РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
7 март 2013 година(*)
„Обжалване — Външни отношения — Споразумение между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт — Регламент (ЕИО) № 2408/92 — Достъп на въздушните превозвачи на Общността до вътрешните въздушни трасета на Общността — Членове 8 и 9 — Приложно поле — Упражняване на правата за трафик — Решение 2004/12/ЕО — Германски мерки относно подхода към и от летище Цюрих — Задължение за мотивиране — Недопускане на дискриминация — Пропорционалност — Тежест на доказване“
По дело C‑547/10 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 19 ноември 2010 г.,
Конфедерация Швейцария, за която се явява S. Hirsbrunner, Rechtsanwalt,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Европейска комисия, за която се явяват г‑н T. van Rijn, г‑н K. Simonsson и г‑н K.‑P. Wojcik, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,
ответник в първоинстанционното производство,
подпомагана от:
Федерална република Германия, за която се явява г‑н T. Henze, в качеството на представител, подпомаган от T. Masing, Rechtsanwalt,
Landkreis Waldshut, за който се явява M. Núñez Müller, Rechtsanwalt,
встъпили страни в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: г‑жа R. Silva de Lapuerta (докладчик), изпълняваща функцията на председател на състав, г‑н K. Lenaerts, г‑н E. Juhász, г‑н T. von Danwitz и г‑н D. Šváby, съдии,
генерален адвокат: г‑н N. Jääskinen,
секретар: г‑н M.‑A. Gaudissart, началник на отдел,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 26 април 2012 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 13 септември 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Конфедерация Швейцария иска да се отмени Решение на Общия съд на Европейския съюз от 9 септември 2010 г. по дело Швейцария/Комисия (T‑319/05, Сборник, стр. II‑4265, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което е отхвърлена жалбата ѝ за отмяна на Решение 2004/12/ЕО на Комисията от 5 декември 2003 г. относно прилагането на член 18, параграф 2, първо изречение от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт и Регламент (ЕИО) № 2408/92 на Съвета (преписка TREN/AMA/11/03 — Германски мерки относно подхода към и от летище Цюрих) (ОВ L 4, 2004 г., стр. 13, наричано по-нататък „спорното решение“).
Правна уредба
Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт
2 Член 1 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, подписано на 21 юни 1999 г. в Люксембург, одобрено от името на Общността с Решение 2002/309/ЕО, Евратом на Съвета и на Комисията относно споразумение за научно и технологично сътрудничество от 4 април 2002 година за сключване на седем споразумения с Швейцарската конфедерация (ОВ L 114, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 27, стр. 25, наричано по-нататък „Споразумението ЕО—Швейцария по въпроси на въздушния транспорт“) предвижда:
„1. Настоящото споразумение определя правилата за страните по него в областта на гражданската авиация. Разпоредбите в него не отменят разпоредбите, съдържащи се в Договора за ЕО и в частност съществуващите компетенции на Общността по силата на правилата за конкуренция и на регламентите за прилагането на тези правила, както и по силата на [актовете] на Общността, посочени в приложението към настоящото споразумение.
2. За тази цел разпоредбите, установени в настоящото споразумение, както и разпоредбите на регламентите и директивите, посочени в приложението, се прилагат при условията на настоящото споразумение. Доколкото те са идентични по същество със съответните правила на Договора за ЕО и с актове, приети за целите на прилагане на Договора, при прилагането им настоящите разпоредби се тълкуват съгласно съответните определения [и] решения на Съда и Комисията на Европейските общности, издадени преди датата на подписване на настоящото споразумение. Определенията и решенията, постановени след датата на подписване на настоящото споразумение се съобщават на Швейцария. По искане на страна по споразумението, последствията от такива определения и решения се определят от Съвместния комитет с цел осигуряване на правилното приложение на настоящото споразумение“.
3 Член 2 от Споразумението ЕО—Швейцария по въпроси на въздушния транспорт предвижда:
„Разпоредбите на споразумението и приложението към него се прилагат до степента, до която се отнасят до въздушния транспорт или до въпроси, пряко свързани с въздушния транспорт, както се упоменава в приложението към споразумението“.
4 Член 3 от това споразумение предвижда:
„В рамките на обхвата на настоящото споразумение и [ако не е предвидено друго в] специфични разпоредби, съдържащи се тук, се забранява дискриминация въз основа на национална принадлежност“.
5 Член 15, параграф 1 от посоченото споразумение гласи:
„По реда и при условията на Регламент (EИО) № 2408/92 на Съвета [от 23 юли 1992 година относно достъпа на въздушни превозвачи на Общността до вътрешните въздушни трасета на Общността (ОВ L 240, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 167)], включен в приложението към споразумението:
– въздушните превозвачи на Общността и Швейцария получават права за трафик между всяка точка на Швейцария и всяка точка на Общността;
[…]“.
6 Съгласно член 18 от споразумението:
„1. [Ако не е предвидено друго в] параграф 2 и разпоредбите на глава 2, всяка страна по споразумението е отговорна за правилното прилагане на споразумението на своята територия и в частност на [регламентите] и директивите, описани в приложението.
2. В случаи, които могат да [засегнат] услугите за въздушен транспорт съгласно глава 3, институциите на Общността могат да се възползват от правомощията, дадени им по силата на разпоредбите на регламентите и директивите, чието приложение е изрично потвърдено в приложението. В случаи, в които Швейцария е предприела или предвижда предприемане на природозащитни мерки по силата на член 8, параграф 2 или член 9 от [Регламент № 2408/92], Съвместният [к]омитет, по искане на страна по споразумението, решава дали такива мерки са в съответствие със споразумението.
[…]“.
7 Съгласно член 20 от Споразумението ЕО—Швейцария по въпроси на въздушния транспорт всички въпроси, касаещи валидността на решенията на институциите на Общността, взети въз основа на компетенции, дадени им по силата на това споразумение, са без изключение от компетенцията на Съда на Европейските общности.
8 Съгласно приложението към Споразумението във всички случаи, когато в актовете, упоменати в приложението, се посочват държавите — членки на Европейската общност, или се изисква връзка с тях, за целите на споразумението се разбира, че се има предвид и Конфедерация Швейцария или изискване за същата връзка с Конфедерация Швейцария.
9 Това приложение има предвид по-специално Регламент № 2408/92.
Регламент № 2408/92
10 Член 2 от Регламент № 2408/92 гласи следното:
„За целите на настоящия регламент:
[…]
е) „права за трафик“ означава право на въздушен превозвач да превозва пътници, товари и/или поща като въздушна услуга между две летища от Общността;
[…]“.
11 Член 3, параграф 1 от този регламент гласи:
„При условията на настоящия регламент, на въздушните превозвачи от Общността се позволява от засегнатите държави членки да упражняват права на трафик по маршрути в рамките на Общността“.
12 Член 8, параграфи 1—3 от посочения регламент предвижда:
„1. Настоящият регламент не засяга правото на държава членка да регулира, без дискриминация [според това кой е въздушният превозвач и каква е неговата националност], разпределението на трафика между летищата от една летищна система.
2. Упражняването на правата на трафик е предмет на публикуване на общностни, национални, регионални или местни оперативни правила, отнасящи се до безопасността, опазването на околната среда и разпределението на слотовете.
3. По искане на държава членка или по своя собствена инициатива Комисията разглежда прилагането на параграфи 1 и 2 [и] в рамките на един месец от получаване на искането [и] след консултация с Комитета по член 11 решава дали държавата членка може да продължи с прилагането на мерките. Комисията оповестява решението си пред Съвета и пред държавите членки“.
13 Член 9 от този регламент предвижда:
„1. Когато съществуват сериозни проблеми, като претоварване на трафика и/или [проблеми, свързани с] опазване на околната среда, отговорната държава членка може, при условията на настоящия член, да наложи условия, да ограничи или да откаже упражняването на правата на трафик, и по-специално, когато други форми на транспорт могат да осигурят задоволително ниво на обслужване.
2. [Мерките], предприети от една държава членка в съответствие с параграф 1, трябва да:
– бъдат недискриминационни по отношение на [това кой е въздушният превозвач и каква е неговата националност];
– имат ограничен срок на валидност, ненадвишаващ три години, след който се преразглеждат;
– не засягат ненужно целите на този регламент;
– не накърняват [ненужно] конкуренцията между въздушните превозвачи;
– не бъдат по-ограничаващи от необходимото за [разрешаване] на проблемите.
3. Когато една държава членка прецени, че [са необходими мерки] съгласно параграф 1[,] поне три месеца преди влизането им в сила [тя] информира другите държави членки и Комисията, като представи достатъчно доказателства за това. Мерките могат да бъдат прилагани, освен ако в рамките на един месец от получаване на информацията засегната държава членка не ги оспори или Комисията, в съответствие с параграф 4, не предприеме по-нататъшно разследване.
4. По искане на държава членка или по своя собствена инициатива Комисията разглежда [мерките], посочени в параграф 1. Когато Комисията в рамките на един месец от момента на информирането ѝ, съгласно параграф 3, започне разглеждане на мярката, тя в същото време трябва да посочи дали същата може да бъде приложена, напълно или частично, по време на разглеждането ѝ, като специално се взима под внимание възможността от необратими ефекти. След като се консултира с Комитета по член 11, Комисията, месец след като е получила всичката необходима информация, решава дали [мярката] е подходящ[а] и е съобразен[а] с този регламент и по никакъв друг начин не противоречи на законодателството на Общността. Комисията уведомява за решението си Съвета и другите държави членки. [До вземането на това решение] Комисията може да предприеме междинни мерки, включително [спиране], като цяло или отчасти, на [прилагането на мерките], като специално се вземе под внимание възможността за необратими ефекти.
[…]“.
Обстоятелства в основата на спора
14 Летище Цюрих е разположено в Клотен (Швейцария), на североизток от Цюрих (Швейцария) и на около 15 km на югоизток от границата между Швейцария и Германия. То разполага с три писти, а именно: писта с направление запад—изток (10/28), писта с направление север—юг (16/34), която пресича пистата „запад—изток“, и писта с направление северозапад—югоизток (14/32), която е независима от другите две писти. По-голямата част от излитанията през деня се извършват от пистата „запад—изток“ в западна посока, докато рано сутрин и късно вечер по-голямата част от излитанията се извършват от пистата „север—юг“ в северна посока. Кацащите самолети използват предимно пистата с направление северозапад—югоизток, като подхождат от североизток. Предвид близостта на германската граница всички полети с кацане в Цюрих, които идват от север или северозапад, трябва да използват германското въздушно пространство.
15 Използването на германското въздушно пространство за подход при кацане на летище Цюрих и при излитане от него е било уредено с двустранно споразумение между Конфедерация Швейцария и Федерална република Германия от 17 септември 1984 г., което Федерална република Германия денонсира на 22 март 2000 г., считано от 31 май 2001 г., вследствие на проблеми при изпълнението.
16 На 18 октомври 2001 г. Федерална република Германия и Конфедерация Швейцария подписват ново споразумение, което не е ратифицирано.
17 На 15 януари 2003 г. германските федерални авиационни власти обнародват Наредба № 213 за прилагане на германската правна уредба в областта на въздушния трафик, която установява процедури за кацане и излитане по инструменти на летище Цюрих. Тази наредба предвижда известен брой мерки, ограничаващи, считано от 18 януари 2003 г., подхода при кацане на летище Цюрих и при излитане от него.
18 На 4 април 2003 г. германските федерални авиационни власти обнародват Първа наредба за изменение на RA № 213 (наричана по-нататък „RA № 213, изменена“). Изменението влиза в сила на 17 април 2003 г.
19 Мерките, предвидени от RA № 213, изменена, целят по същество да забранят прелитането на малка височина — при нормални метеорологични условия — над германската територия в близост до швейцарската граница между 21 часа и 7 часа през работните дни и между 20 часа и 9 часа през неработните дни в края на седмицата и през празничните дни, за да се намали шумът, на който е изложено местното население. Поради това двете направления, използвани при подхода към летището от север, които по-рано са основните направления, използвани от кацащите самолети на летище Цюрих, вече не може да се използват през тези часове.
20 RA № 213, изменена, включва освен това две други мерки, предназначени да намалят шумовото замърсяване в района на границата между Германия и Швейцария.
21 На първо място, по отношение на подхода при кацане на летището от изток, член 2, параграф 6, втора алинея от RA № 213, изменена, установява някои правила за минимална височина на прелитане, която трябва да се спазва през посочените часове.
22 На второ място, член 3 от RA № 213, изменена, предвижда, че излитането в северна посока трябва да се извършва така, че при навлизане на германска територия да се спазват различните изисквания за минимална височина на прелитане според момента на излитане. Така при излитане в посочените по-горе часове самолетът трябва най-напред да промени посоката си на полет преди германската граница, за да навлезе на германска територия едва след достигане на установената минимална височина.
23 На 10 юни 2003 г. Конфедерация Швейцария подава жалба до Комисията и иска тя да приеме решение, с което:
– да забрани на Федерална република Германия да продължи да прилага RA № 213, изменена,
– да задължи Федерална република Германия да спре да прилага RA № 213, изменена, до приемане на решение от Комисията.
24 На 20 юни 2003 г. Комисията приканва германските власти да представят становището си по жалбата.
25 С писмо от същата дата Комисията иска от швейцарските власти да предоставят допълнителна информация.
26 На 26 юни 2003 г. германските и швейцарските власти сключват споразумение по различни въпроси, свързани с прилагането на RA № 213, изменена.
27 На 27 юни 2003 г. швейцарските власти уведомяват Комисията за това споразумение, като същевременно поясняват, че то е без значение за жалбата.
28 С писмо от 30 юни 2003 г. Федерална република Германия също уведомява Комисията за посоченото споразумение, като посочва, че счита жалбата за нищожна, и иска Комисията да прекрати започнатата процедура.
29 След многократна размяна на писма с швейцарските и германските власти, на 14 октомври 2003 г. Комисията им изпраща изложение на възраженията и ги приканва да ѝ представят своите становища.
30 Федерална република Германия представя становище на 20 октомври 2003 г., а Конфедерация Швейцария — на 21 октомври 2003 г.
31 С писмо от 27 октомври 2003 г. Комисията изпраща проект за решение, по който Конфедерация Швейцария има възможност да представи становище на заседанието на Консултативния комитет „Достъп до пазара (въздушен транспорт)“ от 4 ноември 2003 г.
32 На 5 декември 2003 г. Комисията приема спорното решение.
33 Съгласно член 1 от това решение Федерална република Германия може да продължи да прилага RA № 213, изменена.
34 Съгласно член 2 от решението негов адресат е Федерална република Германия.
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
35 На 13 февруари 2004 г. Конфедерация Швейцария подава в секретариата на Съда жалба за отмяна на спорното решение.
36 С определение на председателя на Съда от 21 юли 2004 г. Федерална република Германия е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията.
37 С Определение от 14 юли 2005 г. по дело Швейцария/Комисия (C‑70/04) Съдът изпраща делото на Общия съд.
38 С определение от 7 юли 2006 г. по дело Швейцария/Комисия (T‑319/05, Recueil, стр. II‑2073) Общият съд уважава искането за встъпване на Landkreis Waldshut в подкрепа на исканията на Комисията.
39 На 9 септември 2009 г. е проведено съдебно заседание.
40 С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля подадената от Конфедерация Швейцария жалба, без да се произнася по нейната допустимост. Общият съд приема по-конкретно че Комисията не може да бъде упреквана, първо, че е приела, че мерките, предвидени в RA № 213, изменена, не попадат в приложното поле на член 9, параграф 1 от Регламент № 2408/92, второ, че не е взела предвид правата на оператора на летище Цюрих и на живеещите в района на летището при разглеждането на тези мерки в контекста на Споразумението ЕО—Швейцария по въпроси на въздушния транспорт и съгласно член 8, параграф 3 от посочения регламент, и трето, че е приела, че посочените мерки зачитат принципите на равно третиране и на пропорционалност.
Искания на страните
41 С жалбата си Конфедерация Швейцария иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да отмени спорното решение и на основание член 122, първа алинея от Процедурния правилник на Съда да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително направените в първоинстанционното производство, и
– при условията на евентуалност да върне делото на Общия съд и той да се произнесе по съдебните разноски.
42 Комисията иска от Съда:
– да отхвърли жалбата и
– да осъди Конфедерация Швейцария да заплати съдебните разноски по настоящото производство.
43 Германското правителство иска от Съда:
– да отхвърли жалбата и
– да осъди Конфедерация Швейцария да заплати съдебните разноски.
44 Landkreis Waldshut иска от Съда:
– да отхвърли жалбата,
– да разгледа искането му за отхвърляне на жалбата срещу спорното решение, направено в първоинстанционното производство,
– при условията на евентуалност да отмени обжалваното съдебно решение и да отхвърли жалбата на Конфедерация Швейцария като недопустима, и
– да осъди Конфедерация Швейцария да заплати съдебните разноски, включително направените в първоинстанционното производство, и извънсъдебните разноски на Landkreis Waldshut.
По насрещната жалба
45 С насрещната си жалба Landkreis Waldshut поддържа, че Общият съд трябвало да отхвърли като недопустима подадената от Конфедерация Швейцария жалба за отмяна на спорното решение.
46 Според Landkreis Waldshut Конфедерация Швейцария не можела да се приравни на държава членка и не била лично засегната от спорното решение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
47 Съдът счита, че следва да се произнесе направо по същество по настоящото дело (Решение от 23 октомври 2007 г. по дело Полша/Съвет, C‑273/04, Сборник, стр. I‑8925, точка 33).
По жалбата
48 В подкрепа на жалбата си Конфедерация Швейцария изтъква шест основания, изведени от нарушение на член 9, параграф 1 и член 8, параграф 3 от Регламент № 2408/92, на задължението за мотивиране, на принципите на свободно предоставяне на услуги, равно третиране и пропорционалност, както и на правилата за разпределяне на доказателствената тежест.
По първото основание
Доводи на страните
49 С първото си основание Конфедерация Швейцария поддържа, че Общият съд неправилно тълкувал и приложил член 9, параграф 1 от Регламент № 2408/92, като е приел в точки 74—91 от обжалваното съдебно решение, че тази разпоредба не се прилага по отношение на мерките, предвидени от RA № 213, изменена.
50 Всъщност според нея посоченият член имал предвид не само изричната забрана за упражняване на правата за трафик, но и, алтернативно, ограничаването или фактическата забрана за упражняване, включително когато са частични, т.е. мерките, вследствие на които се ограничава упражняването.
51 В това отношение Конфедерация Швейцария счита, че член 9, параграф 1 от Регламент № 2408/92 се прилагал към мерките, предвидени с RA № 213, изменена, тъй като те ограничавали правата за трафик при кацане на летище Цюрих и при излитане от него и поставяли упражняването им под условие, а именно спазване на тези ограничения, вследствие на които става невъзможен подходът към това летище от север през часовете на забрана на полети на малка височина.
52 Така според Конфедерация Швейцария посочените мерки били — най-малкото фактически — условна или частична забрана за упражняване на правата за трафик, по отношение на която се прилагал член 9, параграф 1 от Регламент № 2408/92.
53 Комисията, германското правителство и Landkreis Waldshut оспорват доводите на Конфедерация Швейцария.
Съображения на Съда
54 Следва да се припомни, че съгласно член 8, параграф 2 от Регламент № 2408/92 упражняването на правата за трафик е подчинено по-специално на национални, регионални или местни оперативни правила, отнасящи се до безопасността, опазването на околната среда и разпределението на слотовете.
55 Както отбелязва Общият съд в точки 75, 76 и 80 от обжалваното съдебно решение, член 9 от този регламент се отнася до по-специална категория оперативни правила, приложими към упражняването на правата за трафик, а именно, по смисъла на параграф 1 от него, до правилата, които налагат условия за упражняването на правата за трафик, ограничават го или отказват да го допуснат.
56 В това отношение следва да се установи, че с обжалваното съдебно решение Общият съд ни най-малко не ограничава приложимостта на посочения член 9 към мерките, които фактически представляват забрана за упражняване на правата за трафик, а дори приема в точки 75 и 88 от това решение, че мерките по член 9 съдържат по същество забрана, най-малкото условна или частична, за упражняване на тези права.
57 При тези обстоятелства Общият съд правилно уточнява в точка 89 от обжалваното съдебно решение, че когато дадена държава членка изисква да са спазени нейните публикувани национални, регионални или местни оперативни правила, отнасящи се по-специално до опазването на околната среда, за да разреши упражняването на правата за трафик, това не е равносилно на налагане на условие за упражняването на тези права по смисъла на член 9, параграф 1 от Регламент № 2408/92.
58 Ако това бе така, то член 8, параграф 2 от този регламент би бил напълно лишен от смисъл.
59 Следователно преценката на Общия съд в точки 75 и 88 от обжалваното съдебно решение относно обхвата на мерките по член 9 от посочения регламент не е опорочена от грешка при прилагане на правото.
60 Както посочва Общият съд в точки 86 и 87 от обжалваното съдебно решение, от съображения 1—6 и 44 от спорното решение следва, че през времето на прилагането им мерките, предвидени от RA № 213, изменена, не забраняват, било то условно или частично, преминаване през германското въздушно пространство на самолети, осъществяващи полети от и до летище Цюрих, а налагат просто изменение на траекторията на полетите след излитането от летище Цюрих или преди кацането на него.
61 Всъщност, както подчертава Общият съд в посочената точка 87, тези мерки по същество само предотвратяват през времето на тяхното прилагане прелитането на малка височина над частта от германската територия, която се намира в близост до швейцарската граница, докато прелитането над същата територия на по-голяма височина остава възможно.
62 Следователно Общият съд не е допуснал каквато и да било грешка при прилагане на правото, като е приел, че посочените мерки не попадат в приложното поле на член 9, параграф 1 от Регламент № 2408/92.
63 При тези обстоятелства първото основание трябва да се отхвърли.
По второто основание
Доводи на страните
64 С второто си основание Конфедерация Швейцария поддържа, че в точка 84 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно тълкувал задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС, като приел, че в спорното решение са изложени достатъчно мотиви във връзка с неприложимостта на член 9 от Регламент № 2408/92 по отношение на мерките, предвидени в RA № 213, изменена, и като взел предвид изложени в първоинстанционното производство доводи на Комисията, с които се заменят мотивите на спорното решение.
65 Според Конфедерация Швейцария спорното решение трябвало да бъде отменено поради допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като липсвали мотиви във връзка с изключването на посочените мерки от приложното поле на член 9, параграф 1 от Регламент № 2408/92.
66 Комисията, германското правителство и Landkreis Waldshut оспорват доводите на Конфедерация Швейцария.
Съображения на Съда
67 Следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и да излагат ясно и недвусмислено съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. по-специално Решение от 6 март 2003 г. по дело Interporc/Комисия, C‑41/00 P, Recueil, стр. I‑2125, точка 55 и Решение от 29 септември 2011 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, Сборник, стр. I‑8947, точка 147).
68 В конкретния случай следва да се констатира, че Конфедерация Швейцария изобщо не излага твърдения за това до каква степен недостатъчните според нея мотиви на спорното решение са ѝ попречили да се запознае с основанията за вземане на решението и да защити успешно своите права.
69 Освен това от обжалваното съдебно решение ясно личи, че Общият съд е могъл да упражни своя контрол въз основа на изложените в спорното решение съображения на Комисията.
70 Всъщност, както установява Общият съд, от съображения 1—6, 32 и 44 от спорното решение ясно и недвусмислено е видно, че мотивите, въз основа на които Комисията е приела, че мерките, предвидени от RA № 213, изменена, не попадат в приложното поле на член 9 от Регламент № 2408/92, са от една страна, че липсва уведомяване за мерките на основание параграф 3 от този член 9, и от друга страна, че за времето на прилагането им посочените мерки не забраняват упражняването на правата за трафик, а налагат просто изменение на траекторията на полетите от и до летище Цюрих.
71 Що се отнася до твърдението за замяна на мотивите на спорното решение от Комисията в хода на съдебното производство, е достатъчно да се установи, че от самото решение ясно личат съображенията, поради които Комисията е приела, че член 9 от Регламент № 2408/92 е неприложим към мерките, предвидени в RA № 213, изменена, и че същевременно Конфедерация Швейцария не е посочила какви са новите мотиви, изложени от Комисията в производството пред Общия съд, нито до каква степен те заменят мотивите на посоченото решение.
72 Следователно Общият съд правилно е приел, че спорното решение е достатъчно мотивирано.
73 От това следва, че второто основание трябва да бъде отхвърлено.
По третото основание
Доводи на страните
74 С третото си основание Конфедерация Швейцария се позовава на неправилно тълкуване и прилагане на член 8, параграф 3 от Регламент № 2408/92, тъй като в точки 118—132 от обжалваното съдебно решение Общият съд не отчел правата на оператора на летище Цюрих, нито тези на живеещите в района на летището и тъй като в точки 193—199 от това решение не проверил надлежно дали мерките са съвместими със свободното предоставяне на услуги и с присъщите за него принципи на пропорционалност и на зачитане на основните права.
75 Конфедерация Швейцария поддържа, че ако бил отчел правата на оператора и на живеещите в района на летището, Общият съд неминуемо щял да стигне до извода, мерките, предвидени в RA № 213, изменена, са непропорционални, тъй като принуждават посочения оператор да извърши скъпоструваща реорганизация на своята оперативна система и твърде чувствително увеличават дължащото се на самолетите шумово замърсяване, на което са изложени живеещите в района на летище Цюрих на швейцарска територия.
76 Следователно посочените мерки не позволявали да се постигне преследваната от тях цел, а именно намаляване на причиненото от самолетите шумово замърсяване, и водели до дискриминация, основана на гражданството, която била несъвместима с член 3 от Споразумението ЕО—Швейцария по въпроси на въздушния транспорт.
77 Комисията, германското правителство и Landkreis Waldshut оспорват доводите на Конфедерация Швейцария.
Съображения на Съда
78 Най-напред следва да се напомни, че Споразумението ЕО—Швейцария по въпроси на въздушния транспорт е част от поредица от седем секторни споразумения между същите договарящи страни, подписани на 21 юни 1999 г., след като на 6 декември 1992 г. Конфедерация Швейцария отхвърля Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3), и че с отказа си тя не се съгласява да участва в проекта за интегрирана икономическа общност с единен пазар, основан на общи за неговите членове правила, а предпочита пътя на двустранните споразумения с Европейския съюз и с неговите държави членки в определени области (вж. в този смисъл Решение от 12 ноември 2009 г. по дело Grimme, C‑351/08, Сборник, стр. I‑10777, точки 26 и 27, както и Решение от 11 февруари 2010 г. по дело Fokus Invest, C‑541/08, Сборник, стр. I‑1025, точка 27).
79 Така Конфедерация Швейцария не се присъединява към вътрешния пазар на Съюза, който има за цел да премахне всички пречки за създаването на пространство за напълно свободно движение, аналогично на пространството, предоставено от национален пазар, което включва по-конкретно свободното предоставяне на услуги (вж. Решение по дело Grimme, посочено по-горе, точка 27, както и Решение от 15 юли 2010 г. по дело Hengartner и Gasser, C‑70/09, Сборник, стр. I‑7233, точка 41).
80 Следователно тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза относно вътрешния пазар не може автоматично да бъде пренесено към тълкуването на Споразумението ЕО—Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, освен при предвидени в самото споразумение изрични разпоредби в това отношение (вж. в този смисъл Решение по дело Grimme, посочено по-горе, точка 29, Решение по дело Fokus Invest, посочено по-горе, точка 28 и Решение по дело Hengartner и Gasser, посочено по-горе, точка 42).
81 Следва да се констатира, че Споразумението ЕО—Швейцария по въпроси на въздушния транспорт не съдържа нито една специфична разпоредба, по силата на която съответните въздушни превозвачи могат да се ползват от разпоредбите на правото на Съюза относно свободното предоставяне на услуги. Следователно тълкуването на тези разпоредби не би могло да бъде отнесено към тълкуването на Споразумението.
82 При тези обстоятелства и като се има предвид, че свободното предоставяне на услуги не се прилага в рамките на Споразумението ЕО—Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, Общият съд правилно приема в точки 193—198 от обжалваното съдебно решение, че със спорното решение Комисията не е нарушила принципа на свободно предоставяне на услуги.
83 Същото важи и за твърдяното от Конфедерация Швейцария нарушение на принципите на пропорционалност и на зачитане на основните права, които са присъщи за свободното предоставяне на услуги.
84 Освен това Общият съд правилно тълкува и прилага член 8, параграф 3 от Регламент № 2408/92, като приема, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като при разглеждането на мерките, предвидени с RA № 213, изменена, по реда на посочената разпоредба не е взела предвид евентуалните права на оператора на летище Цюрих и на живеещите в района на това летище.
85 В това отношение следва да се напомни, че съгласно член 15, параграф 1 от Споразумението ЕО—Швейцария по въпроси на въздушния транспорт въздушните превозвачи на Съюза и на Конфедерация Швейцария получават права за трафик между всяка точка на Швейцария и всяка точка на Съюза по реда и при условията на Регламент № 2408/92.
86 Както следва по-специално от член 2, буква е) и член 3, параграф 1 от Регламент № 2408/92, този регламент урежда предоставянето и упражняването на правата за трафик на въздушните превозвачи.
87 В този контекст член 8, параграф 2 от същия регламент предвижда, че упражняването на правата за трафик е подчинено по-специално на национални, регионални или местни оперативни правила, отнасящи се до безопасността, опазването на околната среда и разпределението на слотовете. При това положение предвиденото в параграф 3 от този член 8 разглеждане на прилагането на параграфи 1 и 2 от посочения член се отнася само до условията за упражняване на тези права по отношение на съответните въздушни трасета в светлината на прилагането на оперативните правила или на мерките по посочения параграф 1.
88 Следователно Общият съд правилно приема, че евентуалните права на операторите на летища или на живеещи в района на летища не биха могли да се вземат предвид при разглеждането по член 8, параграф 3 от Регламент № 2408/92.
89 При тези обстоятелства третото основание трябва да се отхвърли.
По четвъртото основание
Доводи на страните
90 С четвъртото си основание Конфедерация Швейцария твърди, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 133—192 от обжалваното съдебно решение не установил, че е нарушен принципът на равно третиране.
91 Най-напред, Конфедерация Швейцария счита, че Общият съд неправилно тълкувал и приложил член 3 от Споразумението ЕО—Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, като не взел предвид правата на оператора на летище Цюрих и на живеещите в района на това летище при извършването на преценка дали мерките, предвидени в RA № 213, изменена, са съобразени с принципа на недопускане на дискриминация, прогласен в посочения член 3.
92 По-нататък, Конфедерация Швейцария упреква Общия съд за това, че в точки 146—153 от обжалваното съдебно решение, при извършване на преценката за обоснованост и пропорционалност на мерките, предвидени в RA № 213, изменена, приел, че туристическият характер на зоната, в която се прилагат мерките, и обстоятелството, че летище Цюрих е извън юрисдикцията на Федерална република Германия, представляват обективни причини, обосноваващи тези мерки.
93 Всъщност, като приел, че близостта на летище Цюрих до туристическа зона не е оспорена от Конфедерация Швейцария, Общият съд изопачил нейните доводи, че тази зона не е „важна“ и не се „характеризира с особена туристическа активност“. При всяко положение не било възможно произтичащата от тези мерки дискриминация да се обоснове с икономически причини.
94 От друга страна, след като било прието, че обстоятелството, че летище Цюрих е извън юрисдикцията на германските власти, представлява обективна причина, обосноваваща мерките, приети с RA № 213, изменена, трябвало да се приеме също така, че това обстоятелство е пречка за намесата на Комисията.
95 При тези обстоятелства Конфедерация Швейцария счита, че както следвало от точка 149 от обжалваното съдебно решение, Общият съд отказал да разгледа посочените мерки от гледна точка на необходимостта от тях.
96 Накрая, Конфедерация Швейцария поддържа, че установеното от Общия съд в точка 156 от обжалваното съдебно решение било неправилно, тъй като било следствие от изопачаване на доказателствата, от недостатъчно изясняване на фактите и от несъобразяване с обхвата на контролните правомощия на Общия съд, с правото на изслушване и със задължението за мотивиране.
97 Комисията, германското правителство и Landkreis Waldshut оспорват доводите на Конфедерация Швейцария.
Съображения на Съда
98 Що се отнася, на първо място, до грешката при прилагане на правото, която според Конфедерация Швейцария допуснал Общият съд, като приел, че правата на оператора на летище Цюрих и на живеещите в района на това летище не следва да се взимат предвид при извършване на преценката дали мерките, предвидени в RA № 213, изменена, са съобразени с принципа на недопускане на дискриминация, прогласен в член 3 от Споразумението ЕО—Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, е достатъчно да се напомни, че както следва от точки 84—88 от настоящото решение, това споразумение и Регламент № 2408/92 не предвиждат отчитане на тези права, а се отнасят само до упражняването на правата за трафик от въздушните превозвачи.
99 Освен това следва да се напомни, че съгласно член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването пред Съда се ограничава само до правни въпроси. При това положение единствено Общият съд е компетентен да установява и да преценява релевантните факти, както и да преценява доказателствата. Преценката на фактите и доказателствата не представлява правен въпрос, който подлежи на контрол от Съда в рамките на производството по обжалване, освен в случай на изопачаването им (вж. по-специално Решение от 18 юли 2006 г. по дело Rossi/СХВП, C‑214/05 P, Recueil, стр. I‑7057, точка 26, Решение от 18 декември 2008 г. по дело Les Éditions Albert René/СХВП, C‑16/06 P, Сборник, стр. I‑10053, точка 68 и Решение от 2 септември 2010 г. по дело Calvin Klein Trademark Trust/СХВП, C‑254/09 P, Сборник, стр. I‑7989, точка 49).
100 Това изопачаване трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходима нова преценка на фактите и доказателствата (вж. по-специално Решение по дело Les Éditions Albert René/OHMI, посочено по-горе, точка 69, Решение от 3 септември 2009 г. по дело Moser Baer India/Съвет, C‑535/06 P, Сборник, стр. I‑7051, точка 33 и Решение по дело Calvin Klein Trademark Trust/СХВП, посочено по-горе, точка 50).
101 Що се отнася до туристическия характер на зоната, в която се прилагат мерките, предвидени от RA № 213, изменена, трябва да се установи, че макар да твърди изопачаване на фактите от Общия съд, Конфедерация Швейцария само оспорва извършената от него преценка на тези фактите, без да сочи нищо конкретно, което да позволява да се установи тяхното изопачаване.
102 При всяко положение следва да се посочи, че като установява, че летище Цюрих се намира в близост до туристическа зона, Общият съд не определя тази зона като „важна“, нито посочва, че тя се „характеризира с особена туристическа активност“.
103 Освен това мерките, предвидени от RA № 213, изменена, са приети не поради чисто икономически причини, а по съображения, свързани със защитата на хората и опазването на околната среда, тъй като целта им е намаляване на шумовото замърсяване в частта от германската територия, на която се прилагат мерките.
104 Що се отнася до обстоятелството, че летище Цюрих е извън юрисдикцията на Федерална република Германия, достатъчно е да се установи, че това е неоспоримо обективно обстоятелство и че макар да го е приела за установено, Комисията е разгледала посочените мерки по реда на член 8, параграф 3 от Регламент № 2408/92.
105 Що се отнася до твърдението на Конфедерация Швейцария, че Общият съд отказал да прецени дали мерките, приети с RA № 213, изменена, са били необходими, следва да се посочи, че това твърдение почива на очевидно неправилно тълкуване на точка 149 от обжалваното съдебно решение, която трябва да се разглежда, като се има предвид нейният контекст (вж. в този смисъл Решение от 12 ноември 1996 г. по дело Ojha/Комисия, C‑294/95 P, Recueil, стр. I‑5863, точки 48 и 49). Всъщност в посочената точка 149 Общият съд само установява, че германските власти са имали право да приемат такива мерки. От точка 154 и сл. от обжалваното съдебно решение обаче личи, че това изявление ни най-малко не изразява разбиране на Общия съд, че контролните му правомощия по отношение на пропорционалността на посочените мерки са ограничени. В частност в точка 163 и сл. от това решение Общият съд разглежда конкретно и подробно въпроса дали съществуват мерки, налагащи по-малко разходи, които да позволят на Федерална република Германия да постигне целта, преследвана от разпоредбите на RA № 213, изменена.
106 Накрая, установеното от Общия съд в точка 156 от обжалваното съдебно решение е част от извършената от него преценка на фактите и доказателствата и следователно, както беше напомнено в точка 99 от настоящото решение, не подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване, освен при изопачаване на фактите и доказателствата.
107 Конфедерация Швейцария обаче не сочи нищо конкретно, позволяващо да се установи изопачаване на фактите и доказателствата, и освен това такова изопачаване не личи от материалите в преписката по делото пред Съда. Не се установява също така посочените констатации на Общия съд да са следствие от недостатъчно изясняване на фактите или от несъобразяване на Общия съд с обхвата на контролните му правомощия, с правото на изслушване и със задължението за мотивиране.
108 Освен това в точка 157 от обжалваното съдебно решение Общият съд ясно посочва защо нивото на разглежданото шумово замърсяване е достатъчно, за да обоснове приемането на мерки като предвидените в RA № 213, изменена.
109 От изложеното следва, че четвъртото основание трябва да се отхвърли.
По петото основание
Доводи на страните
110 С петото си основание Конфедерация Швейцария твърди произволно тълкуване на правилата относно разпределянето на доказателствената тежест, задължението за сътрудничество и задължението за доказване, тъй като в точка 158 от обжалваното съдебно решение Общият съд я упрекнал, че не е уточнила по-малките височини на прелитане, които биха могли да бъдат предписани, без да се увеличава шумовото замърсяване в частта от германската територия, за която се прилага мерките, предвидени в RA № 213, изменена.
111 Тя счита, че с това Общият съд изисквал доказателства, които тя не е в състояние да представи, и че всъщност този, който е приел мерките, следвало да докаже, че те са били необходими.
112 Комисията, германското правителство и Landkreis Waldshut оспорват доводите на Конфедерация Швейцария.
Съображения на Съда
113 Простото позоваване от Конфедерация Швейцария на произволно тълкуване на правилата относно доказателствената тежест не е достатъчно, за да постави под въпрос преценката на Общия съд, изложена в точка 158 от обжалваното съдебно решение.
114 Всъщност, доколкото в спорното решение и в обжалваното съдебно решение подробно са анализирани обосноваността и пропорционалността на мерките, предвидени от RA № 213, изменена, Конфедерация Швейцария е трябвало да изложи конкретни доводи, които според нея позволяват да се обори този анализ.
115 В това отношение Общият съд правилно приема, че не е достатъчно Конфедерация Швейцария да твърди, че някои минимални височини на прелитане, установени с мерките, предвидени с RA № 213, изменена, били много големи и че определянето на по-малки височини нямало да увеличи шумовото замърсяване в зоната, където се прилагат мерките, след като в подкрепа на това твърдение тя не уточнява какви по-малки височини може да се определят.
116 Следователно петото основание трябва да бъде отхвърлено.
По шестото основание
Доводи на страните
117 С шестото си основание Конфедерация Швейцария твърди, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като изключил възможността да съществуват мерки, налагащи по-малко ограничения от предвидените с RA № 213, изменена, по съображения че Конфедерация Швейцария не е посочила нито един прецедент на определяне на квота за шум само за някои часове от денонощието или някои дни от седмицата.
118 Всъщност това съображение на Общия съд, изложено в точка 171 от обжалваното съдебно решение, явно противоречало на точка точка 105 от същото, съгласно която Конфедерация Швейцария, напротив, е споменала, че считано от 2002 г., такава квота за шум е определена за нощните часове на летище Франкфурт на Майн.
119 Комисията, германското правителство и Landkreis Waldshut оспорват доводите на Конфедерация Швейцария.
Съображения на Съда
120 Следва да се посочи, че с шестото си основание Конфедерация Швейцария само оспорва посоченото от Общия съд в точка 171 от обжалваното съдебно решение, съгласно която тя не е изтъкнала нито един прецедент на определяне на квота за шум само за някои часове от денонощието или някои дни от седмицата, което да е задоволително на практика.
121 Противно на поддържаното от Конфедерация Швейцария обаче посоченото в тази точка не е в явно противоречие с точка 105 от решението, тъй като в последната Общият съд само посочва, че тази държава е споменала, че считано от 2002 г., такава квота за шум е определена за нощните часове на летище Франкфурт на Майн, без да уточнява дали това е задоволително на практика.
122 При всяко положение трябва да се констатира, че в точка 171 и сл. от обжалваното съдебно решение Общият съд излага различни съображения в подкрепа на извода, че мерките, предвидени с RA № 213, изменена, са пропорционални, и всяко от тези съображения самостоятелно позволява да се обоснове посоченият извод.
123 Следователно, дори да беше установено изложеното в рамките на шестото основание, това не би могло да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение и основанието следва да се отхвърли като негодно да породи желаните последици, тъй като посоченият извод се подкрепя и от други съображения (вж. в този смисъл Решение от 26 април 2007 г. по дело Alcon/СХВП, C‑412/05 P, Сборник, стр. I‑3569, точка 41 и Решение от 19 април 2012 г. по дело Artegodan/Комисия, C‑221/10 P, точка 110).
124 От това следва, че шестото основание трябва да се отхвърли като негодно да породи желаните последици.
125 При това положение, тъй като нито едно от изтъкнатите в подкрепа на жалбата основания не е прието, тя следва да се отхвърли.
По съдебните разноски
126 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна или когато е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, който на основание член 184, параграф 1 от същия се прилага по отношение на производството по обжалване пред Съда, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е поискала Конфедерация Швейцария да бъде осъдена да понесе съдебните разноски и исканията на последната са отхвърлени, тя следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и всички съдебни разноски, направени от Комисията както в първоинстанционното производство, така и в настоящото производство по обжалване.
127 Член 184, параграф 4, второ изречение от Процедурния правилник предвижда, че когато встъпила в първоинстанционното производство страна участва в производството по обжалване, Съдът може да реши тя да понесе направените от нея съдебни разноски. В съответствие с тази разпоредба следва да се постанови, че Федерална република Германия и Landkreis Waldshut ще понесат направените от тях съдебни разноски.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Конфедерация Швейцария понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и всички съдебни разноски, направени от Европейската комисия както в първоинстанционното производство, така и в настоящото производство по обжалване.
3) Федерална република Германия и Landkreis Waldshut понасят направените от тях съдебни разноски.
Подписи