Съединени дела T-407/06 и T-408/06

Zhejiang Aokang Shoes Co., Ltd и Wenzhou Taima Shoes Co., Ltd

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Дъмпинг — Внос на обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам — Статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика — Индивидуално третиране — Изготвяне на извадка — Право на защита — Равно третиране — Вреда — Оправдани правни очаквания — Задължение за мотивиране“

Резюме на решението

1.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Определяне на нормалната стойност — Изготвяне на извадка

(член 9, параграф 6 и член 17, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент № 384/96 на Съвета)

2.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Определяне на нормалната стойност — Внос от страни без пазарна икономика като посочените в член 2, параграф 7, буква б) от Регламент № 384/96 — Изготвяне на извадка

(член 2, параграф 7, буква б), член 9, параграф 6 и член 17, параграфи 1 и 3 от Регламент № 384/96 на Съвета)

3.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Антидъмпингова процедура — Право на защита — Разгласяване на окончателната информация от Комисията до предприятията

(член 20, параграфи 2 и 4 от Регламент № 384/96 на Съвета)

4.      Общностно право — Принципи — Право на защита — Спазване в административните процедури — Антидъмпинг — Задължение на институциите да осигуряват информацията за съответните предприятия — Допълнителен документ за окончателно разгласяване

(член 20, параграф 5 от Регламент № 384/96 на Съвета)

5.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Вреда — Период, който следва да се вземе предвид

(член 3, параграф 2 от Регламент № 384/96 на Съвета)

1.      Според текста на член 17, параграфи 1 и 3 от основния антидъмпингов Регламент № 384/96 изготвянето на извадка като техника, която позволява да се реши проблемът с големия брой жалбоподатели, износители, вносители, видове продукти или сделки, представлява ограничение на разследването. Тази преценка се потвърждава от член 9, параграф 6 от посочения основен регламент, според който производителите, които не са част от извадката, не се включват в разследването.

Основният регламент обаче предвижда, че когато се прави това ограничение, общностните институции трябва да изпълнят две задължения. Първо, създадената извадка трябва да е представителна по смисъла на член 17, параграфи 1 и 2 от споменатия основен регламент. Освен това член 9, параграф 6 от същия регламент предвижда, че установеният дъмпингов марж за производителите, които не са част от извадката, не надвишава установения среднопретеглен дъмпингов марж за страните, подбрани в извадката.

(вж. точки 83 и 84)

2.      Когато се използва техниката на извадка, предвидена в член 17 от основния антидъмпингов Регламент № 384/96, производителите, които не са част от извадката, могат да искат изчисляване на индивидуален дъмпингов марж — което предполага да се уважи искане за предоставяне на статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика, или на индивидуално третиране, когато става въпрос за разглежданите в член 2, параграф 7, буква б) от посочения основен регламент страни — само въз основа на член 17, параграф 3 от този регламент. Последната разпоредба обаче дава на Комисията право да прецени дали с оглед на броя на тези искания разглеждането им би затруднило неоправдано нейната задача и би попречило на приключването на разследването в надлежен срок.

От това следва, че основният антидъмпингов регламент не предоставя на операторите, които не са част от извадката, безусловно право да се ползват от изчисляване на индивидуален дъмпингов марж. Уважаването на подобно искане на практика зависи от решението на Комисията дали да приложи член 17, параграф 3 от посочения основен регламент. Освен това, след като предоставянето на такъв статут или на такова третиране, което съгласно член 2, параграф 7, буква б) от същия регламент служи само с цел да се определи методът на изчисляване на нормалната стойност, за да се изчислят индивидуалните дъмпингови маржове, Комисията не е длъжна да разглежда исканията от операторите, които не са част от извадката, когато, прилагайки член 17, параграф 3 от основния регламент, тя прави извод, че изчисляването на подобни маржове би затруднило неоправдано нейната задача и би попречило тя да приключи разследването в надлежен срок.

Прилагането на тези правила не представлява нарушение на принципа на равно третиране на дружествата, които са част от извадката, и тези, които не са част от нея, поради обстоятелството че споменатите две категории се намират в различно положение, тъй като Комисията непременно трябва да изчисли индивидуален дъмпингов марж за първите, което предполага да се разгледа и уважи направеното искане за предоставяне на статут или на третиране, докато тя не е длъжна да установи индивидуален марж за вторите.

В допълнение, принципът на равно третиране на дружествата, които не са част от извадката, не задължава Комисията да се произнесе по всички представени пред нея искания, така че спрямо производителите или износителите, които не са част от извадката, но на които би следвало да се предостави такъв статут или такова третиране, да може да се приложи среднопретегленият дъмпингов марж на дружествата от извадката, на които би бил предоставен подобен статут или подобно третиране.

Всъщност ако броят на исканията е толкова голям, че разглеждането им би попречило на общностните институции да приключат разследването в надлежен срок, съгласно член 17, параграф 3 от основния регламент последните не са длъжни да се произнасят по всички тези искания, дори само с цел сред дружествата, които не са в извадката, да се направи разграничение между тези, които могат да се ползват или не от такъв статут или такова третиране, за да се приложи спрямо тях средният дъмпингов марж на дружествата от извадката, на които би бил предоставен подобен статут или подобно третиране, без обаче да се изчислява индивидуален дъмпингов марж.

(виж точки 87—89 и 92—94)

3.      На предприятията, засегнати от разследване, предхождащо приемането на антидъмпингов регламент, трябва да е била предоставена възможност в хода на административната процедура да изложат надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно доказателствата, на които Комисията основава преценката си за наличие на дъмпинг и за причинената от него вреда.

Във връзка с това липсата на цялостно окончателно разгласяване, поискано от страните съгласно член 20, параграф 2 от основния антидъмпингов Регламент № 384/96, води до незаконосъобразност на регламент, с който се налагат окончателни антидъмпингови мита, само ако поради този пропуск заинтересованите страни не са били в състояние да защитят надлежно своите интереси. Такъв би бил по-конкретно случаят, когато пропускът се отнася до факти или съображения, различни от използваните за временните мерки, по отношение на които съгласно посочената разпоредба трябва да се отделя особено внимание при окончателното разгласяване. Както е видно от член 20, параграф 4, последно изречение от споменатия основен регламент, това е така и когато пропускът се отнася до факти или съображения, различни от тези, на които се основава взето от Комисията или Съвета решение след съобщаването на документа за окончателно разгласяване.

Обстоятелството, че Комисията изменя анализа си след коментарите, направени от заинтересованите страни по документа за окончателно разгласяване, обаче само по себе си не представлява нарушение на правото на защита. Както следва от член 20, параграф 4, последно изречение от основния регламент, всъщност документът за окончателно разгласяване не предопределя каквото и да било последващо решение на Комисията или на Съвета. Тази разпоредба се ограничава с това да наложи на Комисията задължението да съобщи във възможно най-кратък срок фактите и съображенията, които са различни от тези в подкрепа на първоначалния ѝ подход, съдържащ се в документа за окончателно разгласяване. Ето защо за да се определи дали Комисията е спазила правата на засегнатите страни, които произтичат от член 20, параграф 4, последно изречение от основния регламент, трябва да се провери и дали Комисията им е съобщила фактите и съображенията, приети за целите на новия анализ относно вредата и относно формата на необходимите мерки за нейното отстраняване, доколкото същите се различават от възприетите в документа за окончателно разгласяване.

(вж. точки 108, 132, 133, 138 и 139)

4.      Като предоставя на производителя, спрямо когото се води антидъмпингово разследване, срок под десет дни, за да коментира допълнителния документ за окончателно разгласяване, Комисията нарушава член 20, параграф 5 от основния антидъмпингов Регламент № 384/96. Това обстоятелство обаче не може само по себе си да доведе до отмяна на обжалвания регламент. Всъщност необходимо е също така да се установи, че обстоятелството, че това лице разполага с по-кратък от законоустановения срок, може да засегне конкретно неговото право на защита в рамките на въпросното производство.

(вж. точка 145)

5.      Налагането на антидъмпингови мита представлява не санкция за минало поведение, а защитна и предпазна мярка срещу нелоялната конкуренция, резултат от дъмпинга. Ето защо за да може да се определят антидъмпингови мита, които са годни да защитят производството на Общността от дъмпинг, е необходимо разследването да се води въз основа на възможно най-актуалната информация.

Когато общностните институции установят, че вносът на продукт, който до този момент е бил предмет на количествени ограничения, се увеличава, след като споменатите ограничения прекратят действието си, те могат да вземат предвид това увеличение за целите на своята преценка на вредата, претърпяна от производството на Общността.

(вж. точки 155 и 156)