РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
29 февруари 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Пакетни туристически пътувания и предоставяне на свързани услуги — Директива (ЕС) 2015/2302 — Член 12, параграф 2 — Право на пътуващ да прекрати договор за пакетно туристическо пътуване, без да заплаща такса за прекратяване — Непредотвратими и извънредни обстоятелства — Разпространение на COVID‑19 — Липса на официална препоръка, съветваща да не се пътува — Вземане предвид на лични обстоятелства, свързани с индивидуалното положение на пътуващия — Значително засягане на изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници към мястото на дестинацията — Съществуващи или предвидими обстоятелства към момента на сключване на договора за пакетно туристическо пътуване — Възможност да се вземе предвид засягане, осъществяващо се в мястото на заминаване или на завръщане, както и в други места“
По дело C‑299/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Литовски върховен съд) с акт от 4 май 2022 г., постъпил в Съда на 4 май 2022 г., в производството по дело
M. D.
срещу
„Tez Tour“ UAB,
при участието на:
„Fridmis“ AB
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: A. Prechal (докладчик), председател на състава, F. Biltgen, N. Wahl, J. Passer и M. L. Arastey Sahún, съдии,
генерален адвокат: L. Medina,
секретар: K. Hötzel, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 юни 2023 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за M. D., от R. Mikulskas, advokatas,
– за „Tez Tour“ UAB, от E. Rusinas, advokatas,
– за литовското правителство, от K. Dieninis и V. Vasiliauskienė, в качеството на представители,
– за чешкото правителство, от S. Šindelková, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,
– за гръцкото правителство, от K. Boskovits, A. Dimitrakopoulou, K. Georgiadis, C. Kokkosi и E. Tsaousi, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от J. Jokubauskaitė, B.‑R. Killmann и I. Rubene, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 21 септември 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 12, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (ОВ L 326, 2015 г., стр. 1).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между M. D. и „Tez Tour“ UAB относно предявеното от M. D. право да прекрати, без да заплаща такса, сключения от него договор за пакетно туристическо пътуване с това дружество поради риска за здравето, свързан с разпространение на COVID‑19.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 В съображения 5, 7, 25 и 29—31 от Директива 2015/2302 се посочва следното:
„(5) […] Хармонизирането на правата и задълженията, произтичащи от договорите за пакетно туристическо пътуване и за свързаните пътнически услуги е необходимо, за да се създаде истински вътрешен пазар за потребителите в тази област, като се намери точният баланс между високото равнище на защита на потребителите и конкурентоспособността на предприятията.
[…]
(7) По-голямата част от пътуващите, които закупуват туристически пакети или свързани пътнически услуги, са потребители по смисъла на правото на Съюза в областта на защитата на потребителите. […]
[…]
(25) Пътуващият следва да получи цялата необходима информация преди закупуването на туристическия пакет, независимо дали той се продава чрез средства за комуникация от разстояние, в търговски обект или чрез друг вид разпространение. При предоставянето на тази информация търговецът следва да вземе под внимание нормално предвидимите от него специфични нужди на пътуващи, които са особено уязвими поради възрастта си или поради физически недостатък.
[…]
(29) Предвид специфичните особености на договорите за пакетни туристически пътувания, правата и задълженията на страните по тези договори следва да бъдат регламентирани за времето преди и след започване на изпълнението на туристическия пакет, по-специално за случаите, когато той не се изпълнява надлежно или в случай на промяна в определени обстоятелства.
(30) Тъй като туристическите пакети често се закупуват много преди изпълнението им, е възможно да настъпят непредвидени събития. По тази причина пътуващият следва да има право да прехвърля договора за пакетно туристическо пътуване на друго пътуващо лице при определени условия. В такива случаи организаторът следва да разполага с възможност да си възстанови направените разходи, например ако подизпълнител изисква заплащането на такса за промяна на името на пътуващия или за анулиране на билет за превоз и издаване на нов билет.
(31) Пътуващите следва да разполагат и с възможност да прекратят договора за пакетно туристическо пътуване по всяко време преди започване на изпълнението на туристическия пакет срещу заплащане на подходяща и обоснована такса за прекратяването, като се вземат предвид очакваните икономии и приходи от алтернативно реализиране на пътническите услуги. Те следва да имат и право да прекратяват договора за пакетно туристическо пътуване без заплащане на такса за прекратяване, когато изпълнението на туристическия пакет ще бъде засегнато в значителна степен от непредотвратими и извънредни обстоятелства. Това може да включва например война, други сериозни проблеми със сигурността, като терористични актове, значителни рискове за човешкото здраве, като огнище на сериозна болест на мястото на пътуването или природни бедствия, като наводнения или земетресения или атмосферни условия, които правят невъзможно безопасното пътуване до дестинацията, съгласно уговореното в договора за пакетно туристическо пътуване“.
4 В член 1 от тази директива, озаглавен „Предмет“, се предвижда следното:
„Целта на настоящата директива е да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар и за постигането на високо и възможно най-единно равнище на защита на потребителите посредством сближаване на определени аспекти на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на договорите между пътуващи и търговци[,] свързани с пакетни туристически пътувания и свързани пътнически услуги“.
5 В член 3 от посочената директива, озаглавен „Определения“, се посочва следното:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
12. „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ означава ситуация извън контрола на страната, която се позовава на тази ситуация, чиито последици не биха могли да бъдат избегнати дори при вземането на всички разумни мерки;
13. „липса на съответствие“ означава неизпълнение или неточно изпълнение на пътническите услуги, включени в туристически пакет;
[…]“.
6 Съгласно член 5 от същата директива, озаглавен „Преддоговорна информация“:
„1. Държавите членки гарантират, че преди пътуващият да бъде обвързан от договор за пакетно туристическо пътуване или от съответна оферта, организаторът […] предоставя[…] на пътуващия, […] следната информация, доколкото е приложима за туристическия пакет:
а) основните характеристики на пътническите услуги:
[…]
ii) вида, характеристиките и категориите на средствата за превоз, местата, датите и часовете на отпътуване и връщане, продължителността на междинните спирания и местата, където те се правят, и транспортните връзки.
[…]
viii) дали пътуването или ваканцията са като цяло подходящи за лица с ограничена подвижност, както и, при поискване от страна на пътуващия, точна информация дали пътуването или ваканцията са подходящи с оглед на потребностите на пътуващия;
[…]“.
7 Член 12 от Директива 2015/2302, озаглавен „Прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване и право на отказ от договора преди започване на изпълнението на туристическия пакет“, предвижда в параграфи 1—3:
„1. Държавите членки гарантират, че пътуващият може да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване по всяко време преди започване на изпълнението на туристическия пакет. Когато пътуващият прекрати договора съгласно настоящия параграф, той може да бъде задължен да заплати на организатора подходяща и обоснована такса за прекратяване на договора. В договора за пакетно туристическо пътуване могат да бъдат предвидени разумни по размер стандартни такси за прекратяване на договора, изчислени въз основа на момента, в който се прекратява договорът преди започване на изпълнение на туристическия пакет и очакваните икономии на разходи и приходи от алтернативно реализиране на пътническите услуги. При липсата на стандартни такси за прекратяване на договора, размерът на таксата за прекратяване съответства на цената на туристическия пакет, от която се приспадат икономиите на разходи и приходите от алтернативно реализиране на пътническите услуги. По искане на пътуващия организаторът представя обосновка за размера на таксите за прекратяване на договора.
2. Независимо от параграф 1 пътуващият има право да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване преди започване на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване на договора в случай на непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. При прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване съгласно настоящия параграф пътуващият има право на пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително обезщетение.
3. Организаторът може да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване и да възстанови на пътуващия изцяло всички плащания, направени за туристическия пакет, без да дължи допълнително обезщетение, ако:
[…]
б) организаторът е възпрепятстван да изпълни договора поради непредотвратими и извънредни обстоятелства и е уведомил пътуващия за прекратяването на договора без необосновано забавяне и преди започване на изпълнението на туристическия пакет“.
8 Член 13 от тази директива, озаглавен „Отговорност за изпълнението на туристическия пакет“, гласи в параграфи 3 и 6:
„3. Ако някоя от пътническите услуги не се изпълнява съгласно предвиденото в договора за пакетно туристическо пътуване, организаторът коригира липсата на несъответствие, освен ако:
а) това е невъзможно; или
б) [това] предполага непропорционално високи разходи предвид степента на несъответствието и стойността на засегнатите пътнически услуги.
Ако организаторът, в съответствие с буква а) или буква б) от първа алинея от настоящия параграф, не коригира липсата на съответствие, се прилага член 14.
[…]
6. Когато липсата на съответствие съществено засяга изпълнението на туристическия пакет и организаторът не успее да поправи тази липса в рамките на разумен срок, определен от пътуващия, пътуващият може да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване без да заплаща такса за прекратяване на договора и, по целесъобразност, да поиска, в съответствие с член 14, намаление на цената и/или обезщетение за претърпените вреди.
[…]“.
9 Член 14 от посочената директива, озаглавен „Намаление на цената и обезщетение за претърпени вреди“, гласи в параграфи 2 и 3:
„2. Пътуващият има право да получи [подходящо] обезщетение от организатора за всички вреди, претърпени в резултат на липсата на съответствие с договора. Обезщетението се извършва без необосновано забавяне.
3. Пътуващият няма право на обезщетение за претърпени вреди, ако организаторът докаже, че липсата на съответствие:
[…]
в) се дължи на непредотвратими и извънредни обстоятелства.“
Литовското право
10 Член 6.212 от Lietuvos Respublikos civilinis kodeksas (Граждански кодекс на Република Литва), в приложимата към спора в главното производство редакция (наричан по-нататък „Гражданският кодекс“), е озаглавен „Непреодолима сила“ и гласи в параграф 1 следното:
„Страната се освобождава от своята отговорност за неизпълнение на договора, ако докаже, че неизпълнението му се дължи на обстоятелства, които са извън нейния контрол и които тя не е могла разумно да предвиди при неговото сключване, както и че не е могла да предотврати настъпването на тези обстоятелства или на последиците от тях“.
11 Член 6.750 от Гражданския кодекс, озаглавен „Право на туриста да прекрати договор за организирано туристическо пътуване и да се откаже от договор за организирано туристическо пътуване“, гласи в параграф 4:
„Туристът има право да прекрати договор за организирано туристическо пътуване, без да заплаща таксата за прекратяване по параграф 2 от настоящия член, в следните случаи:
[…]
3) ако в мястото на дестинацията на организираното туристическо пътуване или в непосредствена близост до него възникнат обстоятелства на непреодолима сила, които могат да направят невъзможно изпълнението на организираното туристическо пътуване или превоза на пътниците към дестинацията на пътуването. В този случай пътуващият има право да поиска възстановяване на направените плащания за пътуването, но няма право да получи допълнително обезщетение“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
12 На 10 февруари 2020 г. M. D. сключва с Tez Tour договор за пакетно туристическо пътуване, по силата на който последното се ангажира да организира за M. D. и членовете на семейството му ваканционно пътуване до Обединените арабски емирства в периода от 1 до 8 март 2020 г., като туристическият пакет включва по-специално полет от Вилнюс (Литва) до Дубай (Обединени арабски емирства) и обратно, както и престой в хотел със седем нощувки. Въз основа на договора за пакетно туристическо пътуване M. D. заплаща на Tez Tour парична сума в размер на 4 834 евро.
13 На 27 февруари 2020 г. M. D. уведомява Tez Tour, че желае да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване, и иска то да му даде възможност да използва платената сума, за да извърши друго пътуване на по-късна дата, когато рискът за здравето, свързан с разпространението на COVID‑19, намалее.
14 Tez Tour отказва да уважи искането на M. D.
15 Тогава M. D. се обръща към компетентните съдилища, твърдейки по същество, че има право на пълно възстановяване на заплатената от него парична сума на Tez Tour, защото прекратил договора за пакетно туристическо пътуване, разглеждан в главното производство, поради настъпването в мястото на дестинацията на организираното пътуване или в непосредствена близост до него на непредотвратими и извънредни обстоятелства, които са можели да направят невъзможно напълно безопасното извършване на това пътуване или на превоза на пътниците към мястото на дестинацията му, по-специално без последните да се излагат на неудобства или на рискове за здравето.
16 M. D. твърди, че през февруари 2020 г. информацията за разпространението на COVID‑19, публикувана както от компетентните органи, така и в пресата, е позволявала основателно да възникнат съмнения във възможността посоченото пътуване да се извърши напълно безопасно и дори то да се счете за невъзможно. Увеличаването на установените по света случаи на заразяване с COVID‑19, ограничаванията на полетите, приемането на официални препоръки, съветващи пътуващите да не посещават оживени места и да не пътуват в чужбина, както и приемането на други мерки с цел да се задържи разпространението на COVID‑19, показвали, че има опасност в световен мащаб.
17 Tez Tour оспорва основателността на претенциите на M. D., твърдейки че към момента на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване, разглеждан в главното производство, разпространението на COVID‑19 не е можело да се счита за обстоятелство, правещо невъзможно изпълнението на съответния туристическия пакет.
18 Претенциите са отхвърлени както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, тъй като според литовските съдилища нищо не позволява изтъкнатите от M. D. обстоятелства да се квалифицират като „непреодолима сила“ по смисъла на член 6.750 от Гражданския кодекс, чрез което понятие в литовското право се прилага понятието „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302. Всъщност, от една страна, M. D. резервирал своето пътуване, при положение че вече имало информация за вземането на мерки за сигурност, и от друга страна, към момента на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване, разглеждан в главното производство, което прекратяване става едва 17 дни след като M. D. прави резервацията, равнището на риск за това пътуване не било променено.
19 След като M. D. подава касационна жалба до запитващата юрисдикция — Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Литовски върховен съд) — тя отбелязва, че за разрешаването на спора в главното производство е необходимо да се уточнят условията, при които пътуващ може да се позове на наличието на „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 в контекста на пандемията от COVID‑19, и евентуално съществуващата връзка между това понятие и понятието „непреодолима сила“ по смисъла на член 6.750 от Гражданския кодекс.
20 В този контекст запитващата юрисдикция иска, първо, да се установи дали органите на държавата по мястото на заминаване или на тази по мястото на дестинацията трябва да са публикували официално предупреждение, съветващо пътуващите изобщо да не пътуват, освен ако не е наложително, или пък страната по мястото на дестинацията на пътуването трябва да е била определена за „рискова зона“. Тя уточнява, че в разглеждания случай на 12 март 2020 г. литовското министерство на външните работи публикува адресирана до пътуващите препоръка, с която се е целяло те да бъдат насърчени да отложат всичките си пътувания и през следващите месеци да не ходят в чужбина, включително в Обединените арабски емирства, като препоръката е направена, след като предния ден Световната здравна организация (СЗО) преквалифицира епидемията от COVID‑19 в „пандемия“.
21 Второ, запитващата юрисдикция изхожда от виждането, че за да може да се установи наличието на „непредотвратими и извънредни обстоятелства“, които „засягат значително изпълнението на туристическия пакет“, по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302, това засягане трябва да е вероятно за средностатистическия пътуващ въз основа на преценка, извършена чрез „прогноза“, при отчитане на датите за планираното пътуване, на достъпните за пътуващия фактически данни и на публикуваната информация. В този контекст запитващата юрисдикция иска да се установи дали „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ е възможно да се установят само когато имат последици, правещи обективно невъзможно изпълнението на съответния туристическия пакет, или пък, както тя е склонна да приеме, също когато изпълнението на туристическия пакет стане трудно за изпълнение при безопасни и приятни условия, евентуално при отчитане на субективни фактори, като например здравословното състояние на пътуващия.
22 Трето, запитващата юрисдикция иска да се установи дали фактът, че „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ вече са съществували в известна степен преди сключването на договора за пакетно туристическо пътуване или поне са били предвидими, трябва да се вземе предвид като причина за отпадане на правото на пътуващия да прекрати договора, без да заплаща такса за прекратяване.
23 Според запитващата юрисдикция, макар преди момента на сключване на договора за пакетно туристическо пътуване, разглеждан в главното производство, на 8 януари 2020 г. литовското министерство на външните работи да публикува препоръка за пътуващите към Обединените арабски емирства, за да ги насърчи да вземат предпазни марки, и макар на 30 януари същата година СЗО да обявява, че епидемията от COVID‑19 е „извънредна ситуация за общественото здраве с международно значение“, развитието на тази епидемия и последиците от нея все пак са били трудно предвидими, а засилването на динамиката при заразяванията между момента на резервирането на пътуването и този на прекратяването на договора е било явно.
24 В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва твърдението на M. D., че на 26 февруари 2020 г. в Литва е обявено извънредно положение на национално равнище поради заплахата, която представлява COVID‑19, и че на следващия ден в пресата е публикувана информация, според която сред лица, пребивавали в находящ се в Обединените арабски емирства хотел, са установени случаи на заразяване с COVID‑19.
25 Четвърто, запитващата юрисдикция посочва, че член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 поставя правото на пътуващия да прекрати договор за пакетно туристическо пътуване, без да заплаща такса за прекратяване в зависимост от настъпването на непредотвратими и извънредни обстоятелства „в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него“. Поради това тя иска да се установи дали предвид естеството на изтъкнатото събитие в разглеждания случай последният израз може да обхване и други места, по-специално например мястото на заминаване, както и различни пунктове в началото на пътуването и при завръщането от него.
26 При това положение Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Литовски върховен съд) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Необходимо ли е органите на държавата по мястото на заминаване или на държавата по мястото на дестинацията да са публикували официално предупреждение, съветващо пътуващите изобщо да не пътуват, освен ако не е наложително, и (или) страната по мястото на дестинацията на пътуването (евентуално и страната на заминаване) да е квалифицирана като рискова зона, за да може да се счете, че са настъпили непредотвратими и извънредни обстоятелства по смисъла на член 12, параграф 2, първо изречение от Директива 2015/2302 в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него?
2) За да се прецени дали към момента на прекратяване на договор за пакетно туристическо пътуване са налице непредотвратими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него и дали те засягат значително изпълнението на туристическия пакет: i) следва ли да се вземат предвид само обективни обстоятелства, с други думи, свързва ли се значителното засягане на изпълнението на туристическия пакет само с обективна невъзможност и трябва ли то да се разбира като обхващащо само случаите, в които изпълнението на договора става както физически, така и юридически невъзможно, или пък то обхваща и случаи, в които изпълнението на договора не е невъзможно, но (в разглеждания случай поради основателното опасение от заразяване с COVID‑19) става трудно и (или) нерентабилно (предвид безопасността на пътниците, риска за тяхното здраве и/или техния живот, възможността за постигане на целта за наслаждаване от пътуването); ii) релевантни ли са субективни фактори, като например пътуване с малки деца или принадлежност към по-високорискова група поради възрастта или здравословното състояние на пътуващия, и т.н.? Има ли право пътуващият да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване, ако поради пандемия и свързаните с нея обстоятелства средностатистическият пътуващ счита, че отиването до мястото на дестинацията и завръщането от него вече няма да е безопасно, пътуващият ще търпи неудобства или основателно ще може да опасява, че здравето му е застрашено или че има риск от заразяване с опасен вирус?
3) Следва ли да се смята, че фактът, че обстоятелствата, на които се позовава пътуващият, вече са били възникнали или поне вече са били предвидими/вероятни към момента, в който е резервирал пътуването, влияе по някакъв начин върху правото на прекратяване на договора без заплащане на такса (например този факт лишава ли пътуващия от посоченото право, прави ли приложими по-строги критерии за преценка на отрицателното засягане на изпълнението на пакета)? Когато се прилага (в контекста на пандемия) критерият за разумна предвидимост, следва ли да се вземе предвид фактът, че макар СЗО вече да е публикувала информация относно разпространението на вируса към момента на сключване на договора за пакетно туристическо пътуване, [разглеждан в главното производство,] развитието на пандемията и последиците от нея са били трудни предвидими, не е имало ясни мерки за задържане и контрол на заразяването, нито пък достатъчно данни за самото заразяване, а засилването на динамиката при заразяванията между момента на резервирането на пътуването и прекратяването на договора е било явно?
4) Когато се преценява дали към момента на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него са налице непредотвратими и извънредни обстоятелства и дали те засягат значително изпълнението на туристическия пакет, понятието „мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него“ обхваща ли само страната на мястото на дестинацията или пък — предвид естеството на непредотвратимите и извънредни обстоятелства, а именно наличието на заразна вирусна инфекция — и страната по мястото на заминаване, както и различните пунктове, свързани със започването на пътуването и със завръщането от него (места за транспортни връзки, определени транспортни средства и т.н.)?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
27 С първия въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 12, параграф 2 във връзка с член 3, точка 12 от Директива 2015/2302 трябва да се тълкува в смисъл, че установяването на настъпването в мястото на дестинацията на пътуване или в непосредствена близост до това място на „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ зависи от условието компетентните органи да са публикували официална препоръка, съветваща пътуващите да не ходят в съответната зона, или официално решение, квалифициращо тази зона като „рискова зона“.
28 В това отношение, на първо място, трябва да се припомни, че съгласно член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 „в случай на непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията“, пътуващият има право да прекрати договор за пакетно туристическо пътуване, преди да започне изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща такса за прекратяване и да получи пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет.
29 Понятието „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 е определено в член 3, точка 12 като „ситуация извън контрола на страната, която се позовава на тази ситуация, чиито последици не биха могли да бъдат избегнати дори при вземането на всички разумни мерки“.
30 В съображение 31 от посочената директива се изяснява обхватът на това понятие, като се посочва, че „[т]ова може да включва например война, други сериозни проблеми със сигурността, като терористични актове, значителни рискове за човешкото здраве, като огнище на сериозна болест на мястото на пътуването или природни бедствия, като наводнения или земетресения или атмосферни условия, които правят невъзможно безопасното пътуване до дестинацията, съгласно уговореното в договора за пакетно туристическо пътуване“.
31 От съдържанието на член 12, параграф 2 и член 3, точка 12 от Директива 2015/2302, както са изяснени в съображение 31, следва, че упражняването от пътуващия на правото му да прекрати договор за пакетно туристическо пътуване, без да заплаща такса за прекратяване, зависи единствено от настъпването в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него на обективни обстоятелства, които могат да повлияят на изпълнението на съответния туристически пакет.
32 Трябва обаче да се констатира, че нито от тези разпоредби, нито от съображение 31 от Директива 2015/2302 или от която и да било друга разпоредба от тази директива може да се заключи, че за да може да се установи настъпването на „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба, е необходимо компетентните органи да са публикували официална препоръка, съветваща пътуващите да не ходят в съответната зона, или официално решение, квалифициращо тази зона като „рискова зона“.
33 Такова изискване всъщност би противоречало на естеството и самата основа за приемането на такива препоръки или решения, които по принцип предполагат именно наличието на обективни обстоятелства, пораждащи здравни или други рискове, които могат да попаднат в обхвата на понятието „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302, и съобщават за тях с цел информиране на обществеността.
34 Освен това, както следва от съображение 5 от Директива 2015/2302, трябва да се припомни, че с нея се цели хармонизиране на правата и задълженията, произтичащи от договорите за пакетно туристическо пътуване, за да се създаде истински вътрешен пазар за потребителите в тази област.
35 Както обаче посочва и генералният адвокат в точка 35 от своето заключение, условията за приемането на препоръка или решение от естеството на посочените в точка 27 от настоящото решение не са еднакви в отделните държави членки, така че при това приемане между последните може да има различия. Следователно тълкуване на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 в смисъл, че установяването на настъпването на „непредотвратимо и извънредно обстоятелство“ по смисъла на тази разпоредба зависи от приемането на тези препоръки или решения, може да подкопае целта за хармонизиране, преследвана с посочената директива.
36 Поради това наличието на тези препоръки или решения не може да съставлява изискване, за да бъде възможно да се установи, че е изпълнено условието да са настъпили „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302.
37 На второ място, трябва да се подчертае, че е възможно поради самото си естество посочените препоръки и решения да имат значителна доказателствена стойност относно действителното настъпване в страната, за която се отнасят, на такива обстоятелства и на произтичащото от тях засягане на изпълнението на съответния туристическия пакет, но на такива препоръки и решения не може да се придава чак такава доказателствена сила, че тяхното отсъствие да е достатъчно, за да се възпрепятства установяването на настъпването на посочените обстоятелства.
38 Действително, след като Директива 2015/2302 не съдържа разпоредби, посветени на начините на доказване на настъпването на „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 12, параграф 2 от нея, съгласно принципа на процесуалната автономия и при спазване на принципите на равностойност и на ефективност вътрешният правен ред на всяка държава членка следва да определи условията и реда за събиране на доказателства, допустимите пред компетентната национална юрисдикция доказателствени средства, а също и принципите, които уреждат преценката от тази юрисдикция на доказателствената сила на представените пред нея доказателства, както и изискваната степен на доказване (вж. в този смисъл решение от 21 юни 2017 г., W и др., C‑621/15, EU:C:2017:484, т. 25).
39 Същевременно, що се отнася по-конкретно до принципа на ефективност, относно процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, той изисква тези правила да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (решение от 21 юни 2017 г., W и др., C‑621/15, EU:C:2017:484, т. 26).
40 Да се изисква обаче от пътуващ, желаещ да упражни предвиденото в член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 право, да доказва приемането на официални препоръки или решения в това отношение, за да се установи съществуването на обстоятелствата, на които се позовава за тази цел, може да направи невъзможно упражняването на посоченото право, тъй като такива обстоятелства могат да съществуват независимо от приемането на всякакви официални препоръки или решения.
41 В разглеждания случай от предоставените от запитващата юрисдикция обяснения е видно, че в официалните съобщения, съществуващи към момента на прекратяване от M. D. на договора за пакетно туристическо пътуване, разглеждан в главното производство — а именно съобщението на СЗО от 30 януари 2020 г., в което разпространението на COVID‑19 се квалифицира като „извънредна ситуация за общественото здраве с международно значение“, обявяването на извънредното положение в Литва на 26 февруари същата година и отбелязването на следващия ден в литовската преса на редица случаи на заразяване с COVID‑19, установени в Обединените арабски емирства — макар те да съставляват признаци за наличие на по-висок риск за здравето като цяло, и по-специално в последната страна, не се стига чак до изрично съветване на пътуващите да не ходят в Обединените арабски емирства.
42 Както обаче следва от точки 36 и 40 от настоящото решение, това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да се отхвърли възможността M. D. с основание да се позове на разпространението на COVID‑19 в качеството му на „непредотвратимо и извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302.
43 Според Съда освен това трябва да се приеме, че сама по себе си световна здравна криза като пандемията от COVID‑19 може да попадне в обхвата на това понятие (решение от 8 юни 2023 г., UFC — Que choisir и CLCV, C‑407/21, EU:C:2023:449, т. 45).
44 С оглед на гореизложеното на първия въпрос следва да се отговори, че член 12, параграф 2 във връзка с член 3, точка 12 от Директива 2015/2302 трябва да се тълкува в смисъл, че установяването на настъпването в мястото на дестинацията на пътуване или в непосредствена близост до това място на „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на тези разпоредби не може да зависи от условието компетентните органи да са публикували официална препоръка, съветваща пътуващите да не ходят в съответната зона, или официално решение, квалифициращо тази зона като „рискова зона“.
По втория въпрос
45 В самото начало трябва да се отбележи, че във втория си въпрос запитващата юрисдикция отбелязва евентуалната възможност при преценката на изпълняемостта на туристически пакет вследствие на настъпването на „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 да се вземе предвид „рентабилността“ на този пакет „предвид безопасността на пътниците, риска за тяхното здраве и/или техния живот, възможността за постигане на целта за наслаждаване от пътуването“. Нито от текста на този въпрос, нито от мотивите към преюдициалното запитване обаче следва, че M.D. е възнамерявал да изтъкне този аспект.
46 Поради това следва да се приеме, че с втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи, от една страна, дали член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „непредотвратими и извънредни обстоятелства […], които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията“ на пътуването, обхваща само обстоятелства, които правят невъзможно изпълнението на туристическия пакет, или пък и обстоятелства, които, макар да не възпрепятстват такова изпълнение, предполагат, че изпълнението на пакета не може да се осъществи, без пътуващите да бъдат изложени на рискове за тяхното здраве и тяхната безопасност, като при необходимост се вземат предвид лични фактори, свързани с индивидуалното положение на тези пътуващи.
47 От друга страна, запитващата юрисдикция иска да се установи дали преценката на такова засягане трябва да се извърши от гледна точка на средностатистическия пътуващ, който е нормално осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, към момента на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване.
48 На първо място, що се отнася до въпроса, изложен в точка 46 от настоящото решение, трябва да се отбележи, че видно от самата формулировка „значително [засягане на] изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията“, употребена в член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302, тази разпоредба не поставя правото да се прекрати договор за пакетно туристическо пътуване, без да заплаща такса за прекратяване, в зависимост от условието да са настъпили обстоятелства, които правят изпълнението на съответния туристическия пакет или преместването на пътниците към мястото на дестинацията обективно невъзможни. Напротив, съгласно обичайния му смисъл във всекидневния език този израз очевидно има по-широк обхват, включващ не само засягането, което изключва самата възможност туристическият пакет да се изпълни, но и значителното засягане на условията за изпълнение на пакета.
49 Както Комисията правилно отбелязва, съображение 31 от Директива 2015/2302 подкрепя такова тълкуване, тъй като в него, за да се илюстрират хипотезите, които е възможно да попаднат в приложното поле на член 12, параграф 2 от тази директива, се посочват определени събития — например терористични актове и значителни рискове за човешкото здраве — които обективно могат да съставляват риск за безопасността на пътуващите, без обаче да водят до абсолютна невъзможност съответният туристически пакет да се изпълни.
50 Това тълкуване освен това съответства на контекста на последната разпоредба. Всъщност член 13, параграф 6 от Директива 2015/2302 предоставя на пътуващите правото да прекратят договор за пакетно туристическо пътуване, чието изпълнение е в ход, без да заплащат такса за прекратяване, когато някаква липса на съответствие „съществено засяга“ изпълнението на туристическия пакет и организаторът не поправи тази липса в разумен срок. Съгласно член 3, точка 13 от тази директива „липса на съответствие“ означава неизпълнение или неточно изпълнение на пътническите услуги, включени в туристически пакет, като установяването на липса на съответствие впрочем е обективно, в смисъл че изисква само да се направи сравнение между услугите, включени в туристическия пакет на съответния пътник, и тези, които действително са му били предоставени (решение от 12 януари 2023 г., FTI Touristik (Пакетно туристическо пътуване до Канарските острови), C‑396/21, EU:C:2023:10, т. 22).
51 Поради това, макар не всяка липса на съответствие, засягаща изпълнението на туристически пакет в ход, да може да обоснове прекратяването на договора за пътуване, без да се заплаща такса, това не променя факта, че липса на съответствие, предполагаща неточно изпълнение на туристическия пакет, може да е достатъчна, за да се стигне до такова прекратяване, ако тя „съществено засяга“ изпълнението на туристическия пакет в съответствие с член 13, параграф 6 от Директива 2015/2302.
52 Аналогично, непредотвратими и извънредни обстоятелства, които не правят обективно невъзможно изпълнението на съответния туристическия пакет, позволяват на основание член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 съответният договор за пакетно туристическо пътуване да се прекрати, ако тези обстоятелства „засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията“ по смисъла на член 12, параграф 2 от тази директива.
53 Следователно предвид значителния риск, който представлява за човешкото здраве, за здравна криза, каквато е разпространението на COVID‑19, може да се счете, че „засяга[…] значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията“ по смисъла на член 12, параграф 2, първо изречение от Директива 2015/2302, независимо че тя не е непременно от естество да направи това изпълнение обективно невъзможно.
54 Що се отнася по-специално до релевантността, която могат да имат за преценката на условието за наличие на такова засягане лични фактори, свързани с индивидуалното положение на пътуващите — като например пътуване с малки деца или принадлежност към по-високорискова група — трябва да се подчертае, че това засягане трябва да бъде обективно установено, също като причинилите го обстоятелства, посочени в точка 31 от настоящото решение.
55 При това положение нищо в текста на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 не позволява да се заключи, че лични фактори като посочените в предходната точка от настоящото решение трябва бъдат пренебрегнати при тази преценка, доколкото са от обективно естество.
56 Всъщност такива фактори могат да имат отражение върху тежестта на засягането, породено от изтъкнатите от пътуващия непредотвратими и извънредни обстоятелства, и съответно върху възможността за изпълнение при благоприятни условия на съответния туристически пакет, както е бил договорен между организатора на пакета и пътуващия. В това отношение, що се отнася по-специално до хипотезата на здравна криза, каквато е разпространението на COVID‑19, засягането, което тя може да породи за изпълнението на туристическия пакет, може да варира например според здравословното състояние на пътуващите.
57 Това не поставя под въпрос факта, че самите лични фактори като такива не са достатъчни, за да се обоснове упражняването от пътуващия на правото му да прекрати договор за пакетно туристическо пътуване, без да заплаща такса за прекратяване в съответствие с член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302, тъй като тези фактори са релевантни само ако могат да повлияят на преценката на засягането, което е обективно относимо към настъпването на „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба.
58 Контекстът на посочената разпоредба и целта на Директива 2015/2302 подкрепят тълкуването, изложено в точки 54—57 от настоящото решение.
59 Всъщност, от една страна, що се отнася до контекста на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302, съгласно член 5, параграф 1, буква а), подточка viii) от тази директива изрично се отчита необходимостта пътуващите да бъдат информирани по-специално дали съответният туристически пакет е подходящ за лица с ограничена подвижност. Анализът на засягането поради „непредотвратимо и извънредно обстоятелство“ по смисъла на същия член 12, параграф 2 на изпълнението на такъв туристически пакет съответно не може да пренебрегва индивидуалните нужди на тези лица, с които именно пакетът е бил съобразен.
60 В това отношение в съображение 25 от Директива 2015/2302 се уточнява, че когато предоставя необходимата информация на пътуващ, търговецът следва да вземе под внимание нормално предвидимите от него специфични нужди на пътуващи, които са особено уязвими поради възрастта си или поради физически недостатък.
61 От друга страна, що се отнася до целта на Директива 2015/2302, съгласно член 1 тя по-специално е да се осигури високо равнище на защита на потребителите, тъй като, както се уточнява в съображение 7 от нея, по-голямата част от пътуващите, които закупуват туристически пакети или свързани пътнически услуги, са потребители по смисъла на правото на Съюза в областта на защитата на потребителите. В това отношение, както по същество посочва и генералният адвокат в точки 44 и 45 от своето заключение, целта за защита, преследвана от същата директива, обхваща и пътуващите, които се намират в по-уязвимо положение.
62 Следователно лични фактори, свързани с индивидуалното положение на пътуващия, могат да се вземат предвид, за да се определи дали е изпълнено условието изтъкнатите от пътуващия непредотвратими и извънредни обстоятелства да засягат значително изпълнението на съответния туристическия пакет или превоза на пътници към мястото на дестинацията.
63 На второ място, що се отнася до това дали преценката на значимостта на засягането трябва да се извърши от гледна точка на средностатистическия пътуващ, който е нормално осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, към момента на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване, трябва да се отбележи, от една страна, че отправна точка в този въпрос е виждането, че пътуващ, който възнамерява да упражни правото си да прекрати такъв договор, без да заплаща такса за прекратяване по силата на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302, трябва да извърши тази преценка чрез „прогноза“, в смисъл че към момента на прекратяване на договора според пътуващия значителното засягане на изпълнението на съответния туристическия пакет трябва да е вероятно.
64 Що се отнася до тази отправна точка, от текста на посочената разпоредба е видно, че правото да се прекрати договор за пакетно туристическо пътуване, без да се заплаща такса за прекратяване, трябва задължително да се упражни „преди започване на изпълнението на туристическия пакет“.
65 Тъй като упражняването на това право зависи от условието „непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, [да] засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията“, това условие трябва непременно да е изпълнено към момента на прекратяването, тоест „преди започване на изпълнението на туристическия пакет“.
66 Ето защо преценката дали посоченото условие е изпълнено от времева гледна точка трябва да се извърши към момента на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване. Тъй като обаче засягането се проявява окончателно едва при изпълнението на пакета, преценката на засягането непременно е занапред.
67 Следователно в съответствие с отправната точка, от която изхожда запитващата юрисдикция, такава преценка трябва да се основава на „прогноза“ за вероятността изтъкнатите от пътуващия непредотвратими и извънредни обстоятелства да засегнат значително изпълнението на туристическия пакет, които обстоятелства впрочем трябва вече да са се реализирали към момента на прекратяване на туристическия пакет.
68 От друга страна, трябва да се констатира, че в разпоредбите от Директива 2015/2302 не се уточнява дали преценката на вероятността и значимостта на засягането трябва да се извърши от гледна точка на средностатистическия пътуващ, който е нормално осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, или от която и да било друга гледна точка.
69 При това положение, предвид отбелязаното в точка 54 от настоящото решение обективно естество на посоченото засягане, няма да е достатъчно, когато пожелае да упражни правото си да прекрати своя договор за пакетно туристическо пътуване, без да заплаща такса за прекратяване, пътуващият да се позове на чисто субективни преценки или опасения.
70 Освен това, както по същество отбелязва и генералният адвокат в точка 52 от своето заключение, член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 преследва конкретно целта в хипотезата на настъпване на непредотвратими и извънредни обстоятелства на пътуващия да се признае право на прекратяване, с което разполага само той, независимо от правото, с което разполага организаторът по силата на член 12, параграф 3 от същата директива. Ето защо от този пътуващ не може да се изисква да се позовава само на преценките на този организатор за реализируемостта на изпълнението на пътуването.
71 За да може обаче пътуващият надлежно да предяви правото си на прекратяване, предвидено в член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302, и тази разпоредба съответно да може да отговори на специфичната си цел, разглеждана предвид по-общата цел на същата директива за защитата на потребителите, припомнена в точка 61 от настоящото решение, следва да се приеме, че преценката на вероятността и значимостта на засягането по смисъла на тази разпоредба трябва да се извърши от гледна точка на средностатистическия пътуващ, който е нормално осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, аналогично на критерия, възприет в други области от правото на Съюза, свързани със защитата на потребителите (вж. в този смисъл решение от 3 март 2020 г., Gómez del Moral Guasch, C‑125/18, EU:C:2020:138, т. 51).
72 С оглед на гореизложеното на втория въпрос следва да се отговори, че член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „непредотвратими и извънредни обстоятелства […], които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията“ на пътуването, обхваща не само обстоятелства, които правят невъзможно изпълнението на туристическия пакет, но и обстоятелства, които, макар да не възпрепятстват такова изпълнение, предполагат, че изпълнението на пакета не може да се осъществи, без пътуващите да бъдат изложени на рискове за тяхното здраве и тяхната безопасност, като при необходимост се вземат предвид лични фактори, свързани с индивидуалното положение на тези пътуващи. Преценката на такова засягане трябва да се извърши от гледна точка на средностатистическия пътуващ, който е нормално осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, към момента на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване.
По третия въпрос
73 С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 трябва да се тълкува в смисъл, че положение, което към момента на сключване на договора за пакетно туристическо пътуване вече е било известно на пътуващия или е било предвидимо за него, може да се изтъкне от същия пътуващ като „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба, като при необходимост се отчете изменяемостта на това положение.
74 В това отношение, действително, нито в член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302, нито в член 3, точка 12, където се дава определение на понятието „непредотвратими и извънредни обстоятелства“, се упоменава изрично някакво изискване изтъкнатото в този контекст положение да бъде непредвидимо и a fortiori несъществуващо към момента на сключване на договора за пакетно туристическо пътуване. Изразът „извънредни и непредотвратими“ обаче сам по себе си сочи, че това понятие се отнася само за положения, които, от една страна, не са съществували към този момент, и от друга страна, са били непредвидими.
75 Всъщност съществуващо положение по естеството си не може да се квалифицира като „непредотвратимо“, дори и да е могло да бъде такова, преди да се материализира. Освен това хипотетично положение, след като е предвидимо, не може да се квалифицира като „извънредно“.
76 Аналогично, тъй като член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 предоставя на пътуващите правото да прекратят своя договор за пакетно туристическо пътуване, без да заплащат такса за прекратяване, ако посочените в него обстоятелства се реализират, се налага констатацията, че тези обстоятелства трябва да настъпят след сключването на договора.
77 Освен това в съображение 30 от Директива 2015/2302 се посочва, че „[т]ъй като туристическите пакети често се закупуват много преди изпълнението им, е възможно да настъпят непредвидени събития“, а в съображение 31 се уточнява, че „[п]ътуващите следва да разполагат и с възможност да прекратят договора за пакетно туристическо пътуване по всяко време преди започване на изпълнението на туристическия пакет“. Ето защо правото на прекратяване на пътуващия, изглежда, се вписва в някаква непредвидима промяна на обстоятелства.
78 Накрая, такова тълкуване съответства на целта за защита на потребителите, преследвана от Директива 2015/2302. Тази цел всъщност не изисква пътуващите да се защитават от рискове, които към момента на сключване на договора за пакетно туристическо пътуване вече са им били известни или са били предвидими за тях и които те съответно са поели за целите на своето пътуване.
79 Следователно обстоятелства, които са вече известни на пътуващия или са предвидими за него към момента на сключване на договора за пакетно туристическо пътуване, не могат да обосноват упражняването на правото да се прекрати такъв договор, без да се заплаща такса за прекратяване, предвидено в член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302.
80 Що се отнася до преценката в този контекст на положение, което е съществуващо или предвидимо към момента на сключване на договора за пакетно туристическо пътуване, но е силно изменяемо, трябва да се уточни, че не може да се изключи възможността след сключването на договора в такова положение да настъпят чувствителни изменения, така че то да се окаже различно от онова, което е било известно на пътуващия или той е можел разумно да предвиди, когато е сключил въпросния договор, както посочва и генералният адвокат в точка 62 от своето заключение.
81 В такава хипотеза тези изменения фактически могат да създадат ново положение, годно да отговори като такова на определението на понятието „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302.
82 Ето защо запитващата юрисдикция трябва да прецени дали от гледна точка на средностатистическия пътуващ, който е нормално осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, равнището на риска за здравето, накарало на 27 февруари 2020 г. M.D. да прекрати своя договор за пакетно туристическо пътуване, се е изменило чувствително спрямо риска, който е съществувал или е бил предвидим към момента на сключване на същия договор, а именно на 10 февруари същата година.
83 С оглед на гореизложеното на третия въпрос следва да се отговори, че член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 трябва да се тълкува в смисъл, че положение, което към момента на сключване на договора за пакетно туристическо пътуване вече е било известно на пътуващия или е било предвидимо за него, не може да се изтъкне от същия пътуващ като „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба, без обаче това да засяга възможността предвид изменяемостта на същото положение в него да са настъпили чувствителни изменения след сключването на договора, които могат да създадат ново положение, годно да отговори като такова на определението на понятието „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на посочената разпоредба.
По четвъртия въпрос
84 С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи какъв е обхватът на понятието за обстоятелства, „настъпили в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него“, съдържащо се в член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302, и по-специално дали това понятие може да обхване и мястото на заминаване и/или други места предвид естеството на изтъкнатото събитие, а именно, в разглеждания случай, разпространението на COVID‑19 в световен мащаб.
85 От дадените от запитващата юрисдикция разяснения, по-специално от изложените в точка 41 от настоящото решение, следва, че тя счита за даденост, че към момента на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване, разглеждан в главното производство, разпространението на COVID‑19 по-специално е достигнало до Обединените арабски емирства, а именно мястото на дестинацията на пътуването. Поради това, ако се допусне, че според запитващата юрисдикция — предвид тълкувателните елементи, съдържащи се в първия и третия въпрос — такова разпространение съставлява „непредотвратимо и извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302, за целите на главното производство се оказва безспорно, че то е настъпило по-специално „в мястото на дестинацията“.
86 Освен това според Съда, ако разпространението на сериозна болест в мястото на дестинацията може да попадне в обхвата на понятието „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба, това a fortiori трябва да важи за разпространението на сериозна болест в световен мащаб, тъй като последиците от нея засягат и това място (решение от 8 юни 2023 г., UFC — Que choisir и CLCV, C‑407/21, EU:C:2023:449, т. 48).
87 Следователно разрешаването на спора в главното производство не зависи от това дали понятието за обстоятелства, „настъпили в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него“, по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 обхваща обстоятелства, настъпили в място, различно от това на дестинацията на пътуването, като например по-специално мястото на заминаване.
88 Същевременно съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени (решение от 16 юли 2020 г., Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, C‑224/19 и C‑259/19, EU:C:2020:578, т. 46).
89 При това положение трябва да се приеме, че с четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, „засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията“, може да се вземе предвид и засягане, осъществяващо се в мястото на заминаване, както и в различни места, свързани със започването на пътуването и със завръщането от него.
90 Както следва от текста на член 12, параграф 2 във връзка със съображение 31 от Директива 2015/2302, тази разпоредба изисква изтъкваните непредотвратими и извънредни обстоятелства да настъпват по-специално в планираното място на дестинацията или в непосредствена близост до него и съответно значително да засягат изпълнението на туристическия пакет (вж. в този смисъл решение от 8 юни 2023 г., UFC — Que choisir и CLCV, C‑407/21, EU:C:2023:449, т. 47).
91 Същевременно, макар по принцип това засягане да се проявява именно в мястото на дестинацията и в непосредствена близост до него, това не променя факта, че посочената разпоредба не съдържа никакво географско ограничение за мястото, където посоченото засягане, провокирано от такива обстоятелства, трябва да се осъществи, за да е възможно да се вземе предвид.
92 Освен това пътническите услуги, които са част от туристическия пакет, могат по-специално да включват превоза на пътници, в която хипотеза в договора за пакетно туристическо пътуване, в съответствие с член 5, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директива 2015/2302, се изисква уточняване на вида, характеристиките и категориите на средствата за превоз, местата, датите и часовете на отпътуване и връщане, продължителността на междинните спирания и местата, където те се правят, и транспортните връзки.
93 Следователно, когато засягането, причинено от непредотвратими и извънредни обстоятелства, надхвърля мястото на дестинацията, засягайки по-специално мястото на заминаване или на завръщане, или пък местата за междинно спиране и за транспортна връзка при пътуването, то може да се отрази на изпълнението на съответния туристическия пакет и поради това трябва да се вземе предвид при прилагането на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302.
94 В това отношение, както посочва генералният адвокат в точка 71 от своето заключение, по-специално е възможно вземането на мерки в мястото на заминаване поради обстоятелства, които настъпват в мястото на дестинацията, като например мерки, изразяващи се в подлагане на пътуващите на ограничения при завръщане в мястото на заминаване, които съответно могат да бъдат включени в оценяването на значителното засягане на изпълнението на договора за пакетно туристическо пътуване.
95 С оглед на гореизложеното на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, „засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията“, може да се вземе предвид и засягане, осъществяващо се в мястото на заминаване, както и в различни места, свързани със започването на пътуването и със завръщането от него, когато това засягане се отразява на изпълнението на туристическия пакет.
По съдебните разноски
96 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Член 12, параграф 2 във връзка с член 3, точка 12 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета,
трябва да се тълкува в смисъл, че
установяването на настъпването в мястото на дестинацията на пътуване или в непосредствена близост до това място на „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на тези разпоредби не може да зависи от условието компетентните органи да са публикували официална препоръка, съветваща пътуващите да не ходят в съответната зона, или официално решение, квалифициращо тази зона като „рискова зона“.
2) Член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302
трябва да се тълкува в смисъл, че
понятието „непредотвратими и извънредни обстоятелства […], които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията“ на пътуването, обхваща не само обстоятелства, които правят невъзможно изпълнението на туристическия пакет, но и обстоятелства, които, макар да не възпрепятстват такова изпълнение, предполагат, че изпълнението на пакета не може да се осъществи, без пътуващите да бъдат изложени на рискове за тяхното здраве и тяхната безопасност, като при необходимост се вземат предвид лични фактори, свързани с индивидуалното положение на тези пътуващи. Преценката на такова засягане трябва да се извърши от гледна точка на средностатистическия пътуващ, който е нормално осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, към момента на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване.
3) Член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302
трябва да се тълкува в смисъл, че
положение, което към момента на сключване на договора за пакетно туристическо пътуване вече е било известно на пътуващия или е било предвидимо за него, не може да се изтъкне от същия пътуващ като „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба, без обаче това да засяга възможността предвид изменяемостта на същото положение в него да са настъпили чувствителни изменения след сключването на договора, които могат да създадат ново положение, годно да отговори като такова на определението на понятието „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на посочената разпоредба.
4) Член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302
трябва да се тълкува в смисъл, че
за да се определи дали непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, „засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията“, може да се вземе предвид и засягане, осъществяващо се в мястото на заминаване, както и в различни места, свързани със започването на пътуването и със завръщането от него, когато това засягане се отразява на изпълнението на туристическия пакет.
Подписи