Дело T‑240/13

(публикувани откъси)

Aldi Einkauf GmbH & Co. OHG

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „Alifoods“ — По-ранни словни международна марка и марка на Общността „ALDI“ — Относително основание за отказ — Липса на вероятност от объркване — Липса на сходство между знаците — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Правило 19, параграф 2, буква a), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 2868/95“

Резюме — Решение на Общия съд (девети състав) от 26 ноември 2014 г.

Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Факти, доказателства и аргументи, представени в подкрепа на възражението — Доказателство за съществуването, валидността и обхвата на защита на по-ранна международна марка — Извлечение за международна регистрация, посочваща Общността, от базата данни на Службата — Изключване

(член 152 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 1 и правило 19, параграф 2, буква a), подточка ii) от Регламент № 2868/95 на Комисията)

Тъй като Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) не е компетентна да управлява международната регистрация и не е администрацията, пред която е подадена заявката за регистрация на марката по смисъла на правило 19, параграф 2, буква a), подточка ii) от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността, извлечението от базата данни на Службата, представено от възразяващата страна, не представлява по смисъла на тази разпоредба доказателство за съществуване, валидност и обхват на защита на международната марка.

Тази преценка се потвърждава от телеологическото тълкуване на член 152 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността. Съгласно тази разпоредба публикуването на международна регистрация, посочваща Европейската общност, не се отнася до списъка на стоките или услугите, по отношение на които се търси защита. Посоченият списък не се превежда от Службата, поради което той е на разположение единствено на трите езика, на които Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) публикува международните регистрации, а именно английски, испански и френски език.

Ако такава публикувана от Службата информация се счита за достатъчна като доказателство за съществуването, валидността и обхвата на защита на съответната марка и в това отношение международната регистрация, посочваща Общността, се третира като марка на Общността, от това би следвало, че тя се ползва от преференциално третиране. Всъщност, тъй като във всички производства по възражение, включително и тези, които се водят на езици, различни от езиците, на които СОИС публикува международните регистрации, документите, доказващи съществуването на по-ранни права, трябва да бъдат на разположение на езика на производството за всички видове на посочените права, международните регистрации, посочващи Общността, биха били изключение в това отношение в случаите, в които езикът на производството по възражение е на другите два официални езика на Службата, а именно немски или италиански език. В тези случаи в действителност списъкът на спорните стоки или услуги няма да бъде на разположение на езика на производството. Такова преференциално третиране обаче не е предвидено нито в Регламент № 207/2009, нито в Регламент № 2868/95.

Освен това, ако публикуваната от Службата информация се счита за достатъчна като доказателство за съществуването, валидността и обхвата на защита на съответната марка само в производствата по възражение, в които езикът на производство съвпада с един от трите езика, на които СОИС публикува международните си регистрации, подобно положение не само ще противоречи на текста и тълкуването на съответното правило, но и от правна гледна точка ще създаде несигурност и неравенство.

(вж. точки 28—31)