ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
28 септември 2015 година
Дело F‑73/14
Christiana Kriscak
срещу
Европейска полицейска служба (Европол)
„Публична служба — Персонал на Европол — Конвенция за Европол — Правилник за персонала на Европол — Приложение 1 към Правилника за персонала на Европол — Списък на длъжностите в получер шрифт, на които могат да бъдат назначавани само лица, наети от компетентните органи по смисъла на член 2, параграф 4 от Конвенцията за Европол — Длъжности, заемани от определена категория лица — Решение за Европол — Длъжности, на които могат да бъдат назначавани само лица, наети от компетентните органи по смисъла на член 3 от Решението за Европол — Прилагане на УРДС за служителите на Европол — Неподновяване на договор за определен срок на срочно нает служител — Отказ да се сключи договор за неопределено време със срочно нает служител — Жалба за отмяна — Иск за обезщетение“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, с която г‑жа Kriscak иска по-специално отмяна на мълчаливия отказ на Европейската полицейска служба (Европол) да поднови за неопределено време сключения с нея като срочно нает служител договор за определен срок, който изтича на 30 ноември 2013 г.
Решение: Отхвърля жалбата като явно неоснователна. Осъжда Европейската полицейска служба да понесе направените от нея съдебни разноски и една трета от разноските на г‑жа Kriscak. Г‑жа Kriscak понася две трети от направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Наемане на работа — Неподновяване на договор, сключен за определен срок — Задължение за мотивиране — Липса — Изключение — Решение, с което се отхвърля искането на служителя за подновяване на договора му, сключен за определен срок
(член 296 ДФЕС; член 25, втора алинея и член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Излагане на мотиви при отхвърляне на жалбата по административен ред
(член 296 ДФЕС; член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Служители на Европол — Наемане на работа — Вътрешна правна уредба, съгласно която договори за неопределено време могат да бъдат сключвани само със служители, които не са на длъжности, заемани от определена категория лица — Възможност на администрацията да направи изключение от това правило — Липса
(член 3 от Решение 2009/371 на Съвета)
4. Жалби на длъжностните лица — Искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника — Липса на отговор от страна на административния орган, която е равнозначна на мълчалив отказ — Неизпълнение на задължението за полагане на грижа — Липса
(член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Наемане на работа — Неподновяване на договор, сключен за определен срок — Право на преценка на администрацията — Обхват — Задължение да се разгледа възможността за преназначаване на съответния служител — Липса
(клауза 5, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)
6. Длъжностни лица — Служители на Европол — Наемане на работа — Вътрешна правна уредба, съгласно която договори за неопределено време могат да бъдат сключвани само със служители, които не са на длъжности, заемани от определена категория лица — Нарушение на принципа за равно третиране — Липса
(член 57, параграф 3 от Решение 2009/371 на Съвета)
7. Жалби на длъжностните лица — Служители на Европол — Правен интерес — Решение да не се сключва договор за неопределено време със срочно нает служител, който не отговаря на условията за такъв договор — Основание — нарушение на съществени процесуални правила — Негодно основание
(член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 91 от Правилника за длъжностните лица; член 39, параграф 4 и член 57, параграф 3 от Решение 2009/371 на Съвета)
8. Съдебно производство — Съдебни разноски — Възлагане — Съобразяване на изискванията за справедливост — Осъждане на спечелилата делото страна да заплати съдебните разноски
(член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
1. Администрацията не е длъжна да мотивира решението си да поднови договора на срочно нает служител на датата, на която изтича срокът му на действие, но за сметка на това е длъжна да мотивира отказа си да поднови договора на служителя, тъй като става въпрос за акт с неблагоприятни последици.
(вж. т. 46)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — решение от 27 ноември 2012 г., Sipos/СХВП, F‑59/11, EU:F:2012:164, т. 71
2. Институциите на Съюза могат да поправят евентуална липса на мотиви с подходящи мотиви, изложени в отговора на жалбата по административен ред, като се предполага, че последните мотиви съответстват на мотивите на решението, срещу което е подадена жалбата. Ето защо в случай на мълчалив отказ, при който по дефиниция липсват мотиви, съответната институция може да изпълни задължението за мотивиране по член 25 от Правилника и член 296 ДФЕС, като мотивира този отказ в решението, с което отхвърля жалбата по административен ред.
(вж. т. 47 и 48)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решение от 18 септември 2003 г., Lebedef и др./Комисия, T‑221/02, EU:T:2003:239, т. 62
Общ съд — определение от 20 ноември 2012 г., Marcuccio/Комисия, T‑491/11 P, EU:T:2012:608, т. 24
3. Съгласно правната уредба относно договорите за неопределено време, приета от управителния съвет на Европейската полицейска служба (Европол), такива договори могат да бъдат сключвани само със служители на длъжности, които не са включени в списъка на длъжностите, заемани от определена категория лица. След като обаче служител на Европол е назначен на длъжност, заемана само от определена категория лица, с него не може да бъде сключен договор за неопределено време и поради това Европол е имала основание да не създава комисия за разглеждане на възможността за сключване на такъв договор със заинтересования.
Макар съгласно член 3 от решението на управителния съвет на Европол от 7 февруари 2013 г. да е възможно в извънредни случаи да се допусне изключение от правилото, че на длъжностите, заемани от определена категория лица, могат да бъдат назначавани само служители на компетентните органи на държавите членки по смисъла на член 3 от Решение 2009/371 за създаване на Европол, все пак не може да се дерогира забраната за сключване на договор за неопределено време с такива служители.
Всъщност, когато за длъжност, заемана от определена категория лица, се провежда процедура по назначаване без ограничения за кандидатите, член 3, параграф 2 от решението на управителния съвет от 7 февруари 2013 г. предвижда, че с избрания кандидат може да бъде сключен само договор за определен срок, подлежащ на подновяване веднъж отново за определен срок.
(вж. т. 62—64)
4. Не е налице неизпълнение на задължението за полагане на грижа, когато администрацията не се е произнесла изрично по искане, направено по реда на член 90, параграф 1 от Правилника. Всъщност посочената разпоредба предвижда възможността администрацията да не се произнася изрично по такова искане в предвидения в Правилника срок и в такъв случай да е налице мълчалив отказ, срещу който може да бъде подадена жалба по административен ред. Следователно обстоятелството, че институцията не се е произнесла изрично по дадено искане в предвидения в Правилника срок, само по себе си не означава, че е налице неизпълнение на задължението за полагане на грижа по отношение на заинтересования.
(вж. т. 71)
5. При подновяването на договори администрацията разполага с широко право на преценка и в този контекст контролът на съда се свежда до въпроса дали администрацията, предвид съображенията в основата на преценката ѝ, е действала в допустимите граници и не е упражнила правомощията си явно неправилно. Освен това задължението за полагане на грижа означава по-специално, че когато се произнася по положението на служител, дори и при упражняване на широко право на преценка, компетентният орган е длъжен да вземе предвид всички данни, които могат да бъдат от значение за неговото решение; за тази цел той е длъжен да отчита не само интереса на службата, но и интереса на съответното длъжностно лице или на съответния служител. Именно предвид обхвата на правото на преценка, с което разполагат институциите при преценката на интереса на службата, контролът на съда на Съюза трябва да се ограничава до въпроса дали компетентният орган се е придържал към разумните граници и не е упражнил по неправилен начин правото си на преценка.
В това отношение изпълнението на задължението за полагане на грижа и отчитането на интереса на службата не задължават администрацията, преди да реши да не поднови договора на срочно нает служител, да разгледа възможността за преназначаване на служителя на друга длъжност. Следователно администрацията ни най-малко не е длъжна, преди да приеме решение за неподновяване на договор на срочно нает служител, да провери дали има друга длъжност, на която служителят може надлежно да бъде назначен в интерес на службата. В този контекст, що се отнася до клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, което се съдържа в приложение към Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), и има за цел да се предотврати злоупотребата с договори за определен срок, на наетите по силата на договор служители не се гарантира право на известна продължителност на заетостта.
(вж. т. 72—74 и 77)
Позоваване на:
Общ съд — решение от 21 май 2014 г., Комисия/Macchia, T‑368/12 P, EU:T:2014:266, т. 57
Съд на публичната служба — решение от 25 юни 2014 г., Molina Solano/Европол, F‑66/13, EU:F:2014:168, т. 54
6. Принципът на равно третиране не позволява по-специално сравними положения да бъдат третирани по различен начин или различни положения да бъдат третирани по един и същи начин, освен ако това третиране, по различен или еднакъв начин в зависимост от случая, не е обективно обосновано.
Що се отнася до служител на Европейската полицейска служба (Европол) на длъжност, заемана само от определена категория лица, с оглед на възможното подновяване на договора му той не е в еднакво или сравнимо положение с това на служител на Европол, който не е на такава длъжност и чийто договор може да бъде подновен само безсрочно съгласно член 57, параграф 3 от Решение 2009/371 за създаване на Европол.
(вж. т. 79 и 80)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — решение от 28 април 2009 г., Balieu-Steinmetz и Noworyta/Парламент, F‑115/07, EU:F:2009:41, т. 26 и от 25 юни 2014 г., Molina Solano/Европол, F‑66/13, EU:F:2014:168, т. 18
7. Длъжностното лице няма правен интерес да иска отмяна на дадено решение — поради процесуално нарушение, и по-специално поради нарушение на правото му да бъде изслушано преди приемане на решение с неблагоприятни последици — когато администрацията няма никакво право на преценка и е длъжна да постъпи така, както е направила. В подобна хипотеза на обвързана компетентност на администрацията след отмяната на обжалваното решение и отстраняването на нарушението може да се стигне единствено до приемането на решение, което по същество е идентично с отмененото.
Това важи за решението да не се подновява договорът за определен срок на служител на Европейската полицейска служба (Европол), тъй като, видно от член 39, параграф 4 от Решение 2009/371 за създаване на Европол във връзка с член 57, параграф 3 от него, този орган не може да уважи молбата на заинтересования за сключване на договор за неопределено време. Следователно, макар обжалваното решение да е прието, без да е бил изслушан заинтересованият, а това е съществено процесуално нарушение, дори и Европол да беше спазила правото на защита на заинтересованото лице и да го беше изслушала преди приемането на посоченото решение в съответствие с член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тя все пак щеше да приеме решение, по същество идентично с обжалваното, тъй като е действала в условията на обвързана компетентност.
(вж. т. 86—88)
Позоваване на:
Съд — решение от 29 април 2004 г., Парламент/Reynolds, C‑111/02 P, EU:C:2004:265, т. 59—61
8. Съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник Съдът на публичната служба може да осъди спечелилата делото страна да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на другата страна, ако това изглежда оправдано от поведението на спечелилата страна, включително преди образуване на съдебното производство. В това отношение възлагането на съдебните разноски на институцията може да бъде обосновано от неполагането на дължимата от нея грижа в досъдебното производство. Това е така, когато в рамките на предвидения в член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица четиримесечен срок Европейската полицейска служба (Европол) не приеме изрично решение за отхвърляне на искането на даден служител. Като действа по този начин, Европол лишава заинтересования от мотивирано решение по искането му. Служителят може и да не подаде жалба по съдебен ред, ако Европол проведе надлежно досъдебното производство и се произнесе в предвидения в Правилника срок с мотивирано решение, което служителят може след това да оспори по административен ред.
(вж. т. 97 и 99)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — определение от 5 юли 2011 г., Coedo Suárez/Съвет, F‑73/10, EU:F:2011:102, т. 47