Language of document : ECLI:EU:T:2022:389

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети разширен състав)

22 юни 2022 година(*)

„Икономическа и парична политика — Пруденциален надзор над кредитните институции — Конкретни надзорни задачи, възложени на ЕЦБ — Решение за отнемане на лиценза на кредитна институция — Сериозно нарушение на националните разпоредби за транспониране на Директива 2005/60/ЕО — Пропорционалност — Нарушение на законодателството относно управлението на кредитните институции — Право на защита — Явна грешка в преценката — Право на ефективна съдебна защита“

По дело T‑797/19

Anglo Austrian AAB AG, по-рано Anglo Austrian AAB Bank AG, установено във Виена (Австрия),

Belegging-Maatschappij „Far-East“ BV, установено във Велп (Нидерландия),

представлявани от M. Ketzer и O. Behrends, avocats,

жалбоподатели,

срещу

Европейска централна банка (ЕЦБ), представлявана от C. Hernández Saseta, E. Yoo и V. Hümpfner,

ответник,


ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав),

състоящ се от: S. Papasavvas, председател, M. J. Costeira (докладчик), М. Кънчева, B. Berke и T. Perišin, съдии,

секретар: E. Coulon,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид решението от 19 декември 2019 г. на председателя на девети състав да уважи искането за разглеждане на делото с предимство,

предвид факта, че в триседмичния срок от съобщението за приключването на писмената фаза на производството страните не са поискали да се насрочи съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,

предвид определение от 7 февруари 2020 г., Anglo Austrian AAB Bank и Belegging-Maatschappij „Far-East“/ЕЦБ (T‑797/19 R, непубликувано, EU:T:2020:37), с което председателят на Общия съд отхвърля молбата на жалбоподателите за спиране на изпълнението на обжалваното решение,

предвид определение от 17 декември 2020 г., Anglo Austrian AAB и Belegging-Maatschappij „Far-East“/ЕЦБ (C‑114/20 P(R), непубликувано, EU:C:2020:1059), с което заместник-председателят на Съда отхвърля жалбата против посоченото по-горе определение,

предвид определение от 15 април 2020 г., Anglo Austrian AAB Bank и Belegging-Maatschappij „Far-East“/ЕЦБ, с което председателят на Общия съд отхвърля втората молба за спиране на изпълнението на обжалваното решение, подадена от жалбоподателите на основание член 160 от Процедурния правилник на Общия съд,

предвид определение от 17 декември 2020 г., Anglo Austrian AAB и Belegging-Maatschappij „Far-East“/ЕЦБ (C‑207/20 P(R), непубликувано, EU:C:2020:1057), с което заместник-председателят на Съда отхвърля жалбата против посоченото по-горе определение,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите — дружеството Anglo Austrian AAB AG, по-рано Anglo Austrian AAB Bank AG (наричано по-нататък „AAB Bank“), и дружеството Belegging-Maatschappij „Far-East“ BV (наричано по-нататък „акционерът“), искат да се отмени Решение ECB-SSM-2019-AT 8 WHD-2019 0009 на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 14 ноември 2019 г., с което тя отнема лиценза на AAB Bank за извършване на дейност като кредитна институция (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

I.      Обстоятелствата по спора

2        Първият жалбоподател — AAB Bank, е бивша кредитна институция, установена в Австрия и смятана за по-малко значима по смисъла на член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63). Той е извършвал дейността си въз основа на лиценз, издаден по реда на Bundesgesetz über das Bankwesen (Bankwesengesetz) (австрийският закон за банките, наричан по-нататък „BWG“).

3        Вторият жалбоподател — акционерът, е финансов холдинг, който притежава 99,99 % от акциите на AAB Bank.

4        На 26 април 2019 г. Österreichische Finanzmarktbehörde (Австрийски орган за финансовите пазари, Австрия, наричан по-нататък „FMA“) представя на ЕЦБ проект на решение за отнемане на лиценза на AAB Bank като кредитна институция в съответствие с член 80, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 468/2014 на ЕЦБ от 16 април 2014 година за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (Рамков регламент за ЕНМ) (ОВ L 141, 2014 г., стр. 1).

5        С писмо от 14 юни 2019 г. ЕЦБ изпраща на AAB Bank проект на решение за отнемане на лиценза, по който AAB Bank изразява становище на 23 юли 2019 г.

6        С обжалваното решение ЕЦБ отнема лиценза на AAB Bank като кредитна институция, считано от датата на съобщаване на това решение.

7        По същество ЕЦБ приема, че предвид констатациите, до които достига FMA в рамките на упражнявания от него пруденциален надзор — за продължени и повторни нарушения от страна на AAB Bank на изискванията във връзка с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма и във връзка с вътрешното управление, AAB Bank не е в състояние да осигури стабилно управление на рисковете си.

8        Затова ЕЦБ приема, че са изпълнени критериите за отнемане на лиценза на AAB Bank за извършване на дейност като кредитна институция, които са предвидени в член 18, буква е) от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 2013 г., стр. 338) и са транспонирани в австрийското право, тъй като AAB Bank е допуснало нарушения на член 67, параграф 1, букви г) и о) от тази директива, така както този член е транспониран в австрийското право, а също и че отнемането на лиценза е пропорционално.

9        Освен това ЕЦБ отказва да спре действието на обжалваното решение за срок от 30 дни, като се мотивира с това, че становището на AAB Bank не е годно да постави под съмнение законосъобразността на това решение, че същото не би могло да причини непоправими вреди и че общественият интерес от защита на вложителите, инвеститорите и останалите партньори на AAB Bank, а също и на стабилността на финансовата система, дава основание за незабавното прилагане на решението.

II.    Производството и исканията на страните

10      Тъй като един от членовете на девети разширен състав е възпрепятстван да участва в разглеждането на делото, с акт от 18 май 2021 г. председателят на Общия съд определя друг съдия за попълване на състава.

11      След смъртта на съдия Berke на 1 август 2021 г. тримата съдии, подписали настоящото решение, продължават разискванията в съответствие с член 22 и член 24, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

12      С акт на председателя на Общия съд от 13 август 2021 г. делото е разпределено на нов съдия докладчик, който е включен в девети състав.

13      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди ЕЦБ да заплати съдебните разноски.

14      ЕЦБ моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да обяви жалбата за недопустима в частта, в която е подадена от акционера,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

III. От правна страна

А.      По допустимостта на жалбата в частта, в която е подадена от акционера

15      Без да повдига изрично възражение за недопустимост по член 130 от Процедурния правилник, ЕЦБ поддържа, че съгласно практиката на Съда жалбата на акционера е недопустима, тъй като той не е пряко засегнат от обжалваното решение.

16      В това отношение следва да се отбележи, че акционерите на кредитна институция с отнет лиценз за извършване на дейност като кредитна институция не са пряко засегнати от решението за отнемане на лиценза (вж. в този смисъл решение от 5 ноември 2019 г., EЦБ и др./Trasta Komercbanka и др., C‑663/17 P, C‑665/17 P и C‑669/17 P, EU:C:2019:923, т. 107—115 и 119).

17      Следователно жалбата е недопустима в частта, в която е подадена от акционера.

Б.      По същество

18      В подкрепа на жалбата си AAB Bank излага пет основания.

19      Като първо основание то сочи нарушение на член 4, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 5 от Регламент № 1024/2013, доколкото ЕЦБ приложила неправилно националното право. Като второ основание е посочено нарушение на принципа на пропорционалност. Като трето основание е изтъкнато нарушение на член 34 от Регламент № 468/2014, разглеждан в светлината на правото на ефективна съдебна защита, заради отказа на ЕЦБ да спре прилагането на обжалваното решение. Като четвърто основание е посочено нарушение на правото на защита на AAB Bank. Като пето основание е изтъкнато нарушение на правото на собственост на акционера.

1.      По първото основание — нарушение на член 4, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 5 от Регламент № 1024/2013, доколкото ЕЦБ приложила неправилно националното право

20      По това основание AAB Bank по същество твърди, че в случая не са били изпълнени условията за отнемане на лиценза, предвидени в правото на Съюза в член 4, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 5 от Регламент № 1024/2013, в член 83 от Регламент № 468/2014 и в член 18, буква е) и член 67, параграф 1, букви г) и о) от Директива 2013/36 и в разпоредбите на австрийското право за транспонирането на тези членове, и че ЕЦБ е приела обжалваното решение, без да има компетентност да издава такова решение.

21      Твърденията по това основание са две.

а)      По първото твърдение по първото основание — нарушение на член 4, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 5 от Регламент № 1024/2013, доколкото не са били изпълнени критериите за отнемане на лиценза, предвидени в член 18, буква е) и член 67, букви г) и о) от Директива 2013/36, така както са транспонирани в австрийското право

22      По същество първото твърдение на AAB Bank по първото изтъкнато от него основание е, че не са били изпълнени условията, предвидени в член 4, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 5 от Регламент № 1024/2013, в член 83 от Регламент № 468/2014 и в член 70, параграф 4 от BWG, който транспонира член 18 от Директива 2013/36, както и условията по член 67 от посочената директива, тъй като не е било установено, че AAB Bank е отговорно за сериозно нарушение по смисъла на последно посочената разпоредба, в съответствие с член 34 и сл. от Bundesgesetz zur Verhinderung der Geldwäsche und Terrorismusfinanzierung im Finanzmarkt (Федерален закон за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма на финансовите пазари, наричан по-нататък „FM-GwG“), които са приети съгласно Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (ОВ L 309, 2005 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 214) (понастоящем Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива [2005/60] и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 2015 г., стр. 73). В това отношение AAB Bank се оплаква, от една страна, че ЕЦБ неправилно е приела за установено, че AAB Bank е отговорно за сериозни нарушения на националното законодателство за транспониране на Директива 2005/60 (понастоящем Директива 2015/849) и от друга страна, че ЕЦБ не е изпълнила задължението си за мотивиране, що се отнася до разпоредбите, въз основа на които е констатирала, че сочените нарушения на законодателството за борба с изпирането на пари са основание за отнемане на лиценза.

23      ЕЦБ оспорва тези доводи.

24      В обжалваното решение ЕЦБ приема за установено, че AAB Bank е отговорно за сериозни нарушения на националните разпоредби, приети съгласно Директива 2005/60 (понастоящем Директива 2015/849) по смисъла на член 67, параграф 1, буква о) от Директива 2013/36, което е основание за отнемане на лиценза му съгласно член 18, буква е) от тази директива, така както е транспониран с член 70, параграф 4 от BWG.

25      По-конкретно, ЕЦБ приема, че AAB Bank е нарушило член 39, параграф 2 и параграф 2b, пета и единадесета алинея от BWG, както и на член 6, параграфи 1, 2—4, 6 и 7, член 7, параграф 7, член 9, член 23, параграф 3 и член 29 от FM-GwG.

26      ЕЦБ отбелязва, че видът, броят и честотата на принудителните надзорни мерки, например писмените заповеди, които се е наложило да приеме FMA, са ясен белег, че констатираните нарушения са сериозни и са извършвани в продължение на голям период от време, и в подкрепа на изводите си посочва в частност:

–        доклада на Oesterreichische Nationalbank (Австрийска народна банка, Австрия) от проверка на място от 22 януари 2010 г., при която са констатирани сериозни слабости на прилаганите от AAB Bank правила за противодействие на изпирането на пари,

–        доклада на FMA след проверката на място от 11 юли 2013 г., в който се констатират 38 пропуска и нарушения на законодателството за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма,

–        доклада от 24 март 2015 г., в който се установяват нередности при 18 от 20‑те теста и заключенията в който след това са потвърдени с влязъл в сила съдебен акт,

–        писмената заповед на FMA от 18 август 2015 г., с която той разпорежда на AAB Bank да прилага правилата за противодействие на изпирането на пари от 2008 г. по отношение на всичките си клиенти,

–        санкцията, която FMA налага на 14 септември 2016 г. заради нарушаването — на индивидуално и системно равнище — на правните изисквания в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма,

–        решението на Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия) от 7 февруари 2019 г., с номер W230 2138107‑1/37E, с което наложената от FMA санкция от 14 септември 2016 г. е потвърдена, но е намален размерът ѝ,

–        определението на Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия) от 15 май 2019 г., с номер Ro 2019/02/0006‑3, с което е отхвърлена жалбата на AAB Bank против решението на Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) от 7 февруари 2019 г.,

–        решението на Landesgericht für Zivilrechtssachen Wien (Областен граждански съд Виена, Австрия) от 23 февруари 2017 г., с номер 33 Cg 716s 18, в което се посочва, че „[з]а девет подробно проверени от FMA или от външните одитори „бек-ту-бек“ кредитни сделки с други банки е констатирано, че при извършването им са допуснати сериозни нарушения на приложимите разпоредби“,

–        писмената заповед на FMA от 24 октомври 2018 г., в която се констатират многобройни нарушения на законодателството от страна на AAB Bank в отношенията му с Meinl Bank Antigua Ltd, и по-конкретно това, че след като обявява замразяване на сметките на Meinl Bank Antigua, AAB Bank е разрешило да се извършат преводи от главната му сметка за сумата от 19,5 милиона евро, и не е разполагало с подходяща документация за търговските си отношения,

–        доклада на FMA от 17 януари 2019 г., изготвен след проверката на място през 2018 г. (наричан по-нататък „докладът на FMA за четвъртата проверка“), в който се констатират 22 пропуска и нарушения на законовите разпоредби, някои свързани с Meinl Bank Antigua,

–        процедурата, образувана от FMA на 7 юни 2019 г. с цел възстановяване на съответствието със закона във връзка с оставащите 15 заключения от доклада му за четвъртата проверка, по който AAB Bank представя становище, при отчитането на което в обжалваното решение е направен по същество изводът, че по-голямата част от нарушенията все още са налице,

–        одитните доклади на AAB Bank и някои фактически данни, събрани в хода на административното производство.

1)      По първото оплакване — нарушение на член 18, буква е) от Директива 2013/36 и член 67, параграф 1, буква о) от Директива 2013/36, така както са транспонирани в австрийското право, доколкото не било установено, че AAB Bank е отговорно за сериозни нарушения на националното законодателство за транспониране на Директива 2005/60 (понастоящем Директива 2015/849)

27      По същество според AAB Bank упоменатите в обжалваното решение актове не позволяват да се приеме за установено, че то е отговорно за сериозни нарушения на BWG или на FM-GwG, тъй като посочените в тези актове нарушения от негова страна са стари, с изтекла давност или не са сериозни или пък са отстранени и тъй като не са констатирани с актове, които имат сила на пресъдено нещо.

28      ЕЦБ оспорва това оплакване.

29      В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1024/2013 при спазване на член 14 от същия регламент ЕЦБ е единственият орган, компетентен като част от възложените му с Регламента задачи да издава лицензи на кредитни институции, установени в участващите в единния надзорен механизъм държави членки, и да отнема лицензите на тези кредитни институции.

30      Съгласно член 14, параграф 5 от Регламент № 1024/2013 ЕЦБ може в случаите, предвидени в приложимото право на Съюза, да отнеме лиценза по собствена инициатива, след консултации с националния компетентен орган на участващата държава членка, в която е установена кредитната институция, или по предложение на този национален компетентен орган.

31      Освен това член 4, параграф 3 от Регламент № 1024/2013 гласи, че за изпълнението на задачите, които са ѝ възложени с този регламент, и с цел да гарантира високи стандарти на надзор, ЕЦБ прилага цялото приложимо право на Съюза, а когато то се състои от директиви — националното законодателство за транспониране на тези директиви.

32      Оттук следва, че за изпълнението на задачата, която ѝ е възложена с член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1024/2013, ЕЦБ е длъжна да прилага, наред с разпоредбите на този регламент, и разпоредбите на националното законодателство за транспониране на Директива 2013/36, разглеждани в светлината на тази директива.

33      Следва също така да се припомни, че член 18, буква е) от Директива 2013/36 предвижда, че компетентните органи могат да отнемат издадения лиценз, ако дадена кредитна институция извърши едно от нарушенията, посочени в член 67, параграф 1 от Директивата.

34      Член 67, параграф 1, буква о) от Директива 2013/36 закрепва хипотезата, при която е установено, че кредитната институция е отговорна за сериозно нарушение на националните разпоредби, приети съгласно Директива 2005/60.

35      Що се отнася до изтъкнатите от AAB Bank национални мерки за транспониране на Директива 2013/36, от член 70, параграф 4 от BWG следва, че когато кредитната институция наруши в частност разпоредбите на BWG или на актовете за прилагането му, FMA трябва:

„[…] 3. да отнеме лиценза на кредитната институция, в случай че годността ѝ да извършва дейността си не може да се гарантира с други от предвидените в BWG мерки“.

36      Освен това член 31, параграф 3, втора алинея от FM-GwG гласи:

„При неизпълнение на задълженията по член 34, параграфи 2 и 3 [от FM-GwG ], FMA може […] да отнеме издадения от него лиценз […]“.

37      Задълженията по член 34, параграф 2 и 3 от FM-GwG са въведени за транспониране на разпоредбите на Директива 2005/60 (понастоящем Директива 2015/849) за борба с изпирането на пари и са свързани в частност със сериозните, повторни или системни нарушения на член 6, параграфи 1, 2—4, 6 и 7, член 7, параграф 7, член 9, член 23, параграф 3 и член 29 от FM-GwG.

38      В настоящия случай в обжалваното решение ЕЦБ приема, че видно в частност от актовете на FMA и от решенията на австрийските съдилища, от 2010 г. и поне до 2019 г. AAB Bank не е разполагало с подходяща процедура за управление на рисковете с цел предотвратяване на изпирането на пари, което съставлява нарушение на член 39, параграф 2 от BWG във връзка с член 39, параграф 2b, единадесета алинея от BWG, и че в тези национални актове и съдебни решения също така е установено, че AAB Bank е отговорно за сериозни, повторни или системни нарушения на член 6, параграфи 1, 2—4, 6 и 7, член 7, параграф 7, член 9, член 23, параграф 3 и член 29 от FM-GwG.

i)      Относно довода, че е необходимо отговорността на кредитната институция за сериозно нарушение да е установена в неотдавнашен съдебен акт, придобил сила на пресъдено нещо

39      Първо, следва да се припомни, че съгласно австрийското право FMA е компетентен да издава актове, с които да установява и наказва нарушенията на разпоредбите на BWG и FM-GwG, приети за изпълнение на Директива 2005/60 (понастоящем Директива 2015/849).

40      Оттук следва, че FMA може да издава административни актове, с които да установява, че дадена кредитна институция е отговорна за сериозно, повторно или системно нарушение по смисъла на член 34, параграф 2 от FM-GwG, който транспонира член 67, параграф 1, буква о) от Директива 2013/36.

41      Според AAB Bank санкциите за сериозни нарушения по смисъла на член 34, параграф 2 от FM-GwG могат да се налагат само по административно-наказателен или по наказателен ред и трябва да се определят в съдебно производство, с акт със сила на пресъдено нещо.

42      От една страна обаче, от член 39, параграф 2 от Директива 2005/60 (понастоящем член 58, параграф 2 от Директива 2015/849) следва, че без да се засяга правото им да налагат наказателни санкции, държавите членки трябва да предвидят в законодателството си подходящи административни санкции, които да може да се прилагат спрямо кредитните институции, които нарушават националните разпоредби, приети в съответствие с тази директива.

43      В този смисъл сериозните нарушения, за които става дума в член 34, параграф 2 от FM-GwG, разглеждан в светлината на член 39, параграф 2 от Директива 2005/60, могат да доведат до прилагане както на наказателни, така и на административни санкции, а видът на санкцията (наказателна или административна) не е определящ за квалификацията на нарушението като „сериозно“.

44      От друга страна, що се отнася до вида на акта, с който се констатира нарушението, в случай че констатирането и наказването на нарушението на съответните разпоредби е от компетентността на административен орган, то да се приеме, както поддържа AAB Bank, че извършването на сериозни нарушения на тези разпоредби може да се констатира само със съдебни актове, имащи сила на пресъдено нещо, би означавало приложимостта на член 31, параграф 3, втора алинея от FM-GwG и на член 34, параграфи 2 и 3 от FM-GwG да зависи от избора на съответната кредитна институция дали да обжалва или да не обжалва актовете на административния орган.

45      Второ, от съдебната практика относно актовете на институциите на Европейския съюз следва, че ако адресатът на дадено решение не го обжалва в срок, решението влиза в сила по отношение на него (вж. в този смисъл решения от 12 октомври 2007 г., Pergan Hilfsstoffe für industrielle Prozesse/Комисия, T‑474/04, EU:T:2007:306, т. 37 и от 8 май 2019 г., Lucchini/Комисия, T‑185/18, непубликувано, EU:T:2019:298, т. 38).

46      От съдебната практика относно актовете на институциите на Съюза също така следва, че вината на обвиненото в извършване на нарушението лице може да се смята за окончателно установена, когато влезе в сила решението, с което се констатира това нарушение (вж. в този смисъл решение от 12 октомври 2007 г., Pergan Hilfsstoffe für industrielle Prozesse/Комисия, T‑474/04, EU:T:2007:306, т. 76).

47      Тази съдебна практика трябва да се приложи по аналогия към актовете на националните административни органи като FMA, с които се констатира нарушение на националните разпоредби за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

48      Ето защо е възможно въз основа на административни актове да се установи, че дадена кредитна институция е отговорна за сериозни нарушения по смисъла на член 34, параграфи 2 и 3 от FM-GwG, разглеждан в светлината на член 67, параграф 1, буква о) от Директива 2013/36.

49      Наистина, както изтъква AAB Bank, Съдът вече е постановил, че изключване от поръчката чрез прекратяване на концесията спрямо оператор на хазартни игри, за когото въз основа на убедителни улики се подозира, че е участвал в престъпни действия, по принцип би трябвало да се разглежда като пропорционално на целта за борба срещу престъпността само ако се основава на влязла в сила присъда за достатъчно тежко престъпление (решение от 16 февруари 2012 г., Costa и Cifone, C‑72/10 и C‑77/10, EU:C:2012:80, т. 81).

50      Като се имат предвид обаче значението на пруденциалните правила, служещи за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, а също и особената отговорност на кредитните институции в това отношение и необходимостта най-бързо да се прилагат последиците от извършването на нарушения на тези правила, следва да се приеме, че за да има основание за отнемане на лиценза на кредитната институция, е достатъчно да има административен акт, в който се установява, че тя е отговорна за сериозни нарушения на националните разпоредби, приети съгласно Директива 2005/60 (понастоящем Директива 2015/849), по смисъла на член 34, параграфи 2 и 3 от FM-GwG.

51      По изложените съображения, противно на поддържаното от AAB Bank, не може да се възразява срещу извода на ЕЦБ, че в несъдебни актове, които нямат сила на пресъдено нещо, е било установено, че AAB Bank е отговорно за сериозни нарушения.

52      В допълнение следва да се подчертае, че докладите за вътрешен одит на AAB Bank не може да се смятат за достатъчни сами по себе си, за да се докаже дали е било или не е било установено, че тази кредитна институция е отговорна за сериозни нарушения, доколкото тези доклади не могат да се квалифицират като административни или съдебни актове, с които се установява, че кредитната институция е отговорна за сериозни нарушения.

53      Противно на поддържаното от AAB Bank обаче, въпреки че може евентуално да се използват за оспорване на онези от констатациите на ЕЦБ, които не се основават на влязъл в сила акт за констатиране на извършването на нарушение, тези доклади не може да се приемат за достатъчни да оборят констатации, които са направени във влезли в сила административни и съдебни актове.

54      Освен това доводите на AAB Bank относно преценката на ЕЦБ за рентабилността и устойчивостта на бизнес модела му, структурата на риска на клиентите му, отказа от огледални доверителни операции, характеристиките на одита му и броя на отнасящите се до него сигнали за съмнителни сделки не могат да оборят факта, че обжалваното решение се основава на влезли в сила актове, в които е установено, че то е отговорно за сериозни нарушения.

55      Същото се отнася и до доводите на AAB Bank за констатациите на ЕЦБ относно собствениците му, участието му в скандала Одебрехт и относно Meinl Bank Antigua.

56      Всъщност тези доводи се отнасят до фактически съображения, които ЕЦБ излага за изчерпателност и които нямат връзка с прилагането на критерия по член 34, параграфи 2 и 3 от FM-GwG, разглеждан в светлината на член 67, параграф 1, буква о) от Директива 2013/36, който изисква да е установено, че съответната кредитна институция е отговорна за сериозни нарушения.

57      Затова те не са годни да оборят факта, че с влезли в сила административни и съдебни актове е установено, че AAB Bank е отговорно за такива нарушения.

58      Този извод не намира опровержение и в доводите на AAB Bank, че констатираните нарушения са стари или са били отстранени.

59      Всъщност нито BwG, нито FM-GwG, нито член 18, буква е) или член 67, параграф 1, буква о) от Директива 2013/36 изискват, от една страна, да се спазва някакъв срок, в който да се вземат предвид предходните актове, в които се установява отговорността на извършителите на тези нарушения, и от друга страна, нарушенията да не са прекъсвани или все още да са налице към момента на приемането на решение за отнемане на лиценза, особено когато става дума, както в случая, за множество актове, издавани в продължение на години.

60      На още по-силно основание това важи за нарушения, които са констатирани само три или пет години преди приемането на обжалваното решение — такива актове не може да се смятат за стари.

61      Също така, поддържаната от AAB Bank теза, че някои констатирани нарушения са били отстранени и вече не може да са основание за отнемане на лиценза, би застрашила целта за защита на европейската банкова система, доколкото би дала възможност на кредитните институции, които са извършили сериозни нарушения, да продължат да извършват дейността си, докато компетентните органи пак не докажат, че те са извършили нови нарушения.

62      По същата причина следва да се отхвърли доводът, че AAB Bank е въвело други подобрителни мерки, например възлагане на вътрешния одит на външен изпълнител, подобряване на различни процеси за борба с изпирането на пари от 22 юли 2019 г. нататък и блокиране на сметки с цел противодействане на изпирането на пари.

63      Същото се отнася за твърдяното отстраняване на слабостите при определянето на икономическите бенефициери, за което AAB Bank уведомява FMA в писмо от 19 март 2019 г.

64      В допълнение, от обжалваното решение следва, че по-неотдавна също е било установено, че AAB Bank е отговорно за сериозни нарушения — с акт на FMA от 24 октомври 2018 г., против който AAB Bank не е подавало жалба и в който се констатира липсата на проверима документация в областта на предотвратяването на изпирането на пари във връзка с търговските му отношения, в частност с Meinl Bank Antigua.

65      Също така, както посочва ЕЦБ в обжалваното решение, в доклада си за четвъртата проверка FMA констатира 22 пропуска и нарушения на законовите разпоредби, като някои от тях са свързани с Meinl Bank Antigua.

66      По изложените съображения, при положение че ЕЦБ е констатирала, че с издадени между 2010 г. и 2018 г. административни и съдебни актове многократно е установявано, че AAB Bank е отговорно за сериозни нарушения на разпоредбите на FM-GwG, които транспонират Директива 2005/60 (понастоящем Директива 2015/849), доводите на AAB Bank, че констатираните нарушения са били отстранени и че докладите за вътрешен одит потвърждавали въвеждането на задоволителни подобрения, не доказват, че обжалваното решение е издадено при явна грешка в преценката в частта, в която ЕЦБ приема за установено, че AAB Bank е отговорно за сериозни нарушения, което е основание за отнемане на лиценза му по смисъла на член 31, параграф 3, втора алинея от FM-GwG и член 34, параграфи 2 и 3 от FM-GwG, разглеждани в светлината на член 67, параграф 1, буква о) от Директива 2013/36.

ii)    Относно значението на евентуалното изтичане на давността за сериозните нарушения, констатирани в актовете на административните и съдебните органи

67      AAB Bank поддържа, че нарушенията, констатирани в доклада на FMA за четвъртата проверка, вече не са релевантни, доколкото трябвало да се смятат за незначителни или с изтекла давност в съответствие с член 36 от FM-GwG, който предвижда тригодишен давностен срок, тъй като проверката се отнасяла за факти, настъпили през 2014 г. и преди това.

68      Най-напред обаче следва да се припомни, че нарушенията, констатирани в доклада на FMA за четвъртата проверка, не са единствените сериозни нарушения, заради които ЕЦБ отнема лиценза с обжалваното решение, така че доводите на AAB Bank, дори да се допусне, че са основателни, следва да се отхвърлят като безпредметни.

69      По-нататък, кредитните институции не могат да се позовават на евентуално изтеклата давност за сериозните нарушения, за които с административен акт е установено, че те са отговорни, за да докажат, че за целите на отнемането на лиценза им не е било установено, че са отговорни за такива нарушения.

70      Всъщност от момента, в който влезе в сила актът за констатиране на нарушението, повече не се поставя въпросът за давността за деянията, до които се отнася актът. Ето защо не е имало никаква пречка ЕЦБ да вземе предвид влезлия в сила акт за целите на отнемането на лиценза.

71      В допълнение, поддържаното от AAB Bank тълкуване, а именно че влезлият в сила акт за констатиране на нарушение не може да се взема предвид в случай на изтичане на давността за деянията, с които е осъществен съставът на това нарушение, би означавало възможността за отнемане на лиценза при сериозни нарушения да зависи от продължителността на административното производство, довело до констатирането на тези нарушения, или от продължителността на административното производство, довело до отнемането на лиценза, а следователно и би означавало да се постави под въпрос полезното действие на член 14, параграф 5 от Регламент № 1024/2013.

72      Ето защо този довод не доказва, че обжалваното решение е издадено при явна грешка при прилагането на правото в частта, в която ЕЦБ приема за установено, че AAB Bank е отговорно за сериозни нарушения по смисъла на член 34, параграфи 2 и 3 от FM-GwG.

iii) Относно оспорването на обвиненията срещу AAB Bank във връзка с отношенията му с Meinl Bank Antigua

73      AAB Bank оспорва констатацията на ЕЦБ, че е разрешавало или извършвало незаконни сделки на Meinl Bank Antigua от сметки при себе си и че е укрило информация за тази банка, с което е вдигнало от тези сметки ограниченията, свързани с борбата с изпирането на пари.

74      В това отношение ЕЦБ взема предвид тези нарушения въз основа в частност на констатациите в акта на FMA от 24 октомври 2018 г., с оглед на които заключава, че AAB Bank е нарушило член 39, параграф 2 и параграф 2b, пета и единадесета алинея от BWG, а също и член 23, параграф 3 от FM-GWG.

75      Посоченият акт обаче е в сила и не е бил обжалван от AAB Bank, макар че е можело да бъде обжалван пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд).

76      Ето защо не може да се приеме доводът на AAB Bank, че няма влязла в сила констатация в съдебен акт за неизпълнение на контролните и документационните му задължения, нито за друго наказуемо нарушение.

77      Освен това твърденията, че AAB Bank просто пасивно прехвърляло разплащателни потоци, на които не е било инициатор като кореспондентска банка на Meinl Bank Antigua, тъй като сътрудничило на Bundeskriminalamt (Федерална следствена служба, Австрия), по свой почин блокирало сметките и предало на FMA поисканите данни за сделките от блокираните сметки и информация за законното деблокиране на сметките за някои сделки, твърдения, с които AAB Bank цели да омаловажи нарушенията, в които е обвинявано, не са годни да оборят констатациите за извършването на сериозни нарушения във влезлия в сила акт на FMA, взет предвид от ЕЦБ.

78      Следователно тези доводи не доказват, че обжалваното решение е издадено при явна грешка в преценката в частта, в която ЕЦБ е приела за установено, че AAB Bank е отговорно за сериозни нарушения по смисъла на член 34, параграфи 2 и 3 от FM-GwG.

iv)    Относно оспорването на сериозността на нарушенията, за които е установено, че е отговорно AAB Bank

79      AAB Bank по същество поддържа, че за да се квалифицират като сериозни по смисъла на член 34, параграфи 2 и 3 от FM-GwG, нарушенията трябва да съставляват нещо повече от неспазване на отделни разпоредби на законодателството за транспониране на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Същевременно нарушенията, за които в обжалваното решение се приемало за установено, че то отговаря, не можело да се смятат за сериозни.

80      По-нататък, всички нарушения, потвърдени с определението на Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) от 7 февруари 2019 г., номер W230 2138107‑1, били незначителни нарушения и не били квалифицирани от посочения съд като сериозни или системни.

81      Накрая, всички обвинения в доклада на FMA за четвъртата проверка се отнасяли до незначителни нарушения, които не можело да са основание за отнемане на лиценза.

82      В обжалваното решение ЕЦБ в частност посочва, че видно от актовете на компетентните национални органи, AAB Bank е допускало, считано от 2010 г., сериозни, системни и продължени нарушения на законодателството за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, а същевременно е извършвало високорискови сделки.

83      Тя също така подчертава, че според най-новите оценки на FMA AAB Bank продължава да нарушава сериозно тези разпоредби и съответно да създава значителен риск за себе си, за австрийския финансов сектор и за единния надзорен механизъм.

84      Освен това ЕЦБ припомня, че според оценката на FMA AAB Bank е допускало, считано от 2010 г., сериозни, повтарящи се и системни нарушения на законодателството за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, като не е взело мерки, с които да отстрани установените нарушения, и същевременно е демонстрирало нежелание да съдейства на FMA.

85      Оттук ЕЦБ стига до извода, че е установено, че AAB Bank е отговорно за сериозни нарушения на разпоредбите на FM-GwG, приети съгласно Директива 2005/60 (понастоящем Директива 2015/849), което е основание за отнемане на лиценза.

86      Предвид многобройните нарушения на AAB Bank, констатирани с административните и съдебните актове, припомнени в обжалваното решение и в точка 26 по-горе, които доказват системния, сериозен и продължен характер на нарушенията на законодателството за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, ЕЦБ не допуска явна грешка в преценката, когато приема, че австрийските компетентни органи и съдилища са установили, че тази банка е отговорна за сериозни нарушения по смисъла на член 34, параграфи 2 и 3 от FM-GwG.

87      Всъщност в обжалваното решение ЕЦБ приема, че видно от посочените административни и съдебни актове, AAB Bank е допуснало сериозно и продължено неизпълнение на задължението си да разполага с организационна структура и подходяща процедура за предотвратяване на изпирането на пари и за борба с тероризма, и че е установено, че AAB Bank е отговорно за сериозни нарушения на законодателството за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

88      По-конкретно, след като в актовете отпреди предложението на FMA за отнемане на лиценза, които вече са влезли в сила към датата на обжалваното решение, компетентните органи са приели, че AAB Bank е отговорно за сериозни нарушения на националните разпоредби за борба с изпирането на пари, то на етапа на административното производство пред ЕЦБ вече не може да се оспорва сериозността на съответните нарушения.

89      Освен това предвид целта на тези разпоредби за осигуряване на защитата на европейския банков пазар не може да се възразява срещу извода на ЕЦБ, че системните, сериозни и продължени нарушения на националното законодателство за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма трябва да се квалифицират като сериозни нарушения, даващи основание за отнемане на лиценза по смисъла на член 34, параграфи 2 и 3 от FM-GwG и член 67, параграф 1, буква о) от Директива 2013/36.

90      Освен това, противно на поддържаното от AAB Bank, от обжалваното решение и от припомнените в него мерки на FMA и актове на австрийските съдилища ясно следва, че нарушенията, които са взети предвид, съставляват нещо повече от неспазване на отделни разпоредби на законодателството за транспониране на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и не могат да се квалифицират като незначителни нарушения.

91      Следователно AAB Bank не е доказало, че ЕЦБ е допуснала явна грешка в преценката, когато е приела за установено, че AAB Bank е отговорно за сериозни нарушения, даващи основание за отнемане на лиценза по смисъла на член 34, параграфи 2 и 3 от FM-GwG.

92      Поради това трябва да се отхвърли първото оплакване, формулирано с първото твърдение по първото основание.

2)      По второто оплакване — неизпълнение на задължението за мотивиране и липса на компетентност за ЕЦБ да констатира, че твърдените нарушения на законодателството за борба с изпирането на пари са основание за отнемане на лиценза

93      AAB Bank по същество твърди, че единствените норми на австрийското право, които предвиждат отнемане на лиценза за сериозни нарушения на законодателството за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, са разпоредбите на член 31, параграф 3, точка 2 във връзка с член 34, параграфи 2 и 3 от FM-GwG и че нарушаването на законодателството за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма не е причина за отнемане на лиценза по реда на член 70 от BWG. То смята, че ЕЦБ не е посочила за правно основание тези норми и че при всички случаи тя няма компетентност да действа на основание на тези норми.

94      В този смисъл то по същество оспорва правното основание, посочено в обжалваното решение за целите на констатацията, че нарушенията на законодателството за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма обосновават отнемане на лиценза съгласно австрийското право.

95      Оттук то заключава, че е налице нарушение на австрийското законодателство, и добавя, че ЕЦБ не може да прилага директно разпоредбите на Директива 2013/36 и може да черпи правомощия за действие по случая само от материалноправните разпоредби на австрийското право относно пруденциалния надзор над банките.

96      AAB Bank също така по същество твърди, че ЕЦБ не е изпълнила задължението си за мотивиране, тъй като не е посочила в обжалваното решение кои са нарушените национални разпоредби за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

97      В това отношение следва да се припомни, че по силата на член 84, параграф 1 от Процедурния правилник в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в производството.

98      Въпреки това посочването на основание, с което се доразвива основание, изложено преди това изрично или имплицитно в исковата молба или в жалбата, и което се намира в тясна връзка с последното, трябва да се приеме за допустимо.

99      За да може да се смята, че с него се доразвива изложено преди това основание или оплакване, новият довод трябва да има достатъчно тясна връзка с първоначално изложените в исковата молба или жалбата основания или оплаквания (вж. в този смисъл решения от 12 ноември 2009 г., SGL Carbon/Комисия, C‑564/08 P, непубликувано, EU:C:2009:703, т. 20—34 и от 16 декември 2010 г., AceaElectrabel Produzione/Комисия, C‑480/09 P, EU:C:2010:787, т. 111).

100    В жалбата си AAB Bank изтъква, че обжалваното решение е издадено в нарушение на член 4, параграф 3 от Регламент № 1024/2013 и на приложимото австрийско право, тъй като не са били изпълнени предвидените в това право условия, и оттук стига до извода, че ЕЦБ не е била овластена да му отнеме лиценза.

101    Изложените в репликата доводи по второто оплакване, формулирано с първото твърдение по първото основание, целят да се оспори изборът на правните норми, въз основа на които ЕЦБ е приела в обжалваното решение, че има основание за отнемането на лиценза на AAB Bank съгласно австрийското право, и да се докаже, че ЕЦБ не е действала на основание на национална норма, която я овластява да отнема лицензи в случай на нарушения на нормите за борба с изпирането на пари.

102    Тези доводи имат тясна връзка с доводите, изложени в подкрепа на първото посочено в жалбата основание, и затова трябва да се смята, че ги доразвиват и съответно че са допустими.

103    В това отношение следва да се припомни, че в обжалваното решение ЕЦБ приема, че AAB Bank е нарушило в частност тези разпоредби на BWG, и от това стига до извода, че са изпълнени условията по член 70, параграф 4 от BWG, който предвижда отнемане на лиценза.

104    Тя също така посочва, че AAB Bank е нарушило редица разпоредби на FM-GwG относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, посочени в точка 25 по-горе.

105    Противно на твърденията на AAB Bank обаче, не може да се приеме, че единствените норми в австрийското право, които предвиждат отнемане на лиценза за нарушения на законодателството за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, са разпоредбите на член 31, параграф 3, точка 2 във връзка с член 34, параграфи 2 и 3 от FM-GwG и че неизпълнението на задълженията по BWG относно предотвратяването на риска от изпиране на пари не може да се взема предвид за целите на член 70, параграф 4 от BWG.

106    Всъщност член 39, параграфи 2 и 2b от BWG, за който ЕЦБ приема, че е бил нарушен от AAB Bank, изрично упоменава риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, а от член 70, параграф 4 от BWG следва, че нарушения на BWG като посочените могат да са основание за отнемане на лиценза.

107    При положение че съгласно австрийското право има основание за отнемане на лиценза в случай на неизпълнение на задълженията по BWG и по FM-GwG относно предотвратяването на риска от изпиране на пари и при положение че ЕЦБ се е основала на тези разпоредби, трябва да се отхвърлят доводите на AAB Bank за липсата на правно основание и за нарушението на член 4, параграф 3 от Регламент № 1024/2013.

108    При всички случаи, дори да се допусне, че ЕЦБ е действала на погрешно правно основание, следва да се припомни, че отмяната на административен акт заради грешка в правното основание не е оправдана, когато тази грешка не е оказала определящо влияние върху извода на администрацията, така че посочването на неправилния избор на правното основание като основание за отмяна на акта трябва да се отхвърли, доколкото наличието на това отменително основание има само формално значение (решение от 9 юни 2015 г., Navarro/Комисия, T‑556/14 P, EU:T:2015:368, т. 26).

109    AAB Bank обаче не твърди, че в случая изборът на различно правно основание е можел да окаже влияние върху извода на ЕЦБ. Нищо и не сочи изборът на различно правно основание да е можел да окаже влияние върху извода на ЕЦБ.

110    Освен това съгласно съдебната практика, от една страна, изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която го издава, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентния съд — да упражни контрол, и от друга страна, изискването за мотивиране трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите на акта или други лица, засегнати пряко и лично от него, могат да имат от получаване на разяснения. По-конкретно, не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС трябва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста му, както и на съвкупността от правните норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 16 май 2017 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, T‑122/15, EU:T:2017:337, т. 123 и 124 и цитираната съдебна практика).

111    Противно на твърденията на AAB Bank обаче, ЕЦБ не е допуснала неизпълнение на задължението си за мотивиране, тъй като в обжалваното решение е посочила нарушените от AAB Bank разпоредби на BWG и на FM-GwG, както и разпоредбите на BWG, които предвиждат отнемане на лиценза, както следва от точка 25 по-горе.

112    Ето защо второто оплакване, формулирано с първото твърдение по първото основание, не е основателно.

113    По изложените съображения първото твърдение по първото основание трябва да се отхвърли.

б)      По второто твърдение по първото основание — по същество нарушение на разпоредбите за транспониране на член 18, буква е) от Директива 2013/36, доколкото AAB Bank разполагало с правилата за управление, изисквани от компетентните органи съгласно националните разпоредби за транспониране на член 74 от тази директива, по смисъла на член 67, параграф 1, буква г) от нея

114    Според AAB Bank не са били изпълнени условията по член 18, буква е) и член 67, параграф 1, буква г) от Директива 2013/36, така както са транспонирани в член 39, параграфи 2 и 2b във връзка с член 70, параграф 4 от BWG, тъй като AAB Bank е разполагало с изискваните от компетентните органи правила за управление.

115    В това отношение от член 18 от Директива 2013/36, транспониран с член 70, параграф 4 от BWG, следва, че компетентните органи могат да отнемат издадения лиценз, ако дадена кредитна институция не разполага с правилата за управление, изисквани от компетентните органи съгласно националните разпоредби за транспониране на член 74 от тази директива.

116    Член 74 от Директива 2013/36 е озаглавен „Вътрешно управление и планове за възстановяване и преструктуриране“ и гласи:

„1. Институциите разполагат с надеждни правила за управление, включващи ясна организационна структура с точно определени, прозрачни и последователни нива на отговорност, ефективни процеси за установяване, управление, наблюдение и сигнализиране за рисковете, на които са изложени или могат да бъдат изложени, адекватни механизми за вътрешен контрол, включващи разумни административни и отчетни процедури, и политики и практики за възнагражденията, които са съобразени с разумното и ефективно управление на риска и го насърчават […]“.

117    Що се отнася до разпоредбите за транспониране на член 74 от Директива 2013/36, член 39, параграф 2 от BWG предвижда следното:

„Кредитните институции трябва да разполагат с административни, отчетни и контролни процедури за установяване, оценка, управление и наблюдение на рисковете от банковите сделки и банковата дейност и политиката и практиките им за възнагражденията. Тези процедури трябва да са съобразени с вида, обхвата и сложността на извършваните банкови сделки. Организационната структура и административните, отчетните и контролните процедури трябва да са отразени в писмен документ по разбираем начин. Административните, отчетните и контролните процедури трябва да обхващат във възможно най-голяма степен и рисковете от банковите сделки и банковата дейност, както и рисковете от политиката и практиките за възнагражденията, които биха могли евентуално да възникнат. Организационната структура трябва да предотвратява конфликтите на интереси и на правомощия чрез съобразени с дейността на кредитната институция разделения в организацията на длъжностите и на процедурите. Целесъобразността на тези процедури и прилагането им трябва да се проверява поне веднъж годишно от службата за вътрешен одит“.

118    Член 39, параграф 2b от BWG гласи:

„Процедурите по параграф 2 трябва да обхващат в частност следното: 1. кредитния риск и риска от контрагента; 2. риска от концентрация; 3. пазарния риск; 4. риска от прекомерен ливъридж; 5. операционния риск; 6. секюритизационния риск; 7. ликвидния риск; 8. лихвения риск от всички сделки, които не са вече обхванати от точка 3; 9. остатъчния риск от техниките за редуциране на кредитния риск; 10. географското местоположение на експозициите на кредитната институция; 11. риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма; 12. риска, който произтича от бизнес модела на институцията, при отчитане на ефекта от диверсификационните стратегии; 13. резултатите от стрес тестовете на институциите, които използват вътрешни подходи; и 14. произтичащия от съответната институция системен риск […]“.

119    Също така член 42 от BWG по същество предвижда задължение за създаване на служба за вътрешен одит, а член 44 от BWG по същество задължава кредитните институции да представят заверените си годишни отчети до шест месеца след края на финансовата година.

120    В настоящия случай ЕЦБ приема, че AAB Bank е нарушило националните разпоредби за транспониране на член 74 от Директива 2013/36, и по-конкретно член 39, параграфи 2, 2b и 5, член 42 и член 44, параграф 1 от BWG, и че с това е извършило и все още извършва нарушения, които са основание за отнемане на лиценза в съответствие с член 70, параграф 4 от BWG.

121    По-конкретно, ЕЦБ посочва, че решението за отнемане на лиценза на AAB Bank за извършване на дейност като кредитна институция е мотивирано в частност с неизпълнението на задължението да има вътрешни правила за управление, които да осигуряват възможност за правилно управление на риска, както и с неизпълнението на задължението за предоставяне на точна информация на FMA и на задължението за въвеждане на механизъм за вътрешен одит, на адекватни процедури за вътрешна отчетност, на адекватна вътрешна документационна система и на адекватна процедура за управление на риска от концентрация.

122    В подкрепа на изводите си за нарушение на националните разпоредби за транспониране на член 74 от Директива 2013/36 ЕЦБ се опира в частност на:

–        писмената заповед на FMA от 19 август 2015 г., с която този орган разпорежда на AAB Bank да следи службата за вътрешен одит да приключи в срок годишния одит и констатира, че службата за вътрешен одит не е изпълнила одитните си планове, което съставлява нарушение на член 42 от BWG (който транспонира член 74 от Директива 2013/36),

–        писмената заповед на FMA от 17 май 2016 г., с която този орган разпорежда на AAB Bank да въведе адекватни планове за управление на непрекъснатостта на дейността (Business Continuity Management, BCM) и констатира, че от 2013 г. до 2016 г. не е имало адекватно управление на непрекъснатостта на дейността, което съставлява нарушение на член 39, параграфи 2, 2b и 5 от BWG (който транспонира член 74 от Директива 2013/36),

–        писмената заповед на FMA от 1 юли 2016 г., с която този орган разпорежда на AAB Bank да представи заверените си годишни отчети за 2015 г. и констатира, че то не е представило заверените отчети в надлежния срок, тоест до 30 юни 2016 г., и съответно е нарушило член 44, параграф 1 от BWG,

–        писмената заповед на FMA от 6 септември 2016 г., с която този орган разпорежда на AAB Bank да осигури пълно и разбираемо документиране на кредитните досиета и констатира, че кредитните му процедури в периода от 2013 г. до 2016 г. (и в частност годишните доклади и обработването на проблемните кредити) не са били документирани по разбираем начин, което съставлява нарушение на член 39, параграф 2 и параграф 2b, първа алинея от BWG (който транспонира член 74 от Директива 2013/36),

–        писмената заповед на FMA от 17 юли 2017 г., с която този орган разпорежда на AAB Bank да осигури достатъчно ресурси за службата си за вътрешен одит и констатира, че вътрешният одит все още не е приключил, което съставлява нарушение на член 42 от BWG (който транспонира член 74 от Директива 2013/36),

–        писмената заповед на FMA от 31 януари 2018 г., с която този орган разпорежда на AAB Bank да следи сключването на договори да се документира надлежно, тоест пълно и в писмена форма, и констатира, че от 2015 г. до 2017 г. AAB Bank неколкократно е сключвало сделки, въпреки че съответните договори са били неточни или непълни или дори изобщо е нямало писмени договори, което съставлява нарушение на член 39, параграф 2 от BWG (който транспонира член 74 от Директива 2013/36),

–        писмената заповед на FMA от 5 септември 2018 г., с която този орган разпорежда на AAB Bank да въведе своевременно адекватни отчетни процедури и констатира, че през 2017 г. и 2018 г. отчетните му процедури не са гарантирали актуалност на счетоводното отразяване, а съответно и на съобщенията за целите на надзора, което съставлява нарушение на член 39, параграф 2 и параграф 3, шеста алинея от BWG (който транспонира член 74 от Директива 2013/36),

–        писмената заповед на FMA от 24 октомври 2018 г., с която този орган разпорежда на AAB Bank да следи всичките му сделки и търговски отношения с Meinl Bank Antigua да се документират по разбираем начин и констатира, че вътрешната му документация, в това число тази във връзка с изпирането на пари, е дотолкова неадекватна, че службата за вътрешен одит, служителят по управлението на рисковете и служителят, отговарящ за борбата с изпирането на пари, не са били в състояние да упражняват контролните си функции, което съставлява нарушение на член 39, параграф 2 и параграф 2b, пета и единадесета алинея от BWG, който транспонира член 74 от Директива 2013/36, както и на член 23, параграф 3 от FM-GwG,

–        писмената заповед на FMA от 3 декември 2018 г., с която този орган разпорежда на AAB Bank да се увери, че прилага правилното рисково тегло за всички балансови позиции, и констатира, че през 2017 г. и 2018 г. вътрешните му процедури не са позволявали да гарантира прилагането на правилното рисково тегло за всичките му активи, в частност що се отнася до нестандартните сделки, което съставлява нарушение на член 39, параграф 2 от BWG (който транспонира член 74 от Директива 2013/36).

123    С второто твърдение по първото основание — с което се оспорват тези констатации и направеният въз основа на тях извод — са изложени две оплаквания.

1)      По първото оплакване — нарушение на член 74 от Директива 2013/36, така както е транспониран с член 39, параграфи 2 и 2b от BWG, доколкото тези членове били приложени по отношение на рисковете във връзка с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма

124    AAB Bank по същество поддържа, че член 74 от Директива 2013/36 се отнася до задълженията във връзка с правилата за управление за целите на предотвратяването на финансовите рискове и че затова член 39, параграфи 2 и 2b от BWG трябва да се тълкува в смисъл, че основание за прилагането на надзорни мерки като отнемане на лиценза по член 70, параграф 4 от BWG е налице при неадекватна структура на риска само по отношение на финансовите рискове, но не и по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

125    Оттук то стига до извода, че ЕЦБ е допуснала грешка при прилагането на правото, когато в обжалваното решение е приела, че е налице нарушение на член 74 от Директива 2013/36, транспониран с член 39, параграфи 2 и 2b от BWG, вследствие на неадекватност на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, а не вследствие на неадекватност на правилата за управление за целите на предотвратяването на финансовите рискове.

126    В това отношение е достатъчно да се констатира, че видно от обжалваното решение, ЕЦБ е установила нарушение на член 39, параграфи 2, 2b и 5, член 42 и член 44, параграф 1 от BWG, като се е мотивирала в частност с неизпълнението на задължението да има вътрешни правила за управление, които да осигуряват възможност за правилно управление на риска, на задължението за предоставяне на точна информация на FMA и на задължението за въвеждане на механизъм за вътрешен одит, на адекватни процедури за вътрешна отчетност, на адекватна вътрешна документационна система и на адекватна процедура за управление на риска от концентрация.

127    Ето защо, противно на твърденията на AAB Bank, не може да се възразява срещу констатацията на ЕЦБ за нарушение на тези разпоредби на BWG вследствие на неадекватност на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, понеже е направила извода за наличието на това нарушение в частност въз основа на неадекватността на правилата за управление.

128    В допълнение, в член 39, параграф 2b от BWG се уточнява, че адекватните процедури, с които трябва да разполагат кредитните институции съгласно член 39, параграф 2 от BWG, трябва да обхващат подходящи правила срещу риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

129    Следователно тези доводи на AAB Bank не доказват, че ЕЦБ е допуснала грешка при прилагането на правото, когато е приела, че то не е разполагало с правилата за управление, изисквани от компетентните органи съгласно разпоредбите на BWG за транспониране на член 74 от Директивата.

130    Ето защо трябва да се отхвърли като ирелевантен и доводът, че AAB Bank е разполагало с организация за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, която не е била незадоволителна и е била подобрена.

131    Поради това трябва да се отхвърли първото оплакване, формулирано с второто твърдение по първото основание.

2)      По второто оплакване — нарушение на член 67, параграф 1, буква г) от Директива 2013/36, така както е транспониран в австрийското право, доколкото към датата на обжалваното решение AAB Bank не е извършвало нарушения на законодателството относно правилата за управление

132    AAB Bank по същество твърди, че към датата на обжалваното решение е разполагало с изискваните от компетентните органи правила за управление и че вътрешният му одит е бил подходящ, а също и че не е вярно, че не е изпълнявало задълженията си във връзка с воденето на отчетността, контрола и представянето на отчетите, управлението, управлението на риска, вътрешната документационна система и договорната документация и воденето на кредитните досиета.

133    Първо, AAB Bank изтъква, че някои от тези нарушения са твърде стари и са били отстранени през 2016 г., че от 2017 г. са въведени подобрения и че в тези области е постигнат голям напредък, както в частност потвърждавали одитните му доклади от 2019 г., а също и че е можело да се направят подобрения за оставащите слабости във връзка с тези нарушения.

134    Доводът на AAB Bank обаче не може да се приеме. Всъщност нито текстът на член 67, параграф 1, буква г) от Директива 2013/36, нито текстът на член 70, параграф 4 от BWG може да се тълкува в смисъл, че миналите или частично поправените нарушения не са основание за отнемане на лиценза.

135    Освен това подобно тълкуване би застрашило целта за защита на европейската банкова система, доколкото би позволило на кредитните институции, които не разполагат с изискваните от компетентните органи правила за управление, да продължат дейността си, докато компетентните органи пак не докажат, че те са извършили нови нарушения.

136    На още по-силно основание това важи за нарушения, които са извършени само три или пет години преди приемането на обжалваното решение.

137    Второ, AAB Bank оспорва констатираните в обжалваното решение нарушения на задълженията му, като твърди, че те не са били системни, груби или сериозни.

138    От член 18, буква е) и от член 67, параграф 1, буква г) от Директива 2013/36 и от разпоредбите за транспониране на тези членове обаче не следва, че посочените в тези разпоредби нарушения трябва да са сериозни, груби или системни, за да са основание за отнемане на лиценза.

139    В този смисъл ЕЦБ не допуска явна грешка в преценката, когато приема, че AAB Bank е нарушило разпоредбите на BWG за транспониране на член 74 от Директивата, без да докаже, че тези нарушения са били сериозни, груби или системни.

140    Трето, AAB Bank по същество изтъква, че службата му за вътрешен одит не е с намален персонал, разполага с достатъчно финансови ресурси и върши работата си редовно и без банката да упражнява неправомерен натиск върху нея.

141    Следва обаче да се припомни, че съгласно австрийското право FMA е компетентен да издава актове, с които да установява и наказва нарушенията на разпоредбите на BWG за транспониране на член 74 от Директива 2013/36.

142    Оттук следва, че FMA може да издава административни актове, в които констатира, че дадена кредитна институция не разполага с правилата за управление, изисквани от компетентните органи съгласно разпоредбите на BWG за транспониране на член 74 от Директивата.

143    Освен това от съдебната практика относно актовете на институциите на Съюза следва, че ако адресатът на дадено решение не го обжалва в срок, решението влиза в сила по отношение на него (вж. в този смисъл решения от 12 октомври 2007 г., Pergan Hilfsstoffe für industrielle Prozesse/Комисия, T‑474/04, EU:T:2007:306, т. 37 и от 8 май 2019 г., Lucchini/Комисия, T‑185/18, непубликувано, EU:T:2019:298, т. 38).

144    От съдебната практика относно актовете на институциите на Съюза също така следва, че вината на обвиненото в извършване на нарушението лице може да се смята за окончателно установена, когато влезе в сила решението, с което се констатира това нарушение (вж. в този смисъл решение от 12 октомври 2007 г., Pergan Hilfsstoffe für industrielle Prozesse/Комисия, T‑474/04, EU:T:2007:306, т. 76).

145    Тази съдебна практика трябва да се приложи по аналогия към актовете на националните административни органи, с които се констатира нарушение на националните разпоредби относно управлението на кредитните институции.

146    В този смисъл може във влезли в сила предходни административни актове да е установено, че кредитната институция не разполага с правилата за управление, изисквани от компетентните органи съгласно разпоредбите на BWG за транспониране на член 74 от Директивата.

147    Ето защо доводите на AAB Bank не са годни да оборят изводите за неадекватност на вътрешния му одит, направени с влезлите в сила предходни административни актове, на които се опира ЕЦБ в обжалваното решение.

148    Ето защо трябва да се отхвърли доводът, че към датата на обжалваното решение AAB Bank е разполагало с изискваните от компетентните органи правила за управление и че вътрешният му одит е бил адекватен и че е изпълнявало задълженията си във връзка с воденето на отчетността, контрола и представянето на отчетите, управлението, управлението на риска, вътрешната документационна система и договорната документация и воденето на кредитните досиета.

149    Също така, следва да се подчертае, че вътрешните одитни доклади на AAB Bank не може да се смятат за достатъчни сами по себе си, за да се докаже дали тази кредитна институция е разполагала с правилата за управление, изисквани от компетентните органи съгласно разпоредбите на BWG за транспониране на член 74 от Директива 2013/36.

150    Въпреки че може евентуално да се използват за оспорване на онези от констатациите на ЕЦБ, които не се основават на влязъл в сила акт за констатиране на извършването на нарушение, тези доклади не може да се приемат за достатъчни да оборят констатации, които са направени във влезли в сила административни актове.

151    Четвърто, AAB Bank признава, че неколкократно се е стигало до неспазване на разпоредбите относно големите експозиции, но твърди, че това се обяснява с преизчисляването на резервите. Според него именно намаляването на собствения капитал вследствие на преизчисляването на резервите е довело до нарушение на разпоредбите относно големите експозиции. Освен това тези нарушения вече били компенсирани чрез наказателни лихви съгласно член 97 от BWG.

152    AAB Bank обаче не оспорва факта, че е извършвало нарушения на разпоредбите относно големите експозиции, а само се опитва да оправдае извършването им.

153    Освен това, въпреки че за тези нарушения вече са наложени наказателни лихви, това не променя факта, че те са извършени и че съответно могат да са основание за отнемане на лиценза.

154    Пето, AAB Bank поддържа, че ЕЦБ е трябвало да приложи член 70, параграф 4 от BWG и член 31, параграф 1 от FM-GwG, по силата на които този орган трябва да вземе всички необходими и подходящи мерки, за да увери, че търговската дейност на задължените лица се води в съответствие с FM-GwG.

155    В този смисъл FMA трябвало да спази трите етапа на надзорната процедура по член 70, параграф 4 от BWG и да опита да поправи евентуалното несъответствие с правилата за пруденциален надзор чрез конкретни предписания, заплаха за налагане на имуществена санкция до отстраняване на несъответствията, а след това, в случай на неуспех, със забрана за извършване на дейността, и да отнеме лиценза само в случай че годността на кредитната институция да извършва дейността си не може да се гарантира с други от предвидените в BWG мерки.

156    Нито ЕЦБ, нито FMA обаче доказали, че са били изпълнени всички тези предварителни условия за отнемането на лиценза, а изложението в обжалваното решение на националните мерки, приети преди отнемането на лиценза, не доказвало, че са спазени етапите, предвидени от австрийското право.

157    В настоящия случай следва да се констатира, че противно на поддържаното от AAB Bank, обжалваното решение е предшествано от мерки за пруденциален надзор, насочени спрямо същите недостатъци като тези, заради които е отнет лицензът.

158    Всъщност, както се посочва в обжалваното решение, от 2015 г. FMA издава в частност 24 писмени надзорни акта, сред които 17 писмени заповеди с цел възстановяване на съответствието със закона, що се отнася до недостатъците в областта на борбата с изпирането на пари от страна на AAB Bank и борбата с финансирането на тероризма, четири санкции заради вътрешното управление и нарушенията на законодателството за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма и множество мерки за пруденциален надзор.

159    Оттук следва, че доводът на AAB Bank е фактически неверен.

160    Поради това второто оплакване, формулирано с второто твърдение по първото основание, трябва да се отхвърли.

161    По изложените съображения второто твърдение по първото основание е неоснователно.

162    Следователно твърденията по първото основание трябва да се отхвърлят.

2.      По второто основание — нарушение на принципа на пропорционалност

163    По това основание AAB Bank твърди, че дори възраженията на ЕЦБ да са били основателни и достатъчни, обжалваното решение все пак е непропорционално, доколкото отнемането на лиценза не е било нито необходимо, нито подходящо за осъществяването на търсените цели.

164    На първо място, AAB Bank по същество възразява срещу това, че FMA и ЕЦБ не се уверили дали измежду всички мерки, които могат да използват, не биха могли да постигнат търсената цел с по-слабо ограничително средство от отнемането на лиценза.

165    На второ място, според AAB Bank обжалваното решение не е нито подходящо, нито необходимо, тъй като е прието седем месеца след предложението на FMA за отнемане на лиценза, въпреки че е трябвало да бъде прието в кратки срокове и въпреки че FMA не е могъл да провери дали предложеното отнемане на лиценза все още е подходящо и необходимо.

166    На трето място, AAB Bank твърди, че отнемането на лиценза е непропорционално на търсените цели.

167    На четвърто място, според AAB Bank отнемането на лиценза е непропорционално и защото водело до унищожаване на стабилността му в ущърб на вложителите, инвеститорите и контрагентите.

168    На пето място, AAB Bank поддържа, че отказът да се спре изпълнението на обжалваното решение е непропорционален предвид отрицателните последици за възможностите му за защита.

169    ЕЦБ оспорва тези доводи.

170    В случая в обжалваното решение ЕЦБ по същество приема, че отнемането на лиценза на AAB Bank е пропорционална мярка, тъй като има за цел да сложи край на незаконосъобразното поведение на AAB Bank и на произтичащите от него рискове за европейската банкова система, а предвид сериозността на нарушенията и вече предприетите от FMA мерки няма друга мярка, която да може да осъществи тази цел. ЕЦБ също така посочва, че общественият интерес от защита на вложителите, инвеститорите и останалите партньори на AAB Bank има превес над неговия интерес и над интереса на собствениците му да запазят лиценза.

171    В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите на Съюза да са годни да осигурят осъществяването на легитимните цели на съответната правна уредба и да не надхвърлят необходимото за осъществяването на тези цели (вж. решение от 16 юни 2015 г., Gauweiler и др., C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 67 и цитираната съдебна практика).

172    На първо място, както отбелязва ЕЦБ, целта на отнемането на лиценза е да се сложи край на незаконосъобразното поведение на AAB Bank и на произтичащите от него рискове за европейската банкова система, а също и да се защитят вложителите, инвеститорите и останалите партньори на AAB Bank.

173    AAB Bank не оспорва легитимността на тези цели.

174    На второ място, що се отнася до годността на обжалваното решение да осигури осъществяването на тези цели, следва да се констатира, че отнемането на лиценза на кредитната институция, доколкото я възпрепятства да продължи да извършва дейността си, е годно да способства за целта да се сложи край на незаконосъобразното поведение и на произтичащите от него рискове за европейската банкова система, както и за целта да се защитят вложителите, инвеститорите и останалите партньори на AAB Bank.

175    В това отношение AAB Bank смята, от една страна, че обжалваното решение не е подходящо, нито необходимо, тъй като е прието седем месеца след предложението на FMA за отнемане на лиценза, а FMA не е могъл да провери дали предложеното отнемане на лиценза все още е подходящо и необходимо.

176    Наистина, както подчертава AAB Bank, от член 81, параграф 1 от Регламент № 468/2014 следва, че ЕЦБ оценява своевременно проекта на решение за отнемане на лиценза.

177    Изтичането на срок от седем месеца между предложението на FMA да се вземе решение за отнемане на лиценза и приемането на обжалваното решение обаче не доказва, че обжалваното решение не е било необходимо за осъществяването на търсените цели.

178    В допълнение, в случая този срок е разумен, като се има предвид, че ЕЦБ е трябвало да проучи обемния проект на FMA за решение за отнемане на лиценза, за да прецени дали е основателен, и да анализира дванадесетте също обемни писма на AAB Bank с допълнителни становища, след като го изслуша.

179    Освен това, въпреки че FMA не преценява отново въпроса дали седем месеца по-късно отнемането на лиценза все още е необходимо, това е без значение, тъй като единствено ЕЦБ е компетентна да преценява тази необходимост.

180    От друга страна, според AAB Bank отнемането на лиценза е било неподходящо за търсените цели, тъй като остатъчните му правни последици парадоксално се изразявали в пълно премахване на надзора и отказ от разследване на изпирането на пари.

181    Този довод обаче не доказва, че обжалваното решение не е било необходимо.

182    Всъщност, като създава пречка за по-нататъшното извършване на дейността му, отнемането на лиценза на AAB Bank слага край на неизпълнението на задълженията му във връзка с борбата с изпирането на пари.

183    Ето защо, на трето място, следва да се провери дали доводите на AAB Bank доказват, че обжалваното решение надхвърля границите на необходимото за осъществяването на търсените цели.

184    В това отношение AAB Bank твърди, първо, че целта за възстановяване на съответствието със закона е можело да се постигне с алтернативни, по-слабо ограничителни мерки като разпореждания, имуществени санкции или публични обявления.

185    Налага се обаче констатацията, че както следва от обжалваното решение, въпреки че от 2010 г. нататък FMA издава голям брой разпореждания и налага множество санкции на AAB Bank, същото не взема задоволителни поправителни мерки, за да се съобрази с правните изисквания, закрепени в приложимото законодателство.

186    Ето защо ЕЦБ не допуска явна грешка в преценката, когато приема, че няма други мерки, годни да постигнат търсените цели.

187    По същата причина доводите, че допуснатите от AAB Bank нарушения на задълженията му били стари и преустановени към датата на обжалваното решение, че не били достатъчно сериозни и можело да бъдат отстранени, при положение че то непрестанно работи за спазването на пруденциалните правила, или пък че отнемането на лиценза можело да се извърши по-късно, не доказват, че ЕЦБ е допуснала явна грешка в преценката, когато е приела, че отнемането на лиценза е единствената мярка, годна да постигне търсените цели.

188    Доводът, че преди обжалваното решение е трябвало да бъдат взети предварителни мерки съгласно специфичната формулировка, която австрийското право дава на принципа на пропорционалност в член 70, параграф 4 от BWG, също не може да се приеме, тъй като всъщност FMA взема такива предварителни мерки, но те не позволяват да се възстанови съответствието със закона по смисъла на първа точка от тази разпоредба.

189    Същото се отнася за довода на AAB Bank, че доброволното, макар и временно спиране на банковите му дейности или решението за незабавна ликвидация, последвано от връщане на лиценза му след преходен период от 18 месеца, е щяло да намали предполагаемите рискове, без да се стига до необходимост от отнемане на лиценза.

190    Всъщност временното спиране на дейностите на AAB Bank при запазване на лиценза му е нямало да позволи окончателно да се преустановят сочените нарушения, тъй като е щяло да може те да се повторят след възобновяването на тези дейности.

191    Също така връщането на лиценза на AAB Bank след преходен период от 18 месеца е нямало да може да попречи да продължат да се извършват нарушения през този период.

192    Освен това, както подчертава ЕЦБ, подходът чрез самоликвидация на AAB Bank или спирането на банковите му дейности не са били годни да постигнат търсената цел, при положение че ЕЦБ или FMA не биха могли да го задължат да доведе ликвидацията докрай или да не възобновява банковите си дейности чрез други мерки освен отнемане на лиценза му, ако AAB Bank реши да възобнови дейностите си.

193    Второ, според AAB Bank отнемането на лиценза е непропорционално и защото ЕЦБ не е оценила правилно реалните последици от решението си. Всъщност отнемането на лиценза водело до унищожаване на стабилността на AAB Bank в ущърб на вложителите, инвеститорите и контрагентите. В този смисъл ликвидацията на банката водела до унищожаване на доверието на потребителите в австрийската финансова система и затова търсените цели се осуетявали от тежките последици, до които водела взетата спрямо AAB Bank мярка.

194    ЕЦБ в частност не предвидила, че отнемането на лиценза ще доведе до настъпване на падежа на влоговете, а оттам — до несъстоятелност поради неплатежоспособност. ЕЦБ не взела предвид и това, че от отнемането на лиценза без други условия FMA ще стигне до заключение за отстраняване на управителния съвет и заместването му с ликвидатори като изключителни органни представители на банката.

195    Следва обаче да се отбележи, че предвид целта за възстановяване на съответствието със закона и предвид рисковете, които сочените нарушения на AAB Bank са създавали за банковата система, за кредиторите, за клиентите и за партньорите му, не може да се възразява срещу решението на ЕЦБ да не се откаже от отнемането на лиценза само за да избегне несъстоятелността и ликвидацията на тази кредитна институция.

196    Всъщност предвид констатираните нарушения и предвид целите на обжалваното решение последиците от същото за положението на AAB Bank не надхвърлят границите на необходимото за осъществяването на търсените цели.

197    В допълнение се налага констатацията, че както следва от обжалваното решение, сочените нарушения на AAB Bank също са водели до засягане на стабилността му в ущърб на вложителите, инвеститорите и контрагентите и до унищожаване на доверието на потребителите в банковия пазар.

198    Трето, AAB Bank смята, че отказът да се спре незабавното прилагане на обжалваното решение е непропорционален, доколкото ЕЦБ не взела предвид отрицателните последици за правото му на защита от отнемането на лиценза и изпълнението на това решение.

199    Щом обаче AAB Bank е било в състояние да подаде жалба против обжалваното решение и да поиска обезпечителни мерки, то отказът на ЕЦБ да спре незабавното прилагане на обжалваното решение не е имал отрицателни последици за правото му на защита, нито е надхвърлил границите на необходимото за осъществяването на търсените цели.

200    По изложените съображения ЕЦБ не допуска явна грешка в преценката, когато приема, че обжалваното решение е пропорционално.

201    Следователно твърденията по второто основание трябва да се отхвърлят.

3.      По третото основание — нарушение на член 34 от Регламент № 468/2014, разглеждан в светлината на правото на ефективна съдебна защита, вследствие от отказа на ЕЦБ да спре прилагането на обжалваното решение

202    По това основание AAB Bank по същество твърди, че отказът да се уважи искането му за спиране на прилагането на обжалваното решение е в противоречие с член 34 от Регламент № 468/2014 и с правото на ефективна съдебна защита, а и не е основателен предвид липсата на неотложност.

203    Според AAB Bank правото на ефективна съдебна защита е изисквало ЕЦБ да спре изпълнението на обжалваното решение до постановяването на съдебно решение по жалбата срещу него, тъй като тази мярка би причинила непоправима вреда и би довела до замяната на управителите му с ликвидатори като изключителни органни представители на банката, без то да може да изиска предварителен контрол над законосъобразността на обжалваното решение поне по обезпечителен ред.

204    AAB Bank добавя, че правилото за незабавната приложимост на решенията за отнемане на лицензи трябва да се смята за противоречащо на основните права, доколкото не оставя възможност за ефективна съдебна защита на адресатите на решенията за отнемане на лицензи поради обхвата на тези решения и поради ограничения обем на привременната съдебна защита на европейско равнище.

205    В това отношение следва да се припомни, че член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз гласи, че всеки има право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес.

206    Освен това вече е постановено, че невъзможността за допускане на временни мерки не е съвместима с общия принцип за правото на пълна и ефективна съдебна защита, което правните субекти черпят от правото на Съюза (вж. в този смисъл определение от 3 май 1996 г., Германия/Комисия, C‑399/95 R, EU:C:1996:193, т. 46).

207    Също от съдебната практика обаче следва, че наличието на условия за допустимост или за основателност само по себе си не е в противоречие с правото на ефективна съдебна защита (вж. по аналогия решения от 13 март 2007 г., Unibet, C‑432/05, EU:C:2007:163, т. 73 и от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 98 и 106, както и определение от 19 юни 1995 г., Kik/Съвет и Комисия, T‑107/94, EU:T:1995:107, т. 39).

208    При все това не бива подобни условия на практика да затрудняват прекомерно или да правят невъзможно използването на правните средства за защита (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 16 декември 1976 г., Rewe-Zentralfinanz и Rewe-Zentral, 33/76, EU:C:1976:188, EU:C:1976:188, т. 5, от 26 януари 2010 г., Transportes Urbanos y Servicios Generales, C‑118/08, EU:C:2010:39, т. 31 и от 12 декември 2013 г., Test Claimants in the Franked Investment Income Group Litigation, C‑362/12, EU:C:2013:834, т. 32).

209    Освен това съгласно член 34 от Регламент № 468/2014, без да се засягат член 278 ДФЕС и член 24, параграф 8 от Регламент № 1024/2013, ЕЦБ може да реши, че се спира прилагането на надзорното решение.

210    В настоящия случай, първо, следва да се констатира, че противно на твърденията на AAB Bank, отказът да се спре незабавното прилагане на обжалваното решение не затруднява прекомерно, нито прави невъзможно предявяването на искане пред съда на Съюза за постановяване на временна мярка спиране на изпълнението на обжалваното решение или подаването на жалба за отмяна на това решение с цел упражняването на контрол за законосъобразност.

211    Всъщност, от една страна, започването на производство по ликвидация на AAB Bank вследствие на обжалваното решение не му е попречило да подаде жалба за отмяна и молба за постановяване на временни мерки по отношение на посоченото решение.

212    От друга страна, с определение от 20 ноември 2019 г., Anglo Austrian AAB Bank и Belegging-Maatschappij „Far-East“/ЕЦБ (T‑797/19 R, непубликувано, EU:T:2019:801), по искане на жалбоподателите председателят на Общия съд разпорежда спиране на изпълнението на обжалваното решение шест дни след приемането му за времето до произнасянето по молбата им за постановяване на временни мерки.

213    Второ, доколкото с него се оспорва съвместимостта на условията на обезпечителното производство с правото на ефективна съдебна защита, твърдението за ограничения обем на привременната съдебна защита на европейско равнище трябва при всички положения да се отхвърли и въз основа на съдебната практика, цитирана в точка 207 по-горе.

214    Що се отнася по-конкретно до довода за необратимостта или непоправимостта на решенията за отнемане на лицензи, следва да се констатира, че отказът да се спре действието на решение за отнемане на лиценз не поставя под съмнение съдебната защита на съответните кредитни институции.

215    Всъщност незабавното прилагане на решенията за отнемане на лицензи може евентуално да се спре по молба за постановяване на временни мерки и не е пречка за съответните кредитни институции да подадат жалба за отмяна на тези решения.

216    Затова AAB Bank е можело да издейства спиране на изпълнението на обжалваното решение, ако бяха изпълнени условията за това, и в частност условието за неотложност.

217    Също така, в случай че в производството по жалбата за отмяна се стигне до извод за незаконосъобразност на решението за отнемане на лиценза, съответната кредитна институция би имала право да иска обезщетение за вредите, които е понесла вследствие на тази незаконосъобразност.

218    Освен това, макар след отнемането на лиценза да започва производство по ликвидация на кредитната институция и управителите ѝ да са заменени от ликвидатори с качеството на изключителни представители, това обстоятелство не е пречка кредитната институция да подаде жалба против решението, с което се отнема лицензът ѝ.

219    Следователно незабавната приложимост на решенията за отнемане на лицензи не е в противоречие с правото на съдебна защита на съответните кредитни институции.

220    Трето, AAB Bank изтъква, че отказът да се спре прилагането на обжалваното решение е в противоречие с член 34 от Регламент № 468/2014 и не е обоснован от някаква неотложна необходимост, доколкото обжалваното решение е мотивирано с нарушения отпреди редица години, нито едно от които не е било все още налице. То подчертава и че нито ЕЦБ, нито FMA са изтъкнали доводи за наличието на неотложност.

221    В това отношение следва да се припомни, че ЕЦБ отказва да спре действието на обжалваното решение за срок от 30 дни, като се мотивира с това, че становището на AAB Bank не е годно да постави под съмнение законосъобразността на решението, че това решение не би могло да причини непоправими вреди и че общественият интерес от защита на вложителите, инвеститорите и останалите партньори на AAB Bank, а също и на стабилността на финансовата система дава основание за незабавно прилагане на решението.

222    Също така от член 34 от Регламент № 468/2014, съгласно който ЕЦБ може да реши да спре прилагането на съответното надзорно решение, не следва, че тя трябва да докаже, че отказът да спре изпълнението на съответното решение за отнемане на лиценз е обоснован от наличието на неотложна необходимост.

223    Освен това решението дали да се спре прилагането на съответното решение за отнемане на лиценза е въпрос на дискреционно правомощие на ЕЦБ съгласно член 34 от Регламент № 468/2014.

224    Като се има предвид обаче големият брой издадени разпореждания и наложени санкции от 2010 г. нататък, твърдението, че сочените нарушения на AAB Bank са стари и вече не са били налице, не доказва наличието на явна грешка в преценката на ЕЦБ, че общественият интерес от защита на вложителите, инвеститорите и останалите партньори на AAB Bank и на стабилността на финансовата система обосновава незабавното прилагане на обжалваното решение.

225    Ето защо ЕЦБ не е превишила пределите на правото си на преценка, нито е действала в нарушение на член 34 от Регламент № 468/2014, когато е отказала да спре изпълнението на обжалваното решение за срок от 30 дни.

226    По изложените съображения твърденията по третото основание са неоснователни.

4.      По четвъртото основание — нарушение на правото на защита на AAB Bank

227    По това основание, което се опира на четири твърдения, AAB Bank поддържа, че обжалваното решение е издадено в нарушение на член 41 от Хартата на основните права и на членове 31 и 32 от Регламент № 468/2014, доколкото ЕЦБ, първо, нарушила правото му на справедлив процес и правото му на изслушване, второ, отказала му пълен достъп до преписката, трето, не определила релевантните обстоятелства и четвърто, нарушила правото му на „устно изслушване“.

228    ЕЦБ оспорва тези доводи.

а)      По първото твърдение по четвъртото основание — нарушение на правото на изслушване и правото на справедлив процес

229    Първото твърдение на AAB Bank по четвъртото изтъкнато от него основание е, че FMA не го е изслушал, преди да изпрати проекта на решение на ЕЦБ, въпреки че е бил длъжен да направи това съгласно член 70, параграф 4 от BWG и съгласно правото на изслушване, и че ЕЦБ не го е уведомила за получаването на проект на решение за отнемане на лиценза му.

230    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 81, параграф 2 от Регламент № 468/2014 правото на изслушване се прилага по реда на член 31 от този регламент.

231    Този член предвижда, че „[п]реди ЕЦБ да може да приеме надзорно решение на ЕЦБ, чийто адресат е страна и което би засегнало неблагоприятно правата на тази страна, на същата трябва да се даде възможност да представи на ЕЦБ писмено становище относно фактите, възраженията и правните основания, относими към надзорното решение на ЕЦБ. […] В уведомлението, с което ЕЦБ дава на страната възможност да представи своето становище, се посочва основното съдържание на подготвяното надзорно решение на ЕЦБ и основните факти, възражения и правни основания, на които ЕЦБ възнамерява да основе решението си“.

232    В настоящия случай обаче AAB Bank не оспорва факта, че преди приемането на обжалваното решение е било изслушано по проекта за решение на ЕЦБ, който същата му изпраща на 14 юни 2019 г. и който съдържа изложение на фактите, възраженията и правните основания, на които тя е възнамерявала да основе обжалваното решение. Вследствие на това уведомление, с писмо от 23 юли 2019 г. AAB Bank представя писмено становище по проекта за решение на ЕЦБ по реда на член 31, параграф 1 от Регламент № 468/2014.

233    Освен това, противно на твърденията на AAB Bank, тази разпоредба, която урежда приложимите процесуални правила по въпроса, изобщо не задължава ЕЦБ да уведомява AAB Bank за проекта на решение на FMA.

234    В този контекст е лишен от всякакво правно основание доводът на AAB Bank, че на основание член 4, параграф 3 от Регламент № 1024/2013 ЕЦБ е трябвало да констатира нарушение на процесуалните му права, произтичащо от нарушение на член 70, параграф 4 от BWG от страна на FMA.

235    Ето защо се налага констатацията, че AAB Bank е получило възможност да представи становище по проекта за решение на ЕЦБ, въз основа на който е издадено обжалваното решение, в съответствие с член 31 от Регламент № 468/2014.

236    При това положение е без значение обстоятелството, че жалбоподателят не е бил изслушан относно проекта за решение на FMA или че ЕЦБ не му е съобщила предложението на FMA за отнемане на лиценза в момента, в който го е получила.

237    Следователно първото твърдение по четвъртото основание трябва да се отхвърли.

б)      По второто твърдение по четвъртото основание — нарушение на правото на достъп до преписката

238    AAB Bank изтъква, че правото на достъп до преписката възниква още в момента, в който FMA слага началото на надзорната процедура, и целта му е да се даде възможност на адресата на проекта на решение да упражни правото си на изслушване.

239    То поддържа и че правото му на достъп до преписката не е било спазено, тъй като ЕЦБ му предоставила само ограничен достъп до преписката. Тъй като не получило достъп до вътрешната кореспонденция и до кореспонденцията между ЕЦБ и FMA, окачествени като поверителни, AAB Bank не могло да провери фактическата релевантност на предоставените му документи от преписката за производството пред Общия съд и да установи какви са възраженията на ЕЦБ и FMA.

240    В това отношение следва да се припомни, че правото на достъп до преписката предполага съответната институция да предоставя възможност на засегнатото предприятие да проучи всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да бъдат относими към защитата на това предприятие. Същите обхващат както уличаващите, така и оневиняващите доказателства, с изключение на търговските тайни на други предприятия, вътрешните документи и други поверителни сведения (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 68 и цитираната съдебна практика).

241    Също така, съгласно член 32, параграфи 1 и 5 от Регламент № 468/2014 правото на достъп до преписката не включва достъп до поверителната информация, която може да включва вътрешни документи на ЕЦБ и на националните компетентни органи и кореспонденция между ЕЦБ и националните компетентни органи или между тези национални органи.

242    Същевременно, първо, AAB Bank получава достъп до преписката, преди да представи становище по проекта на ЕЦБ, по който е прието обжалваното решение.

243    Тъй като даденият му срок за представяне на становище — пет седмици — е бил достатъчен, за да му позволи да организира защитата си, следва да се констатира, че то е получило възможност да представи становище, разполагайки с достъп до преписката.

244    Второ, налага се констатацията, че доводът на AAB Bank, че поради липсата на достъп до вътрешната кореспонденция на ЕЦБ и кореспонденцията между FMA и ЕЦБ относно определянето на уличаващите го факти или относно констатациите на FMA не е имало възможност да провери фактическата релевантност на предоставените му документи от преписката и да установи какви са възраженията на ЕЦБ и FMA, не доказва, че AAB Bank е било възпрепятствано да се защити ефективно.

245    Всъщност, щом лицензът е отнет въз основа на актовете на FMA и решенията на австрийските съдилища, в които се констатира наличието на нарушения или противоправно поведение, и щом AAB Bank е адресатът на тези административни актове и е било страна по съответните съдебни производства, то няма основание да твърди, че е било възпрепятствано да провери фактическата релевантност на документите или да установи какви са възраженията на ЕЦБ и FMA, основани на въпросните административни актове и съдебни решения.

246    Свръх това, доколкото възраженията или документите, за които AAB Bank е искало да провери дали са релевантни, се отнасят до изложени за изчерпателност фактически констатации на ЕЦБ, предназначени да представят контекста на сочените нарушения, следва и да се констатира, че при всички положения съобщаването им не би позволило на AAB Bank да докаже, че упоменатите в обжалваното решение влезли в сила национални актове, с които то няма как да не е било запознато, не съдържат констатация за извършването на нарушения.

247    Ето защо съобщаването им е нямало да е от полза за защитата на AAB Bank.

248    При това положение, противно на твърденията на AAB Bank, въпреки че ЕЦБ не излага изрично причините за поверителността на вътрешните документи и на кореспонденцията между FMA и ЕЦБ, това обстоятелство не е годно да доведе до незаконосъобразност на обжалваното решение.

249    По същото съображение няма основание да се уважи искането на AAB Bank да се разпореди на ЕЦБ да представи документите, които до този момент е окачествявала като поверителни.

250    Следователно второто твърдение по четвъртото основание е неоснователно.

в)      По третото твърдение по четвъртото основание — неизпълнение на задължението за определяне на релевантните обстоятелства

251    Третото твърдение на AAB Bank по четвъртото изтъкнато от него основание е, че ЕЦБ е нарушила принципа на добра администрация, като не е определила, проверила и преценила грижливо и безпристрастно всички фактически обстоятелства, които са релевантни за отнемането на лиценза. По този въпрос то уточнява, че ЕЦБ не е трябвало да се основава на констатираните от FMA факти, а е трябвало да проведе собствено разследване за това дали са нарушени разпоредбите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, от една страна, и за това дали е налице подходяща организация, от друга.

252    На първо място, от член 18, буква е) във връзка с член 67, параграф 1, буква о) от Директива 2013/36 следва, че компетентните органи могат да отнемат издадения лиценз, ако е установено, че дадена кредитна институция е отговорна за сериозно нарушение на националните разпоредби, приети съгласно Директива 2005/60 (понастоящем Директива 2015/849).

253    Също така, от член 70, параграф 4 от BWG следва, че когато кредитна институция нарушава в частност разпоредбите на BWG или на актовете за прилагането му, FMA трябва да отнеме лиценза на кредитната институция, в случай че годността ѝ да извършва дейността си не може да се гарантира с други от предвидените в BWG мерки.

254    Освен това съгласно член 31, параграф 3, втора алинея от FM-GwG в случай на неизпълнение на задълженията по член 34, параграфи 2 и 3 от FM-GwG FMA може да отнеме лиценза.

255    Съгласно член 14, параграф 5, втора алинея от Регламент № 1024/2013, когато националният компетентен орган, който е предложил лицензирането в съответствие с параграф 1, прецени, че съгласно приложимото национално право лицензът трябва да бъде отнет, той подава за тази цел предложение до ЕЦБ. В такъв случай ЕЦБ взема решение относно предложението за отнемане на лиценз, като отчита изцяло обосновката за отнемането му, дадена от националния компетентен орган.

256    Накрая, съгласно член 83 от Регламент № 468/2014 в процеса на приемане на своето решение ЕЦБ взема предвид всяко от следните: „a) оценката си на обстоятелствата, обосноваващи отнемането; б) когато е приложимо, проекта на решение за отнемане на [националния компетентен орган, наричан по-нататък и „НКО“]; в) консултацията със съответния НКО и, когато НКО не е националният орган за преструктуриране, с националния орган за преструктуриране […]; г) становищата, представени от кредитната институция по член 81, параграф 2 и член 82, параграф 3“.

257    От тези разпоредби и от член 4, параграфи 1 и 3 и член 14, параграф 5 от Регламент № 1024/2013 следва, че при упражняването на правомощието си да отнема лицензите на кредитните институции ЕЦБ е трябвало в случая да прецени дали са изпълнени предвидените в австрийското право условия, разглеждани в светлината на член 18, буква е) и член 67, параграф 1, буква о) от Директива 2013/36, като отчита изцяло обосновката за отнемането на лиценза, дадена от националния компетентен орган, и като извърши своя проверка на обосноваващите отнемането на лиценза обстоятелства, тоест е трябвало да установи релевантните факти и да прецени дали те трябва да се окачествят като доказващи, че е установено, че съответната кредитна институция е отговорна за сериозно нарушение по смисъла на член 34, параграфи 2 и 3 от FM-GwG.

258    В това отношение формулировката „установено, че […] е отговорна“ в член 67, параграф 1, буква о) от Директива 2013/36 предполага транспониращият тази разпоредба член 31, параграф 3, втора алинея от FM-GwG да се тълкува в смисъл, че за да провери дали съответната кредитна институция е извършила сериозни нарушения на разпоредбите, към които препраща член 34, параграфи 2 и 3 от FM-GwG, ЕЦБ трябва да се основе на актове на националните компетентни органи, в които се установява извършването на сериозни нарушения, а не в смисъл, че ЕЦБ сама трябва да установи, че кредитната институция е извършила сериозно нарушение.

259    В настоящия случай ЕЦБ е установила релевантните за отнемането на лиценза факти, като се е основала на административни актове на FMA, на съдебни актове на австрийските съдилища, на доклади за вътрешен одит и, както тя уточнява в обжалваното решение, на своята оценка на релевантните документи.

260    Тя също така посочва, че в резултат от своята оценка се съгласява с констатациите на FMA за извършването на нарушения и също окачествява разглежданите факти по същество като доказващи, че е установено, че AAB Bank е отговорно за сериозно нарушение на националните разпоредби, приети съгласно Директива 2005/60 (понастоящем Директива 2015/849), по смисъла на член 67, параграф 1, буква о) от Директива 2013/36 и член 34, параграфи 2 и 3 от FM-GwG.

261    Ето защо, противно на твърденията на AAB Bank, ЕЦБ не се е ограничила само с посочване на нарушенията, констатирани от FMA в предложението му за решение, а в резултат от своя оценка на фактите и доказателствата, с които разполага, е приела за установено, че AAB Bank е отговорно за сериозни нарушения по смисъла на член 34, параграфи 2 и 3 от FM-GwG.

262    Свръх това, противно на твърденията на AAB Bank, задължението на ЕЦБ да се основе на национални актове, предхождащи решението да се предложи отнемане на лиценза, за да приеме за установено, че съответната кредитна институция е отговорна за сериозни нарушения, не е пречка за упражняването на съдебен контрол по отношение на тези нарушения.

263    Всъщност въпросните актове може да се обжалват пред националния съд, както впрочем е и направено по отношение на някои от взетите предвид от ЕЦБ актове с адресат AAB Bank.

264    Следователно не може да се възразява срещу това, че ЕЦБ не е констатирала сама нарушенията на законодателството за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

265    На второ място, при упражняването на правомощието си да отнема лицензите на кредитните институции ЕЦБ трябва да преценява дали са изпълнени условията по член 70, параграф 4 от BwG, тоест трябва да установи релевантните факти и да прецени дали те трябва да се окачествят като доказващи, че кредитната институция не разполага с правилата за управление, изисквани от компетентните органи съгласно член 39, параграфи 2, 2b и 5, член 42 и член 44, параграф 1 от BWG.

266    В настоящия случай ЕЦБ не се е ограничила с това да възпроизведе в обжалваното решение констатациите, изложени от FMA в предложението му за решение, или пък взетите от FMA административни мерки, а се е основала на своята преценка за спазването на националните разпоредби за транспониране на член 74 от Директива 2013/36, тоест разпоредбите на BWG.

267    Затова, противно на твърденията на AAB Bank, ЕЦБ не се е основала единствено на нарушенията, констатирани от FMA в предложението му за решение, а сама е проверила констатираните от FMA нарушения на разпоредбите на законодателството относно пруденциалния надзор над банките.

268    Освен това не може да се възразява срещу това, че за тази цел ЕЦБ е взела предвид административните актове на FMA.

269    Всъщност член 70, параграф 4 от BWG, който транспонира членове 18 и 67 от Директива 2013/36, предвижда, че когато кредитна институция наруши в частност разпоредбите на BWG или актовете за прилагането му, FMA по същество трябва да я задължи да възстанови съответствието със закона, да ѝ наложи санкции или да отнеме лиценза ѝ.

270    Оттук следва, че нарушенията на BWG, който съдържа националните разпоредби за транспониране на член 74 от Директива 2013/36, може да се констатират с издаваните от FMA актове за налагане на административни мерки или санкции.

271    Следователно ЕЦБ не е действала в нарушение на член 70, параграф 4 от BWG, когато се е основала на актовете на националните компетентни органи и на своята преценка, за да констатира нарушението на националните разпоредби за транспониране на член 74 от Директива 2013/36, така че да установи, че AAB Bank не е разполагало с правилата за управление, изисквани от компетентните органи съгласно разпоредбите на BWG за транспониране на член 74 от тази директива.

272    Затова не може да ѝ се възразява, че не е определила, проверила и преценила грижливо и безпристрастно всички фактически обстоятелства, които са релевантни за отнемането на лиценза.

273    Ето защо третото твърдение по четвъртото основание е неоснователно.

г)      По четвъртото твърдение по четвъртото основание — нарушение на „правото на устно изслушване“

274    Според AAB Bank ЕЦБ е нарушила правото му на добра администрация, доколкото е отхвърлила искането му да получи право да изложи устно, в заседание, становището си по фактите, възраженията и правните основания, относими към решението ѝ.

275    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 31, параграф 1 от Регламент № 468/2014, ако счете за целесъобразно, ЕЦБ може да даде на страните възможността да изложат в заседание становище относно фактите, възраженията и правните основания, относими към надзорното решение.

276    Оттук следва, че организирането на такова заседание, на което да може устно да се излагат становища, е възможност, а не задължение за ЕЦБ.

277    Ето защо не може да се твърди, че тя е допуснала нарушение на някакво „право на устно изслушване“, след като на съответните кредитни институции не е признато такова право.

278    Освен това AAB Bank посочва, че FMA е нарушил правото му на защита на търговската тайна, като е разкрил пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) поверителни документи, свързани с процедурата по отнемането на лиценза, преди приключването на тази процедура.

279    Независимо дали това възражение е основателно, достатъчно е да се констатира, че то не би могло да сочи незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като не се отнася до обстоятелства, които имат отношение към съдържанието на това решение.

280    Следователно четвъртото твърдение по четвъртото основание е неоснователно.

281    По изложените съображения твърденията по четвъртото основание трябва да се отхвърлят.

5.      По петото основание — нарушение на правото на собственост на акционера вследствие на унищожаването на икономическата стойност на дяловете му от капитала на AAB Bank

282    На първо място, AAB Bank изтъква, че обжалваното решение е унищожило икономическата стойност на притежаваните от акционера на AAB Bank акции в капитала му и е накърнило същината на правото на собственост на този акционер.

283    На второ място, според AAB Bank съгласно член 6, параграф 4 от BWG обжалваното решение е породило същите последици като решение за прекратяване на банката и е станало пряка причина за ликвидацията ѝ, поради което съставлява нарушение на правото на собственост на акционера и на акционерните му права.

284    В това отношение следва да се припомни, от една страна, че жалбата на акционера против обжалваното решение се отхвърля като недопустима.

285    От друга страна, не може за целите на своята жалба за отмяна AAB Bank да се позовава на право на собственост, което не е негово.

286    При положение че AAB Bank няма право да предявява правото на собственост на своя акционер, твърденията по петото основание трябва да се отхвърлят.

6.      По искането на AAB Bank за извършване на процесуално-организационни действия

287    С писмена молба, подадена в секретариата на Общия съд на 8 април 2021 г., AAB Bank представя искане за извършване на процесуално-организационни действия, с което моли Общия съд да разреши на страните да допълнят доводите си чрез представяне на становища по същество относно австрийските административни и съдебни актове относно положението към датата на обжалваното решение, които можело да поставят под съмнение съображенията на това решение.

288    ЕЦБ представя становище по това искане.

289    В това отношение, тъй като AAB Bank не е указало кои са актовете, които намира за релевантни за настоящото дело, и не ги е предоставило на Общия съд, следва да се констатира, че то не е доказало релевантността на сочените от него актове за настоящото дело.

290    При тези условия следва да се отхвърли искането на AAB Bank за извършване на процесуално-организационни действия.

291    По всички изложени съображения жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.

IV.    По съдебните разноски

292    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателите губят делото, следва да бъдат осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези на ЕЦБ, включително съдебните разноски във връзка с обезпечителното производство, в съответствие с искането на ЕЦБ.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Anglo Austrian AAB AG и Belegging-Maatschappij „Far-East“ BV понасят, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейската централна банка (ЕЦБ), включително съдебните разноски във връзка с обезпечителното производство.

Papasavvas

Costeira

Кънчева

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 22 юни 2022 година.

Подписи


*      Език на производството: немски.