РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)

4 март 2010 година(*)

„Дъмпинг — Внос на обувки с горна част от кожа с произход от Китай и Виетнам — Изчисляване на конструираната нормална стойност — Експортна цена — Право на защита — Вреда — Задължение за мотивиране“

По дело T‑410/06

Foshan City Nanhai Golden Step Industrial Co., Ltd, установено в Lishui (Китай), за което се явяват г‑н I. MacVay, solicitor, г‑н R. Thompson, QC, и г‑н K. Beal, barrister,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явява г‑н J.-P. Hix, в качеството на представител, подпомаган от адв. G. Berrisch, avocat,

ответник,

подпомаган от

Европейска комисия, за която се явяват г‑н H. van Vliet и г‑н T. Scharf, в качеството на представители,

и от

Confédération européenne de l’industrie de la chaussure (CEC), установена Брюксел (Белгия), за която се явяват първоначално адв. P. Vlaemminck, адв. G. Zonnekeyn и адв. S. Verhulst, впоследствие адв. Vlaemminck и адв. A. Hubert, avocats,

встъпили страни,

с предмет искане за частична отмяна на Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета от 5 октомври 2006 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам (ОВ L 275, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 50, стр. 3), доколкото той го засяга,

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: г‑жа М. E. Martins Ribeiro, председател, г‑н S. Papasavvas (докладчик) и г‑н A. Dittrich, съдии,

секретар: г‑жа C. Kantza, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 февруари 2009 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1        Член 1, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223) (наричан по-нататък „основният регламент“), гласи:

„1. Антидъмпингово мито може да се прилага за всяка [дъмпингова] стока, чието пускане в свободно обращение в Общността причинява вреда.

2. Един продукт трябва да се счита за дъмпингов, ако експортната му цена за Общността е по-ниска от сравнимата с нея цена за сходен продукт при обичайни търговски условия в страната на износа.“

2        Що се отнася до установяването на дъмпинг, член 2 от основния регламент предвижда приложимите правила за целите на едно сравнение между нормалната стойност на съответния продукт и експортната цена, като съгласно параграф 12 от същата разпоредба дъмпинговият марж е величината, с която нормалната стойност превишава експортната цена.

3        Член 2, параграф 1, първа и втора алинея и член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент гласят следното:

„1. Нормалната стойност [обикновено] се определя на основата на реално платената или подлежаща на плащане цена от независими купувачи в страната на износа при обичайни търговски условия.

Когато обаче износителят в страната на износа не произвежда или не търгува с[ъс] сходен продукт, нормалната стойност се определя на основата на цените на други продавачи или производители.

[…]

3. Когато няма продажби или има нисък обем на продажби на сходен продукт при обичайни търговски условия или когато поради специфичната пазарна ситуация не може да се направи точно сравнение, нормалната стойност на сходен продукт се определя на основата на разходите за производство в страната на произхода, при отчитане на обосновани по размер разходи за реализация, общи и административни разходи и реализиране на печалба или на основата на експортни цени, при обичайни търговски условия, при износ за съпоставима трета страна, при условие че тези цени са представителни.

[…]

6. Размерът на разходите за реализация, общите и административните разходи и размерът на печалбата се определят на основата на действителните данни за производството или продажбите на сходен продукт при обичайни търговски условия, като данните се предоставят от разследван[…] износител или производител[…]. Когато тези размери не могат да бъдат определени на основата на тези данни, те могат да се определят на основата на:

а)      средно претеглените действителни суми на други производители или износители, по отношение на които се провежда разследване на производството и продажбите на сходен продукт на вътрешния пазар на страната на произхода;

б)      действителните суми, приложими за разглеждания износител или производител, при обичайни търговски условия, по отношение на производството и продажбите на стоки от същата обща категория на вътрешния пазар на страната на произхода;

в)      всеки друг обоснован метод, при условие че размерът на определената чрез него печалба не превишава печалбата, обичайно реализирана от други износители или производители при продажба на стоки от същата обща категория на вътрешния пазар на страната на произхода.“

4        Що се отнася до условията за предоставяне на статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика (наричано по-нататък „СПИ“), член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент предвижда:

„В антидъмпингови разследвания, които се отнасят до внос от […], Китайската народна република […], нормална[та] стойност ще се определя в съответствие с параграфи от 1 до 6, ако е показано, въз основа на надлежно мотивирани искания от един или повече производители, които са [обект] на разследване, че преобладават условия на пазарна икономика за този производител или производители по отношение на производството и търговията на въпросните подобни стоки […]“.

5        Член 2, параграф 8 и параграф 9, първа алинея от основния регламент предвижда:

„8. Експортна цена е цената, реално платена или подлежаща на плащане при продажба на стока, предназначена за износ от страната на износа за Общността.

9. Когато няма експортна цена, [… тя] се конструира на основата на цената, на която внесените продукти са препродадени за първи път на независим купувач, или, ако продуктите не се препродават на независим купувач или не се препродават във вида, в който са били внесени, на друга разумна основа.“

6        Що се отнася до установяването на вреда, член 3, параграфи 2, 3 и 6 от основния регламент предвижда:

„2. Установяването на вреда се основава на достоверни доказателства и обективно изследване на следните два фактора: а) обем на дъмпинговия внос и ефект на този внос върху цените на подобни стоки на [общностния] пазар и; б) последвалото от този внос въздействие върху производството на Общността.

3. По отношение на обема на дъмпинговия внос се установява дали е налице значително увеличение на дъмпинговия внос в абсолютен размер или по отношение на производството или потреблението в Общността. По отношение на въздействието на дъмпинговия внос върху цените се установява дали в резултат на дъмпинговия внос са налице цени, значително по-ниски в сравнение с цените за подобни стоки, произведени в Общността, или дали в резултат на този внос е налице значително потискане на цените по друг начин или е налице значително препятстване на увеличението на тези цени, което би настъпило иначе. Един или повече от тези фактори не може да бъдат от решаващо значение при вземане на решение.

[…]

6. От всички предоставени по параграф 2 релевантни доказателства трябва да става ясно, че дъмпинговият внос причинява вреда по смисъла на настоящия регламент. По-конкретно, това показва въздействието върху производството на Общността съгласно параграф 5 на обема и/или ценовите равнища по параграф 3, както и че това въздействие е в степен, която позволява то да бъде определено като значимо.“

7        Съгласно член 9, параграф 4, последно изречение от основния регламент „[р]азмерът на антидъмпинговото мито не [трябва] да превишава определения дъмпингов марж, но [следва] да бъде […] по-малък [от този марж], ако е достатъчен да отстрани вредата за производството на Общността.“

8        Член 20, параграфи 1, 2, 4 и 5 от основния регламент предвижда:

„1. Жалбоподателите, вносителите и износителите и техните представителни обединения, както и представителите на страната на износа имат право да изискат разгласяване на детайлите, подкрепящи основните факти и съображения, на основата на които са въведени временни мерки. Искания за такова разгласяване се правят писмено непосредствено след въвеждането на временни мерки, а разгласяването се прави също писмено във възможно най-кратък срок след подаване на искането.

2. Страните, упоменати в параграф 1 имат право да поискат окончателно разгласяване на основните факти и съображения, на основата на които съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки или за прекратяване на разследване или процедура без въвеждане на мерки, като се отдава особено внимание на разгласяването на факти и съображения, различни от използваните при въвеждане на временни мерки.

[…]

4. Окончателното разгласяване се прави в писмена форма. То се прави, с надлежно отчитане на защитата на поверителна информация, във възможно най-кратък срок и обикновено не по-късно от един месец преди вземане на окончателно решение или преди внасяне от страна на Комисията на предложение за окончателни действия в съответствие с член 9. Ако Комисията не в състояние да разгласи някои факти и съображения към този момент, това се извършва във възможно най-кратък срок след този момент. Разгласяването не [предопределя] решенията, които може да бъдат взети от Комисията или Съвета впоследствие, но ако такива решения се основават на други факти и съображения, същите следва да се разгласят във възможно най-кратък срок.

5. [Бележки], направени след окончателното разгласяване, се вземат предвид, само когато се получат в рамките на срок, определен от Комисията за всеки конкретен случай, като този срок е най-малко 10 дни, при надлежно отчитане на спешността на случая.“

 Обстоятелства, предхождащи спора, и обжалваният регламент

9        Жалбоподателят, Foshan City Nanhai Golden Step Industrial Co., Ltd, е установено в Китай дружество, производител на обувки.

10      Спрямо вноса на обувки от Китай, попадащи в някои класове от Комбинираната номенклатура, се прилага режим на количествени квоти, който прекратява действието си на 1 януари 2005 г.

11      След като на 30 май 2005 г. Confédération européenne de l’industrie de la chaussure (CEC) подава жалба, Комисията на Европейските общности започва антидъмпингова процедура във връзка с вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам. Известието за започване на тази процедура е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 7 юли 2005 г. (ОВ C 166, стр. 14, наричано по-нататък „известието за започване“).

12      На 23 март 2006 г. Комисията приема Регламент (ЕО) № 553/2006 за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам (ОВ L 98, стр. 3, наричан по-нататък „временният регламент“).

13      Съгласно съображение 9 от временния регламент разследването на дъмпинга и на вредата обхваща периода между 1 април 2004 г. и 31 март 2005 г. (наричан по-нататък „периодът на разследване“). Разглеждането на обстоятелствата, релевантни за преценката на вредата, включва периода между 1 януари 2001 г. и 31 март 2005 г. (наричан по-нататък „разглежданият период“).

14      Предвид необходимостта да се установи нормална стойност за продуктите на китайските и виетнамските производители износители, на които може да не се предостави СПИ, за да се установи нормалната стойност въз основа на данни от аналогична страна, в случая Федеративна република Бразилия, е направена проверка в помещенията на три бразилски дружества (съображение 8 от временния регламент).

15      От съображение 57 от временния регламент е видно, че при установяването на дъмпинга Комисията използва техниката на изготвяне на представителна извадка, предвидена в член 17 от основния регламент. За целта тя утвърждава извадка, която включва тринадесет китайски производители износители, представляващи над 20 % от обема на китайския износ за Европейската общност. Съгласно съображение 8, буква в) от временния регламент жалбоподателят е петото дружество в списъка на китайските производители износители, включени в извадката.

16      Що се отнася до експортната цена, в съображение 130 от временния регламент Комисията посочва, че в случаите, когато експортните продажби, предназначени за Общността, са извършени чрез несвързани търговски дружества, тази цена е определена на базата на цените на продукта при продажбата му за износ на търговските дружества от засегнатите производители в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент (вж. точка 4 по-горе).

17      Съгласно съображение 131 от временния регламент сравнението между нормалната стойност и експортната цена е извършено на базата на цената франко завода. За да се гарантира обективно сравнение, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент под формата на корекции надлежно са взети предвид разликите във факторите, които се отразяват върху цените и тяхната сравнимост (съображение 132 от временния регламент).

18      Що се отнася до вредата, Комисията разглежда по-конкретно подбиването на вносните цени. За целта са направени корекции към завишаване на вносните цени CIF на границата на Общността след обмитяване, за да се вземат пред вид разходите, направени в Общността от вносителите, като например разходите, свързани с дизайна, с избора на суровини и др., и е направено сравнение с цените на производството на Общността на ниво франко завода и на същото ниво на търговия. От това сравнение е виден марж на подбиване от 12,8 % при обувките с произход от Китай (съображения 167 и 168 от временния регламент).

19      С писмо от 7 април 2006 г. Комисията изпраща на жалбоподателя, съответно на основание член 14, параграф 2 и член 20, параграф 1 от основния регламент, екземпляр от временния регламент и документ с информация за детайлите, подкрепящи основните факти и съображения, въз основа на които са наложени временни антидъмпингови мита. Комисията отправя покана до жалбоподателя да ѝ изпрати евентуалните си коментари по тези документи до 8 май 2006 г.

20      С електронно писмо от 27 април 2006 г. жалбоподателят се оплаква от непълния характер на информацията, съдържаща се в документа за междинно разгласяване, като поставя ударението върху сведенията, свързани с корекциите на цените за целите на определяне на дъмпинга и на подбиването. Жалбоподателят повтаря тези оплаквания в писмените си забележки, представени на 8 май 2006 г.

21      В електронно писмо от 16 май 2006 г. жалбоподателят подчертава по-конкретно че корекцията на неговата експортна цена с 15 % за разходи за изследователска и развойна дейност е по-ниска от реално направените за тази цел разходи, тъй като тя не отчитала значителните разходи и маржове на търговските дружества, с посредничеството на които някои китайски производители изпращат своята продукция за европейския пазар.

22      С писмо от 7 юли 2006 г., на основание на член 20, параграфи 2—4 от основния регламент, Комисията изпраща на жалбоподателя документ за окончателно разгласяване на основните факти и съображения, които обосновават предложението за налагане на окончателните антидъмпингови мита.

23      В дял H от този документ Комисията излага своите съображения относно окончателните антидъмпингови мерки, които да бъдат предложени на Съвета на Европейския съюз. Що се отнася до вида на мерките, Комисията отбелязва на първо място, че ангажиментите на производителите да не продават под ценовото равнище, което би отстранило значителната вреда за производството на Общността, не представляват подходящи мерки и, второ, че следва да се приложи система на забавени мита (точки 278—291 от документа за окончателно разгласяване).

24      По отношение на системата на забавени мита Комисията изтъква, че обемът на вноса е имал значителни вредоносни последици за производството на Общността, считано от 1 януари 2005 г. — датата, на която режимът на квоти прекратява своето действие (вж. точка 10 по-горе). Всъщност през първите три месеца на 2005 г., включени в периода на разследване (вж. точка 13 по-горе), пропорционално погледнато, производството на Общността отбелязало най-значително свиване през разглеждания период от гледна точка на редица икономически показатели като рентабилност, продажни цени, пазарни дялове, заетост и производство. При това положение Комисията обръща особено внимание на количествените измерения на дъмпинговите практики, когато установява дали е налице вреда. Така тя приема, че единствено вносът над определен обем причинява вреда и че поради това не е необходима намеса под формата на адвалорни мита, за да се възстановят условията за лоялна конкуренция. Поради това антидъмпинговите мита трябвало да се прилагат само спрямо внесените количества продукти над определен годишен обем. В конкретния случай подобна система на забавени мита щяла да бъде подходяща, за да се отстрани вредата, доколкото с тази система се отчитали последиците от режима на квоти и се постигало равновесие между интересите на заинтересованите страни. Ето защо с предлаганите антидъмпингови мита трябвало да се облага единствено вносът над долна граница от 140 милиона чифта обувки годишно от Китай. Този обем отразявал преценката на Комисията за вноса от Китай през 2005 г., отчитайки внесените през 2004 г. количества (точки 285—287 и 291 от документа за окончателно разгласяване).

25      Така Комисията предлага спрямо вноса над долна граница от 140 милиона чифта обувки годишно с произход от Китай да се наложи окончателно антидъмпингово мито, равно на маржа на отстраняване на вредата. Този марж е установен на равнището на подбиване на референтните цени, а именно 23 % (точка 293 от документа за окончателно разгласяване).

26      С писмо от 10 юли 2006 г. Комисията допълва документа за окончателно разгласяване със съображения, свързани с положението на жалбоподателя и с предоставянето на СПИ, с изчисляването на нормалната стойност, както и с изчисляването на вредата. Що се отнася до изчисляването на нормалната стойност, Комисията посочва, че при определянето на производствените разходи тя е използвала данните от счетоводството на жалбоподателя. При определянето обаче на разходите за реализация, на общите и административните разходи и на размера на печалбата Комисията е използвала данни от две други китайски предприятия, които са имали представителни вътрешни продажби и са се ползвали със СПИ в рамките на неотдавнашни разследвания. В резултат от направените изчисления е получен дъмпингов марж от 9,7 %.

27      Що се отнася до изчисляването на вредата, в писмото от 10 юли 2006 г. Комисията посочва, че не е било възможно тя да вземе предвид размера на печалбата на търговското дружество, изпращащо продукцията на жалбоподателя към общностния пазар, за определяне на цените CIF на границата на Общността, и следователно на маржа на подбиване, тъй като това дружество не е сътрудничило на разследването. Освен това отчитането на този размер на печалбата не било необходимо, като се има предвид, че Комисията е направила корекции към намаляване на нормалната стойност, установена въз основа на данните от Бразилия, за да изведе от тях разходите, направени от това търговско дружество (маркетинг, изследователска и развойна дейност и др.). Комисията отправя покана до жалбоподателя да ѝ изпрати своите коментари до 18 юли 2006 г.

28      Жалбоподателят представя своите коментари по-конкретно с писмо от 18 юли 2006 г. и оспорва както конструирането на нормалната стойност, така и определянето на вносните цени CIF на границата на Общността, които според него е трябвало да бъдат увеличени с размера на печалбата, реализирана от търговското дружество, изпращащо неговата продукция към общностния пазар. Освен това жалбоподателят се оплаква от обстоятелството, че Комисията не му е съобщила нито цифровите данни, които са послужили като основа за определянето на разходите за реализация, на общите и административните разходи, както и на размера на печалбата, нито секторите на дейност на предприятията, от които са постъпили тези данни.

29      С писмо от 28 юли 2006 г. Комисията изпраща на жалбоподателя допълнителен документ за окончателно разгласяване. Според първите два абзаца от него целта на този документ е да се уведомят заинтересованите страни за промяна по отношение на конфигурацията на окончателните антидъмпингови мита, които да бъдат предложени. Генерална дирекция (ГД) „Търговия“ на Комисията разгледала бележките на някои заинтересовани страни относно първоначално предвижданата система на забавени мита (вж. точки 23—25 по-горе). С този документ Комисията изоставя идеята за подобна система. В рамките на новия си подход Комисията подчертава, че увеличението на вноса, което има действително вредоносен характер, е регистрирано през 2004 г. до края на периода на разследване, както и че 2005 г. е първата година, през която спрямо вноса на обувки от Китай вече не се прилага режим на квоти. Освен това Комисията определя обем на вноса, който няма вредоносен характер, като се основава на вноса с произход от Китай и от Виетнам за 2003 г., а именно 109 милиона чифта обувки. В съответствие с този нов подход при определяне на степента на отстраняване на вредата трябва да се вземе предвид икономическото отражение на този обем. Така от една страна степента на отстраняване на вредата е намалена, за да се отчете обемът на внос, който няма вредоносен характер, а от друга страна окончателните мита са прилагани, считано от първия внесен чифт. Според този метод, който предвижда четири етапа, изложени в споменатия документ, въз основа на „правилото за по-ниското мито“, Комисията иска за вноса от Китай да се наложи окончателно антидъмпингово мито, равняващо се на необходимата степен на отстраняване на вредата, в случая 16,5 %. Същевременно, що се отнася до вноса на обувки, производство на жалбоподателя, Комисията предлага, отново в съответствие с „правилото за по-ниското мито“, да бъде наложено мито от 9,7 %, или равняващо се на неговия дъмпингов марж.

30      За да придаде формален вид на това ново предложение, към писмото от 28 юли 2006 г. Комисията прилага точките, които трябва да фигурират в новия дял H от документа за окончателно разгласяване и да заменят точките, съдържащи се в съответния дял от последния (вж. точка 23 по-горе). В точки 278 и 279, които трябва да присъстват в новия дял H от документа за окончателно разгласяване, Комисията посочва, че единствено вносът над определен обем, преди да се прекрати действието на режима на квоти, е могъл да причини значителна вреда, така че при определянето на степента на отстраняване на вредата въз основа на резултатите от периода на разследване е трябвало да бъде взето под внимание обстоятелството, че определени внесени количества не са причинили вреда. Следователно при определяне на степента на отстраняване на вредата количествата, които не са причинили значителни вреди, е трябвало да бъдат взети предвид. В точка 280 от същия документ Комисията излага приложения метод.

31      С електронно писмо от 2 август 2006 г. жалбоподателят изпраща своите коментари относно допълнителния документ за окончателно разгласяване, като отбелязва обаче, че нито определеното време, нито информацията, предоставена от Комисията за тази цел, са били достатъчни.

32      С писмо от 22 август 2006 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че предприятията, от които са постъпили данните, свързани с разходите за реализация, с общите и административните разходи, както и с размера на печалбата, са от сектора на химическите продукти и на инженерните дейности. В това писмо Комисията потвърждава, че въпреки различията в тези сектори използваните данни са били „разумни“ и „сравними с направените разходи“ от жалбоподателя.

33      На 5 октомври 2006 г. Съветът приема Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам (ОВ L 275, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 50, стр. 3, наричан по-нататък „обжалваният регламент“). Съгласно обжалвания регламент Съветът налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на обувки с горна част от кожа или от композитна кожа, с изключение на спортни обувки, обувки със специална технология, пантофи и други домашни обувки и обувки с метална защита в бомбето, с произход от Китай, които попадат в редица кодове от Комбинираната номенклатура (член 1 от обжалвания регламент). Съгласно член 3 от обжалвания регламент същият е в сила за период от две години.

34      Съгласно съображения 71 и 72 от обжалвания регламент, на жалбоподателя, който е включен в извадката на китайските производители, до която се отнася разследването, е предоставен СПИ. Такъв статут му е отказан на етапа на временния регламент, с мотива че не е бил свободен да определя количествата на своите продажби без значителна държавна намеса. Впоследствие обаче жалбоподателят представя доказателства, показващи че това обстоятелство не е установено.

35      Съгласно съображение 98 от обжалвания регламент изчисляването на нормалната стойност за жалбоподателя е трябвало да бъде базирано на данните за неговите вътрешни продажби и производствените разходи. Според съображение 99 от обжалвания регламент обаче при липсата на продажби на китайския вътрешен пазар по време на периода на разследването нормалната стойност не е могла да бъде установена на базата на вътрешните цени на жалбоподателя, в съответствие с член 2, параграф 1, първа алинея от основния регламент. Нещо повече, с оглед на обстоятелството, че никой друг китайски производител, включен в извадката, не бил получил СПИ, което направило невъзможно прилагането на член 2, параграф 1, втора алинея от основния регламент, институциите следвало да конструират нормалната стойност на базата на производствените разходи на жалбоподателя, с добавяне на разумни по размер разходи за реализация, общи и административни разходи, и разумен размер на печалбата, в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент (съображения 100 и 101 от обжалвания регламент).

36      Като се има предвид, че жалбоподателят не е извършил никакви вътрешни продажби и че на никой друг китайски производител не бил предоставен СПИ, разходите за реализация, общите и административните разходи и размерът на печалбата е трябвало да бъдат определени на основата на друг обоснован метод, в съответствие с член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент (вж. точка 3 по-горе). За тази цел Комисията прибегнала към данните, постъпили от други китайски производители износители, които получили СПИ при други разследвания и които реализирали вътрешни продажби в обичайния ход на търговията, в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент (съображения 102 и 103 от обжалвания регламент).

37      Що се отнася до експортната цена и до нейното сравняване с нормалната стойност, Съветът потвърждава в съображения 123 и 138 от обжалвания регламент преценките на Комисията, съдържащи се в съображения 128—133 от временния регламент (вж. точки 16 и 17 по-горе).

38      Съгласно съображение 146 от обжалвания регламент определеният за жалбоподателя дъмпингов марж, изразен в процент от вносните цени CIF на границата на Общността, е 9,7 %.

39      Що се отнася до подбиването на цените, Съветът е трябвало да преразгледа към намаляване корекцията на вносните цени (вж. точка 18 по-горе), с оглед по-конкретно на обстоятелството, че мнозинството от вносителите не могли да подкрепят с доказателства твърдението, според което техните разходи за изследователска и развойна дейност достигали разходите, приети за временния етап. Така Съветът е извършил ново изчисление, в резултат на което е получен марж на подбиване на цените от 13,5 % за обувките с произход от Китай (съображения 180—182 от обжалвания регламент).

40      Що се отнася до нивото на митата, необходимо за отстраняване на вредата, причинена от вноса от Китай, в съображения 296—301 от обжалвания регламент Съветът излага, като възпроизвежда точки 275—280, съдържащи се в новия дял H от документа за окончателно разгласяване и приложени към допълнителния документ за окончателно разгласяване, че е трябвало да бъдат отразени особеностите на настоящата процедура, и по-конкретно наличието на режима на квоти до 1 януари 2005 г. Тъй като режимът на квоти предотвратил нанасянето на значителни вреди на производството на Общността, а увеличаването на вноса след изтичането на този режим е имало особено тежки вредоносни последици, Съветът е счел, че само вносът над определен обем преди изтичането на режима на квоти може да причини значителни вреди. Вследствие на това прагът на вредите, определен на базата на резултатите от периода на разследване, е трябвало да отразява факта, че определени внесени количества не причиняват такива значителни вреди. Тази операция, основана на стойността на внесени обеми за 2003 година, като резултат за вноса от Китай е довела до праг на вредите от 16,5 % вместо до праг от 23 %, който би бил приложен съгласно съображение 295 от обжалвания регламент, ако Съветът не беше взел под внимание особеностите на настоящия случай.

41      В съответствие обаче с „правилото за по-ниското мито“ (вж. точка 7 по-горе) нивото на окончателното мито е определено за жалбоподателя въз основа на неговия дъмпингов марж, който е бил по-нисък от изискваното за отстраняване на вредата ниво на митата. Вследствие на това ставката на приложимото окончателно антидъмпингово мито, преди обмитяване към нетната цена франко граница на Общността, е определена за обувките, производство на жалбоподателя, на 9,7 % (съображения 302, 323 и 324 и член 1, параграф 3 от обжалвания регламент).

 Производство и искания на страните

42      На 21 декември 2006 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Първоинстанционния съд.

43      С молба, депозирана в секретариата на Първоинстанционния съд на 2 април 2007 г., Комисията прави искане за встъпване по настоящото дело в подкрепа на исканията на Съвета.

44      С молба, депозирана в секретариата на Първоинстанционния съд на 5 април 2007 г., CEC прави искане за встъпване по настоящото дело в подкрепа на исканията на Съвета.

45      С определение от 2 август 2007 г. председателят на втори състав на Първоинстанционния съд допуска направените от Комисията и CEC искания за встъпване.

46      CEC представя писменото си становище си при встъпване на 17 август 2007 г.

47      След промяна в съставите на Първоинстанционния съд съдията докладчик е включен в осми състав, на който вследствие на това се разпределя настоящото дело.

48      Въз основа на доклада на съдията докладчик Първоинстанционният съд решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия приканва жалбоподателя и Съвета да отговорят писмено на два въпроса.

49      С писма, получени на 2 февруари 2009 г., тези страни изпълняват процесуално-организационните действия, постановени от Първоинстанционния съд.

50      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 20 февруари 2009 г.

51      Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:

–        да отмени обжалвания регламент, доколкото той се отнася до него,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

52      Съветът моли Първоинстанционния съд:

–        да отхвърли жалбата като недопустима или като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

53      Комисията моли Първоинстанционния съд да отхвърли жалбата.

54      CEC моли Първоинстанционния съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, свързани с неговото встъпване.

 От правна страна

55      В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква четири правни основания, изведени съответно:

–        от нарушение на член 2, параграф 6, буква в), от основния регламент, както и от нарушение на неговото право на защита, що се отнася до изчисляването на неговия дъмпингов марж,

–        от нарушение на член 3 от основния регламент и от липса на мотиви,

–        от нарушение на неговото право на защита, както и от липса на мотиви, що се отнася до приложения вид на окончателните мита,

–        от грешка в правото и от явна грешка в преценката, що се отнася до претърпяната от производството на Общността вреда.

 По първото правно основание, изведено от нарушение на член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент, както и от нарушение на правото на защита, що се отнася до изчисляването на дъмпинговия марж

 Доводи на страните

56      Жалбоподателят счита, че като е използвала размер на печалбата, който изхожда от двама китайски износители, принадлежащи към сектори, напълно различни от неговия, за определяне на неговия размер на печалбата, Комисията е допуснала явна грешка в преценката и е нарушила член 2 от основния регламент.

57      В това отношение жалбоподателят припомня, че приложеното към неговите продукти антидъмпингово мито от 9,7 % е определено на основата на неговия индвидуален дъмпингов марж, по силата на „правилото на по-ниското мито“ (вж. точки 7 и 41 по-горе).

58      В настоящия случай Комисията е определила печалбата на жалбоподателя въз основа на средната стойност на печалбите, установени в хода на двете предходни антидъмпингови процедури, отнасящи се до сектора на химическите продукти и инженерните дейности (вж. точка 26 по-горе). Напълно очевидно обаче обувките с горна част от кожа не принадлежали към същата обща категория както химическите продукти или инженерните дейности, което Съветът не оспорвал. Комисията признавала в своите писма, че посочените сектори били различни от обувния.

59      Институциите допуснали явна грешка в преценката, като използвали размер на печалбата, регистрирана в двата посочени по-горе сектора. Всъщност те можели да използват или размера на печалбата, реализирана от жалбоподателя от неговите експортни продажби (6,7 %), или целевия размер на печалбата от 6 %, определен за производството на Общността, или размер на печалбата на поне един друг производител от извадката, който е реализирал значителни продажби на китайския пазар и не е получил СПИ „единствено поради объркване по отношение на неговия устав“. Комисията била длъжна да обясни как нейните констатации относно устава на това дружество правят ненадеждни счетоводните данни на последното, отнасящи се до неговия размер на печалбата, реализирана на китайския пазар. Освен това институциите можели да използват размера на печалбата на производители, които не били част от извадката, ако Първоинстанционният съд приеме, в рамките на подадените от тях жалби, че Комисията е трябвало да разгледа исканията им за предоставяне на СПИ или на индивидуално третиране (по-нататък „ИТ“). Освен това доводът, според който институциите трябвало да отдадат по-голямо значение на географския пазар и следователно да вземат за база продажби на различни продукти, реализирани в Китай, вместо да се основават на продажбите на сходни продукти, реализирани в чужбина, бил лишен от основание. Всъщност Съветът не бил доказал, че има съществено различие по отношение на размера на печалбата в зависимост от местоназначението на продуктите. По този начин институциите не взели предвид всички релевантни обстоятелства, нито пък оценили елементите от преписката с необходимата дължима грижа за разумното определяне на нормалната стойност.

60      Комисията нарушила също така правото на защита на жалбоподателя, като не го уведомила в разумен срок за намерението си да използва разходите за реализация, общите и административните разходи и размера на печалбата на икономически субекти, принадлежащи към сектори, различни от неговия, и то без да излага достатъчно мотиви защо отхвърля предложения от жалбоподателя разумен метод. Комисията уведомила жалбоподателя за своя избор да използва данните от предприятия, принадлежащи към секторите на химическите продукти и на инженерните дейности едва на 22 август 2006 г., т.е. след изтичането на срока за представяне на бележки по документа за окончателно разгласяване. Несъобщаването на детайлите, свързани с разходите за реализация, общите и административните разходи и с размера на печалбата, на които Комисията е основала своите изчисления, въпреки исканията на жалбоподателя, представлявало също нарушение на неговото право на защита. По този начин Комисията не дала на жалбоподателя възможност да изложи надлежно своето становище относно съществуването, релевантността и разумния характер на твърдените факти и обстоятелства и за приетите от нея доказателства по отношение наличието на дъмпинг и на вреда. Комисията е можела да съобщи тези елементи, без да споменава имената на дружествата, които са ѝ ги изпратили. И накрая, Комисията не информирала жалбоподателя за своята позиция, съгласно която реализираният размер на печалбата във вътрешните продажби е можел да бъде различен от този при експортните продажби, като според Комисията местоназначението на продуктите играе определяща роля в това отношение, нито пък му е изпратила доказателства, че такова различие съществува.

61      Жалбоподателят изтъква, че от 152 искания за предоставяне на СПИ/ИТ Комисията разгледала само дванадесет — обстоятелство, лишило я от релевантни данни, които е можело да бъдат използвани за целите на изчисляването на неговия размер на печалбата.

62      Що се отнася до довода, повдигнат от Съвета при условията на евентуалност, отнасящ се до дъмпинговия марж, в случай че този довод бъде уважен (вж. точка 75 по-долу), жалбоподателят подчертава, че институцията ответник не представя никакво доказателство в подкрепа на предлагания марж от 2,6 %. Същевременно жалбоподателят заявява, че е склонен да изрази позиция по обоснованата ставка на антидъмпинговото мито, ако Съветът представи подробни сведения в това отношение.

63      Съветът, подкрепян от Комисията и CEC, оспорва доводите на жалбоподателя.

 Съображения на Общия съд

–       По твърдяното нарушение на член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент

64      В самото начало следва да се изтъкне, че член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент предоставя на институциите широко право на преценка при избора на метода, по който те ще определят разходите за реализация, общите и административните разходи и размера на печалбата при изчисляването на нормалната конструирана стойност.

65      При тези условия контролът на общностния съд се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, използвани при извършване на оспорения избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт (Решение на Съда от 22 октомври 1991 г. по дело Nölle, C‑16/90, Recueil, стр. I‑5163, точка 12 и Решение на Съда от 29 май 1997 г. по дело Rotexchemie, C‑26/96, Recueil, стр. I‑2817, точка 11; Решение на Първоинстанционния съд от 13 юли 2006 г. по дело Shandong Reipu Biochemicals/Съвет, T‑413/03, Recueil, стр. II‑2243, точка 62).

66      Освен това член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент предвижда, че този метод трябва да бъде обоснован. Така че общностният съд би установил явна грешка в преценката относно избрания метод само ако той е необоснован. Ето защо съществуването на други обосновани методи, които биха могли да бъдат следвани за тази цел, не засяга законосъобразността на действително избрания метод, тъй като общностният съд не може да подмени със своята преценка тази на институциите в това отношение.

67      Всъщност от член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент е видно, че когато институциите прилагат тази разпоредба за определяне на разумен размер на печалбата, те не са длъжни да използват данните, отнасящи се до продукти от същата обща категория, а трябва да съблюдават размерът на определена чрез обоснован метод печалба да не превишава размера на печалбата, реализирана при продажбата на продукти от същата обща категория.

68      Ето защо жалбоподателят неоснователно твърди, че използването на данни, отнасящи се до сектора на химическите продукти и инженерните дейности, представлява нарушение на член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент, с мотива че съответните продукти не принадлежат към една и съща обща категория с обувките.

69      Що се отнася до използвания метод, следва да се отбележи, както изтъква Съветът, че свързаният с него избор е направен с оглед на необходимостта от определяне на размера на печалбата, реализирана на вътрешния пазар. Тъй като обаче печалбата на жалбоподателя е реализирана при експортни продажби, докато другите предприятия от извадката не са получили СПИ, институциите са били в правото си да приемат, че данните, свързани с размера на тяхната печалба, не са съставлявали надеждна основа за изчисление. Вследствие на това институциите не разполагали с никакви потвърдени данни за вътрешните продажби на обувки при пазарни условия в Китай. Освен това институциите били и в правото си да приемат, че предлаганото от жалбоподателя използване на целеви размер от 6 % на печалбата, реализирана от производството на Общността на собствения ѝ пазар, не е било в състояние да отрази реализирания от китайските производители размер на печалбата на техния вътрешен пазар и по този начин да даде предимство на влиянието на мястото на продажба на продукта върху този размер.

70      В тези условия задача на институциите било да разработят, упражнявайки широкото си право на преценка и с оглед на надеждните и проверими данни, с които са можели да разполагат, метод, който да позволява изчисляването на обоснован размер на печалбата.

71      Така институциите са могли да приемат в рамките на предоставеното им в член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент право на преценка, че е било по-обосновано да използват информацията, свързана с печалба, реализирана на китайския пазар от предприятия с големина, сравнима с тази на жалбоподателя, които не са направили нито особено високи разходи за реализация, нито особено високи общи разходи, като също са получили СПИ при неотдавнашни разследвания за продукти, различни от обувките, и за които институциите са разполагали с надеждни данни, отколкото да използват данните, свързани с реализираната печалба от продажбите на обувки на напълно различни пазари. Жалбоподателят обаче не е представил доказателства, че това съображение е опорочено от явна грешка в преценката. Освен това използваният метод е бил най-подходящият наличен метод за целите на определянето на обоснован размер на печалбата, като се има предвид липсата на други сведения на разположение на Комисията.

72      Що се отнася до предложението на жалбоподателя, насочено към използването на данните, свързани с производството на Общността, следва да се установи, както изтъква Съветът, че пазарът на обувки на Общността не е сравним с китайския пазар и че освен това той е претърпял смущения поради китайския и виетнамския внос, който е бил предмет на дъмпинг.

73      Що се отнася до довода, че Комисията не е отчела информацията, представена от дружества, които не са част от извадката и чиито искания за предоставяне на СПИ/ИТ поради това обстоятелство не са били разгледани, той не би могъл да бъде уважен, тъй като жалбоподателят не посочва с какво решението да не се разглеждат тези искания е опорочено от незаконосъобразност. Освен това Първоинстанционният съд е приел в своето решение от същия ден по дело Brosmann Footwear (HK) и др./Съвет (T‑401/06, все още непубликувано в Сборника, точки 83—105), че това решение е в съответствие с основния регламент.

74      Макар и да е вярно, че според член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент размерът на определената чрез друг обоснован метод печалба не трябва да превишава печалбата, обичайно реализирана при продажба на продукти от същата обща категория на вътрешния пазар на страната на произхода, тази разпоредба не следва да се тълкува в смисъл, че институциите биха били възпрепятствани да определят размер на печалбата, ако те не разполагат с надеждна основа за изчисление по отношение на размера на печалбата, реализирана при продажбите на стоки от същата обща категория.

75      От това следва, че тази част от първото правно основание трябва да бъде отхвърлена.

–       По твърдяното нарушение на правото на защита

76      В самото начало следва да се отбележи, че в приложение II към своето писмо от 10 юли 2006 г. Комисията съобщава на жалбоподателя средния размер на разходите за реализация, общите и административните разходи и размера на печалбата, като допълва, че тези данни са постъпили от китайски предприятия, които са осъществили представителни вътрешни продажби и са получили СПИ. Освен това със своето писмо от 22 август 2006 г. Комисията уведомява жалбоподателя за секторите, към които принадлежат предприятията, от които е постъпила информацията, свързана с разходите за реализация, с общите и административните разходи и с размера на печалбата. В посоченото писмо Комисията излага и това, че използването на тези данни е обосновано от мотивите, че съответните предприятия са с големина, сравнима с тази на жалбоподателя, че те не са направили нито особено високи разходи за реализация, нито особено високи общи разходи, че също са получили СПИ при неотдавнашни разследвания, че размерът на тяхната печалба е бил сходен и че в конкретния случай не са били налични никакви други данни, свързани с вътрешните продажби на китайската промишленост.

77      Ето защо следва да се приеме, че с писмото от 22 август 2006 г. Комисията е отговорила на исканията на жалбоподателя за допълнителна информация относно цифровите данни, свързани с общите разходи и с размера на печалбата. В това отношение жалбоподателят не може да упреква Комисията, че му е съобщила секторите, към които са принадлежали предприятията, данните за които са били използвани, след изтичането на срока, определен за представяне на бележките по допълнителния документ за окончателно разгласяване. Всъщност от член 20, параграф 5 от основния регламент не е видно, че Комисията е задължена да предостави минимален десетдневен срок на заинтересованите страни за представяне на коментари по едно писмо, което тя изпраща в отговор на техните бележки по окончателното разгласяване. Такъв би бил единствено случаят, ако писмото от 22 август 2006 г. беше съдържало „основните факти и съображения, на основата на които съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки“ по смисъла на член 20, параграф 2 от основния регламент.

78      Следва да се отбележи обаче, че основните факти и съображения, на основата на които Комисията е имала намерението да препоръча налагането на окончателни мерки, са били доведени до знанието на жалбоподателя в документа за окончателно разгласяване и в допълнителния документ за окончателно разгласяване. В писмото от 22 август 2006 г. обаче не се съдържат допълнителни разяснения. Всъщност писмото от 22 август 2006 г. не съдържа никакво изменение, нито дори най-малко адаптиране на следвания от Комисията подход.

79      Следва да се добави, че обстоятелството, че в своето писмо от 18 юли 2006 г. жалбоподателят заявява, че нивото на размера на печалбата, използвано от Комисията за определяне на нормалната стойност, е прекалено високо, с оглед на данните, които според него били разумни за обувната промишленост, доказва, че той е знаел, че разглежданите данни са постъпили от сектори, различни от този на обувките.

80      Освен това, видно от точки 68—74 по-горе, Комисията не е била длъжна да използва данни, свързани с продукти от същата обща категория. Ето защо основният довод, изтъкнат от жалбоподателя в неговото писмо от 18 юли 2006 г. и повдигнат от него отново в хода на съдебното заседание, според който достъпът до съответните данни е щял да му позволи да прецени дали те са се отнасяли действително до продукти от същата обща категория, не може да бъде уважен.

81      Доводът на жалбоподателя, че несъобщаването на данните, въз основа на които са направени изчисленията на Комисията, съставлявало нарушение на неговото право на защита, също така не може да бъде уважен. Без да е необходимо Общият съд да се произнася по поверителния характер на посочените данни, изтъкнат от Съвета, се налага изводът, че тези данни не са били необходими на жалбоподателя, за да упражни той правото си на защита. Всъщност самият жалбоподател е предложил на Комисията, въз основа на данните, преценени от него като разумни и актуални, средни стойности за разходите за реализация, за общите и административните разходи, както и размер на печалбата, в рамките на алтернативните си изчисления на нормалната стойност, съдържащи се в писмото от 18 юли 2006 г. и които според него е трябвало да доведат до това по отношение на него да не бъде определян никакъв дъмпингов марж.

82      Във всички случаи нищо не е възпрепятствало жалбоподателя в отговор на писмото от 22 август 2006 г. да предостави коментари на Комисията. В това отношение изтъкнатият от жалбоподателя довод, съгласно който той е можел да се опита да получи данни, позволяващи да се обяснят причините, поради които регистрираният размер на печалбата в тези сектори е бил по-висок от регистрирания в обувната промишленост, ако е бил уведомен за избора на секторите, взети предвид на един по-ранен етап на процедурата, не може да бъде уважен. Всъщност жалбоподателят не е представил пред Първоинстанционния съд каквото и да било доказателство за това, че е предприел постъпки за получаване на необходимите данни след получаването на писмото на Комисията от 22 август 2006 г.

83      При тези условия следва да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено.

84      Ето защо първото правно основание трябва да бъде отхвърлено.

 По второто правно основание, изведено от нарушение на член 3 от основния регламент

 Доводи на страните

85      Жалбоподателят подчертава, че Комисията е изчислила индивидуален марж на вредата, произтичаща от неговия износ за пазара на Общността. По отношение на определянето на неговата експортна цена за целите на определянето на вредата Съветът не бил взет предвид в обжалвания регламент обстоятелството, че той е продавал своите продукти на несвързани търговски дружества, които играят ролята на посредници между китайските производители и установените на европейския пазар дистрибутори. В резултат на този пропуск се получила експортна цена, по-ниска от реалната цена, и следователно изкуствено надценен марж на подбиване на цените (а оттам и на вредата).

86      Според жалбоподателя несвързаните търговски дружества като дружеството Pagoda, което било посредник при осъществяването на значителни продажби на пазара на Общността за други китайски и виетнамски производители на обувки и което сътрудничело с него при продажбите му на други пазари, понасят значителна част от производствените разходи и разходите по пускането на пазара, по-конкретно в областта на маркетинга, организирането на износа и изследователската и развойна дейност. Тези разходи, както и размерът на печалбата на търговските дружества, трябвало да бъдат взети предвид при определяне на цените CIF на границата на Общността и следователно при изчисляването на подбиването на цените и на вредата, настъпила от износа на жалбоподателя.

87      Въпреки обстоятелството, че Комисията е знаела за ролята и за размера на печалбата на търговските дружества в цифрово изражение — цифрови данни, чиято надеждност не била оспорвана, тя не изпълнила задължението си да направи обективен преглед на всички относими елементи за целите на установяването на вреда съгласно член 3 от основния регламент и член 3 от Споразумението за прилагане на член VI от Общото споразумение за митата и търговията (1994) (ГATT) (ОВ L 336, стр. 103; Специално издание, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112), съдържащо се в приложение 1 A към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 5). Всъщност както твърдял жалбоподателят в хода на административната процедура, неправилно било за целите на изчисляването на вредата да се използва експортна цена, основана на цената CAF Хонг Конг, без в нея да се включват относимите разходи за определяне на цената CIF на границата на Общността. Така добавянето към цената CAF Hong Kong единствено на разходите за застраховка и за транспорт водело до по-ниска експортна цена от реалната цена — обстоятелство, в резултат на което също се получавало надценяване на маржа на подбиване.

88      В конкретния случай Комисията подържала, без да мотивира своята преценка, че отчитането на маржовете на търговските дружества не е необходимо, тъй като събраните в Бразилия данни, свързани с нормалната стойност (вж. точка 14 по-горе), били коригирани към намаляване с цел от тях да се изведат елементите на разходите, които този марж има за цел да обхване (изследователска и развойна дейност, маркетинг и др.). Комисията обаче не предоставила никакво друго уточнение относно конкретните елементи на разглежданите разходи, нито пък обяснила с какво събраните в Бразилия данни, свързани с нормалната стойност, били относими, за да се изчисли подбиването от страна на жалбоподателя, който получил СПИ и следователно събраните в тази страна данни не го засягали. Извършената от Съвета корекция от 9,3 % на експортната цена за разходи за изследователска и развойна дейност била, както твърдял жалбоподателят в хода на административната процедура, по-ниска от размера на печалбата от 38 %, реализирана от Novi — търговското дружество, изпращащо продукцията на жалбоподателя за европейския пазар. Освен това тази корекция нямала за цел да отчита ролята на търговските дружества посредници.

89      Следователно като не е взела пред вид съвкупността от направените разходи между цената CAF на жалбоподателя и пристигането на границата на Общността, от една страна, и като не е взела предвид размера на печалбата на несвързаните търговски дружества като Pagoda, от друга страна, Комисията е изчислила неправилно маржа на подбиване по отношение на жалбоподателя. Едно правилно изчисление би довело до налагането на по-малко, дори нулево антидъмпингово мито. Обстоятелството, че европейските производители не прибягват до други дружества за дизайн на моделите, за контрол на качеството, за договаряне на цените, за логистика и т.н., не можело да оправдае неотчитането на направените от жалбоподателя разходи за целите на изчислението на цената CIF на границата на Общността на неговите продукти. Всъщност именно с оглед на тази цена CIF следвало да се прецени наличието на подбиване.

90      Повдигнатото от Съвета възражение за недопустимост срещу настоящото правно основание (вж. точки 91 и 92 по-долу) не било обосновано, тъй като почивало на твърдения, които не могат да бъдат проверени поради липсата на нови изчисления от страна на Комисията. Относимият в това отношение въпрос бил дали добавянето на допълнителен марж на търговеца от около 38 % към цената на жалбоподателя CIF на границата на Общността е щяло да доведе до по-нисък марж на вредата от дъмпинговия марж на жалбоподателя, което било напълно възможно. Освен това, противно на твърдяното от Съвета (вж. точка 92 по-долу), що се отнася до настоящото правно основание, жалбата отговаряла на изискванията за форма по член 44 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд.

91      Съветът държи да припомни, че в съответствие с „правилото за по-ниското мито“ (вж. точка 41 по-горе), по отношение на жалбоподателя нивото на окончателното мито е определено въз основа на неговия дъмпингов марж (9,7 %), което е по-ниско от изискваната за отстраняване на вредата степен (16,5 %). Ето защо второто правно основание би могло да повлияе на валидността на обжалвания регламент само ако е било доказано, че степента на отстраняване на вредата е трябвало да бъде по-ниска от дъмпинговия марж на жалбоподателя, а дори като се вземе предвид размерът на печалбата на Novi, маржовете на подбиване и на вреда биха възлизали съответно на 28 % и на 20 % за жалбоподателя. Затова посоченото правно основание било „несъстоятелно и недопустимо“.

92      Съветът изтъква и това, че що се отнася до второто правно основание, жалбата не отговаряла на условията за форма по член 44 от Процедурния правилник. Всъщност жалбоподателят не бил изложил фактите, на които почиват неговите доводи, нито пък обяснил с какво институциите са действали незаконосъобразно, а се ограничил само с поредица от неподкрепени твърдения. Следователно доводът бил недопустим.

93      Впрочем Съветът отхвърля основателността от правна страна на настоящото правно основание.

 Съображения на Общия съд

94      От самото начало следва да се напомни, че „правилото за по-ниското мито“ води до това, че един производител, на когото са наложени антидъмпингови мита, не може да ги оспорва с мотива, че заключението от разследването е за надценен марж на вредата, в случай че ставките на митата са били определени на нивото на дъмпинговия марж, когато последният е по-нисък както от неправилно приетия марж на вредата, така и от реалния марж на вредата (вж. в този смисъл Решение на Съда от 5 октомври 1988 г. по дело Brother Industries/Съвет, 250/85, Recueil, стр. 5683, точка 24).

95      В конкретния случай, видно от писмото на Комисията от 10 юли 2006 г., и по-конкретно от приложението към него, посветено на изчислението на вредата, подбиването, свързано с изнасяния от жалбоподателя на пазара на Общността модел, възлиза на 32,3 %, докато подбиването на референтните цени възлиза на 66 %. Жалбоподателят не оспорва нито метода, нито цифровите данни, използвани за целите на това изчисление.

96      Нещо повече, от фактите, изложени от жалбоподателя в дял III от неговото писмо от 18 юли 2006 г., е видно, че търговските дружества, с посредничеството на които китайските производители изпращат своята продукция за европейския пазар, реализират размер на печалбата от 25 % до 38 %. Според жалбоподателя този размер е следвало да бъде добавен към неговата цена CIF на границата на Общността, което щяло да намали разликата между тази последна цена и цената на производството на Общността и следователно маржа на подбиване.

97      Видно обаче от направените от Съвета изчисления в документа, приложен към дупликата, макар той да е увеличил цената CIF на границата на Общността на жалбоподателя с размер на печалбата от 38 %, за която се твърди, че е реализирана от Novi, маржът на подбиване на референтните цени е следвало да бъде определен на 20,05 %, като се имат предвид внесените количества, които не са причинили значителни вреди, т.е. на ниво, надвишаващо нивото на дъмпинговия марж на жалбоподателя, въз основа на което е определено окончателното мито (9,7 %, вж. точка 41 по-горе). В това отношение следва да се добави, че дори като се вземе предвид алтернативното изчисление, представено в рамките на отговорите на жалбоподателя на писмените въпроси на Първоинстанционния съд, според което допълнителната корекция от 38 % е направена след корекцията от 17,30 %, която да отчете мита, изследователска и развойна дейност и др., така определеният марж на подбиване на референтните цени възлиза на 15,32 %, т.е. на ниво, по-високо от нивото на отстраняване на вредата.

98      От това следва, че второто правно основание трябва да бъде отхвърлено като несъстоятелно.

 По третото правно основание, изведено от нарушение на член 20 от основния регламент, от нарушение на правото на защита и от липсата на мотиви

 Доводи на страните

99      Жалбоподателят твърди, че институциите не са му съобщили по подходящ начин новия анализ на фактите, свързани с вредата, претърпяна от производството на Общността, нито пък са му дали възможност да представи своите коментари по тази нова преценка във връзка с конфигурацията на окончателните мита (вж. точки 29 и 30 по-горе). Освен това Комисията не изяснила в достатъчна степен причините, наложили промяната в нейния анализ, както и причината, поради която са използвани данни, различни от съдържащите се в първото ѝ предложение.

100    Докато в документа за окончателно разгласяване от 7 юли 2006 г. Комисията приела, че вносът на обем от 140 милиона чифта обувки годишно няма вредоносни последици за производството на Общността, в своя допълнителен документ за окончателно разгласяване от 28 юли 2006 г. тя съществено намалила това число на 41,5 милиона чифта, без да изясни причините, обосноваващи въпросната промяна, чиято „порочна последица“ било изменението в обратна посока посредством манипулация, извършена въз основа на референтните години, на стойността на наложените мита между Китай и Виетнам. Що се отнася до икономическия им смисъл, целта на въведените със системата на забавени мита квоти била да се освободи напрежението, породено от обема на вноса, който обаче не следвало да се разглежда като резултат от нелоялни практики, докато антидъмпинговите мерки били замислени като отговор на нелоялните дъмпингови практики. С оглед на тези разлики петдневният срок, предоставен от Комисията на жалбоподателя, за да представи на своите бележки по новото предложение, бил недостатъчен, от което жалбоподателят се оплакал в хода на административната процедура.

101    Обжалваният регламент, в съображение 301 от който било възприето последното предложение на Комисията, не съдържал достатъчно мотиви по отношение на това различие и не посочвал причините, обосноваващи прилагането на новия метод. За сметка на това, съображение 301 от обжалвания регламент се ограничавало да възпроизведе текста на точка 280 от допълнителния документ за окончателно разгласяване, в която не се давало повече информация. Освен това допълнителният документ за окончателно разгласяване не съдържал никакви цифрови данни или изчисления, подкрепящи описания в съображение 301 от обжалвания регламент метод, и не позволявал да се изясни защо са използвани години, стойности и обеми, различни от тези в първото предложение. Освен това институциите нарушили член 20 от основния регламент, който изисква да се съобщят детайлите, подкрепящи основните факти и съображения, въз основа на които Комисията предвижда да предложи приемането на окончателни мерки. Всъщност преценката на фактите, подкрепяща новия подход на Комисията, не била нито изяснена, нито обоснована.

102    Освен това Комисията нарушила правото на защита на жалбоподателя, доколкото не му дала възможност надлежно да изложи своята позиция по редица важни въпроси като разумния характер на новото предложение, точността и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, извършените изчисления и представените от Комисията доказателства в подкрепа на нейните изводи относно дъмпинга и претърпяната вреда от производството на Общността. Всъщност двете системи се характеризирали с коренни разлики от гледна точка на анализа на фактите, на който те се основават. Тези разлики довели до напълно противоположни последици за китайските и виетнамските производители, като Комисията обаче нито изяснила как е достигнала до този резултат, нито дала възможност на заинтересованите лица да упражнят правото си на защита.

103    Опитът на Съвета да омаловажи разликите между двете предложения, изтъквайки че с приетата система се отчита обстоятелството, че единствено вносът над определени долни граници на обем причинява вреда, предполагал налагането на антидъмпингови мита върху внос, който не причинява вреда, а това било в противоречие с член 1, параграф 1 от основния регламент. Обстоятелството, че жалбоподателят е могъл да направи някои бележки по отношение на тази система в по-кратък от минималния десетдневен срок, предвиден в член 20, параграф 5 от основния регламент, освен това нито можел да се разглежда в негов ущърб, нито можел да отстрани непълнотата на предоставената от Комисията информация. На практика въпросът дали предоставеният от Комисията срок е подходящ с оглед на спазването на правото на защита на жалбоподателя, трябвало да се преценява от гледна точка на обхвата на промяната в метода, приет от Комисията, както и на липсата на данни или обяснения относно новата правна и фактическа преценка. В това отношение жалбоподателят отбелязва, че когато институциите не дават подходящи обяснения относно метода и преценката на фактите, която извършват, обстоятелството, че било възможно да бъдат направени няколко коментара, има ограничена стойност и не означава, че са изпълнени изискванията на член 20 от основния регламент, на общите принципи на общностното право или на правото на СТО. Нещо повече, самата Комисия приела много ограничителен график, което изключило каквото и да било удължаване на срока, предоставен за коментари по допълнителния документ за окончателно разгласяване. Освен това продължилите няколко месеца обсъждания били свързани със системата на забавени мита, а не със системата, която е приета в крайна сметка.

104    Жалбоподателят смята, че поради слабостите на допълнителния документ за окончателно разгласяване и поради предоставения недостатъчен срок не е имал възможност нито да изложи пред Комисията причините, поради които възприетият подход бил неподходящ или неразумен, нито да представи гледната си точка относно метода или цифровите данни, подкрепящи съдържащото се в този документ предложение.

105    На последно място жалбоподателят добавя, че ако му е била дадена подходяща възможност да направи коментари по допълнителния документ за окончателно разгласяване, той щял да изтъкне, първо, че с предложената система се нарушава член 1, параграф 1 от основния регламент, доколкото с нея се налага антидъмпингово мито върху внос, който не причинява вреда; второ, че за него е трябвало да се изчисли индивидуален марж на вредата, и на трето място, че последното предложение на Комисията било неразумно и несъразмерно, доколкото ревизираната преценка на фактите, която не била нито изяснена, нито обоснована, имала като „порочна последица“ изменението в обратна посока на съответната тежест на антидъмпинговите мерки между Китай и Виетнам.

106    Съветът, подкрепян от Комисията и CEC, оспорва доводите на жалбоподателя.

 Съображения на Общия съд

107    Със своето трето правно основание жалбоподателят на първо място изтъква, че институциите са нарушили член 20 от основния регламент, тъй като Комисията, от една страна, не е съобщила елементите, на основата на които тя основава изчисленията, извършени в допълнителния документ за окончателно разгласяване, и от друга страна, не му е предоставила достатъчен и съобразен с параграф 5 от същия член срок, за да представи цялостни бележки по новия ѝ подход.

108    На второ място жалбоподателят твърди, че нито в документа за окончателно разгласяване или в допълнителния документ за окончателно разгласяване, нито в обжалвания регламент институциите са изложили причините, които обосновават метода, приложен с цел да отчете съществуването на обем на вноса, който не причинява вреда и се състои в намаляване на маржа на вредата, вместо вносът, който няма вредоносен характер, да бъде освободен от налагането на антидъмпингови мита. Поради тези обстоятелства налице било както нарушение на правото на защита на жалбоподателя, така и липса на мотиви.

109    Като начало следва да се отбележи, че член 20 от основния регламент предвижда условия за упражняването от засегнатите страни, и по-конкретно от износителите, на правото на изслушване, което представлява едно от признатите от общностния правен ред основни права и включва правото на информация относно основните факти и съображения, въз основа на които се предвижда препоръчване на налагането на окончателни антидъмпингови мита (вж. в този смисъл Решение на Съда от 27 юни 1991 г. по дело Al-Jubail Fertilizer/Съвет, C‑49/88, Recueil, стр. I‑3187, точка 15 и Решение на Първоинстанционния съд от 19 ноември 1998 г. по дело Champion Stationery и др./Съвет, Recueil, стр. II‑4137, точка 55).

110    При това положение доводите на жалбоподателя за нарушение на член 20 от основния регламент следва да се тълкуват като позоваващи се на нарушение на неговото право на защита, утвърдено от общностния правен ред, включително от тази разпоредба (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 21 ноември 2002 г. по дело Kundan и Tata/Съвет, T‑88/98, Recueil. стр. II‑4897, точка 131).

111    В това отношение следва да се напомни, че на предприятиятата, засегнати от разследване, предхождащо приемането на антидъмпингов регламент, трябва да е била предоставена възможност в хода на административната процедура да изложат надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно доказателствата, на които Комисията основава преценката си за наличие на дъмпинг и за причинената от него вреда (Решение на Съда по дело Al-Jubail Fertilizer/Съвета, точка 109 по-горе, точка 17, Решение на Съда от 3 октомври 2000 г. по дело Industrie des poudres sphériques/Съвет, C‑458/98 P, Recueil, стр. I‑8147, точка 99, Решение на Първоинстанционния съд по дело Champion Stationery и др./Съвет, точка 109 по-горе, точка 55 и Решение на Първоинстанционния съд по дело Kundan и Tata/Съвет, точка 110 по-горе, точка 132).

112    Във връзка с това трябва също така да се отбележи, че липсата на цялостно окончателно разгласяване води до незаконосъобразност на регламент, с който се налагат окончателни антидъмпингови мита, само ако поради този пропуск заинтересованите страни не са били в състояние да защитят надлежно своите интереси. Такъв би бил по-конкретно случаят, когато пропускът се отнася до факти или съображения, различни от използваните за временните мерки, по отношение на които съгласно член 20, параграф 2 от основния регламент трябва да се отделя особено внимание при окончателното разгласяване. Както е видно от член 20, параграф 4, последно изречение от основния регламент, по същите причини това е така и когато пропускът се отнася до факти или съображения, различни от тези, на които се основава взето от Комисията или Съвета решение след съобщаването на документа за окончателно разгласяване.

113    В конкретния случай, както бе отбелязано в точки 23—25 по-горе, Комисията най-напред препоръчва в документа за окончателно разгласяване система на забавени мита, основана на обстоятелството, че единствено вносът над 140 милиона чифта обувки годишно причинява вреда по смисъла на член 3 от основния регламент. Тази преценка се базира на съществуването на режима на количествени квоти до 1 януари 2005 г., който би предотвратил подобна вреда, както и на изчисление на количествата, които биха били внесени от Китай през 2005 г. Според това предложение е трябвало да се прилага окончателно антидъмпингово мито спрямо вноса с произход от Китай над 140 милиона чифта обувки годишно. Това мито е равно на маржа на подбиване на референтните цени, в случая 23 %.

114    Независимо от това, както бе изложено в точки 28 и 29 по-горе, в рамките на допълнителния документ за окончателно разгласяване Комисията променя предложението си относно формата на митата, която е необходима, за да се отстрани вредата. Този нов подход се основава и на наличието на обем на внос, който не причинява вреда по смисъла на член 3 от основния регламент. Според допълнителния документ за окончателно разгласяване обаче както методът на изчисляване на този обем на внос, който няма вредоносен характер, така и отражението на посочения обем спрямо формата на предложените окончателни мита, са различни от споменатите в документа за окончателно разгласяване.

115    На първо място, в допълнителния документ за окончателно разгласяване Комисията по-конкретно напомня, че маржът на подбиване на референтните цени за вноса от Китай е в размер на 23 %. На второ място, тя установява, че обемът на вноса от тази страна през периода на разследване е 38 % от вноса от двете посочени страни. Този процент, приложен спрямо общия внос от Китай и от Виетнам през 2003 г. (109 милиона чифта обувки), съответства на около 41,5 милиона чифта обувки, като за този обем е прието, че не причинява вреда на производството на Общността. На трето място, според Комисията този обем представлява 28,26 % от вноса от Китай през 2005 г. На четвърто и последно място, тя намалява първоначално установения марж на вредата (23 %) с 28,26 %, което води до „претеглен“ марж на вредата от 16,5 %.

116    От предходното следва, че разликите между представения в документа за окончателно разгласяване метод и този, който е представен в допълнителния документ за окончателно разгласяване, са следните. Първо, вместо да установи годишния обем на вноса, който няма вредоносен характер, на равнището на вноса от Китай през 2005 г., Комисията установява този годишен внос, умножавайки 109‑те милиона чифта внесени през 2003 г. обувки по 38 %. Става въпрос за процента, който представлява вносът с произход от тази страна спрямо общия внос от двете посочени страни в периода на разследване. Второ, вместо да освободи въпросния годишен обем — за който в точки 278—280 от допълнителния документ за окончателно разгласяване е прието, че няма вредоносен характер — от прилагането на антидъмпингово мито, Комисията решава да отчете този обем, намалявайки степента на отстраняване на вредата и прилагайки антидъмпинговите мита, считано от първия внесен чифт.

117    В това отношение трябва да се установи, че обстоятелството, че Комисията изменя анализа си след коментарите, направени от заинтересованите страни по документа за окончателно разгласяване, само по себе си не представлява нарушение на правото на защита. Както следва от член 20, параграф 4, последно изречение от основния регламент, всъщност документът за окончателно разгласяване не предопределя каквото и да било последващо решение на Комисията или на Съвета. Тази разпоредба се ограничава с това да наложи на Комисията задължението да съобщи във възможно най-кратък срок фактите и съображенията, които са различни от тези в подкрепа на първоначалния ѝ подход, съдържащ се в документа за окончателно разгласяване. Всъщност с това изложение заинтересованите лица са в състояние да разберат мотивите, довели до възприемането на различна позиция от институциите.

118    Ето защо за да се определи дали Комисията е спазила правата на жалбоподателя, които произтичат от член 20, параграф 4, последно изречение от основния регламент, трябва да се провери и дали Комисията им е съобщила фактите и съображенията, приети за целите на новия анализ относно вредата и относно формата на необходимите мерки за нейното отстраняване, доколкото същите се различават от възприетите в документа за окончателно разгласяване (вж. точка 112 по-горе).

119    В това отношение Комисията най-напред изтъква в допълнителния документ за окончателно разгласяване, че новото ѝ предложение би позволило да не се провежда разграничение между различните категории вносители.

120    На следващо място, що се отнася до елементите, въз основа на които Комисията е коригирала маржа на вредата от 23 % на 16,5 %, жалбоподателят неправилно твърди, че не е имал достъп до тях. Всъщност описаният в точка 115 по-горе метод относно корекцията на маржа на вредата, отчитайки обем на внос, който няма вредоносен характер, присъства в допълнителния документ за окончателно разгласяване. Вярно е, че в този документ не е дадена информация за точния обем на вноса от Китай през 2005 г., което би позволило да се провери дали процентът от 28,26 % отговаря на действителността. Като се има предвид обаче, че според Комисията 41,5‑те милиона чифта обувки представляват 28,26 % от общия внос от Китай през 2005 г., от това може да се направи извод, че този внос възлиза на 146,85 милиона чифта обувки. Това изчисление впрочем е възпроизведено от самия жалбоподател в неговото електронно писмо от 2 август 2006 г. (вж. точка 31 по-горе).

121    От предходните съображения следва, че Комисията е съобщила на жалбоподателя следвания от нея подход при изчисляването на маржа на вредата, отчитайки обем на внос, който няма вредоносен характер. Освен това тя излага всички цифрови данни, които според нея са относими за тази цел, така че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено в това отношение.

122    Необходимо е също така да се подчертае, че правното основание на жалбоподателя, така както е развито в жалбата, е изведено от нарушение на правото му на защита, а не на член 1, параграф 1 от основния регламент. От това следва, че въпросът дали приетата в обжалвания регламент система е съвместима с член 1, параграф 1 от основния регламент, доколкото с нея се налагали антидъмпингови мита върху внос под годишната долна граница, за който е прието, че не причинява вреда, като такъв не подлежи на контрол от страна на Общия съд.

123    Що се отнася до предоставения срок, страните са съгласни, че той е изтекъл на 2 август 2006 г.

124    Като предоставя на жалбоподателя срок под десет дни, за да коментира допълнителния документ за окончателно разгласяване, Комисията нарушава член 20, параграф 5 от основния регламент (вж. в този смисъл Решение по дело Champion Stationery и др./Съвет, точка 109 по-горе, точка 80). Това обстоятелство обаче не може само по себе си да доведе до отмяна на обжалвания регламент. Всъщност необходимо е също така да се установи, че обстоятелството, че разполага с по-кратък от законоустановения срок, може да засегне конкретно неговото право на защита в рамките на въпросното производство (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 28 октомври 2004 г. по дело Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, T‑35/01, Recueil, стр. II‑3663, точка 331).

125    В това отношение трябва да се отбележи, че в своето електронно писмо от 2 август 2006 г. жалбоподателят припомня изчисленията на Комисията и представя алтернативно изчисление, което би довело до различен и справедлив според него резултат. Следователно жалбоподателят е разбрал разсъжденията на Комисията и е бил в състояние да ѝ предложи друг подход, без да иска удължаване на предоставения срок. При това положение трябва да се установи, че той е бил в състояние да изложи надлежно гледната си точка.

126    Следователно правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.

127    По същите причини трябва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, изведени от липса на мотиви относно метода, приложен за изчисляване на степента на отстраняване на вредата. Всъщност мотивите на обжалвания регламент трябва да се преценяват, като се отчитат по-специално съобщената на жалбоподателя информация и представените от него бележки в хода на административната процедура (Решение на Първоинстанционния съд от 15 декември 1999 г. по дело Petrotub и Republica/Съвет, T‑33/98 и T‑34/98, Recueil, стр. II‑3837, точка 107).

128    Както бе отбелязано в точка 40 по-горе, съображения 296—301 от обжалвания регламент в случая съдържат преценките, довели Съвета до приемането на приложената в крайна сметка система. Ето защо предвид обстоятелството, че Комисията е съобщила на жалбоподателя подхода при своите разсъждения с оглед на изчисляването на маржа на вредата, отчитайки обем на внос, който няма вредоносен характер, както и че тя също така му указва всички цифрови данни, които според нея са относими за тази цел (вж. точки 119—121 по-горе), следва да се направи извод, че обжалваният регламент е достатъчно мотивиран от правна гледна точка.

129    Ето защо третото правно основание трябва да се отхвърли.

 По четвъртото правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото и от явна грешка в преценката във връзка с вредата, претърпяна от производството на Общността

 Доводи на страните

130    Според жалбоподателя решението относно вредата не се основава на достатъчно дълъг период на обичаен внос и поради това не почива на достоверни и обективни данни. Всъщност като се има предвид, че периодът на разследване е от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г., Комисията си създала убеждението, че увеличението на вноса след прекратяване на действието на режима на квоти имало особено тежки вредоносни последици за производството на Общността, отчитайки само първото тримесечие на 2005 г. Явните индиции за наличието на значителна вреда през 2004 г., на които се позовава Комисията в точка 277 от новия дял H на допълнителния документ за окончателно разгласяване, не означавали, че през 2004 г. действително е причинена значителна вреда. Липсата на значителна вреда през 2004 г. се потвърждавала от факта, че вносът през тази година отбелязал слаб растеж спрямо 2003 г., както и от точка 285 от документа за окончателно разгласяване. Противно на твърдяното от Съвета, количествените квоти нямали за цел защита срещу вноса, който е предмет на дъмпинг. Освен това анализът на факторите за вредата за 2003 г. не бил относим, щом като от Комисията било прието по отношение на онзи период, че не е бил налице вредоносен дъмпинг.

131    Първите три месеца от 2005 г. обаче представлявали първоначалният период на отваряне на пазар, спрямо който през повече от дванадесет години се прилагал строг режим на количествени квоти. Както отбелязала Комисията в документа за окончателно разгласяване, този период след прекратяването на действието на режима на квоти бил възприеман по изкуствено изопачен начин поради очакванията, свързани с това събитие. Ето защо обжалваният регламент се основавал на данни за кратък период, който не можел да предостави достоверни елементи в резултат от отпадането на квотите. От това следвало, че Съветът е нарушил член 3, параграф 2 от основния регламент.

132    Съветът, подкрепян от Комисията и CEC, оспорва доводите на жалбоподателя.

 Съображения на Общия съд

133    На първо място следва да се отбележи, че налагането на антидъмпингови мита представлява не санкция за минало поведение, а защитна и предпазна мярка срещу нелоялната конкуренция, резултат от дъмпинга. Ето защо за да може да се определят антидъмпингови мита, които са годни да защитят производството на Общността от дъмпинг, е необходимо разследването да се води въз основа на възможно най-актуалната информация (Решение по дело Industrie des poudres sphériques/Съвет, точка 111 по-горе, точки 91 и 92 и Решение на Първоинстанционния съд от 14 ноември 2006 г. по дело Nanjing Metalink/Съвет, T‑138/02, Recueil, стр. II‑4347, точка 60).

134    Така когато институциите установят, че вносът на продукт, който до този момент е бил предмет на количествени ограничения, се увеличава, след като споменатите ограничения прекратят действието си, те могат да вземат предвид това увеличение за целите на своята преценка на вредата, претърпяна от производството на Общността.

135    На второ място, преценката на Комисията в точка 283 от документа за окончателно разгласяване, че обемът на внесените продукти се е увеличил, след като режимът на квоти е прекратил своето действие, не доказва, че институциите се основават единствено на този количествен елемент, за да направят извод, че е налице вреда.

136    На последно място, както следва от съображения 162, 168—170, 187—206 и 216—240 от обжалвания регламент, институциите са отчели редица фактори относно вредата и причинно-следствената връзка, свързани не само с последното тримесечие от периода на разследване, но и с разглеждания период.

137    От това следва, че четвъртото правно основание трябва да се отхвърли.

138    При това положение жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.

 По съдебните разноски

139    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на Съвета.

140    В съответствие с член 87, параграф 4 от Процедурния правилник Комисията и CEC понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Foshan City Nanhai Golden Step Industrial Co., Ltd понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

3)      Европейската комисия и Confédération européenne de l’industrie de la chaussure (CEC) понасят направените от тях съдебни разноски.

Martins Ribeiro Papasavvas Dittrich

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 4 март 2010 година.

Подписи

Съдържание

Правна уредба

Обстоятелства, предхождащи спора, и обжалваният регламент

Производство и искания на страните

От правна страна

По първото правно основание, изведено от нарушение на член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент, както и от нарушение на правото на защита, що се отнася до изчисляването на дъмпинговия марж

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

– По твърдяното нарушение на член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент

– По твърдяното нарушение на правото на защита

По второто правно основание, изведено от нарушение на член 3 от основния регламент

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По третото правно основание, изведено от нарушение на член 20 от основния регламент, от нарушение на правото на защита и от липсата на мотиви

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По четвъртото правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото и от явна грешка в преценката във връзка с вредата, претърпяна от производството на Общността

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.