РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
30 септември 2010 година(*)
„Социална политика — Равно третиране на работниците от мъжки и от женски пол — Директива 76/207/ЕИО — Членове 2 и 5 — Право на отпуск на заетите по трудово правоотношение майки — Възможност за ползване от заетата по трудово правоотношение майка или от заетия по трудово правоотношение баща — Незаета по трудово правоотношение майка — Изключване на правото на отпуск на заетия по трудово правоотношение баща“
По дело C‑104/09,
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Испания) с акт от 13 февруари 2009 г., постъпил в Съда на 19 март 2009 г., в рамките на производство по дело
Pedro Manuel Roca Álvarez
срещу
Sesa Start España ETT SA,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: г‑н J. N. Cunha Rodrigues, председател на състав, г‑жа P. Lindh (докладчик), г‑н A. Rosas, г‑н U. Lõhmus и г‑н A. Ó Caoimh, съдии,
генерален адвокат: г-жа J. Kokott,
секретар: г‑н R. Grass,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за испанското правителство, от г‑жа B. Plaza Cruz, в качеството на представител,
– за Ирландия, от г‑н D. O’Hagan, в качеството на представител,
– за Комисията на Европейските общности, от г‑н M. van Beek и г‑жа S. Pardo Quintillán, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 май 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграфи 1, 3 и 4, както и на член 5 от Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труд (ОВ L 39, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 164).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Roca Álvarez и неговия работодател — дружеството Sesa Start España ETT SA, във връзка с отказа на последното да му предостави т.нар. отпуск за кърмене.
Правна уредба
Правна уредба на Съюза
3 Член 1, параграф 1 от Директива 76/207 гласи:
„Настоящата директива има за цел прилагането в държавите членки на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, включително повишение, и до професионална квалификация, както и по отношение на условията на труд и, в съответствие с условията, предвидени в параграф 2, на социалното осигуряване. Този принцип е наричан по-долу „принцип на равното третиране“.
4 Член 2 от тази директива гласи:
„1. По смисъла на последващите разпоредби, принципът на равното третиране означава липсата на всякаква дискриминация, основана на пола, пряко или непряко, в частност чрез позоваване на брачното или семейното положение.
[…]
3. Настоящата директива не накърнява разпоредбите относно закрилата на жените, по-специално по време на бременност и майчинство.
4. Настоящата директива не накърнява мерките за насърчаване на равенството във възможностите за мъжете и жените, в частност, чрез премахване на съществуващото неравенство, което се отразява на възможностите за жените в областите, цитирани в член 1, параграф 1“.
5 Съгласно член 5 от посочената директива:
„1. Прилагането на принципа на равното третиране по отношение на условията на труд, включително и условията за уволнение означава, че ще бъдат гарантирани еднакви условия за мъжете и жените, без каквато и да е дискриминация, основана на пола.
2. За целта държавите членки предприемат необходимите мерки, за да:
a) бъдат отменени законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които противоречат на принципа на равното третиране;
б) бъдат или да могат да бъдат обявени за нищожни, или да могат да бъдат изменени разпоредбите, които противоречат на принципа на равното третиране, и които са включени в колективните трудови договори или в индивидуалните трудови договори, в правилниците за вътрешния ред на предприятията, както и в правилата, уреждащи статута на свободните професии;
в) бъдат преразгледани онези законови, подзаконови и административни разпоредби, които противоречат на принципа на равното третиране и за които потребността от закрила, наложила създаването им, вече е отпаднала; по отношение на сходни разпоредби в колективните трудови договори социалните партньори се приканват да пристъпят към желателното им преразглеждане“.
6 Директива 76/207 е изменена с Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година (ОВ L 269, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 143) и е отменена с Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) (ОВ L 204, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262).
Национална правна уредба
7 Както предвижда член 1, параграф 1 от Статута на работниците (Estatuto de los Trabajadores), в редакцията му съгласно Real Decreto Legislativo № 1/1995 от 24 март 1995 г. (BOE № 75 от 29 март 1995 г., стр. 9654, наричан по-нататък „Статутът на работниците“), този статут се прилага по отношение на лица, които полагат доброволно и възмездно труд в полза на друго лице в рамките на определена организация под ръководството на физическо или юридическо лице, наричано работодател.
8 В член 1, параграф 3 от Статута на работниците се пояснява, че всяка дейност, осъществена в рамките на различно от определеното в член 1, параграф 1 правоотношение, се изключва от приложното поле на този статут.
9 В член 37, параграф 4 от този статут се предвижда предоставянето на т.нар. отпуск за кърмене. В редакцията си, в сила към момента на предявяването на иска в главното производство, тази разпоредба гласи следното:
„Работничките имат право на отпуск по един час дневно, или съответно по половин час два пъти дневно, за да кърмят дете на възраст до девет месеца. Жената винаги има право вместо това по свое желание да намали с половин час продължителността на работния ден. Отпускът може да се ползва както от майката, така и от бащата, доколкото и двамата работят“.
10 Тази разпоредба е изменена с Устройствен закон 3/2007 за действителното равенство между мъжете и жените (ley orgánica de Igualdad efectiva de mujeres y hombres) от 22 март 2007 г. (BOE № 71 от 23 март 2007 г., стр. 12611), тоест след настъпването на разглежданите в главното производство факти. Нейната редакция вече е следната:
„Работничките имат право на отпуск по един час дневно, или съответно по половин час два пъти дневно, за да кърмят дете на възраст до девет месеца. Дневната продължителност на отпуска се увеличава пропорционално в случай на раждане на повече от едно дете.
Жената винаги има право вместо това по свое желание да намали с половин час продължителността на работния ден или да запази този отпуск и да го натрупва като цели дни съгласно клаузите на колективния трудов договор или съгласно уговореното с работодателя при съобразяване с клаузите на колективния трудов договор.
Отпускът може да се ползва както от майката, така и от бащата, доколкото и двамата работят“.
Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос
11 От юли 2004 г. г-н Roca Álvarez работи по трудово правоотношение в Sesa Start España ETT SA. На 7 март 2005 г. той подава молба до работодателя си да ползва предвидения в член 37, параграф 4 от Статута на работниците отпуск за периода от 4 януари 2005 г. до 4 октомври 2005 г. Този отпуск му е отказан по съображението, че майката на детето на г‑н Roca Álvarez не работи по трудово правоотношение, а е самостоятелно заето лице. Работата на майката по трудово правоотношение всъщност била абсолютна предпоставка за ползване на споменатия отпуск.
12 Г‑н Roca Álvarez оспорва решението на своя работодател пред Juzgado de lo Social de A Coruña. Тази юрисдикция приема, че тъй като е предвиден само за „работничките“, исканият отпуск се предоставя единствено на майките. Освен това такова право на отпуск имат майките, които са заети по трудово правоотношение — условие, на което майката на детето на г‑н Roca Álvarez не отговаря. Вследствие на това искането му е отхвърлено.
13 Г‑н Roca Álvarez обжалва това решение пред Tribunal Superior de Justicia de Galicia.
14 Тази юрисдикция счита, че националната правна уредба е правилно тълкувана. Тя обаче установява, че предвиденият от тази правна уредба отпуск не е свързан с биологичния факт на кърменето, така че може да се разглежда просто като време, посветено на детето. Тази юрисдикция отбелязва също, че в случай на „риск по време на кърмене“ съществува друг механизъм за закрила на жената, която работи по трудово правоотношение. Тя посочва още, че разглежданата правна уредба понастоящем допуска ползването на този отпуск както от бащата, така и от майката, но само доколкото „и двамата работят“, и че следователно единствено ако майката работи по трудово правоотношение и на това основание има право на отпуск за кърмене, бащата би могъл да ползва отпуска вместо нея.
15 Запитващата юрисдикция иска да установи дали това право на отпуск не трябва да бъде предоставено както на мъжете, така и на жените и дали ограничаването на това право само до заетите по трудово правоотношение жени и бащите на техните деца не представлява дискриминационна мярка, противоречаща на принципа на равно третиране и на Директива 76/207.
16 Освен това запитващата юрисдикция счита, че предвиденият в член 37, параграф 4 от Статута на работниците отпуск представлява по-скоро „родителски отпуск“ по смисъла на Директива 96/34/ЕО на Съвета от 3 юни 1996 година относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП) (ОВ L 145, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 160).
17 При тези условия Tribunal Superior de Justicia de Galicia решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Национален закон (по-конкретно член 37, параграф 4 от Статута на работниците), с който се признава само на заетите по трудово правоотношение майки, но не и на заетите по трудово правоотношение бащи, право на платен отпуск за кърмене под формата на намаляване на работния ден с половин час или на отпуск от един час дневно, съответно половин час два пъти дневно, който се ползва по желание и се заплаща от работодателя до навършване на деветмесечна възраст на детето, нарушава ли принципа на равно третиране, който забранява всякаква дискриминация, основана на пола, и е признат от член 13 ЕО, от Директива 76/207 […] и от Директива 2002/73[…]?“
По преюдициалния въпрос
По Директива 76/207
18 С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Директива 76/207 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка като разглежданата в главното производство, която предвижда, че майките, които работят по трудово правоотношение, могат да ползват отпуск под различна форма през първите девет месеца след раждането на детето, докато бащите, които също работят по трудово правоотношение, не могат да ползват този отпуск, освен ако и майката на детето не е заета по трудово правоотношение.
19 Съгласно член 1, параграф 1 от Директива 76/207 същата има за цел прилагането в държавите членки на принципа на равното третиране на мъжете и жените в частност по отношение на условията на труд.
20 Този принцип е изяснен в членове 2 и 5 от тази директива. В член 2, параграф 1 се посочва, че принципът на равното третиране означава липса на пряка или непряка дискриминация, основана на пола, в частност чрез позоваване на брачното или семейното положение. Член 5, параграф 1 от посочената директива предвижда, че прилагането на този принцип по отношение на условията на труд означава, че ще бъдат гарантирани еднакви условия за мъжете и жените, без каквато и да е дискриминация, основана на пола.
21 Следва да се посочи, че разглежданата в главното производство мярка предвижда, че конкретната форма на т.нар. отпуск за кърмене е разрешение за ползване на отпуск през работния ден или за намаляване на неговата продължителност. Тази мярка води до изменение на работното време. Следователно тя засяга „условията на труд“ по смисъла на член 5 от Директива 76/207 (вж. в този смисъл Решение от 20 март 2003 г. по дело Kutz-Bauer, C‑187/00, Recueil, стр. I‑2741, точки 44 и 45).
22 Освен това тази мярка по принцип предвижда право на разглеждания в главното производство отпуск единствено за майките, тъй като бащите могат да ползват този отпуск само при условие че и двамата родители са заети по трудово правоотношение.
23 Следователно заетите по трудово правоотношение майки могат винаги да ползват т.нар. отпуск за кърмене, докато заетите по трудово правоотношение бащи могат да ползват този отпуск само ако майката на детето им също е заета по трудово правоотношение. В този смисъл качеството на родител не е достатъчно, за да могат заетите по трудово правоотношение мъже да ползват отпуска, но е достатъчно за жените, които са заети по трудово правоотношение.
24 Положението на мъж работник и на жена работничка, съответно баща и майка на малко дете, е сходно от гледна точка на евентуалната им нужда да намалят дневното си работно време, за да се грижат за детето (вж. по аналогия, относно положението на мъжете и жените работници, които лично отглеждат децата си, Решение от 29 ноември 2001 г. по дело Griesmar, C‑366/99, Recueil, стр. I‑9383, точка 56, а относно положението на тези работници, когато ползват услуги за гледане на деца — Решение от 19 март 2002 г. по дело Lommers, C‑476/99, Recueil, стр. I‑2891, точка 30).
25 Следователно трябва да се посочи, че разглежданата в главното производство мярка установява основана на пола разлика в третирането по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 76/207 между заетите по трудово правоотношение майки и заетите по трудово правоотношение бащи.
26 Що се отнася до обосноваването на такава разлика в третирането, в член 2, параграфи 3 и 4 от Директива 76/207 се уточнява, че тази директива не накърнява разпоредбите относно закрилата на жените, по-специално по време на бременност и майчинство, нито мерките за насърчаване на равенството във възможностите за мъжете и жените, в частност чрез премахване на фактически съществуващото неравенство, което се отразява на възможностите за жените по отношение на условията на труд.
27 На първо място, що се отнася до закрилата по време на бременност и майчинство, Съдът многократно е постановявал, че като се предоставя на държавите членки правото да оставят в сила или да предвидят разпоредби, осигуряващи тази закрила, с член 2, параграф 3 от Директива 76/207 се приема, че с оглед на принципа на равното третиране на половете е оправдано, от една страна, да се закриля биологичното състояние на жената по време на бременността ѝ и след това, и от друга страна, да се закрилят особените отношения между жената и нейното дете през периода след раждането (вж. Решение от 12 юли 1984 г. по дело Hofmann, 184/83, Recueil, стр. 3047, точка 25, Решение от 14 юли 1994 г. по дело Webb, C‑32/93, Recueil, стр. I‑3567, точка 20, Решение от 30 юни 1998 г. по дело Brown, C‑394/96, Recueil, стр. I‑4185, точка 17 и Решение от 1 февруари 2005 г. по дело Комисия/Австрия, C‑203/03, Recueil, стр. I‑935, точка 43).
28 Според запитващата юрисдикция предвиденият в член 37, параграф 4 от Статута на работниците отпуск първоначално е въведен през 1900 г., за да улесни майката да кърми. С развитието на правната уредба този отпуск губи това предназначение и вече не се споменава самото кърмене. Освен това от години съдебната практика допуска този отпуск да се ползва дори в случаите на изкуствено хранене. Запитващата юрисдикция посочва, че този отпуск вече не се свързва с биологичния факт на кърменето и се разглежда просто като време, посветено на детето, и като мярка за съгласуване на семейния и професионалния живот след изтичането на отпуска по майчинство.
29 Поради обстоятелството, че с развитието на националната правна уредба и нейното тълкуване в съдебната практика постепенно отпада връзката между предоставянето на т.нар. отпуск за кърмене и биологичния факт на кърменето, тази мярка не може да се разглежда като гарантираща закрилата на биологичното състояние на жената след бременността по смисъла на посочената в точка 27 от настоящото решение съдебна практика. Всъщност, както е видно от акта за преюдициално запитване, разглежданият в главното производство отпуск може да се ползва както от майката, така и от бащата, при единственото условие последният също да е зает по трудово правоотношение.
30 Това положение се различава от положението, разгледано в Решение по дело Hofmann, посочено по-горе, при което съответната национална правна уредба предвижда предоставянето на допълнителен отпуск по майчинство след изтичането на срока за закрила и запазва този отпуск само за майката, като изключва всички останали лица (вж. Решение по дело Hofmann, посочено по-горе, точка 26).
31 Обстоятелството, че разглежданият в главното производство отпуск може да се ползва както от заетия по трудово правоотношение баща, така и от заетата по трудово правоотношение майка, означава, че храненето и времето, посветено на детето, могат да бъдат осигурени както от бащата, така и от майката. Следователно този отпуск явно се предоставя на работниците в качеството им на родители. Ето защо не може да се приеме, че този отпуск гарантира закрилата на биологичното състояние на жената след бременността или закрилата на особените отношения между майката и детето.
32 На второ място, що се отнася до насърчаването на равенството във възможностите за мъжете и жените и ограничаването на фактическото неравенство, което се отразява на възможностите за жените в областта на условията на труд, в становището си испанското правителство твърди, че като се предоставя само на майките правото на разглеждания в главното производство отпуск, се цели да се компенсират действителните неудобства, които жените понасят в сравнение с мъжете във връзка със запазването на работата си след раждането. Според това правителство за майките с малки деца е по-трудно да се интегрират в трудовата среда или да останат в нея.
33 От постоянната съдебна практика следва, че член 2, параграф 4 от Директива 76/207 има ясната и ограничена цел да разреши мерките, които, макар да изглеждат дискриминационни, целят действителното премахване или ограничаване на фактическото неравенство, което може да съществува в реалния обществен живот. Тази разпоредба допуска национални мерки в областта на достъпа до заетост, включително в областта на професионалното развитие, които като поставят в по-благоприятно положение жените, имат за цел да подобрят способността им да се конкурират на пазара на труда и да развиват кариерата си при равни условия с мъжете (вж. Решение от 17 октомври 1995 г. по дело Kalanke, C‑450/93, Recueil, стр. I‑3051, точки 18 и 19, Решение от 11 ноември 1997 г., по дело Marschall, C‑409/95, Recueil, стр. I‑6363, точки 26 и 27, Решение от 28 март 2000 г. по дело Badeck и др., C‑158/97, Recueil, стр. I‑1875, точка 19, както и Решение по дело Lommers, посочено по-горе, точка 32).
34 Целта на посочения член 2, параграф 4 е в крайна сметка да се осигури действително, а не формално равенство, като се ограничи фактическото неравенство, което може да възникне в обществения живот, и по този начин да се предотвратят или компенсират неудобствата в професионалната кариера на съответните лица съгласно член 157, параграф 4 от ДФЕС (вж. в този смисъл Решение по дело Kalanke, посочено по-горе, точка 19, Решение от 6 юли 2000 г. по дело Abrahamsson и Anderson, C‑407/98, Recueil, стр. I‑5539, точка 48, както и Решение от 30 септември 2004 г. по дело Briheche, C‑319/03, Recueil, стр. I‑8807, точка 25).
35 Както бе посочено в точка 21 от настоящото решение, разглежданият в главното производство отпуск се ползва под формата на разрешение за отпуск през работния ден или за намаляване на неговата продължителност. Безспорно е, че такава мярка може да постави жените в по-благоприятно положение, позволявайки на заетите по трудово правоотношение майки да запазят работата си, като същевременно посвещават време на детето си. Този резултат е още по-силно проявен поради обстоятелството, че ако е зает по трудово правоотношение, бащата може да ползва отпуска вместо майката, която няма да понесе отрицателни за работата ѝ последици поради посветените грижи и внимание на детето.
36 Ако се приеме обаче, както поддържа испанското правителство, че само заетата по трудово правоотношение майка е титуляр на правото на разглеждания в главното производство отпуск, докато заетият по трудово правоотношение баща може само да ползва това право, без да е негов титуляр, това по-скоро би затвърдило за в бъдеще традиционното разпределение на ролите между мъжете и жените, като запази второстепенната роля на мъжете при упражняването на родителските функции (вж. в този смисъл Решение по дело Lommers, посочено по-горе, точка 41).
37 Както подчертава генералният адвокат в точка 47 от заключението си, ако на заетите по трудово правоотношение бащи се откаже правото на разглеждания в главното производство отпуск поради единственото съображение, че майката не работи по трудово правоотношение, това би могло да принуди жената — както майката на детето на г‑н Roca Álvarez, която е самостоятелно заето лице — да ограничи професионалната си дейност и да понася сама тежестите след раждането на детето, без да може да получи помощ от бащата.
38 Следователно мярка като тази в главното производство не може да се разглежда нито като мярка, която води до премахване или ограничаване на фактическото неравенство, което може да съществува за жените в реалния обществен живот по смисъла на член 2, параграф 4 от Директива 76/207, нито като мярка, която има за цел да се осигури действително, а не формално равенство, като се ограничи фактическото неравенство, което може да възникне в обществения живот, и по този начин да се предотвратят или компенсират неудобствата в професионалната кариера на съответните лица съгласно член 157, параграф 4 от ДФЕС.
39 От изложените по-горе съображения следва, че член 2, параграфи 1, 3 и 4, както и член 5 от Директива 76/207 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална мярка като разглежданата в главното производство, която предвижда, че майките, които работят по трудово правоотношение, могат да ползват отпуск под различна форма през първите девет месеца след раждането на детето, докато бащите, които също работят по трудово правоотношение, не могат да ползват този отпуск, освен ако и майката на детето не е заета по трудово правоотношение.
По Директиви 2002/73 и 96/34
40 Що се отнася до Директива 2002/73, запитващата юрисдикция иска да се установи дали тази директива, с която се изменя Директива 76/207, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разглежданата в главното производство мярка.
41 Макар да влиза в сила в деня на публикуването, Директива 2002/73 е трябвало да бъде транспонирана не по-късно от 5 октомври 2005 г., т.е. към по-късна дата спрямо момента на настъпването на разглежданите в главното производство факти. Следователно тя не е приложима ratione temporis към тези факти. Във всеки случай, дори да се допусне, че Директива 76/207, изменена с Директива 2002/73, е приложима ratione temporis, това не би променило даденото в точка 39 от настоящото решение тълкуване.
42 Относно Директива 96/34 следва да се отбележи, че в становището си Комисията на Европейските общности посочва, че разглежданата в главното производство мярка противоречи на тази директива.
43 При липсата обаче на точни данни в акта за преюдициално запитване за съдържанието на националната правна уредба в областта на родителския отпуск и при липсата на изрично искане в този смисъл, Директива 96/34 не следва да се тълкува.
По съдебните разноски
44 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
Член 2, параграфи 1, 3 и 4, както и член 5 от Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие и на условията на труд трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална мярка като разглежданата в главното производство, която предвижда, че майките, които работят по трудово правоотношение, могат да ползват отпуск под различна форма през първите девет месеца след раждането на детето, докато бащите, които също работят по трудово правоотношение, не могат да ползват този отпуск, освен ако и майката на детето не е заета по трудово правоотношение.
Подписи