РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти разширен състав)

21 март 2012 година(*)

„Държавни помощи — Директива 92/81/ЕИО — Акцизи върху минералните масла — Минерални масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид — Освобождаване от акциз — Съвместимост на освобождаването от акциз с решение за разрешение на Съвета, прието по силата на член 8, параграф 4 от Директива 92/81 — Презумпция за законосъобразност на актовете на Съюза — Правна сигурност — Добра администрация“

По съединени дела T‑50/06 RENV, T‑56/06 RENV, T‑60/06 RENV, T‑62/06 RENV и T‑69/06 RENV

Ирландия, за която първоначално се явява г‑н D. O’Hagan, а впоследствие г‑жа E. Creedon, в качеството на представители, подпомагани от г‑н P. McGarry, barrister,

жалбоподател по дело T‑50/06 RENV,

Френска република, за която се явяват г‑н G. de Bergues и г‑н J. Gstalter, в качеството на представители,

жалбоподател по дело T‑56/06 RENV,

Италианска република, за която се явяват г‑н G. Aiello, г‑н G. De Bellis и г‑н S. Fiorentino, avvocati dello Stato,

жалбоподател по дело T‑60/06 RENV,

Eurallumina SpA, установено в Portoscuso (Италия), за което се явяват г‑н R. Denton и г‑жа L. Martin Alegi, solicitors,

жалбоподател по дело T‑62/06 RENV,

Aughinish Alumina Ltd, установено в Askeaton (Ирландия), за което се явяват г‑н J. Handoll и г‑жа C. Waterson, solicitors,

жалбоподател по дело T‑69/06 RENV,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑н V. Di Bucci, г‑н N. Khan, г‑н D. Grespan и г‑жа K. Walkerová, в качеството на представители,

ответник,

с предмет жалба за отмяна на Решение 2006/323/ЕО на Комисията от 7 декември 2005 година относно освобождаване от акциз на минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид в района на Гардан, в района на Шанън и в Сардиния, прилагано съответно от Франция, Ирландия и Италия (ОВ L 119, 2006 г., стр. 12),

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав),

състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová (докладчик), председател, г‑н V. Vadapalas, г‑жа K. Jürimäe, г‑н K. O’Higgins и г‑н M. van der Woude, съдии,

секретар: г‑н N. Rosner, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 септември 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

 Двуалуминиев триоксид

1        Двуалуминиевият триоксид (или алуминиев оксид) представлява бял прах, използван главно в леярните за производство на алуминий. Той се извлича от боксит в резултат на процес на рафиниране, който завършва с калциниране. Над 90 % от калцинирания двуалуминиев триоксид се използва за топенето на алуминия. Остатъкът се преработва отново и се използва в химически приложения. Съществуват два отделни продуктови пазара, а именно този на металургичния двуалуминиев триоксид и този на химическия двуалуминиев триоксид. Минералното масло може да се използва като гориво за производството на двуалуминиев триоксид.

2        В Ирландия, в Италия и във Франция има само по един производител на двуалуминиев триоксид. Става въпрос съответно за Aughinish Alumina Ltd (наричано по-нататък „AAL“), установено в района на Шанън, за Eurallumina SpA, установено в Сардиния, и за Alcan Inc., установено в района на Гардан. Производители на двуалуминиев триоксид има също в Германия, в Испания, в Гърция, в Унгария и в Обединеното кралство.

 Директиви относно акцизите върху минералните масла

3        Директива 92/81/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акциза върху минералните масла (ОВ L 316, стр. 12) определя правилата относно акцизите върху минералните масла.

4        Съгласно член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 92/81 държавите членки облагат с хармонизиран акциз минералните масла в съответствие с тази директива и определят акцизните ставки в съответствие с Директива 92/82/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за сближаване на акцизните ставки върху минералните масла (ОВ L 316, стр. 19).

5        Член 8, параграф 4 от Директива 92/81 дава възможност на Съвета да разреши на държава членка да въведе освобождавания от хармонизирания акциз, различни от предвидените в тази директива. Той гласи следното:

„Съветът, като действа единодушно по предложение на Комисията, може да даде разрешение на всяка държава членка да въведе допълнително освобождаване или редуциране на нивата на данъчно облагане поради специфични съображения.

Държава членка, която желае да приложи такава мярка, трябва да информира по съответен начин Комисията, като ѝ предостави и цялата свързана със случая или необходима информация. Комисията в срок от един месец информира всички останали държави членки за предлаганата мярка.

Счита се, че Съветът е разрешил предложените освобождавания или намаления на данъците, ако в срок от два месеца след датата, на която другите държави членки са били уведомени в съответствие с втора алинея, нито Комисията, нито някоя друга държава членка е поискала въпросът да се разгледа от Съвета“ [неофициален превод].

6        В съответствие с член 8, параграф 5 от Директива 92/81:

„Ако счете, че предвидените в параграф 4 освобождавания от данъци или намалени данъчни ставки вече не са обосновани, особено що се отнася до гарантиране на лоялната конкуренция или липсата на нарушение във функционирането на вътрешния пазар или във връзка с политиките на Общността в областта на опазване на околната среда, Комисията трябва да представи съответни предложения на Съвета. Съветът взема решение по тези предложения с единодушие“ [неофициален превод].

7        Член 6 от Директива 92/82 определя минималната акцизна ставка за тежките дизелови горива, която държавите членки са били задължени да прилагат, считано от 1 януари 1993 г., в размер на 13 EUR на 1000 kg.

8        Директива 2003/96/EO на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98) отменя Директиви 92/81 и 92/82, считано от 31 декември 2003 г.

9        В съответствие с член 2, параграф 4, буква б), второ тире от нея Директива 2003/96 не се отнася до енергийните продукти с двойно предназначение. Според същата разпоредба един енергиен продукт е с двойно предназначение, когато се използва едновременно както за гориво за отопление, така и за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Използването на енергийните продукти за химическа редукция и при електролитни и металургични процеси се счита за двойно предназначение. Също така от 1 януари 2004 г. повече няма минимална акцизна ставка върху тежкото дизелово гориво, използвано за производството на двуалуминиев триоксид.

10      Освен това член 18, параграф 1 от Директива 2003/96 предвижда, че след предварителен преглед от Съвета, на основата на предложение от Комисията на Европейските общности, на държавите членки се дава право да продължат да прилагат намаленията в нивата на данъчно облагане или освобождаването от данъци, както е посочено в приложение II, до 31 декември 2006 г. Точки 6, 7 и 8 от това приложение II се отнасят именно за освобождаването от акцизи на тежкото дизелово гориво, използвано в производството на двуалуминиев триоксид съответно в района на Гардан (Франция), в района на Шанън (Ирландия) и в Сардиния (Италия).

 Решения на Съвета, приети на основание член 8, параграф 4 от Директива 92/81

11      Ирландия, Италианската република и Френската република прилагат освобождаване от акциз върху минералните масла, използвани за производството на двуалуминиев триоксид, съответно от 1983 г., от 1993 г. и от 1997 г. (наричани по-нататък „ирландското освобождаване от акциз“, „италианското освобождаване от акциз“ и „френско освобождаване от акциз“ или, взети заедно, „спорните освобождавания от акциз“).

12      Ирландското освобождаване от акциз е въведено в ирландското право със Statutory instrument № 126/1983, Imposition of Duties (№ 265) (Excise Duty on Hydrocarbon Oils) Order, 1983 [Наредба за облагането (№ 265) (акциз върху въглеводородите)] от 12 май 1983 г. Впоследствие то е включено в член 100, параграф 1, буква д) от Finance Act, 1999 (Финансов закон от 1999 г.). Прилагането му в района на Шанън е разрешено с Решение 92/510/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година относно разрешаване на държавите членки да продължат да прилагат съществуващите намаления на акцизни ставки или освобождавания от акциз по отношение на определени минерални масла, използвани за специални цели, в съответствие с предвидената в член 8, параграф 4 от Директива 92/81/ЕИО процедура (ОВ L 316, стр. 16). Това разрешение е преразгледано и е продължено до 31 декември 1998 г. с Решение 97/425/ЕО на Съвета от 30 юни 1997 година относно разрешаване на държавите членки да приложат или да продължат да прилагат съществуващите намаления на акцизни ставки или освобождавания от акциз по отношение на определени минерални масла, използвани за специални цели, в съответствие с предвидената в Директива 92/81/ЕИО процедура (ОВ L 182, стр. 22). То отново е продължено до 31 декември 2000 г. с Решение 1999/880/ЕО на Съвета от 17 декември 1999 година относно разрешаване на държавите членки да приложат или да продължат да прилагат съществуващите намаления на акцизни ставки или освобождавания от акциз по отношение на определени минерални масла, използвани за специални цели, в съответствие с предвидената в Директива 92/81/ЕИО процедура (ОВ L 331, стр. 73).

13      Италианското освобождаване от акциз се въвежда в италианското право с decreto legislativo 26 ottobre 1995 № 504, Testo unico delle disposizioni legislative concernenti le imposte sulla produzione e sui consumi e relative sanzioni penali e amministrative (Законодателен декрет № 504 от 26 октомври 1995 г., Консолидиран текст на законовите разпоредби относно данъците върху производството, потреблението и съответните наказателни и административни санкции, обикновена притурка към GURI № 279 от 29 ноември 1995 г.). Прилагането му в Сардиния до 31 декември 1994 г. е разрешено с Решение 93/697/ЕО на Съвета от 13 декември 1993 г. относно разрешаване на държавите членки да продължат да прилагат съществуващите намаления на акцизните ставки или освобождавания от акциз по отношение на определени минерални масла, използвани за специални цели, в съответствие с предвидената в член 8, параграф 4 от Директива 92/81/ЕИО процедура (ОВ L 321, стр. 29). За първи път това разрешение е продължено до 31 декември 1996 г. с Решение 96/273/ЕО на Съвета от 22 април 1996 година относно разрешаване на определени държави членки да продължат да прилагат съществуващите намаления на акцизни ставки или освобождавания от акциз по отношение на определени минерални масла, използвани за специални цели, в съответствие с предвидената в член 8, параграф 4 от Директива 92/81/ЕИО процедура (ОВ L 102, стр. 40). За втори път то е продължено до 31 декември 1998 г. с Решение 97/425 на Съвета. Разрешението е било продължено за трети път до 31 декември 1999 г. с Решение 1999/255/ЕО на Съвета от 30 март 1999 година относно разрешаване на определени държави членки да продължат да прилагат съществуващите намаления на акцизни ставки или освобождавания от акциз по отношение на определени минерални масла в съответствие с Директива 92/81 и за изменение на Решение 97/425 (ОВ L 99, стр. 26). То е продължено за четвърти път до 31 декември 2000 г. с Решение 1999/880 на Съвета.

14      Френското освобождаване от акциз е въведено във френското право с член 6 от Закона за корекция на бюджета за 1997 г. № 97‑1239 от 29 декември 1997 г. (JORF от 30 декември 1997 г., стр. 19101). Прилагането му в района на Гардан е разрешено до 31 декември 1998 г. с Решение 97/425 на Съвета. Това разрешение е продължено за първи път до 31 декември 1999 г. с Решение 1999/255 на Съвета. То е продължено за втори път до 31 декември 2000 г. с Решение 1999/880 на Съвета.

15      Решение 2001/224/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно намалени ставки на акцизите и освобождаване от акцизи на определени минерални масла при използването им за специални цели (ОВ L 84, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 46), а именно последното решение на Съвета относно спорните освобождавания от акциз, продължава разрешението за прилагане на тези освобождавания до 31 декември 2006 г. Съгласно съображение 5 от него това решение „не засяга изхода от процедурите в случай на смущения във функционирането на единния пазар, които биха могли да бъдат предприети, по-специално в съответствие с член 87 [ЕО] и член 88 [ЕО]“ и „[н]е отменя изискването държавите членки да нотифицират Комисията в случаите на потенциални държавни помощи съгласно член 88 [ЕО]“.

 Административно производство

16      С писмо от 28 януари 1983 г. Ирландия уведомява Комисията, че се готви да изпълни поетия през април 1970 г. към организаторите на проект за добив на двуалуминиев триоксид от боксит в устието на Шанън ангажимент в полза на AAL за освобождаване от акциз на тежкото дизелово гориво, използвано за производството на двуалуминиев триоксид. С писмо от 22 март 1983 г. Комисията посочва, че това освобождаване от акциз представлява държавна помощ, за която тя следва да бъде уведомена. Тя уточнява също така, че ако тази помощ започва да се прилага в момента, тя би могла да приеме писмото от 28 януари 1983 г. като уведомление по смисъла на член 93, параграф 3 от Договора за ЕИО. С писмо от 6 май 1983 г. Ирландия моли Комисията да го приеме като уведомление. Комисията не приема никакво решение вследствие на тази кореспонденция.

17      С писма съответно от 29 май и от 2 юни 1998 г. Комисията отправя искания за информация до Италианската република и до Френската република, за да провери дали италианското и френското освобождаване от акциз се включват в приложното поле на членове 87 ЕО и 88 ЕО. След напомняне на Комисията от 16 юни 1998 г., Италианската република отговаря на 20 юли 1998 г. След като на 10 юли 1998 г. е поискала продължаване на срока за отговор, което получава на 24 юли 1998 г., Френската република отговаря с писмо от 7 август 1998 г.

18      С писма от 17 юли 2000 г. Комисията иска от Френската република, от Ирландия и от Италианската република да бъде уведомена за спорните освобождавания от акциз. Френските органи отговарят с писмо от 4 септември 2000 г. С писма от 27 септември 2000 г. Комисията напомня за искането си на Ирландия и на Италианската република и кани последните, както и Френската република, да ѝ предоставят допълнителна информация. Ирландските власти отговарят на тази молба с писмо от 18 октомври 2000 г. След напомняне на Комисията от 20 ноември 2000 г., италианските и френски органи отговарят съответно на 7 и 8 декември 2000 г.

19      С Решения C (2001) 3296, C (2001) 3300 и C (2001) 3295 от 30 октомври 2001 г. Комисията започва официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО по отношение съответно на ирландското освобождаване от акциз, на италианското освобождаване от акциз и на френското освобождаване от акциз. Тези решения са съобщени на Ирландия, на Италианската република и на Френската република с писма от 5 ноември 2001 г. и са публикувани на 2 февруари 2002 г. в Официален вестник на Европейските общности (ОВ C 30, стр. 17, 21 и 25).

20      Комисията получава писмените становища на AAL, на Eurallumina, на Alcan и на Европейската асоциация в областта на алуминия. Те са съобщени на Ирландия, на Италианската република и на Френската република на 26 март 2002 г.

21      След като на 7 декември 2001 г. получава продължаване на срока, което е поискала с факс от 1 декември 2001 г., Ирландия представя писменото си становище си с писмо от 8 януари 2002 г. С писмо от 18 февруари 2002 г. Комисията иска от Ирландия да ѝ предостави доказателство, че преди присъединяването си е поела обвързващо задължение по отношение на AAL. Ирландия отговаря на това искане с писмо от 26 април 2002 г. Италианската република представя писменото си становище с писмо от 6 февруари 2002 г. След като на 29 ноември 2001 г. получава продължаване на срока за отговор, поискано с писмо от 21 ноември 2001 г., Френската република представя писменото си становище с писмо от 12 февруари 2002 г.

 Обжалваното решение

22      На 7 декември 2005 г. Комисията приема Решение 2006/323/ЕО относно освобождаването от акциз на минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид в района на Гардан, в района на Шанън и в Сардиния, прилагано съответно от Франция, Ирландия и Италия (ОВ L 119, 2006 г., стр. 12, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

23      Обжалваното решение се отнася за периода, който предхожда датата 1 януари 2004 г., когато става приложима Директива 2003/96. Решението обаче разширява официалната процедура по разследване по отношение на периода след 1 януари 2004 г.

24      Диспозитивът на обжалваното решение гласи по-специално следното:

„Член 1

Прилаганите от Франция, Ирландия и Италия освобождавания от акциз на тежките минерални масла, използвани в производството на двуалуминиев триокис до 31 декември 2003 г., представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 [ЕО].

Член 2

Доколкото е несъвместима с общия пазар, предоставената през периода от 17 юли 1990 г. до 2 февруари 2002 г. помощ не се възстановява, тъй като възстановяването ѝ би противоречало на общите принципи на общностното право.

Член 3

Помощта, която се има предвид в член 1, предоставена през периода 3 февруари 2002 г. — 31 декември 2003 г., е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3 [ЕО], ако получателите ѝ заплатят акциз в размер на поне 13,01 EUR за 1 000 kg тежко минерално масло.

Член 4

Помощта[…], предоставена в периода от 3 февруари 2002 г. до 31 декември 2003 г., е несъвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3 [ЕО], доколкото получателите не са платили акциз в размер на поне 13,01 EUR за 1 000 kg тежко минерално масло.

Член 5

1.      Франция, Ирландия и Италия предприемат всички необходими мерки за възстановяване на посочената в член 4 несъвместима помощ от нейните получатели.

[…]

5.      Франция, Ирландия и Италия нареждат на получателите на посочената в член 4 несъвместима помощ да възстановят незаконната помощ заедно с лихвата в двумесечен срок от съобщаването на това решение“ [неофициален превод].

 Производства пред Общия съд и пред Съда

25      Жалбоподателите — Италианската република, Ирландия, Френската република, Eurallumina и AAL — подават настоящите жалби в секретариата на Общия съд съответно на 16 февруари 2006 г. (дело T‑60/06), на 17 февруари 2006 г. (дело T‑50/06 и дело T‑56/06) и на 23 февруари 2006 г. (дело T‑62/06 и дело T‑69/06), с които искат да се отмени изцяло или отчасти обжалваното решение.

26      С отделен акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 22 март 2006 г., AAL отправя молба за допускане на обезпечение по силата на член 242 ЕО чрез спиране на изпълнението на обжалваното решение в частта, която се отнася до него. С определение от 2 август 2006 г. по дело Aughinish Alumina/Комисия (T‑69/06 R, непубликувано в Сборника), председателят на Общия съд отхвърля тази молба и не се произнася по съдебните разноски.

27      В приложение на член 14 от Процедурния правилник на Общия съд и по предложение на втори състав Общият съд решава, след изслушване на страните, в съответствие с член 51 от същия правилник да препрати настоящите дела за разглеждане от разширен съдебен състав.

28      След като изслушва страните, с определение от 24 май 2007 г. председателят на втори разширен състав на Общия съд съединява настоящите дела за целите на устната фаза на производството в съответствие с член 50 от Процедурния правилник.

29      С Решение от 12 декември 2007 г. по дело Ирландия и др./Комисия (T‑50/06, T‑56/06, T‑60/06, T‑62/06 и T‑69/06, непубликувано в Сборника) Общият съд съединява настоящите дела за целите на решението. Той отменя обжалваното решение, като се мотивира, че Комисията е нарушила произтичащото от член 253 ЕО задължение за мотивиране, що се отнася до неприлагането в конкретния случай на член 1, буква б), подточка v) от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [89] ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41). Освен това по дело T‑62/06 Общият съд отхвърля жалбата в останалата част, като приема за недопустими исканията на Eurallumina или да се обяви, че италианското освобождаване от акциз, разрешено с Решение 2001/224, е било законно до 31 декември 2006 г. и че всички суми, които са предоставени или трябвало да бъдат предоставени от Италианската република до тази дата или поне до 31 декември 2003 г., не трябва да се считат за незаконна държавна помощ или не трябва да се възстановяват, или да се изменят членове 5 и 6 от обжалваното решение.

30      На 26 февруари 2008 г. Комисията подава жалба срещу решението на Общия съд.

31      С постановеното на 2 декември 2009 г. съдебно решение в производството по обжалване по дело Комисия/Ирландия и др. (C‑89/08 P, Сборник, стр. I‑11245) Съдът отменя съдебното решение по дело Ирландия и др./Комисия, точка 29 по-горе, доколкото това решение е отменило обжалваното решение с мотива, че Комисията нарушила задължението за мотивиране по отношение на неприлагането в конкретния случай на член 1, буква б), подточка v) от Регламент № 659/1999, и е осъдило Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на страните жалбоподатели, включително свързаните с обезпечителното производство по дело T‑69/06 R. Освен това Съдът връща съединени дела T‑50/06, T‑56/06, T‑60/06, T‑62/06 и T‑69/06 за ново разглеждане от Общия съд и не се произнася по съдебните разноски.

32      След връщане на делото за ново разглеждане и съгласно член 118, параграф 1 от Процедурния правилник настоящите дела са разпределени на втори разширен състав с решение на председателя на Общия съд от 18 декември 2009 г.

33      В съответствие с член 119, параграф 1 от Процедурния правилник страните са представили своите писмени становища и съображения съответно на 1 февруари 2010 г. за Ирландия по дело T‑50/06 RENV, на 4 февруари 2010 г. за Италианската република по дело T‑60/06 RENV, на 12 февруари 2010 г. за Eurallumina по дело T‑62/06 RENV, на 16 февруари 2010 г. за Френската република по дело T‑56/06 RENV и за AAL по дело T‑69/06 RENV и на 28 април 2010 г. за Комисията по всички настоящи дела. В писменото становище на Френската република се посочва, че с оглед на възприетата от Съда позиция в решението му за връщане на делото за ново разглеждане тя се отказва от едно от изтъкнатите в жалбата правни основания, изведено от нарушение на задължението за мотивиране.

34      С определение на председателя на втори разширен състав на Общия съд от 1 март 2010 г. настоящите дела са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.

35      Тъй като съставите на Общия съд са променени, съдията докладчик е включен в четвърти състав и настоящите дела са разпределени на четвърти разширен състав с решение от 20 септември 2010 г.

36      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд решава да даде ход на устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, приканва страните, както и Съвета на Европейския съюз да отговорят на някои въпроси. Страните и Съветът отговарят в определения срок.

37      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 14 септември 2011 г.

 Искания на страните, изложени след връщане на делото за ново разглеждане

38      По дело T‑50/06 RENV Ирландия моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение в частта, която се отнася до ирландското освобождаване от акциз,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

39      По дело T‑69/06 RENV AAL моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение в частта, която се отнася до него,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

40      По дело T‑60/06 RENV Италианската република по същество моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение в частта, която се отнася до италианското освобождаване от акциз,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

41      По дело T‑62/06 RENV Eurallumina по същество моли Общия съд:

–        да отмени изцяло обжалваното решение или член 1 и членове 4—6 от него или при условията на евентуалност членове 5 и 6 от него, доколкото това решение или тези членове се отнасят до него,

и/или

–        да обяви, че италианското освобождаване от акциз, разрешено с Решение 2001/224, е законно до 31 декември 2006 г. и че всички суми, които са предоставени или е трябвало да бъдат предоставени от Италианската република, не следва да се считат за незаконна държавна помощ или поне не трябва да се възстановяват,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

42      По дело T‑56/06 RENV Френската република по същество моли Общия съд:

–        да отмени изцяло обжалваното решение или при условията на евентуалност член 5 от него, в частта, в която това решение или този член се отнася до френското освобождаване от акциз,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

43      По настоящите дела Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбите,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

 По исканията на Eurallumina към Общия съд за обявяване

44      Не се налага повече да се разглеждат исканията на Eurallumina за обявяване от Общия съд, че италианското освобождаване от акциз, разрешено с Решение 2001/224, е законно до 31 декември 2006 г. и че всички суми, които са предоставени или е трябвало да бъдат предоставени от Италианската република, не трябва да се считат за незаконна държавна помощ или поне не трябва да се възстановяват. Всъщност тези искания са вече отхвърлени като недопустими с Решение по дело Ирландия и др./Комисия, точка 29 по-горе. Тъй като положенията на посоченото съдебно решение по тази точка не са отменени с Решение по дело Комисия/Ирландия и др., точка 31 по-горе, те се ползват със силата на пресъдено нещо.

 Синтезирано изложение на правните основания и на твърденията за нарушения, изтъквани от жалбоподателите

45      В подкрепа на своето искане за отмяна жалбоподателите по същество изтъкват правни основания и твърдения за нарушения, които частично се припокриват, макар и формално предметът им да е различен, защото всеки един от тях оспорва обжалваното решение само доколкото, когато става въпрос за Италианската република (дело T‑60/06 RENV) и за Eurallumina (дело T‑62/06 RENV), то се отнася за италианското освобождаване от акциз, когато става въпрос за Ирландия (дело T‑50/06 RENV) и за AAL (дело T‑69/06 RENV), то се отнася за ирландско освобождаване от акциз и когато става въпрос за Френската република (дело T‑56/06 RENV), то се отнася за френското освобождаване от акциз. Тези правни основания и твърдения за нарушения се извеждат от нарушения на принципа на правна сигурност, на презумпцията за действителност и за полезен ефект на актовете на Съюза, на принципа lex specialis derogat legi generali, на принципа на добра администрация, на принципа на estoppel [отхвърляне на възражение, противоречащо на предишно изявление], на принципа за спазването на разумен срок и на принципа за защита на оправданите правни очаквания, както и от нарушения на член 3, параграф 1, буква м) ЕО, на член 87, параграфи 1 и 3 ЕО и на членове 88 ЕО и 157 ЕО, на кодифицираните правила в член 1, буква б), подточки i), iii) и iv) от Регламент № 659/1999, на член 14, параграф 1 и на членове 17—19 от същия регламент, на член 18 от Директива 2003/96 във връзка с разпоредбите на приложение II към нея, на правилата, регулиращи помощите за защита на околната среда, в частност точка 82, буква a) от Насоките на Общността относно използването на държавна помощ за опазването на околната среда (ОВ C 37, 2001 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 251), и на Насоките за националната регионална помощ (ОВ C 74, 1998 г., стр. 9), както и на нарушение на задължението за мотивиране.

46      Първо, важно е да се подчертае, че правните основания и твърденията за нарушения, изтъквани от жалбоподателите, са насочени по-специално срещу резултата, до който стига Комисията в обжалваното решение, като прилага правилата за държавните помощи към спорните освобождавания от акциз. Жалбоподателите по същество изтъкват, че не би могло да бъде законосъобразно този резултат да противоречи на правните последици на решенията за разрешение на Съвета, последно от които е Решение 2001/224. Такъв бил случаят обаче с обжалваното решение, което констатира или почива на констатацията, че спорните освобождавания от акциз, предоставени от Италианската република, от Ирландия и от Френската република до 31 декември 2003 г., съставляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, и което разпорежда, че тъй като те са несъвместими с общия пазар, следва да бъдат възстановени от техните получатели, макар че Съветът е разрешил на съответните държави членки да прилагат тези освобождавания от акциз до 31 декември 2006 г. Освен това AAL изтъква, че прилагането на правилата за държавни помощи не може да води в случая до резултат, който противоречи на целта, преследвана от член 3, параграф 1, буква м) ЕО и от член 157 ЕО, а именно защита и укрепване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза. С обжалваното решение обаче се намалила конкурентоспособността на промишлеността на Съюза в международен контекст.

47      Второ, правните основания и твърденията за нарушения, изтъквани от Италианската република, от Френската република и от AAL, са насочени срещу обжалваното решение по-специално доколкото то почива на направената от Комисията квалификация като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО на спорните освобождавания от акциз, предоставени до 31 декември 2003 г.

48      Трето, правните основания и твърденията за нарушения, изтъквани от Италианската република, от Ирландия и от AAL, са насочени срещу обжалваното решение по-специално доколкото то почива на направената от Комисията квалификация по-скоро като нови помощи, отколкото като заварени помощи по смисъла на член 88 ЕО, на италианското освобождаване от акциз и на ирландското освобождаване от акциз, предоставени до 31 декември 2003 г., като за последното се изключи периодът преди 17 юли 1990 г.

49      Четвърто, правните основания и твърденията за нарушения, изтъквани от Италианската република, са насочени срещу обжалваното решение по-специално доколкото в него се констатира, че държавната помощ, за която се твърди, че е предоставена до 31 декември 2003 г. чрез италианското освобождаване от акциз, не може да бъде обявена за съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3 ЕО, поради това че чрез Eurallumina тя била тясно свързана с осъществяването на цели за защита на околната среда или че улеснила икономическото развитие на Сардиния.

50      Пето, правните основания и твърденията за нарушения, изтъквани от жалбоподателите, са насочени срещу обжалваното решение по-специално доколкото то нарежда на Френската република, на Ирландия и на Италианската република да поискат от получателите възстановяване на държавните помощи, за които се твърди, че са предоставени до 31 декември 2003 г. чрез спорните освобождавания от акциз.

51      В случая е уместно да се разгледат най-напред изтъкваните от жалбоподателите правни основания или твърдения за нарушения, изведени по същество от незаконосъобразното прилагане на правилата за държавните помощи към спорните освобождавания от акциз, прилагани от Италианската република, Ирландия и Френската република до 31 декември 2003 г. на базата на решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224, и в съответствие с тях.

 Относно правните основания и твърденията за нарушения, изведени от незаконосъобразното прилагане на правилата в областта на държавните помощи към освобождавания от акциз, прилагани въз основа и в съответствие с решения за разрешение на Съвета

52      По дело T‑50/06 RENV с второто и четвъртото си правно основание Ирландия поддържа по-специално че с обжалваното решение Комисията е нарушила принципа на правна сигурност и принципа на estoppel, доколкото е стигнала до извод за частична несъвместимост с общия пазар на ирландското освобождаване от акциз, прилагано до 31 декември 2003 г., като се изхожда от правилата за държавни помощи, въпреки че това освобождаване от акциз е било разрешено с решения за разрешение на Съвета, последното от които Решение 2001/224, и е в съответствие с тях. Тя отбелязва, че Комисията никога не е оспорвала законосъобразността на решенията за разрешение на Съвета. Освен това с четвъртото си правно основание Ирландия изтъква по-специално че с обжалваното решение Комисията е нарушила принципа на estoppel, доколкото е приложила правилата за държавни помощи към ирландското освобождаване от акциз твърде дълго време след като е узнала за помощта, която се твърди, че е предоставена на това основание.

53      По дело T‑56/06 RENV с второто си правно основание Френската република твърди, че с обжалваното решение Комисията е нарушила принципа на правна сигурност, доколкото е наредила възстановяване на помощта, за която се твърди, че е предоставена между 3 февруари 2002 г. и 31 декември 2003 г. въз основа на френското освобождаване от акциз, макар че прилагането на това освобождаване ѝ е било разрешено с решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224.

54      По дело T‑60/06 RENV с шестото си правно основание Италианската република поддържа, че с обжалваното решение Комисията е нарушила по-специално презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза, доколкото е разпоредила възстановяване на помощта, за която се твърди, че е предоставена между 3 февруари 2002 г. и 31 декември 2003 г. въз основа на италианското освобождаване от акциз, макар че прилагането на това освобождаване ѝ е било разрешено с решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224.

55      По дело T‑62/06 RENV с второто си правно основание Eurallumina твърди, че с обжалваното решение Комисията е нарушила принципа на правна сигурност, презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза и принципа lex specialis derogat legi generali, доколкото е стигнала до извод за частична несъвместимост с общия пазар, като се изхожда от правилата в областта на държавните помощи, на италианското освобождаване от акциз, прилагано до 31 декември 2003 г., макар че това освобождаване от акциз е било разрешено с решения за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224, и е в съответствие с тях. Освен това с третото си правно основание Eurallumina изтъква, че с обжалваното решение Комисията е нарушила принципа на добрата администрация, доколкото е разпоредила да се възстанови помощта, за която се твърди, че е предоставена между 3 февруари 2002 г. и 31 декември 2003 г. въз основа на италианското освобождаване от акциз, без да се държи сметка, че на Италианската република ѝ е било разрешено да прилага това освобождаване от акциз с решения за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224.

56      По дело T‑69/06 RENV с второто си правно основание AAL твърди по-специално че с обжалваното решение Комисията е нарушила принципа на правна сигурност, принципа на полезния ефект на актовете на Съюза и принципа lex specialis derogat legi generali, както и че е допуснала злоупотреба с власт, доколкото е стигнала до извод за частична несъвместимост с общия пазар, като се изхожда от правилата в областта на държавните помощи, на ирландското освобождаване от акциз, прилагано до 31 декември 2003 г., въпреки че това освобождаване от акциз е било предоставено въз основа на решения за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224, и е в съответствие с тях. Освен това с петото си правно основание AAL изтъква, че с обжалваното решение Комисията е нарушила принципа на правна сигурност, принципа за спазване на разумен срок и принципа на добрата администрация, доколкото е приложила правилата за държавни помощи към ирландското освобождаване от акциз твърде дълго време след като е узнала за него. Накрая, с четвъртото си правно основание AAL поддържа, че Комисията е нарушила по-специално принципа на правна сигурност, като е приела обжалваното решение, с което се разпорежда възстановяване на помощта, за която се твърди, че е предоставена между 3 февруари 2002 г. и 31 декември 2003 г. въз основа на ирландското освобождаване от акциз, въпреки че на Ирландия ѝ е било разрешено да прилага това освобождаване от акциз с решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224.

57      По дела T‑50/06 RENV, T‑56/06 RENV, T‑60/06 RENV, T‑62/06 RENV и T‑69/06 RENV Комисията опровергава всички аргументи на жалбоподателите и иска да се отхвърлят всички правни основания и твърдения за нарушения, изведени от незаконосъобразно прилагане на правилата за държавните помощи към освобождаванията от акциз въз основа на решения за разрешение на Съвета и в съответствие с тях.

58      В съответствие с принципа на процесуална икономия изглежда уместно да се разгледат, на първо място, правните основания и твърденията за нарушения, изведени от нарушението на принципа на правната сигурност и/или на презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза. Чрез тях жалбоподателите по същество упрекват Комисията, че като е приела в обжалваното решение, че спорните освобождавания от акциз, прилагани от Италианската република, Ирландия и Френската република до 31 декември 2003 г., съставляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, и е разпоредила да се поиска възстановяването им от получателите поради несъвместимостта им с общия пазар, тя е обезсилила частично правните последици на решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224, с които на съответните държави членки се разрешава да прилагат това освобождаване от акциз до 31 декември 2006 г.

59      В това отношение следва да се напомни, че актовете на институциите на Съюза по принцип се ползват от презумпцията за законосъобразност и следователно произвеждат правно действие, докато не бъдат оттеглени, отменени в производство по жалба за отмяна или обявени за недействителни в резултат на преюдициално запитване или на възражение за незаконосъобразност (вж. Решение на Съда от 5 октомври 2004 г. по дело Комисия/Гърция, C‑475/01, Recueil, стр. I‑8923, точка 18 и цитираната съдебна практика).

60      Като изключение от този принцип за актовете, опорочени от нередовност, която е явно толкова сериозна, че не може да бъде допусната от правния ред на Съюза, трябва да се счита, че не произвеждат правно действие, дори временно, тоест да се приемат за правно несъществуващи. Това изключение има за цел да запази равновесието между две основни, но понякога противоположни изисквания, на които трябва да отговаря даден правен ред, а именно стабилността на правоотношенията и спазването на законността (вж. Решение по дело Комисия/Гърция, точка 59 по-горе, точка 19 и цитираната съдебна практика).

61      Тежестта на последиците, които са свързани с констатирането на несъществуването на даден акт на общностните институции, изисква по съображения за правна сигурност тази констатация да бъде запазена само за съвсем крайни хипотези (вж. Решение по дело Комисия/Гърция, точка 59 по-горе, точка 20 и цитираната съдебна практика).

62      Освен това от постоянната съдебна практика е видно, че принципът на правна сигурност цели да се осигури предвидимост на правните положения и отношения, свързани с правото на Съюза (Решение на Съда от 10 април 2003 г. по дело Schulin, C‑305/00, Recueil, стр. I‑3525, точка 58 и Решение от 15 септември 2005 г. по дело Ирландия/Комисия, C‑199/03, Recueil, стр. I‑8027, точка 69). За тази цел най-важно е институциите на Съюза да зачитат неизменяемостта на приетите от тях и засягащи правното и материално положение на субектите на правото актове, така че тези актове да не могат да се променят, без да се зачитат правилата за компетентност и процедурните правила (вж. Решение на Общия съд от 21 октомври 1997 г. по дело Deutsche Bahn/Комисия, T‑229/94, Recueil, стр. II‑1689, точка 113 и цитираната съдебна практика). Все пак, ако правният субект, чието материално и правно положение се засяга от разглеждания акт, не е спазил определените в акта условия, той не може успешно да се позовава на нарушение на принципа на правна сигурност (вж. Решение на Общия съд от 25 март 1999 г. по дело Forges de Clabecq/Комисия, T‑37/97, Recueil, стр. II‑859, точка 98 и цитираната съдебна практика). Зачитането на принципа на правната сигурност изисква също така институциите на Съюза по принцип да избягват непоследователността, която би могла да настъпи при прилагане на различните разпоредби от правото на Съюза и най-вече в хипотезата, когато тези разпоредби са ориентирани към една и съща цел, каквато е ненарушената конкуренция в общия пазар (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 15 юни 1993 г. по дело Matra/Комисия, C‑225/91, Recueil, стр. I‑3203, точки 41 и 42 и Решение на Общия съд от 31 януари 2001 г. по дело RJB Mining/Комисия, T‑156/98, Recueil, стр. II‑337, точка 112 и цитираната съдебна практика).

63      Освен това, доколкото настоящите правни основания и твърдения за нарушения поставят въпроса за отграничаване на правилата за хармонизация на данъчните законодателства — и по-специално на тези за акциза — от правилата в областта на държавните помощи, важно е да се напомни следното.

64      Към момента на настъпване на фактите член 2 ЕО по-специално гласеше, че Общността има за задача „създаването на общ пазар“. За целите, посочени в член 2 ЕО, член 3, параграф 1, букви в) и ж) ЕО предвиждаше, че дейността на Общността включва при условията и според графика, предвидени от Договора за ЕО, „вътрешен пазар, характеризиращ се с премахването, между държавите членки, на пречките за свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали“, както и „система, осигуряваща ненарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар“.

65      Договорът за ЕО дава правомощия на Общността да взема мерки за премахване на различни видове нарушаване, което възпрепятства правилното функциониране на общия пазар.

66      Член 93 ЕО има за предмет да намали пречките за търговския обмен, произтичащи от различията в националните данъчни системи, дори когато те се прилагат без дискриминация (Решение на Съда от 27 февруари 1980 г. по дело Комисия/Дания, 171/78, Recueil, стр. 447, точка 20). Текстът, намиращ се в сила към момента на настъпване на фактите, гласеше, че „Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент и с Комитета по икономическите и социалните въпроси, приема разпоредби за хармонизирането на законодателствата относно данъците върху оборота, акцизите и други видове косвено данъчно облагане, доколкото е необходимо такова хармонизиране, за да се гарантира създаването и функционирането на вътрешния пазар в срока, предвиден в член 14“. Така по силата на член 93 ЕО Съветът бе оправомощен да сближава националните законодателства относно акциза, доколкото това е необходимо, за да се осигури установяването и функционирането на вътрешния пазар (вж. в този смисъл Решение на Съда от 17 юни 1999 г. по дело Socridis, C‑166/98, Recueil, стр. I‑3791, точка 25 и заключението на генералния адвокат Mischo във връзка с това решение, Recueil, стр. I‑3793, точка 53).

67      От съображенията, както и от член 1, параграф 1 от Директива 92/81, приета на основание член 93 ЕО, е видно, че чрез хармонизация на акциза върху минералните масла тя цели да осъществи свободното движение на разглежданите стоки и по този начин да насърчи доброто функциониране на вътрешния пазар (Решение на Общия съд от 27 септември 2000 г. по дело BP Chemicals/Комисия, T‑184/97, Recueil, стр. II‑3145, точка 61).

68      Освен това от шесто съображение и от член 8, параграф 4 от Директива 92/81 е видно, че в областите, обхванати от хармонизацията на акциза върху минералните масла, не могат да се приемат допълнителни освобождавания от акциз едностранно от държавите членки, а е необходима намесата на Съвета, който — като действа единодушно по предложение на Комисията — поради специфични политически съображения може да даде разрешение на държавите членки да въвеждат такива отклонения от установения режим, когато и докато това е съвместимо с доброто функциониране на вътрешния пазар.

69      Шесто съображение от Директива 92/81 предвижда, че „следва да се позволи на държавите членки, ако желаят, да предвидят някои други случаи на освобождаване или намалени данъчни ставки на собствената си територия, когато това не води до нарушаване на конкуренцията“. От това съображение е видно, че целият член 8, параграф 4 от Директива 92/81 трябва да се тълкува в светлината на нарушаването на конкуренцията, което биха могли да причинят мерките за прилагане на тази разпоредба (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело BP Chemicals/Комисия, точка 67 по-горе, точка 62).

70      Това се потвърждава от осмо съображение от Директива 92/81, което излага необходимостта „да се установи обща процедура за разглеждане на всички освобождавания от акциз или намалени данъчни ставки, предвидени от тази директива, за да се провери дали те [остават] съвместими с доброто функциониране на вътрешния пазар“, както и от член 8, параграф 5 от същата директива, от който произтича, че Съветът, като действа единодушно по предложение на Комисията, преразглежда решенията си за разрешение, когато Комисията счита, че разрешените освобождавания от акциз или намалени ставки повече не могат да бъдат запазени, по-специално по причини, свързани с нелоялна конкуренция или нарушение във функционирането на вътрешния пазар.

71      Нарушенията на конкуренцията, произтичащи от държавните помощи, се разглеждат от Комисията в рамките на режим на предварително разрешаване от Комисията, подлежащо на контрол от Съда на Съюза. В приложение на член 88, параграф 3 ЕО държавите членки всъщност са подчинени на процедура за задължително уведомяване на Комисията. Тази процедура се отнася за всички държавни помощи, включително данъчните. Държавите членки не могат да прилагат своите проекти, преди Комисията да ги е одобрила. Комисията разглежда съвместимостта на помощите с вътрешния пазар не в зависимост от формата, която могат да приемат, а в зависимост от тяхното действие. Формулираният в член 87 ЕО принцип за несъвместимост с вътрешния пазар всъщност се прилага за помощи „под каквато и да било форма“, и в частност за някои данъчни мерки. Комисията може да реши, че съответната държава членка трябва да измени или премахне помощите, които Комисията счита за несъвместими с вътрешния пазар. Когато помощите са били вече приложени в нарушение на процедурните правила, премахването им по принцип предполага, че съответната държава членка трябва да ги възстанови от получателите им.

72      От точки 64—71 по-горе е видно, че правилата за хармонизация на националните данъчни законодателства — по-специално на правилата, свързани с акцизите и формулирани в член 93 ЕО и в Директива 92/81 — и правилата в областта на държавните помощи, предвидени в членове 87—89 ЕО, са насочени към една и съща цел, а именно насърчаване на доброто функциониране на вътрешния пазар, като се борят по-конкретно срещу нарушаването на конкуренцията. Като се има предвид тяхната обща цел, взаимосвързаното прилагане на тези различни правила налага да се приеме, противно на поддържаното от Комисията, че понятието за нарушаване на конкуренцията има еднакъв обхват и смисъл в областта на хармонизацията на националните данъчни законодателства и в областта на държавните помощи. Освен това от точки 66—70 по-горе произтича, че формулираните в член 93 ЕО и в Директива 92/81 правила за хармонизация на националните данъчни законодателства, и по-специално на тези за акцизите, изрично възлагат на институциите на Съюза, а именно на Комисията, която предлага, и на Съвета, който решава, отговорността да се прецени дали е налице евентуално нарушение на конкуренцията, за да разрешат или да не разрешат на дадена държава членка да приложи или да продължи да прилага освобождаване от хармонизирания акциз, на основание член 8, параграф 4 от Директива 92/81, или е налице евентуална нелоялна конкуренция или нарушение във функционирането на вътрешния пазар, оправдаващо преразглеждане на вече издадено въз основа на този член разрешение в съответствие с член 8, параграф 5 от Директива 92/81. В случай на отрицателна преценка в това отношение Комисията може да предложи на Съвета да не разрешава поисканото освобождаване от акциз или евентуално да отмени или измени вече издаденото разрешение за освобождаване от акциз. В случай че преценката на Съвета в това отношение е различна, Комисията може да прибегне до правомощията си по член 230 ЕО, като подаде до съда на Съюза жалба за отмяна на решението на Съвета, с което се разрешава дадено освобождаване от акциз или се продължава вече издадено разрешение за освобождаване от акциз, за да се осъществи контрол върху обективното отсъствие на всякакво нарушаване на конкуренцията, всякаква нелоялна конкуренция или всякакво нарушение във функционирането на вътрешния пазар, до които това освобождаване е довело.

73      На последно място, следва да се припомни, че според съдебната практика понятието за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО отразява обективно положение и не зависи от поведението или от декларациите на институциите (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Ирландия и др., точка 31 по-горе, точка 72). Член 87, параграф 1 ЕО обявява за несъвместима с вътрешния пазар всяка помощ, прилагана от държава членка или чрез държавни ресурси под каквато и да е форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставянето в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на определени стоки, доколкото тя засяга търговията между държавите членки. Така тази разпоредба се отнася за решенията на държавите членки, които с оглед преследването на присъщите им икономически и социални цели предоставят чрез едностранни и самостоятелни решения ресурси на предприятия или на други правни субекти или им осигуряват преимущества, предназначени да способстват за осъществяването на преследваните икономически или социални цели (Решение на Съда от 27 март 1980 г. по дело Denkavit italiana, 61/79, Recueil, стр. 1205, точка 31 и Решение на Общия съд от 5 април 2006 г. по дело Deutsche Bahn/Комисия, T‑351/02, Recueil, стр. II‑1047, точка 100).

74      От изложеното следва, че за да могат дадени преимущества да бъдат квалифицирани като помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, отговорността за прилагането им трябва да се носи от държавата (вж. Решение на Съда от 16 май 2002 г. по дело Франция/Комисия, С‑482/99, Recueil, стр. I‑4397, точка 24 и цитираната съдебна практика; Решение от 5 април 2006 г. по дело Deutsche Bahn/Комисия, точка 73 по-горе, точка 101), като се припомни, че въпросът за вменяването на отговорност на държавата за дадена помощ е различен от въпроса за установяване дали помощта е отпусната чрез използване на държавни ресурси (вж. Решение от 5 април 2006 г. по дело Deutsche Bahn/Комисия, посочено по-горе, точка 103 и цитираната съдебна практика).

75      Именно в светлината на припомнените в точки 59—74 по-горе правила трябва да се изследва дали, както се поддържа от жалбоподателите, Комисията е нарушила принципа на правна сигурност и презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза, доколкото пренебрегнала незаконосъобразно някои правни последици на решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224, като в обжалваното решение е приложила правилата в областта на държавните помощи към спорните освобождавания от акциз, предоставяни до 31 декември 2003 г.

76      В конкретния случай Комисията не оспорва, че Италианската република, Ирландия и Френската република са се основавали на решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224, за да приложат или да продължат да прилагат спорните освобождавания от акциз до 31 декември 2003 г. съответно в Сардиния, в района на Шанън и в района на Гардан, в полза на Eurallumina, AAL и Alcan. Всъщност, както е отбелязано в точка 68 по-горе, тези решения за разрешение са били необходимо условие, за да могат съответните държави членки да прилагат законосъобразно споменатите освобождавания от акциз. Освен това от съображение 99 от обжалваното решение е видно, че Комисията допуска, че „държавите членки […] са имали основание да се доверят на съдържанието на Решения 92/510/ЕИО, 93/697/ЕО, 96/273/ЕО, 97/425/ЕО, 1999/255/ЕО, 1999/880/ЕО и 2001/224/ЕО“.

77      Решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224, разрешават ясно и недвусмислено на Италианската република, на Ирландия и на Френската република да приложат или да продължат да прилагат най-късно до 31 декември 2006 г. освобождавания от акциз на минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид съответно в Сардиния, в района на Шанън и в района на Гардан, при единственото условие за евентуално предварително разглеждане от Съвета въз основа на предложение от Комисията в съответствие с предвидената в член 8, параграф 5 от Директива 92/81 процедура (вж. точка 6 по-горе). Доколкото тези решения са били съпътствани от някои ограничителни условия по отношение на географския обхват и срока, те са имали задължителен характер за съответните държави членки, което впрочем е взето предвид от Комисията в съображения 17 и 63 от обжалваното решение.

78      Не се спори, че Италианската република, Ирландия и Френската република са се съобразили напълно с ограничителните условия по отношение на географския обхват и срока, посочени в решенията за разрешение на Съвета. Те са приложили или са продължили да прилагат спорните освобождавания от акциз само в районите, посочени в решенията за разрешение на Съвета, а именно съответно в Сардиния, в района на Шанън и в района на Гардан. Освен това те са прилагали спорните освобождавания от акциз през периода на действие на решенията за разрешение на Съвета, а именно до 31 декември 2006 г.

79      Комисията действително поддържа, че решенията за разрешение на Съвета са били необходимо, но недостатъчно условие за прилагане на спорните освобождавания от акциз от съответните държави членки. Според нея въпросните решения не предрешавали това, че ако представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, спорните освобождавания от акциз е следвало да ѝ бъдат съобщени и да бъдат разрешени от нея в съответствие с член 88 ЕО. Условният характер на решенията за разрешение на Съвета по отношение на последващо прилагане на процедурите и на правилата за държавна помощ се засвидетелствал от пето съображение от Решение 2001/224, което се позовава изрично на евентуални процедури и решения на Комисията по силата на членове 87 ЕО и 88 ЕО.

80      В това отношение следва да се изтъкне, от една страна, че както самата Комисия признава в съображение 97 от обжалваното решение, решенията за разрешение на Съвета, предшестващи Решение 2001/224, „не [споменават] за възможно противоречие с правилата за държавните помощи, нито за задължение за уведомяване“. Следователно не може да се счита, че Съветът изрично е поставил действието на споменатите решения в зависимост от уведомяването на Комисията за спорните освобождавания от съответните държави членки в съответствие с член 88 ЕО и от приемането от Комисията на решение да не повдига възражение или на положително решение в областта на държавните помощи.

81      От друга страна, противно на поддържаното от Комисията, съображение 5 от Решение 2001/224, както то е частично възпроизведено в точка 15 по-горе, не може да се разглежда като изрична проява на волята на Съвета да постави действието на разрешението си в зависимост от изпълнението на задължението на съответните държави членки да уведомят Комисията за спорните освобождавания от акциз в съответствие с член 88 ЕО и от приемането от Комисията на решение да не повдига възражение или на положително решение по отношение на тях, като причините за това са следните.

82      Преди всичко, отстояваното от Комисията тълкуване на съображение 5 от Решение 2001/224 е мълчаливо, но по необходимост опровергано от Съвета в отговора му на въпросите на Общия съд (вж. точка 36 по-горе). Поканен да отговори на въпроса дали приключило с окончателно отрицателно решение на Комисията, както е в случая, разглеждане на спорните освобождавания от акциз от гледна точка на правилата в областта на държавните помощи би могло да доведе до преждевременно прекратяване на тези освобождавания от акциз, въпреки текста на член 1 от Решение 2001/224, с който на Италианската република, на Ирландия и на Френската република се разрешава да продължат да прилагат освобождаванията от акциз до 31 декември 2006 г., той отговаря, че след като Комисията не е предприела никакви действия — било като упражни правомощията си по член 230 ЕО, било като направи ново предложение на основание член 8, параграф 4 от Директива 92/81 в съответствие с член 8, параграф 5 от същата директива, — „Решение 2001/224 е останало валидно и на [съответните] държави членки е било разрешено да се осланят на разрешението, което то съдържа, за да продължат да прилагат спорните освобождавания от акциз“. От този отговор произтича, че Съветът не е имал волята да постави действието на Решение 2001/224 в зависимост от евентуални последващи процедури и решения на Комисията в областта на държавните помощи.

83      Във всички случаи, не може да бъде възприето защитаваното от Комисията тълкуване на съображение 5 от Решение 2001/224 и на съдържащото се в това съображение позоваване на евентуални процедури и решения по силата на членове 87 ЕО и 88 ЕО, тъй като при обстоятелствата в конкретния случай това тълкуване би довело до непоследователно прилагане на правилата за хармонизация на данъчните законодателства, по-специално отнасящите се до акцизите, както и на правилата в областта на държавните помощи, което би противоречало на изискванията, произтичащи от спазването на принципа на правна сигурност (вж. точка 62 по-горе).

84      На първо място, това тълкуване не позволява да се стигне до последователно прилагане на различните правни норми на Съюза, за които става въпрос в конкретния случай, тъй като съгласно правилата, изложени в точки 66—68 по-горе, последователните решения за разрешение на Съвета, приети единодушно по предложение на Комисията, са почивали на обща преценка на Съвета и на Комисията, че спорните освобождавания от акциз не водят до нарушаване на конкуренцията и не засягат доброто функциониране на вътрешния пазар, като от това следва, че a priori не е бил налице един от елементите на определението за държавна помощ по смисъла на член 87 ЕО, а именно да се нарушава конкуренцията.

85      Тази обща преценка на Съвета и на Комисията се потвърждава от четвърто съображение от Решение 92/510, чийто текст гласи, че „Комисията и всички държави членки приемат, че всички тези освобождавания от акциз […] не водят до нарушаване на конкуренцията и не засягат доброто функциониране на вътрешния пазар“, както и от сходно съждение, съдържащо се в четвърто съображение от Решение 93/697 и от Решение 96/273.

86      Освен това преценката е потвърдена в Решение по дело Комисия/Ирландия и др., точка 31 по-горе (точка 83), в което Съдът констатира, че „към момента на приемане на решенията на Съвета за разрешаване на спорните освобождавания Комисията е счела, че последните не водят до нарушаване на конкуренцията и не засягат доброто функциониране на вътрешния пазар“.

87      Преценката е потвърдена още веднъж от Съвета в отговора му на въпросите на Общия съд (вж. точка 36 по-горе), където той посочва, че „упражнявайки предоставените му от член 93 ЕО правомощия и следователно е отчитайки изискването за добро функциониране на вътрешния пазар, като е бил наясно, че става въпрос за трима специфични бенефициери и за трима други оператори в други държави, които също произвеждат двуалуминиев триоксид, той е дал разрешения на съответните три държави членки да продължат да прилагат [спорните освобождавания от акциз], чиито съдържание, обхват и действие са били добре известни до определена дата както [на него], така и на Комисията“.

88      Освен това, според общата преценка на Съвета и на Комисията, в пето съображение от Решение 97/425, в четвърто съображение от Решение 1999/255, в съображение 4 от Решение 1999/880, както и — при подобна формулировка — в четвърто съображение от Решение 1999/255 се предвижда, че „Комисията ще проверява редовно […] освобождаванията, за да гарантира съвместимостта им с функционирането на вътрешния пазар и с други цели на Договора [за ЕО]“.

89      Накрая, в съображение 97 от обжалваното решение самата Комисия приема, че в момента, в който решенията за разрешение, последното от които е Решение 2001/224, са били приети от Съвета с единодушие въз основа на нейното собствено предложение, „[с]е оказва[ло] следователно, че не е [бил] налице един от елементите на определението за държавна помощ съгласно член 87 от Договора, а именно да се нарушава конкуренцията“.

90      Като се има предвид общата преценка на Съвета и на Комисията, послужила като основание на всички решения за разрешение на Съвета, според която спорните освобождавания от акциз не са водели до нарушаване на конкуренцията и не са засягали доброто функциониране на вътрешния пазар, би било непоследователно съображение 5 от Решение 2001/224 и позоваването в него на евентуални процедури и решения по силата на членове 87 ЕО и 88 ЕО да се тълкуват в смисъл, че Съветът е възнамерявал да постави действието на Решение 2001/224 в зависимост от евентуални процедури и решения на Комисията в областта на държавните помощи. Напротив, тази обща преценка съответства на противното тълкуване, според което Съветът не е възнамерявал да постави действието на Решение 2001/224 в зависимост от резултата от евентуални последващи процедури и решения в областта на държавните помощи.

91      На второ място, защитаваното от Комисията тълкуване не позволява да се стигне до последователно прилагане на различните правни норми на Съюза, за които става въпрос в случая, тъй като избирателността на спорните освобождавания от акциз в регионален план е била последица, произтичаща пряко от решенията за разрешение на Съвета, които са установили ограничителни условия за прилагане на спорните освобождавания от акциз в географски план. Както се изтъква от самата Комисия в съображения 17 и 63 от обжалваното решение, не е могло спорните освобождавания от акциз, както се предвижда в разглежданите национални законодателства, да бъдат приложени за цялата територия на съответните държави членки, а само в районите, посочени в приложение І към Решение 2001/224, към което препраща член 1, параграф 1 от същото решение, и както е посочено в съображение 63 от обжалваното решение, те „са били избирателни в регионален план, тъй като решенията [за разрешение на Съвета] са разрешавали освобождаванията от акциз само за определени райони, и на потенциалните инвеститори, които са желаели да направят инвестиции в производството на двуалуминиев триоксид в други райони, не е било гарантирано получаването на подобно третиране“. Следователно избирателността на тези мерки в регионален план не е можела a priori да бъде вменена на съответните държави членки, а всъщност е произтичала от решенията за разрешение на Съвета.

92      Като се държи сметка за факта, че избирателността на спорните освобождавания от акциз в регионален план е произтичала не от едностранни и самостоятелни решения на съответните държави членки, а от решенията за разрешение на Съвета, съображение 5 от Решение 2001/224 и позоваването в него на евентуални процедури и решения по силата на членове 87 ЕО и 88 ЕО би било непоследователно да се тълкуват в смисъл, че Съветът възнамерявал да постави действието на Решение 2001/224 в зависимост от евентуални процедури и решения на Комисията в областта на държавните помощи. Напротив, този факт съответства на противното тълкуване, според което Съветът не е възнамерявал да постави действието на Решение 2001/224 в зависимост от евентуални последващи процедури и решения в областта на държавните помощи.

93      На трето място, отстояваното от Комисията тълкуване не позволява да се стигне последователно прилагане на различните правни норми на Съюза, за които става въпрос в случая, тъй като неспазването от Италианската република, от Ирландия и от Френската република на установената с Директива 92/82 минималната акцизна ставка, която за разглеждания период е възлизала на 13 EUR на 1000 kg, се е намирало в съответствие с решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224, с които на съответните държави членки се е разрешавало да приложат или да продължат да прилагат спорните освобождавания от акциз до 31 декември 2006 г. Както самата Комисия изтъква в съображение 76 от обжалваното решение, „трите [разрешени от Съвета] освобождавания от акциз са били пълни“. При това положение те са се различавали от намаленията на акцизи или от прилагането на диференцирани акцизни ставки, които са били разрешени с решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224, при изричното условие че с прилаганите ставки се спазват задълженията, предвидени от Директива 92/82, и по-точно минималните акцизни ставки, установени от нея. Следователно за неплащането от Eurallumina, от AAL и от Alcan преди 31 декември 2006 г. на акциз в размер поне на определената с Директива 92/82 минимална акцизна ставка, която за разглеждания период е възлизала на 13 EUR на 1000 kg, отговорността принадлежи на решенията на Съвета, с които на Италианската република, на Ирландия и на Френската република се е разрешавало да продължат да прилагат до тази дата пълно освобождаване от акциз върху минералните масла, използвани като горива при производството на двуалуминиев триоксид съответно в Сардиния, в района на Шанън и в района на Гардан.

94      С оглед на естеството на разрешените мерки, а именно пълното освобождаване от акциз вместо намаления на акцизите при спазване на минималната акцизна ставка, определена от Директива 92/82, би било парадоксално да се счита, че чрез съображение 5 от Решение 2001/224 Съветът е възнамерявал да изрази волята си да постави действието на посоченото решение в зависимост от последващо решение на Комисията в областта на държавните помощи, каквото е обжалваното решение, съгласно което съответните държави членки биха могли законосъобразно да приложат единствено намаления на акцизите, при условие че прилаганите ставки отговарят на изискването за минималната акцизна ставка от 13 EUR на 1000 kg, установена с Директива 92/82 (вж. съображение 76 и член 4 от обжалваното решение). За сметка на това естеството на разрешените от Съвета мерки съответства на обратното тълкуване — че той не е възнамерявал да постави действието на Решение 2001/224 в зависимост от евентуални последващи процедури и решения в областта на държавните помощи.

95      От точки 83—94 по-горе следва, че съображение 5 от Решение 2001/224 и позоваването в това съображение на евентуални процедури и решения на Комисията по силата на членове 87 ЕО и 88 ЕО не могат — както се поддържа от Комисията, — да имат предвид случаи, при които държавите членки прилагат намаления на акцизни ставки или освобождавания от акцизи, като чисто и просто се съобразяват с разрешение, издадено от институция на Съюза (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда по дело Комисия/Гърция, точка 59 по-горе, точки 15, 16, 24 и 25 и Решение от 15 юли 2010 г. по дело Комисия/Обединено кралство, C‑582/08, Сборник, стр. І‑7195, точки 47—52). Всъщност такова тълкуване би накърнило императивното изискване да се осигури съгласувано прилагане на различните разпоредби на правото на Съюза, за които става въпрос в случая, като това императивно изискване само по себе си произтича от принципа на правна сигурност (точка 62 по-горе). Следователно посоченото съображение и посоченото позоваване a priori се отнасят за случаи, различни от разглежданите, в които държавите членки прилагат намаление на акцизни ставки или освобождавания от акциз, като упражняват свобода на преценка, която правото на Съюза им предоставя (вж. в този смисъл Решение от 5 април 2006 г. по дело Deutsche Bahn/Комисия, точка 73 по-горе, точка 113; вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Socridis, точка 66 по-горе, точки 19 и 20), или като не зачитат изрично установените от него условия с оглед да се гарантира доброто функциониране на вътрешния пазар, каквито са минималните акцизни ставки, установени от Директива 92/82.

96      При това положение Комисията неоснователно поддържа, че като са продължили да прилагат спорните освобождавания от акциз за периода до 31 декември 2003 г., Италианската република, Ирландия и Френската република са нарушили условие, поставено в решенията за разрешение на Съвета, включително и в Решение 2001/224, което е поставяло действието на тези решения в зависимост от резултата от последващи процедури и решения на Комисията в областта на държавните помощи.

97      От това следва, че всички условия, поставени в решенията за разрешение на Съвета, последно от които е Решение 2001/224, са били спазени от съответните държави членки, така че те са прилагали спорните освобождавания до 31 декември 2003 г. не само като са се основавали на решенията за разрешение на Съвета, а и като чисто и просто са се съобразявали с поставените в тях условия.

98      При това следва да се отхвърлят доводите на Комисията, че решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224, във всички случаи не са можели да доведат до освобождаване на Италианската република, на Ирландия и на Френската република от задължението им да спазват процедурите и правилата в областта на държавните помощи и че при упражняването на собствената си компетентност в областта на данъчната хармонизация Съветът не е можел да навлиза в нейната почти изключителна компетентност в областта на държавните помощи. Всъщност, както е видно от цитираната в точки 73 и 74 по-горе съдебна практика, за да могат да се квалифицират като държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, преимуществата, които спорните освобождавания от акциз евентуално са предоставили на бенефициерите, е трябвало да се дължат на самостоятелно и едностранно решение на съответните държави членки. В случая обаче държавите членки са предоставили спорните преимущества, основавайки се на решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224, като са спазили всички условия, предвидени от тези решения. Както правилно отбелязват жалбоподателите в отговорите си на въпросите на Общия съд и по време на съдебното заседание, отговорността за тези преимущества е трябвало следователно да се вмени на Съюза, който посредством една от своите институции е разрешил на Италианската република, на Ирландия и на Френската република да продължат да прилагат спорните освобождавания от акциз до 31 декември 2006 г., именно при отчитане на обстоятелството че тези освобождавания от акциз не са водели до нарушаване на конкуренцията.

99      Оттук следва, че докато решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224, са били в сила и не са били нито изменени от Съвета, нито отменени от съда на Съюза, Комисията не е можела при самото упражняване на почти изключителните си правомощия, произтичащи от членове 87 ЕО и 88 ЕО, да квалифицира спорните освобождавания от акциз като държавни помощи по смисъла на член 87, параграф ЕО. Освен това, доколкото установените в член 88 ЕО процесуални задължения са произтичали от квалификацията на разглежданите мерки като държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, Комисията не е имала основание да упреква съответните държави членки, че не са я уведомили за спорните освобождавания от акциз, които те са прилагали до 31 декември 2003 г. въз основа на решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224, и при спазване на формулираните от тези решения условия.

100    Въпреки че такава отговорност ѝ се полага (вж. точка 72 по-горе), Комисията никога не е използвала правомощията, с които е разполагала, за да получи прекратяване или изменение на решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224, отмяна на тези решения или обявяване на невалидността на Директива 92/81 като цяло или само на член 8, параграф 4 от нея. В съображение 96 от обжалваното решение Комисията сама признава, че „обикновено не се очаква [тя] да прави предложения пред Съвета, които са несъвместими с други разпоредби на Договора, без да обърне внимание върху тази възможност, по-специално когато предложенията са по много конкретен въпрос и се отнасят за малък брой бенефициери, какъвто е настоящият случай, и когато тези разпоредби целят да се избегне нарушение на конкуренцията в Общността“ [неофициален превод], нито „[тя] да предлага на Съвета да даде разрешение за продължаване на съществуващо освобождаване от акциз, ако намира, че то представлява помощ, несъвместима с общия пазар“ [неофициален превод]. Също така, като се има предвид задължението на Комисията да гарантира прилагането на разпоредбите в областта на държавните помощи в съгласуваност с другите разпоредби от правото на Съюза, приложими за спорните освобождавания (точка 61 по-горе), не би следвало да се очаква, че ако счете, че някои последици, породени от решенията за разрешение на Съвета или от Директива 92/81, са несъвместими с правилата в областта на държавните помощи, тя ще се въздържа да упражни своите правомощия, за да постигне изменението или частичната отмяна на посочените решения или обявяване за невалиден на член 8, параграф 4 от Директива 92/81, въз основа на който същите тези решения са били приети.

101    Фактът, че спорните освобождавания от акциз в случая не е можело да се квалифицират като държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, не е възпрепятствало това член 8, параграф 5 от Директива 92/81 да продължи да се прилага спрямо тях, така че те са можели да бъдат подложени на „евентуални процедури в случай на смущения във функционирането на единния пазар“, както се предвижда от съображение 5 от Решение 2001/224. Така член 1, параграф 2 от Решение 2001/224 потвърждава, че срокът на издаденото от Съвета разрешение изтича на 31 декември 2006 г., „[освен при] предварително разглеждане от Съвета, въз основа на предложение от Комисията“, в съответствие с процедурата, предвидена в член 8, параграф 5 от Директива 92/81. Не се спори обаче, че на това основание Комисията никога не е представила на Съвета съответно приложение, основаващо се на съображението, че спорните освобождавания от акциз не могат повече да се запазят, по-специално по причини, свързани с нелоялна конкуренция или нарушение във функционирането на вътрешния пазар.

102    Освен това Комисията не е използвала правомощията си по член 230 ЕО, за да поиска отмяна на едно или друго от решенията за разрешение на Съвета, поради това че едно или друго от тях е опорочено поради грешка в преценката относно обективната липса на всякакво нарушаване на конкуренцията, на всякаква нелоялна конкуренция или на всякакво нарушение във функционирането на вътрешния пазар, предизвикани от спорните освобождавания от акциз. Комисията също така не е повдигнала на основание член 241 ЕО (понастоящем член 277 ДФЕС) възражение за незаконосъобразност нито на Директива 92/81 като цяло, нито единствено на член 8, параграф 4 от нея. Всъщност нито решенията за разрешение на Съвета, нито Директива 92/81 са били изцяло или отчасти отменени или обявени за невалидни от съда на Съюза.

103    На последно място, Комисията никога не е твърдяла, дори и в писмените си бележки по настоящото дело, че решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2011/224, или Директива 92/81 като цяло, или единствено член 8, параграф 4 от нея, трябва да се считат за несъществуващи актове, или дори само че посочените актове са опорочени от незаконосъобразност.

104    От изложеното следва, че както основателно се изтъква от Съвета в отговора му на въпросите на Общия съд (вж. точка 36 по-горе), в момента, в който Комисията е приела обжалваното решение, Решение 2001/224 е съществувало и е оставало валидно. Това последно решение, предшестващите го решения за разрешение на Съвета и Директива 92/81, и по-специално член 8, параграф 4 от нея, са се ползвали от презумпцията за законосъобразност, която се свързва с всеки акт на Съюза. Те са пораждали всички свои правни последици. Следователно на Италианската република, на Ирландия и на Френската република е било разрешено да се основават на решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224, за да продължават да прилагат спорните освобождавания от акциз съответно в Сардиния, в района на Шанън и в района на Гардан, по-специално до 31 декември 2003 г. По принцип тези решения са били пречка с обжалваното решение Комисията да вменява в отговорност на съответните държави членки посочените по-горе спорни освобождавания от акциз, следователно да може да ги квалифицира като държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО и да нарежда частичното им възстановяване, доколкото ги счита за несъвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 87, параграф 3 ЕО.

105    При особените обстоятелства в конкретния случай следва да се констатира, че тъй като пряко поставя под съмнение валидността на спорните освобождавания от акциз, прилагани от Италианската република, от Ирландия и от Френската република до 31 декември 2003 г., обжалваното решение също така поставя под съмнение — косвено, но неизбежно — валидността на решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224, и свързаните с тях последици. По този начин с обжалваното решение се нарушава принципът на правна сигурност, както и презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза.

106    Следователно по съединени дела T‑50/06 RENV, T‑56/06 RENV, T‑60/06 RENV, T‑62/06 RENV и T‑69/06 RENV трябва да се приемат правните основания или твърденията за нарушения, изведени от нарушаването на принципа на правна сигурност и/или на принципа за наличие на презумпция за законосъобразност на актовете на Съюза.

107    На второ място, що се отнася до твърдението за нарушение на принципа на добра администрация, изтъквано от Eurallumina по дело T‑62/06 RENV, от съдебната практика следва, че сам по себе си този принцип не предоставя права на частноправните субекти (Решение на Общия съд от 6 декември 2001 г. по дело Area Cova и др./Съвет и Комисия, T‑196/99, Recueil, стр. II‑3597, точка 43), освен когато той представлява израз на особени права (Решение на Общия съд от 4 октомври 2006 г. по дело Tillack/Комисия, T‑193/04, Recueil, стр. II‑3995, точка 127 и Решение от 13 ноември 2008 г. по дело SPM/Съвет и Комисия, T‑128/05, непубликувано в Сборника, точка 127).

108    От предходните разсъждения следва, че като е приела обжалваното решение, Комисията е засегнала по-специално освобождавания от акциз, които, както следва от съображения 18, 20 и 63 от обжалваното решение, са били прилагани от Италианската република спрямо Eurallumina за завода ѝ в Сардиния, в приложение на разрешението, дадено от Съвета в Решение 2001/224. Докато обаче решенията за разрешение на Съвета, последното от които е Решение 2001/224, са се намирали в сила и не са били нито изменени от Съвета, нито отменени от съда на Съюза, принципът на правна сигурност, както и принципът за наличие на презумпцията за законосъобразност на актовете на Съюза са представлявали пречка при упражняване на почти изключителните си правомощия в областта на държавните помощи Комисията да приеме решение, явяващо се в противоречие с породените от Решение 2001/224 последици, като по-специално поставя под съмнение специфичните права, които Италианската република е предоставила на Eurallumina в приложение на това последно решение.

109    От посоченото следва, че като е приела обжалваното решение, без да държи сметка за специфичните права, които Италианската република е предоставила на Eurallumina в приложение на Решение 2001/224 и които като произтичащи от това последно решение последици са били правно защитени от принципа на правна сигурност и от принципа за наличие на презумпция за законосъобразност на актовете на Съюза, Комисията е нарушила и принципа на добрата администрация.

110    Без да се налага да се разглеждат останалите правни основания или твърдения за нарушения, изтъквани от Ирландия по дело T‑50/06 RENV, от AAL по дело T‑69/06 RENV, от Италианската република по дело T‑60/06 RENV, от Eurallumina по дело T‑62/06 RENV и от Френската република по дело T‑56/06 RENV, следва обжалваното решение да се отмени, доколкото в него се констатира или то почива на констатацията, че освобождаванията от акцизи върху минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид, прилагани от Френската република, от Ирландия и от Италианската република до 31 декември 2003 г., представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО и доколкото с него се разпорежда на Френската република, на Ирландия и на Италианската република да предприемат всички необходими мерки, за да се възстановят посочените освобождавания от техните бенефициери, тъй като последните не са заплатили акциз от поне 13,01 EUR на 1000 kg тежки минерални масла.

 По съдебните разноски

111    По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

112    Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, включително отнасящите се до обезпечителното производство по дело T‑69/06 R, в съответствие с исканията на жалбоподателите.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав)

реши:

1)      Отменя Решение 2006/323/ЕО на Комисията от 7 декември 2005 година относно освобождаването от акциз на минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид в района на Гардан, в района на Шанън и в Сардиния, прилагано съответно от Франция, Ирландия и Италия, доколкото в него се констатира или то почива на констатацията, че освобождаванията от акцизи върху минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид, прилагани от Френската република, от Ирландия и от Италианската република до 31 декември 2003 г., представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО и доколкото с него се разпорежда на Френската република, на Ирландия и на Италианската република да предприемат всички необходими мерки, за да се възстановят посочените освобождавания от техните бенефициери, тъй като последните не са заплатили акциз от поне 13,01 EUR на 1000 kg тежки минерални масла.

2)      Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Ирландия по дело T‑50/06 RENV, от Френската република по дело T‑56/06 RENV, от Италианската република по дело T‑60/06 RENV, от Eurallumina SpA по дело T‑62/06 RENV и от Aughinish Alumina Ltd по дело T‑69/06 RENV, включително отнасящите се до обезпечителното производство по дело T‑69/06 R.

Pelikánová Vadapalas Jürimäe

O’Higgins       Van der Woude

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 март 2012 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

Двуалуминиев триоксид

Директиви относно акцизите върху минералните масла

Решения на Съвета, приети на основание член 8, параграф 4 от Директива 92/81

Административно производство

Обжалваното решение

Производства пред Общия съд и пред Съда

Искания на страните, изложени след връщане на делото за ново разглеждане

От правна страна

По исканията на Eurallumina към Общия съд за обявяване

Синтезирано изложение на правните основания и на твърденията за нарушения, изтъквани от жалбоподателите

Относно правните основания и твърденията за нарушения, изведени от незаконосъобразното прилагане на правилата в областта на държавните помощи към освобождавания от акциз, прилагани въз основа и в съответствие с решения за разрешение на Съвета

По съдебните разноски

* Езици на производството: английски, френски и италиански.