Language of document : ECLI:EU:T:2015:492

Дело T‑611/13

Australian Gold LLC

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Международна регистрация, посочваща Европейската общност — Фигуративна марка „HOT“ — Абсолютни основания за отказ — Липса на отличителен характер — Отличителен характер — Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 75, второ изречение от Регламент № 207/2009 — Насрещна жалба пред апелативния състав — Член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 216/96 — Насрещна жалба пред Общия съд — Член 134, параграф 3 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г.“

Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 15 юли 2015 г.

1.      Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Решения на Службата — Зачитане на правото на защита — Приложно поле на принципа

(член 75, второ изречение от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2.      Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред апелативен състав — Изложени в становището на ответника възражения срещу обжалваното решение

(член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96 на Комисията)

3.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които могат да служат за обозначаване на характерните особености на стока или услуга — Критерии

(член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

4.      Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Искане за обявяване на недействителност, основано на отличителния характер на дадена марка — Констатация, че марката е описателна за някои стоки от дадена категория — Отнасяне на тази констатация към всички стоки от въпросната категория

(член 7, параграф 1, буква в) и член 52, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

5.      Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Основания за абсолютна недействителност — Регистрация в противоречие с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 — Фигуративна марка „HOT“

(член 7, параграф 1, буква в) и член 52, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

6.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Марки, лишени от отличителен характер — Марки, състоящи се от рекламни лозунги — Промоционално послание с хвалебствен характер

(член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

7.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Предходна регистрация на марката в някои държави членки — Последици

(член 7, параграф 2 и член 109 от Регламент № 207/2009 на Съвета; съображение 15 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 18)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 24—26)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 34—36)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 44)

5.      Фигуративната марка „HOT“ не е трябвало да бъде регистрирана като марка на Общността за „масажни масла, гелове“ от клас 3 по смисъла на Ницската спогодба и за „лубриканти за фармацевтични цели“ от клас 5 по смисъла на тази спогодба поради наличието на абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността.

Всъщност от гледна точка на съответните потребители, а именно англоговорещите потребители, думата „hot“ сочи въздействията, предизвикани от „масажните масла, геловете“ и „лубрикантите за фармацевтични цели“. Всички тези продукти, независимо дали се използват за медицински цели или не, се разнасят по кожата с до голяма степен повтарящи се движения, създаващи усещане за топлина.

За сметка на това посочената марка не е описателна за „препаратите за избелване и пране; сапуните“ от клас 3 по смисъла на Ницската спогодба и за „хранителните добавки (за медицински цели)“ от клас 5 по смисъла на тази спогодба. Всъщност не би могло да се смята, че думата „hot“ обозначава високата температура на въпросните стоки. Тези стоки, свързани с прането, хигиената и храненето на човека, нямат по естеството си висока температура. Напротив, такава температура дори може да повреди някои от тях, например сапуните.

Освен това думата „hot“ не обозначава и температурата за използване на съответните стоки. Всъщност, макар някои от тези стоки, като например „препаратите за избелване и пране“ и дори „хранителните добавки“, да могат да се използват при висока температура, това не охарактеризира въпросните стоки, тъй като те могат да се използват и при ниски температури.

Накрая, положителната конотация на другите значения на думата „hot“, а именно „на мода“, „привлекателен“ или „секси“, се дължи по-скоро на неопределената и непряка асоциация, отколкото на прякото и непосредствено обозначаване на качество или характеристика на съответните стоки.

(вж. т. 37, 40 и 49—51)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 57)

7.      Годността на един знак да бъде регистриран като марка на Общността, трябва да се преценява само въз основа на релевантната правна уредба. Наистина е желателно Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да взема предвид решенията, които националните органи са приели относно марки, идентични на тези, за които тя трябва да се произнесе, и обратно, но Службата не е длъжна да взема предвид тези решения, включително тези относно идентични марки, а дори да ги вземе предвид, не е обвързана от тях.

Разпоредбите на Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, изменен, и на член 109 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността съвсем не оборват тази констатация. Всъщност, както се вижда от съображение 15 от Регламент № 44/2001, този регламент цели единствено да се осуети постановяването в две държави членки на противоречащи си съдебни решения и не се прилага за Службата. Освен това с член 109 от Регламент № 207/2009 се цели да се осуети постановяването от националните съдилища на противоречащи си съдебни решения по искове за нарушени права на интелектуална собственост, единият от които предявен на основание на марка на Общността, а другият — на основание на национална марка. Тази разпоредба се отнася само до последиците, а не до условията за защита на марките.

Посочената по-горе констатация не се оборва и от член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009, съгласно който абсолютните основания за отказ по параграф 1 са приложими, независимо че съществуват само в една част на Съюза. Всъщност постановеният на национално равнище отказ за регистрация се основава на национални разпоредби, приложени в национална процедура и национален контекст, и поради това не е равнозначен на признанието, че в дадена държава съществува абсолютно основание за отказ по смисъла на Регламент № 207/2009.

(вж. т. 60, 62, 63 и 65)