Дело T-411/06
Sogelma – Societá generale lavori manutenzioni appalti Srl
срещу
Европейска агенция за възстановяване (ЕАВ)
„Обществени поръчки за строителство — Процедура за възлагане на обществена поръчка от Европейската агенция за възстановяване — Решение за отмяна на процедурата за възлагане на обществена поръчка и за публикуване на обявление за нова — Жалба за отмяна — Компетентност на Първоинстанционния съд — Необходимост от предварителна жалба по административен ред — Срок за обжалване — Упълномощаване — Задължение за мотивиране — Искане за обезщетение“
Резюме на решението
1. Общностно право — Принципи — Право на ефективна съдебна защита
2. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Актове, приети от Европейската агенция за възстановяване по силата на делегиране на правомощия от Комисията
(член 230 ЕО; член 1 от Регламент № 2666/2000 на Съвета и членове 1, 2 и 3 от Регламент № 2667/2000 на Съвета)
3. Производство — Допустимост на исковете и жалбите
(член 1, член 2, член 13, параграф 2 и член 13а, параграф 3 от Регламент № 2667/2000 на Съвета)
4. Жалба за отмяна — Срокове — Начален момент
(член 230, пета алинея ЕО)
5. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Актове, които произвеждат задължително правно действие
6. Извъндоговорна отговорност — Условия — Противоправност — Вреда — Причинно-следствена връзка
(член 288, втора алинея ЕО)
7. Производство — Събиране на доказателства — Искане за представяне на документи
1. Европейската общност е правна общност и Договорът установява цялостна система от способи за защита и процедури, предназначена да предостави на Съда контрола за законосъобразност на актовете на институциите. Системата на Договора създава възможност за пряко обжалване на всички разпоредби, които са приети от институциите и произвеждат правно действие. От това следва общият принцип, съгласно който всеки акт, приет от общностен орган, който има за цел да произведе правно действие спрямо трети лица, трябва да подлежи на съдебен контрол.
Поради това е неприемливо актове, които са предназначени да произведат правно действие по отношение на трети лица и са приети от агенции, създадени въз основа на вторичното право, каквато е Европейската агенция за възстановяване, да бъдат изключени от съдебен контрол.
(вж. точки 36 и 37)
2. Отмяната на процедура за възлагане на обществена поръчка е акт, който по принцип може да бъде предмет на обжалване по силата на член 230 ЕО. Всъщност става въпрос за акт, който уврежда оферентите и изменя съществено правното им положение, тъй като те вече не могат да очакват да им бъде възложена обществената поръчка, за която са представили оферта.
Съгласно членове 1 и 2 от Регламент № 2667/2000 относно Европейската агенция за възстановяване (ЕАВ), съответно изменен, Комисията може по-конкретно да делегира на ЕАВ прилагането на предоставяната от Общността помощ, предвидена в член 1 от Регламент № 2666/2000 относно помощта за Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Съюзна република Югославия и бивша югославска република Македония, в полза на Сърбия и Черна гора. Съгласно член 2, параграф 1, буква в) от Регламент № 2667/2000 Комисията може съответно да възложи на ЕАВ да отговаря за всички операции, които са необходими за прилагане на програмите за възстановяване на Сърбия и Черна гора, и по-специално за подготвянето и оценяването на покани за представяне на оферти и за възлагането на договори.
Решенията, които би взела Комисията, не могат да загубят качеството си на подлежащ на обжалване акт само поради факта, че Комисията делегира правомощия на ЕАВ, тъй като в противен случай би възникнала празнота в правото. От това следва, че решенията, взети от ЕАВ в рамките на процедурите за възлагане на обществени поръчки и предназначени да произведат правно действие по отношение на трети лица, са актове, които подлежат на обжалване пред общностния съд.
(вж. точки 38—40 и 43)
3. По принцип жалбите трябва да бъдат насочени срещу автора на обжалвания акт, т.е. общностната институция или общностния орган, който е приел решението.
4. Европейската агенция за възстановяване (ЕАВ) е общностен орган, който е юридическо лице и е създаден с регламент с оглед на предоставянето на помощ от Общността, по-конкретно в полза на Сърбия и Черна гора. За тази цел членове 1 и 2 от Регламент № 2667/2000 относно ЕАВ, съответно изменен, разрешават изрично на Комисията да делегира на ЕАВ прилагането на тази помощ, и по-специално подготвянето и оценяването на поканите за представяне на оферти и възлагането на договори. Следователно ЕАВ има правомощието, предоставено ѝ от Комисията, сама да прилага програмите за помощ от Общността.
5. При положение че по силата на правомощията, делегирани от Комисията съгласно Регламент № 2667/2000, ЕАВ е приела спорното решение за отмяна на процедурата за възлагане на обществена поръчка и Комисията не е участвала в процеса на вземане на решение, ЕАВ е автор на оспорвания акт. Следователно в това си качество жалбоподателят може да подаде жалба срещу нея пред Първоинстанционния съд.
6. По-нататък, съгласно член 13, параграф 2 и член 13а, параграф 3 от посочения регламент ЕАВ следва да защитава по съдебен ред интересите си по спорове, свързани с ангажиране на извъндоговорната ѝ отговорност, както и по тези, свързани с приетите от нея решения съгласно член 8 от Регламент № 1049/2001. При тези обстоятелства не може да се счита, че останалите решения, взети от ЕАВ, не следва също да бъдат защитавани от нея по съдебен ред.
(вж. точки 49—53)
7. Ако датата на съобщаване на дадено решение не може да бъде установена със сигурност, произтичащото от това съмнение е в полза на жалбоподателя и жалбата му се счита за подадена в срок, ако според фактите не изглежда напълно невъзможно писмото, с което се съобщава решението, да е пристигнало достатъчно късно, за да бъде спазен срокът за обжалване. Също така съмнението е в полза на жалбоподателя, ако не става въпрос за определяне на датата на съобщаването, а за датата, на която жалбоподателят е узнал за акта. Страната, която се позовава на просрочване на дадена жалба, трябва да докаже на коя дата е настъпило събитието, в резултат на което започва да тече срокът.
8. Изпращането на електронна поща не гарантира, че тя действително е получена от нейния адресат. Всъщност възможно е електронната поща да не е достигнала до него по технически причини. Въпреки че изпратилият електронната поща не е получил известие за „неполучаване“, това не означава непременно, че електронната поща действително е достигнала до своя адресат. По-нататък, дори когато електронната поща е достигнала до своя адресат, възможно е тя да не е била получена на датата, на която е изпратена. Ако изпратилият електронна поща, който не получи никакво потвърждение за получаването, не предприеме по-нататъшни действия, той обикновено не може да докаже, че тази електронна поща е била получена, нито да докаже, при необходимост, датата на получаване.
(вж. точки 75—78)
9. Актове или решения, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна по смисъла на член 230 ЕО, могат да бъдат само мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателите, като измени съществено правното им положение. По общо правило решението за организиране на процедура за възлагане на обществена поръчка няма увреждащ характер, тъй като то само предоставя на заинтересованите лица възможността да участват в процедурата и да направят оферта.
(вж. точки 85 и 86)
10. Ангажирането на извъндоговорната отговорност на Общността по смисъла на член 288, втора алинея ЕО е поставено в зависимост от изпълнението на съвкупност от условия, а именно неправомерност на поведението, за което се упрекват институциите, наличие на действителна вреда и на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и посочената вреда.
11. Доколкото тези три условия за ангажиране на отговорността са кумулативни, фактът, че едно от тях не е налице, е достатъчен, за да се отхвърли искането за обезщетение.
12. В тази връзка и по повод на решението на Европейската агенция за възстановяване (ЕАВ) за отмяна на процедурата за възлагане на обществена поръчка за строителство, самият факт, че между изпращането до оферентите на последното искане за разяснения и съобщаването на решението за отмяна на процедурата за възлагане е изтекъл срок, по-дълъг от шест месеца, не може да бъде квалифициран като неправомерно поведение от страна на ЕАВ. Впрочем не може да съществува причинно-следствена връзка между времето, което е било необходимо на ЕАВ, за да приеме и оповести решението за отмяна на процедурата за възлагане, и разходите, направени от оферента за изготвянето на неговата оферта.
(вж. точки 146, 147, 149 и 150)
13. За да даде възможност на Първоинстанционния съд да определи дали за правилното протичане на производството е полезно да разпореди представянето на определени документи, страната, която прави това искане, трябва да конкретизира исканите документи и да представи на Първоинстанционния съд поне минимални доказателства, установяващи полезността на тези документи за нуждите на производството.
14. Искането за представяне на всички документи относно процедура за възлагане съответства на искане за представяне на вътрешната преписка на ЕАВ. Разглеждането от общностния съд на вътрешна преписка на даден общностен орган с цел да се провери дали решението му е повлияно от съображения, различни от посочените в мотивите, представлява събиране на доказателства, което има изключителен характер. То предполага, че обстоятелствата, свързани с разглежданото решение, пораждат сериозни съмнения относно действителните мотиви, и по-специално съмнения, че тези мотиви са неприсъщи на целите на общностното право и следователно са равнозначни на злоупотреба с власт.
(вж. точки 152 и 157)