РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
13 декември 2007 година
Дело F-73/06
Kris Van Neyghem
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Конкурс на общо основание — Оценяване на писмен изпит — Срок за обжалване — Допустимост — Задължение за мотивиране“
Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 EA, с която г‑н Van Neyghem по същество иска, от една страна, да бъде отменено решението на комисията по конкурса на общо основание EPSO/A/19/04 от 1 юли 2005 г., с което той не е допуснат до устния изпит на посочения конкурс, и от друга страна, да бъде осъдена Комисията да го обезщети за имуществените и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Решение на конкурсна комисия — Предварителна жалба по административен ред — Факултативен характер — Подаване — Последици
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Решение, прието след преразглеждане на предходно решение (член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Дата на подаване (член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; член 3, параграф 4 от Регламент № 1182/71 на Съвета)
4. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Отхвърляне на кандидатура — Задължение за мотивиране
(член 253 ЕО; член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица; член 6 от приложение III)
5. Длъжностни лица — Конкурс — Оценка на способностите на кандидатите — Право на преценка на конкурсната комисия
(приложение ІІІ към Правилника за длъжностните лица)
1. Решение на конкурсна комисия може да бъде оспорено пряко пред общностния съд, без предварително да е подадена жалба по смисъла на член 90 от Правилника.
Ако обаче заинтересованото лице, вместо да сезира пряко общностния съд, се позове на разпоредби от Правилника, за да подаде жалба по административен ред пред органа по назначаване, допустимостта на подадената впоследствие жалба по съдебен ред ще зависи от това дали заинтересованото лице е спазило всички процедурни изисквания, приложими към предварителната жалба.
(вж. точки 36 и 37)
Позоваване на:
Съд — 7 май 1986 г., Rihoux и др./Комисия, 52/85, Recueil, стp. 1555, точка 9
Първоинстанционен съд — 23 януари 2002 г., Gonçalves/Парламент, T‑386/00, Recueil FP, стp. I‑A‑13 и II‑55, точка 35; 21 октомври 2004 г., Schumann/Комисия, T‑49/03, Recueil FP стp. I‑A‑301 и II‑1371, точка 25
2. Когато молбата на кандидат да бъде допуснат до общностен конкурс е отхвърлена и той иска преразглеждане на това решение въз основа на точно определена разпоредба, която обвързва административното ръководство, актът, който нарушава неговите интереси по смисъла на член 90, параграф 2 или, в зависимост от случая, на член 91, параграф 1 от Правилника, е решението, взето от конкурсната комисия след преразглеждането. От същото това решение, взето след преразглеждане, започва да тече срокът за обжалване по административен ред и срокът за обжалване по съдебен ред, без да трябва да се проверява дали при това положение посоченото решение може евентуално да се приеме за акт с чисто потвърдителен характер.
(вж. точка 39)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — Gonçalves/Парламент, посочено по-горе, точка 39; 7 юни 2005 г., Cavallaro/Комисия, T‑375/02, Recueil FP стp. I‑A‑151 и II‑673, точка 58; 31 януари 2006 г., Giulietti/Комисия, T‑293/03, Recueil FP, стp. I‑A‑2‑5 и II‑A‑2‑19, точка 28
3. Що се отнася до определяне на датата на подаване на предварителната жалба по административен ред, член 90, параграф 2 от Правилника трябва да се тълкува в смисъл, че жалбата е „подадена“ не когато е изпратена на институцията, а когато е получена от нея.
Предвиденият в тази разпоредба тримесечен срок изтича в края на същото число на третия месец като деня на събитието или на акта, от който започва да тече срокът. По смисъла на член 3, параграф 4 от Регламент № 1182/71 за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове, когато този срок изтича по-специално в събота, периодът завършва с изтичането на последния час на следващия работен ден.
(вж. точки 43, 45, 47 и 48)
Позоваване на:
Съд — 26 ноември 1981 г., Michel/Парламент, 195/80, Recueil, стp. 2861, точки 8 и 13; 15 януари 1987 г., Misset/Съвет, 152/85, Recueil, стp. 223, точки 8 и 9
Първоинстанционен съд — 25 септември 1991 г., Lacroix/Комисия, T‑54/90, Recueil, стp. II‑749, точки 28 и 29; 26 септември 1996 г., Maurissen/Сметна палата, T‑192/94, Recueil FP стp. I‑A‑425 и II‑1229, точка 28; 13 март 1998 г., Lonuzzo-Murgante/Парламент, T‑247/97, Recueil FP, стp. I‑A‑119 и II‑317, точка 38; 30 май 2002 г., Onidi/Комисия, T‑197/00, Recueil FP стp. I‑A‑69 и II‑325, точка 47
Съд на публичната служба — 15 май 2006 г., Schmit/Комисия, F‑3/05, Recueil FP, стp. I‑A‑1‑9 и II‑A‑1‑33, точка 28; 24 май 2007 г., Lofaro/Комисия, F‑27/06 и F‑75/06, Recueil FP, стp. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точки 31 и 32, което е предмет на обжалване пред Съда на публичната служба
4. Съгласно член 253 ЕО и член 25, втора алинея от Правилника всяко индивидуално решение, взето в изпълнение на този правилник, което има неблагоприятни последици, трябва да бъде надлежно мотивирано. Целта на задължението за мотивиране на решение, което има неблагоприятни последици, е, от една страна, да предостави на заинтересованото лице необходимите указания, за да установи то дали решението е обосновано, и от друга страна, да направи възможен съдебния контрол върху това решение.
Що се отнася до решенията, взети от комисия по конкурс, съгласно член 6 от приложение ІІІ към Правилника задължението за мотивиране трябва да се съвмести със зачитането на тайната на разискванията на конкурсната комисия, която е установена, за да се гарантира независимостта на конкурсната комисия и обективността на разискванията ѝ, като се избегне всякаква външна намеса и натиск, били те от страна на самата общностна администрация, на заинтересованите кандидати или на трети лица. При това положение зачитането на тази тайна не допуска както оповестяване на позициите, възприети от отделните членове на конкурсната комисия, така и разкриване на всякаква информация, свързана с преценките от личен или сравнителен характер относно кандидатите.
Преценките от сравнително естество, които извършва конкурсната комисия са отразени в оценките, които последната поставя на кандидатите, и са израз на ценностната оценка за всеки от тях. Предвид тази тайна съобщаването на получените оценки на различните изпити представлява достатъчно мотивиране на решенията на конкурсната комисия. Подобно мотивиране не уврежда правата на кандидатите. То им дава възможност да узнаят ценностната оценка за тяхното представяне и в зависимост от случая да проверят дали действително не са получили изисквания от обявлението за конкурса брой точки, за да бъдат допуснати до определени или до всички изпити.
(вж. точки 70 и 74—77)
Позоваване на:
Съд — Michel/Парламент, посочено по-горе, точка 22; 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, Recueil, стp. I‑3423, точки 23 и 24
Първоинстанционен съд — 23 януари 2003 г., Angioli/Комисия, T‑53/00, Recueil FP, стp. I‑A‑13 и II‑73, точка 67; 27 март 2003 г., Martínez Páramo и др./Комисия, T‑33/00, Recueil FP, стp. I‑A‑105 и II‑541, точки 43 и 44; 19 февруари 2004 г., Konstantopoulou/Съд, T‑19/03, Recueil FP, стp. I‑A‑25 и II‑107, точки 27 и 31—33
5. Преценките, които извършва конкурсната комисия, когато оценява познанията и способностите на кандидатите, както и решенията, с които тя установява, че даден кандидат не е издържал изпита, са израз на ценностна оценка. Следователно те се вписват в широкото право на преценка, с което разполага конкурсната комисия, което обаче в случай на явна грешка не би могло да бъде изключено от обхвата на съдебния контрол. При това положение конкурсната комисия не е длъжна да уточнява кои отговори на кандидатите е приела за незадоволителни или да обяснява защо тези отговори са били счетени за незадоволителни.
(вж. точки 78 и 86)
Позоваване на:
Съд — 16 юни 1987 г., Kolivas/Комисия, 40/86, Recueil, стp. 2643, точка 11
Първоинстанционен съд — 11 февруари 1999 г., Jiménez/СХВП, T‑200/97, Recueil FP, стp. I‑A‑19 и II‑73, точка 40; Konstantopoulou/Съд, посочено по-горе, точка 34; 5 април 2005 г., Christensen/Комисия, T‑336/02, Recueil FP, стp. I‑A‑75 и II‑341, точка 25