Language of document : ECLI:EU:T:2022:404

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести разширен състав)

29 юни 2022 година(*)

„Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Европейския съюз „La Irlandesa 1943“ — Основания за абсолютна недействителност — Обявяване на недействителност от разширения апелативен състав на EUIPO — Доказателства, представени за първи път пред Общия съд — Релевантна дата за проверка дали е налице основание за абсолютна недействителност — Марка, която може да въведе в заблуждение обществеността — Член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) 2017/1001) — Недобросъвестност — Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)“

По дело T‑306/20

Hijos de Moisés Rodríguez González, SA, установено в Лас Палмас де Гран Канария (Испания), представлявано от J. García Domínguez, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), представлявана от A. Folliard-Monguiral, D. Hanf и E. Markakis,

ответник,

като другата страна в производството пред разширения апелативен състав на EUIPO е

Ирландия,

и

другата страна в производството пред разширения апелативен състав на EUIPO, встъпила в производството през Общия съд, е

Ornua Co-operative Ltd, установено в Дъблин (Ирландия), представлявано от E. Armijo Chávarri и A. Sanz Cerralbo, адвокати,

ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав),

състоящ се от: A. Marcoulli, председател, S. Frimodt Nielsen, J. Schwarcz (докладчик), C. Iliopoulos и R. Norkus, съдии,

секретар: A. Juhász-Tóth, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

след съдебното заседание от 3 февруари 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят Hijos de Molistes Rodríguez González, SA иска отмяна на решението на разширения апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 2 март 2020 г. (преписка R 1499/2016‑G) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

 Обстоятелствата по спора

2        На 6 август 2013 г. жалбоподателят подава в EUIPO заявка за регистрация на марка на Европейския съюз на основание Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен (заменен с Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1).

3        Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:

Image not found

4        На 3 януари 2014 г. заявената марка е регистрирана за следните стоки, които спадат към клас 29 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., съответно ревизирана и изменена: „Месо, риба, птици и дивеч; месни екстракти; консервирани, замразени, сушени, варени и печени плодове и зеленчуци; желета, конфитюри и компоти; яйца; мляко и млечни произведения; хранителни масла и мазнини“.

5        На 7 януари 2015 г. Ирландия и встъпилата страна, Ornua Co-operative (чието наименование преди това е било Irish Dairy Board Co-operative Ltd), подават искане за обявяване на спорната марка за недействителна за всички стоки, посочени в точка 4 по-горе.

6        В искането за обявяване на недействителност се твърди, че марката има заблуждаващ характер съгласно разпоредбите на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, буква а) и член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент 2017/1001) и че регистрацията ѝ е поискана недобросъвестно по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от същия регламент (понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001).

7        С решение от 15 юни 2016 г. отделът по отмяна отхвърля искането за обявяване на недействителност в неговата цялост. Той приема, че член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009 не е приложим, доколкото заблуждаващият характер на спорната марка трябва да се установи към датата на заявката ѝ. В конкретния случай всяко евентуално въвеждане в заблуждение произтичало от използването на тази марка след изтичането на срока на търговското споразумение, сключено между жалбоподателя и встъпилата страна, което е било в сила от 1967 г. до 2011 г. Такова положение обаче било изрично посочено в основанието за отмяна, предвидено в член 51, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 58, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001). Отделът по отмяна отхвърля и довода, повдигнат на основание член 52, параграф 1, буква б) от този регламент, като приема, че от факта, че заявлението за спорната марка е било подадено след прекратяване на търговското отношение с встъпилата страна, не може да се направи извод, че то е било подадено недобросъвестно.

8        На 12 август 2016 г. Ирландия и встъпилата страна подават жалба до EUIPO срещу решението на отдела по отмяна.

9        С решение от 6 декември 2017 г. президиумът на апелативните състави връща делото за разглеждане от разширения апелативен състав.

10      В обжалваното решение разширеният апелативен състав на EUIPO приема, че към датата на подаване на заявката за регистрация спорната марка е била използвана по заблуждаващ начин. Той констатира също, че регистрацията ѝ е била заявена недобросъвестно. Поради това той отменя решението на отдела по отмяна и обявява спорната марка за недействителна.

 Искания на страните

11      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди EUIPO и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски.

12      EUIPO и встъпилата страна искат от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

13      Ирландия не е представила писмен отговор и следователно не е направила никакво искане по настоящото дело.

 От правна страна

14      Предвид датата на подаване на разглежданата заявка за регистрация, а именно 6 август 2013 г., която определя приложимото материално право, фактите в случая се уреждат от материалните разпоредби на Регламент № 207/2009 (вж. в този смисъл решение от 29 септември 2021 г., Univers Agro/EUIPO — Shandong Hengfeng Rubber & Plastic (AGATE), T‑592/20, непубликувано, EU:T:2021:633, т. 19 и цитираната съдебна практика). Освен това, доколкото съгласно постоянната съдебна практика по принцип е предвидено процесуалноправните норми да се прилагат към датата на влизането им в сила (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2021 г., Qx World/EUIPO — Mandelay (EDUCTOR), T‑84/20, непубликувано, EU:T:2021:555, т. 17 и цитираната съдебна практика), към настоящия спор се прилагат процесуалноправните разпоредби на Регламент 2017/1001.

15      Следователно в случая, що се отнася до материалноправните норми, позоваванията на член 59, параграф 1, букви а) и б) и на член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент 2017/1001, направени от разширения апелативен състав в обжалваното решение и от страните в производството, следва да се разбират като позовавания на член 52, параграф 1, букви а) и б) и на член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009, които са с идентично съдържание.

 По доказателствата, представени за първи път пред Общия съд

16      EUIPO и встъпилата страна твърдят, че приложения A.6—A.8 към жалбата са недопустими. Те изтъкват, че тези приложения съдържат документи, които никога не са били представени в рамките на административното производство пред EUIPO и които следователно съгласно постоянната съдебна практика трябва да се обявят за недопустими.

17      Следва да се констатира, както поддържат EUIPO и встъпилата страна, че приложения A.6—A.8 към жалбата са представени за първи път пред Общия съд. Приложения A.6 и A.7 съдържат документи относно разходите за реклама както и някои фактури и данни относно годишните продажби, свързани с използването на спорната марка. Те имат за цел да докажат мащаба на пазарния дял и известността на тази марка на Канарските острови (Испания), както и придобития от нея отличителен характер. Приложение A.8 се състои от клетвена декларация на един от представителите на жалбоподателя с дата 15 май 2020 г., тоест след обжалваното решение, което е постановено на 2 март 2020 г.

18      Тези документи, представени за първи път пред Общия съд, не могат да бъдат взети предвид. Всъщност жалбата пред Общия съд има за предмет контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави на EUIPO по смисъла на член 72 от Регламент 2017/1001, така че задачата на Общия съд не е да преразглежда фактическите обстоятелства в светлината на представените за първи път пред него документи. Поради това горепосочените документи следва да се изключат, без да е необходимо да се преценява доказателствената им сила (вж. в този смисъл решения от 24 ноември 2005 г., Sadas/СХВП — LTJ Diffusion (ARTHUR ET FELICIE), T‑346/04, EU:T:2005:420, т. 19 и цитираната съдебна практика и от 18 март 2016 г., Karl-May-Verlag/СХВП — Constantin Film Produktion (WINNETOU), T‑501/13, EU:T:2016:161, т. 17).

 По същество

 Предварителни бележки по изтъкнатите от жалбоподателя основания и по структурата на обжалваното решение

19      Жалбоподателят изтъква две основания: първото — нарушение на разпоредбите на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009 относно марките, което е от естество да въведе в заблуждение обществеността, и второто — от нарушение на член 52, параграф 1, буква б) от същия регламент, като тази разпоредба се отнася до подадени недобросъвестно заявки за марки.

20      Аргументацията в обжалваното решение се основава на две основни положения, които съответстват на първото и второто основание.

21      Щом като разпоредителната част на дадено решение почива на няколко основни положения, всяко от които само по себе си е достатъчно, за да обоснове тази разпоредителна част, актът би следвало да се отмени по принцип само ако всяко от тези основни положения е опорочено от незаконосъобразност. В тази хипотеза наличието на грешка или на друга незаконосъобразност, засягаща само едно от основните положения на аргументацията, няма да е достатъчно, за да обоснове отмяната на спорното решение, когато грешката не е могла да има определящо значение за разпоредителната част, възприета от институцията, която е автор на решението (решение от 20 януари 2021 г., Jareš Procházková и Jareš/EUIPO — Elton Hodinářská (MANUFACTURE PRIM 1949), T‑656/18, непубликувано, EU:T:2021:17, т. 19 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също решение от 29 януари 2020 г., Vinos de Arganza/EUIPO — Nordbrand Nordhausen (ENCANTO), T‑239/19, непубликувано, EU:T:2020:12, т. 49 и цитираната съдебна практика).

22      Следователно обжалваното решение може да бъде отменено само ако двете основните положения на аргументацията на разширения апелативен състав са опорочени от незаконосъобразност.

23      Освен това следва да се констатира, че преди да определи дали спорната марка въвежда в заблуждение и дали свързаната с нея заявка е била подадена недобросъвестно, разширеният апелативен състав е разгледал присъщите ѝ характеристики, тъй като те са послужили за основа на изложената в обжалваното решение аргументация. Следователно преди произнасянето по изложените от жалбоподателя две основания най-напред трябва да се провери дали това разглеждане е извършено правилно.

 По присъщите качества на спорната марка и по обхванатите от нея стоки

24      Разширеният апелативен състав установява, че спорната марка представлява фигуративен знак, съставен от думите „la“ и „irlandesa“, изписани с бели букви върху зелен етикет с жълта рамка, в който под тези думи също в жълто се съдържа изображение и надпис „1943“ с дребен шрифт.

25      По-нататък, от факта, че съдържащите се в марката думи са на испански език, разширеният апелативен състав стига до извода, че съответният потребител е средният испаноговорещ потребител, за когото разглежданите стоки, а именно хранителните стоки от клас 29, са предназначени. Според него словният елемент на спорната марка е доминиращият елемент, който ясно означава за този потребител, че някой (жена) или нещо е с ирландски произход.

26      Разширеният апелативен състав добавя, че е общоизвестно, че зеленият цвят се използва за представяне на Ирландия, например при международни празници като този на Свети Патрик. Той отбелязва, че Ирландия е позната под наименованието „изумрудения остров“ поради зеленината, характерна за нейния пейзаж. Посоченият състав стига до заключението, че този цвят потвърждава възприемането от страна на потребителите, че стоките, носещи спорната марка, са с ирландски произход, още повече че тези стоки са хранителни продукти, които могат да бъдат произведени в Ирландия, а някои от тях, като месото, рибата и маслото, са известни с качеството си, когато са с ирландски произход.

27      Нито един елемент не води до поставянето под въпрос на анализа на разширения апелативен състав относно присъщите характеристики на спорната марка и значението ѝ за съответните потребители.

28      Всъщност поради относителния си размер и централно място словният елемент доминира в спорната марка, по-специално по отношение на надписа „1943“, който е с дребен шрифт. Той доминира и по отношение на жълтото изображение, което се намира непосредствено под него. В това отношение следва да се припомни, че когато дадена марка е съставена от словни и фигуративни елементи, както е в настоящия случай, по принцип първите са по-отличителни от вторите, тъй като средният потребител ще направи по-лесно връзка с разглежданата стока, цитирайки името, отколкото описвайки фигуративния елемент на марката (вж. решения от 7 май 2015 г., Cosmowell/СХВП — Haw Par (GELENKGOLD), T‑599/13, EU:T:2015:262, т. 48 и цитираната съдебна практика и от 5 май 2021 г., Grangé и Van Strydonck/EUIPO — Nema (âme), T‑442/20, непубликувано, EU:T:2021:237, т. 38).

29      В жалбата си до Общия съд жалбоподателят признава, че се съгласява с лицата, подали искания за обявяване на недействителност, най-малкото за следните значения на словния елемент „la irlandesa“ на спорната марка: „лице с произход от Ирландия, от държавата Ирландия“ или „ирландска жена“, като определителният член в женски род „la“ се добавя към тези думи. Той отбелязва, че и речникът на испанския език на испанската кралска академия и речникът Collins на английски език включват тези значения, които според него са релевантни за настоящото дело.

30      Следователно трябва да се констатира, че доминиращият словен елемент на спорната марка има такова значение на испански език, така че това подкрепя извода на разширения апелативен състав, че за средния испаноговорещ потребител този елемент ясно указва наличието на ирландски произход.

31      Що се отнася до използването на зелен цвят в спорната марка, следва да се припомни, че ноторно известните факти се определят като факти, които могат да бъдат известни на всеки или които могат да станат известни благодарение на общодостъпни източници (вж. решения от 13 декември 2018 г., Monolith Frost/EUIPO — Dovgan (PLOMBIR), T‑830/16, EU:T:2018:941, т. 32 и цитираната съдебна практика и от 10 юни 2020 г., Louis Vuitton Malletier/EUIPO — Wisniewski (Изображение на кариран мотив), T‑105/19, непубликувано, EU:T:2020:258, т. 30 и цитираната съдебна практика).

32      Разширеният апелативен състав правилно констатира, че е общоизвестно, че зеленият цвят се използва за представяне на Ирландия. Той обяснява по убедителен начин, че посоченият цвят има такова значение по време на честването на ирландския празник на Свети Патрик и че Ирландия е позната под наименованието „изумрудения остров“ поради зеленината, характерна за нейния пейзаж.

33      Макар ролята на зеления цвят при представянето на Ирландия да не е задължително да е известна на всяко лице, все пак посредством общодостъпни източници това би могло да е така.

34      В това отношение в жалбата жалбоподателят препраща към довод, изтъкнат от него пред отдела по отмяна, според който зеленият цвят е само елемент от „пораждането от страна на [спорния] знак на асоциации със свежестта (зелени ливади) и слънцето (жълт цвят)“. Този довод обаче не може да се приеме, тъй като, дори да се предположи, че зеленият цвят има такава роля, той не противоречи на установения от разширения апелативен състав ноторно известен факт, че този цвят представлява Ирландия. Впрочем жалбоподателят не е представил пред Общия съд никакво доказателство, с което да оспори верността на този ноторно известен факт.

35      Освен това, без да е необходимо произнасяне по въпроса за общото качество на продуктите с произход от Ирландия, следва да се отбележи, че жалбоподателят също така не оспорва факта, че тази страна произвежда месо, риба и млечни продукти, като тези три вида продукти са обхванати от спорната марка.

36      Следователно с оглед на доминиращия словен елемент „la irlandesa“ и значението му за съответните потребители, затвърдено от зеления цвят, който го обгражда, разширеният апелативен състав правилно стига до заключението, че когато спорната марка е поставена върху стоките, за които се отнася, без друго указание, испаноговорещите потребители биха установили на пръв поглед и без други разсъждения пряка връзка между значението на този словен елемент и едно от качествата на тези стоки, а именно географския им произход, и че като видят поставената върху тези стоки марка, те следователно биха решили, че стоките произхождат от Ирландия.

 По първото основание: нарушение на разпоредбите на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009

37      Първото основание се подразделя на три части. Най-напред в рамките на първата част жалбоподателят упреква разширения апелативен състав, че е приложил към производството за обявяване на недействителност условията, приложими към основанията за отмяна. На следващо място, с втората част той поддържа, че в обжалваното решение неправилно е бил приложен член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009. Накрая, що се отнася до третата част на първото основание, жалбоподателят счита, че разширеният апелативен състав е трябвало да вземе предвид отличителния характер, придобит от спорната марка.

38      Най-напред следва да се разгледа третата част от първото основание, след което първата и втората част от посоченото основание следва да се разгледат заедно.

–       По третата част от първото основание: разширеният апелативен състав е трябвало да вземе предвид придобития от спорната марка отличителен характер

39      Жалбоподателят упреква разширения апелативен състав, че не е взел предвид някои елементи, сочещи, че спорната марка е придобила отличителен характер с течение на времето. В това отношение той се позовава на продължителността на използването на марката без прекъсване от 1967 г., на факта, че той е единственият, който е използвал тази марка в Испания, и на значителния дял на пазара на масло, който той е притежавал под същата марка от дълъг период от време на Канарските острови.

40      EUIPO и встъпилата страна оспорват тези доводи на жалбоподателя.

41      Следва да се констатира, както правилно отбелязва EUIPO, че разпоредбите на Регламент № 207/2009, които се отнасят до придобития от дадена марка отличителен характер в резултат на нейното използване като изключение от някои абсолютни основания за отказ или недействителност, не се прилагат за марките, за които се приема, че въвеждат в заблуждение. Всъщност нито член 7, параграф 3, нито член 52, параграф 2 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 3 и член 59, параграф 2 от Регламент 2017/1001) не препращат към член 7, параграф 1, буква ж) от същия регламент. Тези две разпоредби препращат единствено към основанията, предвидени в член 7, параграф 1, букви б)—г) от този регламент (понастоящем член 7, параграф 1, букви б)—г) от Регламент 2017/1001).

42      Ето защо третата част от първото основание следва да се отхвърли като неотносима.

–       По първата част от първото основание: разширеният апелативен състав не е трябвало да прилага към производство за обявяване на недействителност условията, приложими към основанията за отмяна; и по втората част от първото основание — неправилно прилагане на член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009

43      В първата част на първото основание жалбоподателят отбелязва, че законодателството на Европейския съюз в областта на марките разграничава основанията за недействителност и основанията за отмяна. В случая обаче разширеният апелативен състав неправилно бил приложил в производство за обявяване на недействителност правилата по отношение на отмяната, с което се е създало положение на правна несигурност.

44      Жалбоподателят отбелязва, че производството за обявяване на недействителност налага извършването на анализ към датата на подаване на заявката за регистрация на марката, който се отнася по-специално до нейното естество, съставните ѝ елементи и стоките, които обозначава, докато производството по отмяна предполага да се разгледа използването на марката от нейния притежател след регистрацията ѝ. Разширеният апелативен състав бил допуснал грешка, като е обосновал недействителността на оспорваната марка с оглед на използването ѝ след нейната регистрация, вместо да вземе предвид датата на подаване на заявката.

45      Според жалбоподателя отделът по отмяна правилно е приел, че лицата, подали искания за обявяване на недействителност, са искали да установят заблуждаващия характер на спорната марка, основавайки се на действия, които са много по-късни от подаването на заявлението за нея в EUIPO, че тези актове биха могли да бъдат релевантни в рамките на производство по отмяна, но не и в производство за обявяване на недействителност, и че към датата, която е релевантна за подаване на заявката за регистрация, не е съществувало явно противоречие между спорната марка и обозначените с нея стоки, което изключвало наличието на какъвто и да е заблуждаващ характер.

46      Жалбоподателят отбелязва, че почтеното използване на спорната марка трябва да се презумира, освен ако не е доказано противното, като това би трябвало да съответства на датата на подаване на заявката за регистрация на марката, а не единствено на последващото ѝ използване от нейния притежател.

47      В отговор на първата част на първото основание, повдигнато от жалбоподателя, EUIPO изтъква, че съгласно приложимото право разширеният апелативен състав е разгледал искането за обявяване на недействителност, като е взел предвид датата на подаване на заявката за спорната марка. Според EUIPO присъщо на тази марка е да е заблуждаваща с оглед по-специално на нейните цветове, фигуративните ѝ елементи и репутацията на Ирландия по отношение на обхванатите от спорната марка земеделски продукти. При липсата на изрично ограничаване на списъка на тези стоки до стоките с ирландски произход спорната марка въвеждала в заблуждение съответните потребители, що се отнася до географския им произход. По-късните спрямо заявката за регистрация на марка доказателства, като каталога от 2014 г., само потвърждавали направената от разширения апелативен състав оценка, при която той, както е бил длъжен да постъпи, е взел предвид датата на подаване на заявката за регистрация на спорната марка.

48      Що се отнася до първата част от първото основание, доводите на встъпилата страна по същество съвпадат с тези на EUIPO.

49      В рамките на втората част от първото основание жалбоподателят отбелязва, че връзката на спорната марка с Ирландия сама по себе си не е достатъчна, за да въведе потребителя в заблуждение относно естеството на стоките или географския им произход, тъй като знакът се възприемал като пораждащ асоциации, по-специално поради факта че съдържа цифрови и фигуративни елементи. Така знакът се възприемал като марка, а не като указание за географски произход.

50      Освен това жалбоподателят оспорва обжалваното решение, доколкото то се основава на по-ранни решения на Oficina Española de Patentes y Marcas (Испанско ведомство за патенти и марки), с които се отхвърлят подадените от жалбоподателя заявки за сходни марки, съдържащи елемента „la irlandesa“, както и на решение на отдела по отмяна на EUIPO, с което се обявява недействителността на такава марка. Според жалбоподателя тези решения се отнасят до марки, които са различни и обозначават по-конкретно масло, в някои случаи и млечни продукти, докато спорната марка по настоящото дело обозначава стоките от клас 29 като цяло.

51      В отговор на втората част от първото основание EUIPO счита, че доводът на жалбоподателя, изведен от твърдения пораждащ асоциации характер на спорната марка, не е убедителен. Що се отнася до по-ранните решения, посочени в обжалваното решение, EUIPO възразява на жалбоподателя, че те са от значение за възприемането от съответните потребители и че разширеният апелативен състав е имал основание да се позове на тях, за да потвърди собствените си изводи.

52      Що се отнася до встъпилата страна, тя по същество споделя доводите на EUIPO по втората част от първото основание.

53      Следва да се припомни, че съгласно разпоредбите на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009 марката, която е била регистрирана, се обявява за недействителна, когато е от такова естество, че да въведе в заблуждение обществеността, например по отношение на естеството, качеството или географския произход на стоките или на услугите.

54      Съгласно постоянната съдебна практика единствената релевантна дата за разглеждането на искане за обявяване на недействителност е датата на подаване на заявката за регистрация на спорната марка (определения от 24 септември 2009 г., Bateaux mouches/СХВП, C‑78/09 P, непубликувано, EU:C:2009:584, т. 18 и от 23 април 2010 г., СХВП/Frosch Touristik, C‑332/09 P, непубликувано, EU:C:2010:225, т. 41). Съдебната практика обаче допуска отчитането на последващи спрямо тази дата доказателства, при условие че те се отнасят до ситуацията към датата на подаване на заявката за марка (решение от 3 юни 2009 г., Frosch Touristik/СХВП — DSR touristik (FLUGBÖRSE), T‑189/07, EU:T:2009:172, т. 19 и 28).

55      Визираните в член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009 случаи предполагат да може да се установи наличието на ефективно въвеждане в заблуждение или на достатъчно сериозен риск от въвеждане в заблуждение на потребителя (вж. решение от 26 октомври 2017 г., Alpirsbacher Klosterbräu Glauner/EUIPO (Klosterstoff), T‑844/16, EU:T:2017:759, т. 42 и цитираната съдебна практика).

56      Преценката на основанието, посочено в член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009, може да се отнася само, от една страна, до разглежданите стоки или услуги и от друга страна, до възприемането на марката от съответните потребители (вж. решение от 22 март 2018 г., Safe Skies/EUIPO — Travel Sentry (TSA LOCK), T‑60/17, непубликувано, EU:T:2018:164, т. 63 и цитираната съдебна практика).

57      Освен това член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009 предполага достатъчно конкретно посочване на потенциалните характеристики на обхванатите от марката стоки и услуги. Само когато визираният потребител е накаран да вярва, че стоките и услугите имат определена характеристика, каквато те не притежават в действителност, той би бил заблуден от марката (вж. решение от 29 ноември 2018 г., Khadi и Village Industries Commission/EUIPO — BNP Best Natural Products (Khadi Ayurveda), T‑683/17, непубликувано, EU:T:2018:860, т. 53 и цитираната съдебна практика).

58      Съгласно член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 2 от Регламент 2017/1001) член 7, параграф 1 от същия регламент се прилага, независимо че мотивите за отказ съществуват само в една част на Съюза.

59      В настоящия случай разширеният апелативен състав най-напред разглежда присъщите характеристики на спорната марка, за да установи нейния смисъл за съответните потребители предвид стоките, посочени в заявката за марка. Той приема, че когато испаноговорещите потребители видят спорната марка, поставена върху разглежданите стоки, те смятат, че тези стоки произхождат от Ирландия.

60      Въз основа на този анализ на спорната марка разширеният апелативен състав стига до извода, че „вече към момента на подаването ѝ“ тя е въвеждала в заблуждение съответните потребители. За да „потвърди“ този извод, той взема предвид доказателствата, представени от лицата, подали искания за обявяване на недействителност, и по-специално решение от 25 септември 2002 г. на отдела по отмяна на EUIPO, с което се обявява недействителността на марка, съдържаща елемента „la irlandesa“, която е сходна на спорната марка. Доказателствата включват и следните елементи, настъпили след датата на подаване на заявката за марка:

–        онлайн каталога на жалбоподателя от 2014 г.,

–        снимки на хранителни стоки със спорната марка, произведени през 2016 г. и закупени в Испания през същата година.

61      Според разширеният апелативен състав от тези доказателства, и по-специално от информацията върху опаковките и етикетите на стоките, която е с много дребен шрифт или под формата на кодове за страна или на номера, свързани със тяхната здравословност, било видно, че тези стоки са произведени в страни, различни от Ирландия. Впрочем в становището си пред разширения апелативен състав жалбоподателят признава, че спорната марка „не се ограничава само до стоките с произход от Ирландия“.

62      Разширеният апелативен състав се позовава и на испански съдебни решения и на едно решение на Испанското ведомство за патенти и марки, като всички те са преди датата на подаване на заявката за регистрация на спорната марка, за да „потвърди“ заблуждаващия характер на тази марка.

63      Следва да се отбележи, че членове 52—54 от Регламент № 207/2009 (членове 53 и 54, понастоящем са членове 60 и 61 от Регламент 2017/1001) уреждат основанията за недействителност на марка на Европейския съюз, докато друга отделна разпоредба, член 51 от посочения регламент, се отнася до основанията за отмяна.

64      Освен това следва да се отбележи, че заблуждаващият характер на дадена марка представлява абсолютно основание за недействителността ѝ по силата на разпоредбите на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009, както и основание за отмяна по член 51, параграф 1, буква в) от посочения регламент.

65      Член 51, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 обаче изрично предвижда, че заблуждаващият характер на регистрирана марка, който обосновава прекратяване на правата на притежателя ѝ, произтича от нейното използване, докато разпоредбите на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква ж) от посочения регламент, които водят до недействителност на регистрираната марка въпреки нейния заблуждаващ характер, не съдържат позоваване на такова използване.

66      От гореизложеното следва, че по принцип разглеждането на искане за отмяна по смисъла на член 51, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 налага да се вземе предвид действителното използване на марката, тоест доказателства, настъпили след подаването ѝ, докато случаят не е такъв за целите на разглеждането на искане за обявяване на недействителност, подадено съгласно разпоредбите на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009. Всъщност разглеждането на такова искане за обявяване на недействителност изисква да се установи, че знакът, за който е подадено заявление за регистрация като марка, сам по себе си е от естество да въведе в заблуждение потребителя към момента на подаване на заявката за регистрация, тъй като последващото управление на посочения знак е ирелевантно (вж. в този смисъл решение от 8 юни 2017 г., W. F. Gözze Frottierweberei и Gözze, C‑689/15, EU:C:2017:434, т. 55 и 56).

67      Този принцип се потвърждава от съдебната практика, съгласно която единствената релевантна дата за разглеждането на искане за обявяване на недействителност е датата на подаване на заявката за регистрация на спорната марка (определения от 24 септември 2009 г., Bateaux mouches/СХВП, C‑78/09 P, непубликувано, EU:C:2009:584, т. 18 и от 23 април 2010 г., СХВП/Frosch Touristik, C‑332/09 P, непубликувано, EU:C:2010:225, т. 41) и съгласно която по-късните спрямо датата на подаване на заявката за марка доказателства могат да бъдат взети предвид само при условие че се отнасят до ситуацията към тази дата (решение от 3 юни 2009 г., FLUGBÖRSE, T‑189/07, EU:T:2009:172, т. 19 и 28).

68      С други думи, що се отнася до недействителността, въпросът, който се поставя, е дали марката не е трябвало да бъде регистрирана ab initio поради мотиви, които вече съществуват към датата на заявката за регистрация на марката, тъй като вземането предвид на по-късни доказателства може да служи само за изясняване на обстоятелствата, които са съществували към тази дата.

69      Именно в светлината на тези съображения следва да се определи дали разширеният апелативен състав правилно е решил да обяви спорната марка за недействителна с мотива, че тя е от естество да въведе в заблуждение потребителите относно географския произход на разглежданите стоки.

70      Както бе констатирано в точка 36 по-горе, разширеният апелативен състав правилно е приел, че съответните потребители биха възприели спорната марка като указваща, че обхванатите от нея стоки имат ирландски произход.

71      За сметка на това, както правилно отбелязва жалбоподателят, за целите на прилагането на член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009 разширеният апелативен състав е трябвало да провери дали към датата на заявката за регистрация не съществува противоречие между информацията, която спорната марка представя, и характеристиките на посочените в упоменатата заявка стоки (вж. в този смисъл решения от 27 октомври 2016 г., Caffè Nero Group/EUIPO (CAFFÈ NERO), T‑29/16, непубликувано, EU:T:2016:635, т. 45—50 и от 13 май 2020 г., SolNova/EUIPO — Canina Pharma (BIO-INSECT Shocker), T‑86/19, EU:T:2020:199, т. 70—87). Следва обаче да се отбележи, че списъкът на стоките, обхванати от спорната марка, не съдържа никакво указание за техния географски произход и следователно може да обхване стоки с произход от Ирландия. Следователно за разлика от обстоятелствата, по които Общият съд се е произнесъл по посочените по-горе дела CAFFÈ NERO (T‑29/16, непубликувано, EU:T:2016:635) и BIO-INSECT Shocker (T‑86/19, EU:T:2020:199), към датата на подаване на заявката за регистрация на спорната марка в случая не е съществувало противоречие между нея и обозначените стоки, така че е изключено да се констатира, че тази марка има заблуждаващ характер към посочената дата.

72      Тъй като към датата на заявката за регистрация не е имало противоречие между спорната марка и обхванатите от нея стоки, разширеният апелативен състав неправилно е упрекнал жалбоподателя, че не е ограничил списъка на тези стоки до стоките с произход от Ирландия. Всъщност прибавянето на подобно ограничение за него не се изисква от член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009, целящ да попречи на регистрацията на марки, които са от естество да въведат в заблуждение обществеността.

73      Освен това, тъй като спорната марка не може да се счита за въвеждаща в заблуждение към датата на подаване на заявката за регистрация през 2013 г., последващите доказателства от 2014 г. и 2016 г., взети предвид от разширения апелативен състав, не могат да потвърдят наличието на подобен заблуждаващ характер. С оглед на преписката по делото не е доказано, че тези последващи доказателства се отнасят до ситуация към датата на подаване на заявката за марка, и следователно в случая не намира приложение съдебната практика, посочена в решение от 3 юни 2009 г., FLUGBÖRSE (T‑189/07, EU:T:2009:172), която би могла да позволи вземането предвид на такива доказателства.

74      Освен това разширеният апелативен състав отбелязва, че „е било установено — и [жалбоподателят] не отрича — че марката вече е била използвана преди датата на подаване на заявката“. Той обаче не обяснява как това използване на спорната марка, предхождащо подаването на заявката, „е било установено“ и как такова по-ранно използване доказва заблуждаващия характер на тази марка.

75      Що се отнася до решението от 25 септември 2002 г. на отдела по отмяна на EUIPO, както и до испанските съдебни решения и едно решение на Испанското ведомство за патенти и марки, посочени в обжалваното решение и предхождащи датата на подаване на заявката за регистрация на спорната марка, следва да се припомни, че нито практиката на EUIPO при вземане на решения, нито решенията на националните органи могат да обвържат Общия съд (вж. в този смисъл решения от 9 март 2012 г., Ella Valley Vineyards/СХВП — HFP (ELLA VALLEY VINEYARDS), T‑32/10, EU:T:2012:118, т. 54 и цитираната съдебна практика и от 28 октомври 2020 г., Electrolux Home Products/EUIPO — D. Consult (FRIGIDAIRE), T‑583/19, непубликувано, EU:T:2020:511, т. 31 и цитираната съдебна практика). Тези решения не позволяват да се пренебрегне рамката на анализ, установена от законодателството на Съюза и изисквана за разглеждането на искане за обявяване на недействителност като разглежданото в настоящия случай, тъй като тази рамка не е същата като приложимата при разглеждането на искане за отмяна.

76      От гореизложеното следва, че третата част от първото основание е неоснователна, а разглежданите заедно първа и втора част от него са основателни, като разширеният апелативен състав е допуснал грешка при прилагането на разпоредбите на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009.

77      Тази грешка засяга законосъобразността на първото основно положение на обжалваното решение. Тя обаче може да доведе до отмяна на обжалваното решение само ако и второто основно положение от него е засегнато от незаконосъобразност.

 По второто основание: нарушение на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009

78      Жалбоподателят поддържа, че разширеният апелативен състав не е доказал, че той е бил недобросъвестен при подаването на заявката си за регистрация на спорната марка. Той отбелязва, че в продължение на над 40 години е използвал сходни марки, съдържащи елемента „la irlandesa“, които все още са валидни, и че недобросъвестността му не би могла да се изведе от прекратяването на търговското му отношение през 2011 г. с встъпилата страна. Разширеният апелативен състав неправилно се е съсредоточил върху примери за съдебни спорове или отказани регистрации, що се отнася до сходни марки, съдържащи елемента „la irlandesa“, и погрешно бил приел като индиции за недобросъвестността на жалбоподателя някои характеристики на спорната марка, по-специално фигуративните ѝ елементи, нейния цвят и факта, че тя поражда асоциация за географски произход.

79      EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

80      Следва да се отбележи, че съгласно член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 марката се обявява за недействителна, когато заявителят е бил недобросъвестен при подаване на заявката за нея.

81      От текста на същата разпоредба следва, че относимият момент, за да се прецени наличието на недобросъвестност на заявителя, е този на подаването от заинтересованото лице на заявката за регистрация (решение от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt Sprüngli, C‑529/07, EU:C:2009:361, т. 35). Използването на оспорваната марка обаче може да представлява елемент, който трябва да се вземе предвид като характеристика на намерението, ръководещо заявката за регистрация, включително използване след датата на тази заявка (вж. в този смисъл решения от 1 февруари 2012 г., Carrols/СХВП — Gambettola (Pollo Tropical CHICKEN ON THE GRILL), T‑291/09, EU:T:2012:39, т. 76, от 8 май 2014 г., Simca Europe/СХВП — PSA Peugeot Citroën (Simca), T‑327/12, EU:T:2014:240, т. 48 и от 23 май 2019 г., Holzer y Cia/EUIPO — Annco (ANN TAYLOR и AT ANN TAYLOR), T‑3/18 и T‑4/18, EU:T:2019:357, т. 126).

82      Понятието „недобросъвестност“ по член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 не е нито дефинирано, нито ограничено, нито дори описано по какъвто и да е начин в законодателството (вж. решения от 11 юли 2013 г., SA.PAR./СХВП — Salini Costruttori (GRUPPO SALINI), T‑321/10, EU:T:2013:372, т. 19 и цитираната съдебна практика и от 8 март 2017 г., Biernacka-Hoba/EUIPO — Formata Bogusław Hoba (Formata), T‑23/16, непубликувано, EU:T:2017:149, т. 41 и цитираната съдебна практика). Съгласно съдебната практика това понятие не може да се сведе до ограничена категория конкретни обстоятелства. Всъщност общият интерес, който е целта на тази разпоредба и се състои в предотвратяване на регистрации на марка, които целят злоупотреба или противоречат на почтената практика в областта на производството или търговията, би бил препятстван, ако недобросъвестността може да се докаже само с изчерпателно изброените обстоятелства (вж. решение от 21 април 2021 г., Hasbro/EUIPO — Kreativni Dogadaji (MONOPOLY), T‑663/19, EU:T:2021:211, т. 37 и цитираната съдебна практика).

83      Всяко твърдение за недобросъвестност трябва да бъде подложено на цялостна преценка, като се имат предвид всички релевантни фактически обстоятелства в конкретния случай (решение от 12 септември 2019 г., Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO, C‑104/18 P, EU:C:2019:724, т. 47).

84      Така според постоянната съдебна практика в рамките на цялостния анализ, извършван на основание член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, могат да се вземат предвид произходът на спорния знак и използването му от момента, в който е бил създаден, търговската логика, в която се вписва подаването на заявката за регистрация на този знак като марка на Европейския съюз, както и хронологията на събитията около подаването на тази заявка (вж. решение от 21 април 2021 г., MONOPOLY, T‑663/19, EU:T:2021:211, т. 38 и цитираната съдебна практика).

85      Освен това следва да се вземе предвид намерението на заявителя към момента на подаване на заявката за регистрация — субективен елемент, който трябва да се преценява съобразно обективните обстоятелства в конкретния случай (решения от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt Sprüngli, C‑529/07, EU:C:2009:361, т. 41 и 42 и от 8 март 2017 г., Formata, T‑23/16, непубликувано, EU:T:2017:149, т. 44). В това отношение е важно да се разгледа намерението на заявителя на марката, така както то може да бъде изведено от обективните обстоятелства и от конкретните му действия, от неговата роля или от позицията му, от знанието му за използването на по-ранния знак, от поддържаните от него договорни, преддоговорни или следдоговорни отношения с лицето, подало искане за обявяване на недействителност, от наличието на взаимни ангажименти или задължения, и изразено по-общо — от всички обективни положения на конфликт на интереси, в които е действал заявителят на марка (решение от 11 юли 2013 г., GRUPPO SALINI, T‑321/10, EU:T:2013:372, т. 28).

86      Подалото искане за обявяване на недействителност лице, възнамеряващо да се позове на това основание, трябва да докаже обстоятелствата, от които може да се направи извод, че притежателят на марка на Европейския съюз е бил недобросъвестен при подаването на заявката за регистрация на тази марка (вж. решение от 26 февруари 2015 г., Pangyrus/СХВП — RSVP Design (COLOURBLIND), T‑257/11, непубликувано, EU:T:2015:115, т. 63 и цитираната съдебна практика).

87      Добросъвестността се презумира до доказване на противното (вж. решение от 8 март 2017 г., Formata, T‑23/16, непубликувано, EU:T:2017:149, т. 45 и цитираната съдебна практика).

88      В случая разширеният апелативен състав изброява няколко елемента, които според него позволяват да се заключи, че жалбоподателят е бил недобросъвестен при подаването на заявката за регистрация на спорната марка.

89      Първо, разширеният апелативен състав отново припомня констатацията си, че спорната марка въвежда в заблуждение испаноговорещите потребители, като установява ясна географска връзка с Ирландия, докато разглежданите стоки не произхождат от тази страна.

90      Второ, разширеният апелативен състав отбелязва, че поради този заблуждаващ характер EUIPO и испанските съдебни и административни органи са отменили или отказали регистрация на съдържащи елемента „la irlandesa“ марки, сходни на разглежданата в настоящия случай марка, и обхващащи списъци с конкретни стоки, и че тъй като тези неблагоприятни за жалбоподателя решения са постановени през 2000 г., 2001 г. и 2002 г., доста преди датата на подаване на заявката за регистрация на спорната марка през 2013 г., жалбоподателят непременно е знаел за тях към тази дата. Това, че е знаел, се потвърждавало от факта, че впоследствие жалбоподателят се е сдобил с регистрации в Испания на сходни марки, като е включил изрично в описанието на стоките географско ограничение, свързано с Ирландия, което той не е направил по отношение на спорната марка.

91      Трето, разширеният апелативен състав установява, че в продължение на дълги години жалбоподателят е бил изключителен представител на встъпилата страна и е закупувал от нея ирландско масло в насипно състояние, което е опаковал и продавал на Канарските острови. Той приема, че испанската марка „La Irlandesa“, заявена за регистрация от жалбоподателя през 1967 г., има за цел да рекламира в Испания продажбата на масло с ирландски произход, че тази марка е създадена вследствие от договорното правоотношение между жалбоподателя и встъпилата страна и че посочената марка е свързана с ирландския произход на стоките, които жалбоподателят е имал право да продава в рамките на това правоотношение. Според разширения апелативен състав след приключването на това търговско отношение през 2011 г. жалбоподателят е продължил да продава стоки с марки, съдържащи думите „la“ и „irlandesa“, въпреки че те вече не са били с ирландски произход. Жалбоподателят не бил доказал наличието на легитимни търговски съображения, обясняващи подаването на заявката за регистрация на спорната марка, нито икономически съображения за използването ѝ след прекратяване на търговското отношение с встъпилата страна през 2011 г. Следователно жалбоподателят е искал само да получи неправомерно предимство от прекратено търговско отношение, за да продължи да се възползва от репутацията на ирландските продукти.

92      Четвърто, разширеният апелативен състав приема, че предвид заблуждаващото използване на спорната марка, по-ранните решения на EUIPO и испанските органи, както и по-ранното търговско отношение с встъпилата страна, което вече е прекратено, при подаването на заявката за регистрация на спорната марка, жалбоподателят е имал намерение да продължи да въвежда в заблуждение потребителите относно географския произход на съответните стоки и да извлича предимство от добрата репутация на ирландските стоки. Следователно жалбоподателят е имал непочтено намерение, като умишлено е подал заявка за регистрация на спорната марка с цел да създаде асоциация с Ирландия.

93      Предвид всички тези обстоятелства разширеният апелативен състав стига до заключението, че при подаването на заявката за регистрация на спорната марка жалбоподателят е бил недобросъвестен. Поради това той е постановил, че на това основание посочената марка се обявява за недействителна.

94      В самото начало следва да се припомни, че от цитираната в точка 81 по-горе съдебна практика следва, че за да се реши въпросът дали жалбоподателят е бил недобросъвестен при подаването на заявката за регистрация на спорната марка, разширеният апелативен състав е можел основателно да се позове на доказателства, които са по-късни от датата на подаване на заявката за спорната марка, тъй като тези доказателства представляват индиции за ситуацията към релевантната дата и дори относно използването на спорната марка след посоченото подаване на заявката.

95      В случая, на първо място, що се отнася до заблуждаващото използване на спорната марка, страните не оспорват, че в продължение на десетилетия жалбоподателят е продавал в рамките на договорното си правоотношение с встъпилата страна масло с ирландски произход с тази марка, че след прекратяването на посоченото правоотношение той е продължил да продава хранителни продукти с посочената марка, както и че значителна част от тях, включително млечни продукти и колбаси, не са били с ирландски произход. Във всеки случай жалбоподателят не твърди, че всички стоки, които продава със спорната марка, са с произход от Ирландия.

96      С други думи, жалбоподателят е продавал стоки със спорната марка, въпреки че значителна част от тях не са били с ирландски произход и следователно не са съответствали на възприемането, което са имали за тях съответните потребители.

97      Макар обаче това обстоятелство да е ирелевантно за разглеждането на първото основание, изведено от разпоредбите на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009, то не е ирелевантно за целите на разглеждането на второто основание, изведено от недобросъвестността на жалбоподателя.

98      Всъщност, след като жалбоподателят разширява обхвата на използване на спорната марка по отношение на стоки, различни от масло с произход от Ирландия, испаноговорещите потребители, които представляват съответните потребители, е можело да бъдат въведени в заблуждение относно географския произход на тези стоки, тъй като са свикнали в продължение на десетилетия с поставянето на спорната марка върху масло с произход от Ирландия. Подобно поведение е индиция за недобросъвестност, доколкото показва, че към момента на подаване на заявката за спорната марка жалбоподателят неоснователно е искал да прехвърли предимството, извлечено от асоциирането с Ирландия, към стоки, които нямат такъв географски произход, по-специално след прекратяването на търговското му отношение с встъпилата страна, която му е доставяла ирландско масло.

99      В това отношение информацията, която евентуално се съдържа върху опаковките и етикетите на продаваните от жалбоподателя стоки, не може сама по себе си да премахне опасността потребителят да бъде въведен в заблуждение. Всъщност, тъй като тази информация е посочена с много дребен шрифт или под формата на кодове на страни или на номера, свързани с тяхната здравословност, не е сигурно, че тази информация е била възприемана систематично от съответните потребители.

100    На второ място, що се отнася до делата, по които през 2000 г., 2001 г. и 2002 г. EUIPO и испанските съдебни и административни органи са отменили или отказали регистрация на съдържащи елемента „la irlandesa“ марки, сходни на разглежданата в настоящия случай марка, е вярно, че те не могат да обвържат Общия съд и че във всички случаи не позволяват да се определи дали спорната марка е заблуждаваща по смисъла на член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009, но с тях се потвърждава, че съответните потребители биха могли да възприемат спорната марка като указваща, че стоките, върху които е поставена, са с произход от Ирландия. С тези дела също така се установява, че използването на спорната марка за стоки, които нямат ирландски произход, е предмет на спорове относно потенциално заблуждаващия им характер, което жалбоподателят непременно е знаел към датата на подаване на заявката за регистрация на тази марка, като следователно това може да потвърди наличието на недобросъвестност от негова страна към посочената дата.

101    На трето и последно място, разширеният апелативен състав правилно се е позовал на представените пред него доказателства, които позволяват по-специално да се установи хронологията на събитията около подаването на заявката за регистрация на спорната марка, за да заключи, че жалбоподателят е възприел търговска стратегия за асоцииране с марките, съдържащи елемента „la irlandesa“, свързани с предишното търговско отношение на жалбоподателя с встъпилата страна (вж. в този смисъл решения от 8 май 2014 г., Simca, T‑327/12, EU:T:2014:240, т. 63 и от 23 май 2019 г., ANN TAYLOR и AT ANN TAYLOR, T‑3/18 и T‑4/18, EU:T:2019:357, т. 164), за да продължи да извлича полза от това прекратено отношение и от свързаните с него марки (вж. в този смисъл решение от 14 май 2019 г., Moreira/EUIPO — Da Silva Santos Júnior (NEYMAR), T‑795/17, непубликувано, EU:T:2019:329, т. 49—51 и 55).

102    От изложените по-горе съображения може да се заключи, че регистрацията на спорната марка противоречи на почтените практики в областта на промишлеността и търговията. Следователно разширеният апелативен състав правилно е стигнал до заключението, че към момента на подаване на заявката за регистрация на спорната марка жалбоподателят е бил недобросъвестен.

103    Нито един от изтъкнатите от жалбоподателя доводи не може да постави под съмнение този извод.

104    Що се отнася до доводите на жалбоподателя, че в продължение на повече от 40 години е използвал сходни марки, регистрирани на европейско или национално равнище, включващи елемента „la irlandesa“, които все още са валидни, и че разширеният апелативен състав не е трябвало да взема предвид единствено спорове, претенциите във връзка с които са били отхвърлени, или искания за регистрация, които са били отказани, достатъчно е отново да се припомни, че в рамките на контрола си за законосъобразност Общият съд не е обвързан нито от практиката на EUIPO при вземане на решения (вж. в този смисъл решение от 28 октомври 2020 г., FRIGIDAIRE, T‑583/19, непубликувано, EU:T:2020:511, т. 31 и цитираната съдебна практика), нито от решение, постановено на ниво държава членка, с което се приема, че даден знак е годен да бъде регистриран като национална марка (вж. в този смисъл решение от 17 ноември 2021 г., Jakober/EUIPO (Форма на чаша), T‑658/20, непубликувано, EU:T:2021:795, т. 41). Ето защо тези доводи трябва да бъдат отхвърлени.

105    Що се отнася до довода на жалбоподателя, че недобросъвестността му не може да бъде изведена от прекратяването през 2011 г. на търговското му отношение с встъпилата страна, този довод следва да бъде отхвърлен с мотива, че марките, съдържащи елемента „la irlandesa“, като спорната марка, са свързани с това отношение и че прекратяването на последното представлява обстоятелство, което е от значение за преценката на намерението на жалбоподателя към момента на подаване на заявката за спорната марка (вж. в този смисъл решение от 30 април 2019 г., Kuota International/EUIPO — Sintema Sport (K), T‑136/18, непубликувано, EU:T:2019:265, т. 45). Всъщност жалбоподателят е продължил да използва спорната марка след прекратяването на посоченото отношение за стоки, които не са с произход от Ирландия, макар че ирландският произход на стоките представлява основен аспект от посоченото отношение и от първоначалното използване на тази марка.

106    Накрая, що се отнася до факта, за който разширеният апелативен състав е упрекнат, че е приел като индиции за недобросъвестност някои характеристики на спорната марка, по-специално фигуративните елементи на последната, нейния цвят и факта, че тя създава асоциация за географски произход, от една страна, следва да се припомни, че както бе посочено в точки 24—36 по-горе, разширеният апелативен състав правилно е стигнал до заключението, че когато испаноговорещите потребители видят спорната марка върху разглежданите стоки, те биха помислили, че тези стоки произхождат от Ирландия, предвид самите характеристики на тази марка. От друга страна, в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 83 по-горе, разширеният апелативен състав е трябвало да вземе предвид всички релевантни фактически обстоятелства в рамките на цялостната преценка на конкретния случай и следователно е можел основателно да вземе предвид, наред с всички тези обстоятелства, начина по който съответните потребители възприемат спорната марка по отношение на разглежданите стоки.

107    С оглед на гореизложеното второто основание трябва да се отхвърли.

108    С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се заключи, че фактът, че първото основание следва да бъде уважено, е без значение за законосъобразността на обжалваното решение, тъй като второто основание, насочено срещу второто основно положение от него, не следва да бъде уважено, а второто основно положение само по себе си е от естество да обоснове диспозитива на това решение (вж. решения от 29 януари 2020 г., ENCANTO, T‑239/19, непубликувано, EU:T:2020:12, т. 49 и цитираната съдебна практика и от 20 януари 2021 г., MANUFACTURE PRIM 1949, T‑656/18, непубликувано, EU:T:2021:17, т. 19 и цитираната съдебна практика).

109    Следователно жалбата трябва да се отхвърли.

 По съдебните разноски

110    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

111    След като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски съобразно с исканията на EUIPO и на встъпилата страна.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Hijos de Moisés Rodríguez González, SA да заплати съдебните разноски.

Marcoulli

Frimodt Nielsen

Schwarcz

Iliopoulos

 

Norkus

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 29 юни 2022 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.