Language of document : ECLI:EU:F:2013:151

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(първи състав)


17 октомври 2013 година


Дело F‑69/11


BF

срещу

Сметна палата на Европейския съюз

„Публична служба — Процедура за заемане на поста директор — Доклад на комисията за предварителен подбор — Мотивиране — Липса — Незаконосъобразност на решението за назначаване — Условия“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която жалбоподателят BF по същество иска отмяна на решението на Сметната палата на Европейския съюз от 18 ноември 2010 г. за назначаване на г‑жа Z на поста директор на дирекция „Човешки ресурси“ и на решението на Сметната палата от същия ден за отхвърляне на неговата кандидатура за тази длъжност, както и поправяне на претърпените имуществени и неимуществени вреди

Решение:      Отменя решенията от 18 ноември 2010 г., с които Сметната палата на Европейския съюз назначава г‑жа Z на поста директор на дирекция „Човешки ресурси“ и отхвърля кандидатурата на BF за тази длъжност. Липсва основание за произнасяне по искането на Сметната палата на Европейския съюз да оттегли от преписката приложения A 7 и A 11 към жалбата. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Сметната палата на Европейския съюз да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на BF.


Резюме


1.      Длъжностни лица — Наемане на работа — Процедура за заемане на поста директор — Съпоставяне на заслугите на кандидатите — Право на преценка на администрацията — Граници — Спазване на посочените в обявлението за свободна длъжност условия и на ръководните правила, приети за упражняване на това право

(член 29, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Наемане на работа — Процедура за заемане на поста директор — Доклад на комисията за предварителен подбор — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 29, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Наемане на работа — Процедура за заемане на поста директор — Доклад на комисията за предварителен подбор, опорочен от процесуално нарушение — Последици

1.      Широкото право на преценка, с което разполага органът по назначаването, когато съпоставя заслугите на лицата, кандидатирали се за свободни постове — особено когато подлежащият на заемане пост съответства на най-високите административни степени, като например поста на директор в Сметната палата — трябва да се упражнява при спазване на всички релевантни разпоредби, т.е. не само на обявлението за наемане на работа, но също и на евентуално съществуващи ръководни правила, които самият орган е създал, за да упражнява правото си на преценка, като например вътрешни указания при наемането на работа. Такива вътрешни указания също са част от правната рамка, от която органът по назначаването, когато упражнява своето широко право на преценка, не може да се отклони, без да уточни причините, довели до това, тъй като в противен случай би нарушил принципа на равно третиране. Ето защо при това положение контролът на Съда на публичната служба върху упражняването на широките правомощия, на които може да се позове компетентният орган, се свежда главно до проверка дали последният е действал в граници, срещу които не може да се възрази, при приключване на процедура без нарушения, и дали не е използвал правото си на преценка при съпоставяне на заслугите на кандидатите явно погрешно или за цели различни от тези, за които му е било предоставено.

(вж. точки 40 и 41)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 22 март 1995 г., Kotzonis/ИСС, T‑586/93, точка 81 и цитираната съдебна практика; 25 октомври 2005 г., Fardoom и Reinard/Комисия, T‑43/04, точка 35 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба — 22 октомври 2008 г., Tzirani/Комисия, F‑46/07, точка 67; 30 януари 2013 г., Wahlström/Frontex, F‑87/11, точка 56 и цитираната съдебна практика

2.      При процедура за заемане на поста директор мотивите на доклада — който комисията за предварителен подбор трябва да представи на органа по назначаването съгласно вътрешните процедурни правила, изискващи „мотивиран доклад“ — не могат да се състоят единствено в това да се посочи името на приетия кандидат или на приетите кандидати или да се отбележи дали комисията за предварителен подбор е приела становището си с единодушие, или още в припомняне на следваните процедура и критерии за оценяване. Той трябва да съдържа цялата информация за оценката, необходима, за да може в края на процедурата за предварителен подбор посоченият орган да упражни правилно своите широки правомощия в областта на назначаването при стриктно спазване на установените доброволно от самия него правила и условия, за да му позволи да разбере дадената от комисията за предварителен подбор оценка на приетите кандидати, а после, след като съпостави заслугите на кандидатите, да избере сам най-подходящия кандидат за упражняване на функциите, предмет на обявлението за наемане на работа.

Кратката устна информация, дадена от председателя на комисията за предварителен подбор при неговото устно изложение, не може в никакъв случай да замести писмен доклад, съдържащ минимална фактическа информация, от който органът по назначаване може да установи и да реши с цялата необходима обективност кой от предложените от комисията за предварителен подбор кандидати да избере.

(вж. точки 44 и 52)


Позоваване на:

Съд — 23 септември 2004 г., Hectors/Парламент, C‑150/03 P, точки 46 и 48—50

Първоинстанционен съд — 20 февруари 2002 г., Roman Parra/Комисия, T‑117/01, точки 31 и 32; 18 септември 2003 г., Pappas/Комитет на регионите, T‑73/01, точка 60

3.      Процесуалното нарушение трябва да бъде санкционирано с отмяна на обжалваното решение, ако се установи, че това нарушение е могло да повлияе на съдържанието на решението. Липсата на мотиви в доклада на комисията за предварителен подбор, когато съгласно вътрешните процедурни правила тази комисия трябва да представи на органа по назначаването мотивиран доклад, представлява сериозно нарушение на процедурата за наемане на работа.

(вж. точка 62)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 16 декември 1993 г., Moat/Комисия, T‑58/92, точка 63; Pappas/Комитет на регионите, посочено по-горе, точка 71