Дело T-410/06

Foshan City Nanhai Golden Step Industrial Co., Ltd

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Дъмпинг — Внос на обувки с горна част от кожа с произход от Китай и Виетнам — Изчисляване на конструираната нормална стойност — Експортна цена — Право на защита — Вреда — Задължение за мотивиране“

Резюме на решението

1.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Определяне на нормалната стойност — Прибягване до конструираната стойност — Право на преценка на институциите относно метода за изчисление (член 2, параграф 6, буква в) от Регламент № 384/96 на Съвета)

2.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Определяне на антидъмпингови мита — Метод за изчисление

(член 9, параграф 4 от Регламент № 384/96 на Съвета)

3.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Антидъмпингова процедура — Право на защита — Разгласяване на окончателната информация от Комисията до предприятията

(член 20, параграфи 2 и 4 от Регламент № 384/96 на Съвета)

4.      Общностно право — Принципи — Право на защита — Спазване в административните процедури — Антидъмпинг — Задължение на институциите да осигуряват информацията за съответните предприятия — Допълнителен документ за окончателно разгласяване

(член 20, параграф 5 от Регламент № 384/96 на Съвета)

5.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Вреда — Период, който следва да се вземе предвид

(член 3, параграф 2 от Регламент № 384/96 на Съвета)

1.      Член 2, параграф 6, буква в) от основния антидъмпингов регламент № 384/96 предоставя на общностните институции широко право на преценка при избора на метода, по който те ще определят разходите за реализация, общите и административните разходи и размера на печалбата при изчисляването на нормалната конструирана стойност.

При тези условия контролът на общностния съд се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, използвани при извършване на оспорения избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт .

Освен това член 2, параграф 6, буква в) предвижда, че този метод трябва да бъде обоснован. Ето защо общностният съд би установил явна грешка в преценката относно избрания метод само ако той е необоснован. Следователно съществуването на други обосновани методи, които биха могли да бъдат следвани за тази цел, не засяга законосъобразността на действително избрания метод, тъй като в това отношение общностният съд не може да подмени със своята преценка тази на институциите.

Така в това отношение институциите могат да приемат, че е по-обосновано да използват информацията, свързана с печалбата, реализирана на вътрешния пазар на страната на производството от предприятия с големина, сравнима с тази на разследвания производител, които не са направили нито особено високи разходи за реализация, нито особено високи общи разходи и които също са получили статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика при неотдавнашни разследвания за продукти, различни от засегнатите продукти, и за които предприятия институциите са разполагали с надеждни данни, отколкото да използват данните, свързани с реализираната печалба от продажбите на засегнатите продукти на напълно различни пазари.

Всъщност от член 2, параграф 6, буква в) от основния антидъмпингов регламент е видно, че когато институциите прилагат тази разпоредба, за да определят разумен размер на печалбата, те не са длъжни да използват данните, отнасящи се до продукти от същата обща категория, а трябва да съблюдават размерът на определена чрез обоснован метод печалба да не превишава размера на печалбата, реализирана при продажбата на продукти от същата обща категория. Освен това тази разпоредба не следва да се тълкува в смисъл, че институциите биха били възпрепятствани да определят размер на печалбата, ако те не разполагат с надеждна основа за изчисление по отношение на размера на печалбата, реализирана при продажбите на продукти от същата обща категория

(вж. точки 64—67, 71 и 74)

2.      Съгласно член 9, параграф 4, последно изречение от основния антидъмпингов регламент № 384/96 „[р]азмерът на антидъмпинговото мито не трябва да превишава определения дъмпингов марж, но следва да бъде по-малък от този марж, ако е достатъчен да отстрани вредата за производството на Общността“. Посоченото правило води до това, че един производител, на когото са наложени антидъмпингови мита, не може да ги оспорва с мотива, че заключението от разследването е за надценен марж на вредата, в случай че ставките на митата са били определени на нивото на дъмпинговия марж, когато последният е по-нисък както от неправилно приетия марж на вредата, така и от реалния марж на вредата.

(вж. точка 94)

3.      На предприятията, засегнати от разследване, предхождащо приемането на антидъмпингов регламент, трябва да се предостави възможност в хода на административната процедура да изложат надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно доказателствата, на които Комисията основава преценката си за наличие на дъмпинг и за причинената от него вреда.

Във връзка с това липсата на поисканото от страните съгласно член 20, параграф 2 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 цялостно окончателно разгласяване води до незаконосъобразност на регламент, с който се налагат окончателни антидъмпингови мита, само ако поради този пропуск заинтересованите страни не са били в състояние да защитят надлежно своите интереси. Такъв би бил по-конкретно случаят, когато пропускът се отнася до факти или съображения, различни от използваните за временните мерки, на които съгласно посочената разпоредба трябва да се отделя особено внимание при окончателното разгласяване. Такъв би бил и случаят, при който пропускът се отнася до факти или съображения, различни от тези, на които се основава взето от Комисията или Съвета решение след съобщаването на документа за окончателно разгласяване, както следва от член 20, параграф 4, последно изречение от посочения основен регламент.

Обстоятелството, че Комисията изменя анализа си след коментарите, направени от заинтересованите страни по документа за окончателно разгласяване, само по себе си обаче не представлява нарушение на правото на защита. Както следва от член 20, параграф 4, последно изречение от основния регламент, всъщност документът за окончателно разгласяване не предопределя каквото и да било последващо решение на Комисията или на Съвета. Тази разпоредба се ограничава с това да наложи на Комисията задължението да съобщи във възможно най-кратък срок фактите и съображенията, които са различни от тези в подкрепа на първоначалния ѝ подход, съдържащ се в документа за окончателно разгласяване. Ето защо за да се определи дали Комисията е спазила правата на заинтересованите страни, които произтичат от член 20, параграф 4, последно изречение от основния регламент, трябва да се провери и дали Комисията им е съобщила фактите и съображенията, приети за целите на новия анализ относно вредата и относно формата на необходимите мерки за нейното отстраняване, доколкото същите се различават от възприетите в документа за окончателно разгласяване.

(вж. точки 111, 112, 117 и 118)

4.      Като предоставя на производителя, обект на антидъмпингово разследване, срок под десет дни, за да коментира допълнителния документ за окончателно разгласяване, Комисията нарушава член 20, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент № 384/96. Това обстоятелство обаче не може само по себе си да доведе до отмяна на обжалвания регламент. Всъщност необходимо е също така да се установи, че обстоятелството, че разполага с по-кратък от законоустановения срок, може да засегне конкретно неговото право на защита в рамките на въпросното производство.

(вж. точка 124)

5.      Институцията на антидъмпингови мита представлява не санкция за минало поведение, а защитна и предпазна мярка срещу нелоялната конкуренция, резултат от дъмпинга. Ето защо за да може да се определят антидъмпингови мита, които са годни да защитят промишлеността на Общността от дъмпинг, е необходимо разследването да се води въз основа на възможно най-актуалната информация.

Когато общностните институции установят, че вносът на продукт, който до този момент е бил предмет на количествени ограничения, се увеличава, след като споменатите ограничения прекратят действието си, те могат да вземат предвид това увеличение за целите на своята преценка на вредата, претърпяна от промишлеността на Общността.

(вж. точки 133 и 134)