата на длъжностното лице. […]

Когато инвалидността е следствие […] от професионално заболяване […], размерът на обезщетенията за инвалидност е не по-малко от 120 % от размера на жизнения минимум. Освен това в такива случаи вноските в пенсионноосигурителната схема се заплащат изцяло от бюджета на институцията или органа по член 1а“.

10      Съгласно член 13 от приложение VIII към Правилника:

„1.      При спазване на условията на член 1, параграф 1 длъжностно лице на възраст под 65 години, което в периода, през който е пенсионно осигурено, бъде признато от Комисията по инвалидност за страдащо от трайна пълна инвалидност, която възпрепятства изпълнението на служебните задължения, съответстващи на неговата длъжност, и по тази причина се налага да прекрати служебното си правоотношение […], има право, за срока на тази пълна неработоспособност, на обезщетението за инвалидност, предвидено в член 78 от Правилника за персонала.

2.      […]

При поискване получателят на обезщетението е длъжен да представи писмени доказателства и да уведоми институцията си за всеки факт, който има отношение към правото му на обезщетения за инвалидност“.

11      Съгласно член 14, първа и втора алинея от приложение VIII към Правилника:

„Правото на обезщетение за инвалидност възниква на първия ден от календарния месец, следващ пенсионирането на длъжностното лице по член 53 от Правилника за персонала.

Ако бивше длъжностно лице престане да отговаря на изискванията за изплащане на обезщетение, то трябва да бъде възстановено на първата свободна длъжност, съответстваща на неговата категория и степен, при условие че отговаря на изискванията за заемането ѝ. В случай че длъжностното лице откаже предложената му длъжност, то запазва правото си на възстановяване при последващо освобождаване на длъжност, съответстваща на степента му, при спазване на посоченото по-горе условие; ако лицето повторно откаже, може да бъде подложено на процедура за задължителна оставка“.

12      Член 15 от приложение VIII към Правилника гласи, че „[д]окато бивше длъжностно лице, получаващо обезщетения за инвалидност, не е навършило 63 години, институцията може периодично да прави преглед на здравословното му състояние, за да се увери, че лицето продължава да отговаря на изискванията за получаване на обезщетение“.

 Други релевантни разпоредби

13      Член 3 от Правилника гласи:

„В акта за назначаване на длъжностно лице се посочва датата на влизане в сила на назначаването, която не може да предхожда датата, на която съответното длъжностно лице постъпва на служба“.

14      Член 30 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба предвижда:

„1.      Представителите на страните, които се явяват пред Съда на публичната служба или пред друг съдебен орган, до който Съдът на публичната служба е изпратил съдебни поръчки, се ползват с имунитет по отношение на изреченото или написаното от тях във връзка с делото или със страните.

2.      Представителите се ползват и със следните привилегии и улеснения:

а)      всички книжа и документи във връзка с производството не подлежат на претърсване и изземване. В случай на спор, митническите длъжностни лица или полицията могат да запечатат тези книжа и документи; след това те незабавно се изпращат на Съда на публичната служба за проверка в присъствието на секретаря и на заинтересованото лице;

б)      представителите имат правото да им бъде отпусната толкова валута, колкото е необходима за изпълнението на техните задължения;

в)      представителите се ползват със свобода на безпрепятствено придвижване, доколкото това е необходимо за изпълнението на техните задължения.

3.      Привилегиите, имунитетите и улесненията, посочен[и] в параграфи 1 и 2, се предоставят изключително в интерес на правилното развитие на производството.

4.      Съдът на публичната служба може да снеме имунитета, когато прецени, че това не противоречи на интересите на производството“.

 Фактите и производството

 Обстоятелства, предхождащи спора

15      Жалбоподателят постъпва на служба в Комисията на 1 септември 1995 г. и считано от тази дата, е назначен в Службата за публикации. На 1 януари 2001 г. той е повишен в степен A 6 (след влизането в сила на новия правилник, считано от 1 май 2004 г., степен A*10, а считано от 1 май 2006 г. — степен AD 10). На 1 април 2002 г. той напуска Службата за публикации, за да постъпи на работа в отдел C 4 в генерална дирекция (ГД) „Предприятия“ на Комисията. От 16 февруари 2003 г. жалбоподателят е назначен в Евростат.

16      На 25 март 2004 г. Службата за публикации публикува обявление COM/A/057/04 за свободна длъжност с цел заемане на спорната длъжност (наричано по-нататък „обявлението за свободна длъжност“).

17      Раздел III от обявлението за свободна длъжност, озаглавен „Кандидатури“, гласи:

„[…]

Длъжностните лица от [и]нституциите на Европейските общности от степени A 4, A 5 или A 6, които отговарят на условията за повишаване и които считат, че притежават подходящата квалификация, могат да кандидатстват за тази длъжност.

[…]“.

18      Съгласно раздел IV от обявлението за свободна длъжност, озаглавен „Процедура за подбор“, се предвижда „[к]андидатурите [да] бъдат разгледани от [комисия] за подбор, която […] ще изготви [съкратен списък] на кандидатите, които [да] бъдат поканени на интервю“.

19      На 31 март 2004 г. г‑жа B е определена за докладчик във връзка с процедурата за заемане на спорната длъжност.

20      С електронно съобщение от 15 април 2004 г. жалбоподателят кандидатства за спорната длъжност.

21      Със съобщение от 7 юни 2004 г. жалбоподателят е поканен на събеседване, което се провежда на 21 юни 2004 г., с членовете на комисията за предварителен подбор. Комисията е в състав г‑н C, директор в Службата за публикации, г‑н D и г‑н E, и двамата началници на отдели в Службата за публикации, като административната координация се извършва от г‑н E.

22      В докладна записка на комисията за предварителен подбор от 25 юни 2004 г. се уточнява, че макар всички кандидати да отговарят на предвидените в Правилника условия за допустимост, само седем от тях участват в събеседването с комисията за предварителен подбор. В същата докладна записка са посочени по азбучен ред имената от краткия списък, изготвен в резултат от събеседванията: г‑н A, г‑н F, г‑н G и г‑н H. Трима от кандидатите са били тогава със степен A 5, а един кандидат със степен A 4.

23      С електронно съобщение от 5 юли 2004 г. жалбоподателят иска информация от г‑н E за хода на процедурата за подбор. С електронно съобщение от 6 юли 2004 г. г‑н E му съобщава, че не може да му бъде предоставена никаква информация, докато не приключи процедурата за подбор.

24      На 13 юли 2004 г. четиримата кандидати, посочени в краткия списък, са интервюирани от генералния директор на Службата за публикации в качеството му на орган по назначаването (наричан по-нататък „ОН“), подпомаган от г‑жа B. След събеседванията на същия този ден 13 юли 2004 г. генералният директор на Службата за публикации избира г‑н A.

25      В доклада от 15 юли 2004 г., подписан от ОН и от г‑жа B, озаглавен „Д[оклад на ОН след събеседванията с одобрените от комисията за предварителен подбор кандидати]“, се посочва, че г‑н A „е кандидатът, който предлага най-много гаранции за правилното функциониране на отдела“.

26      С електронно съобщение от 7 септември 2004 г. жалбоподателят изпраща ново запитване до г‑н E относно хода на процедурата за подбор. На това електронно съобщение не е изпратен отговор. Жалбоподателят твърди, че е направил отново същото искане за последен път с електронно съобщение от 18 ноември 2004 г. Това искане е оставено без отговор от администрацията.

27      На 22 ноември 2004 г. жалбоподателят се свързва по телефона с г‑н E. Последният го уведомява, че процедурата за подбор е приключила преди известно време, но администрацията е пропуснала да уведоми кандидатите, които не са били одобрени.

28      На 24 ноември 2004 г. жалбоподателят получава съобщение с дата 19 ноември 2004 г., с която Службата за публикации го уведомява, че неговата кандидатура не е одобрена.

29      На основание член 90, параграф 2 от Правилника на 26 ноември 2004 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред, с която иска, от една страна, да се отменят решението на ОН за назначаване на г‑н A на спорната длъжност и решението за отхвърляне на кандидатурата му за тази длъжност и от друга страна, обезщетение за вредите, които е претърпял поради неправомерното назначаване на г‑н A, както и поради забавеното съобщаване на решението за отхвърляне на неговата кандидатура.

30      С решение от 18 март 2005 г. ОН отхвърля подадената от жалбоподателя жалба по административен ред. Това решение е изпратено на жалбоподателя с писмо от 22 март 2005 г. и той узнава за него на 23 април 2005 г.

31      Междувременно на 14 март 2005 г. комисията по инвалидност, чиито действия са предвидени в член 53 от Правилника, установява, че жалбоподателят е засегнат от трайна пълна инвалидност, която не му позволява да изпълнява служебните задължения, съответстващи на неговата длъжност, и че поради това той е преустановил службата си в Комисията. Комисията по инвалидност уточнява, че евентуалната връзка между инвалидността и предходната професионална дейност на жалбоподателя трябва да бъде допълнително обсъдена в рамките на комисията веднага след като релевантните данни бъдат на разположение.

32      С решение на ОН от 31 март 2005 г., влязло в сила същия ден, жалбоподателят е пенсиониран, като му се отпуска обезщетение за инвалидност, определено в съответствие с разпоредбите на член 78, трета алинея от Правилника.

33      На 26 октомври 2005 г. жалбоподателят е поканен да се яви на медицински преглед, насрочен за 14 декември 2005 г., съгласно член 73 от Правилника.

34      С писмо от 8 ноември 2006 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че тя признава, след преминатия от него медицински преглед, че е установено влошаване на неговото здравословно състояние и като следствие от това ще му бъдат възстановени пряко свързаните с влошаването на здравословното му състояние разходи за медицинско лечение до стабилизиране на това състояние в съответствие с член 73 от Правилника. Уточнява се също, че съгласно член 19 от Общите правила относно осигуряването на длъжностните лица за рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“ жалбоподателят трябва да уведомява администрацията за промените в здравословното му състояние. За това от жалбоподателя се изисква неговият лекуващ лекар да попълни формуляр на медицинско свидетелство. В това отношение се уточнява, че ако администрацията не получи този попълнен формуляр до 8 май 2007 г., жалбоподателят ще се счита за оздравял.

35      На 28 март 2007 г. Комисията напомня на жалбоподателя, че съгласно член 15 от приложение VIII към Правилника институцията може периодично да прави преглед на здравословното състояние на бившите длъжностни лица, получаващи пенсия за инвалидност, които не са навършили 63-годишна възраст. За това Комисията иска от жалбоподателя да ѝ бъде предоставено медицинско свидетелство, в което да бъде посочено актуалното му здравословно състояние и да се „преценява“ необходимостта от запазване на състоянието му на инвалидност.

 Първоинстанционно производството

36      На 17 юни 2005 г. жалбоподателят, който по това време е на 40 години, подава до Първоинстанционния съд на Европейските общности жалба за отмяна на решението на ОН, с което се отхвърля кандидатурата му за спорната длъжност, както и за отмяна на решението за назначаване на г‑н A на същата длъжност, която е заведена под номер T‑225/05.

37      На 3 октомври 2005 г. с отделен акт Комисията прави възражение за недопустимост по член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд както по отношение на исканията за отмяна, така и по отношение на искането за обезщетение, изложени в рамките на жалба T‑225/05. На 15 ноември 2005 г. жалбоподателят представя становище по възражението за недопустимост. С определение от 8 декември 2005 г. Първоинстанционният съд постановява, че съединява разглеждането на възражението за недопустимост и на спора по същество.

38      С определение от 15 декември 2005 г. Първоинстанционният съд препраща делото на Съда на публичната служба съгласно член 3, параграф 3 от Решение 2004/752/ЕО, Евратом на Съвета от 2 ноември 2004 година за създаване на Съда на публичната служба на Европейския съюз (ОВ L 333, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 142). Жалбата е заведена в секретариата на Съда на публичната служба под номер F‑44/05.

39      На 10 септември 2007 г. жалбоподателят прави искане до Съда на публичната служба за изпращане на компетентните органи за наказателно преследване на копие от материалите по делото и да подаде жалба срещу Комисията поради съдържащите се в тях неверни данни относно началната дата на работата на комисията за предварителен подбор. Освен това жалбоподателят иска от Съда на публичната служба да вземе предвид в рамките на решението си по искането за обезщетение неверните данни, заявени от Комисията. В това отношение жалбоподателят иска от Съда на публичната служба да упражни неограничената си компетентност, за да осъди Комисията да заплати подходящо обезщетение за поправяне на неимуществените вреди, причинени му от неверните данни, заявени от Комисията.

40      На 25 септември 2008 г. Съдът на публичната служба (втори състав) постановява Решение по дело Strack/Комисия, в точка 1 от което отхвърля като недопустимо искането за отмяна на решението за назначаване на г‑н A на спорната длъжност, в точка 2 отменя решението, с което кандидатурата на жалбоподателя за спорната длъжност е отхвърлена, в точка 3 осъжда Комисията да заплати на жалбоподателя сумата от 2 000 EUR като обезщетение за вреди, в точка 4 отхвърля жалбата в останалата ѝ част, в точка 5 осъжда жалбоподателя да понесе половината от направените от него съдебни разноски и в точка 6 осъжда Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски, както и половината от съдебните разноски, направени от жалбоподателя.

41      По повод на това решение, що се отнася до искането на жалбоподателя да предаде на компетентните органи за наказателно преследване копие от материалите по делото и вследствие на това да подаде жалба, Съдът на публичната служба приема, че това искане не може да бъде разгледано, тъй като не е от неговата компетентност (Решение по дело Strack/Комисия, точка 49).

42      Що се отнася до предмета на жалбата, Съдът на публичната служба уточнява, че направените от жалбоподателя искания за отмяна трябва да се разглеждат в смисъл, че имат за предмет, от една страна, отмяна на решението за назначаване на г‑н A на спорната длъжност и от друга страна, отмяна на решението за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя (Решение по дело Strack/Комисия, точка 54).

43      След като разглежда исканията за отмяна, Съдът на публичната служба отхвърля като недопустимо искането за отмяна на решението за назначаване на г‑н A на спорната длъжност (Решение по дело Strack/Комисия, точка 80) и уважава частично искането за отмяна на решението за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя (Решение по дело Strack/Комисия, точка 202).

44      В мотивите, които обосновават недопустимостта на искането за отмяна на решението за назначаване на г‑н А на спорната длъжност, Съдът на публичната служба отбелязва, че жалбоподателят е пенсиониран и му е отпуснато обезщетение за инвалидност, считано от 31 март 2005 г., така че когато на 17 юни 2005 г. е подадена настоящата жалба, той вече не работел в Комисията и не можел повече да претендира за заемане на спорната длъжност. Наистина, възстановяването на жалбоподателя на работа в Комисията било възможно, но Съдът на публичната служба напомня, че когато правният интерес, на който се позовава жалбоподател, е свързан с бъдещо правно положение, той трябва да докаже, че накърняването на това положение е вече сигурно. Възстановяването на жалбоподателя на работа в службите на Комисията обаче било само една възможност, чието осъществяване оставало несигурно. При тези обстоятелства Съдът на публичната служба приема, че жалбоподателят е следвало да докаже наличието на особено обстоятелство, обосноваващо запазването на личен и все още съществуващ интерес от отмяната на решението за назначаване на г‑н А на спорната длъжност, и като преценява, че той не е доказал наличието на подобно обстоятелство, въз основа на това стига до извода, че жалбоподателят няма интерес от отмяната на решението за назначаване на г‑н А на спорната длъжност. Съдът на публичната служба обаче приема, че макар и пенсиониран, жалбоподателят продължава да има интерес от установяването на незаконосъобразността на решението за отхвърляне на неговата кандидатура за спорната длъжност, за да получи обезщетение за евентуално претърпените от това решение вреди, ако са налице основанията за това.

45      По съществото на спора Съдът на публичната служба уважава искането за отмяна на решението за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя за спорната длъжност, с мотива че съставът на комисията за предварителен подбор не е в съответствие с член 2, параграф 3 от решението от 28 април 2004 г. Всъщност това решение предвижда, че комисията за предварителен подбор трябва да включва поне един член от друга генерална дирекция, различна от генералната дирекция, за която се отнася свободната длъжност. Всички членове на комисията за предварителен подбор обаче били на длъжност в Службата за публикации (Решение по дело Strack/Комисия, точка 116) и страните не оспорват, че решението от 28 април 2004 г. се прилага по отношение на въпросната служба (Решение по дело Strack/Комисия, точка 106). Ето защо Съдът на публичната служба частично уважава искането за обезщетение на жалбоподателя, с мотива че му е било отнето правото кандидатурата му да бъде разгледана при съобразени със закона условия, и осъжда Комисията да заплати на жалбоподателя сумата от 2 000 EUR като обезщетение за неимуществени вреди (Решение по дело Strack/Комисия, точка 220).

 Производство по обжалване

46      На 3 декември 2008 г. Комисията подава в секретариата на Първоинстанционния съд главна жалба срещу Решение по дело Strack/Комисия, която е заведена под номер T‑526/08 P. Според Комисията, първо, Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото, като е признал на жалбоподателя правен интерес от отмяната на решението за отхвърляне на неговата кандидатура, второ, допуснал е грешка при прилагане на правото, тъй като само от констатацията, че му е било отнето правото кандидатурата му да бъде разгледана при съобразени със закона условия, е направил извод за наличието на твърдените от жалбоподателя неимуществени вреди, и трето, е опорочил решението си поради липса на мотиви, като не е изложил причините, поради които неимущественият интерес на жалбоподателя е засегнат.

47      На 10 февруари 2009 г. жалбоподателят представя писмения си отговор, с който той подава и насрещна жалба срещу обжалваното съдебно решение. Според жалбоподателя Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е признал, че той има правен интерес от отмяната на решението за назначаване на г‑н A, липса на мотиви, като не е мотивирал съображението, че няма компетентност да разгледа искането да предаде на компетентните наказателни органи копие от материалите по делото и да подаде жалба срещу Комисията поради съдържащите се в тях неверни данни, както и грешка при прилагане на правото, като се е произнесъл в този смисъл. Освен това жалбоподателят упреква Съда на публичната служба, че не е взел предвид неимуществените вреди, причинени му от някои нередности на процедурата за подбор, посочени в първоначалната му жалба, във връзка с която е постановено Решение по дело Strack/Комисия. Освен това в писменото си становище жалбоподателят иска Първоинстанционният съд да предаде на компетентните органи за наказателно преследване копие от материалите по делото и да подаде жалба срещу Комисията поради съдържащите се в тях неверни данни.

48      В решението за връщане на делото Общият съд, от една страна, уважава главната жалба на Комисията, с мотива че Съдът на публичната служба е допуснал три грешки при прилагане на правото, първата, като е преценил правния интерес на жалбоподателя от отмяната на решението за отхвърляне на неговата кандидатура по специфичен начин и отделно от правния му интерес от отмяната на решението за назначаване на г‑н A (решението за връщане на делото, точка 46), втората, като е основал допустимостта на искането за отмяна на решението за отхвърляне на кандидатурата на погрешна преценка на правния интерес на жалбоподателя (решението за връщане на делото, точка 51), третата, при тълкуването и прилагането на правилата за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, тъй като Съдът на публичната служба е уважил исканията за обезщетение на жалбоподателя, без да направи конкретен анализ, въпреки нормативно установеното му задължение, дали твърдените неимуществени вреди могат да бъдат отделени от незаконосъобразността, която е основание за отмяната на решението за отхвърляне на неговата кандидатура, и следователно не могат да бъдат изцяло поправени чрез въпросната отмяна (решението за връщане на делото, точка 59).

49      Общият съд, от друга страна, уважава частично насрещната жалба на жалбоподателя. Всъщност той приема, че Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил като недопустимо изложеното в жалбата искане за отмяна на решението за назначаване на г‑н A с мотиви, с които не може да се установи, че жалбоподателят няма правен интерес от такава отмяна (решението за връщане на делото, точка 75 и сл.).

50      Общият съд обаче отхвърля насрещната жалба в останалата ѝ част. По-специално той посочва, че Съдът на публичната служба с основание е приел, че не е компетентен да се произнесе по искането, отправено от страна в производството пред него, с което тя иска по същество, първо, този съд да установи, че възприетото в хода на производството поведение от другата страна по този спор може да получи наказателноправна квалификация, второ, с което тя иска от Съда на публичната служба да разпореди, че за посоченото поведение трябва да бъдат уведомени компетентните органи за наказателно преследване, и трето, с което тя иска от него той да подаде жалба пред тези органи. Общият съд все пак уточнява, че тази констатация не засяга възможността на жалбоподателя да иска от Съда на публичната служба, по силата на правата, които той черпи от член 30, параграф 4 от Процедурния правилник, да снеме имунитета, с който се ползват представителите на страните, които се явяват пред него, по отношение на изреченото или написаното от тях във връзка с делото или със страните, за да сезира компетентните наказателни органи с посоченото поведение (решението за връщане на делото, точка 82).

51      Що се отнася до искането на жалбоподателя Общият съд да предаде на компетентните наказателни органи копие от материалите по делото и да подаде жалба срещу Комисията, Общият съд отхвърля искането като недопустимо, с мотива че правилата, уреждащи производството по обжалване на решение на Съда на публичната служба, не предвиждат правно средство за защита, което да позволява на страна в първоинстанционното производство да го сезира с искане, целящо по същество да установи, че възприетото в първоинстанционното производство поведение от другата страна в производството може да получи наказателноправна квалификация и да се разпореди за посоченото поведение да бъдат уведомени компетентните органи за наказателно преследване (решението за връщане на делото, точка 124).

52      В заключение, на първо място, Общият съд отменя точки 1, 2, 3, 5 и 6 от диспозитива на Решение по дело Strack/Комисия (решението за връщане на делото, точка 127) и отхвърля насрещната жалба в останалата ѝ част. На второ място, Общият съд приема, че не е в състояние да се произнесе нито по искането за отмяна на решението за назначаване на г‑н A и на решението за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя, с мотива че не са били провеждани устни състезания по въпроса дали правният интерес на г‑н A представлява пречка за произнасянето на такава отмяна, нито по искането за обезщетение за сумата от 2 000 EUR, доколкото Съдът на публичната служба не е разгледал дали евентуално претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди могат да бъдат отделени от установената от него незаконосъобразност. Ето защо Общият съд връща делото за разглеждане от Съда на публичната служба, който да се произнесе по искането за отмяна на решението за назначаване на г‑н A на спорната длъжност и на решението за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя за въпросната длъжност, както и по искането за обезщетение за сумата от 2 000 EUR (решението за връщане на делото, точка 128). На последно място, Общият съд не се произнася по съдебните разноски в производството по обжалване.

53      С писма от 15 декември 2010 г. в съответствие с член 114, параграф 1 от Процедурния правилник секретариатът на Съда на публичната служба уведомява жалбоподателя и Комисията, че разполагат със срок от два месеца, към който се прибавя еднократно срокът поради отдалеченост от десет дни, считано от момента на връчване на решението на Общия съд на Европейския съюз, за да представят писмените си становища.

54      Делото е разпределено на втори състав, който тогава заседава в състав г‑н H. Tagaras, председател, г‑жа I. Boruta и г‑н S. Van Raepenbusch, съдии. След изтичането на мандата на председателя на състава и в резултат от реорганизация в съставите на Съда на публичната служба от 10 октомври 2011 г. този състав е променен.

55      Жалбоподателят и Комисията представят писмени становища, съответно на 21 февруари 2011 г. и на 12 април 2011 г.

56      В писменото си становище по решението за връщане на делото наред с посочените изявления жалбоподателят излага няколко искания, първо, Съдът на публичната служба да спре производството до приемането на нова разпоредба, заменяща член 113, параграф 2 от Процедурния правилник, второ, да снеме имунитета, с който се ползват представителите на Комисията по отношение на изреченото или написаното от тях в хода на производството, в което е постановено Решение по дело Strack/Комисия, трето, председателят на Съда на публичната служба да направи искане за отвод на съдията г‑н S. Van Raepenbusch и четвърто, Съдът на публичната служба да му присъди обезщетение поради прекомерна продължителност на производството и в случай че Съдът на публичната служба прецени, че това искане за обезщетение не може да бъде пряко разгледано в рамките на настоящото производство, а подлежи на самостоятелно обжалване, искането да бъде предадено на компетентния съд.

57      Сред тези искания искането Съдът на публичната служба да спре производството до приемането на нова разпоредба, заменяща член 113, параграф 2 от Процедурния правилник, и искането председателят на Съда на публичната служба да поиска отвод на съдията г‑н S. Van Raepenbusch, са отхвърлени съответно с определение на председателя на втори състав от 8 декември 2011 г. и с решение на председателя на Съда на публичната служба от 29 септември 2011 г.

 От правна страна

58      В самото начало следва да се определи предметът на настоящото дело.

59      Най-напред трябва да се отбележи, че сред направените от жалбоподателя искания все още не са разрешени искането Съдът на публичната служба да снеме имунитета, с който се ползват представителите на Комисията по отношение на изреченото или написаното от тях в хода на производството, в което е постановено Решение по дело Strack/Комисия, и искането Съдът на публичната служба да присъди на жалбоподателя обезщетение поради прекомерна продължителност на производството.

60      Трябва освен това да се припомни, че поради отмяната от Общия съд на част от диспозитива на Решение по дело Strack/Комисия и поради последващото връщане на делото на Съда на публичната служба, съгласно член 113 от Процедурния правилник с решението за връщане на делото за ново разглеждане този съд е сезиран с исканията и с правните основания, повдигнати от жалбоподателя по дело F‑44/05, Strack/Комисия, с изключение на частите от диспозитива, които не са отменени от Общия съд на Европейския съюз, както и на съображенията, които са нужното основание на въпросните части, тъй като те са придобили сила на пресъдено нещо.

61      За да се установят какви точно са исканията и правните основания, по които трябва да се произнесе Съдът на публичната служба, трябва да се припомни, че в Решение по дело Strack/Комисия жалбоподателят иска от Съда на публичната служба:

–        да вземе предвид жалбата, подадена в съответствие с член 91 от Правилника за длъжностните лица,

–        да обяви жалбата за допустима и основателна,

–        да отмени решението на ОН от 22 март 2005 г., с което се отхвърля подадената от него по административен ред жалба,

–        да отмени решението на Комисията от 19 ноември 2004 г., с което се отхвърля неговата кандидатура,

–        да отмени процедурата за подбор COM/A/057/04,

–        да осъди Комисията да му заплати сумата от 5 000 EUR като обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял поради незаконосъобразността на процедурата за подбор и поради късното постановяване на решението за отхвърляне на кандидатурата му,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

62      От Решение по дело Strack/Комисия, посочено по-горе, трябва обаче имплицитно да се заключи, че според Съда на публичната служба искането той да вземе предвид жалбата, подадена в съответствие с член 91 от Правилника, и искането да обяви жалбата за допустима и основателна, съставляват формални изявления, по които не следвало той да се произнася, доколкото в посоченото решение не е изразено становище по тези искания. В решението за връщане на делото тази констатация не се отхвърля.

63      Освен това в Решение по дело Strack/Комисия Съдът на публичната служба е приел, че всички направени в жалбата искания за отмяна следвало да се считат като имащи за предмет отмяна, от една страна, на решението за назначаване на г‑н A и от друга страна, на решението за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя (Решение по дело Strack/Комисия, точка 54). Това определяне на предмета на жалбата не се отхвърля от Общия съд в решението за връщане на делото за ново разглеждане. Същевременно вследствие на отмяната от Общия съд на точки 1, 2, 3, 5 и 6 от диспозитива на Решение по дело Strack/Комисия в решението за връщане на делото, Съдът на публичната служба трябва да се произнесе отново по исканията за отмяна и по искането за обезщетение.

64      По-конкретно от точка 46 от решението за връщане на делото следва, че що се отнася до исканията за отмяна, Съдът на публичната служба трябва да преразгледа тяхната допустимост, като преценява — този път общо и без да ги разграничава — интереса на жалбоподателя от отмяната на решението за назначаване на г‑н A и интереса му от отмяната на решението, с което се отхвърля кандидатурата му.

65      По този въпрос Общият съд е уточнил в точки 47—51 от решението за връщане на делото, че от правния интерес на жалбоподателя от отмяната не би следвало да се прави извод, че той има интерес от установяване на незаконосъобразността на решение, за да получи впоследствие обезщетение за евентуално претърпените от това решение вреди. Освен това Общият съд е приел, по-специално в точки 73—75 от решението за връщане на делото за ново разглеждане, че не може да се отрече, че жалбоподателят няма правен интерес само поради факта че той е пенсиониран автоматично по силата на членове 53 и 78 от Правилника поради трайна пълна инвалидност, призната от комисията по инвалидност, тъй като това положение е обратимо.

66      Що се отнася до основателността на правните основания за отмяна, от решението за връщане на делото не следва, че Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото, като е уважил първото правно основание и е отхвърлил другите правни основания. В решението за връщане на делото обаче се уточнява, че въпросът дали интересът на г‑н A, който е назначен на спорната длъжност, представлява пречка за отмяна на решението за назначаване и на решението за отхвърляне на кандидатура, ще трябва да бъде разгледан от Съда на публичната служба (решение за връщане на делото, точка 128).

67      По отношение на исканията за обезщетение, доколкото те се отнасят до обезщетение на другите части от вредите, различни от вредата, свързана с нередовния състав на комисията за предварителен подбор, следва да се отбележи, че в точка 211 и сл. от Решение по дело Strack/Комисия Съдът на публичната служба ги отхвърля всичките. В решението за връщане на делото за ново разглеждане Общият съд потвърждава, че тези искания за обезщетение са неоснователни. Тъй като с това възприетият в Решение по дело Strack/Комисия подход придобива сила на пресъдено нещо, той не може да бъде оспорен в рамките на настоящото производство по обжалване след връщането на делото за ново разглеждане.

68      По отношение на исканията за обезщетение, доколкото те се отнасят до евентуално претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди поради нередовния състав на комисията за предварителен подбор, Общият съд ги връща за ново разглеждане на Съда на публичната служба, който да прецени дали твърдените неимуществени вреди могат да бъдат отделени от незаконосъобразността, която е основание за исканията за отмяна, и дали тези вреди не могат да бъдат изцяло поправени чрез въпросните искания за отмяна (решението за връщане на делото, точки 59 и 128).

69      Поради това в настоящото производство Съдът на публичната служба следва да се произнесе по:

–        искането на жалбоподателя Съдът на публичната служба да снеме имунитета, с който се ползват представителите на Комисията по отношение на изреченото или написаното от тях в хода на производството, по което е постановено Решение по дело Strack/Комисия,

–        искането Съдът на публичната служба да присъди на жалбоподателя обезщетение поради прекомерна продължителност на производството,

–        исканията за отмяна на решението за назначаване на г‑н A и на решението за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя предвид това, че става въпрос да се установи дали исканията са допустими и в такъв случай дали интересът на г‑н A представлява пречка за отмяна на тези решения,

–        исканията за обезщетение, доколкото те се отнасят до евентуално претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди поради незаконосъобразния състав на комисията за предварителен подбор.

 По искането за снемане на имунитета на представителите на Комисията по отношение на изреченото или написаното от тях в хода на производството

70      В рамките на производството, по което е постановено Решение по дело Strack/Комисия, жалбоподателят отбелязва, че два документа, представени в хода на производството от представителите на Комисията, опровергават твърдението, направено от същите представители в писмената им защита, че комисията за предварителен подбор е започнала работа преди 1 май 2004 г., в резултат на което новата правна уредба относно комисиите за подбор не била приложима. Изразявайки съмнения относно това дали представителите на Комисията не са извършили опит за измама, свързан с процедурата, в писменото си становище жалбоподателят иска от Съда на публичната служба да снеме имунитета, с който се ползват съответните представители на Комисията, на основание член 30, параграф 4 от Процедурния правилник. Според жалбоподателя снемането на имунитета на съответните представители на Комисията не противоречало на интересите на производството, тъй като производството по настоящото дело, върнато за ново разглеждане след частична отмяна, се намирало на етап, в който страните са изложили вече доводите си.

71      По искане на Съда на публичната служба всеки от съответните представители на Комисията представя с писма от 6 март 2012 г. становище относно искането за снемане на имунитета, направено от жалбоподателя. Вследствие на това жалбоподателят и Комисията изразяват позиция по тези становища с писма съответно от 16 април 2012 г. и от 26 март 2012 г.

72      В това отношение най-напред следва да се напомни, че по силата на член 30, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба „[п]редставителите на страните, които се явяват пред Съда на публичната служба или пред друг съдебен орган, до който Съдът на публичната служба е изпратил съдебни поръчки, се ползват с имунитет по отношение на изреченото или написаното от тях във връзка с делото или със страните“. Параграфи 3 и 4 от същия член гласят, че този имунитет се предоставя „изключително в интерес на правилното развитие на производството“ и Съдът на публичната служба може да снеме имунитета, когато това „не противоречи на интересите на производството“.

73      Следва да се подчертае, че тези разпоредби трябва да бъдат тълкувани в светлината на член 19, пета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, който е тяхното правно основание и гласи, че „[к]огато тези представители, съветници и адвокати се явяват пред Съда, те се ползват с правата и имунитетите, необходими за независимото упражняване на техните функции при условията, предвидени в процедурния правилник“.

74      При тълкуването на тази разпоредба следва да се има предвид и обстоятелството, че имунитетът на представителите на страните отразява свободата на изразяване на адвокатите, установена в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“). В това отношение по повод на свободата на изразяване на защитник в наказателно производство Европейският съд по правата на човека отбелязва по-специално, че „[о]собеният статут на адвокатите им отрежда централно място в системата на правораздаването като посредници между правните субекти и съдилищата, което обяснява правилата на професионално поведение, наложени като цяло на членовете на адвокатската колегия[. О]свен съдържанието на изразените мнения и информация, член 10 [от ЕКПЧ] защитава и формата на тяхното изразяване[. С]вободата на изразяване, която имат адвокатите в съдебната зала, не е абсолютна и някои интереси, като авторитета на съдебната власт, са достатъчно важни, за да обосноват ограничения на това право. При все това […] едно ограничение на свободата на изразяване на защитника в наказателно производство […] само по изключение може да се приеме за необходимо в едно демократично общество“ (ЕСПЧ, Решение от 15 декември 2005 г. по дело Kyprianou/Кипър, точки 173 и 174).

75      Макар и да е вярно, че производството пред Съда на публичната служба не е наказателно производство, вярно е също, че член 10 от ЕКПЧ в тълкуването на Европейския съд по правата на човека защитава по принцип свободата на изразяване на адвокатите и допринася за осъществяване на практика на правото на справедлив процес. Така в точка 175 от Решение по дело Kyprianou/Кипър, посочено по-горе, Европейският съд по правата на човека констатира, че „[з]а да съществува доверие в правораздаването, обществеността трябва да има доверие във възможностите на адвокатите да представляват ефективно правните субекти[. О]т това следва, че „възпиращият ефект“[, който може да окаже приемането на санкция по отношение на адвокат,] е важен фактор, който трябва да се вземе предвид, за да се постигне справедливо равновесие между съдилищата и адвокатите в рамките на едно добро правораздаване“.

76      Накрая, при тълкуването на член 30 от Процедурния правилник трябва да се вземе предвид член 47, параграфи 1 и 2 от Хартата, чиято цел е да гарантира основното право на ефективни правни средства за защита пред съд, включително възможността за всяко лице да бъде съветвано, защитавано и представлявано (относно правото да се ползва правна помощ вж. Решение на Съда от 22 декември 2010 г. по дело DEB Deutsche Energiehandels- und Beratungsgesellschaft mbH, C‑279/09, точки 45 и 46).

77      Именно в светлината на посоченото по-горе следва да се разгледа искането за снемане на имунитета, с който се ползват съответните представители на Комисията в хода на производството, по което е постановено Решение по дело Strack/Комисия.

78      Преди да се разгледа обаче основателността на представеното от жалбоподателя искане, следва да се анализира негова допустимост. Действително в точка 82 от решението за връщане на делото за ново разглеждане Общият съд посочва, че всяка от страните е имала възможност да формулира такова искане за снемане на имунитет пред Съда на публичната служба, за да може след това да сезира компетентните органи за наказателно преследване, но следва да се отбележи, че в хода на първоначалното производство жалбоподателят не е поискал снемане на имунитета на представителите на Комисията, така че в решението за връщане на делото Общият съд не е можел да се произнесе относно обхвата на член 30 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба. Така в производството по обжалване не е било разглеждано никакво решение на Съда на публичната служба по този въпрос. Вследствие на това трябва да се констатира, че решението за връщане на делото за ново разглеждане трябва да се разбира само като obiter dictum в отговор на изложен от жалбоподателя довод, съгласно който да се приеме, че Съдът на публичната служба не е компетентен да установи дали поведението на дадена страна може да получи наказателноправна квалификация, представлява отказ от правосъдие.

79      В замяна на това трябва да се констатира, че в член 30 от Процедурния правилник не се посочва изрично, че искане за снемане на имунитет може да бъде подадено от една от страните. Тъй като обаче целта на имунитета по член 30 от Процедурния правилник е да защити представителите на страните от наказателно преследване и предвид ratio legis на тази разпоредба, както бе изложено по-горе, Съдът на публичната служба счита, че е длъжен да се произнесе по искане за снемане на имунитет само ако то е отправено от юрисдикция или от компетентен национален орган. Тъй като това не е така, Съдът на публичната служба приема, че не може да изпълнява отправено от някоя от страните искане за снемане на имунитет, тъй като такова искане не е от неговата компетентност.

80      От това следва, че в настоящия случай отправеното от жалбоподателя искане за снемане на имунитет трябва да бъде отхвърлено като недопустимо.

 По искането за обезщетение поради прекомерна продължителност на производството

81      Искането за обезщетение поради прекомерна продължителност на производството, съдържащо се в писменото становище, което е представено от жалбоподателя в настоящото производство по делото, върнато за ново разглеждане, е предмет на отделно определение (Определение на Съда на публичната служба от 7 декември 2011 г. по дело Strack/Комисия, F‑44/05 RENV). В това определение Съдът на публичната служба установява, че за да поддържа искането си, жалбоподателят се е позовавал на продължителността на три различни производства, а именно на административната процедура за заемане на спорната длъжност, на досъдебното производство и на съдебното производство.

82      Като приема, че не е компетентен да се произнесе по искането за обезщетение, основано на продължителността на съдебното производство, тъй като така твърдяната вреда не е причинена от служебното правоотношение, обвързващо жалбоподателя и Комисията, а от късното произнасяне, за което се твърди, че съдилищата на Съюза носят отговорност, с Определение от 7 декември 2011 г. по дело Strack/Комисия, F‑44/05 RENV, Съдът на публичната служба връща за ново разглеждане на Общия съд представеното от жалбоподателя искане за обезщетение, доколкото то се отнася до прекомерната продължителност на съдебното производство. Това искане за обезщетение е заведено в секретариата на Общия съд под номер T‑670/11.

83      С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 12 януари 2012 г., жалбоподателят иска да бъде считано като станало безпредметно искането му за обезщетение поради прекомерна продължителност на съдебното производство и дело T‑670/11 да бъде заличено от регистъра на Общия съд на Европейския съюз.

84      На 16 февруари 2012 г. жалбоподателят обжалва определението от 7 декември 2011 г. по дело Strack/Комисия, F‑44/05 RENV, с което искането за обезщетение поради прекомерна продължителност на съдебното производство е върнато за ново разглеждане на Общия съд на Европейския съюз. Жалбата е заведена в секретариата на Общия съд под номер T‑65/12 P.

85      С определение на председателя на Общия съд от 26 януари 2012 г. дело T‑670/11 е заличено от регистъра на Общия съд на Европейския съюз.

86      С Определение от 12 юни 2012 г. по дело Strack/Комисия (T‑65/12 P) Общият съд отхвърля подадената от жалбоподателя жалба срещу Определение от 7 декември 2011 г. по дело Strack/Комисия, F‑44/05 RENV, с което искането за обезщетение поради прекомерна продължителност на съдебното производство е върнато за ново разглеждане на Общия съд на Европейския съюз, с мотива че обжалваното определение не представлява подлежащ на обжалване акт.

87      Що се отнася до искането за обезщетение, доколкото то се отнася до прекомерната продължителност на административното производство за заемане на длъжността и на досъдебното административно производство, следва да се отбележи, че в подкрепа на своето искане жалбоподателят прави оплакване, че Комисията съзнателно е удължила тези производства, като е приложила явно неправилна процедура по назначаване за свободна длъжност, като не го е уведомила директно за резултата от тази процедура и като не е взела необходимите коригиращи мерки в рамките на досъдебното производство, чиито срокове на практика е използвала докрай.

88      В това отношение, що се отнася до административното производство в тесен смисъл, трябва да се напомни, че по силата на принципа за добра администрация ОН е длъжен да спазва разумен срок при провеждане на административните процедури (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 11 април 2006 г. по дело Angeletti/Комисия, T‑394/03, точка 163).

89      В случая следва да се отбележи, че административната процедура за заемане на спорната длъжност започва на 24 март 2004 г. с публикуване на обявлението за свободна длъжност за посочената позиция и приключва, що се отнася до жалбоподателя, на 19 ноември 2004 г., когато той е уведомен, че кандидатурата му не е одобрена. Вследствие на това трябва да се констатира, че продължителността на административната процедура е била около осем месеца, което не може да бъде считано за неразумна продължителност, особено предвид факта, че е било възможно кандидатурите за спорната длъжност да се представят до 15 април 2004 г. и че процедурата за подбор е включвала четири етапа, а именно, първо, разглеждане на кандидатурите от комисията за предварителен подбор с цел изготвяне на кратък списък с одобрените кандидати, второ, събеседване между ОН и кандидатите от краткия списък или всички останали кандидати, с които ОН желае да събеседва, трето, искане на становище от Консултативния комитет по назначенията и четвърто, приемане от страна на ОН на решението за назначаване.

90      Що се отнася до продължителността на досъдебното производство, то е продължило три месеца и тридесет дни, което не представлява прекомерна продължителност. Във всички случаи продължителността на досъдебното производство не би могла по принцип да бъде прекомерна, тъй като поради различните срокове, предвидени в членове 90 и 91 от Правилника, когато е образувано по искане, то не може да надвишава четиринадесет месеца и десет дни, а когато е образувано по жалба по административен ред, както е в настоящия случай — десет месеца и десет дни.

91      Следователно искането за обезщетение, доколкото се основава на прекомерната продължителност на административната процедура за заемане на длъжността и на досъдебното административно производство, следва да се отхвърли.

 По исканията за отмяна на решението за назначаване на г‑н A и на решението за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя

 По допустимостта на исканията за отмяна

–       Доводи на страните

92      В писмената си защита, представена по дело F‑44/05, която препраща към съображенията, изложени в повдигнатото възражение за недопустимост, направено с отделна молба, Комисията поддържа, че жалбоподателят няма правен интерес, тъй като той не би имал никаква полза от отмяната на обжалваните решения. Всъщност, тъй като е бил автоматично пенсиониран на основание членове 53 и 78 от Правилника поради трайна пълна инвалидност преди подаването на жалбата, жалбоподателят не можел да претендира за заемането на спорната длъжност.

93      В писменото си становище, представено в настоящото производство за ново разглеждане на делото, Комисията твърди, че решението за връщане на делото потвърждава, че исканията за отмяна на решението за назначаване на г‑н A и на решението за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя са недопустими, поради това че жалбоподателят не би могъл да има полза от отмяната на тези решения.

94      От една страна, Комисията посочва, че Общият съд се е позовал на Решение на Съда от 22 декември 2008 г. по дело Gordon/Комисия (C‑198/07 P) и е постановил, че длъжностно лице като жалбоподателя, чиято трайна пълна инвалидност е призната от комисията по инвалидност и което се пенсионира автоматично по силата на членове 53 и 78 от Правилника, запазва правен интерес да иска отмяна. В това решение обаче Съдът е уточнил, че случаят не бил такъв, когато възможността за възстановяване на работа на длъжностно лице с призната инвалидност не е реална, а само хипотетична. Като счита, че в случая не може да се твърди, че жалбоподателят би могъл скоро да бъде отново способен да изпълнява служебните си задължения, Комисията заключава въз основа на това, че жалбоподателят няма правен интерес.

95      От друга страна, според Комисията, в решението за връщане на делото Общият съд е посочил, че жалбоподател не можел да има правен интерес да иска отмяна на решение за назначаване на длъжностно лице на дадена позиция в случаите, в които, като се вземе предвид тежестта на порока и след претегляне на интересите по делото, би било видно, че отмяната на незаконосъобразното решение представлява прекомерна санкция за порока на това решение. По настоящото дело обаче отмяната на решението за назначаване на г‑н A представлявала прекомерна санкция. Най-напред, незаконосъобразността на посоченото решение не била грешка при прилагане на правото или явна грешка в преценката, а само процесуално нарушение, впрочем незначително, тъй като засягала решението на комисията за предварителен подбор, а не решението на ОН. По-нататък, принципът на правна сигурност не допускал отмяната на решението за назначаване на г‑н A, тъй като били изминали повече от седем години от неговото приемане. Накрая, било в разрез с интереса на службата да се започне отначало процедура за заемане на длъжност, за която жалбоподателят не представял никакво доказателство, което да е от естество да се установи, че той би могъл да претендира за тази длъжност в близко бъдеще.

96      От своя страна жалбоподателят счита, че отмяната на обжалваните решения може да му донесе полза. По повод решението, с което се отхвърля кандидатурата му, жалбоподателят подчертава, че тъй като автоматичното му пенсиониране поради трайна пълна инвалидност не е окончателно, не било изключено той да заеме някога спорната длъжност. Що се отнася до решението за назначаване на г‑н A, тъй като исканията за отмяна на това решение били представени в срок, г‑н A нямал никакво право да бъде оставен на спорната длъжност. Във всички случаи жалбоподателят счита, че Комисията не може да се позовава на правния интерес на г‑н A вместо него, за да повдигне възражение за недопустимост, и че подобно възражение за недопустимост не е своевременно представено, тъй като Комисията не го е посочила в писмената си защита в първоначалното производство пред Съда на публичната служба.

–       Съображения на Съда на публичната служба

97      Съгласно постоянната съдебна практика, за да може длъжностно лице или бивше длъжностно лице в производство по обжалване по членове 90 и 91 от Правилника да има право да иска отмяната на акт с неблагоприятни за него последици по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника, към момента на подаване на жалбата то трябва да има възникнал и все още съществуващ, достатъчно съществен интерес от отмяната на този акт, като такъв интерес съществува, когато искането за отмяна може чрез резултата си да му донесе полза (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 29 ноември 2006 г. по дело Agne-Dapper и др./Комисия и др., T‑35/05, T‑61/05, T‑107/05, T‑108/05 и T‑139/05, точка 35 и цитираната съдебна практика и решението за връщане на делото). Като условие за допустимост правният интерес на жалбоподателя трябва да се преценява към момента на подаване на жалбата (вж. в този смисъл Определение на Първоинстанционния съд от 28 юни 2005 г. по дело Ross/Комисия, T‑147/04, точка 25 и цитираната съдебна практика; решението за връщане на делото, точка 44).

98      Що се отнася до длъжностно лице, чиято трайна пълна инвалидност е призната от комисията по инвалидност и което е пенсионирано автоматично по силата на членове 53 и 78 от Правилника, положението на такова длъжностно лице се различава от положението на длъжностно лице, което е достигнало възрастта за пенсиониране, подало е оставка или е уволнено, тъй като става въпрос за обратимо положение. Всъщност длъжностното лице, което страда от такава инвалидност, може един ден отново да поеме изпълнението на функциите си в рамките на институция на Съюза. В това отношение общата разпоредба на член 53 от Правилника трябва да бъде тълкувана във връзка със специалните разпоредби на членове 13—15 от приложение VIII към Правилника. Дейността на длъжностното лице, за което е установено, че е в състояние на инвалидност, само се прекъсва, тъй като развитието на положението му в рамките на институциите е подчинено на съществуването на условията, обосновали тази инвалидност, което може да бъде контролирано периодично (Решение по дело Gordon/Комисия, посочено по-горе, точки 46 и 47; решението за връщане на делото, точка 69).

99      Освен това, след като длъжностно лице, за което е признато, че страда от трайна пълна инвалидност, може да бъде възстановено на работа в институциите, то запазва интерес, по смисъла на изложената в точка 94 от настоящото решение съдебна практика, от това да иска в рамките на процедурата за подбор за заемане на свободна длъжност, до участие в която е допуснато, отмяната на решението, с което се отхвърля кандидатурата му, и на решението за назначаване на друг кандидат, за да може да продължи да претендира за въпросната длъжност в случай на възстановяване на работа или дори само за да избегне в такъв случай повтарянето в бъдеще на твърдените нарушения, които са свързани с условията за провеждане на процедура за подбор, в рамките на подобна процедура, в която то би участвало. Такъв правен интерес произтича от член 233, първа алинея ЕО (понастоящем член 266, първа алинея ДФЕС), по силата на който институциите, чийто акт е бил отменен, са длъжни да предприемат необходимите мерки за изпълнение на решението (вж. в този смисъл Решение на Съда от 7 юни 2007 г. по дело Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, точки 50 и 51 и цитираната съдебна практика; решението за връщане на делото, точка 70).

100    В писмените си изявления Комисията твърди, че за да може правният интерес на длъжностно лице, което се пенсионира автоматично по силата на членове 53 и 78 от Правилника, да продължава да бъде налице, горепосочената съдебна практика, и по-специално Решение по дело Gordon/Комисия, посочено по-горе, изисква възможността за възстановяване на работа на това длъжностно лице да бъде реална, а не само хипотетична.

101    Макар обаче Съдът действително да отбелязва в точка 48 от Решение по дело Gordon/Комисия, посочено по-горе, че „възможността за възстановяване на работа на жалбоподателя не е била просто хипотетична, а наистина реална“, и постановява, че макар и автоматично пенсиониран, той запазва правен интерес, това не означава, че длъжностно лице, поставено в това положение, запазва правен интерес само ако по принцип е установено, че това длъжностно лице скоро ще бъде отново способно да изпълнява служебните си задължения; това означава само, че докато не се изключва възможността това длъжностно лице отново да се завърне на работа, то запазва правен интерес. Всъщност от точка 48 от Решение по дело Gordon/Комисия, посочено по-горе, следва, че за да може длъжностно лице, което се пенсионира автоматично поради трайна пълна инвалидност, да запазва правния си интерес, достатъчно е да съществува възможност то да бъде възстановено на работа, а това е така, докато трайната пълна инвалидност не е станала окончателна. Следователно, за да бъде признат правен интерес на длъжностното лице, изобщо не се изисква яснота, че то ще бъде възстановено на работа. Всъщност, както бе припомнено в точка 97 от настоящото решение, правният интерес на жалбоподател от отмяната на акт предполага, че тази отмяна може да му донесе полза, а не че е безспорно, че тя ще му донесе такава полза.

102    За да отговори изчерпателно на довода на Комисията, в решението за връщане на делото Общият съд уточнява, че длъжностно лице, което се пенсионира автоматично поради трайна пълна инвалидност по силата на членове 53 и 78 от Правилника, няма правен интерес само в някои особени случаи, в които разглеждането на конкретното положение на длъжностното лице показва, че то няма да може един ден отново да възобнови изпълнението на служебните си задължения в институциите, например с оглед на заключенията на комисията по инвалидност, натоварена с разглеждане на състоянието му, от които следва, че довелото до инвалидност заболяване е с траен характер и че следователно изобщо няма да е необходим контролен медицински преглед, или с оглед на изявления на заинтересованото длъжностно лице, от които следва, че във всички случаи то няма повече да възобнови изпълнението на служебните си задължения в институцията (решението за връщане на делото, точка 71).

103    В конкретния случай жалбоподателят, чиято трайна пълна инвалидност е призната от комисията по инвалидност, се пенсионира автоматично по силата на членове 53 и 78 от Правилника. Положението му обаче било обратимо, като впрочем на 28 март 2007 г. администрацията е положила необходимата грижа да му напомни, че тя може периодично да прави преглед на здравословното състояние на бившите длъжностни лица, получаващи пенсия за инвалидност, които не са навършили 63-годишна възраст (точка 35 от настоящото решение). Освен това от материалите по делото по никакъв начин не може да се установи, че от датата, на която жалбоподателят е пенсиониран автоматично, е необратимо установено, че той няма изобщо да възобнови изпълнението на служебните си задължения. Във всички случаи лекарската комисия трябва да се произнесе в съответния момент относно възобновяването на служебните задължения от страна на жалбоподателя, тъй като тази преценка е от медицинско естество, така че администрацията не следва да предрешава съдържанието на бъдещото решение на тази комисия. Следователно трябва да се констатира, че жалбоподателят може да продължи да претендира за спорната длъжност и че във връзка с това той запазва правен интерес от отмяната както на решението за назначаване на г‑н A, така и на решението за отхвърляне на неговата кандидатура, които в конкретния случай не могат да се разглеждат отделно (наричани по-нататък „обжалваните решения“).

104    В писменото си становище, представено в настоящото производство след връщане на делото за ново разглеждане, Комисията твърди също, че жалбоподателят няма интерес да оспорва обжалваните решения, тъй като съгласно постоянната съдебна практика той не би могъл да постигне отмяната на решение за назначаване на длъжностно лице или друг служител.

105    Трябва обаче да се констатира, че съдът на Съюза вече е приел, при това неведнъж, за допустими исканията за отмяна на решение от страна на трето лице, насочени срещу решението за назначаване на длъжностно лице или друг служител (вж. напр. Решение на Първоинстанционния съд от 14 ноември 2006 г. по дело Neirinck/Комисия, T‑494/04, точки 66 и 67), и вече е отменил по жалби на трети лица няколко решения за назначаване на длъжностни лица или други служители (вж. напр. Решение на Съда от 23 януари 1975 г. по дело de Dapper/Парламент, 29/74, точка 16; Решение на Първоинстанционния съд от 20 юли 2001 г. по дело Brumter/Комисия, T‑351/99, точка 97).

106    Несъмнено, когато от акта, който трябва да бъде отменен, се ползва длъжностно лице или друг служител, както в случаите на решение за назначаване, съдът е длъжен да провери дали отмяната няма да съставлява прекомерна санкция за допуснатата незаконосъобразност (Решение на Съда от 5 юни 1980 г. по дело Oberthür/Комисия, 24/79, точка 13; Решение на Първоинстанционния съд 10 юли 1992 г. по дело Barbi/Комисия, T‑68/91, точка 36), но това задължение на съда не влияе върху правния интерес на третото лице по отношение на решението, което е страна, която иска отмяната (вж. в този смисъл Решение на Съда на публичната служба от 22 октомври 2008 г. по дело Tzirani/Комисия, F‑46/07, точка 38).

107    От една страна, анализът от съда на въпроса дали дадена отмяна не представлява прекомерна санкция за допуснатата незаконосъобразност, се извършва само след разглеждане на законосъобразността на обжалваното решение, като при този анализ се взема предвид по-специално тежестта на установения порок (Решение по дело Tzirani/Комисия, посочено по-горе, точка 38).

108    От друга страна, дори когато отмяната на едно решение съставлява прекомерна санкция от гледна точка на установения порок, жалбоподателят може да извлече полза от исканията за отмяна, насочени срещу това решение, тъй като съгласно постоянната съдебна практика обстоятелството, че отмяната на опорочено от незаконосъобразност решение съставлява прекомерна санкция, не изключва възможността съдът да уважи исканията, но и да прикани администрацията да потърси справедливо решение на спора (Решение на Съда от 6 юли 1993 г. по дело Комисия/Albani и др., C‑242/90 P, точка 13; Решение на Съда на публичната служба от 29 септември 2010 г. по дело Brune/Комисия, F‑5/08, точка 18), както и служебно да присъди на жалбоподателя обезщетение за допуснатата незаконосъобразност (Решение по дело Oberthür/Комисия, посочено по-горе, точки 13 и 14; Решение на Съда на публичната служба от 5 май 2010 г. по дело Bouillez и др./Съвет, F‑53/08, точка 90).

109    От гореизложеното следва, че нито един от доводите, изтъкнати от Комисията в подкрепа на повдигнатото възражение за недопустимост срещу исканията за отмяна на обжалваните решения, не е основателен. Следователно възражението за недопустимост трябва да бъде отхвърлено.

 По основателността на исканията за отмяна

110    Жалбоподателят изтъква пет основания, изведени, първо, от нарушение на решението от 28 април 2004 г., доколкото с него се определят някои правила за състава на комисията за предварителен подбор, второ, от нарушение на член 11а и на член 22а, параграф 3 от новия Правилник, трето, от явна грешка в преценката, четвърто, от нарушение на член 25 от новия Правилник и пето, от нарушение на принципа за добра администрация и на задължението за полагане на грижа.

111    В Решение по дело Strack/Комисия Съдът на публичната служба приема, че правното основание, изведено от нарушение на решението от 28 април 2004 г. трябва да се уважи, след като това решение, което е приложимо в конкретния случай, предвижда в член 2, параграф 3, че комисията за предварителен подбор трябва да бъде в състав от най-малко трима членове със степен и заемана ръководна длъжност, равни на или по-високи от нивото на подлежащата на заемане длъжност, единият от които е от друга генерална дирекция, и че в случая всички членове на комисията за предварителен подбор изпълнявали служебните си задължения в Службата за публикации. Съдът на публичната служба обаче отхвърля другите правни основания като неоснователни.

112    В решението за връщане на делото Общият съд не отхвърля извода на Съда на публичната служба относно основателността на правните основания за отмяна на жалбоподателя. Поради това разрешението, дадено от Съда на публичната служба в Решение по дело Strack/Комисия по повод на правните основания за отмяна, придобива сила на пресъдено нещо (Решение на Първоинстанционния съд от 8 декември 2005 г. по дело Reynolds/Парламент, T‑237/00, точка 46). Следователно то не може да бъде поставено под въпрос след връщането на настоящото дело за ново разглеждане. От това следва, че правното основание, изведено от нарушение на решението от 28 април 2004 г. трябва да бъде уважено, а другите основания трябва да бъдат отхвърлени.

113    Преди да се определи, както изисква решението за връщане на делото, дали правният интерес на г‑н A представлява пречка за отмяната на обжалваните решения, следва да се отбележи, че в писменото си становище Комисията твърди по същество, че нарушението на решението от 28 април 2004 г. не би могло да доведе до отмяна на обжалваните решения, тъй като този порок не би имал значителни последици по отношение на основателността на посочените обжалвани решения, и то по няколко съображения. Най-напред, тъй като комисията за предварителен подбор е само консултативен орган, порокът в нейния състав нямал значителни последици за обжалваните решения. По-нататък, тъй като лицата в състава на комисията за предварителен подбор били назначени в съответствие с приложимите към онзи момент правила, обстоятелството, че решението от 28 април 2004 г., изменящо правилата относно състава на конкурсната комисия, не било приложено с обратно действие, не позволявало да се направи предположение, че настъпилата в резултат от решението нередовност в състава на конкурсната комисия е могла да окаже влияние върху решението за назначаване на г‑н A. Накрая, решението за назначаване на г‑н A било правилно, тъй като Съдът на публичната служба приел, че решението за назначаване на г‑н A не е опорочено от явна грешка в преценката, без този извод да е бил отхвърлен от Общия съд на Европейския съюз.

114    В това отношение следва да се констатира, че порокът в становището на комисията за предварителен подбор наподобява процесуално нарушение, тъй като комисията за предварителен подбор не упражнява предоставените на ОН правомощия, а има само консултативна роля. Както обаче се цели да се напомни с горепосочените доводи на Комисията във връзка с процесуално нарушение, за да може последното да доведе до отмяна на обжалваните решения, е необходимо при липсата на този порок да е било възможно процедурата да доведе до различен резултат (вж. по-специално Решение на Съда от 21 март 1990 г. по дело Белгия/Комисия, C‑142/87, точка 48). За сметка на това не се изисква жалбоподателят да доказва, че актът задължително е щял да бъде различен, ако не е бил опорочен с въпросното процесуално нарушение, а е достатъчно да не се изключва напълно възможността за приемане на различно решение от страна на администрацията, за да може наличието на нарушение на изискването за законосъобразност да доведе до отмяна на съответния акт (вж. по отношение на атестационен доклад, съставен без предварително събеседване с оценителя, Решение на Съда на публичната служба от 13 септември 2011 г. по дело Nastvogel/Съвет, F‑4/10, точка 94).

115    Следователно, и без да е необходимо да се установява дали с довода си Комисията не поставя под въпрос силата на пресъдено нещо, след като в Решение по дело Strack/Комисия Съдът на публичната служба приема, че незаконосъобразният състав на комисията за предварителен подбор е основание за отмяна на решението за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя и Общият съд не отхвърля този анализ в решението си за връщане на делото, достатъчно е да се отбележи, че за оборването на посочения довод не може да се изключи възможността, че ако комисията за предварителен подбор е била в законосъобразен състав, т.е. с поне един член, който не е от Службата за публикации, становището на въпросната комисия е щяло да бъде различно и вследствие на това ОН е щял да избере друг кандидат, който да заеме спорната длъжност.

116    От изложеното по-горе следва, че правното основание, изведено от нарушение на решението от 28 април 2004 г. по принцип трябва да доведе до отмяна на обжалваните решения. При все това, както бе припомнено в точка 106 от настоящото решение, когато, както в настоящия случай, от решенията, които трябва да бъдат отменени, се ползва друго длъжностно лице, различно от жалбоподателя, съдът е длъжен преди това да провери дали отмяната няма да съставлява прекомерна санкция за допуснатата незаконосъобразност (Решение по дело Bouillez и др./Съвет, посочено по-горе, точка 82 и цитираната съдебна практика).

117    В това отношение следва да се припомни, че последиците, които извежда съдът на Съюза от незаконосъобразността на приетите решенията след конкурси за назначаване на работа, не са еднакви, що се отнася до решения, приети след конкурси, предназначени за съставяне на списък с резерви, и решения, приети след конкурси, организирани за заемане на определена длъжност чрез назначаване. Всъщност в случая на конкурси, предназначени за съставяне на списък с резерви, отмяната на съвкупността от индивидуалните решения, с които са вписвани имената на издържалите конкурса кандидати в посочения списък, по принцип съставлява прекомерна санкция (Решение по дело Bouillez и др./Съвет, посочено по-горе, точка 83). За сметка на това, що се отнася до решенията, приети след вътрешен конкурс за заемане на определена длъжност, съдът на Съюза разглежда всеки случай поотделно, във връзка с което взема предвид естеството на допуснатото нарушение, както и баланса на интересите.

118    Когато, както в случая, в рамките на вътрешен конкурс за заемане на определена длъжност става въпрос за процесуално нарушение, съдът преценява дали посоченото нарушение засяга единствено разглеждането на кандидатурата на жалбоподателя, или опорочава разглеждането на всички кандидатури. В първата хипотеза процесуалното нарушение трябва да се счита като нарушение, което не може да бъде основание за отмяна на решението за назначаване на одобрения кандидат. Във втората хипотеза съдът претегля интересите по делото, които трябва да бъдат преценени към момента на подаване на жалбата (вж. в този смисъл Решение по дело Bouillez и др./Съвет, посочено по-горе, точка 85).

119    В това отношение съдът взема предвид, най-напред, интереса на жалбоподателя да участва в процедура за подбор, в която няма нередности, след това, интереса на длъжностното лице, назначено след незаконосъобразната процедура за подбор и обстоятелството, че той е могъл добросъвестно да се доверява на законосъобразността на решението, с което е назначен. Накрая, съдът разглежда интереса на службата, т.е. по-специално спазването на законосъобразността, бюджетните последици от евентуална отмяна на незаконосъобразното решение, затрудненията при изпълнение на решение, което е придобило сила на пресъдено нещо, възможното засягане на приемствеността в службата и рисковете от влошаване на социалния климат в институцията (вж. по аналогия Решение по дело Bouillez и др./Съвет, посочено по-горе, точки 87—89).

120    В настоящия случай следва да се констатира, че неспазването от Комисията на правилата, свързани със състава на комисията за предварителен подбор, засяга разглеждането на всички кандидатури за спорната длъжност. Следователно трябва да се извърши претегляне на интересите по делото.

121    В това отношение Съдът на публичната служба отбелязва, че що се отнася до интереса на жалбоподателя да се ползва от отмяната на обжалваните решения, то той далеч не е незначителен. Всъщност, в случай че се отменят обжалваните решения, Комисията ще трябва отново да разглежда кандидатурите от етапа на становището на комисията за предварителен подбор въз основа на елементите, с които разполага към датата, на която е поискано становището на комисията за предварителен подбор, така че не би могло да се изключи, противно на посоченото в докладната записка на комисията за предварителен подбор от 25 юни 2004 г., жалбоподателят да бъде посочен сред одобрените от тази комисия кандидати, т.е. да бъде избран на спорната длъжност и следователно да бъде повишен в степен A 4 или A 5 в съответствие с обявлението за свободна длъжност. Наистина, ако жалбоподателят е трябвало да бъде избран да заеме спорната длъжност, администрацията не би могла да го назначи със задна дата на въпросната длъжност, след като в член 3 от Правилника изрично е предвидено, че един акт за назначаване не може да има за дата на влизане в сила дата на назначаването, предхождаща датата, на която съответното длъжностно лице действително постъпва на служба, но дори и в подобна хипотеза жалбоподателят би имал полза от обжалването, тъй като администрацията ще трябва да го обезщети за претърпените вреди в резултат на обстоятелството, че той не е бил назначен на датата, на която е трябвало да бъде назначен, ако не е било допуснато установеното нарушение.

122    Също така, макар ОН да не е длъжен да даде по-нататъшен ход на една процедура за подбор, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика той може да вземе решение в този смисъл само на обективни, достатъчни и неизвестни към момента на започването на посочената процедура основания (вж. в този смисъл Решение на Съда на публичната служба от 14 април 2011 г. по дело Šimonis/Комисия, F‑113/07, точка 90). В настоящия случай, дори ако трябва да се приеме, че подобни основания са налице, не може да бъде отречен интересът на жалбоподателя да се възползва от отмяната на обжалваните решения, тъй като в тази хипотеза администрацията ще трябва да го обезщети за това, че той е загубил възможността неговата кандидатура да бъде правилно разгледана от комисията за предварителен подбор през юни 2004 г.

123    Що се отнася до интереса на длъжностното лице г‑н A, назначен в резултат от незаконосъобразната процедура за подбор, Съдът на публичната служба установява, че той не може да се позовава на оправдани правни очаквания за запазване на назначението си дори когато са изтекли осем години от приемането на обжалваните решения, доколкото последните са оспорени в надлежния срок (Решение по дело Bouillez и др./Съвет, посочено по-горе, точка 88). При тези обстоятелства всъщност г‑н A не можел да не знае, че назначаването му придобива окончателен характер единствено в случай че жалбата на жалбоподателя не бъде уважена.

124    Във всеки случай следва да се отбележи, че решението за назначаване на г‑н A е изчерпило действието си, тъй като според представената от страните информация в хода на съдебното заседание той не заема вече спорната длъжност и с оглед разпоредбите на член 3 от Правилника дори в случай на отмяна на това решение администрацията не може да назначи с обратна дата друг кандидат на длъжността.

125    Накрая, що се отнася до интереса на службата, Съдът на публичната служба приема, че отмяната на обжалваните решения позволява на принципа на законност да прояви пълното си действие и че Комисията не е доказала, че отмяната на обжалваните решения би срещнала особени трудности.

126    От гореизложеното произтича, че обжалваните решения следва да се отменят, след като комисията за предварителен подбор е била в незаконосъобразен състав и че не може да се изключи възможността, че посочената комисия би дала различно становище, ако би била в законосъобразен състав, и че интересът на г‑н A не представлява пречка за тази отмяна.

 По исканията за обезщетение, доколкото се отнасят до евентуално претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди поради незаконосъобразния състав на комисията за предварителен подбор

127    Жалбоподателят твърди, че е претърпял вреди поради незаконосъобразния състав на комисията за предварителен подбор.

128    Следва обаче да се припомни, че отмяната на обжалван от длъжностно лице акт на администрацията сама по себе си представлява подходящо и по принцип достатъчно поправяне на неимуществените вреди, които това длъжностно лице може да претърпи, освен ако не докаже, че е претърпяло неимуществени вреди, които могат да бъдат отделени от незаконосъобразността, която е основание за отмяната, и които не могат да бъдат напълно поправени с тази отмяна. Такъв е случаят, първо, когато отмененият акт съдържа недвусмислено отрицателна оценка за способностите на жалбоподателя, която може да го оскърби, второ, когато допуснатата незаконосъобразност е с особена тежест и трето, когато отмяната е лишена от всякакво полезно действие, тъй като не може сама по себе си тя да представлява подходящо и достатъчно поправяне на причинените от обжалвания акт неимуществени вреди (Решение на Съда на публичната служба от 12 май 2011 г. по дело AQ/Комисия, F‑66/10, точки 105, 107 и 109).

129    В конкретния случай трябва да се посочи, че в основата на неимуществените вреди, на които се позовава жалбоподателят, е поведението на Комисията, свързано с вземането на решения. Следва обаче да се констатира, че съгласно критериите на съдебната практика, припомнена в предходната точка, отмяната на обжалваните решения представлява подходящо поправяне на всяка неимуществена вреда, която жалбоподателят може да претърпи, след като, първо, посочените решения не съдържат недвусмислено отрицателна оценка за неговите способности, която може да го оскърби, второ, дори ако последният е могъл да изпита чувство на неудовлетвореност и несправедливост поради допуснатата незаконосъобразност, тя не е толкова сериозна, че да обоснове отделно обезщетение, и трето, отмяната на обжалваните решения няма да бъде лишена от всякакво полезно действие, тъй като не е напълно изключено жалбоподателят да може да бъде назначен на спорната длъжност.

130    От гореизложеното следва, че исканията за обезщетение трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни, доколкото те се отнасят до евентуално претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди поради незаконосъобразния състав на комисията за предварителен подбор.

 По съдебните разноски

131    Точки 5 и 6 от диспозитива на Решение по дело Strack/Комисия, с което жалбоподателят е осъден да понесе половината от направените от него съдебни разноски и Комисията е осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски и половината от съдебните разноски на жалбоподателя, са отменени от Общия съд (вж. решението за връщане на делото, точка 127). С решението за връщане за ново разглеждане Общият съд не се произнася по съдебните разноски. Следователно с настоящото решение Съдът на публичната служба следва да се произнесе по съдебните разноски, свързани с отделните етапи на производството.

132    Съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби на глава осма от дял II от посочения правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. По силата на параграф 2 от същия член, когато справедливостта изисква това, Съдът на публичната служба може да реши дадена страна, макар и загубила делото, да бъде осъдена да заплати само частично съдебните разноски и дори да не бъде осъдена за тях.

133    От изложените по-горе съображения следва, че като цяло Комисията е загубилата делото страна. Освен това жалбоподателят изрично е поискал тя да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата в конкретния случай не обосновават прилагането на разпоредбата на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник, Комисията следва да понесе направените от нея съдебни разноски по дела Strack/Комисия, F‑44/05, Комисия/Strack, T‑526/08 P, Strack/Комисия F‑44/05 RENV и да бъде осъдена да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски по същите тези дела.

По изложените съображения

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)

реши:

1)      Отхвърля като недопустимо искането за снемане на имунитета, с който се ползват служителите на Комисията на Европейските общности по дело F‑44/05, Strack/Комисия.

2)      Отхвърля като неоснователно искането за обезщетение поради прекомерна продължителност на административната процедура за заемане на длъжността и поради прекомерна продължителност на досъдебното производство.

3)      Отменя решението за назначаване на г‑н A и решението на Комисията на Европейските общности от 19 ноември 2004 г., с което се отхвърля кандидатурата на г‑н Strack за длъжността началник на отдел „Обществени поръчки и договори“ в Службата за официални публикации на Европейските общности.

4)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

5)      Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски по дела Strack/Комисия, F‑44/05, Комисия/Strack, T‑526/08 P и Strack/Комисия, F‑44/05 RENV и се осъжда да заплати направените от г‑н Strack съдебни разноски по същите тези дела.

Rofes i Pujol Boruta Bradley

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 23 октомври 2012 година.

Секретар       Председател

W. Hakenberg       M. I. Rofes i Pujol

* Език на производството: немски.