РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
16 октомври 2014 година(*)
„Марка на Общността — Заявка за словна марка на Общността „GRAPHENE“ — Абсолютно основание за отказ — Описателен характер — Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009“
По дело T‑458/13
Joseba Larrañaga Otaño и Mikel Larrañaga Otaño, с местожителство в Сан Себастиан (Испания), представлявани от F. Bueno Salamero, адвокат,
жалбоподатели,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява Ó. Mondéjar Ortuño, в качеството на представител,
ответник,
с предмет жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 10 юни 2013 г. (преписка R 208/2013‑2) във връзка със заявка за регистрация на словния знак „GRAPHENE“ като марка на Общността,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: D. Gratsias, председател, M. Кънчева (докладчик) и C. Wetter, съдии,
секретар: E. Coulon,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 23 август 2013 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 26 ноември 2013 г.,
като има предвид, че в едномесечния срок от уведомяването на страните за приключването на писмената фаза на производството не е постъпило искане от тях за насрочване на съдебно заседание, и като съответно на основание член 135а от Процедурния правилник на Общия съд реши въз основа на доклада на съдията докладчик да се произнесе по жалбата, без да провежда устна фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 18 май 2012 г. жалбоподателите, г‑н Joseba Larrañaga Otaño и г‑н Mikel Larrañaga Otaño, подават съвместно заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни и модели) (СХВП) по реда на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „GRAPHENE“.
3 Стоките, за които се иска регистрация, спадат към класове 13, 23 и 25 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:
– клас 13: „огнестрелно оръжие, муниции и снаряди, експлозиви, фойерверки“,
– клас 23: „Нишки, прежди и конци за текстилна употреба“,
– клас 25: „Облекло, обувки, шапки и принадлежности за глава“.
4 С решение от 28 ноември 2012 г. проверителят отказва да регистрира марка на Общността за стоките посочени в точка 3 по-горе поради изложените в член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 мотиви.
5 На 28 януари 2013 г. на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 жалбоподателите подават до СХВП жалба срещу решението на проверителя.
6 С решение от 10 юни 2013 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) втори апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата. Той приема по същество, че за всички посочени стоки заявената марка няма отличителен характер и е описателна по смисъла на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009.
7 На първо място, във връзка със съответните потребители апелативният състав приема, че това са както обикновените потребители, така и професионалисти със специализирани познания, например специалисти от служби по сигурността, от предприятия за разрушаване на сгради или производители на текстилни изделия, и че това са потребители, които знаят английски език, език на термина „graphene“.
8 На второ място, във връзка с описателния характер на заявената марка по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 апелативният състав първо отбелязва, че от представените от жалбоподателите документи се установява, че тази марка представлява термин на английски език, означаващ двуизмерна алотропна форма на въглерода, и съответните англоговорящи потребители ще възприемат тази марка като наименованието на конкретен материал. Въз основа на същите документи той посочва, от една страна, че макар графенът да не е скорошно откритие, изолирането му през 2004 г. позволило на учените да разпознаят качествата му, по-конкретно двуизмерната му структура с дебелината на един атом, неговата прозрачност, гъвкавост и еластичност, топлопроводимост и електропроводимост, резистентност, лекота и непромокаемост или най-малкото контролируема промокаемост, и от друга страна, че областите, в които било възможно да намерят приложение наноматериалите като графена, били информатиката, мобилната телефония и електрониката, изолационните материали, производството на енергия и опазването на околната среда, медицината или здравеопазването. След това той разглежда поотделно свойствата и приложенията на графена конкретно във връзка с огнестрелните оръжия, спадащи към клас 13, с мунициите, и снарядите и експлозивите, спадащи към клас 13, с фойерверките, спадащи към клас 13, с нишките, преждите и конците за текстилна употреба, спадащи към клас 23, с облеклото, обувките, шапките и принадлежностите за глава, спадащи към клас 25, и за всяка от тези пет категории стоки приема, че с оглед на посочените свойства и приложения, проверителят с основание приел, че било възможно посочените стоки да съдържат графен или той да е използван за производството им. Накрая той заключава, че заявената марка е описателна, тъй като терминът „graphene“ информира направо съответните потребители, по-конкретно специалистите, за една характерна особеност на посочените стоки, а именно за техния състав, и потребителят щял да открие в заявения знак без междинен мисловен процес или друго допълнително усилие името на материала графен, включен в състава на посочените стоки.
9 На трето и последно място, във връзка с липсата на отличителен характер на заявената марка по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 апелативният състав приема, че заявената марка не притежава такъв отличителен характер, тъй като съответните потребители щели да я възприемат като наименованието на материал, включен в състава на посочените стоки, показваща по този начин характерните особености, които този материал придава на споменатите стоки, а не техния търговски произход.
Искания на страните
10 Жалбоподателите искат Общият съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
11 СХВП иска Общият съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
От правна страна
12 Жалбоподателите излагат в подкрепа на жалбата си три правни основания, изведени от нарушения на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, на член 7, параграф 1, буква б) от същия регламент и на принципа на недопускане на дискриминация.
По първото правно основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009
13 С първото правно основание жалбоподателите упрекват апелативния състав за заключението му, че заявената марка е описателна по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, и излагат във връзка с това две твърдения за нарушения. С първото твърдение за нарушение, макар да признават, че съответните потребители ще възприемат заявената марка като името на точно определен материал, те изтъкват, че не съществува никаква пряка връзка между посочените в заявката за регистрация стоки и графена, чиито свойства според „сериозни“ научни публикации не били „панацея“ и чиито приложения следователно били ограничени до конкретни области, между които нанотехнологиите, информатиката, електрониката или телефонията, които нямали никаква връзка с посочените стоки. Било позволено обаче като марка да се регистрира знак със собствено значение, стига то, както в настоящия случай, да не препраща към стоките, означени с посочената марка. Във второто твърдение за нарушение те твърдят, че анализът на апелативния състав се отнасял до общи категории стоки, като неоснователно придал на всички стоки, групирани по този начин, характерните белези на графена, като непромокаемостта или контролираната промокаемост, които се отнасяли само до конкретни стоки като йонни проводници и апаратура за съхранение на данни на основата на нанотехнологиите.
14 СХВП оспорва доводите на жалбоподателите.
15 Според член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 се отказва регистрацията на марките, които се състоят предимно от знаци или от означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга или други техни характерни особености.
16 Следователно знаците или означенията по член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 са тези, които при нормална употреба от гледна точка на съответните потребители могат да служат, пряко или чрез споменаване на една от нейните същностни характерни особености, за обозначаване на стоката или услугата, за които е поискана регистрацията (решение от 20 септември 2001 г. Procter & Gamble/СХВП, C‑383/99 P, Rec, EU:C:2001:461, т. 39). От това следва, че за да попадне даден знак в приложното поле на забраната, съдържаща се в тази разпоредба, той трябва да има достатъчно пряка и конкретна връзка със съответните стоки или услуги, която да дава възможност на заинтересованите потребители да получат незабавно и без други разсъждения описание на съответните стоки или услуги или на някоя от техните характерни особености (вж. решения от 22 юни 2005 г. Metso Paper Automation/СХВП (PAPERLAB), T‑19/04, Rec, EU:T:2005:247, т. 25 и цитираната съдебна практика и от 30 април 2013 г., ABC‑One/СХВП (SLIM BELLY), T‑61/12, EU:T:2013:226, т. 17 и цитираната съдебна практика).
17 Следователно преценката на описателния характер на даден знак може да се направи само с оглед на възприемането му от съответните потребители, от една страна, и от друга, с оглед на стоките или услугите, за които се отнася (вж. в този смисъл решения от 27 февруари 2002 г. Eurocool Logistik/СХВП (EUROCOOL), T‑34/00, Rec, EU:T:2002:41, т. 38 и от 7 юли 2011 г., Cree/СХВП (TRUEWHITE), T‑208/10, EU:T:2011:340, т. 17 и цитираната съдебна практика).
18 Понятието „обществен интерес“, което е определящо за член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, изисква знаците или означенията, които могат да служат в търговията за означаване на характерни особености на стоките или услугите, за които е заявена регистрация, да могат да бъдат свободно използвани от всички. Посочената разпоредба не допуска тези знаци или означения да бъдат запазени само за едно предприятие поради регистрацията им като марки (решения от 23 октомври 2003 г. СХВП/Wrigley, C‑191/01 P, Rec, EU:C:2003:579, т. 31 и от 12 януари 2006 г. Deutsche SiSi-Werke/СХВП, C‑173/04 P, Rec, EU:C:2006:20, т. 62) и едно предприятие да монополизира използването на описателен термин във вреда на другите предприятия, включително негови конкуренти, за които по този начин обхватът на речника, който ще могат да използват, за да опишат собствените си стоки, ще бъде ограничен (решения от 6 март 2007 г. Golf USA/СХВП (GOLF USA), T‑230/05, EU:T:2007:76, т. 32 и SLIM BELLY, посочено по-горе в точка 16, EU:T:2013:226, т. 18).
19 В настоящия случай в самото начало следва да се отбележи, че определянето на съответните потребители, направено от апелативния състав (вж. точка 7 по-горе), което не е оспорено от жалбоподателите, следва да се приеме.
20 Колкото до първото твърдение за нарушение, изведено по същество от липсата на пряка връзка между съответните стоки и графена при сегашното състояние на техниката, следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика, за да откаже СХВП регистрация на основанието, предвидено в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 207/2009, не е необходимо знаците или означенията, от които се състои марката, да се използват реално в момента на подаване на заявката за регистрация за описанието на стоки или услуги като тези, за които е подадена заявката за регистрация, или за описание на характерните особености на тези стоки или услуги. Достатъчно е, както указва самият текст на разпоредбата, тези знаци или означения да могат да се използват за тази цел. Така въз основа на посочената разпоредба трябва да се откаже регистрация на словен знак, ако поне едно от възможните му значения е характерна особеност на съответните стоки или услуги (решения СХВП/Wrigley, точка 18 по-горе, EU:C:2003:579, т. 32, от 21 януари 2009 г. Korsch/СХВП (PharmaCheck), T‑296/07, EU:T:2009:12, т. 43 и SLIM BELLY, точка 16 по-горе, EU:T:2013:226, т. 36). Освен това няма значение дали характерните особености на стоките или услугите, които могат да бъдат описани, са основни или второстепенни от търговска гледна точка на (вж. решение SLIM BELLY, точка 16 по-горе, EU:T:2013:226, т. 37 и цитираната съдебна практика).
21 Също според съдебната практика фактът, че заявената марка описва характерен белег, който при състоянието на техниката към момента все още не съществува, не изключва възможността тя да се възприема като описателна от съответните потребители (вж. в този смисъл решения от 16 септември 2008 г. ratiopharm/СХВП (BioGeneriX), T‑47/07, EU:T:2008:377, т. 30 и ratiopharm/СХВП (BioGeneriX), T‑48/07, EU:T:2008:378, т. 29].
22 С оглед на тази съдебна практика, за да се обоснове отказът да се регистрира заявената марка в настоящия случай, е достатъчно в представите на съответните потребители тя да може да се използва, за да означи реална или възможна, дори несъществуваща при сегашното състояние на техниката, характерна особеност на посочените стоки. В съответствие с цитираната по-горе в точка 17 съдебна практика тази възможност трябва да се преценява с оглед на представите на съответните потребители, а не според заключението на специалисти в науката.
23 В настоящия случай следва да се отбележи, че в точки 23—28 от обжалваното решение апелативният състав излага данни във връзка с начина, по който съответните потребители възприемат свойствата и приложенията на графена за петте категории стоки: първо за „огнестрелни оръжия“, спадащи към клас 13, съществените свойства на графена били неговата електропроводимост, неговата лекота и неговата резистентност и с тях били свързани по-специално приложения в областта на информатиката и електрониката, дори на изолационните материали; второ, за „муниции, снаряди и експлозиви“, спадащи към клас 13, лекотата и резистентността на графена били много високо оценявани характерни особености; трето, за „фойерверки“, спадащи към клас 13, електропроводимостта на графена позволявала голяма точност във времето и в пространството; четвърто, за „нишки, прежди и конци за текстилна употреба“, спадащи към клас 23, непромокаемостта или контролираната промокаемост, както и резистентността, лекотата и гъвкавостта, били много ценени качества; пето, за „облекло, обувки, шапки и принадлежности за глава“, спадащи към клас 25, апелативният състав изтъква термичните качества и непромокаемостта на графена, както и неговата резистентност.
24 Следва да се приеме, че въз основа на този пълен преглед, при който е взет предвид и начинът на възприемане от съответните потребители, апелативният състав с основание приема, че съществува достатъчно непосредствена и конкретна връзка между заявената марка и стоките, посочени в заявката за регистрация, която е от такова естество, че ще позволи на тези потребители да разберат веднага и без други разсъждения описание на реална или възможна характерна особеност на посочените стоки, а именно използването на графена в състава им.
25 Тъй като, потвърждавайки отказа да се регистрира заявената марка на основанието, посочено в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, апелативният състав не допуска грешка, първото твърдение за нарушение не може да се уважи.
26 Колкото до второто твърдение за нарушение, изведено по същество от липсата на анализ на описателния характер за всяка от посочените стоки, следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика, макар по принцип да трябва решението, с което се отказва регистрация на марка, да бъде мотивирано за всяка една от съответните стоки или услуги, все пак, когато едно и също основание за отказ е пречка за регистрацията за категория или група стоки или услуги, които имат помежду си достатъчно непосредствена и конкретна връзка, за да формират достатъчно хомогенна категория или група от стоки или услуги, компетентният орган може да се ограничи до представяне на общи мотиви по отношение на всички тези стоки или услуги (решение SLIM BELLY, точка 16 по-горе, EU:T:2013:226, т. 33; вж. също в този смисъл определение от 18 март 2010 г. CFCMCEE/СХВП, C‑282/09 P, Сб., EU:C:2010:153, т. 37—40 и в този смисъл и по аналогия, решение от 15 февруари 2007 г. BVBA Management, Training en Consultancy, C‑239/05, Сб., EU:C:2007:99, т. 34—38).
27 В случая следва да се отбележи, че в точки 23—28 от обжалваното решение апелативният състав разграничава пет хомогенни категории от посочените стоки, а именно категориите „огнестрелни оръжия“, спадащи към клас 13, „муниции и снаряди; експлозиви“, спадащи към клас 13, „фойерверки“, спадащи към клас 13, „нишки, прежди и конци за текстилна употреба“, спадащи към клас 23, и „облекло, обувки, шапки и принадлежности за глава“, спадащи към клас 25, които анализира поотделно, като излага за всяка от тях конкретните свойства и приложения на графена в представите на съответните потребители, след което стига до извода за описателния характер на марката, за която е подадена заявка за регистрация, за всяка от тези посочени хомогенни категории стоки (вж. точка 8 по-горе). По-конкретно, когато става въпрос за „нишки, прежди и конци за текстилна употреба“ и „облекло, обувки шапки и принадлежности за глава“, дори да се предположи, че във връзка с тези стоки свойството непромокаемост или контролирана промокаемост на графена не може да се възприеме от съответните потребители, въпреки това тези потребители ще възприемат другите свойства на графена, на които набляга апелативният състав във връзка с тези стоки, а именно неговата резистентност, лекота, гъвкавост и термични свойства.
28 Тъй като за всяка категория от посочените стоки апелативният състав е мотивирал както следва решението си, второто твърдение за нарушение не може да се уважи.
29 Следователно първото правно основание трябва да се отхвърли.
По второто правно основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009
30 С второто правно основание жалбоподателите упрекват апелативния състав за това, че не се е съобразил и с отличителния характер на заявената марка, тъй като терминът „graphene“ не бил обичайният начин за означаване на посочените стоки и не давал на съответните потребители никаква информация относно евентуални характерни особености на посочените стоки.
31 Според постоянната съдебна практика обаче, от текста на член 7, параграф 1 от Регламент № 207/2009 става ясно, че е достатъчно да се прилага едно от изброените в тази разпоредба абсолютни основания за отказ, за да не може заявеният знак да се регистрира като марка на Общността (решения от 19 септември 2002 г. DKV/СХВП, C‑104/00 P, Rec, EU:C:2002:506, т. 29; от 6 ноември 2007 г. RheinfelsQuellen H. Hövelmann/СХВП (VOM URSPRUNG HER VOLLKOMMEN), T‑28/06, Сб., EU:T:2007:330, т. 43 и SLIM BELLY, точка 16 по-горе, EU:T:2013:226, т. 45).
32 Тъй като в случая апелативният състав правилно приема, че е налице абсолютното основание за отказ, предвидено в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, не следва да се разглежда правното основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от същия регламент.
33 Следователно второто правно основание трябва да се отхвърли.
По третото правно основание, изведено от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация
34 С третото правно основание жалбоподателите твърдят, че е налице нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, във връзка с принципите на равно третиране и на добра администрация, тъй като по-рано въз основа на подадена от тях заявка за регистрация СХВП регистрирала под номер 10879682 марката на Общността GRAFENO за стоки от класове 3, 7, 9 и 12 и под номер 10900645 марката на Общността GRAPHENE за стоки от класове 4, 5, 8, 11, 14—21, 24 и 26—34, без да възразява относно описателния характер или липсата на отличителен характер на тези знаци за съответните стоки.
35 Достатъчно е обаче да се припомни, че според постоянната съдебна практика законосъобразността на решенията на апелативния състав, които се приемат при упражняването на обвързана компетентност, а не на дискреционна власт, трябва да се преценява единствено въз основа на Регламент № 207/2009 в съответствие с тълкуването му от съдията на Европейския съюз, а не въз основа на по-ранната практика по вземане на решения на СХВП, която при всички положения не би могла да обвързва съда на Съюза (решения от 15 септември 2005 г. BioID/СХВП, C‑37/03 P, Rec, EU:C:2005:547, т. 47, Deutsche SiSi-Werke/СХВП, точка 18 по-горе, EU:C:2006:20, т. 48 и от 30 април 2013 г. Boehringer Ingelheim International/СХВП (RELY-ABLE), T‑640/11, EU:T:2013:225, т. 33).
36 Макар че предвид принципите на равно третиране и на добра администрация СХВП трябва да вземе предвид вече постановените решения по сходни заявки и особено внимателно да прецени дали трябва да се произнесе по същия начин, прилагането на тези принципи обаче трябва да се съобрази със спазването на принципа на законност, така че не би могло да има равенство при наличието на незаконосъобразност и лицето, което иска знак да бъде регистриран като марка на Общността, не би могло, за да получи идентично решение, да се позове в своя полза на евентуална незаконосъобразност, извършена в негова полза или в полза на друго лице (вж. в този смисъл решения от 10 март 2011 г. Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, Сб., EU:C:2011:139, т. 73—76). Впрочем по съображения за правна сигурност, и по-точно за добра администрация, проверката на всяка заявка за регистрация трябва да бъде стриктна и пълна, за да се избегне ненадлежната регистрация на марки, и тази проверка трябва да се извършва във всеки конкретен случай, тъй като регистрацията на даден знак като марка зависи от специфични критерии, които са приложими към фактическите обстоятелства на съответния случай, и предназначението им е да се провери дали по отношение на разглеждания знак не е налице някое основание за отказ (решения Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, посочено по-горе, EU:C:2011:139, т. 77 и RELY-ABLE, точка 35 по-горе, EU:T:2013:225, т. 34).
37 В настоящия случай при прегледа на първото правно основание се установява, че апелативният състав с основание приема, след пълна проверка и отчитайки представата на съответните потребители, че абсолютното основание за отказ, посочено в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, е пречка за регистрацията на марката на Общността, за която жалбоподателите са подали заявка. От това следва, че в съответствие с цитираната по-горе в точки 35 и 36 съдебна практика тази преценка не може да бъде оспорена с единствения мотив, че в настоящия случай апелативният състав не се е съобразил с практиката на СХВП по вземане на решение (вж. в този смисъл решение от 3 юли 2013 г. Airbus/СХВП (NEO), T‑236/12, Сб., EU:T:2013:343, т. 52), и то независимо от посочените по-горе в точка 34 обстоятелства.
38 Впрочем следва да се отбележи, че макар по силата на член 99 от Регламент № 207/2009 за посочените от жалбоподателите регистрации на марки (вж. точка 34 по-горе) да се прилага презумпция за действителност по делата за нарушения, заведени пред съдилища за марките на Общността, въпреки това по силата на член 52 от същия регламент евентуалната им недействителност, ако се окаже, че такава е налице, може да бъде обявена въз основа на искане, подадено до СХВП, или въз основа на насрещен иск, предявен в производство за нарушение.
39 Следователно третото правно основание трябва да бъде отхвърлено.
40 Тъй като не се установява някое от изложените правни основания да е обосновано, жалбата следва да се отхвърли изцяло.
По съдебните разноски
41 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на СХВП.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Joseba Larrañaga Otaño и Mikel Larrañaga Otaño да заплатят съдебните разноски.
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 октомври 2014 година.
Подписи