Language of document : ECLI:EU:T:2022:385

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)

22 юни 2022 година(*)

„ЕФРР — Регионална политика — Оперативни програми, свързани с целта „Инвестиции за растеж и работни места“ в Италия — Решение за одобряване на финансовия принос на ЕФРР за големия проект „Голям национален проект за свръхвисокоскоростен достъп — бели зони“ — Разходи на бенефициера за ДДС, които не подлежат на финансиране — Член 69, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) № 1303/2013 — Понятие за ДДС, възстановим по националното законодателство за облагане с ДДС“

По дело T‑357/19

Италианска република, представлявана от G. Palmieri, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello Stato,

жалбоподател,

подпомагана от

Чешка република, представлявана от M. Smolek, J. Vláčil и O. Serdula,

и

Кралство Испания, представлявано от I. Herranz Elizalde,

встъпили страни,

срещу

Европейска комисия, представлявана от L. Mantl и F. Tomat,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),

състоящ се от: R. da Silva Passos, председател, V. Valančius (докладчик) и I. Reine, съдии,

секретар: E. Coulon,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид факта, че в триседмичния срок, считано от връчването на съобщението за приключване на писмената фаза на производството, страните не са поискали да се насрочи съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си, подадена на основание на член 263 ДФЕС, Италианската република иска отмяна на Решение за изпълнение C(2019) 2652 final на Комисията от 3 април 2019 година за одобряване на финансовия принос за големия проект „Голям национален проект за свръхвисокоскоростен достъп — бели зони“, избран в рамките на оперативните програми „POR Abruzzo FESR 2014—2020“, „Basilicata“, „POR Calabria FESR FSE“, „Campania“, „POR Emilia Romagna FESR“, „POR Lazio FESR“, „POR Liguria FESR“, „POR Lombardia FESR“, „POR Marche FESR 2014—2020“, „POR Piemonte FESR“, „POR Puglia FESR-FSE“, „POR Sardegna FESR“, „Sicilia“, „Toscana“, „POR Umbria FESR“, „POR Veneto FESR 2014—2020“ и „Entreprises et compétitivité“ в Италия, доколкото с това решение не се допуска финансиране от страна на Европейския съюз на разходите на бенефициера за данък върху добавената стойност (ДДС) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

 Обстоятелствата по спора

2        На 3 март 2015 г. председателството на Министерския съвет на Италианската република приема документ, озаглавен „Италианска стратегия за свръхвисокоскоростен достъп до интернет“.

3        Тази стратегия включва по-специално целта на италианска територия да се гарантира скорост на интернет връзките от 100 мегабита в секунда (Mbps) за 85 % от домакинствата и за всички обществени сгради (включително за училищата и болниците) и поне 30 Mbps за останалата част от населението, по-специално в райони с неефективност на пазара, в които мрежите за достъп до интернет от ново поколение не съществуват и в които частните оператори не възнамеряват да инсталират през следващите три години такива мрежи (наричани по-нататък „белите зони“).

4        За да внедри мрежите за достъп до интернет от ново поколение в белите зони преди 31 декември 2022 г., междуведомственият комитет за икономическо планиране на Италианската република с решение от 6 август 2015 г. одобрява принципа на пряка публична намеса в размер на около 4 милиарда евро, или 2,2 милиарда евро, финансирани от италианския фонд за развитие и сближаване, и 1,8 милиарда евро, финансирани основно от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

5        По-специално възприетият от италианските органи модел за намеса предвижда подбор от страна на италианските органи посредством процедури за възлагане на обществени поръчки на един или няколко концесионери с цел, от една страна, изграждането на пасивната инфраструктура на мрежата за свръхвисокоскоростен достъп до интернет, която остава собственост на италианската държава, и от друга страна, осигуряването на поддръжката, управлението и търговската експлоатация на тази мрежа за срок от двадесет години, с възможност за подновяване.

6        С Решение C(2016) 3931 final от 30 юни 2016 година Европейската комисия приема, че публичното финансиране на мрежите за достъп до интернет от ново поколение в белите зони представлява държавна помощ „SA.41647 (2016/N) — Италия — Стратегия за свръхвисокоскоростен достъп“ и че тази помощ е съвместима с вътрешния пазар в съответствие с член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, тъй като е предназначена да улесни развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони и не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес.

7        Вследствие на това решение италианското Министерство на икономическото развитие възлага на Infratel Italia SpA (наричано по-нататък „Infratel“) да избере един или няколко концесионери за изграждане на пасивната инфраструктура на мрежата за свръхвисокоскоростен достъп до интернет и за осигуряване на нейната поддръжка и търговска експлоатация.

8        На 20 юни и 8 ноември 2017 г., а след това през април 2019 г., в резултат от провеждането на три тръжни процедури Infratel сключва договори за концесия с Open Fiber SpA с цел, от една страна, изграждането на пасивната инфраструктура на мрежата за свръхвисокоскоростен достъп до интернет и от друга страна, осигуряването на поддръжката, управлението и търговската експлоатация на тази мрежа за срок от двадесет години, който може да бъде подновен.

9        На 7 септември 2017 г. италианските власти отправят до Комисията заявление за получаване на финансова помощ от ЕФРР за осъществяването на „Голям национален проект за свръхвисокоскоростен достъп — бели зони“ (наричан по-нататък „Големият проект BUL“, избран от управителния орган в рамките на приоритетната ос № 2 на оперативните програми „POR Abruzzo FESR 2014—2020“, „Basilicata“, „POR Calabria FESR FSE“, „Campania“, „POR Emilia Romagna FESR“, „POR Lazio FESR“, „POR Liguria FESR“, „POR Lombardia FESR“, „POR Marche FESR 2014—2020“, „POR Piemonte FESR“, „POR Puglia FESR-FSE“, „POR Sardegna FESR“, „Sicilia“, „Toscana“, „POR Umbria FESR“, „POR Veneto FESR 2014—2020“ и „Entreprises et compétitivité“.

10      От това заявление и от информацията, предоставена от италианските власти в подкрепа на последното, е видно, че в него Министерството на икономическото развитие е посочено като бенефициер на финансовия принос от ЕФРР, докато изпълнението на Големия проект BUL е възложено на Infratel.

11      В този контекст италианските власти считат, че свързания с строителните разходи ДДС подлежи на финансиране от ЕФРР, доколкото посоченият данък ще бъде платен от Министерството на икономическото развитие, без то да може да си го възстанови по силата на националното законодателство относно ДДС, тъй като не е данъчнозадължено лице по ДДС и не може да го приспадне.

12      Накрая се уточнява, че Infratel се притежава изцяло от Agenzia nazionale per l’attrazione degli investimenti e lo sviluppo d’impresa SpA, чийто единствен акционер е Ministero dell’Economia e delle Finanze (Министерство на икономиката и финансите, Италия).

13      На 30 април 2018 г. Комисията иска от италианските власти да предоставят допълнителна информация, за да прецени дали ДДС, начислен върху разходите за строителство, произтичащи от изпълнението на Големия проект BUL, подлежи на финансиране.

14      На 2 юли 2018 г. италианските органи предоставят на Комисията тази допълнителна информация.

15      Така в рамките на фазата на изграждане на мрежата за свръхвисокоскоростен достъп до интернет веригата за фактуриране е следната:

–        концесионерът изпраща на Infratel фактурите, които съответстват на стойността на извършените работи, включващи ДДС,

–        впоследствие Infratel изпраща на Министерството на икономическото развитие фактурите за същите суми, включващи ДДС,

–        Министерството на икономическото развитие, от една страна, заплаща сумите по издадените от Infratel фактури, без ДДС, и от друга страна, заплаща ДДС пряко на Министерството на икономиката и финансите съгласно механизма за разделно плащане на ДДС, предвиден в националното законодателство в съответствие с Решение за изпълнение (ЕС) 2017/784 на Съвета от 25 април 2017 година, с което на Италианската република се разрешава да приложи специална мярка за дерогация от членове 206 и 226 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1401 (ОВ L 118, 2017 г., стр. 17).

16      Освен това, що се отнася до фазата на експлоатация на мрежата за свръхвисокоскоростен достъп до интернет e предвидено концесионерът да плати на Infratel концесионната такса за ползването на посочената мрежа и да плати пряко съответния ДДС на Министерството на икономиката и финансите съгласно същата система за разделно плащане на ДДС. Следователно Infratel е трябвало да изпрати фактурите директно на концесионера.

17      Накрая, в последния си вид заявлението за финансиране, подадено от италианските органи, посочва сумата 3 096 733 706,11 EUR като обща стойност на Големия проект BUL, от които 364 798 002 EUR съставляват ДДС. Според тези органи ДДС отчасти представлява разход, подлежащ на финансиране от ЕФРР, а именно в размер на 210 044 165,81 EUR.

18      На 26 декември 2018 г. Комисията уведомява италианските власти, че разходите за ДДС не подлежат на финансиране от ЕФРР и от ЕЗФРСР и приканва посочените органи да приспаднат размера на ДДС от общите допустими разходи по Големия проект BUL.

19      На 6 март 2019 г. италианските органи изпращат на Комисията окончателния вариант на заявлението за финансова помощ от ЕФРР за Големия проект BUL. Тази окончателна редакция запазва разходите за ДДС в размер на 210 044 165,81 EUR в качеството им на допустими разходи по тази операция.

20      С обжалваното решение Комисията одобрява финансовия принос на ЕФРР за Големия проект BUL в размер на 941 022 670 EUR в приложение на член 102, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ, L 347, 2013 г., стр. 320).

21      В това решение Комисията приема, че ДДС, който трябва да бъде платен от Министерството на икономическото развитие във връзка с изпълнението на Големия проект BUL, не представлява икономическа тежест за бенефициера и не може да се счита за неподлежащ на възстановяване съгласно националното законодателство в областта на ДДС по смисъла на член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013.

22      В подкрепа на този извод Комисията се основава на три отделни мотива в обжалваното решение.

23      Първо, Комисията приема, че плащането на ДДС от едно министерство на друго, в случая от Министерството на икономическото развитие на Министерството на икономиката и финансите, не може да се счита за разход за централната администрация на италианската държава, част от която е Министерството на икономическото развитие.

24      Второ, с оглед на обстоятелството, че Infratel има статута на вътрешно дружество (in house), Комисията посочва, че ДДС не се дължи за вътрешните сделки и следователно ДДС не трябва да се включва във фактурите, издадени от Infratel на Министерството на икономическото развитие. Освен това според обжалваното решение Infratel може да приспадне ДДС за строителните работи поради качеството си на данъчнозадължено лице.

25      Трето, Комисията посочва, че Големият проект BUL генерира приход благодарение на концесионните такси, заплащани от концесионера на Infratel за експлоатацията на мрежата за свръхвисокоскоростен достъп до интернет. Тъй като посочените такси подлежат на облагане с ДДС, Комисията стига до извода, че този възстановен по извършени доставки ДДС неутрализира дължимия ДДС по получени доставки за строителните работи по посочената мрежа и съответно, че ДДС теоретично е подлежал на възстановяване, независимо от институционалната структура на Големия проект BUL и от отделянето между бенефициера и Infratel.

26      В това отношение Комисията отбелязва, че изразът „не […] възстановим по националното законодателство за облагане с ДДС“, който се съдържа в член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013, трябва да се разбира в смисъл, че ДДС се счита за недопустим разход във всички случаи, в които бенефициерът може да го приспадне, да му бъде възстановен или да си го възстанови по какъвто и да е начин.

27      Така Комисията приема, че свързаните с ДДС разходи във връзка с Големия проект BUL не подлежат на финансиране от ЕФРР.

 Искания на страните

28      На 14 юни 2019 г. Италианската република подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд. Тя моли Съда:

–        да отмени обжалваното решение, доколкото то не допуска финансиране от ЕФРР на разходите за ДДС, понесени от бенефициера,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

29      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна и

–        да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.

30      Чешката република и Кралство Испания молят Общия съд:

–        да уважи жалбата на Италианската република,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

31      В подкрепа на жалбата си Италианската република изтъква по същество три основания, които са: първо, нарушение на член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013, второ, нарушение на членове 9, 11, 13, 28, 206 и 250 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“) и на член 4, параграф 2 ДЕС, и трето, нарушение на член 61, параграф 8, буква в) от Регламент № 1303/2013.

32      В случая Общият съд счита за уместно да разгледа на първо място основанието, изведено от нарушение на член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013.

33      С това основание Италианската република, подкрепяна от Чешката република и Кралство Испания, изтъква, че за разлика от член 3 от Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за създаване на Кохезионен фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) 1164/94 (ОВ L 210, 2006 г., стр. 79; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 118) и от член 7 от Регламент (ЕО) № 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година относно Европейския фонд за регионално развитие и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1783/1999 (ОВ L 210, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 236), член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013 изрично препраща към националното законодателство в областта на ДДС, което предполага, че само разходите за ДДС, подлежащ на приспадане по смисъла на специалното данъчно законодателство, могат да се изключат от кръга на допустимите разходи. За сметка на това другите форми на възстановяване, които нямат специфично данъчно естество и не се основават на националното законодателство в областта на ДДС, не можели да доведат до изключване на ДДС от разходите, подлежащи на финансиране от ЕФРР.

34      Така Италианската република подчертава по същество, че Министерството на икономическото развитие, което има качеството на бенефициер на финансовия принос от ЕФРР, няма право да приспадне ДДС, който трябва да плати за дейностите по изграждане на пасивната инфраструктура на мрежата за свръхвисокоскоростен достъп до интернет, така че щом този ДДС не подлежи на възстановяване по силата на националното законодателство в областта на ДДС, Комисията не може законосъобразно да го изключи от допустимите разходи.

35      Комисията поддържа, че това основание е несъстоятелно въз основа на трите мотива, които се съдържат в обжалваното решение и са възпроизведени в точки 22—26 по-горе.

36      Най-напред тя подчертава, че предвидената в член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013 възможност за възстановяване на ДДС препраща към доста по-широко понятие от това за приспадане на ДДС и макар Министерството на икономическото развитие действително да няма качеството на данъчнозадължено лице по ДДС по смисъла на член 13, параграф 1 от Директивата за ДДС, това не променя факта, че това министерство може да си възстанови ДДС по смисъла на член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013.

37      Така според Комисията член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013 трябва да се тълкува във връзка с разпоредбите на член 65 от същия регламент относно допустимостта на разходите, откъдето следва, че само разходите, които представляват действителна и окончателна тежест за бенефициера, подлежат на финансиране от структурните фондове.

38      В този контекст съществували два случая, в които ДДС не представлявал действителна и окончателна тежест за бенефициера, а именно, от една страна, когато бенефициерът може да приспадне този данък в съответствие с разпоредбите на дял X от Директивата за ДДС и от друга страна, дори бенефициерът да не може да приспадне ДДС, направените разходи във връзка с него все пак могат да бъдат възстановени по друг начин, било чрез механизъм за прихващане, уреден от законодателство, различно от това относно ДДС, или когато платеният ДДС върху строителните дейности за изграждане на инфраструктурата, финансирана чрез съвместни средства, може да бъде възстановен посредством приходите от управлението на тази инфраструктура, както е в настоящия случай.

39      По-специално Комисията подчертава, че фазата на изграждане и фазата на използване на инфраструктурата не могат да бъдат разграничени от техническа, организационна и институционална гледна точка и че в случая платеният по получени доставки ДДС за строителните работи по изграждането на инфраструктурата действително се възстановява, тъй като се неутрализира от начисления по веригата ДДС върху концесионните такси за ползване на инфраструктурата.

40      Комисията счита, че друго тълкуване би било в противоречие с целта на член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013, тъй като би позволило на бенефициера да си възстанови два пъти ДДС, който не може да приспадне по силата на националното законодателство относно ДДС, веднъж благодарение на националния механизъм за прихващане или благодарение на прилагания върху приходите ДДС и втори път благодарение на финансовия принос от структурните фондове.

 По тълкуването на член 69, параграф 3, буква г) от Регламент № 1303/2013

41      Съгласно постоянната практика на Съда, за да се тълкува разпоредба от правото на Съюза, трябва да се вземе предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ, както и целите, преследвани от правната уредба, от която тя е част, и по-специално генезисът на тази правна уредба (вж. решение от 11 юли 2018 г., E LATS, C‑154/17, EU:C:2018:560, т. 18 и цитираната съдебна практика).

42      Като начало следва да се припомни, че в приложение по-специално на членове 174—176 ДФЕС Регламент № 1303/2013 установява, считано от 1 януари 2014 г., общите правила, приложими за „европейските структурни и инвестиционни фондове“, част от които е ЕФРР, както и общите разпоредби, приложими за ЕФРР.

43      По-специално от член 100 от Регламент № 1303/2013 следва, че ЕФРР може да подкрепи голям проект, дефиниран като операция, съдържаща серия от строителни работи, дейности или услуги, предназначени по своя характер да изпълнят неделима задача от точно икономическо или техническо естество, която има ясно определени цели и общите допустими разходи за която надхвърлят 50 000 000 EUR, стига този голям проект да се вписва в рамките на една или няколко оперативни програми, представени в рамките на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, които са одобрени от Комисията.

44      В този контекст, за да определи дали е обоснован направеният от управителния орган избор на голям проект, член 102 от Регламент № 1303/2013 задължава Комисията да оцени този голям проект въз основа на определена информация, посочена в член 101 от същия регламент, и по-специално на общия размер на разходите и на общия размер на допустимите разходи.

45      Що се отнася до член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013, той е включен в част втора, дял VII, глава III от посочения регламент, където са определени специфичните условия за допустимост, по отношение на които трябва да се преценяват разходите, свързани с дадена операция, за да могат да се ползват от финансиране от ЕФРР. Така освен условията за допустимост, определени в съответствие с член 65, параграф 1 от този регламент въз основа на националните разпоредби, член 69 от същия регламент съдържа специфични правила за допустимост на безвъзмездните средства и помощите, които подлежат на възстановяване. По-специално параграф 3, буква в) от този член изключва от ДДС допустимите разходи, които могат да бъдат финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, освен в случай че не подлежи на възстановяване съгласно националното законодателство в областта на ДДС.

46      На първо място, член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013 предвижда, че когато финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове е под формата на безвъзмездни средства, както е в настоящия случай, ДДС, дължим за доставката на субсидирани стоки или услуги, се изключва от допустимите за това финансиране разходи, освен в случай че не подлежи на възстановяване съгласно националното законодателство в областта на ДДС.

47      В това отношение следва да се констатира, че подобно правило напълно съответства на изискването за добро финансово управление, прогласено в член 317 ДФЕС, който е в основата на прилагането на структурните фондове (вж. в този смисъл решение от 25 януари 2018 г., Италия/Комисия, T‑91/16, непубликувано, EU:T:2018:30, т. 50). Всъщност включването на ДДС в обхвата на допустимите разходи за финансиране посредством безвъзмездни средства от страна на европейските структурни и инвестиционни фондове би довело до неоснователно обогатяване на бенефициера на това финансиране, ако след като е платил дължимия ДДС върху субсидираната доставка на стоки или услуги, той е бил в състояние да си възстанови този ДДС в приложение на националното законодателство.

48      Това не променя факта, че член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013 води и до включване сред допустимите разходи за предоставяне на безвъзмездни средства от страна на европейските структурни и инвестиционни фондове на разходите, свързани с дължимия ДДС по субсидираната операция, когато този ДДС не подлежи на възстановяване съгласно националното законодателство в областта на ДДС.

49      Всъщност изключването на ДДС от разходите, които са допустими във връзка с предоставяне на безвъзмездни средства от страна на европейските структурни и инвестиционни фондове, когато този данък не подлежи на възстановяване, би довело до увеличаване на частта от финансирането, която се понася от бенефициера на европейските структурни и инвестиционни фондове, и следователно би могло да попречи на извършването на операции, които тези фондове следва да финансират.

50      При все това, от разпоредбите на членове 174—176 ДФЕС следва, че структурните фондове и останалите финансови инструменти на Съюза, които допринасят за икономическото, социалното и териториалното сближаване, имат за цел по-специално да намалят неравенството между нивата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-малко облагодетелстваните регион. Освен това посочената цел е припомнена в съображение 1 от Регламент № 1303/2013 и трябва да се вземе предвид при осъществяването на инвестициите, съфинансирани посредством посочените фондове и инструменти (вж. по аналогия решение от 19 декември 2012 г., GAMP, C‑579/11, EU:C:2012:833, т. 30 и цитираната съдебна практика).

51      Следователно, като предвижда, че ДДС не съставлява разход, подлежащ на финансиране с безвъзмездни средства от страна на европейските структурни и инвестиционни фондове, освен в случай че този ДДС не може да бъде възстановен съгласно националното законодателство в областта на ДДС, член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013 осигурява правилното функциониране на установените с този регламент механизми за икономическо, социално и териториално сближаване.

52      На второ място, от текста на член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013 следва, че възможността за възстановяване на ДДС, която препятства включването му в общите разходи, подлежащи на субсидиране от европейските структурни и инвестиционни фондове, трябва да бъде предвидена в законодателството относно ДДС на съответната държава членка.

53      В това отношение следва да се отбележи, че текстът на тази разпоредба се различава от този на предходните правила относно финансирането от ЕФРР, установени с правило № 7, точка 1 от приложението към Регламент (ЕО) № 448/2004 на Комисията от 10 март 2004 година за изменение на Регламент (EО) № 1685/2000 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета по отношение на допустимостта на разходите за операции, съфинансирани от структурните фондове, и за оттеглянето на Регламент (ЕО) № 1145/2003 (ОВ L 72, 2004 г., стр. 66; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 144), а след това и с член 7, параграф 1, буква г) от Регламент № 1080/2006.

54      Всъщност тези разпоредби, които са били отменени към момента на приемане на обжалваното решение, са предвиждали, че ДДС не представлява разход, подлежащ на финансиране от ЕФРР, ако съгласно правило № 7, точка 1 от приложението към Регламент № 448/2004 този разход е „възстановим под каквато и да било форма“, а съгласно член 7, параграф 1, буква г) от Регламент № 1080/2006, ако той е „възстановим“.

55      За сметка на това от текста на член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013 ясно следва, че подлежащият на възстановяване ДДС може занапред да се преценява само с оглед на националното право в областта на ДДС.

56      Наистина в предложението за регламент, което е в основата на Регламент № 1303/2013 (SEC(2011) 1141 окончателен и SEC(2011) 1142 окончателен), Комисията предлага допустимостта на ДДС в качеството му на разход да се ограничи до хипотезата, при която той, от една страна, не подлежи на възстановяване съгласно националното законодателство в областта на ДДС и от друга страна, е бил платен от бенефициер, който не е данъчно незадължено лице по смисъла на Директивата за ДДС, при условие че този ДДС не е бил начислен в рамките на предоставянето на инфраструктура.

57      Все пак, от една страна, в становището си относно посоченото предложение (ОВ C 225, 2012 г., стр. 58) Комитетът на регионите приема, че ако ДДС, който не подлежи на възстановяване, се счита за недопустим разход по всички проекти, изпълнявани от институциите на публичния сектор, както предлага Комисията, делът на съфинансирането от страна на държавите членки би се увеличил значително и капацитетът на регионалните и местните органи да осъществят успешно проекти ще бъде съответно намален.

58      От друга страна, текстът на член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013 е приет с изменение № 255 на Европейския парламент на предложението за регламент, посочено в точка 56 по-горе. Според Комисията по земеделие и развитие на селските райони на Парламента това изменение е мотивирано от необходимостта „да не се обременяват още повече бюджетите на публичните образувания, за които с оглед на невключването на ДДС съществува риск да бъде застрашено осъществяването на техните операции и в крайна сметка самата ефикасност на политиките, които те се опитват да подкрепят“.

59      Вярно е, че Комисията по земеделие и развитие на селските райони на Парламента посочва, че изменението е част от приемствеността на предходните програмни периоди. Противно на твърденията на Европейската комисия обаче, в действителност така изтъкнатата приемственост е имала за цел да отговори на предложението на Комисията чисто и просто да се изключи каквото и да е поемане на разходите за ДДС, който е бил в тежест на публичноправните субекти, както е видно от становището на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, част от което е спомената в точка 58 по-горе. Следователно не става въпрос за запазване на предходния режим, по силата на който ДДС, подлежащ на възстановяване под каквато и да е форма, трябва да бъде изключен от обхвата на всякакво финансиране от страна на европейските структурни и инвестиционни фондове.

60      Следователно текстът и генезисът на член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013 отразяват намерението на законодателя на Съюза да ограничи обхвата на разпоредбата, съгласно която ДДС съставлява недопустим разход, както това е било предвидено по-рано в член 7, параграф 1, буква г) от Регламент № 1080/2006.

61      Така член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013 ограничава за в бъдеще хипотезата, в която ДДС не е допустим за финансиране с безвъзмездни средства от ЕФРР, само до случаите, в които този данък подлежи на възстановяване съгласно националното законодателство в областта на ДДС, а не, както изтъква Комисията, под каквато и да е форма.

62      На трето място, следва да се констатира, че съществува терминологична разлика между понятието за възстановим ДДС, съдържащо се в член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013, и понятието за подлежащ на приспадане ДДС, който се съдържа по-специално в членове 167, 168а, 188, 226, 295 и 310 от Директивата за ДДС.

63      Така, противно на поддържаното от Италианската република, възможността бенефициерът на финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове да си възстанови ДДС не съответства стриктно на правото на приспадане, с което разполага данъчнозадълженото лице в рамките на Директивата за ДДС (вж. по аналогия решения от 20 септември 2012 г., Унгария/Комисия, T‑89/10, непубликувано, EU:T:2012:451, т. 47 и от 20 септември 2012 г., Унгария/Комисия, T‑407/10, непубликувано, EU:T:2012:453, т. 46).

64      Въпреки това от член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013 следва, че правото на приспадане на ДДС е способ за възстановяване, който препятства включването на ДДС в подлежащите на финансиране от страна на европейските структурни и инвестиционни фондове разходи, което впрочем не се оспорва от нито една от страните.

65      Всъщност съгласно постоянната съдебна практика правото на приспадане, което е неразделна част от механизма на ДДС, се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки, и цели да освободи изцяло данъчнозадълженото лице от тежестта във връзка със заплащането на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС. Доколкото данъчнозадълженото лице, което в това си качество придобива стока или услуга, използва тази стока или услуга за нуждите на своите облагаеми дейности, то има право да приспадне дължимия или платен ДДС за посочената стока или услуга (вж. в този смисъл решение от 14 септември 2017 г., Iberdrola Inmobiliaria Real Estate Investments, т. 25—27 и цитираната съдебна практика).

66      По този начин в контекста на Регламент № 1303/2013 гарантираното от Директивата за ДДС право на приспадане на ДДС позволява на бенефициера на безвъзмездни средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, когато той има качеството на данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, да си възстанови ДДС, който преди това е платил при субсидираната доставка на стоки или услуги.

67      Следователно, макар понятието за ДДС, възстановим по националното законодателство за облагане с ДДС, непременно да включва подлежащия на приспадане ДДС, той не може да се ограничи само до тази хипотеза, тъй като други възможности за възстановяване, предвидени от националното право в областта на ДДС, също могат да бъдат пречка за отчитането на ДДС в рамките на приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове.

68      На четвърто и последно място, вярно е, че подобно на член 7, параграф 1, буква г) от Регламент № 1080/2006 и на член 3, буква д) от Регламент № 1084/2006, от който по-специално е вдъхновен член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013, последната посочена разпоредба не определя образуванието или лицето, спрямо което трябва да се преценява дали ДДС подлежи на възстановяване.

69      От член 65, параграф 2 от Регламент № 1303/2013 обаче следва, че разходите са допустими за финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове, ако са направени от бенефициер на подобно финансиране и се отнасят за релевантния период. При това положение само разходите, които са направени от този бенефициер и са платени от него, могат да се считат за подлежащи на финансиране разходи по съответния проект. Понятието „бенефициер“ е дефинирано в член 2, точка 10 от този регламент като публична или частна организация, която отговаря за започването или за започването и изпълнението на проектите.

70      Така, подобно на постановеното от Общия съд по отношение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 (ОВ L 210, 2006 г., стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 64) и Регламент № 1084/2006 (решение от 20 септември 2012 г., Унгария/Комисия, T‑89/10, непубликувано, EU:T:2012:451, т. 51), следва да се приеме, че в контекста на Регламент № 1303/2013 във връзка с допустимостта на ДДС като разход се прави позоваване на бенефициера на намесата на европейски структурен и инвестиционен фонд.

71      Освен това следва също да се отбележи, че в рамките на подготвителните работи, довели до приемането на Регламент № 1080/2006, на 12 юни 2006 г., Съветът приема обща позиция по предложението за регламент на Комисията относно ЕФРР, съгласно която неподлежащият на възстановяване ДДС, който е „действително и окончателно понесен от бенефициера“, би трябвало да се счита за допустим разход за целите на изчисляването на приноса от фондовете. В съобщение до Европейския парламент от 13 юни 2006 г. Комисията посочва, че подкрепя тази обща позиция.

72      Именно в този контекст законодателят на Съюза приема член 7, параграф 1, буква г) от Регламент № 1080/2006, който е предвиждал, че възстановимият ДДС не представлява разход, подлежащ на финансиране от ЕФРР.

73      При все това от подготвителните работи, довели до приемането на Регламент № 1303/2013, по никакъв начин не се установява, че определянето на образуванието или на лицето, по отношение на което трябва да се преценява дали ДДС подлежи на възстановяване, а именно бенефициерът на финансиране от европейски структурен и инвестиционен фонд, е щяло да бъде променено с оглед на възприетото от законодателя при приемането по-специално на член 7, параграф 1, буква г) от Регламент № 1080/2006.

74      Следователно, ако дължимият ДДС във връзка с осъществяването на субсидирана от европейски структурен и инвестиционен фонд операция действително и окончателно се понася от бенефициера на тези безвъзмездни средства и ако ДДС подлежи на възстановяване от последния съгласно националното законодателство в областта на ДДС, тогава той не може да бъде част от допустимите разходи.

75      Именно с оглед на всички тези съображения следва да се разгледат трите мотива, на които се основава обжалваното решение, като Италианската република твърди, че всички те се основават на нарушение на член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013.

 По първия мотив, съгласно който Министерството на икономическото развитие принадлежи към централната администрация на италианската държава

76      Като начало следва да се отбележи, че съгласно съображение 25 от обжалваното решение Министерството на икономическото развитие има качеството на бенефициер на финансовия принос от ЕФРР по смисъла на определението, дадено в член 2, точка 10 от Регламент № 1303/2013.

77      Освен това в член 2, точка 9 от същия регламент терминът „операция“ е дефиниран като „проект, договор, действие или група проекти, избрани от управляващите органи на съответните програми или на тяхна отговорност, които допринасят за целите на приоритета или приоритетите“.

78      По-нататък, страните не оспорват, че построяването от страна на Open Fiber срещу възнаграждение на инфраструктура, каквато е мрежата за свръхвисокоскоростен достъп до интернет, представлява възмездна доставка на стока на територията на държава членка от данъчнозадължено за ДДС лице, действащо в това си качество, която подлежи на облагане с ДДС в приложение на член 2, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС, и че разходите за ДДС, свързани с разходите за изграждането на посочената мрежа, се понасят от бенефициера на приноса на ЕФРР, а именно от Министерството на икономическото развитие.

79      Що се отнася до мотива в съображение 30 от обжалваното решение, че платеният от Министерството на икономическото развитие ДДС на Министерството на икономиката и финансите не може да се счита за разход, направен от централната администрация на италианската държава, Комисията обяснява, че е взела предвид факта, че Министерството на икономическото развитие се финансира от държавния бюджет, който се захранва по-специално с ресурсите, получени от събирането на ДДС.

80      От една страна обаче, от материалите по делото по никакъв начин не следва, че разходите за ДДС, понесени от Министерството на икономическото развитие с оглед на прилагането на Големия проект BUL, ще бъдат предмет на бюджетна компенсация от страна на Министерството на икономиката и финансите, поради което такова условие за възстановяване на ДДС от бенефициера на приноса от ЕФРР не е установено.

81      От друга страна, дори да се предположи, че съществува такава бюджетна компенсация, Комисията не е доказала, че тя има характер на възстановяване по силата на националното законодателство в областта на ДДС.

82      Както обаче следва от текста на член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013 и както бе посочено в точки 52—61 по-горе, недопустимостта на ДДС за финансиране от ЕФРР е налице само в хипотезата, в която бенефициерът, на когото е начислен този данък, може да го възстанови по силата на националното законодателство в областта на ДДС, а не, противно на поддържаното от Комисията, в случай че ДДС подлежи на възстановяване по какъвто и да било начин.

83      Освен това не може да се приеме мотивът, съдържащ се в съображение 30 от обжалваното решение, тъй като той би довел до систематично изключване на ДДС от разходите, подлежащи на финансиране от ЕФРР, когато бенефициерът е централна администрация на държава членка, както е в настоящия случай.

84      Освен че подобно тълкуване изобщо не следва от текста на член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013, то би довело до неравно третиране на публичните органи, които могат да се ползват от европейските структурни и инвестиционни фондове, в нарушение на член 2, точка 10 от същия регламент, който включва в определението на понятието за бенефициер публичните органи, без значение дали тези структури принадлежат към централната администрация на държава членка, или имат отделна и самостоятелна правосубектност от държавата, към която принадлежат.

85      Следователно, като се основава на мотива, който се съдържа в съображение 30 от обжалваното решение, че плащането на ДДС, извършено от Министерството на икономическото развитие на Министерството на икономиката и финансите, не може да се счита за разход на централната администрация на италианската държава, Комисията е нарушила член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013.

 По втория мотив, изведен по същество от това, че Министерството на икономическото развитие не е понесло тежестта във връзка със заплащането на ДДС

86      В съображение 31 от обжалваното решение Комисията приема по същество, че разходите за ДДС, свързани с изграждането на мрежата за свръхвисокоскоростен достъп до интернет, се приписват на Infratel, действащо в качеството му на вътрешно дружество на Министерството на икономическото развитие, а не на самото министерство. Съгласно Директивата за ДДС в рамките на „вътрешна сделка“ не се дължи никакъв данък, така че ДДС не е трябвало да бъде включван във фактурите, издадени от Infratel на това министерство. Освен това, тъй като Infratel е данъчнозадължено лице по ДДС, то можело да приспадне разглеждания ДДС.

87      Като начало следва да се отбележи, че в заявлението си за получаване на финансов принос от ЕФРР италианските органи посочват, че цялостното финансиране на Големия проект BUL — тоест не само тези разходи, които се изразяват в парични суми, включително за придобиване на активи като инфраструктура, но и оперативните разходи — ще се управлява чрез посредничеството на Infratel, без да се уточнява, че това дружество няма да плаща ДДС.

88      В същото заявление обаче се посочва, че Министерството на икономическото развитие ще поеме оперативните разходи, които обикновено включват данъците в съответствие с програмното споразумение, сключено на 20 октомври 2015 г. между това министерство, Agenzia nazionale per l’atlazione degli investimenti e lo sviluppo d’impresa и Infratel.

89      Освен това италианските власти изрично уточняват, че са включили ДДС в подлежащите на финансиране разходи, тъй като този данък следва да бъде платен от бенефициера, а именно от Министерството на икономическото развитие.

90      Всъщност, както следва от точка 15 по-горе и от отговорите на Италианската република на процесуално-организационните действия, успоредно с напредъка на строителните работи по изграждането на мрежата за свръхвисокоскоростен достъп до интернет концесионерът Open Fiber е трябвало да издава на Infratel фактурите, съответстващи на разходите за тези строителни работи и включващи ДДС, като последното посочено дружество е трябвало да заплаща единствено съответната сума без ДДС по тези фактури.

91      От своя страна Министерството на икономическото развитие е трябвало да плати съответстващата на ДДС сума по фактурите пряко на Министерството на икономиката и финансите съгласно дерогационната уредба на разделеното плащане на ДДС, посочена в точка 15 по-горе, съгласно която дължимият ДДС върху доставките на стоки и услуги, предназначени за публичните органи, трябва да бъде внесен направо от посочените органи по отделна блокирана банкова сметка на данъчната администрация.

92      При тези условия се налага изводът, че съгласно институционалната структура, възприета от италианските органи за изпълнението на Големия проект BUL, която Комисията не оспорва, ДДС върху разходите за изграждане на мрежата за свръхвисокоскоростен достъп до интернет се понася от бенефициера на приноса от ЕФРР, а именно Министерството на икономическото развитие, а не Infratel.

93      В съображение 31 от обжалваното решение обаче Комисията приема, че ДДС не е бил дължим в рамките на „вътрешни сделки“, поради което Infratel е можело да плати ДДС във връзка с разходите за изграждане на мрежата за свръхвисокоскоростен достъп до интернет вместо Министерството на икономическото развитие и впоследствие това дружество е можело да приспадне посочения данък.

94      Така според Комисията разходите, съответстващи на ДДС, свързан с разноските за изграждане на мрежата за свръхвисокоскоростен достъп до интернет, нямат характер на сигурна финансова тежест за бенефициера на помощта от ЕФРР. От това следвало, че ДДС не представлява подлежащ на финансиране разход за бенефициера.

95      При все това, първо, следва да се констатира, че понятията „вътрешна сделка“ и „вътрешно дружество“ не са предвидени в Директивата за ДДС. Комисията не се позовава и на разпоредби на италианското право в областта на ДДС, които дефинират или използват такива понятия.

96      По-общо казано, Комисията не е доказала, че Infratel, в качеството си на дружество, което е различно юридическо лице от Министерството на икономическото развитие, не трябва да връща ДДС на последното.

97      Второ, доколкото Комисията възнамерявала да се позове на член 11 от Директивата за ДДС, вярно е, че първата алинея от тази разпоредба предвижда, че всяка държава членка може да разглежда като едно данъчнозадължено лице всички лица, които са юридически независими, но са тясно свързани помежду си от финансова, икономическа и организационна гледна точка.

98      Подобна разпоредба обаче има условен характер, тъй като предполага приемането на национални разпоредби, определящи конкретния обхват на тесните връзки във финансово, икономическо и организационно отношение между съответните лица (вж. по аналогия решение от 16 юли 2015 г., Larentia + Minerva и Marenave Schiffahrt, C‑108/14 и C‑109/14, EU:C:2015:496, т. 50). Освен това, както изтъква Италианската република, без това да се оспорва от Комисията, предоставената с посочената разпоредба възможност не е приложена в италианската правна уредба по отношение на образувания като Министерството на икономическото развитие и Infratel, които са два отделни правни субекта.

99      Така при всички положения Комисията не е можела да приеме, че сделките между Infratel и Министерството на икономическото развитие са извършени между два субекта, които образуват едно-единствено данъчнозадължено лице по смисъла на член 11 от Директивата за ДДС, което би позволило на посоченото министерство да прехвърли върху Infratel ДДС, дължим за изграждането на високоскоростната мрежа за достъп до интернет.

100    Трето, вярно е, както подчертава Комисията, че решението за разпределяне на приходите и разходите между няколко публичноправни образувания, принадлежащи към една и съща държава членка, както и между няколко отговорни за проекта лица, не може да промени преценката на допустимостта на разходите, и по-специално на ДДС, платен за осъществяването на посочения проект (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2012 г., Унгария/Комисия, T‑407/10, непубликувано, EU:T:2012:453, т. 32).

101    Достатъчно е обаче да се констатира, че в настоящото дело изборът на италианските власти да не прибягват до услугите на Infratel не би бил релевантен за плащането от министерството на икономическото развитие на ДДС, което в подобен случай е щяло да му бъде фактурирано пряко от Open Fiber за дейностите по изграждането на високоскоростната мрежа за достъп до интернет.

102    Освен това Комисията не доказва, нито дори твърди, че институционалната структура, възприета от италианските органи за осъществяването на Големия проект BUL, доколкото възлага крайната тежест за ДДС на Министерството на икономическото развитие, е била нередовна от гледна точка на установените в Директивата за ДДС правила.

103    Следователно вторият мотив, на който се основава обжалваното решение, че тежестта във връзка със заплащането на ДДС във връзка със строителните работи по изграждане на мрежата за достъп до свръхвисокоскоростен достъп до интернет трябва да се носи единствено от Infratel в качеството му на вътрешно дружество на Министерството на икономическото развитие, нарушава и член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013.

 По третия мотив, изведен от неутрализирането на ДДС, дължим за строителните работи на мрежата за свръхвисокоскоростен достъп до интернет с ДДС, събиран върху концесионните такси за тази мрежа

104    В съображение 32 от обжалваното решение Комисията приема по същество, че концесионните такси за мрежата за свръхвисокоскоростен достъп до интернет, заплащани от концесионера на Infratel, в качеството му на възлагащ орган, подлежат на облагане с ДДС, който се заплаща пряко от концесионера на италианската данъчна администрация в съответствие с механизма за разделно плащане. Следователно дължимият ДДС по получени доставки за строителните работи на тази мрежа се неутрализирал от начисления върху посочените такси ДДС по извършени доставки и поради това и теоретично подлежал на възстановяване.

105    В случая следва да се констатира, че този мотив, свързан с неутрализирането на ДДС, дължим за строителните работи, благодарение на ДДС, който Infratel събира върху концесионните такси, не се отнася до Министерство на икономическото развитие, което е бенефициер на помощта от ЕФРР за изпълнението на Големия проект BUL. В този смисъл подобно основание не може да докаже, че по силата на националното законодателство в областта на ДДС това министерство е в състояние да си възстанови данъка, който трябва да заплати по фактурите, съответстващи на фазата на изграждането на мрежата за свръхвисокоскоростен достъп до интернет.

106    Всъщност от преписката е видно, че с напредването на строителните работи по посочената мрежа Infratel е трябвало да заплати единствено сумата без данъка по издадените от Open Fiber фактури, докато Министерството на икономическото развитие е трябвало да плати пряко на данъчната администрация сумата по фактурите, съответстваща на ДДС.

107    Освен това, както посочва Италианската република, без това да се оспорва от Комисията, Министерството на икономическото развитие не се счита за данъчнозадължено лице по отношение на дейностите или сделките, извършени в рамките на упражняването на институционални функции като осъществяването на Големия проект BUL, при положение че извършва тези дейности или сделки в качеството си на публичен орган в съответствие с член 13 от Директивата за ДДС, който е транспониран в италианския правен ред с член 4 от decreto del Presidente delle Repubblica n. 633 — Istituzione e disciplina dell’imposta sul valore aggiunto (Декрет № 633 на президента на Републиката за въвеждане и правна уредба на данъка върху добавената стойност) от 26 октомври 1972 г. (редовна притурка към GURI, бр. 292 от 11 ноември 1972 г.).

108    Поради това Министерството на икономическото развитие не разполага с възможността да приспадне ДДС, свързан с разходите за изграждане на мрежата за свръхвисокоскоростен достъп до интернет при условията, предвидени в член 1, параграф 2, втора алинея от Директивата за ДДС и в член 19, параграф 1 от Декрет № 633 на президента на Републиката от 26 октомври 1972 г.

109    Освен това от материалите по делото не следва, че Министерството на икономическото развитие би могло да си възстанови косвено, макар и частично, ДДС, дължим от Open Fiber върху концесионните такси във фазата на експлоатация на мрежата за свръхвисокоскоростен достъп до интернет, така че би могло да се приеме, че това министерство не понася действителната и окончателна тежест на този разход.

110    В това отношение само по себе си обстоятелството, че Infratel е публично капиталово дружество, непряко притежавано от италианската държава и контролирано от нея, не е достатъчно, за да се установи съществуването на механизъм за непряко възстановяване на ДДС в полза на Министерството на икономическото развитие.

111    Във всеки случай, дори да се предположи, че такъв механизъм съществува или може да бъде въведен в отношенията между Министерството на икономическото развитие и Infratel, разходите за ДДС, които това министерство дължи по време на фазата на изграждане на мрежата за свръхвисокоскоростен достъп до интернет, могат да бъдат изключени от общия размер на разходите, подлежащи на финансиране от ЕФРР, само при условие че това непряко възстановяване на ДДС посредством Infratel е предвидено в италианското законодателство относно ДДС, което дори не се твърди от Комисията.

112    В това отношение Комисията няма основание да се позовава на разрешението, възприето от Общия съд в решения от 20 септември 2012 г., Унгария/Комисия (T‑89/10, непубликувано, EU:T:2012:451), и от 20 септември 2012 г., Унгария/Комисия (T‑407/10, непубликувано, EU:T:2012:453).

113    Действително по тези две дела Общият съд отхвърля жалбите за отмяна, подадени срещу две решения на Комисията, с които ДДС се изключва от разходите, подлежащи на финансиране от ЕФРР и от Кохезионния фонд.

114    От една страна обаче, по отношение на посочените две решения на Комисията се е прилагал по-специално Регламент № 1084/2006, член 3, буква д) от който, подобно на член 7, параграф 1, буква г) от Регламент № 1080/2006, изключва подлежащия на възстановяване ДДС от разходите, подлежащи за финансиране от Кохезионния фонд, без да е необходимо да се определя дали редът и условията за възстановяване са резултат от прилагането на националното законодателство в областта на ДДС.

115    От друга страна, по двете дела, които са в основата на решенията, цитирани в точка 112 по-горе, бенефициерът е взел предвид единното финансово управление на етапите на изграждане и експлоатация на разглежданите по тези дела проекти и е извършил анализ на разходите/предимствата, присъщ на проектите, генериращи приходи.

116    В случая, както бе припомнено в точка 6 по-горе, финансирането от ЕФРР за Големия проект BUL представлява държавна помощ, съвместима с вътрешния пазар, както следва от индивидуалната проверка на нуждите от финансиране, извършена от Комисията в съответствие с приложимите правила в областта на държавните помощи.

117    Както обаче правилно посочва Италианската република, съгласно член 61, параграф 8 от Регламент № 1303/2013, в неговата редакция към датата на приемането на обжалваното решение, правилата относно операциите, които след приключване генерират нетни приходи, не се прилагат за проекти, за които финансирането по програмата представлява държавна помощ.

118    Накрая, Комисията не е доказала, че италианското законодателство в областта на ДДС предвижда други механизми за възстановяване на ДДС, различни от установеното в Директивата за ДДС право на приспадане, позволяващо на публичноправни субекти като Министерството на икономическото развитие да възстановяват ДДС, който e трябвало да платят в качеството си на крайни потребители.

119    Следователно само по себе си обстоятелство, че концесионните такси за свръхвисокоскоростен достъп до интернет, платени от концесионера на Infratel в качеството му на възлагащ орган, се облагат с ДДС, е ирелевантно за действителното и окончателно възлагане на Министерството на икономическото развитие на разходите за ДДС, свързани с осъществяването на Големия проект BUL. Тъй като Комисията не е доказала, че посоченото министерство е имало възможност да си възстанови този разход съгласно националното законодателство в областта на ДДС, третият мотив, посочен в съображение 32 от обжалваното решение, нарушава и член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013.

120    От всичко изложено по-горе следва, че трите мотива, на които се основава обжалваното решение, нарушават член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013. Следователно обжалваното решение трябва да бъде отменено, без да е необходимо да се разглеждат останалите основания, изложени в подкрепа на жалбата.

 По съдебните разноски

121    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Италианската република.

122    По смисъла на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

реши:

1)      Отменя Решение за изпълнение C(2019) 2652 final на Комисията от 3 април 2019 година за одобряване на финансовия принос за големия проект „Голям национален проект за свръхвисокоскоростен достъп — бели зони“, избран в рамките на оперативните програми „POR Abruzzo FESR 2014—2020“, „Basilicata“, „POR Calabria FESR FSE“, „Campania“, „POR Emilia Romagna FESR“, „POR Lazio FESR“, „POR Liguria FESR“, „POR Lombardia FESR“, „POR Marche FESR 2014—2020“, „POR Piemonte FESR“, „POR Puglia FESR-FSE“, „POR Sardegna FESR“, „Sicilia“, „Toscana“, „POR Umbria FESR“, „POR Veneto FESR 2014—2020“ и „Entreprises et compétitivité“ в Италия, доколкото с това решение не се допуска финансиране от страна на Европейския съюз на разходите на бенефициера за данък върху добавената стойност.

2)      Европейската комисия понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски на Италианската република.

3)      Чешката република и Кралство Испания понасят направените от тях съдебни разноски.

da Silva Passos

Valančius

Reine

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 22 юни 2022 година.

Подписи


*      Език на производството: италиански.