РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
26 юни 2014 година(*)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „basic“ — По-ранна фигуративна марка на Общността „BASIC“ — Относително основание за отказ — Сходство на услугите — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009“
По дело T‑372/11
Basic AG Lebensmittelhandel, установено в Мюнхен (Германия), за което се явяват D. Altenburg и H. Bickel, avocats,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н G. Schneider, в качеството на представител,
ответник,
другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е
Repsol YPF, SA, установено в Мадрид (Испания), за което се явява J.‑B. Devaureix, avocat,
с предмет жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 31 март 2011 г. (преписка R 1440/2010‑1) относно производство по възражение между Repsol YPF, SA и Basic AG Lebensmittelhandel,
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: S. Frimodt Nielsen, председател, F. Dehousse и A. M. Collins (докладчик), съдии,
секретар: C. Heeren, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 15 юли 2011 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 15 ноември 2011 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 16 ноември 2011 г.,
предвид промяната в съставите на Общия съд,
след съдебното заседание от 12 февруари 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 14 март 2008 г. жалбоподателят Basic AG Lebensmittelhandel подава заявка за регистрация на марка на Общността пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) съгласно Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1 стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:
3 Стоките и услугите, за които се иска регистрация, спадат по-специално към класове 35 и 39 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:
– клас 35: „Франчайзинг, а именно посредничество на икономическо и организационно ноу-хау за продажба на стоки и услуги; търговска администрация, мърчандайзинг (подпомагане на продажбите), диалогов маркетинг, консултации на предприятия и фирмено управление при концепция, организиране и реализиране на системи за набиране и свързване с клиенти, по-специално в областта на програми за електронна поща, отстъпки, талони, премии; издаване на носители на информация и носители на данни (включени в клас 35), приспособени за осчетоводяване на отстъпки, талони и премии, по-специално на чекове с талони, кредитни и чекови карти, които съдържат визуални и/или разчитани с машина идентификационни данни и/или информация, по-специално на магнитни и чип карти като така наречените смарт карти; мерки за подпомагане на продажби, провеждане на игри с награди и състезания с награди като рекламна, включени в клас 35; търговия на дребно и едро в областта на перилните и избелващи препарати, почистващи, полиращи, отстраняващи мазнина и препарати за шлифоване, сапуни, парфюмерия, етерични масла, средства за поддръжка на тялото и красотата, лосиони за коса, средства за почистване на зъби, осветители, свещи и фитили за осветителни цели, фармацевтични и ветеринарномедицински продукти, санитарни продукти за медицински цели, диетични продукти за медицински цели, бебешки храни, пластири, превързочни материали, дизенфектанти, препарати за унищожаване на паразити, фунгициди, хербициди, медицински препарати за баня, хранителни добавки за медицински и немедицински цели, хартия, картон (картон) и продукти от тези материи, печатни материали, фотографии, канцеларски принадлежности, учебни и обучаващи средства, пластмасови материали за опаковане, кожа и имитация на кожа, както и стоки от тях, кожи и кожи с косъм, пътни чанти и куфари, чанти, раници, чадъри, слънчобрани и бастуни, камшици, хамути и седла, уреди и съдове за домакинството и кухнята, гребени и гъби, четки, материали за изработване на четки, средства за почистване, необработено и частично обработено стъкло, стъклени изделия, порцелан и керамика, облекло, обувки, шапки и други принадлежности за глава, игри, играчки, гимнастически и спортни стоки, коледни украси, хранителни стоки, селскостопански, градинарски и горскостопански продукти, както и семена, живи животни, пресни плодове и зеленчуци, семена, живи растения и естествени цветя, храни за животни, малц, алкохолни и безалкохолни напитки, както и сиропи, разтворими таблетки и други препарати за приготвяне на напитки, каталожна търговия (с изключение на транспорт) или продажба по интернет, всичко с изделия за дрогерии, козметика, парфюмерия, канцеларски изделия, текстил, напитки и хранителни стоки“;
– клас 39: „Транспорт; опаковане и съхраняване на стоки, организиране на пътувания“.
4 Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 23/2008 от 9 юни 2008 г.
5 На 8 септември 2008 г. встъпилата страна, Repsol YPF, SA подава възражение съгласно член 42 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 41 от Регламент № 207/2009) срещу регистрацията на заявената марка за стоките, посочени в точка 3 по-горе.
6 Възражението се основава на възпроизведената по-долу по-ранна фигуративна марка на Общността:
7 Услугите, обхванати от по-ранната марка, на която се основава възражението, спадат към класове 35, 37 и 39 и отговарят съответно за всеки от тях на следното описание:
– клас 35: „Търговия на дребно, свързана с тютюн, преса, батерии, играчки, изделия за коли, аксесоари и резервни части за коли, смазки, гориво за коли; реклама; административна дейност“;
– клас 37: „Строителство; ремонт; монтажни услуги, автомобилни сервизи (gasolineras); ремонт на превозни средства; съхранение, смазване и миене на автомобили; ремонт на гуми“;
– клас 39: „Услуги за дистрибуция на основни хранителни продукти, сладкарски изделия и захарни сладкарски изделия, сладолед, готова храна, тютюн, вестникарска хартия, батерии, играчки, изделия за автомобили, аксесоари и резервни части за автомобили, смазки, гориво за автомобили, транспорт; опаковане, съхраняване и доставка на всякакви видове продукти, включително гориво и гориво за двигатели с вътрешно горене; организиране на пътувания“.
8 В подкрепа на възражението е изтъкнато основанието по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009).
9 На 28 май 2010 г. отделът по споровете на СХВП уважава частично възражението. Всъщност то е уважено за част от услугите от клас 35 и за тези от клас 39.
10 На 28 юли 2010 г. встъпилата страна подава жалба пред СХВП на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 срещу решението на отдела по споровете.
11 С решение от 31 март 2011 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав на СХВП уважава частично жалбата. В частност той приема, че „услуги[те] за продажба на дребно и на едро в сектора на храните, на пресни плодове и зеленчуци, алкохолни и безалкохолни напитки, както и сиропи, разтворими таблетки и други препарати за приготвяне на напитки, каталожна търговия (с изключение на транспорт) или продажба по интернет, съответно на напитки и храни“ от клас 35, посочени в заявената марка, са сходни с услугите от клас 39, включени в по-ранната марка. За сметка на това апелативният състав приема, че другите услуги от клас 35, обхванати от заявената марка, са различни от услугите, обхванати от по-ранната марка. Той отбелязва, че конфликтните марки разкриват слабо визуално сходство, но че са идентични във фонетичен и концептуален план. Освен това отличителният характер на по-ранната марка като цяло бил доста слаб.
12 При това положение апелативният състав приема, че съществува вероятност от объркване, що се отнася до счетените за сходни услуги, посочени в точка 11 по-горе. Поради това той уважава възражението относно тези услуги, отхвърля заявката за марка на Общността, що се отнася до тях, и отхвърля жалбата относно другите услуги от клас 35.
Искания на страните
13 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да отхвърли жалбата срещу решението на отдела по споровете,
– да осъди СХВП да плати съдебните разноски.
14 СХВП и встъпилата страна молят Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
15 В съдебното заседание жалбоподателят измени исканията си и вече моли Общия съд:
– да измени обжалваното решение, като отхвърли изцяло жалбата срещу решението на отдела по споровете,
– при условията на алтернативност да отмени обжалваното решение, доколкото с него се уважава жалбата на встъпилата страна,
– да осъди СХВП да плати съдебните разноски.
16 В съдебното заседание жалбоподателят поднови искането си за спиране на производството на основание на решението на отдела по отмяна на СХВП от 8 октомври 2013 г. (5863 C), в което последният обявява по-ранната марка за недействителна, що се отнася до част от въпросните услуги. В този контекст встъпилата страна моли Общия съд да вземе предвид нейната жалба срещу това решение. Общият съд отхвърля искането за спиране на производството.
От правна страна
17 Жалбоподателят изтъква едно-единствено правно основание, а именно нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.
18 Жалбоподателят счита, че посочените в заявената марка услуги от клас 35 не са сходни с услугите от клас 39, обхванати от по-ранната марка, и че при това положение не съществува никаква вероятност от объркване между конфликтните марки.
19 СХВП и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
20 Съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка, когато поради своята идентичност или сходство с по-ранна марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, на която е защитена по-ранната марка. Вероятността от объркване включва възможност за свързване с по-ранната марка.
21 Съгласно постоянната съдебна практика вероятността от объркване представлява вероятността потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. От същата съдебна практика следва, че вероятността от объркване следва да се преценява цялостно, според възприятието, което съответните потребители имат за въпросните знаци и стоки или услуги, като се отчитат всички релевантни фактори в конкретния случай, сред които по-конкретно взаимозависимостта между сходството на въпросните знаци и тази на обозначените стоки или услуги (вж. Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T‑162/01, Recueil, стр. II‑2821, точки 30—33 и цитираната съдебна практика).
22 За целите на прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 вероятността от объркване предполага едновременно идентичност или сходство на конфликтните марки, както и идентичност или сходство на обозначените стоки или услуги. Става въпрос за кумулативни предпоставки (вж. Решение на Общия съд от 22 януари 2009 г. по дело Commercy/СХВП — easyGroup IP Licensing (easyHotel), T‑316/07, Сборник, стр. II‑43, точка 42 и цитираната съдебна практика).
23 В светлината на тези съображения трябва да се провери дали апелативният състав правилно е преценил, че съществува вероятност от объркване между конфликтните марки, що се отнася до част от услугите от клас 35, обхванати от заявената марка, и обхванатите от по-ранната марка услуги от клас 39.
Относно съответните потребители
24 Според съдебната практика в рамките на общата преценка на вероятността от объркване следва да се вземе предвид средният потребител на съответната категория стоки, който е относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен. Следва да се вземе предвид и фактът, че степента на внимание на средния потребител може да варира в зависимост от категорията разглеждани стоки или услуги (вж. Решение на Общия съд от 13 февруари 2007 г. по дело, Mundipharma/СХВП — Altana Pharma (RESPICUR), T‑256/04, Сборник, стр. II‑449, точка 42 и цитираната съдебна практика).
25 На първо място, когато защитата на по-ранната марка се разпростира в целия Европейски съюз, следва да се вземе предвид как потребителят на разглежданите услуги възприема конфликтните марки на тази територия. В случая тази констатация не се оспорва.
26 На второ място, в точка 15 от обжалваното решение апелативният състав приема, че що се отнася до обхванатите от по-ранната марка услуги от клас 39, съответните потребители са специалисти. Жалбоподателят не оспорва тази преценка. Той твърди само, че обхванатите от заявената марка услуги за продажба на дребно от клас 35 не са насочени към специалистите, а към крайните потребители.
27 В това отношение следва да се припомни, че за целите на сравнението на разглежданите услуги трябва да бъдат взети предвид само съответните потребители, които са общи за тези услуги. Всъщност според постоянната съдебна практика съответните потребители са тези потребители, които могат да използват както стоките или услугите от по-ранната марка, така и тези от заявената марка (вж. Решение на Общия съд от 30 септември 2010 г. по дело PVS/СХВП — MeDiTA Medizinische Kurierdienst (medidata), T‑270/09, непубликувано в Сборника, точка 28 и цитираната съдебна практика).
28 В случая няма съмнение, че обхванатите от по-ранната марка услуги от клас 39 са услуги за дистрибуция. Адресати на последните обаче са специалистите.
29 Що се отнася до услугите за продажба на дребно от клас 35, обхванати от заявената марка и разглеждани в настоящия случай, жалбоподателят неправилно се опитва с доводите, изтъкнати в точка 26 по-горе, да внуши, че тези услуги не биха могли да бъдат насочени към специалисти. Макар да е вярно, че адресат на такива услуги е крайният потребител, вярно е също, че техен адресат е както производителят на стоката, така и евентуалните търговски посредници, които действат нагоре по веригата на крайната продажба на дребно, като услуги, с които тези икономически оператори осигуряват последната фаза от търговската реализация на стоката.
30 Следователно апелативният състав по същество правилно приема, че съответните потребители са специалистите, които единствени могат да използват както услугите от клас 35, обхванати от заявената марка и разглеждани в настоящия спор, така и тези от клас 39, обхванати от по-ранната марка, които също се разглеждат в този случай.
31 При това положение определението на съответните потребители, възприето от апелативния състав в точка 15 от обжалваното решение, що се отнася до услугите от класове 35 и 39, трябва да бъде потвърдено.
Относно сравнението на услугите
32 Съгласно постоянната съдебна практика, за да се прецени сходството между разглежданите стоки или услуги, следва да се вземат предвид всички релевантни фактори, които характеризират връзката между тези стоки или услуги. Тези фактори включват по-специално тяхното естество, предназначение и употреба, както и техния конкурентен или допълващ характер. Могат да бъдат отчетени и други фактори, като например каналите за дистрибуция на съответните стоки (вж. Решение на Общия съд от 11 юли 2007 г. по дело El Corte Inglés/СХВП — Bolaños Sabri (PiraÑAM diseño original Juan Bolaños), T‑443/05, Сборник, стр. II‑2579, точка 37 и цитираната съдебна практика).
33 Допълващите се стоки или услуги са тези, между които съществува тясна връзка, в смисъл че едната е необходима или важна за използването на другата, дотолкова че потребителите може да помислят, че отговорността за производството на тези стоки или за предоставянето на тези услуги се носи от едно и също предприятие. От това следва, че не може да съществува връзка на взаимно допълване между стоките и услугите, необходими за дейността на едно търговско предприятие, от една страна, и стоките и услугите, които това предприятие изработва или предоставя, от друга страна. Следователно услугите, чиито адресати са различни видове потребители, не могат да имат допълващ характер (вж. Решение по дело easyHotel, точка 22 по-горе, точки 57 и 58 и цитираната съдебна практика).
34 Що се отнася до изтъкнатите от страните решения на СХВП, следва също да се припомни, че СХВП е длъжна да упражнява правомощията си в съответствие с общите принципи на правото на Съюза. Макар че предвид принципите на равно третиране и на добра администрация СХВП трябва да вземе предвид вече постановените решения по сходни заявки и особено внимателно да прецени дали не трябва да се произнесе по същия начин, прилагането на тези принципи обаче трябва да се съобрази с принципа на законност. Впрочем по съображения за правна сигурност, и по-точно за добра администрация, проверката на всяка заявка за регистрация трябва да бъде стриктна и пълна, за да се избегне ненадлежната регистрация на марки. Поради това тази проверка трябва да се извършва във всеки конкретен случай. Всъщност регистрацията на даден знак като марка зависи от специфични, приложими към фактическите обстоятелства на съответния случай критерии, целта на които е да се провери дали спрямо разглеждания знак не е приложимо някое основание за отказ (вж. в този смисъл Решение на Съда от 10 март 2011 г. по дело Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, Сборник, стр. I‑1541, точки 73—77).
35 Що се отнася до изтъкнатите от страните национални решения, от постоянната съдебна практика следва, че регистрациите, извършени в момента в държавите членки, са само обстоятелства, които, без да са решаващи, могат единствено да бъдат взети предвид за целите на регистрацията на дадена марка на Общността (Решение на Общия съд от 16 февруари 2000 г. по дело Procter & Gamble/СХВП (Форма на сапун), T‑122/99, Recueil, стр. II‑265, точка 61 и Решение на Общия съд от 19 септември 2001 г. по дело Henkel/СХВП (Кръгла червено-бяла таблетка), T‑337/99, Recueil, стр. II‑2597, точка 58).
36 Предвид тези съображения следва обхванатите от заявената марка „услуги за продажба на дребно и на едро в сектора на храните, на пресни плодове и зеленчуци, алкохолни и безалкохолни напитки, както и сиропи, разтворими таблетки и други препарати за приготвяне на напитки, каталожна търговия (с изключение на транспорт) или продажба по интернет, съответно на напитки и храни“ от клас 35 да се сравнят с обхванатите от по-ранната марка „услуги за дистрибуция на основни хранителни продукти, сладкарски изделия и захарни сладкарски изделия, сладолед, готова храна“ от клас 39.
Относно сходството между стоките, за които се отнасят разглежданите услуги
37 Жалбоподателят твърди, че стоките, за които се отнасят разглежданите в случая услуги, а именно напитките и хранителните продукти, не са достатъчно сходни, за да се установи сходство между услугите за продажба на дребно и на едро на напитки и услугите за дистрибуция на хранителни продукти. Според него напитките и хранителните продукти по естеството си съответстват на различни начини на дистрибуция, търговска реализация и консумация.
38 В съдебното заседание страните отбелязаха своето съгласие с тълкуването, според което трябва да се сравняват както стоките, за които се отнасят разглежданите услуги, така и самите услуги.
39 В това отношение апелативният състав правилно твърди в точки 26 и 27 от обжалваното решение, че стоките, за които се отнасят „услуги[те] за продажба на дребно и на едро в сектора на храните, на пресни плодове и зеленчуци, алкохолни и безалкохолни напитки, както и сиропи, разтворими таблетки и други препарати за приготвяне на напитки, каталожна търговия (с изключение на транспорт) или продажба по интернет, съответно на напитки и храни“, посочени в заявената марка, са идентични или много сходни на „основни[те] хранителни продукти“, посочени в по-ранната марка. Всъщност напитките и хранителните продукти са от едно и също естество и имат една и съща цел, в смисъл че са предназначени за консумация от човека. Освен това тези продукти могат да бъдат произвеждани в едни и същи предприятия, продават се главно на едни и същи места за продажба и често се консумират заедно.
40 При това положение доводите на жалбоподателя, чиято цел е да се оспори наличието на сходство между въпросните услуги поради липсата на достатъчно сходства между стоките, за които тези услуги се отнасят, трябва да бъдат отхвърлени.
Относно определението на услугите за дистрибуция и тези за продажба на едро
41 Жалбоподателят счита за неправилен извода на апелативния състав, че разглежданите услуги от клас 35 са идентични или сходни на обхванатите от по-ранната марка услуги от клас 39. Според него апелативният състав се основал на неправилно тълкуване на думата „дистрибуция“, чийто смисъл трябвало да се изведе от Ницската класификация. Встъпилата страна тълкувала думата „дистрибуция“, съзнателно избирайки да регистрира в частност по-ранната марка за услугите от клас 39. При това положение терминът „дистрибуция“ се отнасял единствено до услугите по товарене, доставка, съхраняване и транспорт.
42 Що се отнася, от една страна, до определението на услугите за дистрибуция и за продажба на едро, доводът на жалбоподателя относно разбирането на думата „дистрибуция“ и на израза „продажба на едро“ в общоупотребимия език следва да се отхвърли. Всъщност той не уточнява по какъв начин предлаганите от него определения на тези понятия изключват идентичността на разглежданите услуги.
43 Що се отнася, от друга страна, до твърдението за решаващия характер на Ницската класификация при определението на услугите, следва да се припомни, че съгласно правило 2, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (OВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189), съгласно измененията, тази класификация се извършва изключително за административни цели. Поради това последната не би могла да определя сама по себе си естеството и характеристиките на разглежданите в случая услуги.
44 При това положение не може да бъде възприето изтъкваното от жалбоподателя определение на понятието за дистрибуция, основано на формулировката на клас 39. Освен това цитираната от него обяснителна бележка към клас 39 не изброява изчерпателно услугите, обхванати от този клас.
Относно твърдяната липса на сходство между услугите за дистрибуция и тези за продажба на едро
45 Според жалбоподателя услугите за продажба на едро се отличават от услугите за дистрибуция. Предвид решенията на СХВП и обяснителните бележки към класове 35 и 39 от Ницската класификация тези две категории услуги не били сходни било то от гледна точка на естеството им, или на тяхната цел и не можели да бъдат считани за допълващи се предвид съответните потребители. Освен това за разлика от услугите за дистрибуция, услугите за продажба на едро и на дребно не включвали транспорта на стоки.
46 В това отношение от правило 2, параграф 4 от Регламент № 2868/95 следва също (вж. точка 43 по-горе), че дадени услуги не могат да се считат за различаващи се една от друга само поради това че попадат в различни класове по Ницската спогодба. Това правило е потвърдено от съдебната практика, според която не е необходимо стоките или услугите непременно да попадат в един и същ клас и дори в една и съща категория в рамките на даден клас, за да могат да бъдат надлежно сравнявани и да се заключи относно наличието или липсата на сходство между тези стоки или услуги (вж. решение на Общия съд от 14 декември 2006 г. по дело Gagliardi/СХВП — Norma Lebensmittelfilialbetrieb (MANŪ MANU MANU), T‑392/04, непубликувано в Recueil, точка 77 и цитираната съдебна практика). Следователно трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя относно съзнателния избор на встъпилата страна да регистрира по-ранната марка единствено за услугите от клас 39.
47 Освен това следва да се констатира, че услугите за дистрибуция и услугите за продажба на едро позволяват търговската реализация на дадена стока и имат посредническа функция между производството и крайното потребление на стоката. Тези две категории услуги участват в осъществяването на една и съща крайна цел, която е продажбата на крайния потребител.
48 Предвид цитираната в точка 33 по-горе съдебна практика следва също да се отбележи тясната връзка, която съществува между тези две категории услуги, тъй като търговецът на едро може да прибегне до услуги за дистрибуция и дистрибуторът също може използва услуги по продажба на едро. Освен това търговецът на едро може да предлага услуги за дистрибуция, също както продажбата на едро може да бъде част от предлаганите от дистрибутора услуги.
49 Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че дистрибуцията не е характеристика на естеството на услугите за продажба на едро, дори да се предположи, че е основателно, това твърдение не може само по себе си да изключи сходството между двете категории услуги.
50 Останалата част от изтъкнатите от жалбоподателя доводи се основава на погрешното предположение, че услугите за дистрибуция се свеждат до услуги за транспорт и доставка. Тези услуги обаче са само част от дейностите, обхванати от услугите за дистрибуция.
51 От гореизложеното следва, че в точка 27 от обжалваното решение апелативният състав правилно е констатирал наличието на сходство между обхванатите от заявената марка услуги за продажба на едро и обхванатите от по-ранната марка услуги за дистрибуция, тъй като стоките, за които те се отнасят, са идентични или много сходни.
Относно твърдяната липса на сходство между услугите за дистрибуция и тези за продажба на дребно
52 Жалбоподателят твърди, че апелативният състав неправилно е сравнил разглежданите в случая услуги, като се е поставил на мястото на производителя, когато услугите за продажба на дребно са насочени към крайния потребител. Той отбелязва също, че тези две категории услуги са различни както по естеството си, така и предвид целта си и не се допълват нито от гледна точка на производителя, нито от тази на крайния потребител. Освен това търговците на дребно не предлагали услуги за доставка на трети лица.
53 В това отношение от точка 21 по-горе следва, че вероятността от объркване следва да се преценява цялостно, според възприятието, което съответните потребители имат за разглежданите услуги. Освен това в точки 26—31 по-горе бе установено, че съответните потребители са специалисти. При това положение апелативният състав не е допуснал грешка в преценката, като не се е поставил на мястото на крайния потребител.
54 Що се отнася до твърдението за различния характер на целта на услугите за продажба за дребно и този на услугите за дистрибуция, следва да се отбележи, че те имат една и съща крайна цел, която е продажбата на крайния потребител. Както апелативният състав правилно констатира това в точка 28 от обжалваното решение, тези две категории услуги се състоят в това да предоставят стоките на крайните потребители. Тази преценка не противоречи на съдебната практика, според която целта на търговията на дребно е продажбата на стоки на потребителите, която освен правния акт на продажбата включва и всяка дейност на оператора по насърчаване на сключването на подобен акт, и според която тази дейност се състои по-специално в подбора на асортимент от стоки за продажба и в предлагането на различни услуги, чиято цел е да накарат потребителя да сключи споменатия акт с търговеца, а не с неговия конкурент (вж. Решение на Съда от 7 юли 2005 г. по дело Praktiker Bau- und Heimwerkermärkte, C‑418/02, Recueil, стр. I‑5873, точка 34 и Решение на Общия съд от 15 февруари 2011 г. по дело Yorma’s/СХВП — Norma Lebensmittelfilialbetrieb (YORMA’S), T‑213/09, непубликувано в Сборника, точка 33 и цитираната съдебна практика).
55 Във всеки случай, както правилно отбеляза встъпилата страна в съдебното заседание, жалбоподателят не може да основава доводите си на точка 34 от Решение по дело Praktiker Bau- und Heimwerkermärkte, точка 54 по-горе. Всъщност тази съдебна практика се вписва в ясно установените граници на преюдициалното запитване от Bundespatentgericht (Федерален патентен съд), който задава на Съда въпроса дали търговията на дребно на стоки представлява услуга по смисъла на член 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (OВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92). Тълкуването на Съда по това дело обаче не може да дава на понятието за услуга за продажба на дребно определение, което е изчерпателно и с общо приложение.
56 Предвид съдебната практика, цитирана в точка 33 по-горе, преценката на апелативния състав, според която услугите за продажба на дребно и тези за дистрибуция се допълват, трябва да бъде потвърдена. Всъщност доставчиците на услуги за продажба на дребно като цяло зависят от услугите на дистрибуторите, за да извършват дейността си, по-специално тъй като дистрибуторите разпределят стоките по местата на продажба. Освен това, при положение че дейностите за дистрибуция и тези за продажба на дребно преследват една и съща цел и се извършват на относително напреднал етап от процеса на търговска реализация, е възможно съответните потребители да считат, че тези услуги са осигурени от едно и също предприятие.
57 При това положение апелативният състав правилно констатира в точка 28 от обжалваното решение, че услугите за дистрибуция и тези за продажба на дребно са сходни, тъй като се отнасят до идентични или много сходни стоки.
Относно сравнението на знаците
58 Апелативният състав правилно е счел, че конфликтните марки разкриват слабо визуално сходство, но че са идентични във фонетичен и концептуален план, по което впрочем страните не спорят.
Относно вероятността от объркване
59 В случая следва да се потвърди преценката на апелативния състав, който в точка 42 от обжалваното решение приема, че отличителният характер на по-ранната марка като цяло е доста слаб, което впрочем страните не оспорват.
60 Следователно в рамките на цялостната преценка на вероятността от объркване трябва да се припомни сходството на разглежданите услуги, слабото сходство между конфликтните знаци във визуален план и тяхната идентичност във фонетичен и концептуален план, както и слабо отличителният характер на по-ранната марка. При тези обстоятелства апелативният състав правилно е заключил, че е налице вероятност от объркване в съзнанието на съответните потребители.
61 От всичко гореизложено следва, че единственото правно основание трябва да се отхвърли по същество.
62 Следователно жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост.
По съдебните разноски
63 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на СХВП и на встъпилата страна.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Basic AG Lebensmittelhandel да заплати съдебните разноски.
Frimodt Nielsen | Dehousse | Collins |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 26 юни 2014 година.
Подписи