Language of document : ECLI:EU:T:2023:152

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети разширен състав)

22 март 2023 година(*)

„Промишлен дизайн на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ електрод за поставяне в горелка — Основание за обявяване на недействителност — Член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 6/2002 — Част от съставен продукт“

По дело Т‑617/21,

B&Bartoni spol. s r.o., установено в Долни Цетно (Чешка република), представлявано от E. Lachmannová, avocate,

жалбоподател,

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), представлявана от J. Ivanauskas,

ответник,

като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд, е

Hypertherm, Inc., установено в Хановер, Ню Хемпшир (Съединени щати), представлявано от J. Day, solicitor, и T. de Haan, avocat,

ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав),

състоящ се по време на разискванията от M. van der Woude, председател, G. De Baere, G. Steinfatt, K. Kecsmár и S. Kingston (докладчик), съдии,

секретар: A. Juhász-Tóth, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 22 септември 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, B&Bartoni spol. s r.o., иска отмяна на решението на трети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 16 юли 2021 г. (преписка R 2843/2019‑3) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

 Обстоятелствата по спора

2        На 22 декември 2017 г., вследствие на заявка, подадена на 2 септември 2011 г., жалбоподателят представя в EUIPO искане за обявяване на недействителност на промишления дизайн на Общността, който е регистриран под номер 1292122‑0001 и е представен в следните изображения:

Image not found

3        Продуктите, за които промишленият дизайн, чиято недействителност се иска, е предназначен да се прилага, спадат към клас 08.05 по смисъла на изменената Локарнска спогодба, учредяваща международна класификация на промишлените дизайни, от 8 октомври 1968 г., и съответстват на следното обозначение: „горелки за заваряване (част от -)“.

4        В подкрепа на искането за обявяване на недействителност е посочено основанието по член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70) във връзка с членове 4 и 5 от същия регламент.

5        Искането за обявяване на недействителност се основава по-специално на неспазването на условията за закрила на промишлен дизайн на Общността, предвидени в член 4 от Регламент № 6/2002. В това отношение жалбоподателят твърди, че електродът, чийто промишлен дизайн на Общността се оспорва, е част от съставен продукт — а именно горелка, която е част от система за плазмено рязане — която не е видима при обичайната употреба на този продукт по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002.

6        На 16 октомври 2019 г. отделът за обявяване на недействителност уважава искането за обявяване на недействителност на това основание. Поради това той обявява оспорвания промишлен дизайн на Общността за недействителен.

7        На 13 декември 2019 г. встъпилата страна, Hypertherm, Inc., подава пред EUIPO жалба срещу решението на отдела за обявяване на недействителност.

8        С обжалваното решение апелативният състав уважава жалбата и отхвърля искането за обявяване на недействителност по-специално с мотива, че продуктът, представен в оспорвания промишлен дизайн на Общността, не може да се счита за част от съставен продукт по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002.

 Искания на страните

9        Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

10      EUIPO иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата в нейната цялост,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

11      Встъпилата страна иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата в нейната цялост,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, включително разноските, направени в производството пред апелативния състав.

 От правна страна

12      Жалбоподателят изтъква по същество едно-единствено правно основание, изведено от нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002 поради неправилно тълкуване на понятието „част от съставен продукт“. Според него апелативният състав е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че разглежданият електрод не е част от съставен продукт, и е отхвърлил на това основание искането за обявяване на недействителност.

 По допустимостта на фактическите уточнения и доказателствата, представени от встъпилата страна в рамките на процесуално-организационното действие

13      За да разгледа единственото основание на жалбата, Общият съд предприема процесуално-организационно действие по смисъла на член 89 от неговия процедурен правилник, с което приканва страните, първо, да отговорят на въпроса дали, както се твърди в точка 50 от жалбата, пазарът на използваните с горелките Hypertherm електроди е „монополизиран пазар“ поради оспорвания промишлен дизайн на Общността, и второ, да посочи в каква степен разглежданият електрод може да се използва и за други горелки, различни от горелките Hypertherm.

14      В отговор на въпросите, поставени от Общия съд в рамките на процесуално-организационното действие, встъпилата страна представя доказателствата, съдържащи се в приложения C.13—C.18, както и произтичащите от тях фактически уточнения. Приложения C.13—C.17 се състоят от извадки от достъпни онлайн каталози и брошури на трети предприятия, които предлагат електроди, съвместими с горелките Hypertherm, или горелки, съвместими с електрода Hypertherm. Приложение C.18 е клетвена декларация на директора на отдела по интелектуална собственост на встъпилата страна, с която се удостоверява тази съвместимост.

15      В съдебното заседание жалбоподателят твърди, че фактическите уточнения и доказателствата, представени в отговор на поставените от Общия съд въпроси, са недопустими, тъй като не се съдържат в преписката на EUIPO.

16      В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 85, параграфи 1 и 3 от Процедурния правилник доказателствата се представят при първата размяна на писмени изявления, като по изключение главните страни могат да представят доказателства преди приключване на устната фаза на производството, при условие че късното им представяне бъде мотивирано. Такова обосноваване на късното представяне на доказателства след първата размяна на писмени изявления обаче не може да се изисква, когато те са представени в отговор на процесуално-организационно действие в рамките на определения за този отговор срок (вж. решение от 7 юли 2021 г., HM/Комисия, T‑587/16 RENV, непубликувано, EU:T:2021:415, т. 68 и цитираната съдебна практика).

17      В случая следва да се констатира, че фактическите уточнения и доказателствата са представени в отговор на въпросите, поставени от Общия съд в рамките на посоченото в точка 13 по-горе процесуално-организационно действие.

18      Следователно доказателствата, представени от встъпилата страна в отговор на поставените от Общия съд въпроси, са допустими. Също така, доколкото фактическите уточнения произтичат от тези доказателства, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че посочените уточнения са недопустими.

19      Освен това жалбоподателят е могъл да коментира в съдебното заседание представените от встъпилата страна фактически уточнения и доказателства, така че принципът на състезателност е бил спазен (вж. в този смисъл решение от 14 май 1998 г., Съвет/de Nil и Impens, C‑259/96 P, EU:C:1998:224, т. 31).

 По основателността на единственото основание

 Предварителни бележки

20      Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 6/2002 закрилата на промишления дизайн на Общността се осигурява в зависимост от това, доколко той е нов и оригинален.

21      От текста на член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002 следва, че за нов и оригинален се счита промишлен дизайн, приложен към или включен в продукт, който е част от съставен продукт, само ако:

–        веднъж включената в съставния продукт съставна част остава видима при обичайна употреба на този продукт (член 4, параграф 2, буква а) от Регламент № 6/2002), и

–        доколкото тези видими особености на частта отговарят на изискванията за новост и оригиналност (член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 6/2002).

22      Съгласно член 4, параграф 3 от Регламент № 6/2002 под „обичайна употреба“ се разбира употреба от крайния потребител, с изключение на поддръжка, обслужване или поправка.

23      Съгласно член 3, буква б) от Регламент № 6/2002 „продукт“ е всяко промишлено или занаятчийско изделие, включително, между другото, частите, предназначени за сглобяване в съставен продукт. В съответствие с член 3, буква в) от Регламент № 6/2002, „съставен продукт“ е дефиниран като продукт, съставен от множество компоненти, които могат да се заместват така, че да е възможно демонтирането или повторно сглобяване на продукта.

24      Именно в светлината на горепосочените разпоредби следва да се разгледа въпросът дали разглежданият електрод представлява „част от съставен продукт“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002.

25      Най-напред следва да се отбележи, както подчертават EUIPO и встъпилата страна, че член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002 е изключение от режима на закрила, установен в член 4, параграф 1 от същия регламент. Като изключение тази разпоредба трябва да се тълкува ограничително, за да се ограничи изключването от закрилата на промишлените дизайни. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите, които ограничават правата, предоставени на притежателя на промишлени дизайни по силата на посочения регламент, трябва да се тълкуват стриктно, без обаче това тълкуване да може да засегне полезния ефект на така установеното ограничаване и да попречи на неговата цел (вж. решение от 27 септември 2017 г., Nintendo, C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724, т. 74 и цитираната съдебна практика).

26      По-нататък, при липсата на определение на понятието „част от съставен продукт“ в Регламент № 6/2002 то трябва да се разбира в обичайния му смисъл в общоупотребимия език (вж. решение от 20 декември 2017 г., Acacia и D’Amato, C‑397/16 и C‑435/16, EU:C:2017:992, т. 64 и цитираната съдебна практика). Така Съдът е определил понятието „част от съставен продукт“ като отнасящо се до множеството компоненти, предназначени за сглобяване в съставно промишлено или занаятчийско изделие, които могат да се заместват така, че да е възможно демонтирането и повторното сглобяване на изделието, и при липсата на които е невъзможна обичайната употреба на съставния продукт (вж. в този смисъл решение от 20 декември 2017 г., Acacia и D’Amato, C‑397/16 и C‑435/16, EU:C:2017:992, т. 65).

27      Освен това е важно да се отбележи, че въпросът дали даден продукт отговаря на понятието „част от съставен продукт“, трябва да се преценява във всеки отделен случай в зависимост от съвкупност от релевантни показатели.

28      В случая, като е приел, че разглежданият електрод не отговаря на това понятие, апелативният състав по същество е взел предвид по-специално следните показатели: първо, потребимия характер на електрода, второ, липсата на демонтиране и повторно сглобяване на горелката при заместването на електрода, трето, фактът, че горелката се счита за завършена без електрода, и четвърто, заменимия характер на електрода.

29      Доводите на жалбоподателя във връзка с всеки от тези показатели следва да се анализират един след друг, преди да се разгледат останалите му доводи.

 По потребимия характер на електрода

30      В точка 26 от обжалваното решение апелативният състав приема, че потребимият характер на въпросния електрод сам по себе си показва, че конкретен електрод не може да се счита за част от конкретна горелка. Като заключава, че електродът има потребим характер, апелативният състав по същество отбелязва, първо, че той не е трайна част от горелката и не е твърдо прикрепен към нея, за разлика от спусъка или дръжката, които представляват основни части на горелката, и второ, че той има сравнително кратък живот, а именно 2‑3 часа реално време на дъгата при ръчно рязане и 3‑5 часа при механизирано рязане, и следователно трябва да бъде редовно заместван от крайния потребител.

31      В това отношение жалбоподателят твърди, че апелативният състав е допуснал грешка при прилагане на правото, като се е основал на разграничение между „непотребима“ и „потребима“ част и като е приел, че само първата категория части може да представлява част от съставен продукт. Според жалбоподателя подобно разграничение е изкуствено и лишено от каквото и да е основание в правото на Съюза, тъй като думата „част“ не подсказва, че то трябва да има определено естество като например трайност.

32      EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

33      Следва да се отбележи, че апелативният състав не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е взел предвид потребимия характер на електрода при преценката дали той представлява „част от съставен продукт“.

34      Наистина, както отбелязва жалбоподателят, в текста на Регламент № 6/2002 не са посочени критериите за трайност и за редовно закупуване или заместване на частта.

35      При все това, при липсата на определение на понятието „част от съставен продукт“ в посочения регламент, в точки 26 и 27 от обжалваното решение апелативният състав правилно се е позовал, наред с други релевантни фактори, на липсата на солидна и трайна връзка със съставния продукт, както и на редовното закупуване и заместване на електрода поради краткия му живот. Тези критерии, които се отнасят до типичните характеристики на консуматива, са релевантни показатели, които могат да послужат, за да се установи какво представлява част от сложен продукт.

36      Всъщност от текста на член 3, букви б) и в) от Регламент № 6/2002 следва, че частите на съставен продукт са компоненти, предназначени за сглобяване в съставно промишлено или занаятчийско изделие, които могат да се заместват така, че да е възможно демонтирането и повторното сглобяване на изделието (вж. също решение от 20 декември 2017 г., Acacia и D’Amato, C‑397/16 и C‑435/16, EU:C:2017:992, т. 65). Разглежданият електрод, като консуматив за горелка, е проектиран обаче така, че лесно да се добавя към последната, да се консумира или използва сравнително бързо и лесно да се замества от крайния потребител, без тази операция да изисква демонтирането и повторното сглобяване на такова изделие (вж. т. 40 и сл. по-долу относно липсата на демонтиране и повторно сглобяване при заместването на разглеждания електрод).

37      Освен това се налага изводът, че именно поради потребимия характер на разглеждания електрод крайният потребител, който купува и редовно замества електрода, е в състояние да възприеме и прецени неговите характеристики, независимо от това дали електродът остава видим след монтирането му в горелката.

38      Накрая следва да се отбележи, че съображенията на апелативния състав в това отношение не могат да бъдат поставени под въпрос от довода на жалбоподателя, изведен от предходно решение на EUIPO (преписка R 2337/2012‑3), постановено на 9 април 2014 г., което според жалбоподателя било сходно с настоящото дело. Всъщност, от една страна, както следва от точка 29 от обжалваното решение, апелативният състав е разгледал цитираното от жалбоподателя решение и е обяснил причините, поради които е приел, че посоченото решение се различава от настоящия случай. От друга страна, в това отношение следва да се припомни, че EUIPO трябва да вземе решение в зависимост от обстоятелствата във всеки конкретен случай и че не е обвързана от предходни решения, постановени по други преписки. Освен това в рамките на своя контрол за законосъобразност Общият съд не е обвързан от установената с решенията на EUIPO практика (вж. решение от 15 декември 2015 г., LTJ Diffusion/СХВП — Arthur et Aston (ARTHUR & ASTON), T‑83/14, EU:T:2015:974, т. 39 и цитираната съдебна практика).

39      С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че апелативният състав не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че електродът има характеристиките на консуматив и че това обстоятелство представлява релевантен показател, въз основа на който може да се заключи, че разглежданият електрод не може да се счита за част от съставен продукт.

 По липсата на демонтиране и на повторно сглобяване при заместването на електрода

40      В точка 29 от обжалваното решение апелативният състав приема, че при заместването или замяната на електрод, горелката и системата за рязане не се демонтират или сглобяват повторно, както се изисква в определението по член 3, буква в) от Регламент № 6/2002. Напротив, според него електродът е предназначен да се използва едновременно с горелката, да се монтира на предната ѝ част, а след това евентуално да се демонтира отново.

41      В това отношение жалбоподателят поддържа, че апелативният състав е допуснал грешка при прилагане на правото и фактическа грешка, като се е основал на съображенията, според които при заместването на електрод горелката и системата за рязане не се демонтират и сглобяват повторно.

42      Първо, според него нищо в текста на Регламент № 6/2002 не изисква съставният продукт да бъде напълно демонтиран, за да може даден продукт да се счита за „част“ от такъв съставен продукт. Член 3, буква в) от посочения регламент се отнасял само до възможността дадена част да бъде заместена, като позволява демонтирането и повторното сглобяване на съставния продукт, без да е необходимо той да се поврежда или унищожава.

43      Второ, жалбоподателят изтъква, че подмяната на електрода е операция, включваща демонтиране и повторно сглобяване на горелката. Според него, за да подмени електрода, потребителят трябва да извади няколко елемента от горелката, а именно капака, предпазната капачка и дюзата, като ги отвинти от горелката, и след като инсталира новия електрод, трябва да ги монтира отново.

44      EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

45      Следва да се приеме, че апелативният състав не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е взел предвид факта, че горелката и системата за рязане не са били демонтирани и сглобявани повторно при заместването на електрод. Всъщност, както следва от точки 23 и 26 по-горе, въпросът дали заместването на даден продукт изисква демонтирането и повторното сглобяване на съставен продукт, е релевантен фактор, който следва да се вземе предвид, за да се определи дали такъв продукт представлява част от последния.

46      Всъщност следва да се припомни, че определението за „съставен продукт“ по член 3, буква в) от Регламент № 6/2002 съдържа позоваване на „демонтирането“ и „повторното сглобяване“ на продукта, а именно „продукт, съставен от множество компоненти, които могат да се заместват така, че да е възмож[но] демонтирането или повторно сглобяване на продукта“. В определението за „част от съставен продукт“ в решение от 20 декември 2017 г., Acacia и D’Amato (C‑397/16 и C‑435/16, EU:C:2017:992, т. 65) се използва същата формулировка (вж. т. 26 по-горе). Следователно отчитането на „демонтирането“ и на „повторното сглобяване“ се основава на Регламент № 6/2002 и на практиката на Съда.

47      Така продукт, който при заместването си не изисква демонтирането и повторното сглобяване на продукта, в който е включен и който е специално предназначен да бъде редовно и лесно заместван от крайните потребители, може в по-малка степен да представлява част от съставен продукт, отколкото продукт, който, както твърди EUIPO, обикновено се замества от професионалисти със специфичен експертен опит за извършване на посоченото заместване.

48      Освен това трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че заместването на електрода е операция, която включва демонтиране и повторно сглобяване на горелката. Всъщност апелативният състав правилно е заключил в точка 29 от обжалваното решение, че при заместването на електрода системата за рязане и горелката не се демонтират или сглобяват повторно. Макар, както подчертава жалбоподателят, капакът, предпазната капачка и дюзата да трябва да се свалят и монтират отново след заместването на електрода, това остава проста операция за крайния потребител, както обяснява встъпилата страна в съдебното заседание. Поради това такава операция не може да се счита за „демонтиране“ и „повторно сглобяване“ на горелката по смисъла на Регламент № 6/2002.

49      С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че апелативният състав не е допуснал грешка при прилагане на правото или фактическа грешка, като е приел, че при заместването на електрода системата за рязане и горелката не се демонтират или сглобяват повторно и че това обстоятелство представлява релевантен показател, за да се заключи, че разглежданият електрод не може да се счита за част от съставен продукт.

 Относно факта, че горелката се счита за завършена без електрода

50      В точка 29 от обжалваното решение апелативният състав приема, че горелката може да се счита за завършен, а не за повреден продукт без електрода. В точка 30 от обжалваното решение той констатира, че горелката може да се предлага на пазара без електрода и че последният обикновено се рекламира и продава отделно от горелката.

51      В това отношение жалбоподателят поддържа, че апелативният състав е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че разглежданият съставен продукт, а именно горелка или система за плазмено рязане, представлява завършен продукт без електрода, и поради това е направил извода, че електродът не е част от този съставен продукт.

52      Първо, според жалбоподателя, за да се определи дали даден продукт представлява част от съставен продукт, съставният продукт трябва да се разглежда в състоянието, в което може да изпълнява функцията, за която е предназначен. Поради това жалбоподателят счита, че в случая разглежданият съставен продукт не може да бъде завършен без електрода, доколкото той не може да функционира — в конкретния случай да реже или издълбава метал — без него. Освен това според жалбоподателя въпросът дали съставният продукт би бил повреден без разглежданата част, не бил релевантен, за да се определи дали този елемент отговаря на понятието „част от съставен продукт“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002.

53      Второ, според жалбоподателя фактът, че горелката се предлага на пазара без електрода или че последният се предлага на пазара без горелката, е без значение за определяне на това дали разглежданият електрод представлява част от съставен продукт по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002.

54      EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

55      На първо място, следва да се приеме, че завършеният характер на продукта представлява релевантен показател за целите на преценката на понятието „част от съставен продукт“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002. Следователно апелативният състав не може да бъде упрекнат, че е включил този елемент в преценката си.

56      Всъщност когато се купува горелка без електрод или когато последният е изваден от горелката, крайният потребител няма да възприеме горелката като повредена или незавършена. За сметка на това, без частите си съставният продукт по принцип няма да се възприема от крайния потребител като завършен продукт, чиято обичайна употреба е възможна (вж. в този смисъл решение от 20 декември 2017 г., Acacia и D’Amato, C‑397/16 и C‑435/16, EU:C:2017:992, т. 65), или като продукт в добро състояние.

57      Що се отнася до довода на жалбоподателя, че разглежданият съставен продукт не може да бъде завършен без електрода, доколкото той не може да функционира без него, вярно е, че горелката и системата за плазмено рязане не могат да изпълняват функцията си, а именно да режат или издълбават метал, без да са снабдени с електрод. Това обаче само по себе си не означава, че електродът трябва да се счита за част от съставен продукт.

58      Противно на поддържаното от жалбоподателя, определението на „част от съставен продукт“ в решение от 20 декември 2017 г., Acacia и D’Amato (C‑397/16 и C‑435/16, EU:C:2017:992, т. 65), и по-специално уточнението „при липсата на които е невъзможна обичайната употреба на съставния продукт“ (вж. т. 26 по-горе), не може да се тълкува в смисъл, че когато даден продукт не може да изпълнява функцията, за която е предназначен, без друг продукт, последният трябва във всички случаи да се разглежда като част от първия продукт. Всъщност подобно тълкуване би било прекалено широко, така че голям брой отделни продукти, в частност такива с потребим характер, без които съставни продукти не могат да изпълняват функцията, за която са предназначени, неправилно биха се считали за части на посочените съставни продукти. Противно на поддържаното от жалбоподателя, посоченото определение, изложено в контекста на член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002, няма за цел да определи изчерпателно какво не попада в приложното поле на понятието „част от съставен продукт“ по смисъла на член 4, параграф 2 от посочения регламент.

59      На второ място, следва да се приеме, подобно на встъпилата страна, че апелативният състав не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е взел предвид факта, че горелката може да се предлага на пазара без електрода и че последният обикновено се рекламира и продава отделно от горелката, като релевантен показател, за да се определи дали разглежданият електрод представлява част от съставен продукт по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002.

60      Що се отнася до факта, че горелката се предлага на пазара без електрода, вярно е, че всеки производител е свободен да предлага на пазара съставния продукт с неговите части или да ги продава отделно. Както подчертава жалбоподателят, това търговско решение не би трябвало да се разглежда като решаващ фактор при преценката дали даден продукт представлява част от съставен продукт.

61      Следва обаче да се отбележи, че е необичайно покупката на съставен продукт да не включва същинските му части. В настоящия случай обаче, както е видно от преписката (приложения C.8—C.11), разглежданата горелка се продава или с разглежданите електроди, или без тях.

62      С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че апелативният състав не е допуснал грешка при прилагане на правото или фактическа грешка, като е приел, че разглежданият съставен продукт, а именно горелка или система за плазмено рязане, представлява завършен продукт без електрода и че това обстоятелство представлява релевантен показател, за да се заключи, че разглежданият електрод не може да се счита за част от съставен продукт.

 Относно заменимия характер на електрода

63      В точка 28 от обжалваното решение апелативният състав приема, че с една и съща горелка се използват различни електроди за различни операции, като например електроди, използвани за рязане с влачене, и електроди, използвани за прецизно рязане или за издълбаване, и че горелки от различни видове, пригодени за различни системи за рязане, могат да използват разглеждания електрод. Той се позовава на заменимия характер на електрода, наред с други релевантни елементи, за да заключи, че последният не представлява част от съставен продукт.

64      В това отношение жалбоподателят поддържа, че противно на приетото от апелативния състав, фактът, че в една и съща горелка могат да се използват различни електроди и че в различни горелки може да се използва един и същ електрод, е без значение, за да се определи дали електродът е част от съставен продукт.

65      EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

66      В настоящия случай е безспорно, че крайният потребител може да използва разглеждания електрод с различни горелки. Както подчертава встъпилата страна в отговор на въпросите, поставени от Общия съд в рамките на процесуално-организационното действие, посочено в точка 13 по-горе, разглежданият електрод може да се използва с горелки на предприятия, различни от встъпилата страна.

67      Също така е безспорно, че горелката на встъпилата страна може да се използва с различни електроди. Както подчертава встъпилата страна в отговор на поставените от Общия съд въпроси, електродите на други предприятия са съвместими с нейните горелки.

68      Наистина, както подчертава жалбоподателят, сам по себе си фактът, че даден продукт може да бъде заместен с друг, който не е идентичен, и да се използва в различни съставни продукти, не позволява да се заключи, че такъв продукт е отделен продукт, който не представлява част от съставен продукт.

69      Следва обаче да се приеме, че апелативният състав не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е взел предвид заменимия характер на електрода, за да допълни анализа си. Всъщност продукт, който не може да бъде заместен с друг, неидентичен продукт или да бъде използван в различни съставни продукти, по принцип може в по-голяма степен да бъде трайно свързан с и приспособен за посочения съставен продукт и по този начин да представлява част от последния.

70      От това следва, че апелативният състав не е допуснал грешка при прилагане на правото или фактически грешка, като е взел предвид факта, че разглежданият електрод може да бъде заместен с различен електрод и че той може да се използва в горелки от различни видове, за да определи, че този електрод не представлява част от съставен продукт по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002.

 Относно целта на член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002

71      Жалбоподателят упреква апелативния състав, че не е взел предвид в достатъчна степен действителната цел за ограничаване на защитата по член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002 по отношение на невидимите части на съставни продукти. Според жалбоподателя защитата на потребимите части, които не се виждат при обичайна употреба на продукта и не допринасят по никакъв начин за общия външен вид на съставния продукт, представлявала нежелано ограничаване на конкуренцията на пазара на части за съставни продукти, както в настоящия случай, който се отнасял до монополизиран пазар на резервни части.

72      EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

73      В това отношение следва да се констатира, че от апелативния състав не се изисква да прави анализ на евентуалните нежелани последици в областта на конкуренцията на съответните пазари, за да определи дали даден продукт представлява част от съставен продукт по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002.

74      Дори да се предположи, че защитата на конкуренцията на пазарите на резервни части е мотивирала изключването на някои невидими части на съставни продукти от закрилата на промишлени дизайни, предвидена в член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002, това не означава, че посоченото съображение трябва да е част от анализа на апелативния състав какво представлява част от съставен продукт. Поради това твърдението за нарушение на жалбоподателя е неотносимо.

75      Във всеки случай жалбоподателят не обосновава твърдението си, че настоящото дело се отнася до монополизиран пазар на резервни части поради оспорвания промишлен дизайн на Общността. Запитан от Общия съд по този въпрос в рамките на процесуално-организационното действие, посочено в точка 13 по-горе, той само повтаря, че оспорваният промишлен дизайн на Общността пречи на производителите да предлагат на пазара електроди, съвместими с горелките на встъпилата страна, без да дава уточнения.

76      В това отношение се оказва, напротив, както подчертава встъпилата страна в отговор на поставените от Общия съд въпроси, че горелката на встъпилата страна може да се използва с други електроди, които евентуално имат външен вид и технически спецификации, различни от тези на електрода, чийто промишлен дизайн на Общността се оспорва в настоящото дело, без да го нарушават.

77      Поради това доводите на жалбоподателя относно целта на член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002 трябва да се отхвърлят.

78      От това следва, че като се е основал на съвкупност от релевантни показатели, апелативният състав не е допуснал грешка при прилагане на правото или фактическа грешка, като е стигнал до извода, че разглежданият електрод е отделен продукт, а не част от съставен продукт по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002.

79      С оглед на изложеното по-горе единственото основание трябва да бъде отхвърлено, а следователно и жалбата в нейната цялост.

 По съдебните разноски

80      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

81      След като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски съобразно с исканията на EUIPO и на встъпилата страна.

82      Освен това встъпилата страна е поискала жалбоподателят да бъде осъден да заплати разноските, направени за целите на производството пред апелативния състав. В това отношение е достатъчно да се констатира, че тъй като с настоящото решение се отхвърля жалбата срещу обжалваното решение, точка 2 от диспозитива на последното продължава да урежда разноските, направени в производството по обжалване пред EUIPO (вж. в този смисъл решение от 19 октомври 2017 г., Aldi/EUIPO — Sky (SKYLITe), T‑736/15, непубликувано, EU:T:2017:729, т. 131).

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда B&Bartoni spol. s r.o. да заплати съдебните разноски.

Van der Woude

De Baere

Steinfatt

Kecsmár

 

      Kingston

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 22 март 2023 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.