Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. KOKOTT
представено на 29 февруари 2024 година(1)
Дело C‑548/22
M.M.
срещу
Presidenza del Consiglio dei ministri и др.
(Преюдициално запитване, отправено от Giudice di pace di Fondi (Мирови съд Фонди, Италия)
„Преюдициално запитване — Директива 1999/70/ЕО — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Клаузи 4 и 5 — Дискриминация — Верижни трудови правоотношения — Почетни магистрати — Преобразуване в безсрочни трудови правоотношения — Отказ ex lege от всички претенции за периода преди преобразуването“
I. Въведение
1. Както вече е известно на Съда от други производства, в италианската съдебна система някои задачи се изпълняват от почетни магистрати със съдийски и прокурорски функции, много от които са недоволни от условията си на труд. Дейността им се определя като почетна длъжност и поради това те се назначават само за определен срок и получават възнаграждение под формата на фиксирана сума за случай. Няма предвидени платен годишен отпуски социалноосигурителна закрила. Обемът на работата им обаче, т.е. броят на разглежданите дела и общата продължителност на упражняване на функциите, съответства на постоянна работа на пълно работно време(2). По предишни преюдициални запитвания те вече са постигнали успехи, по-специално що се отнася до правото на платен годишен отпуск(3), както и на социалноосигурителна закрила(4), тъй като в това отношение те са поставени в по-неблагоприятно положение спрямо редовите магистрати.
2. Сега вече Италия е въвела процедура за атестация на действащите почетни магистрати със съдийски и прокурорски функции, въз основа на която те могат да преминат на постоянно трудово правоотношение с фиксирано възнаграждение. Ако участват в тази процедура обаче, те трябва да се откажат от всякакви по-нататъшни претенции, основани на предишната упражнявана от тях почетна дейност. Този отказ би включвал по-специално вече признати от Съда претенции съгласно правото на Съюза, както и евентуални по-нататъшни претенции, произтичащи от правото на Съюза, като например на по-високо възнаграждение. Ако не преминат на това постоянно трудово правоотношение, правната уредба предвижда право на обезщетение с фиксиран размер за упражняваните в минал период функции вместо претенциите, от които трябва да се откажат.
3. В настоящото производство следва да се определи дали релевантните разпоредби на правото на Съюза, и по-специално забраната за дискриминация на работниците на срочни трудови договори, допускат такъв задължителен отказ от основани на правото на Съюза претенции.
II. Правна уредба
А. Правото на Съюза
4. Наистина преюдициалното запитване се отнася както до първичното право на Съюза, така и до Директивата за работното време(5), Рамковото споразумение за работа при непълно работно време(6), както и Рамковото споразумение за срочната работа(7). В случая обаче е от значение най-вече последното.
5. Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа установява принципа на недопускане на дискриминация на работници на срочен трудов договор:
„По отношение на условията за наемане на работа, работниците на срочни трудови договори не се третират по по-неблагоприятен начин спрямо работници на постоянен трудов договор [в сходно положение], само защото имат срочен договор или правоотношение, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини“.
6. Клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа забранява злоупотребата с използването на такива договори:
„1. За да предотвратят злоупотреба, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, държавите членки, след консултация със социалните партньори в съответствие с националното законодателство, колективните трудови договори или практика, и/или социалните партньори, когато няма еквивалентни правни мерки за предотвратяване на злоупотребата, въвеждат, по начин, който отчита специфичните сектори и/или категории работници, една или повече от следните мерки:
а) обективни причини, които оправдават подновяването на такива договори или правоотношения;
б) максималната обща продължителност на последователните срочни трудови договори или правоотношения;
в) броят на подновяванията на такива договори или правоотношения.
2. Държавите членки след консултация със социалните партньори и/или социалните партньори, когато е подходящо, определят при какви условия срочните трудови договори или правоотношения:
а) се приемат за „последователни“;
б) се приемат за договори или правоотношения с неопределена продължителност“.
Б. Италианското право
7. Преюдициалното запитване се отнася до ограничаването на правните претенции за минал период, предвидено в член 29, параграфи 1, 2, 3 и 5 от Decreto legislativo (Законодателен декрет) № 116 от 13 юли 2017 г., заменен с член 1, алинея 629 от Закон № 234 от 30 декември 2021 г. (наричан по-нататък „Законодателен декрет № 116“):
„1. Правоотношенията на почетните магистрати(8), които са на служба към датата на влизане в сила на настоящия декрет, могат да бъдат потвърдени при подаване на заявление до навършване на 70 години.
2. Почетните магистрати, които са на служба към датата на влизане в сила на настоящия декрет, които чието правоотношение не бъде потвърдено, както в случай на неподаване на заявление, така и в случай на неуспешно преминаване на процедурата за атестация по алинея 3, имат право — при спазване на правото им на отказ — на надбавка в размер на 2 500 евро бруто, преди приспадане на данъчните удръжки, за всяка година работа, през която магистратът е провеждал заседания в продължение на най-малко осемдесет дни, и 1 500 евро бруто, преди данъчните удръжки, за всяка година работа, през която магистратът е провеждал заседания в продължение на по-малко от 80 дни, и във всички случаи в рамките на общ лимит на служител в размер на 50 000 евро бруто, преди данъчните удръжки. Прослуженото време за периоди, надвишаващи шест месеца, за целите на изчисляването на дължимото обезщетение по предходното изречение, се равнява на една година. Получаването на обезщетението води до отказ от всякакви по-нататъшни претенции от какъвто и да е вид, произтичащи от прекратеното почетно правоотношение.
[…]
5. Заявлението за участие в процедурите за атестация по алинея 3 предполага отказ от всякакви по-нататъшни претенции от какъвто и да е вид, произтичащи от предходното почетно правоотношение, без да се засяга правото на обезщетение по алинея 2 в случай на непотвърждаване.
[…]“.
8. Съгласно член 29, параграф 4 от Законодателен декрет № 116 процедурата за атестация се изразява в устен изпит с продължителност не повече от половин час по практически казус от областта, в която кандидатите са упражнявали почетна дейност.
9. Член 29, параграф 6 от Законодателен декрет № 116 предвижда, че почетните магистрати, които бъдат потвърдени въз основа на процедурата за атестация и решат да изпълняват единствено тази функция, ще получават възнаграждение съгласно определени колективни трудови договори за служители в съдебната администрация. Параграф 7 съдържа уредба относно възнаграждението на същото основание за потвърдените почетни магистрати със съдийски и прокурорски функции, които наред с тази си длъжност желаят да извършват други дейности.
III. Фактите и преюдициалното запитване
10. Ищцата е почетен прокурор в Прокуратурата на Италия. Тя е със същия правен и икономически статут като съответните почетни магистрати със съдийски функции, които като почетни мирови съдии са били обект на предходни решения на Съда.
11. Ищцата уточнява пред запитващата юрисдикция, че е изпълнявала функциите на почетен прокурор без прекъсване от 4 април 2001 г. насам, като изпълнението на функциите ѝ многократно е било удължавано или потвърждавано по силата на закона до 31 май 2024 г.
12. В главното производство тя отправя искане за допълнително възнаграждение за участието в десет съдебни заседания по наказателни дела. За участието си във всяко от тези съдебни заседания тя е получила от ответниците — Ministero della giustizia (Министерството на правосъдието, Италия) и Ministero dell’Economia e delle Finanze (Министерството на икономиката и финансите, Италия), възнаграждение в размер на 98 евро. От тези суми са били удържани данъци, но върху тях не са били внасяни социалноосигурителни вноски, които ищцата е трябвало да плаща за своя сметка към компетентните институции.
13. Според запитващата юрисдикция равностойната брутна дневна ставка на възнаграждението на професионален магистрат, назначен за прокурор, възлиза на 248 евро. Освен това държавата плаща за всеки професионален магистрат вноските за социална закрила към компетентните институти.
14. Поради това ищцата иска ответниците да бъдат осъдени да ѝ заплатят допълнително 150 евро за всяко от посочените заседания.
15. Всъщност в качеството си на почетен прокурор, ищцата била работник на срочен трудов договор, чието положение било сравнимо с това на магистрат, назначен за прокурор за неопределен срок и на пълно работно време. По-конкретно, ищцата извършвала действия по разследване в наказателни производства и участвала в заседания по наказателни дела.
16. Въз основа на документите по главното производство запитващата юрисдикция приема за доказано, че ищцата ефективно, а не епизодично, изпълнява функциите на почетен прокурор, за което получава възнаграждение. Запитващата юрисдикция посочва също така, че друга юрисдикция — Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим, Италия), вече се е произнесла, че като работник на срочен трудов договор по смисъла на Рамковото споразумение за срочната работа, ищцата по принцип има право на обезщетение за вреди поради многократното сключване на срочни трудови договори и други форми на по-неблагоприятно третиране. Според тези данни обаче въпросът дали е налице по-неблагоприятно третиране по отношение на размера на възнаграждението, не е предмет на това друго решение.
17. След като подава заявление за участие в процедура за атестация по член 29 от Законодателен декрет № 116 от 13 юли 2017 г., ищцата е задължена по закон да се откаже от всякакви по-нататъшни претенции от какъвто и да е характер, произтичащи от почетното правоотношение.
18. Запитващата юрисдикция разбира този отказ в смисъл, че не допуска предявената претенция, и поради това иска от Съда да отговори на следния въпрос:
Трябва ли член 288 ДФЕС, членове 17, 31, 34 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 7 от Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти за организацията на работното време, клауза 4 от Рамковото споразумение за работа на непълно работно време и клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като предвидената в член 29 от Законодателен декрет № 116 от 13 юли 2017 г., заменен с член 1, алинея 629 от Закон № 234 от 30 декември 2021 г., който предвижда автоматичен отказ ex lege от всякакви претенции, свързани с прилагането на споменатите директиви, с изгубване на всички други видове защита във връзка с възнагражденията, трудовоправната и социалната закрила, гарантирани от европейското право:
– в случай на подаване само на заявление за участие на почетен магистрат, в качеството на европейски работник на срочен договор и при непълно работно време, сравним с професионалния магистрат като европейски работник за неопределено време и при пълно работно време, в процедури за стабилизиране, които само формално прилагат клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа,
– или в случай на неуспешно представяне в тези процедури или неподаване на заявлението, с получаването на обезщетение в размер, който е явно неадекватен и непропорционален на вредите, претърпени в резултат на липсата на транспониране на тези директиви?
19. Италианската република и Европейската комисия представят писмени становища и също както ищеца в главното производство, вземат участие в проведеното по негово искане на 1 февруари 2024 г. съдебно заседание.
IV. Правен анализ
20. За да отговоря на преюдициалното запитване, първо ще се спра накратко на неговата допустимост, след това ще посоча релевантния за разрешаването на спора предмет и накрая ще разгледам въпроса дали правната уредба относно отказа от претенции е съвместима с правото на Съюза.
А. Допустимост
21. Подобно на други производства относно правата на почетните магистрати съгласно правото на Съюза, Италия възразява, че е налице „процесуална конструкция“, тъй като ищцата претендира само част от евентуалното си вземане, за да може да предяви иска си пред почетен мирови съдия, който е компетентен само по искове с малък материален интерес. Последният обаче бил заинтересован от изхода на делото и следователно не бил достатъчно независим. Доколкото обаче Съдът вече е отхвърлил тези възражения по сходно производство(9), те не могат да бъдат уважени и по настоящото дело.
Б. Уточняване на преюдициалното запитване
22. Предметът на преюдициалното запитване обаче следва да се уточни.
23. Ищцата в главното производство е почетен прокурор. Ако желае да продължи да изпълнява длъжността си, нейното правоотношение за заеманата длъжност трябва да бъде потвърдено в рамките на процедурата за атестация, предвидена в член 29 от Законодателен декрет № 116. Тази процедура представлява устен изпит по въпроси, свързани с нейната почетна дейност.
24. Съгласно член 29, параграф 5 обаче заявлението ѝ за участие в процедурата води до отказ от всякакви по-нататъшни претенции от какъвто и да е вид, произтичащи от предходните почетни правоотношения. Запитващата юрисдикция, а също и аз разбираме този отказ в смисъл, че се отнася до претенции, които надхвърлят фиксираните суми за случай, които почетните магистрати със съдийски и прокурорски функции получават понастоящем като възнаграждение. Следователно отказът би обхващал и претендираното в главното производство допълнително възнаграждение, както и вече признатото от Съда право на платен годишен отпуск, както и на социалноосигурителна закрила.
25. Само ако ищцата не премине успешно тази процедура за атестация, тя може да предяви претенция за обезщетение с фиксиран размер по член 29, параграф 2 от Законодателен декрет № 116. Тези правни претенции се определят в зависимост от продължителността и обхвата на нейната почетна дейност преди това, но не и в зависимост от пълния обхват на исканията, които тя евентуално би могла да предяви и да получи съгласно правото на Съюза.
26. Ако обаче в резултат на процедурата за атестация правоотношение на ищцата за заеманата длъжност бъде потвърдено, тя ще може да продължи да изпълнява функциите си до навършване на 70 години и в бъдеще ще получава възнаграждение въз основа на таблицата за възнагражденията на определени други служители в съдебната власт. За сметка на това в този случай италианската правна уредба изключва по-нататъшни претенции за извършваната преди това дейност.
27. Целта на преюдициалното запитване е да се изясни дали правната уредба относно отказа от претенции е недопустима по-специално поради нарушение на Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време, на клауза 4 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време и на клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа. Нарушението на тези разпоредби по принцип може да бъде основание за претенции от страна на почетни магистрати(10), въпреки че производството пред запитващата юрисдикция не се отнася до нито работното време, и по-специално до правото на платен годишен отпуск, нито до работата на непълно работно време.
28. По-скоро запитващата юрисдикция констатира, че ищцата в главното производство е работничка на срочен трудов договор, която предявява претенции за по-високо възнаграждение за десет съдебни заседания по наказателни дела, в които е участвала като представител на Прокуратурата.
29. Според предоставената от запитващата юрисдикция информация тези претенции биха могли да произтичат от факта, че ищцата се намира в положение, сравнимо с това на редови прокурор, който упражнява същата дейност. Тя обаче получава 98 евро за всяко съдебно заседание, докато редовите прокурори получават приблизително 248 евро на ден и освен това държавата плаща социалноосигурителните вноски към компетентните институти.
30. Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа обаче въвежда забрана работниците на срочни трудови договори да се третират — само защото извършват дейност по силата на срочен договор — по по-неблагоприятен начин по отношение на условията за наемане на работа спрямо работниците на трудов договор за неопределено време в сходно положение, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини.
31. В акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция не разглежда въпроса дали или до каква степен разликите във възнаграждението са оправдани.
32. От друга страна, Съдът вече е изразявал съмнения относно това, че почетните магистрати трябва да се ползват изцяло от същите условия за наемане на работа като редовните магистрати. Всъщност не може да се изключи възможността по-благоприятните условия за наемане на работа на редовите магистрати, а следователно и по-високото възнаграждение, да са оправдани с провеждания конкурс за назначаване и възложените им задачи(11). По отношение на възнаграждението дори съм изразявала съмнение дали двете групи са сравними(12).
33. Според наличната информация по-скоро възниква въпросът до каква степен разликата в третирането на двете групи е оправдана(13). Това е така, тъй като принципът на недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано(14). По-скоро разликата в третирането трябва да е съразмерна на целта на съответното третиране(15). Съдът вече е приел, че изключването на всякакво право на отпуск, както и на всякаква форма на социалноосигурителна закрила по отношение на мировите съдии не може да се допусне(16), без да се изисква предоставянето на такива права в същия обхват като за редовите магистрати.
34. Що се отнася до възнаграждението, клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа би могла да позволява по-добро заплащане на редовите съдии и прокурори от почетните длъжностни лица, изпълняващи такива функции. Това обаче не изключва възможността в сравнение между тях последните да получават твърде ниско възнаграждение и следователно да могат да изискват пропорционално увеличение съгласно тази разпоредба. В това отношение предвиденото за в бъдеще възнаграждение на почетните магистрати със съдийски и прокурорски функции, чиито правоотношения на дадена длъжност бъдат потвърдени за постоянно въз основа на процедурата за атестация, би могло най-малкото да даде насоки относно възнаграждението, което италианският законодател счита за подходящо за тази дейност(17).
35. Запитващата юрисдикция обаче не отправя до Съда въпрос в този смисъл. Впрочем това е логично, тъй като, както беше посочено, Съдът вече е разгледал въпроса за сходството в положението на почетните и на редовите магистрати в Италия, както и за обосноваността на разлика в третирането им, като е оставил на националните юрисдикции да се произнасят окончателно по тях(18). Тъй като преюдициалното запитване не съдържа нови аспекти спрямо тези предишни производства, що се отнася до сравнението на двете категории магистрати, не би следвало да се очакват нови изводи от въпрос в този смисъл.
36. Като се има предвид, че преюдициалното запитване не следва (или не може) да установи дали или до каква степен по-ниското възнаграждение на ищцата трябва да се счита за неоправдано по-неблагоприятно третиране по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, не е ясно и какво значение може да имат член 31 от Хартата (право на справедливи и равни условия на труд), както и член 34 (право на социална сигурност и социална помощ).
37. За сметка на това член 17 от Хартата (право на собственост) и член 47, параграф 1 (право на ефективни правни средства за защита) по принцип са релевантни. Това е така, тъй като спорната италианска правна уредба относно отказа от претенции може да засегне съществуващи права и тяхното упражняване. Тези разпоредби обаче, както и член 288 ДФЕС, също посочен във въпроса, вече са достатъчно конкретизирани в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа във връзка с принципа на ефективност, така че не е необходимо да бъдат обсъждани отделно.
38. Следователно остава само да се изясни дали клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа и принципът на ефективност изключват предвидения в италианското право отказ на почетните магистрати от претенции поради неоправдано по-неблагоприятно третиране в сравнение с редовните магистрати, когато първите подават заявление за участие в процедура за атестация с оглед на заетост за неопределен срок.
В. По принудителния отказ от претенции
39. В главното производство ищцата предявява претенции с мотива, че в качеството си на почетен прокурор е получавала по-ниско възнаграждение от редови прокурор. Според нея това представлява дискриминация, която е несъвместима с клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа.
40. Най-напред ще представя естеството на правните претенции по клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, след което ще изясня последиците от италианската правна уредба относно отказа от претенции в светлината на принципа на ефективност и накрая ще разгледам съдебната практика относно клауза 5 от посоченото Рамково споразумение, на която според твърденията на Италия се основава правната уредба относно отказа от претенции.
1. Правни претенции по клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа
41. Важно е да се припомни, че клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа въвежда забрана работниците на срочни трудови договори да се третират — само защото работят по срочен договор — по по-неблагоприятен начин по отношение на условията за наемане на работа спрямо работниците на постоянни трудови договори в сходно положение, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини.
42. Тази разпоредба има непосредствено действие и следователно може да бъде противопоставена на държавата членка като работодател(19). Тя обхваща условията за наемане на работа, включително възнагражденията, както и пенсиите, които са функция на трудовото правоотношение(20).
43. Така, когато без обективна причина работници на срочни трудови договори са третирани по-неблагоприятно, що се отнася до възнаграждението, спрямо работниците на трудов договор за неопределен срок в сходно положение, клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа може да служи за основание за предявяване на претенция, свързана с предоставянето на работник на срочен трудов договор на елементи на възнаграждението, на които съгласно националната правна уредба имат право само работниците на постоянен трудов договор(21).
44. Както вече беше посочено, по принцип италианските юрисдикции трябва да изяснят дали почетните прокурори могат да предявят такава претенция и евентуално в какъв обхват(22). Преюдициалното запитване обаче се основава на предположението, че такива правни претенции съществуват, и се отнася до ограниченията при упражняването им по съдебен ред.
2. Принцип на ефективност
45. Действително правото на Съюза не съдържа правила относно упражняването на такава правна претенция, така че държавите членки разполагат с процесуална автономия в това отношение. Действат обаче и принципите на равностойност и ефективност. По-специално, вътрешните правила на държавите членки не трябва да правят практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, предоставени от правовия ред на Съюза (принцип на ефективност)(23).
46. Член 29 от Законодателен декрет № 116 не прави напълно невъзможно упражняването на евентуална правна претенция по клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа. Ако заинтересованите лица не подадат заявление за участие в процедурата за атестация и не приемат обезщетението с фиксиран размер, предвидено в член 29, параграф 2, първо изречение при приключване на почетната дейност, правната уредба относно отказа от претенции по член 29, параграф 5 или член 29, параграф 2, трето изречение не е пречка за предявяване на иск с по-широки по обхват претенции по клауза 4, точка 1.
47. Ако почетните магистрати, които изпълняват съдийски или прокурорски функции, не участват в процедурата за атестация и приемат само обезщетението с фиксиран размер, предвидено в член 29, параграф 2, първо изречение от Законодателен декрет № 116, посочената в третото изречение правна уредба относно отказа от претенции също не поражда опасения. В този случай правоимащите, които все пак са професионални юристи, доброволно се отказват да предявят претенции, които вероятно са с по-широк обхват.
48. За разлика от това почетните магистрати със съдийски или прокурорски функции, които участват в процедурата за атестация, но чието трудово правоотношение на тази длъжност не бъде потвърдено, не избират доброволно обезщетението с фиксиран размер, предвидено в член 29, параграф 2, първо изречение от Законодателен декрет № 116. По-скоро целта им е да продължат да изпълняват дейността си в съдебната система.
49. При все това не може да се изключи възможността това обезщетение с фиксиран размер да отговаря на изискванията на принципа на ефективност.
50. Наистина, следва да се приеме, че размерът на обезщетението от 2 500 евро или 1 500 евро за всяка година предходен трудов стаж може да е по-нисък от претенциите, които заинтересованите лица могат да предявят по клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа и Директивата за работното време. В това отношение, освен предявената в главното производство претенция за по-високо възнаграждение, чието наличие и обхват все още не са ясни, се вземат предвид вече признатите права на възнаграждение за времето на платения годишен отпуск, както и на социалноосигурителна закрила. Само претенциите за възнаграждение за времето на платения годишен отпуск при работа на пълно работно време може да се окажат по-голяма сума от обезщетението(24).
51. Въпреки това, ако приемат предвиденото в член 29, параграф 2, първо изречение от Законодателен декрет № 116 обезщетение, заинтересованите лица не трябва да започват съдебна процедура и — доколкото е видно — не се взема предвид евентуално погасяване на права по давност. Следователно в много случаи общият размер на обезщетението вероятно е значително по-голям от този на претенциите, които заинтересованите лица биха могли да предявят по клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа и Директивата за работното време.
52. Подобно типизиране на правата на обезщетение може да бъде обосновано предвид опростяването на административните процедури и правната сигурност, тъй като цялостното разглеждане на всички отделни случаи би било свързано със значителни разходи и трудности(25). Отчитането на такива аспекти е присъщо именно на принципа на ефективност, доколкото той не изисква неограничена възможност за упражняване на основани на правото на Съюза претенции, а само изключва прекомерно затрудняване. Така този принцип позволява да бъдат определени разумни срокове за предявяване на иск от съображения за правна сигурност(26).
53. Отговорност на националните юрисдикции обаче е окончателната преценка дали обезщетението с фиксиран размер във връзка със задължителния отказ, предвиден в член 29 от Законодателен декрет № 116, прави прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза, т.е. дали в крайна сметка то е неподходящо. В това отношение те трябва да вземат предвид всички релевантни обстоятелства, като например правилата за погасителна давност или обхвата на евентуалните претенции за допълнително възнаграждение.
54. Според предоставената в съдебното заседание информация обаче трудовите правоотношения на съответната длъжност на почти всички участващи в процедурата за атестация почетни магистрати със съдийски и прокурорски функции, сред които сигурно е и ищцата, са били потвърдени. Те не получават обезщетението с фиксиран размер по член 29, параграф 2, първо изречение от Законодателен декрет № 116 и следователно в съответствие с член 29, параграф 5 от същия законодателен декрет, като участват в процедурата за атестация, изцяло се отказват от по-нататъшни претенции, произтичащи от предишната си почетна дейност.
55. Този принудителен отказ от претенции, произтичащи от правото на Съюза, и по-специално от правните претенции, произтичащи от клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, е съвместим с принципа на ефективност само ако потвърдените кандидати получат подходяща компенсация.
56. Действително, кандидатите, чиито трудови правоотношения на съответната длъжност са потвърдени, се ползват със значителни предимства, тъй като могат да продължат дейността си в бъдеще срещу фиксирано възнаграждение, при това до навършване на 70 години, т.е. практически за неопределен срок. Prima facie тези условия на труд обаче представляват само насрещна престация за бъдещата им дейност в съдебната система.
57. Италия обаче счита, че те включват подходяща компенсация. Това се доказвало по-специално от факта, че новоназначените почетни магистрати със съдийски и прокурорски функции не се ползват от условията на труд на кандидатите с потвърдени трудови правоотношения.
58. За сметка на това ищцата изтъква основателно, че бъдещото възнаграждение не представлява достатъчна компенсация, по-специално с оглед на социалното ѝ осигуряване, тъй като през оставащия ѝ период на тази длъжност, тя не може да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Комисията също изисква компенсацията да бъде съобразена в по-голяма степен с претърпените преди това неблагоприятни последици.
59. Съдът не може да прецени кое от тези две становища е правилно, тъй като не разполага с необходимата информация. Следователно националните юрисдикции трябва да се произнесат и по въпроса дали условията за наемане на работа на кандидатите, чиито трудови правоотношения на съответната длъжност са били потвърдени, включват подходяща компенсация за задължителния отказ от по-нататъшни претенции съгласно правото на Съюза, произтичащи от предишната им дейност.
3. Съдебна практика относно клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа
60. Противно на поддържаното от Италия, не може да се направи друг извод и от съдебната практика относно правата на обезщетение поради нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа.
61. Съгласно клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа държавите членки трябва да въведат мерки, за да предотвратят злоупотреба, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения. Следователно в случай на такива злоупотреби те трябва да приемат пропорционални, достатъчно ефективни и възпиращи мерки, за да гарантират пълната ефикасност на нормите, приети в изпълнение на посоченото Рамково споразумение(27).
62. В това отношение в контекста на училищния сектор Съдът констатира, че след предвиденото в закона преобразуване на срочно трудово правоотношение в трудово правоотношение за неопределен срок, не е необходима никаква друга санкция за злоупотребата с използването на срочни трудови правоотношения(28). По-специално в такъв случай не е необходимо да се предоставя допълнително финансово обезщетение на съответните лица(29).
63. На пръв поглед тази съдебна практика изглежда съответства на разглежданата в случая правна уредба относно отказа от претенции, тъй като не допуска упражняването на правни претенции за минал период само за онези почетни прокурори, чието срочно трудово правоотношение е преобразувано в постоянно трудово правоотношение.
64. При по-задълбочен анализ обаче се установява, че тази съдебна практика не може да се приложи, тъй като претенциите, произтичащи от клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, са от съвсем различно естество спрямо правата на обезщетение по клауза 5.
65. Правните претенции по клауза 4, точка 1 от посоченото Рамково споразумение се основават на принципа на недопускане на дискриминация и следователно обхватът им се определя конкретно чрез сравнение между група лица в по-неблагоприятно положение и група лица в привилегировано положение. Както подчертава ищцата, посочената по-горе съдебна практика относно училищния сектор няма за предмет подобни претенции.
66. За разлика от тях „правата на обезщетение“ поради нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа не произтичат от такова сравнение. Освен това не следва да се компенсира никаква вреда, тъй като по принцип не е възможно да се определи размерът на вредата, причинена от злоупотреба с използването на срочни трудови договори(30). Става въпрос по-скоро за мерки за санкциониране, които имат за цел да предотвратят злоупотреба, произтичаща от използването на срочни трудови договори. Изборът на мерки за санкциониране обаче е оставен на преценката на държавите членки, при условие че с тези мерки се предотвратяват ефективно злоупотребите(31).
67. Следователно клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа може да се прилага и непосредствено(32), докато случаят с клауза 5, точка 1 не е такъв(33).
68. Така предвиденото в член 29 от Законодателен декрет № 116 съчетание от преобразуване на трудовите правоотношения и права на обезщетение в случай на непреобразуване на правоотношението може да представлява ефективна и разумна мярка за санкциониране на злоупотреба, произтичаща от използването на срочни трудови правоотношения с почетните магистрати със съдийски и прокурорски функции по смисъла на клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа. Това действие на правната уредба обаче не обосновава непременно пълното изключване на претенциите, основани на клауза 4, точка 1, за упражнявани преди това дейности.
V. Заключение
69. По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване по следния начин:
„Клауза 4, точка 1 от сключеното на 18 март 1999 г. Рамково споразумение за срочната работа, приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), разглеждано в светлината на принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че:
– допуска правна уредба, която задължава почетен прокурор да се откаже от претенции по клауза 4, точка 1 за упражнявани в минал период дейности на тази длъжност, за да участва в процедура за атестация, която позволява на прокурора да изпълнява занапред тази длъжност за неопределено време до навършване на 70 години с фиксирано възнаграждение, ако бъдещите условия за наемане на работа, като допълнение към насрещната престация за продължаването на дейността, компенсират по подходящ начин и претенциите, от които е трябвало да се откаже, и
– допуска такава правна уредба, при условие че тя предоставя подходящо обезщетение с фиксиран размер за упражнявани в минал период дейности, в случай че резултатът от процедурата за атестация не позволява на почетния прокурор да продължи да упражнява длъжността си,
ако този почетен прокурор попада в обхвата на понятието „работник на срочен трудов договор“.