РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
10 ноември 2016 година(*)
„Преюдициално запитване — Авторско право и сродни права — Право на отдаване под наем и в заем на защитени произведения — Директива 2006/115/ЕО — Член 1, параграф 1 — Отдаване в заем на копия от произведения — Член 2, параграф 1 — Отдаване в заем на обекти — Отдаване в заем на екземпляр от книга в дигитален формат — Обществени библиотеки“
По дело C‑174/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank Den Haag (Райнен съд, Хага, Нидерландия) с акт от 1 април 2015 г., постъпил в Съда на 17 април 2015 г., в рамките на производство по дело
Vereniging Openbare Bibliotheken
срещу
Stichting Leenrecht,
в присъствието на:
Vereniging Nederlands Uitgeversverbond,
Stichting LIRA,
Stichting Pictoright,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, M. Vilaras, J. Malenovský (докладчик), M. Safjan и D. Šváby, съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: г‑жа M. Ferreira, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 март 2016 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Vereniging Openbare Bibliotheken, от P. de Leeuwe и D. Visser, advocaten,
– за Vereniging Nederlands Uitgeversverbond, от C. Alberdingk Thijm и C. de Vries, advocaten,
– за Stichting LIRA и за Stichting Pictoright, от J. Seignette, Van Heezik, G. van der Wal и M. Kingma, advocaten,
– за чешкото правителство, от S. Šindelková, D. Hadroušek и M. Smolek, в качеството на представители,
– за германското правителство, от T. Henze, J. Möller и D. Kuon, в качеството на представители,
– за гръцкото правителство, от G. Alexaki, в качеството на представител,
– за френското правителство, от D. Segoin, G. de Bergues и D. Colas, в качеството на представители,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от S. Fiorentino и A. Collabolletta, avvocati dello Stato,
– за латвийското правителство, от I. Kalniņš и D. Pelše, в качеството на представители,
– за португалското правителство, от L. Inez Fernandes и T. Rendas, в качеството на представители,
– за правителството на Обединеното кралство, от J. Kraehling, в качеството на представител, подпомагана от N. Saunders, barrister,
– за Европейската комисия, от F. Wilman, T. Scharf и J. Samnadda, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 16 юни 2016 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230 и поправка в OB L 168, 25.6.2016 г., стр. 19) и на член 1, параграф 1, член 2, параграф 1, буква б) и член 6, параграф 1 от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 376, 2006 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 14).
2 Това запитване е отправено в рамките на спор между Vereniging Openbare Bibliotheken (Сдружение на обществените библиотеки, наричано по-нататък „VOB“) и Stichting Leenrecht (Фондация относно правата при отдаване в заем, наричана по-нататък „Stichting“) по повод евентуално нарушение на изключителното право на отдаване в заем съгласно член 1, параграф 1 от Директива 2006/115.
Правна уредба
Международното право
3 Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) приема в Женева на 20 декември 1996 г. Договора на СОИС за авторското право (наричан по-нататък „Договорът на СОИС“). Този договор е одобрен от името на Европейската общност с Решение 2000/278/ЕО на Съвета от 16 март 2000 г. (ОВ L 89, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 20, стр. 212).
4 Член 7, параграф 1 от този договор предвижда:
„Авторите на:
i) компютърни програми,
ii) кинематографични творби [и на]
iii) произведения, включени в звукозаписи и определени във вътрешното законодателство на договарящите страни,
имат изключителното право да разрешават отдаването под наем с търговска цел на неограничен кръг от лица на оригиналите или на екземпляри от тези произведения“.
5 На дипломатическата конференция, в рамките на която е приет Договорът на СОИС, наред с останалите документи се приема и „съвместната декларация относно членове 6 и 7“, която е приложена към посочения договор (наричана по-нататък „съвместната декларация към Договора на СОИС) и която гласи следното:
„Изразите „екземпляри“ и „оригинал и екземпляри“, като предмет на правото на разпространение и правото на отдаване под наем, предвидено в посочените членове, се отнасят изключително до записани екземпляри, които могат да бъдат пуснати в оборот като материални предмети“.
Правото на Съюза
Директива 2001/29
6 Съгласно съображения 2 и 9 от Директива 2001/29:
„(2) На заседанието си в Корфу на 24 и 25 юни 1994 г. Европейският съвет подчерта необходимостта от създаване на обща и гъвкава правна рамка на общностно равнище, за да се насърчи развитието на информационното общество в Европа. Това inter alia изисква съществуването на вътрешен пазар на нови продукти и услуги. Важни законови актове на Общността за гарантиране на такава регулаторна рамка са вече приети или предстои да бъдат приети. Авторското право и сродните му права играят важна роля в този контекст, тъй като закрилят и стимулират развитието и търговията на нови продукти и услуги, както и създаването и използването на творческото им съдържание.
[…]
(9) Всяка хармонизация на авторското право и сродните му права трябва да се основава на висока степен на закрила, тъй като такива права са основни за интелектуалното творчество. Тяхната защита спомага, за да гарантира поддържането и развитието на творческия процес в интерес на авторите, артистите изпълнители, продуцентите, потребителите, културата, промишлеността и публиката като цяло. Интелектуалната собственост следователно е призната за неразделна част от собствеността“.
7 Член 1, параграф 2, буква б) от тази директива гласи:
„С изключение на случаите, посочени в член 11, настоящата директива запазва и не засяга по никакъв начин съществуващите разпоредби на Общността, отнасящи се до:
[…]
б) право на отдаване под наем, право на отдаване в заем и някои права, отнасящи се до авторското право в областта на интелектуалната собственост;
[…]“.
8 Член 4 от същата директива, озаглавен „Право на разпространение“, гласи:
„1. Държавите членки предвиждат за авторите по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия изключителното право да разрешават или забраняват всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин.
2. Правото на разпространение не се изчерпва в [Съюза] по отношение на оригинала или копия от произведението, освен когато първата продажба или друго прехвърляне на собствеността в [Съюза] на този обект се извършва от притежателя на права или с неговото съгласие“.
Директива 2006/115
9 Директива 2006/115 кодифицира и отменя Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 346, стр. 61; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 120),
10 Съображения 2—5, 7, 8 и 14 от Директива 2006/115 гласят следното:
„(2) Закрилата на отдаването под наем и в заем на произведенията, обект на авторско право, и на обектите на сродни права има все по-голямо значение за авторите, изпълнителите и продуцентите на звукозаписи и филми. Пиратството се превръща във все по-голяма заплаха.
(3) Адекватната закрила на произведенията, обект на авторско право, и на обектите на сродни права чрез правото на отдаване под наем и в заем, както и закрилата на обектите на сродни права чрез правото на записване, правото на разпространение, правото на излъчване и публично съобщаване, може да бъде определена като елемент с основно значение за икономическото и културното развитие на [Съюза].
(4) Закрилата на авторското право и сродните му права трябва да се приспособи към новото икономическо развитие, като например новите форми на използване.
(5) Творческата и художествената работа на авторите и изпълнителите има нужда от адекватен доход като основа за по-нататъшна творческа и художествена работа, а инвестициите, по-специално необходими за производството на звукозаписи и филми, са твърде големи и рискови. Възможността за осигуряване на този доход и възвръщане на инвестициите може да бъде гарантирана ефективно [само] чрез адекватна правна закрила на съответните носители на права.
[…]
(7) Законодателств[ата] на държавите членки следва да бъд[ат] сближен[и], така че да не противореч[ат] на международните конвенции, върху които се основават законите за авторското право и сродните му права в много от държавите членки.
(8) Правната [уредба] на [Съюза] в областта на правото на отдаване под наем, правото на отдаване в заем и някои права, сродни на авторското право, може да бъде ограничена до това, държавите членки да предвидят права по отношение на отдаването под наем и в заем за определени групи носители на права, а след това да предвидят право на записване, разпространение, излъчване и публично съобщаване за определени групи носители на права в областта на закрилата на сродните права.
[…]
(14) Също така е необходимо да бъдат защитени поне правата на авторите по отношение на публичното заемане, като се предвидят специални правила. Всички мерки, предприети чрез дерогация от изключителното право на публично заемане, [обаче] би следвало да съответстват по-специално на член 12 от Договора“.
11 Член 1 от тази директива гласи:
„1. В съответствие с разпоредбите на настоящата глава и като спазват условията на член 6, държавите членки са длъжни да предвидят право да се разрешава или забранява отдаването под наем и в заем на оригинали и екземпляри от произведения на авторското право, и на други обекти, посочени в член 3, параграф 1.
2. Правата, посочени в параграф 1, не се изчерпват чрез продажба или чрез друг акт на разпространение на оригиналите и екземплярите от произведения на авторското право и други обекти, посочени в член 3, параграф 1“.
12 Член 2, параграф 1 от посочената директива предвижда:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните дефиниции:
a) „отдаване под наем“ означава предоставянето за използване за ограничен срок и с пряка или непряка икономическа или търговска изгода;
б) „отдаване в заем“ означава предоставянето за използване за ограничен срок и без пряка или непряка икономическа или търговска изгода, когато се извършва чрез институции, достъпни за публиката“.
[…]“.
13 В член 6, параграф 1 от същата директива се посочва:
„Държавите членки могат да дерогират изключителното право по член 1 по отношение на публичното отдаване в заем, при условие че авторите поне получават възнаграждение за такова отдаване в заем. Държавите членки са свободни да определят това възнаграждение, като вземат предвид целите за насърчаване на културата“.
Нидерландското право
14 Член 10, параграф 1 от Auteurswet (Закон за авторското право) от 23 септември 1912 г. (наричан по-нататък „Aw“) гласи:
„Произведения на литературата, науката или изкуството по смисъла на този закон са:
1°. книгите, брошурите, вестниците, периодичните издания и всякакви други писмени произведения;
[…]
както и в общи линии всяко произведение в областта на литературата, науката или изкуството, без оглед на това по какъв начин или в каква форма е публикувано то“.
15 Член 12 от Aw предвижда:
„1. Публикуване на литературно, научно или художествено произведение означава:
[…]
3° отдаването под наем или в заем на целия или на части от екземпляр от произведението с изключение на произведенията на архитектурата и произведения на приложните изкуства или размножаване на такъв екземпляр, който е публикуван от притежателя на правата или с негово съгласие;
[…]
3. По смисъла на параграф 1, т. 3 „отдаване в заем“ означава предоставянето за използване за ограничен срок и без пряка или непряка икономическа или търговска изгода, когато се извършва чрез институции, достъпни за публиката.
[…]“.
16 Съгласно член 15с, параграф 1 от Aw:
„Не се смята, че е нарушено авторското право върху дадено произведение на литературата, науката или изкуството, ако целият екземпляр от произведението или части от него или от негово възпроизведено копие от този екземпляр или части от него бъдат отдадени в заем по смисъла на член 12, параграф 1, точка 3 и бъдат пуснати в обращение от притежателя на правата или с негово съгласие, при условие че се заплаща справедливо възнаграждение от заемателя или от лицето, което създава условията за това заемане. […]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
17 VOB представлява интересите на всички обществени библиотеки в Нидерландия.
18 Тези библиотеки отдават в заем книги в хартиен формат и в замяна изплащат фиксирана по размер сума на Stichting — фондацията, на която е възложено от министъра на правосъдието (Нидерландия) да събира възнагражденията при отдаване на произведения в заем.
19 На основание на правилник за разпределянето Stichting разпределя събраните възнаграждения между притежателите на права при посредничеството на организации за колективно управление, каквито са, от една страна, Stichting LIRA — натоварена с управлението на правата върху литературните, драматичните или драматично-музикалните произведения, а от друга страна, Stichting Pictoright — натоварена с управлението на правата върху визуалните произведения, каквито са произведенията, създадени от творците на пластичните изкуства, фотографите, илюстраторите, дизайнерите и архитектите.
20 Съгласно нидерландското законодателство размерът на възнаграждението при отдаване в заем на произведения се определя от Stichting Onderhandelingen Leenvergoedingen (наричана по-нататък „StOL“) — фондация, учредена с тази цел от министъра на правосъдието.
21 Тъй като от 2004 г. в рамките на StOL се обсъжда въпросът дали дигиталното отдаване в заем на електронна книга се обхваща от изключението по член 15c от Aw, на проведено на 24 март 2010 г. заседание управителният съвет на StOL решава в крайна сметка да отговори на този въпрос отрицателно.
22 Освен това по искане на министъра на образованието, културата и науката (Нидерландия) Instituut voor Informatierecht van de Universiteit van Amsterdam (Институт по информационно право към университета в Амстердам, Нидерландия) и консултантската агенция SEO съставят доклад, в който се стига до заключението, че дигиталното отдаване в заем на електронни книги от библиотеките не попада в обхвата на посоченото изключение.
23 Въз основа на този доклад нидерландското правителство изготвя проектозакон, в който по отношение на дигиталното отдаване в заем на електронни книги от разстояние се предвижда създаването на национална дигитална библиотека. Този проектозакон се основава на схващането, че дигиталните отдавания в заем на електронни книги не се обхващат от същото изключение.
24 Понастоящем обществените библиотеки предоставят електронни книги на разположение в интернет въз основата на сключени с притежателите на правата лицензионни споразумения.
25 VOB оспорва този проектозакон, като впоследствие сезира запитващата юрисдикция с жалба, с която иска по същество да бъде съдебно установено, че случаите на дигитално отдаване в заем са вече обхванати от настоящия закон за авторското право.
26 При тези обстоятелства Rechtbank Den Haag (Районен съд, Хага) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Следва ли член 1, параграф 1, член 2, параграф 1, буква б) и член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 да бъдат тълкувани в смисъл, че под „отдаване в заем“ съгласно тези разпоредби трябва да се разбира и предоставянето за ползване на защитени с авторски права романи, сборници с разкази, биографии, пътеписи, детски книги и юношеска литература, което предоставяне за ползване няма за цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска облага и се предлага от публично достъпна институция,
– при положение че екземпляр от произведението в дигитален формат е качен на сървъра на институцията (възпроизвеждане от тип А), което позволява на ползвателите да възпроизвеждат този екземпляр чрез свалянето му на техните собствени компютри (възпроизвеждане от тип Б), а
– възпроизведеният чрез сваляне от ползвателя екземпляр (възпроизвеждане от тип Б) повече не може да бъде ползван след изтичането на определен срок, и
– докато тече този срок, други ползватели не могат да свалят екземпляра (чрез възпроизвеждане от тип А) на техните компютри?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, препятства(т) ли член 6 от Директива 2006/115 и/или друга разпоредба от правото на Съюза възможността държавите членки да обвържат прилагането на ограничението на правото на отдаване в заем по член 6 от посочената директива с изпълнението на условието екземплярът от произведението (получен чрез възпроизвеждане от тип А) да бъде пуснат в обращение в Съюза чрез първа продажба или друго първо по ред прехвърляне на правото на собственост върху този екземпляр от притежателя на правото или с неговото съгласие по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, поставя ли член 6 от Директива 2006/115 други изисквания по отношение на произхода на екземпляра, предоставен за ползване от посочената институция (вследствие на възпроизвеждане от тип А), като например изискването да е законен източникът, от който е възпроизведен този екземпляр?
4) При утвърдителен отговор на втория въпрос, следва ли член 4, параграф 2 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че под първа продажба на дадени обекти или под друго първо по ред прехвърляне на правото на собственост върху този екземпляр по смисъла на тази разпоредба следва да се разбира и ограниченото във времето предоставяне за ползване на възпроизведени в дигитален формат екземпляри от защитени романи, сборници с разкази, биографии, пътеписи, детски книги и юношеска литература, което предоставяне за ползване се извършва онлайн — чрез свалянето на тези екземпляри?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
27 С първия поставен въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 1, параграф 1, член 2, параграф 1, буква б) и член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 следва да се тълкуват в смисъл, че понятието „отдаване в заем“ по смисъла на тези разпоредби обхваща и отдаването в заем на екземпляр от книга в дигитален формат, при положение че това отдаване в заем е извършено, след като този екземпляр е качен на сървъра на обществена библиотека, с което се позволява на даден ползвател да възпроизвежда посочения екземпляр чрез сваляне на собствения му компютър, при положение че в срока на заемане може да бъде свалян само един екземпляр от произведението, а след изтичането на този срок сваленият от същия ползвател екземпляр повече не може да бъде ползван от него.
28 Следва да се отбележи, от една страна, че член 1, параграф 1 от Директива 2006/115, съгласно който „държавите членки са длъжни да предвидят право да се разрешава или забранява отдаването […] в заем на оригинали и екземпляри от произведения на авторското право, и на други обекти“, не уточнява дали понятието „екземпляри от произведения“ по смисъла на тази разпоредба обхваща също така и екземплярите, които не са записани върху физически носител, каквито са екземплярите в дигитален формат.
29 От друга страна, член 2, параграф 1, буква б) от тази директива определя понятието „отдаване в заем“ като предоставяне на обекти за използване за ограничен срок и без пряка или непряка икономическа или търговска изгода, когато се извършва чрез институции, достъпни за публиката. Въпреки това от тази разпоредба не следва, че разглежданите в член 1, параграф 1 от посочената директива обекти следва да включват също така и нематериалните обекти, каквито са обектите от дигитално естество.
30 При тези условия следва преди всичко да се провери дали са налице основания, които могат да обосноват във всяка хипотеза изключването на отдаването в заем на дигитални копия и на нематериални обекти от приложното поле на Директива 2006/115.
31 В това отношение от съображение 7 от Директива 2006/115, на първо място, следва, че тази директива е приета по-специално за да „бъд[ат] сближен[и] [законодателствата на държавите членки] така, че да не противореч[ат] на международните конвенции, на които се основават законите за авторското право и сродните му права в много от държавите членки“.
32 Сред множеството конвенции обаче, на които посочената директива следва да не противоречи, е по-специално и Договорът на СОИС, по който страни са Съюзът и всички държави членки.
33 Следователно понятията „обекти“ и „екземпляри“ по смисъла на Директива 2006/115 следва да се тълкуват в светлината на еквивалентните им понятия, съдържащи се в Договора на СОИС (вж. по аналогия решение от 15 март 2012 г., SCF, C‑135/10, EU:C:2012:140, т. 55).
34 Според съвместната декларация, приложена към Договора на СОИС, включените в член 7 от този договор термини „оригинал“ и „екземпляри“, които се отнасят до правото на отдаване под наем, се отнасят „изключително до записани екземпляри, които могат да бъдат пуснати в оборот като материални предмети“. От това следва, че от предвиденото в посочения договор право на отдаване в заем са изключени нематериалните обекти, както и незаписаните екземпляри, каквито са екземплярите в дигитален формат.
35 Следователно понятието „отдаване под наем“ по член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2006/115 следва да се тълкува като отнасящо се изключително до материалните предмети, а понятието „екземпляри“ по член 1, параграф 1 от тази директива, що се отнася до отдаването в заем, следва да се тълкува като обхващащо единствено екземплярите, записани върху физически носител.
36 Все пак, макар в заглавието на Директива 2006/115 на някои езици да се посочва „правото на отдаване под наем и в заем“ — в единствено число — и независимо че по принцип същата директива урежда общо различните аспекти на това право, каквито са режимът на отдаване под наем и на отдаване в заем, от това не следва, че законодателят на Съюза по необходимост е възнамерявал да вложи в понятията „обекти“ и „екземпляри“ същия смисъл, който следва от режима за отдаване под наем или от този за отдаване в заем, включвайки в тях и общественото отдаване в заем по смисъла на член 6 от тази директива.
37 В действителност, от една страна, текстът на съображения 3—8 от посочената директива на някои езици не се отнася до „правото на отдаване под наем и в заем“ — в единствено число, а до „правата“ на отдаване под наем и в заем — в множествено число.
38 От друга страна, както следва от член 2, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2006/115, законодателят на Съюза се е погрижил да определи поотделно понятията „отдаване под наем“ и „отдаване в заем“. Следователно обектите, отдавани пода наем, не са по необходимост идентични с обектите, отдавани в заем.
39 От изложеното следва, както е видно и от точка 35 от настоящото решение, че нематериалните обекти и незаписаните на материален носител екземпляри, каквито са екземплярите в дигитален формат, трябва да бъдат изключени от уреденото от Директива 2006/115 право на отдаване под наем, за да не се стигне до нарушение на общата декларация, приложена към Договора на СОИС, като се вземе предвид обстоятелството, че както този договор, така и общата декларация допускат понятието „отдаване в заем“ по смисъла на тази директива да бъде тълкувано в зависимост от конкретния случай като включващо също и някои случаи на отдаване в заем в дигитален формат.
40 На второ място, е важно да се припомни, както беше посочено в точка 9 от настоящото решение, че Директива 2006/115 кодифицира и възпроизвежда разпоредбите на Директива 92/100 в по същество идентични с използваните в последната термини. От материалите по изготвянето на Директива 92/100 обаче не може да се направи извод, че всяка хипотеза на отдаването в заем в дигитален формат трябва да бъде изключена от приложното поле на тази директива.
41 Безспорно в обяснителния меморандум към предложението за директива на Съвета относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право (COM(90) 586 окончателен), се посочва желанието на Европейската комисия да изключи от приложното поле на Директива 92/100 възможността за предоставяне на разположение чрез предаването на електронни данни.
42 Все пак, на първо място, следва да се посочи, че не е видно само по себе си, че Комисията е имала намерение да приложи това изключение към екземплярите на книги в дигитален формат. От една страна, посочените примери в този обяснителен меморандум се отнасят изключително до електронното предаване на филми. От друга страна, по време на съставянето на посочения обяснителен меморандум екземплярите от книги в дигитален формат не са били ползвани в такъв мащаб, че да може основателно да се предположи, че те са били имплицитно взети предвид от Комисията.
43 На второ място, следва да се констатира, че желанието, изразено от Комисията в същия обяснителен меморандум, не намира никакъв пряк израз нито в самия текст на предложението, в резултат на което се стига до приемането на Директива 92/100, нито в текста на тази директива.
44 От изложените съображения следва, че не е налице никакво основание от такова решаващо значение, което да позволи от приложното поле на Директива 2006/115 да се изключва всяка хипотеза на отдаване в заем на дигитални екземпляри и на нематериални обекти.
45 Освен това това тълкуване се потвърждава от преследваната от Директива 2006/115 цел. В действителност в съображение 4 от същата директива се посочва по-специално, че авторското право и сродните му права трябва да се приспособят към новото икономическо развитие, като например новите форми на използване. Отдаването в заем в дигитален формат обаче е безспорно една от тези нови форми на използване и поради това прави необходимо адаптирането на авторското право към новото икономическо развитие.
46 В допълнение пълното изключване от приложното поле на Директива 2006/115 на отдаването в заем в дигитален формат би противоречало на общия принцип, налагащ установяването на висока степен на закрила в полза на авторите.
47 Макар и да е вярно, че в съображение 5 от Директива 2006/115 този общ принцип се проявява единствено имплицитно, в Директива 2001/29 се акцентира върху него, като в съображение 9 от тази директива се посочва, че всяка хармонизация на авторското право трябва да се основава „на висока степен на закрила“.
48 От това следва, че този общ принцип трябва да бъде взет предвид при тълкуването на директивите, които, както Директива 2006/115, предвиждат хармонизацията на различни аспекти от авторското право, като в същото време предметът на тяхната уредба е по-ограничен от този на Директива 2001/29.
49 С оглед на извода по точка 44 от настоящото решение на следващо място трябва да се провери дали общественото отдаване в заем на екземпляр от книга в дигитален формат, извършено при обстоятелства като посочените в поставения въпрос, може да попадне в обхвата на член 6, параграф 1 от Директива 2006/115.
50 Във връзка с това следва да се констатира, че, макар и член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 да трябва да бъде тълкуван стриктно съгласно постоянната съдебна практика, доколкото тази разпоредба представлява дерогация от предвиденото в член 1 от същата директива изключително право на отдаване в заем, даденото тълкуване трябва също така да позволява да се запази полезното действие на така установеното изключение и да се зачете неговата цел (вж. в този смисъл решения от 4 октомври 2011 г., Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, ECLI:EU:C:2011:631, т.162 и 163 и от 1 декември 2011 г., Painer, C‑145/10, EU:C:2011:798, т. 133).
51 Предвид значението на обществените отдавания в заем на дигитални книги и за да може да се запази както полезното действие на дерогацията за обществено отдаване в заем по член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 (наричано по-нататък „изключението за обществено отдаване в заем“), така и приносът на това изключение към насърчаването на културата, не би следвало да се изключва възможността член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 да се приложи в случай, в който извършваната от дадена обществено достъпна библиотека операция, по-специално с оглед на установените в член 2, параграф 1, буква б) от тази директива условия, притежава характеристики, които са по същество съпоставими с характеристиките на отдаването в заем на печатни произведения.
52 В настоящия случай, както следва от самия текст на поставения въпрос, главното производство е относно отдаването в заем на екземпляр от книга в дигитален формат, което е осъществено посредством качването му на сървъра на обществена библиотека, с което се позволява даден ползвател да възпроизвежда посочения екземпляр чрез сваляне на собствения му компютър, при положение че в срока на заемане може да бъде свалян само един екземпляр от произведението, а след изтичането на този срок сваленият от същия ползвател екземпляр повече не може да бъде ползван от него.
53 С оглед по-специално на установените в член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115 условия обаче трябва да се приеме, че тази операция притежава характеристики, които са по същество съпоставими с характеристиките на отдаването в заем на печатни произведения, доколкото, от една страна, ограничението на способите за едновременно изтегляне на повече от един екземпляр предполага, че възможностите за отдаване в заем, с които разполага съответната библиотека, не надхвърлят тези нейни възможности в случаите на отдаване в заем на печатни произведения, а от друга страна, това отдаване в заем се извършва само за определен срок.
54 С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос трябва да се отговори, че член 1, параграф 1, член 2, параграф 1, буква б) и член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 следва да се тълкуват в смисъл, че понятието „отдаване в заем“ по смисъла на тези разпоредби обхваща и отдаването в заем на екземпляр от книга в дигитален формат, при положение че това отдаване в заем е извършено, след като този екземпляр е качен на сървъра на обществена библиотека, с което се позволява даден ползвател да възпроизвежда посочения екземпляр чрез сваляне на собствения му компютър, при положение че в срока на заемане може да бъде свалян само един екземпляр от произведението, а след изтичането на този срок сваленият от същия ползвател екземпляр повече не може да бъде ползван от него.
По втория въпрос
55 С втория поставен въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 6 от Директива 2006/115 и/или друга разпоредба от правото на Съюза следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността държавите членки да обвържат прилагането на ограничението на правото на отдаване в заем по член 1 от Директива 2006/115 с изпълнението на условието предоставеният от обществена библиотека екземпляр от книгата в дигитален формат да бъде пуснат в обращение в Съюза чрез първа продажба или друго първо по ред прехвърляне на правото на собственост върху този екземпляр от притежателя на правото на разпространение или с неговото съгласие по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29.
56 Във връзка с това и преди всичко останало, макар и от самите термини на член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2001/29 да следва, че държавите членки предвиждат за авторите — по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия — изключителното право да разрешават или да забраняват всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин, както и че регламентираното в правото на Съюза право на разпространение се изчерпва само в хипотезата на първата продажба или друго прехвърляне в Съюза на правото на собственост върху този обект от страна на притежателя на правото или с неговото съгласие, от член 1, параграф 2, буква б) от тази директива следва, че последната запазва и не засяга по никакъв начин разпоредбите от правото на Съюза относно правото на отдаване в заем.
57 От това следва, че член 4, параграф 2 от Директива 2001/29 не е релевантен за тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 2006/115.
58 На следващо място член 1, параграф 2 от Директива 2006/115 предвижда, че изключителното право на отдаване в заем, предвидено в член 1, параграф 1 от тази директива, не се изчерпва чрез продажба или чрез какъвто и да е друг акт на разпространение на оригиналите и екземплярите от произведения, закриляни с авторско право.
59 В действителност Съдът вече е постановявал, че действията по ползване на закриляни произведения, каквото действие е общественото отдаване в заем, се различават по своето естество от действията по продажба или от всякакво друго законосъобразно действие по разпространение, тъй като независимо от продажбата на материалния носител, съдържащ произведението, правото на отдаване в заем остава сред правомощията на автора. Вследствие на това правото на отдаване в заем не се изчерпва с продажбата или с всяко друго действие по разпространението, докато правото на разпространение се изчерпва именно само с първата продажба в Съюза, извършена от притежателя на правото или с негово съгласие (вж. в този смисъл решение от 6 юли 2006 г., Комисия/Португалия, C‑53/05, EU:C:2006:448, т. 34 и цитираната съдебна практика).
60 Накрая следва да се отбележи, че член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 има за цел да гарантира баланса между, от една страна, интересите на авторите и от друга страна, насърчаването на културата, което представлява цел от общ интерес, залегнала в изключението за общественото отдаване в заем и обосноваваща възможността за държавите членки въз основата на тази разпоредба да предвидят дерогации от регламентираното в член 1 от тази директива изключително право за обществено отдаване в заем. В този контекст авторите трябва да получат най-малкото възнаграждение за това отдаване в заем.
61 Следва обаче да се приеме, че с член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 във връзка със съображение 14 от тази директива, посочващо, че е необходимо да бъдат защитени правата на авторите по отношение на публичното отдаване в заем, а и с оглед на изискванията, произтичащи от припомнения в точки 47 и 48 от настоящото решение принцип на установяване на висока степен на закрила в полза на авторите, се установява само минимално равнище на закрила на последните, което следва да бъде налице при прилагането на изключението за общественото отдаване в заем. Следователно няма пречки за държавите членки при необходимост да определят извън изрично предвидените в посочената разпоредба и допълнителни условия, които могат да подобрят защитата на авторските права.
62 В конкретния случай националното законодателство предвижда допълнително условие за прилагането на изключението за общественото отдаване в заем по член 6, параграф 1 от Директива 2006/115. Това условие изисква екземплярът от книгата в дигитален формат, който е предоставен на разположение от обществена библиотека, да бъде пуснат в обращение в Съюза чрез първа продажба или друго първо по ред прехвърляне на правото на собственост върху този екземпляр от притежателя на правото на публично разпространение или с неговото съгласие по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29.
63 Както обаче основателно отбелязва генералният адвокат в точка 85 от представеното заключение, за разлика от придобиването на правото на отдаване в заем, което се извършва със съгласието на автора, в хипотезата на обществено отдаване в заем, произтичащо от изключението по член 6, параграф 1 от Директива 2006/115, където се дерогира изискването за подобно съгласие, при прилагането на това изключение може да се стигне до нарушаване на законните интереси на авторите.
64 Вследствие на това условие като разглежданото в главното дело —съгласно което в контекста на изключението за общественото отдаване в заем държавите членки могат да изискват екземплярите от книгата в дигитален формат, които са предмет на такова отдаване в заем, да бъдат предварително пуснати в обращение от притежателя на правото или с негово съгласие — може да намали рисковете, посочени в предходната точка от настоящото решение, и с това да се подобри защитата на авторските права при прилагането на това изключение. Следователно е необходимо да се приеме, че подобно допълнително условие е в съответствие с член 6, параграф 1 от Директива 2006/115.
65 С оглед на изложеното на втория въпрос трябва да се отговори, че правото на Съюза, и по-специално член 6 от Директива 2006/115, следва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността дадена държава членка да обвърже прилагането на член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 с изпълнението на условието предоставеният от обществена библиотека екземпляр от книгата в дигитален формат да бъде пуснат в обращение в Съюза чрез първа продажба или друго първо по ред прехвърляне на правото на собственост върху този екземпляр от притежателя на правото на разпространение или с неговото съгласие по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29.
По третия въпрос
66 С третия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска предвиденото в тази разпоредба изключение за обществено отдаване в заем да се прилага при предоставянето на разположение от обществена библиотека на екземпляр от книга в дигитален формат, когато този екземпляр е получен от незаконен източник.
67 Във връзка с това и преди всичко останало, макар в текста на член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 да не се предвижда изрично никакво изискване относно законния произход на екземпляра, предоставен на разположение от обществена библиотека, както следва от съображение 2 тази директива, една от нейните цели е борбата с пиратството.
68 Ако обаче се признае, че отдаден в заем от обществена библиотека екземпляр може да бъде получен от незаконен източник, би се стигнало до толериране, а дори и до насърчаване на разпространението на имитирани или пиратски произведения, а това би било в явно противоречие с тази цел.
69 Освен това, що се отнася до предвиденото в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 изключение за копието за лично ползване, Съдът вече е постановил, че това изключение не обхваща хипотезата на изготвяне на копия от незаконен източник.
70 С оглед на това Съдът приема, че на притежателите на авторски права не следва да се възлага задължението да трябва да търпят нарушения на техните права, които биха могли да съпътстват изготвянето на копия за лично ползване. Макар и държавите членки да разполагат с право да приемат или да не приемат законодателство, което да допуска възпроизвеждане за лично ползване и от незаконен източник, напълно очевидно е, че това би засегнало доброто функциониране на вътрешния пазар. Прилагането на подобно национално законодателство би могло да засегне неоправдано законните интереси на притежателите на авторски права (вж. в този смисъл решение от 10 април 2014 г., ACI Adam и др., C‑435/12, EU:C:2014:254, т. 31, 35 и 40).
71 Така изглежда, че всички съображения относно изключението за лично ползване са относими при прилагането на изключението за общественото отдаване в заем и поради това в контекста на член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 могат да бъдат прилагани по аналогия.
72 С оглед на изложеното на третия въпрос трябва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска предвиденото в тази разпоредба изключение за обществено отдаване в заем да се прилага при предоставянето на разположение от обществена библиотека на екземпляр от книга в дигитален формат, когато този екземпляр е получен от незаконен източник.
По четвъртия въпрос
73 Като се има предвид отговорът на втория въпрос, не следва да се отговаря на четвъртия въпрос, който е зададен само при условие че се отговори отрицателно на втория въпрос.
По съдебните разноски
74 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
1) Член 1, параграф 1, член 2, параграф 1, буква б) и член 6, параграф 1 от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, следва да се тълкуват в смисъл, че понятието „отдаване в заем“ по смисъла на тези разпоредби обхваща и отдаването в заем на екземпляр от книга в дигитален формат, при положение че това отдаване в заем е извършено, след като този екземпляр е качен на сървъра на обществена библиотека, с което се позволява даден ползвател да възпроизвежда посочения екземпляр чрез сваляне на собствения му компютър, при положение че в срока на заемане може да бъде свалян само един екземпляр от произведението, а след изтичането на този срок сваленият от същия ползвател екземпляр повече не може да бъде ползван от него.
2) Правото на Съюза, и по-специално член 6 от Директива 2006/115, следва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността дадена държава членка да обвърже прилагането на член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 с изпълнението на условието предоставеният от обществена библиотека екземпляр от книгата в дигитален формат да бъде пуснат в обращение в Европейския съюз чрез първа продажба или друго първо по ред прехвърляне на правото на собственост върху този екземпляр от притежателя на правото на разпространение или с неговото съгласие по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.
3) Член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска предвидената в тази разпоредба дерогация за обществено отдаване в заем да се прилага при предоставянето на разположение от обществена библиотека на екземпляр от книга в дигитален формат, когато този екземпляр е получен от незаконен източник.
Подписи