РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми състав)

13 май 2015 година(*)

„Държавни помощи — Помощ за преструктуриране, отпусната от Австрия в полза на групата Austrian Airlines — Решение, обявяващо помощта за съвместима с общия пазар, при спазване на някои условия — Приватизация на групата Austrian Airlines — Определяне на получателя на помощта — Насоки за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение“

По дело T‑511/09,

Niki Luftfahrt GmbH, установено във Виена (Австрия), за което се явяват H. Asenbauer и A. Habeler, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват първоначално B. Martenczuk и K. Gross, в качеството на представители, подпомагани от G. Quardt, адвокат, а впоследствие Martenczuk и R. Sauer, в качеството на представители, подпомагани от Quardt и J. Lipinsky, адвокати,

ответник,

подпомагана от

Република Австрия, за която се явяват C. Pesendorfer и M. Klamert, в качеството на представители,

от

Deutsche Lufthansa AG, установено в Кьолн (Германия), за което се явяват първоначално H.‑J. Niemeyer, H. Ehlers и M. Rosenberg, а впоследствие Niemeyer, Ehlers, C. Kovács и S. Völcker, адвокати,

от

Austrian Airlines AG, установено във Виена, за което се явяват първоначално H.‑J. Niemeyer, H. Ehlers и M. Rosenberg, а впоследствие Niemeyer, Ehlers и C. Kovács, адвокати,

и от

Österreichische Industrieholding AG, установено във Виена, за което се явяват T. Zivny, P. Lewisch и H. Kristoferitsch, адвокати,

встъпили страни,

с предмет искане за отмяна на Решение 2010/137/ЕО на Комисията от 28 август 2009 година, Държавна помощ C 6/09 (ex N 663/08) — Австрия Austrian Airlines — План за преструктуриране (OВ L 59, 2010 г., стр. 1), с което помощта за преструктуриране, предоставена от Република Австрия в полза на групата Austrian Airlines при придобиването на последната от групата Lufthansa се обявява за съвместима с общия пазар, при спазване на някои условия,

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: D. Gratsias, председател, M. Кънчева (докладчик) и C. Wetter, съдии,

секретар: K. Andová, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 25 юни 2014 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        Групата Austrian Airlines (наричана по-нататък „Austrian Airlines“) се състои от три предприятия: Austrian Airlines Österreichische Luftverkehrs AG, въздухоплавателна компания, която разполага с основни летища, основана през 1957 г., Tiroler Luftfahrt GesmbH, регионално дъщерно дружество, основано през 1978 г., и Lauda Air Luftfahrt GmbH, чартърна компания, основана през 1979 г. Austrian Airlines е въздушен превозвач със седалище във Виена (Австрия) и с основни летища международното летище във Виена и летището в Инсбрук (Австрия). Austrian Airlines е член на Star Alliance. Република Австрия е притежавала 41,56 % от капитала в Austrian Airlines посредством публичния холдинг Österreichische Industrieholding AG (наричан по-нататък „ÖIAG“) и в това си качество е била мажоритарен акционер в Austrian Airlines.

2        Жалбоподателят Niki Luftfahrt GmbH е дружество по австрийското право, със седалище във Виена, което експлоатира въздухоплавателна компания, известна под името „FlyNiki“ или „Niki“. Той оперира от Виена, Линц (Австрия), Залцбург (Австрия), Грац (Австрия) и Инсбрук, откъдето обезпечава по-конкретно полети към цяла Европа и Северна Африка. Към момента на подаване на жалбата жалбоподателят е собственост — 76 % на Privatstiftung Lauda (частна фондация „Лауда“) и 24 % на втората германска въздухоплавателна компания Air Berlin.

3        От години Austrian Airlines изпитва значителни финансови затруднения. Предвид тези трудности, на 12 август 2008 г. австрийското федерално правителство предоставя мандат за приватизация, даващ право на ÖIAG да продаде изцяло участието си в Austrian Airlines. На 29 октомври 2008 г. мандатът е удължен до 31 декември 2008 г.

4        На 13 август 2008 г. ÖIAG публикува обявление в австрийския и в международния печат, в което приканва потенциалните инвеститори да заявят интереса си относно придобиването на участието на ÖIAG в Austrian Airlines. Срокът за заявяване на интерес е бил до 24 август 2008 г. Общо дванадесет инвеститори заявяват такъв интерес.

5        На 28 август 2008 г. инвеститорите са уведомени, че имат срок до 12 септември 2008 г., за да представят проект за придобиване. Концепцията трябва да съдържа информация за участника в търга, стратегическа концепция за бъдещето на Austrian Airlines, предложение за структурата на сделката, информация относно планираното финансиране, както и допълнителна информация относно съдържанието на договора (застраховки, включени гаранции). Подадени са само три проекта за придобиване, съответно от Air France-KLM, Deutsche Lufthansa AG (наричано по-нататък „Lufthansa“) и от руския превозвач S7.

6        На 16 септември 2008 г. останалите трима участници в търга са поканени да подадат окончателното си предложение без посочена в него покупна цена до 21 октомври 2008 г., а окончателното си предложение с посочена в него покупна цена — до 24 октомври 2008 г.

7        На 21 октомври 2008 г. единствено Lufthansa подава предложение, придружено с договор и стратегически план без посочена цена съгласно искането. На 24 октомври 2008 г. Lufthansa предоставя обвързващо предложение с посочване на цената, която е готова да плати за акциите на ÖIAG в Austrian Airlines.

8        Предложението за придобиване предвижда следното:

–        Lufthansa да заплати на ÖIAG покупна цена от 366 268,75 EUR,

–        ÖIAG да получи гаранция, даваща възможност, в случай на подобряване на икономическото положение, на допълнително плащане, в размер до 162 000 000 EUR,

–        ÖIAG да заплати, чрез посредничеството на структура за секюритизация, безвъзмездна помощ от 500 000 000 EUR, която ще бъде използвана за увеличаване на капитала на Austrian Airlines.

9        Относно гаранцията е предвидено, че три години след приключването или най-късно след представянето на финансовите доклади за съответния период, изтичащ на 31 декември 2011 г., ÖIAG ще получи допълнителна сума, която може да достигне 162 милиона евро.

10      Участието на ÖIAG в Austrian Airlines е трябвало да бъде придобито от Österreichische Luftverkehrs-Holding-GmbH, собственост, съответно — 49,8 % на Österreichische Luftverkehrs-Beteiligungs-GmbH, като последното е 100 % собственост на Lufthansa, и 50,2 % на Österreichische Luftverkehrs-Privatstiftung, фондация по австрийското право, чийто основател е Österreichische Luftverkehrs-Beteiligungs.

11      Паралелно с тази сделка Österreichische Luftverkehrs-Holding GmbH е трябвало да придобие всички останали акции на Austrian Airlines посредством предложение за придобиване или операция „squeeze out“ (отстраняване), така че да си осигури изцяло собствеността върху последното.

12      Сделката е одобрена на 3 декември 2008 г. от надзорния съвет на Lufthansa, а на 5 декември 2008 г. — от надзорния съвет на ÖIAG.

13      На 21 декември 2008 г. Република Австрия нотифицира пред Комисията на Европейските общности мерките по проекта за продажба на участието си в Austrian Airlines.

14      Паралелно с това, на 19 декември 2008 г. Република Австрия нотифицира пред Комисията решението си да предостави на Austrian Airlines помощ за оздравяване под формата на гаранция от 100 %, за да даде възможност последната да получи финансиране под формата на заем от 200 милиона евро.

15      С Решение от 19 януари 2009 относно държавна помощ NN 72/08, Austrian Airlines — Помощ за оздравяване, Комисията разрешава тази помощ за оздравяване под формата на гаранция, със срок на действие докато Комисията стигне до окончателно решение относно нотифицираната помощ в рамките на процедурата по продажба или на плана за преструктуриране, представени от австрийските власти.

16      С писмо от 11 февруари 2009 г. Комисията уведомява Република Австрия за решението си да започне официалната процедура по разследване на държавни помощи, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, по отношение на представените от Република Австрия мерки, целящи прехвърляне на участието ѝ в Austrian Airlines.

17      На 11 март 2009 г. Република Австрия представя пред Комисията становището си относно започването на официалната процедура по разследване.

18      На същия ден решението за започване на официалната процедура по разследване е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, като заинтересованите страни са поканени да представят становищата си (OВ C 57, 2009 г., стр. 8).

19      В това решение Комисията уточнява най-напред, че тя трябва да определи дали платената цена от Lufthansa за участието на ÖIAG в Austrian Airlines отговаря на пазарната цена. В това отношение Комисията разкрива съмненията си по отношение на открития, прозрачен и безусловен характер на продажбата и по отношение на стойността на гаранцията за плащане. Комисията посочва, че ако платената сума за Austrian Airlines не отговаря на пазарната цена, разликата между платената сума и пазарната цена би следвало да се счита за държавна помощ.

20      Комисията счита по-нататък, че е длъжна да разгледа твърдението на Република Австрия, че платената сума от Lufthansa не представлява държавна помощ, поради факта че всеки друг сценарий за ÖIAG би довел до по-високи разходи.

21      Най-сетне, след като Република Австрия предлага план за преструктуриране, в случай че Комисията счете, че нотифицираната мярка представлява държавна помощ, Комисията уточнява, че тя трябва да провери дали този план е съвместим с нейното Съобщение от 1 октомври 2004 г. относно насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (ОВ C 244, стр. 2) (наричано по-нататък „Насоките от 2004 г.“) и с нейното Съобщение от 10 декември 1994 г. относно прилагането на членове [87 ЕО] и [88 ЕО] и с член 61 от Споразумението за ЕИП за държавни помощи за авиационния сектор (ОВ C 350, стр. 5) (наричано по-нататък „Насоките за авиационния сектор от 1994 г.“).

22      Комисията получава становищата на заинтересованите лица, сред които и това на жалбоподателя, и ги предава на Република Австрия на 15 април 2009 г.

23      Република Австрия предава на Комисията становището си по забележките на заинтересованите лица на 8 май 2009 г.

24      На същия ден Комисията получава нотификация за проект за сливане, според който Lufthansa трябва да придобие изключителния контрол над Austrian Airlines.

25      По искане на Република Австрия, на 7 и 18 май 2009 г. са проведени срещи във връзка с приватизацията на Austrian Airlines. След приключването на тези заседания поисканата допълнителна информация е предоставена на Комисията на 22 май и 18 юни 2009 г.

26      На 28 август 2009 г. Комисията приема Решение 2010/137/EО Държавна помощ C 6/2009 (ex N 663/08) — Австрия Austrian Airlines — План за преструктуриране (OВ L 59, 2010 г., стр. 1), с което предоставената от Република Австрия в полза Austrian Airlines помощ за преструктуриране е обявена за съвместима с общия пазар, при спазване на някои условия (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

27      След като поканва Република Австрия, в съответствие с член 25 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 ЕО] от Договора за ЕО (OВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) за функционирането на Европейския съюз, в редакцията му, изменена с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 година за адаптиране на някои регламенти и решения в областта на свободното движение на стоки, свободното движение на хора, дружественото право, политиката на конкуренция, земеделието (включително ветеринарно и фитосанитарно законодателство), транспортната политика, данъчното облагане, статистиката, енергетиката, околната среда, сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи, митническия съюз, външните отношения, общата външна политика и политиката на сигурност и институциите поради присъединяването на България и Румъния (OВ L 363, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 15), да ѝ посочи сведенията, които тя счита за обхванати от задължението за зачитане на професионалната тайна, на 9 март 2010 г. Комисията публикува в съответствие с член 26, параграф 3 от същия регламент неповерителен вариант на обжалваното решение в Официален вестник на Европейския съюз.

28      На 28 август 2009 г. Комисията също така приема Решение C (2009) 6690 окончателен (преписка COMP/M.5440 — Lufthansa/Austrian Airlines), с която концентрацията на предприятия, целяща придобиването от Lufthansa на изключителния контрол на групата Austrian, се обявява за съвместима с общия пазар и със Споразумението за ЕИП, при условие че бъдат спазени предложените гаранции, резюме на което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 16, 2010 г., стр. 11, наричано по-нататък „решението, разрешаващо концентрацията“.

29      В обжалваното решение Комисията приема, че покупната цена, платена от Lufthansa на ÖIAG за акциите му в Austrian Airlines, представлява отрицателна цена, доколкото произтича от разликата между, от една страна, размера на безвъзмездната помощ, платена в полза на Austrian Airlines, и от друга страна, размера на гаранцията, както и на сумата, платена за придобиването на акциите на ÖIAG. След като разглежда стойността на притежаваните от ÖIAG акции в Austrian Airlines, Комисията стига до извода, че предложената от Lufthansa цена отговаря на пазарната цена и следователно не може да се счита за помощ в полза на Lufthansa.

30      Комисията все пак припомня, че когато дадено предприятие се продава от държавата за отрицателна цена, обстоятелството, че тази цена съответства на пазарната цена, не е достатъчно, за да се установи, че държавата е действала като пазарен инвеститор и че не е била предоставена държавна помощ. Такъв инвеститор трябва в действителност да сравни отрицателната пазарна цена с разходите, които би трябвало да направи при други разрешения. В това отношение Комисията приема, че в случая фалитът на Austrian Airlines, чиято цена би била нулева за държавата, би представлявал по-изгоден вариант за последната, отколкото продажбата на участието ѝ в Austrian Airlines при отрицателна цена. Поради това Комисията приема, че общият размер на отрицателната цена трябва да се счита за публични средства, предоставени на Austrian Airlines, и че предоставянето на тези средства, за което е отговорна държавата, на предприятие, конкуриращо се с други въздушни превозвачи от Общността, засяга търговията в рамките на Общността и следователно представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

31      След като разглежда въпросната помощ, Комисията приема, че тя представлява държавна помощ, която е съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) ЕО, при спазване на условията, изброени в член 2, и при условие че планът за преструктуриране, за който е отправено уведомление до Комисията, бъде приложен в пълен обхват.

32      Диспозитивът на обжалваното решение гласи следното:

„Член 1

Помощта за преструктуриране, отпусната от Австрия на Austrian Airlines, е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) […] ЕО при спазване на условията, изброени в член 2, и при условие че планът за преструктуриране, за който е отправено уведомление до Комисията, бъде приложен в пълен обхват.

Член 2

1.      Австрия предприема необходимите мерки, които да позволят на Austrian Airlines да намали, преди края на 2010 г., общия си капацитет от налични места — километри, с 15 % спрямо равнището от януари 2008 г. Увеличението на капацитета на Austrian Airlines освен това е ограничено до средния темп на растеж, установен за въздушните превозвачи, членове на Асоциацията на европейските авиокомпании (Association of European Airlines). Тази горна граница остава в сила до края на 2015 г. или до момента, в който Austrian Airlines достигне изравнен EBIT (праг на рентабилност), ако това настъпи по-рано.

2.      Австрия предприема необходимите мерки, които да позволят на Austrian Airlines да намали своя дял в Schedule Coordination Austria GmbH на 25 % и които да гарантират, че нито Flughafen Wien AG, нито някоя друга заинтересована страна, намираща се под контрола на Austrian Airlines или Flughafen Wien AG, не може да притежава мажоритарен дял в Schedule Coordination Austria след този процес на преструктуриране.

3.      Австрия предприема необходимите мерки, за да бъдат изпълнени условията от решението за концентрация по дело COMP/M.5440 — Lufthansa/Austrian Airlines.

4.      Австрия преустановява двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги, в които липсва клаузата за назначаване на Общността, или ги предоговаря в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 847/2004. Австрия информира Комисията относно мерките, които е предприела за гарантиране на съвместимостта на такива споразумения с общностното законодателство по отношение на признаването на назначаване на Общността.

5.      До 31 декември 2009 г. Австрия представя доклад до Комисията за напредъка и управлението на плана за преструктуриране, както и за предприетите мерки, насочени към намаляване на дела на Austrian Airlines в Schedule Coordination Austria GmbH. До 31 април 2010 г. Австрия уведомява за действията, предприети за прилагането на член 2, параграф 4. Австрия предоставя годишни доклади до Комисията относно изпълнението на плана за преструктуриране и за темповете на увеличаване на капацитета всяка година до 2015 г.

Член 3

Адресат на настоящото решение е Република Австрия“.

 Процедура

33      На 21 декември 2009 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС.

34      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 23 април 2010 г. Република Австрия отправя искане за встъпване по настоящото дело в подкрепа на исканията на Комисията. С определение от 15 юни 2010 г. председателят на шести състав на Общия съд допуска встъпването на Република Австрия.

35      С молби, подадени в секретариата на Общия съд на 27 април 2010 г., Lufthansa и Austrian Airlines отправят искане да бъдат допуснати да встъпят в производството в подкрепа на исканията на Комисията.

36      С молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 7 май 2010 г., ÖIAG иска да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията.

37      С молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 30 август 2010 г., Република Австрия представя писменото си становище при встъпване.

38      Поради промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в седми състав, поради което на 27 септември 2010 г. настоящото дело е разпределено на този състав.

39      С молби, постъпили в секретариата на Общия съд на 18 октомври 2010 г., жалбоподателят представя становището си по писменото становище при встъпване на Република Австрия.

40      С молби, постъпили в секретариата на Общия съд на 11 ноември 2010 г., Комисията и Република Австрия представят становищата си по исканията за процесуално-организационни действия и по искането за събиране на доказателства, направени от жалбоподателя в становището му по писменото становище при встъпване на Република Австрия.

41      С определение от 29 ноември 2010 г. председателят на седми състав на Общия съд допуска встъпването на Lufthansa, Austrian Airlines и ÖIAG.

42      С молби, постъпили в секретариата на Общия съд на 14 февруари 2011 г., Lufthansa, Austrian Airlines и ÖIAG представят писмените си становища при встъпване.

43      С молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 13 май 2011 г., жалбоподателят представя становището си по писмените становища при встъпване на Lufthansa, Austrian Airlines и ÖIAG.

44      Поради промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в първи състав, поради което на 16 май 2012 г. настоящото дело е разпределено на този състав.

45      С определение от 10 юли 2012 г. относно събирането на доказателства във връзка с искане за представяне на документи, след като констатира, първо, че Комисията оспорва допустимостта на някои от доводите на жалбоподателя с мотива, че те почиват на сведения за обстоятелства, които не фигурират в неповерителния вариант на обжалваното решение, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз, второ, че жалбоподателят е приложил към жалбата си неповерителния вариант на обжалваното решение, и трето, че сведенията, заличени в неповерителния вариант на решението, са необходими за правилното разбиране на обжалваното решение и следователно за решаването на спора, Общият съд изисква от Комисията, на основание член 65, буква б), член 66, параграф 1 и член 67, параграф 3, втора алинея от Процедурния правилник на Общия съд, да представи пълния вариант на обжалваното решение, който е бил връчен на неговия адресат Република Австрия. В определението е уточнено, че пълният вариант на обжалваното решение няма да бъде връчван на този етап от производството на жалбоподателя, нито на другите страни в производството, с изключение на Република Австрия, която е неговият адресат. Комисията изпълнява това искане на 25 юли 2012 г.

46      На 11 юли 2012 г. Общият съд, на основание член 64 от Процедурния правилник, поканва жалбоподателя да уточни дали е имал достъп до пълния вариант на обжалваното решение, който е бил връчен на Република Австрия. Жалбоподателят отговаря положително на този въпрос на 26 юли 2012 г.

47      На 18 февруари 2013 г. Общият съд отправя множество искания към страните в рамките на процесуално-организационните мерки, посочени в член 64, параграф 3, букви б) и в) от Процедурния правилник.

48      Най-напред, след като констатира, че подробните сведения, съдържащи се в жалбата, които не фигурират във варианта на обжалваното решение, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз, се съдържат в пълния вариант на последното, и че жалбоподателят е потвърдил, че се е запознал с пълния вариант на обжалваното решение, за да подготви жалбата си, Общият съд поканва Комисията да допълни защитата си и да се произнесе по всички правни основания, оплаквания и доводи, развити в посочената жалба, по които все още не е заявила позицията си, с мотива че с това би нарушила задължението си за зачитане на професионалната тайна, посочено в член 339 ДФЕС.

49      Най-сетне, Общият съд иска от Комисията да посочи дали и в каква степен поверителността на всички съдържащи се в пълния вариант на обжалваното решение сведения може да бъде отменена по отношение на жалбоподателя и на останалите страни в производството за нуждите на настоящия спор. В случай че Комисията иска да бъде запазена поверителността на всички сведения, е отправена молба тя да мотивира запазването на поверителното третиране на всяко сведение, за което твърди, че е такова, така че да се даде възможност на Общия съд да вземе решение в това отношение на основание член 67, параграф 3, втора алинея от Процедурния правилник.

50      Най-сетне, Общият съд поканва и встъпилите страни да изложат мотивираните си становища относно поверителния характер на пълния вариант на обжалваното решение.

51      Република Австрия и ÖIAG отговарят на тази процесуално-организационна мярка съответно на 14 и 18 март 2013 г. Що се отнася до Комисията, Austrian Airlines и Lufthansa, те отговарят на 19 март 2013 г.

52      Тъй като Комисията се ограничава в отговора си от 19 март 2013 г., с цел да обоснове запазването на поверителността на пълния вариант на обжалваното решение, до това да препрати към отказа на Република Австрия за отмяна на поверителността на това решение, на 18 юли 2013 г. Общият съд моли Комисията, на основание член 64, параграф 3, букви a) и б) от Процедурния правилник, да посочи причините, поради които приема искането за поверителност на Република Австрия по отношение на всеки елемент от пълния вариант на обжалваното решение, за който претендира, че е поверителен, като уточни приложените критерии при преценката, че става въпрос за сведения, които могат да попаднат в обхвата на професионалната тайна, по-специално по смисъла на Съобщение C(2003) 4582 от 1 декември 2003 г. относно професионалната тайна при решенията за държавна помощ (ОВ C 297, стр. 6; Специално издание на български език, глава 8, том 4, стр. 52). Комисията отговаря на тази процесуално-организационна мярка на 19 септември 2013 г.

53      Поради промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в осми състав, поради което на 1 октомври 2013 г. настоящото дело е разпределено на този състав.

54      На 14 ноември 2013 г. Общият съд, след като разглежда доводите на Комисията и встъпилите страни относно поверителността на сведенията, съдържащи се в пълния вариант на обжалваното решение, решава да го върне на Комисията и приеме нова процесуално-организационна мярка, като кани Комисията да представи нов вариант на обжалваното решение, в който следва да заличи единствено поверителните сведения, които не са били посочени в писмените становища на жалбоподателя, с оглед на връчването му на останалите страни в производството.

55      С писмо от 3 декември 2013 г. Комисията отказва да изпълни тази процесуално-организационна мярка, с мотива по-конкретно че след като Общият съд ѝ е изпратил пълния поверителен вариант на обжалваното решение и след като не е оспорил основателността на решението за заличаване на някои сведения в публичния неповерителен вариант на обжалваното решение, тя не се счита за задължена да подготви нов вариант на обжалваното решение.

56      С определение от 27 януари 2014 г. Общият съд задължава Комисията да представи вариант на обжалваното решение със заличени единствено поверителните сведения, които не са били посочени в писмените становища на жалбоподателя, като същевременно решава, че представителите на жалбоподателя, както и от представителите на Република Австрия и тези на ÖIAG, Lufthansa и Austrian Airlines, могат да се запознаят с този документ в секретариата на Общия съд след представянето му и до датата на съдебното заседание, без той да може да бъде копиран. Комисията изпълнява тази мярка на 13 февруари 2014 г.

57      На 11 март 2014 г., след като изслушва страните, Общият съд решава да проведе на 25 юни 2014 г. заседание за изслушване на пледоариите при закрити врата.

 Искания на страните

58      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

59      Комисията, подкрепяна от Република Австрия, ÖIAG, Lufthansa и Austrian Airlines, моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като недопустима, най-малкото частично, и при условията на евентуалност — като неоснователна;

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

1.     По допустимостта

 По липсата на подпис върху оригинала на жалбата

60      В писмената си защита Комисията изтъква, че тъй като жалбата, която ѝ е била предадена, не е била подписана, тя не отговаря на изискванията на член 43, параграф 1 от Процедурния правилник и поради това е недопустима. Все пак по време на заседанието на 25 юни 2014 г., в отговор на въпрос на Общия съд относно последиците за нея от писмото от секретариата на Общия съд от 14 април 2010 г., с което последният потвърждава, че оригиналът на жалбата е бил подписан от представителя на жалбоподателя, Комисията се отказва от възражението си за недопустимост.

 По използването от жалбоподателя на сведения, които не фигурират в публикувания в Официален вестник на Европейския съюз вариант на обжалваното решение, но се съдържат във варианта на обжалваното решение, връчен на Република Австрия

61      Без формално да повдига възражение за недопустимост по смисъла на член 114 от Процедурния правилник, Комисията поддържа, че жалбата е частично недопустима, доколкото съдържа твърдения относно някои сведения, въз основа на които Комисията погрешно е направила извод за съвместимост на въпросната помощ с общия пазар, които не фигурират в публикувания в Официален вестник на Европейския съюз вариант на обжалваното решение, приложен към жалбата.

62      Според Комисията за нея е невъзможно да изрази позиция по тези твърдения, без да наруши задължението за зачитане на професионалната тайна, посочено в член 339 ДФЕС. Това обстоятелство обаче ограничавало упражняването на правото ѝ на защита и съответно водело до частична недопустимост на жалбата на основание член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник, що се отнася до въпросните сведения.

63      Освен това Комисията изтъква, че жалбата е частично недопустима и доколкото съдържа въпросните сведения, тъй като те са били получени неправомерно от жалбоподателя. Според Комисията, да не се констатира частичната недопустимост на жалбата в това отношение, би означавало да се одобри начинът, по който жалбоподателят е получил достъп до въпросните сведения, и да се насърчат такива практики. Това би могло да накърни доверието на икономическите оператори в защитата, предоставена на поверителните сведения, които те могат да предадат на Комисията в рамките на процедура по разследване на държавни помощи, и да стимулира отказа им да предоставят такива сведения на Комисията за в бъдеще, което би навредило на ефикасността на процедурите по разследване на държавни помощи изобщо.

64      Що се отнася, първо, до доводите на Комисията, изведени от нарушението на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник, те са неубедителни.

65      Всъщност следва да се припомни, че в съответствие с постоянната съдебна практика, съгласно член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник, всяка жалба пред Общия съд трябва да посочва предмета на спора и да съдържа кратко изложение на наведените правни основания. Това посочване трябва да бъде достатъчно ясно и точно, така че да позволи на ответника да подготви своята защита, а на Общия съд — да упражни съдебен контрол. Така с цел гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които се основава искът или жалбата, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба (определения от 28 април 1993 г., De Hoe/Комисия, T‑85/92, Rec, EU:T:1993:39, т. 20 и от 11 юли 2005 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия, T‑294/04, Rec, EU:T:2005:280, т. 23).

66      Комисията обаче не изтъква липсата на яснота или точност в изложението на правните основания в жалбата, а единствено невъзможността да отговори на доводите на жалбоподателя поради наличието на правно задължение. Следователно Комисията не доказва наличието на нарушение на изискванията за форма, предвидени в член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник, годно да доведе поради естеството си до недопустимост на жалбата по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 65 по-горе.

67      Впрочем доводите на Комисията за нарушаване на правото ѝ на защита, поради твърдяната невъзможност да отговори на доводите на жалбоподателя, основани на сведения, които не фигурират в публичния вариант на обжалваното решение, са неоснователни.

68      В действителност физическо или юридическо лице, което в приложение на член 263, четвърта алинея ДФЕС може да обжалва акт, посочен в първата алинея на тази разпоредба, може да се позове без ограничение на всички посочени във втората алинея на същия член правни основания.

69      В резултат на това всяко ограничаване на правото на такъв жалбоподател да се позове на подходящите според него правни основания за отмяна, поради факта че би представлявало също така и ограничаване на правото на ефективна жалба, уредено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да бъде предвидено от правото на Съюза, по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата, и да съответства на изискванията на последната посочена разпоредба. По-специално то трябва, при спазване на принципа на пропорционалност, да бъде необходимо и действително да отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес или на нуждата да се защитят правата и свободите на други хора.

70      В това отношение е важно да се припомни, че член 339 ДФЕС, на който се позовава Комисията в подкрепа на възражението си за недопустимост, предвижда, че тя е длъжна да не оповестява сведенията, които поради естеството им са обхванати от професионалната тайна, и по-специално сведенията, отнасящи се до предприятията и засягащи търговските им отношения или елементи от тяхната себестойност. Това задължение е припомнено в член 24 от Регламент № 659/1999 във връзка със сведенията, събрани в приложение на този регламент. Съгласно тази разпоредба задължение за зачитане на професионалната тайна има не само Комисията, но също и държавите членки, както и техните служители и други длъжностни лица, включително независимите експерти, наети от Комисията. Член 25 от Регламент № 659/1999 уточнява, че Комисията незабавно отправя уведомление за решенията, взети в приложение на глави II—V и VII от същия регламент до съответната държава членка и дава възможност на последната да посочи пред Комисията коя информация счита за обхваната от задължението за професионална тайна. Освен това Комисията излага в Съобщение C (2003) 4582 (вж. точка 52 по-горе) условията за третиране на исканията, подадени от държавите членки в качеството им на адресати на решенията в материята на държавните помощи, за да могат някои части от тези решения да се считат за обхванати от професионалната тайна и следователно да не могат да фигурират в публикувания вариант.

71      Следва да се отбележи, че нито член 339 ДФЕС, нито член 24 от Регламент № 659/1999 предвиждат изрично отхвърлянето като недопустими на правните основания, изведени от елементи на обжалваното решение, които са били заличени в публикувания вариант на това решение и до които жалбоподателят би могъл да има достъп само след като получи, без разрешение от Комисията, пълния поверителен вариант на същото решение.

72      Дори да се приеме, че тези разпоредби могат да бъдат тълкувани в този смисъл, налага се констатацията, че при обстоятелствата в случая те не са приложими.

73      Действително от отговора на Комисията от 19 септември 2013 г. по процесуално-организационната мярка на Общия съд следва, че на 31 август 2009 г. тя е съобщила обжалваното решение на Република Австрия, като същевременно я е поканила да посочи в срок от петнадесет работни дни сведенията, съдържащи се в това решение, които счита за поверителни и които не трябва да бъдат публикувани. С писмо от 18 септември 2009 г. Република Австрия иска от Комисията заличаване на някои сведения, съдържащи се в обжалваното решение, поради тяхната поверителност. В писмо от 29 септември 2009 г., адресирано до Република Австрия, Комисията указва на последната, че не може да се запознае с решението в неговата цялост, и ѝ представя временен вариант на решението със заличени сведения, с искане да го потвърди в срок от пет работни дни. С писмо от 2 октомври 2009 г. Република Австрия по същество изразява съгласието си с представения от Комисията вариант на обжалваното решение. Все пак тя отново отправя искане за заличаване на сведенията, съдържащи се в съображения 61 и 63 от обжалваното решение, като излага допълнителни мотиви, обосноваващи според нея необходимост от поверително третиране на тези сведения. След ново разглеждане на посочените от Република Австрия основания, Комисията заличава въпросните сведения в съображения 61 и 63 от обжалваното решение и връчва последното (наричано по-нататък „публичният вариант на обжалваното решение“) на третите заинтересовани лица, включително и на жалбоподателя, и го публикува на интернет сайта си на 13 октомври 2009 г. Публичният вариант на обжалваното решение впоследствие е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 9 март 2010 г.

74      По подобие на Комисията обаче Общият съд констатира, че жалбоподателят изтъква в жалбата доводи, почиващи на сведения, които, макар и да се твърди, че се съдържат в обжалваното решение, не фигурират в публичния вариант на решението, приложен към жалбата. Общият съд освен това констатира, че в публичния вариант на обжалваното решение съображенията, към които жалбоподателят препраща в подкрепа на твърденията си относно въпросните сведения, съдържат указание, че някои сведения са били заличени от съображения за поверителност.

75      Въпросните посочени в жалбата сведения се отнасят до размера на собствения принос, поет изключително от Austrian Airlines, и до процента от разходите за преструктуриране, който този принос се очаква да представлява, до размера на предвидените експлоатационни загуби на Austrian Airlines, до размера на собствения принос на Lufthansa, до размера на кумулирания собствен принос на Lufthansa и Austrian Airlines и до размера на разходите за преструктуриране в хипотезата, в която поемането на експлоатационните загуби на Austrian Airlines от Lufthansa и приносът в намаляването на ръста на задлъжнялост на Austrian Airlines от Lufthansa, не биха могли да се считат за принос към разходите за преструктуриране.

76      Тези сведения се отнасят и до някои мерки от плана за преструктуриране, до оптимизирането на трафика между някои страни, до процента на извършеното през 2008 г. и 2009 г. намаляване на капацитета по редовните линии и чартърните полети на Austrian Airlines, до броя летателни апарати, с които Austrian Airlines е трябвало да разполага през 2011 г., както и до броя и вида на летателните апарати, които Austrian Airlines е трябвало да пусне в експлоатация, до начина на придобиване на тези апарати и до предвидената дата за въвеждането им в експлоатация.

77      На този етап, при липсата на пълния вариант на обжалваното решение, Общият съд не е бил в състояние да провери дали твърденията на жалбоподателя относно съдържанието на последното са били верни или не.

78      Тези твърдения обаче се отнасят до сведенията, които явно са от значение за решаването на настоящия спор, доколкото жалбоподателят изтъква именно в подкрепа на жалбата си нарушение на правилата, приложими в материята на държавната помощ, поради липсата на достатъчен принос на получателя на помощта в плана за преструктуриране, липсата на действителен план за преструктуриране и липсата на компенсаторни мерки за отстраняване на причиненото от въпросната държавна помощ нарушаване на конкуренцията.

79      Освен това, отговаряйки на доводите на жалбоподателя, основани на тези сведения, Комисията можело да бъде заставена, макар и имплицитно, да опровергае твърденията на жалбоподателя относно съдържанието на пълния вариант на обжалваното решение и следователно да наруши задължението за зачитане на професионалната тайна, посочено в член 339 ДФЕС.

80      Следователно, предвид важността на въпросните сведения за решаването на спора, Общият съд задължава Комисията да представи пълния вариант на обжалваното решение, като уточнява, че на този етап на производството той няма да бъде връчен на жалбоподателя, нито на встъпилите страни, с изключение на Република Австрия, за да провери дали посочените в жалбата сведения, които не са фигурирали в публичния вариант на обжалваното решение, съответстват действително на тези, фигуриращи в пълния вариант на обжалваното решение. В отговор на тази мярка за събиране на доказателства Комисията представя пълния вариант на обжалваното решение. Общият съд тогава има възможността да констатира, че твърденията на жалбоподателя относно съдържанието на пълния вариант на обжалваното решение са били точни.

81      Същевременно Общият съд предприема процесуално-организационно действие, с което приканва жалбоподателя да посочи дали е имал достъп до пълния вариант на обжалваното решение. В отговор на този въпрос жалбоподателят посочва, че адвокатите му са имали достъп до документа при подготовката на жалбата.

82      При тези условия Общият съд приема, че що се отнася до сведенията, съдържащи се в жалбата, които не фигурират в публичния вариант на обжалваното решение, но се съдържат в пълния му вариант, задължението на Комисията за зачитане на професионалната тайна е станало безпредметно по отношение на жалбоподателя, след като последният вече е знаел въпросните сведения.

83      Предвид естеството на въпросните сведения това задължение е безпредметно и спрямо встъпилите страни. Всъщност следва да се припомни, че Република Австрия е била адресат на пълния вариант на обжалваното решение и следователно, на това основание, се е запознала със съдържанието му. Що се отнася до риска от нарушаване на задължението за зачитане на професионалната тайна спрямо останалите встъпили страни, следва да се отбележи, че въпросните сведения, които засягат стойността на плана за преструктуриране на Austrian Airlines, приноса на Austrian Airlines и на Lufthansa в стойността на този план за преструктуриране, очакваните експлоатационни загуби на Austrian Airlines и съдържанието на плана за преструктуриране, са най-вероятно известни на ÖIAG, Austrian Airlines и Lufhtansa. Ако Комисията да е имала съмнение в това отношение, Общият съд счита, че тя е тази, която следва да поиска поверително третиране на жалбата спрямо тези встъпили страни, което тя не е направила.

84      Именно в този контекст Общият съд предприема процесуално-организационно действие, с което приканва Комисията да изрази позиция по всички оплаквания, доводи и правни основания, по които все още не е изразила позиция с мотива, че не може да го направи, без да наруши член 339 ДФЕС, което Комисията изпълнява, като на 19 март 2013 г. представя допълнителна писмена защита.

85      Освен това, като се има предвид, от една страна, че пълният вариант на обжалваното решение съдържа и сведения, които са били заличени в публичния вариант на обжалваното решение поради съображения за поверителност и които не са фигурирали в жалбата, и от друга страна, съществуването на несигурност относно това дали действително жалбоподателят е имал изцяло достъп до пълния вариант на обжалваното решение, въпреки отговора му на този въпрос на Общия съд, Общият съд отправя питане към Комисията дали е възможно да отмени поверителността по отношение на всички сведения, съдържащи се в пълния вариант на обжалваното решение за целите на настоящия спор. Общият съд също така кани встъпилите страни да се произнесат по поверителността на пълния вариант на обжалваното решение.

86      След като разглежда изтъкнатите от Комисията и встъпилите страни доводи, целящи да обосноват отказа за отмяна на поверителността на пълния вариант на обжалваното решение, Общият съд връща този документ на Комисията и предприема ново процесуално-организационно действие, с което я приканва да представи вариант на обжалваното решение, в който е трябвало да заличи единствено поверителните сведения, които не са били посочени в писмените становища на жалбоподателя, с оглед на връчването ѝ на останалите страни в производството. Изправен пред отказа на Комисията да представи посочения документ, Общият съд приема определението за събиране на доказателства от 27 януари 2014 г., което Комисията изпълнява на 13 февруари 2014 г.

87      За да осигури зачитане на поверителността на въпросните сведения спрямо трети лица, Общият съд освен това приема решение, след изслушване на страните, да проведе заседанието за изслушване на пледоариите при закрити врата.

88      В това отношение е важно да се отбележи, че в отговор на въпрос на Общия съд по време на заседанието, Комисията посочва, че въпреки провеждането на заседанието при закрити врата, тя поддържа, че все още е обвързана от задължението за зачитане на професионалната тайна и че жалбата следва в резултат на това да бъде отхвърлена като частично недопустима, доколкото не ѝ позволява да упражни в пълен обем правото си на защита.

89      Все пак Общият съд приема, че предвид изложените по-горе съображения Комисията не може да твърди в случая нарушение на правото ѝ на защита, основано на претендираната невъзможност да отговори на доводите на жалбоподателя, без да наруши задължението за зачитане на професионалната тайна.

90      Следователно възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията и изведено от невъзможността да отговори на доводите, които почиват на сведения, съдържащи се единствено в пълния вариант на обжалваното решение, трябва да бъде отхвърлено.

91      Що се отнася, второ, до тезата на Комисията, че жалбата трябва да бъде отхвърлена като частично недопустима с мотива, че съдържа сведения, които са били получени по неправомерен начин от жалбоподателя, тя също е неубедителна.

92      Действително, в подкрепа на тезата си Комисията се задоволява да изтъкне, че фактът, че жалбоподателят може да използва в рамките на производството пред Общият съд сведения, получени по неправомерен начин, е от такова естество, че може да накърни системата за контрол над държавните помощи в Европейския съюз, доколкото това би обезкуражило икономическите оператори да ѝ предоставят поверителни сведения в рамките на процедурата по разследване на държавни помощи.

93      От една страна обаче, такива съображения, дори да се приемат за основателни, не попадат сред обстоятелствата, които могат да обосноват възможността жалба, подадена на основание член 263 ДФЕС, да бъде отхвърлена като недопустима в съответствие със съдебната практика по член 44 от Процедурния правилник, така както е посочена в точка 65 по-горе. От друга страна, при липсата на изрични разпоредби, предвиждащи отхвърлянето като недопустими на правни основания, почиващи на конфиденциални елементи на дадено решение относно държавна помощ, общите съображения, наведени от Комисията, са неотносими към предмета на спора.

94      Вярно е, разбира се, както посочва Комисията, че жалбоподателят е имал възможността да поиска тя да му предостави достъп до пълния вариант на обжалваното решение съгласно условията, предвидени в Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76), или да оспори в жалбата си, както изтъкват Република Австрия и Lufthansa, заличаването на някои сведения от публичния вариант на обжалваното решение, поради съображения за претендираната им поверителност, и да поиска от Общия съд да приеме процесуално-организационна мярка с цел да получи пълния вариант.

95      Все пак важно е да се подчертае, че за разлика от Комисията и Република Австрия, жалбоподателят не е обвързан от задължението за зачитане на професионалната тайна, посочено в член 339 ДФЕС и член 24 от Регламент № 659/1999.

96      Следователно, доколкото жалбоподателят вече е имал достъп до сведенията, съдържащи се в пълния вариант на обжалваното решение, нищо не го задължава да използва някоя от процесуалните възможности, посочени в точка 94 по-горе.

97      Действително жалбоподателят е можел също така да се ограничи, както и прави, да формулира в жалбата си твърдения относно съдържанието на пълния вариант на обжалваното решение.

98      При тези обстоятелства Общият съд счита, че след като въпросните твърдения се отнасят до сведения, които са съществени за решаването на спора, той е длъжен да провери верността на тези твърдения, като разпореди представянето на пълния вариант на обжалваното решение.

99      От това следва, че възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията, изведено от използването в жалбата на сведения, съдържащи се единствено в пълния вариант на обжалваното решение, трябва също така да бъде отхвърлено.

2.     По съществото на спора

100    В подкрепа на жалбата си по настоящото дело жалбоподателят повдига три правни основания, изведени, първото, от нарушение на разпоредбите на ДФЕС, второто, от нарушение на задължението за мотивиране, и третото, от злоупотреба с власт.

101    Общият съд счита за уместно да разгледа най-напред второто правно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране.

 По второто правно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране

102    Второто повдигнато от жалбоподателя правно основание се състои от две части, изведени, първата, от грешка в мотивите относно наличието на достатъчни компенсаторни мерки, а втората, от грешка в мотивите относно спазването на принципа за еднократност на помощта.

 По първата част от второто правно основание, изведена от липсата на мотиви относно наличието на достатъчни компенсаторни мерки с оглед на положението на съответните пазари

103    Жалбоподателят изтъква по същество, от една страна, че обжалваното решение не съдържа никакво позоваване на положението на пазара, който може да бъде засегнат от предоставянето на въпросната помощ и, от друга страна, че обжалваното решение е лишено от мотиви относно наличието на достатъчни компенсаторни мерки, каквито то налага с оглед на положението на посочения пазар.

104    В това отношение следва да се припомни, че задължението за мотивиране представлява съществено изискване за форма, което трябва да се различава от въпроса за обосноваността на мотивите, свързан със законността по същество на спорния акт. Оплакванията и доводите, целящи оспорване на обосноваността на този акт, следователно са неоснователни във връзка с правното основание, изведено от липсата изобщо или на достатъчни мотиви (решения от 22 март 2001 г., Франция/Комисия, C‑17/99, Rec, EU:C:2001:178, т. 35—38 и от 15 юни 2005 г., Corsica Ferries France/Комисия, T‑349/03, Rec, EU:T:2005:221, т. 52 и 59;вж. в този смисъл решение от 6 април 2006 г., Schmitz-Gotha Fahrzeugwerke/Комисия, T‑17/03, Rec, EU:T:2006:109, т. 70 и 71).

105    Следва също така да се припомни, че обхватът на задължението за мотивиране зависи от естеството на разглеждания акт и от контекста, в който е бил приет. Мотивите трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, издала акта, така че да дадат възможност, от една страна, на съда на Съюза да упражни контрол за законосъобразност, и от друга страна, на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да могат да защитят правата си и да проверят дали решението е обосновано. Не се изисква в мотивите да се уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, тъй като въпросът дали мотивите на определен акт съответстват на изискванията на член 296 ДФЕС трябва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста му, както и на всички правни норми, уреждащи съответната материя (решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Rec, EU:C:1998:154, т. 63 и от 3 март 2010 г., Freistaat Sachsen/Комисия, T‑102/07 и T‑120/07, Сб., EU:T:2010:62, т. 180).

106    В частност Комисията не е длъжна да изрази позиция по всички наведени пред нея доводи от заинтересованите лица. За нея е достатъчно да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението (решение от 1 юли 2008 г., Chronopost и La Poste/UFEX и др., C‑341/06P и C‑342/06 P, Сб., EU:C:2008:375, т. 96 и Freistaat Sachsen и др./Комисия, т. 105 по-горе, EU:T:2010:62, т. 180).

107    Що се отнася, на първо място, до претендираната липса на индикация на положението на пазара, което може да бъде засегнато от предоставянето на въпросната помощ, следва да се припомни, че спазването на задължението за мотивиране, наложено от член 296 ДФЕС, трябва да се преценява с оглед на контекста, в който решението е било прието. В това отношение следва да се отбележи, че обжалваното решение е било прието в същия ден, в който е било прието и решението, разрешаващо концентрацията между Lufthansa и Austrian Airlines, в което Комисията именно разглежда последиците от тази концентрация за пазара. Освен това от съображение 316 от обжалваното решение следва, че Комисията е приела, че положението на пазара изисква в случая намаляване на допълнителния капацитет до този, вече предвиден в плана за преструктуриране. Освен това от съображения 322 и 324 от обжалваното решение следва, че планът за преструктуриране почива на хипотезата за промяна в развитието на пазара, считано от 2010 г., която обосновава увеличаването на капацитета на Austrian Airlines, ограничен до констатирания среден ръст на нарастване за европейските въздушни превозвачи до края на 2015 г. или докато Austrian Airlines достигне прага на рентабилност.

108    От това следва, че противно на изтъкваното от жалбоподателя, обжалваното решение не е лишено от всякаква индикация, що се отнася до положението на пазара, който може да бъде засегнат от предоставянето на въпросната помощ.

109    Що се отнася, на второ място, до твърдяната липса на мотиви в обжалваното решение относно наличието на достатъчни компенсаторни мерки, наложени от посоченото решение с оглед на положението на пазара, следва да се припомнят доводите, които жалбоподателят изтъква в подкрепа на това твърдение.

110    Така жалбоподателят изтъква в жалбата, както и в репликата, че приемайки съвместимостта на въпросната помощ, Комисията ще позволи засилването на антиконкурентните практики, в които Lufthansa и Austrian Airlines са се провинили чрез техния джойнт венчър, считано от 2006 г., че компенсаторните мерки не биха позволили да се неутрализират антиконкурентните последици, произтичащи от предоставянето на помощта, че обжалваното решение не предвиждало никаква компенсаторна мярка относно пазара на връзките между Австрия и Източна Европа, както и между и Австрия и Близкия Изток, по които Austrian Airlines разполагала с господстващо положение, и най-сетне, че обжалваното решение не предвиждало компенсаторни мерки за борба срещу водената от Lufthansa и Austrian Airlines нелоялна политика в областта на цените.

111    Следователно, въпреки заглавието на настоящото правно основание, от формулировката на доводите на жалбоподателя, както в жалбата, така и в репликата, следва, че те се отнасят в действителност до оспорване на основателността на преценката на Комисията по отношение на съвместимостта на въпросната помощ с общия пазар. Подходящо ще бъде те да се разгледат в рамките на третата част на първото правно основание, изведена от недостатъците на плана за преструктуриране и липсата на достатъчни компенсаторни мерки. Все пак, както беше припомнено в точка 104 по-горе, тези доводи са неоснователни в рамките на правно основание, изведено от липсата изобщо или на достатъчни мотиви.

112    От това следва, че първата част от второто правно основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 По втората част на второто правно основание, изведена от липсата на мотиви относно спазването на принципа за еднократност на помощта

113    Жалбоподателят упреква Комисията по същество, от една страна, че не е изразила позиция в обжалваното решение по многобройните помощи, от които Austrian Airlines се е възползвала в миналото и чието съществуване било доказано от жалбоподателя в жалбата му, и от друга страна, че е приела, че въпросните помощи не са в противоречие с принципа на еднократната помощ.

114    В това отношение следва да се припомни, на първо място, че в съответствие с цитираната в точка 106 по-горе съдебна практика, когато става въпрос за решенията, приети на основание член 87, параграф 3 ЕО, Комисията не е длъжна да изрази позиция по всички доводи, наведени пред нея от заинтересованите лица. Достатъчно е да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението (решения Chronopost и La Poste/UFEX и др., т. 106 по-горе, EU:C:2008:375, т. 96 и Freistaat Sachsen и др./Комисия, т. 105 по-горе, EU:T:2010:62, т. 180).

115    Все пак следва също така да се припомни, че принципът на еднократната помощ е от особена важност за преценката на съответствието на дадена помощ за преструктуриране с общия пазар, както следва от параграф 72 от Насоките от 2004 г., приложими в случая.

116    Налага се обаче да се припомни, че Комисията е изразила позиция по спазването на този принцип в случая, посочвайки в съображение 339 от обжалваното решение, че е констатирала, че нито Austrian Airlines сама по себе си, нито някое друго предприятие от групата са получили преди това помощи за преструктуриране.

117    Следователно жалбоподателят не може да поддържа, че Комисията е нарушила задължението за мотивиране, като не е изразила подробно позиция в обжалваното решение по всички доводи, които той е навел в рамките на административното производство с цел да докаже съществуването на неправомерни помощи, получени в миналото от Austrian Airlines.

118    Освен това, що се отнася до оплакването, че Комисията погрешно е счела, че предоставянето на въпросните помощи не е било в противоречие с принципа на еднократната помощ, налага се констатацията, че то идва да оспори преценката по същество на Комисията и че поради това е неоснователно в рамките на правно основание, изведено от грешка или липса на мотиви, съгласно съдебната практика, припомнена в точка 104 по-горе.

119    Следователно втората част на второто правно основание следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а поради това — и второто правно основание изцяло, като неоснователно.

 По правното основание, изведено от нарушение на разпоредбите на Договора за ЕО

120    Първото правно основание, повдигнато от жалбоподателя, се състои от четири части, изведени, първата, от явна грешка в преценката, що се отнася до идентичността на получателя на помощта и това дали отговаря на условията да я получи, втората, от недостатъчния собствен принос на получателя на помощта в плана за преструктуриране, третата, от недостатъците на плана за преструктуриране и недостатъчните компенсаторните мерки, и четвъртата, от нарушение на член 43 ЕО.

 По първата част на правното основание, изведена от явна грешка в преценката относно идентичността и правото на получателя на помощта да я получи

121    Жалбоподателят упреква Комисията по същество, че е допуснала явна грешка в преценката, що се отнася до идентичността на получателя на помощта, който не бил Austrian Airlines, а Lufthansa. Тази първоначална грешка се била отразила на законосъобразността на обжалваното решение, доколкото Lufthansa не е било предприятие в затруднение и следователно не е отговаряло на условията да получи въпросната помощ за преструктуриране. Освен това жалбоподателят поддържа, че дори в хипотезата, в която получател на въпросната помощ е Austrian Airlines, тя не е отговаряла и на условията да се ползва от нея.

122    Що се отнася, на първо място, от оплакването за твърдяна грешка на Комисията във връзка с идентичността на получателя на въпросната помощ, важно е да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика квалифицирането като помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО изисква всички предвидени в тази разпоредба условия да са налице. Първо, трябва да става въпрос за интервенция на държавата или посредством средства от държавата. Второ, тази мярка трябва да може да засегне обмена между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя предимство на своя получател, поставяйки някои предприятия или производства в по-благоприятно положение. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (вж. в този смисъл решения от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, C‑280/00, Rec, EU:C:2003:415, т. 74 и 75 и от 22 февруари 2006 г., Le Levant 001 и др./Комисия, T‑34/02, Rec, EU:T:2006:59, т. 110).

123    В това отношение трябва да се припомни, че съгласно установената съдебна практика доставката на стоки или услуги при преференциални условия може да съставлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО (вж. в този смисъл решения от 2 февруари 1988 г., Kwekerij van der Kooy и др./Комисия, 67/85, 68/85 и 70/85, Rec, EU:C:1988:38, т. 28 и 29, от 20 ноември 2003 г., GEMO, C‑126/01, Rec, EU:C:2003:622, т. 29 и от 1 юли 2010 г., Италия/Комисия, T‑53/08, Сб., EU:T:2010:267, т. 59).

124    Когато се прилага при продажба на стока от публичноправна структура на частно лице, този принцип налага да се определи по-специално дали продажната цена на стоката отговаря на пазарната цена, тъй като последната съответства на цената, която приобретателят би могъл да получи при нормални пазарни условия (вж. в този смисъл решение от 16 септември 2004 г., Valmont/Комисия, T‑274/01, Rec, EU:T:2004:266, т. 45 и цитираната съдебна практика). При това положение Комисията трябва да приложи критерия за частния оператор в условията на пазарна икономика, за да установи дали цената, платена от предполагаемия получател на помощта, съвпада с цената, която един частен оператор, действащ в нормални условия на конкуренция, би могъл да определи (вж. в този смисъл решение от 2 септември 2010 г., Комисия/Scott, C‑290/07 P, Сб., EU:C:2010:480, т. 68 и от 16 декември 2010 г., Seydaland Vereinigte Agrarbetriebe, C‑239/09, Сб., EU:C:2010:778, т. 34 и цитираната съдебна практика). Конкретното прилагане на този критерий по принцип предполага извършването на сложна икономическа преценка (решение Комисия/Scott, посочено по-горе, EU:C:2010:480, т. 68).

125    Важно е също така да се припомни, що се отнася до обхвата и характера на съдебния контрол, че понятието за държавна помощ, както е определено в Договора, има правен характер и трябва да се тълкува въз основа на обективни фактори. Поради тази причина съдът на Съюза по принцип трябва да упражнява цялостен контрол по въпроса дали дадена мярка влиза в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО, като отчита както конкретните обстоятелства по отнесения до него спор, така и техническия характер или сложността на направените от Комисията преценки (вж. в този смисъл решения от 16 май 2000 г., Франция/Ladbroke Racing и Комисия, C‑83/98 P, Rec, EU:C:2000:248, т. 25 и от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия, C‑487/06 P, Сб., EU:C:2008:757, т. 111). Съдът на Съюза по-специално трябва не само да провери дали представените доказателства установяват действителното положение и дали същите са достоверни и съгласувани, но също да провери дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения (вж. решение Комисия/Scott, т. 124 по-горе, EU:C:2010:480, т. 65 и цитираната съдебна практика).

126    При все това в рамките на този контрол съдът на Съюза не може да замести преценката на Комисията със своята икономическа преценка. Всъщност юрисдикциите на Съюза упражняват върху направените от Комисията сложни икономически преценки ограничен контрол, който по необходимост се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно, както и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт (вж. решения Комисия/Scott, т. 124 по-горе, EU:C:2010:480, т. 66 и цитираната съдебна практика, и от 17 декември 2008 г. Ryanair/Комисия, T‑196/04, Rec, EU:T:2008:585, т. 41).

127    Трябва също да се уточни, че законосъобразността на решение на Комисията относно държавни помощи трябва да се преценява с оглед на информацията, с която Комисията е могла да разполага към момента, в който го е приела (решения от 10 юли 1986 г., Белгия/Комисия, 234/84, Rec, EU:C:1986:302, т. 16, от 14 септември 2004 г., Испания/Комисия, C‑276/02, Rec, EU:C:2004:521, т. 31 и Valmont/Комисия, т. 124 по-горе, EU:T:2004:266, т. 38). От това по-конкретно следва, че доколкото понятието за държавна помощ отразява обективно положение, което се преценява към датата, на която Комисията е взела решението си, именно направените към тази дата изводи трябва да се вземат предвид при упражняването на съдебния контрол (решение Chronopost и La Poste/UFEX и др., т. 106 по-горе, EU:C:2008:375, т. 144).

128    Именно в светлината на тези принципи следва да се провери дали Комисията е допуснала в случая явна грешка в преценката, като е приела, че получателят на въпросната помощ е Austrian Airlines, а не Lufthansa.

129    По всичко изглежда, че жалбоподателят изтъква по същество, че въпросната безвъзмездна помощ от 500 000 000 EUR представлява държавна помощ в полза на Lufthansa. В подкрепа на тази теза той поддържа, че посочената безвъзмездна помощ отговаря на цената, платена от продавача, а именно ÖIAG, на купувача, а именно Lufthansa, срещу придобиването на отрицателни активи. Това се потвърждавало от обстоятелството, че безвъзмездната помощ най-напред е била платена на Suriba Beteiligungsverwaltungs GmbH (наричано по-нататък „Suriba“), дружество под пълния контрол на Lufthansa, преди да бъде платена впоследствие на Austrian Airlines, станала накрая 100 % дъщерно дружество на Lufthansa. Плащането на тази безвъзмездна помощ обаче представлявало за държавата по-малко благоприятен сценарий, отколкото фалитът на Austrian Airlines.

130    В това отношение е важно да се отбележи, че от представеното от Lufthansa предложението за придобиване на участието на Република Австрия в Austrian Airlines следва, че плащането на публична безвъзмездна помощ от 500 000 000 EUR в полза на Austrian Airlines представлява условие за това придобиване, по същия начин, както и плащането от Lufthansa на ÖIAG на цената за покупката от 366 268,75 EUR и наличието на гаранции за плащане, които могат да доведат до допълнително плащане в размер до 162 000 000 EUR, така че тази безвъзмездна помощ може да се разглежда като отрицателен интегриран елемент в продажната цена, приета от Република Австрия срещу участието ѝ в Austrian Airlines.

131    Този анализ на продажната цена е приет от Комисията в обжалваното решение и формално не е оспорен от жалбоподателя.

132    Следва също така да се отбележи, че след като е разгледала положението на пазара, в обжалваното решение Комисията е констатирала, че предложената от Lufthansa цена в предложението ѝ за придобиване на участието на Република Австрия в Austrian Airlines отговаря на пазарната цена, обстоятелство, което не е оспорено от жалбоподателя в рамките на настоящата жалба.

133    Съгласно постоянната съдебна практика обаче в случаите, в които дружество, което е получило държавна помощ, се придобива на пазарна цена, тоест на най-високата цена, която даден частен инвеститор е готов да заплати за това дружество при нормални условия на конкуренция, в положението, в което то се намира — по-специално след получаването на държавни помощи — елементът на помощ се счита за оценен спрямо пазарната цена и се включва в покупната цена. При тези условия не може да се счита, че купувачът се е възползвал от предимство по отношение на останалите оператори на пазара (вж. по аналогия решение от 20 септември 2001 г., Banks, C‑390/98, Rec, EU:C:2001:456, т. 77).

134    От това следва, че жалбоподателят не доказва в какво се състои допуснатата от Комисията явна грешка в обжалваното решение, при преценката, че Austrian Airlines е било получателят на въпросната помощ.

135    Този извод не може да бъде оспорен от довода на жалбоподателя, че плащането на публична безвъзмездна помощ не е било необходимо в хипотезата на придобиване на Austrian Airlines от друг оператор, нито в хипотезата, в която Austrian Airlines е можело да продължи самостоятелно дейността си след прилагането на алтернативен план за преструктуриране, за който се твърди, че е запазен в тайна от Република Австрия.

136    Всъщност такъв довод идва в подкрепа на това, че приемайки предложение за покупка, съдържащо отрицателен елемент в размер на 500 000 000 EUR за участието си в Austrian Airlines, Република Австрия не се е отнесла като частен инвеститор в пазарна икономика.

137    Именно това обаче Комисията констатира в обжалваното решение, приемайки, че сценарият за фалит на Austrian Airlines, чиято цена би била нулева за държавата, представлявал по-благоприятна възможност за последната, отколкото продажбата на Austrian Airlines, изискваща плащането в нейна полза на публична безвъзмездна помощ в размер на 500 000 000 EUR. Именно въз основа на тази констатация Комисията приема в обжалваното решение, че публичната безвъзмездна помощ трябва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, предоставена от Република Австрия на Austrian Airlines.

138    Този извод не би могъл да бъде оспорен и от довода на жалбоподателя, че Austrian Airlines не било получателят на публичната безвъзмездна помощ, доколкото плащането на последното от ÖIAG на Suriba, дъщерно дружество на Lufthansa, не било последвано от увеличаване на основния капитал на Austrian Airlines. Всъщност от разпоредбите на Bundesgesetz über die Übertragung von Bundesbeteiligungen in das Eigentum der ÖIAG (федерален закон за прехвърляне на федералните инвестиции, притежавани от ÖIAG) от 23 октомври 2009 г. (BGB1. I, 87/1998) следва, че финансовата подкрепа в размер на 500 000 000 EUR трябва да позволи увеличаването на капитала на последния, не е уточнено, че тази мярка трябва да задължително да бъде под формата на увеличаване на основния капитал. Така, както изтъква с основание Комисията, целта на тази мярка е да се подобри ръстът на задлъжнялост на Austrian Airlines чрез увеличаване на неговите собствени средства. От досието обаче следва, че Austrian Airlines се е възползвало от увеличаването на собствените си средства чрез сливането си със Suriba.

139    С оглед на предходните съображения, доводът на жалбоподателя, че Lufthansa в края на краищата се е възползвало от въпросната безвъзмездна помощ, с мотива че е пряко или непряко е придобило всички акции в Austrian Airlines, следва да се отхвърли като неоснователен, доколкото не се оспорва, че публичната безвъзмездна помощ е част от отрицателната продажна цена, платена от Lufthansa за Austrian Airlines, и че тази продажна цена отговаря на пазарната цена.

140    При тези условия се налага констатацията, че въпросът дали Lufthansa е предприятие, което е има право по смисъла на Насоките от 2004 г. да получи помощта, е без значение за предмета на делото.

141    Що се отнася, на второ място, до оплакването, че Комисията е приела погрешно в обжалваното решение, че Austrian Airlines е предприятие, което има право да получи помощ за преструктуриране, важно е да се отбележи, че това оплакване е свързано с преценка, направена от Комисията в рамките на прилагането на член 87, параграф 3, буква в) ЕО.

142    На това място следва да се припомни приложимата правна рамка относно контрола върху предоставянето на помощ за преструктуриране.

143    Първо, съгласно член 87, параграф 3, буква в) ЕО помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес, могат да бъдат обявени за съвместими с общия пазар.

144    Съгласно постоянната съдебна практика, за прилагането на член 87, параграф 3, буква в) ЕО Комисията разполага с широко право на преценка, чието упражняване предполага сложни оценки от икономическо и социално естество, които трябва да се извършат в контекста на Общността (вж. в този смисъл решения от 24 февруари 1987 г., Deufil/Комисия, 310/85, Rec, EU:C:1987:96, т. 18, от 29 април 2004 г., Италия/Комисия, C‑372/97, Rec, EU:C:2004:234, т. 83 и Corsica Ferries France/Комисия, т. 104 по-горе, EU:T:2005:221, т. 137).

145    Освен това Комисията може да определя ориентири за упражняване на правото си на преценка посредством приемането на актове като разглежданите насоки относно предприятията в затруднение, доколкото тези актове съдържат индикативни норми относно посоката, която трябва да се следва от тази институция, и доколкото не се отклоняват от нормите на Договора (вж. решение от 30 януари 2002 г., Keller и Keller Meccanica/Комисия, T‑35/99, Rec, EU:T:2002:19, т. 77 и цитираната съдебна практика).

146    В този контекст е необходимо да се отбележи относно понятието за помощ за преструктуриране, че от точки 16 и 17 от Насоките от 2004 г. по същество следва, че Комисията счита, че подобна помощ има за предмет дългосрочно възстановяване на жизнеспособността на предприятие, за разлика от помощта за оздравяване, която се състои във временно подпомагане и която е предназначена за прилагане на неотложни мерки.

147    Второ, съгласно постоянната съдебна практика съдебният контрол върху упражняването на правото на Комисията на преценка при прилагането на член 87, параграф 3, буква в) ЕО се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, както и до контрола дали възприетите факти са установени точно и дали не е налице грешка при прилагане на правото, явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решение от 13 февруари 2003 г., Испания/Комисия, C‑409/00, Rec, EU:C:2003:92, т. 93 и Corsica Ferries France/Комисия, т. 104 по-горе, EU:T:2005:221, т. 138 и цитираната съдебна практика). За разлика от това Общият съд не следва да заменя икономическата преценката на автора на решението със своята (решения от 25 юни 1998 г., British Airways и др./Комисия, T‑371/94 и T‑394/94, Rec, EU:T:1998:140, т. 79 и Corsica Ferries France/Комисия, т. 104 по-горе, EU:T:2005:221, т. 138).

148    От друга страна, Общият съд трябва да провери също дали са спазени изискванията, които Комисията си е определила в посочените насоки (вж. в този смисъл решение Keller и Keller Meccanica/Комисия, т. 145 по-горе, EU:T:2002:19, т. 77 и цитираната съдебна практика).

149    За разлика от това съдът на Съюза не следва да замества Комисията, като извършва вместо нея проверката, която тя в нито един момент не е извършила, и да предполага до какви изводи би стигнала тя вследствие на тази проверка (решение от 1 юли 2008 г., Deutsche Post/Комисия, T‑266/02, Сб., EU:T:2008:235, т. 95; вж. в този смисъл решение Valmont/Комисия, т. 124 по-горе, EU:T:2004:266, т. 136).

150    Именно в светлината на тези принципи следва да се разгледа оплакването, че Комисията погрешно е счела в обжалваното решение, че Austrian Airlines е предприятие, което отговаря на изискванията за получаване на помощ за преструктуриране, доколкото то се е намирало в процес на придобиване от Lufthansa, и че последното е имало възможност самостоятелно да се справи със затрудненията на Austrian Airlines.

151    Параграф 13 от Насоките от 2004 г., който се намира в частта, в която Комисията уточнява понятието за предприятие в затруднение, предвижда следното:

„Предприятие, принадлежащо или поето от по-голяма икономическа група, обикновено не е приемливо за предоставяне на помощ за оздравяване или преструктуриране, освен когато може да се докаже, че затрудненията на предприятието са вътрешни, а не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата, като затрудненията са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях. […]“.

152    Следователно най-напред трябва да се провери дали към датата на обжалваното решение Austrian Airlines е било част от група, или е можело да бъде квалифицирано като дружество, придобито от група, по смисъла на параграф 13 от Насоките от 2004 г., преди да се постави при нужда въпросът дали Lufthansa е било в състояние да разреши трудностите, пред които Austrian Airlines е било изправено.

153    В това отношение следва да се отбележи, че противно на това, което поддържа жалбоподателят, одобряването от ÖIAG на предложението за закупуване на Austrian Airlines от Lufthansa, направено на 5 декември 2008 г., не означава, че на тази дата Austrian Airlines е било вече собственост на Lufthansa. Всъщност действителното прехвърляне от ÖIAG на участието му в Austrian Airlines в полза на Lufthansa остава обусловено от разрешението на Комисията, дадено едва по-късно, на 28 август 2009 г., с решението, разрешаващо концентрацията.

154    В случая жалбоподателят впрочем се съгласява по време на съдебното заседание, че на 5 декември 2008 г. сделката по придобиване на Austrian Airlines, тоест придобиването от Lufhtansa на участието на ÖIAG в Austrian Airlines, остава обусловена от плащането на въпросната безвъзмездна помощ, докато самата тя е била обусловена от разрешението на Комисията.

155    Плащането на въпросната безвъзмездна помощ обаче не може да се разглежда изолирано, тъй като то е било включено в отрицателната продажна цена, която Lufthansa е предложило да плати и която е била приета от ÖIAG.

156    Следователно плащането на отрицателната цена и прехвърлянето в собственост на Lufthansa на участието на ÖIAG в Austrian Airlines остава обвързано с плащането на въпросната безвъзмездна помощ.

157    Необходимо е следователно да се приеме, че на датата на приемане на обжалваното решение Austrian Airlines не е било все още част от групата Lufthansa.

158    Въпросът следователно е дали на същата дата Austrian Airlines е можело да се счита за дружество, придобито от група по смисъла на параграф 13 от Насоките от 2004 г.

159    В това отношение следва да се припомни, че един от принципите, установени с параграф 13 от Насоките от 2004 г., е забраната за предприятие в затруднение, което е част от група, да ползва помощ за оздравяване или за преструктуриране, след като тези трудности не са специфични за него и следват от произволно разпределение на разходите в рамките на групата или когато групата има средствата да се справи сама с тези трудности. Целта на тази забрана е следователно да се предотврати възможността група предприятия да застави държавата да понесе цената на плана за преструктуриране на някое от предприятията, включени в състава ѝ, когато това предприятие е в затруднение и когато самата група е в основата на тези трудности или когато разполага със средства сама да се справи с тях.

160    В този контекст целта на разширяването на забраната за ползване на помощи за оздравяване или за преструктуриране на предприятия в затруднение, „придобити“ от група, е да се избегне възможността група предприятия да заобиколи тази забрана, възползвайки се от обстоятелството, че тя все още не притежава дадено предприятие, което е в процес да придобие, към момента на плащане на помощта за преструктуриране в полза на придобитото предприятие.

161    Все пак такова положение не може да се счита за сходно с това в настоящия случай, в който плащането от държавата на въпросната безвъзмездна помощ на Austrian Airlines представлява, както беше уточнено в точка 130 по-горе, интегриран отрицателен елемент в цената, платена от Lufthansa на ÖIAG за придобиването на Austrian Airlines.

162    От това следва констатацията, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че условията за приложение на параграф 13 от Насоките от 2004 г. не са били изпълнени в случая.

163    В резултат на това първата част на първото правно основание следва да се отхвърли като неоснователна, без да е необходимо да се разглежда дали към датата на обжалваното решение Lufthansa е била в състояние да справи със затрудненията на Austrian Airlines.

 По втората част на първото правно основание, изведена от недостатъчния собствен принос на получателя на помощта в плана за преструктуриране

164    Жалбоподателят поддържа по същество, че Комисията погрешно е приела, че собственият принос на получателя на въпросната помощ е бил подходящ с оглед на параграф 43 от Насоките от 2004 г.

165    Параграф 43 от Насоките от 2004 г. предвижда следното:

„Размерът и интензитетът на помощта трябва да бъдат сведени до стриктния минимум на разходите по преструктурирането, необходими за неговото осъществяване в светлината на съществуващите финансови ресурси на дружеството, неговите акционери или бизнес групата, към която то принадлежи. В тази оценка се взема предвид и помощта за оздравяване, предоставена преди това. От получателите на помощ се очаква да направят значителен принос към плана за преструктуриране от техните собствени ресурси включително чрез продажбата на активи на предприятието, които не са от жизненоважно значение за неговото оцеляване, или чрез външно финансиране при пазарни условия. Подобен принос е признак, че пазарите вярват във възможността за възстановяване на жизнеспособността. Приносът трябва да е действителен, т.е. наличен, без да включва очаквани бъдещи печалби като парични потоци, а също така трябва да е възможно най-голям“.

166    От параграф 44 от Насоките от 2004 г. по-специално следва, че Комисията обикновено разглежда като подходящ принос на получателите на помощта в размер на 50 % за големите предприятия.

167    От съображение 307 от варианта на обжалваното решение, представен от Комисията в отговор на определението на Общия съд от 27 януари 2014 г. относно събирането на доказателства, следва:

„Комисията стигна до заключението, че общите разходи за преструктуриране ще възлязат на около 1 405 милиона евро (или 1 048 милиона евро, в случай че Lufthansa не намали задлъжнялостта на Austrian Airlines с 357 милиона евро), при което собственият принос (който Austrian Airlines и/или Lufthansa ще поемат заедно или поотделно) е в размер на 905 милиона евро (или 548 милиона евро). Това съответства на 64 % (или 52 %) от разходите за преструктуриране. Следователно Комисията може да заключи, че в настоящия случай изискването за достатъчен размер на собствения принос към разходите за преструктуриране е изпълнено“.

168    Именно в светлината на тези обстоятелства следва да се отговори на доводите на жалбоподателя.

169    Що се отнася, на първо място, до довода на жалбоподателя, че единствено приносът на получателя на въпросната помощ от собствените му средства трябва да се вземе предвид, за да се провери дали участието в плана за преструктуриране е подходящо, достатъчно е да се отбележи, че от параграф 43 от Насоките от 2004 г. следва, че получателят на помощта може да допринесе чрез външно финансиране, получено по пазарни условия.

170    Що се отнася, на второ място, до довода на жалбоподателя, че приносът на Lufthansa не представлява външно финансиране по смисъла на параграф 43 от Насоките от 2004 г., с мотива, че от една страна, ако Lufthansa не е било в момент на непосредствено предстоящо придобиване на Austrian Airlines към датата на приемането на обжалваното решение, то не е можело да се счита за външен инвеститор, и че от друга страна, Lufthansa не е предоставило на разположение на Austrian Airlines паричен капитал, нито капитал в натура, за преструктурирането на последното, той не може да бъде приет.

171    Всъщност, най-напред, обстоятелството, че Austrian Airlines не се е намирало в положение на предприятие, което е придобито от група от предприятия по смисъла на параграф 13 от Насоките от 2004 г., както беше констатирано в точка 162 по-горе, е без значение по отношение на факта, че Lufthansa е представлявало към момента на приемане на обжалваното решение частен инвеститор, чието предложение за придобиване е включвало, освен плащането на сумата 366 268,75 EUR, и предоставянето на гаранция за плащане, която може да достигне 162 000 000 EUR, плащането на отрицателна цена, състояща се в плащането от Република Австрия на помощ за преструктуриране в полза на Austrian Airlines, преструктуриране, в което Lufthansa се е ангажирало да участва в рамките на представения на Комисията план за преструктуриране.

172    По-нататък, от самия текст на параграф 43 от Насоките от 2004 г. следва, че те налагат външното финансиране да бъде внесено под формата на паричен капитал или в натура. Комисията следователно е можела да приеме, в съображения 303 и 304 от обжалваното решение, че такова външно финансиране може да приеме формата по-специално на поемане на експлоатационните загуби или още на разходи, като произтичащите от сливане, без да е налице явна грешка в преценката.

173    Най-сетне, макар от съображение 302 от обжалваното решение да следва, че Комисията е счела, че поемането на дълговете на Austrian Airlines от Lufthansa би могло да се счита за собствен принос само доколкото се извършва под формата на инжектиране на капитал, а не на просто придобиване на дългове, налага се да се отбележи, че целта е да се гарантира, че поемането на дълговете на Austrian Airlines ще бъде действително, а не да се наложи приносът на Lufthansa да бъде задължително под формата на плащане на паричен капитал.

174    Що се отнася, на трето място, до довода на жалбоподателя, че при всяко положение било невъзможно да се приеме за принос в преструктурирането на Austrian Airlines, поемането от Lufthansa на експлоатационните загуби на Austrian Airlines за периода, считано от 2009 г. до 2013 г., с мотива, че от една страна, не става въпрос за действителен принос, доколкото посочените загуби все още не са реализирани и биха могли да бъдат по-слаби от предвиденото, и от друга страна, поемането на тези бъдещи експлоатационни загуби не може да бъде приравнено, както прави Комисията, на плащането на парична сума в брой за преструктуриране, той следва също да бъде отхвърлен като основан на погрешно предварително условие.

175    Всъщност от съображения 302 и 303 от обжалваното решение следва, противно на това, което изтъква жалбоподателят, че не поемането на евентуалните експлоатационни загуби е приравнено от Комисията на плащането на парична сума като принос в преструктурирането, а евентуалното инжектиране на капитал от Lufthansa в полза на Austrian Airlines с цел да се намали ръста на задлъжнялост на последното.

176    Освен това от съображение 295 от обжалваното решение следва, че Комисията счита, че отрицателните перспективи относно развитието на глобалния резултат на Austrian Airlines, изложени в плана за преструктуриране, са основани на реалистични хипотези, що се отнася до цената на горивото, обменния курс, обема на трафика и развитието на пазара. Жалбоподателят обаче не изтъква никакъв довод, годен да оспори достоверността на тези хипотези. Така той не обяснява защо бъдещите експлоатационни загуби на Austrian Airlines биха могли да бъдат по-малки от тези, предвидени в плана за преструктуриране.

177    Следователно жалбоподателят така и не е доказал наличието на грешка в преценката на Комисията, що се отнася до преценката дали собственият принос на Austrian Airlines във финансирането на плана за преструктуриране е подходящ с оглед на параграф 43 от Насоките от 2004 г.

178    От това следва, че втората част от първото правно основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 По третата част на първото правно основание, изведена от недостатъци на плана за преструктуриране и липсата на достатъчни компенсаторни мерки

179    В рамките на третата част на първото правно основание жалбоподателят критикува преценката за достатъчност, от една страна, на предвидените в плана за преструктуриране мерки, целящи да позволят възстановяване на жизнеспособността на Austrian Airlines, и от друга страна, на компенсаторните мерки, предвидени в обжалваното решение.

–       По мерките, предвидени в плана за преструктуриране

180    На първо място, що се отнася до оплакването на жалбоподателя, че Комисията погрешно била приела, че представеният за разглеждане от нея план за преструктуриране е бил в съответствие с Насоките от 2004 г., при положение че въпросната помощ е била предназначена единствено за финансовото преструктуриране на Austrian Airlines, следва да се припомни, че съгласно параграф 17 от Насоките от 2004 г.:

„[П]реструктурирането […] се основава на осъществим, систематичен и перспективен план за дългосрочно възстановяване на жизнеспособността на предприятието. Обикновено преструктурирането включва един или повече от следните елементи: реорганизация и рационализация на дейностите на предприятието на по-ефикасна основа, което обикновено означава оттегляне от водещи до загуба дейности, преструктуриране на дейности, които отново може да станат конкурентоспособни и възможна диверсификация в посока нови и доходни дейности. Обикновено физическото преструктуриране се придружава от финансово такова (капиталова инжекция, намаляване на дълговете). От друга страна, операциите по преструктуриране в рамките на настоящите насоки не могат да бъдат ограничавани до финансова помощ, предназначена да покрие загуби, направени в миналото, без анализ на причината за тези загуби“.

181    Следователно преструктурирането обикновено включва, по смисъла на Насоките от 2004 г., индустриална част, която предвижда мерки за реорганизация и рационализация на дейностите на предприятието, и финансова част, която може да бъде под формата, по-конкретно, на инжектиране на капитал или на намаляване на дълговете. В този смисъл преструктурирането не може да се сведе само до финансова помощ.

182    Все пак, противно на изтъкваното от жалбоподателя, това не означава, че помощта за преструктуриране трябва задължително да финансира мерките, приети в рамките на индустриалната част на преструктурирането. Така, следва да се държи сметка за параграф 43 от Насоките, от който следва, че сумата на помощта трябва да бъде ограничена до стриктния минимум на необходимите разходи, за да позволи осъществяването на преструктурирането в зависимост от финансовите възможности на предприятието. В случая обаче на предприятие, което търпи сериозна задлъжнялост, какъвто е настоящият случай с Austrian Airlines, най-съществената част на помощта ще бъде логично предназначена за намаляване на дълговете, докато мерките за индустриално преструктуриране ще бъдат поети от получателя на помощта от собствените му средства, както и от евентуално външно финансиране, получено при пазарни условия.

183    Поради това настоящото правно основание следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

184    На второ място, що се отнася до оплакването на жалбоподателя, че Комисията била счела погрешно в обжалваното решение, че мерките за преструктуриране на Austrian Airlines биха породили взаимодействие между приходите и разходите, при положение че тези взаимодействия са присъщи на всяко сливане, следва да се отбележи, че това обстоятелство, дори да се приеме за установено, не доказва, че тези мерки не са подходящи в случая и че те няма да позволят да се подобри положението на Austrian Airlines и да се осигури възстановяването на жизнеспособността му, което е целта на всяко преструктуриране. Следователно този довод трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.

185    На трето място, що се отнася до оплакването на жалбоподателя, че предвидените в плана за преструктуриране мерки във връзка с намаляването на персонала на Austrian Airlines не са свързани с преструктурирането на последното, доколкото тези дейности по предлагане на пазара няма да бъдат намалени, а само поети от Lufthansa, за да покрие австрийския пазар, се налага същият отговор. Всъщност, дори да се приеме за основателно, това твърдение не се отразява на факта, че тази мярка ще има за последица намаляване на разходите на Austrian Airlines и съставлява класическа мярка за възвръщане към жизнеспособност на предприятие, което е целта на преструктурирането, както следва от параграф 43 от Насоките от 2004 г.

186    На четвърто място, жалбоподателят упреква Комисията, че е счела за подходящи мерките за взаимодействие на приходите, предвидени в плана за преструктуриране, при положение че тези мерки почиват на политика на нелоялна конкуренция на цените, представляваща нарушение на членове 81 ЕО и 82 ЕО.

187    Жалбоподателят по този начин бил описал на Комисията, в жалба от 26 януари 2009 г., стратегиите на нелоялните цени на Austrian Airlines. Колкото до Lufthansa, той уточнява, че тази политика е организирана посредством рамкови конвенции, предвидени в програмата „PartnerPlus Progress 2008/2009“, сключени с бизнес клиентите и по силата на които се предлагат значителни отстъпки по връзките, подчинени на монопола на Lufthansa, срещу закупуването на полети от тези клиенти по връзките, подложени на конкуренция, по-специално връзките между Австрия и Германия. Взаимодействията на приходите, създадени чрез интегрирането на Austrian Airlines в рамковите конвенции на Lufthansa, не биха могли да бъдат признати за част от плана за преструктуриране на предприятие в затруднение, получаващо държавна помощ, освен за легитимиране на нарушение на членове 81 ЕО и 82 ЕО. Компенсаторните мерки, наложени от Комисията в обжалваното решение, не носят, според жалбоподателя, никаква закрила срещу такова поведение и фактът, че други предприятия предлагат рамкови конвенции, предвиждащи различни възможности за отстъпки, не би могло да оспори това заключение.

188    В това отношение следва да се отбележи, че такова оплакване е без значение в рамките на жалба срещу решение, с което Комисията се е произнесла относно съвместимостта на дадена помощ с общия пазар. Жалбоподателят е този, който следва да подаде жалба пред Комисията, ако счита, че ценовата политика на Lufthansa и на Austrian Airlines представлява нарушение на членове 81 ЕО и 82 ЕО, което впрочем той е направил във връзка с претендираната политика на отстраняване посредством цените, водена според него от Austrian Airlines. Впрочем следва да се припомни, че както следва от цитираната в точка 127 по-горе съдебна практика, законосъобразността на решение на Комисията в материята на държавните помощи трябва да се преценява с оглед на сведенията, с които Комисията е разполагала при приемането му. Следователно жалбоподателят не може да се позове успешно на ценовата политика на Lufthansa, във връзка с която той не е подал жалба пред Комисията към датата на обжалваното решение. Последното съображение е валидно и що се отнася до поведението при цените на Lufthansa и на Austrian Airlines след приемането на обжалваното решение.

189    На пето място, що се отнася до оплакването, че Комисията погрешно е одобрила в обжалваното решение плана за преструктуриране, при положение че той е съдържал експанзионистични мерки, доколкото е предвиждал, в противоречие с Насоките за авиационния сектор от 1994 г., увеличаване на капацитета на Austrian Airlines, считано от 2010 г., следва да се отбележи, че както е видно от обжалваното решение, ограничаването на капацитета на Austrian Airlines не съставлява мярка от плана за преструктуриране, а компенсаторна мярка.

190    Освен това следва да се отбележи, че от параграф 38, точка 4 от Насоките за авиационния сектор от 1994 г. следва, че преструктурирането не трябва да води до увеличаване на броя на летателните апарати или на местата, предлагани на съответните пазари, което да надвишава нарастването на тези пазари.

191    Това ограничение трябва все пак да съответства на целта, уредена в параграф 38, точка 1 от Насоките за авиационния сектор от 1994 г. и възприета в параграф 38 от Насоките от 2004 г., а именно че планът за преструктуриране трябва да позволи на компанията в разумен срок да възстанови дългосрочната си жизнеспособност. Тази цел обаче би била трудна за постигане, ако капацитетът на компанията — получател на помощта за преструктуриране, не може да нараства със същия ритъм като на нейните конкуренти, особено в случай на бързо нарастване на пазара.

192    В случая от съображение 322 от обжалваното решение следва, че планът за преструктуриране предвижда благоприятна промяна в насоката на развитие на пазара и увеличаване на капацитета през 2010 г.

193    Следователно, като предвижда в член 2 от обжалваното решение, че Република Австрия е длъжна да вземе необходимите мерки, така че Austrian Airlines да намали общия си капацитет от налични места — километри с 15 % спрямо равнището от януари 2008 г., и то преди края на 2010 г., и като ограничи увеличаването на капацитета на Austrian Airlines по отношение на налични места — километри до средния ръст на увеличение, установен за въздушните превозвачи членове на Асоциацията на европейските авиокомпании до края на 2015 г. или докато Austrian Airlines достигне праг на рентабилност, Комисията едновременно се е уверила в ограничаването на прекомерното нарастване на капацитета на Austrian Airlines, като същевременно е подсигурила възстановяването на дългосрочната ѝ жизнеспособност в разумен срок.

194    Следователно това оплакване трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

195    На шесто място, що се отнася до оплакването, че Комисията погрешно е приела в обжалваното решение, че намаляването на флота на Austrian Airlines представлява подходяща мярка, при положение че намаляване на регионалния флот било при всички случаи компенсирано чрез придобиването на големи самолети, както и чрез използването на летателни апарати за далечни полети при полети на къси и средни разстояния за увеличаване на капацитета на Austrian Airlines на този пазар, следва да се отбележи, че доколкото намаляването на капацитета е изразено от Комисията в обжалваното решение в налични места — километри, Austrian Airlines остава свободно да отрази това намаляване на капацитета в състава на флота си, както намери за добре, стига то да бъде интегрирано в плана за преструктуриране, в съответствие с параграф 40 от Насоките от 2004 г.

196    Следователно такова оплакване трябва също да бъде отхвърлено като неоснователно.

–       По компенсаторните мерки, предвидени в обжалваното решение

197    На първо място, жалбоподателят упреква Комисията по същество, че е приела, че мярката за намаляване на капацитета с 15 % спрямо равнището от януари 2008 г. е подходяща компенсаторна мярка с оглед на отстраняване на последиците от нарушаването на конкуренцията, създадено от въпросната помощ. В подкрепа на това оплакване жалбоподателят изтъква множество доводи.

198    Първо, той поддържа, че такава мярка няма практически последици за основния пазар на Austrian Airlines, който е на полети на къси и средни разстояния с начална и крайна точка в Австрия, и по-конкретно между Австрия и Германия, както и между Австрия и Източна Европа.

199    В това отношение следва да се отбележи, че параграф 40 от Насоките от 2004 г. предвижда, че предоставяните в рамките на компенсаторна мярка компенсации трябва да бъдат пропорционални на относителното значение на предприятието на пазара, на който то оперира, и че трябва да се отнасят в частност до пазарите, на които предприятието ще има важно положение след преструктурирането.

200    Както обаче следва от съображение 320 от обжалваното решение, намаляването на капацитета на Austrian Airlines е направено за редовните полети, както и за нискотарифните полети през 2008 г.

201    От съображение 322 от обжалваното решение следва също, че в началото на 2009 г. други мерки за преструктуриране са довели до ново намаляване на капацитета за редовните полети, както и за чартърните полети.

202    Следователно от обжалваното решение не следва, че намаляванията на капацитета, направени през 2008 г. и 2009 г., засягат единствено полетите на дълги разстояния и чартърните полети на Austrian Airlines.

203    Освен това, дори в случай че намаляванията на капацитета, посочени в обжалваното решение, бяха направени единствено за полетите на далечни разстояния и чартърните полети, не е неразумно да се счита, че новото намаляване на капацитета, наложено в обжалваното решение, би имало повече шансове да бъде направено за другите видове полети, предлагани от Austrian Airlines, включително полетите на къси и средни разстояния между Австрия и Германия или между Австрия и Източна Европа.

204    Още повече, ефикасността на мярката за намаляване на капацитета трябва също така да се преценява с оглед на ангажиментите, поети в решението, разрешаващо концентрацията. В това отношение от съображения 328 и 329 от обжалваното решение следва, че Lufthansa и Austrian Airlines не са ангажирани да предоставят слотове за връзките с начална точка Виена и крайна точка Щутгарт, Кьолн/Бон, Мюнхен, Франкфурт на Майн и Брюксел, с цел да се позволи влизането на конкуренти по тези връзки.

205    При тези условия налагането на мярка за намаляване на капацитета, основано на броя налични места — километри, не изглежда явно неподходящо.

206    Второ, жалбоподателят поддържа, че за да фиксира равнището на капацитета си на 15 %, Комисията трябва да държи сметка за капацитета на Austrian Airlines към датата на приемане на обжалваното решение, тоест на 28 август 2009 г., а не през януари 2008 г. Според жалбоподателя, дори в случай че Комисията е можела да вземе предвид направените намалявания на капацитета в рамките на преструктурирането преди приемането на обжалваното решение, тя не е можела да вземе предвид намаляванията на капацитета, направени преди Република Австрия да предостави на ÖIAG мандата за приватизация на Austrian Airlines, тоест на 12 август 2008 г. Всъщност не съществувала връзка между намаляванията на капацитета поради преструктурирането на Austrian Airlines с цел приватизирането му, в рамките на което въпросната помощ е била предоставена, и намаленията на капацитета преди тази приватизация.

207    В това отношение следва да се отбележи, че от параграф 40 от Насоките от 2004 г. следва, че степента на намаляване на капацитета трябва да бъде установена във всеки отделен случай и че фактът, че намаляването е било направено преди предоставянето на помощта, не изключва възможността то да бъде взето предвид като компенсаторна мярка, доколкото е съставна част от преструктурирането на предприятието в затруднение, получател на помощта, съгласно установеното в плана за преструктуриране.

208    От това следва, противно на изтъкнатото от жалбоподателя, че Комисията не е била длъжна, с оглед на определянето на ръста на намаляване на капацитета, да вземе предвид единствено равнището на капацитета към датата на приемане на обжалваното решение, но е можела да държи сметка за намаленията на капацитета, направени по-рано, доколкото те са били съставна част от преструктурирането на Austrian Airlines, съгласно предвиденото в плана за преструктуриране, нотифициран от Република Австрия на Комисията.

209    Впрочем, що се отнася до довода на жалбоподателя, че Комисията при всяко положение не може да вземе предвид намаляванията на капацитета, реализирани преди 12 август 2008 г., датата, на която Република Австрия е предоставила на ÖIAG мандата за приватизация на Austrian Airlines, следва да се отбележи, както беше припомнено по-горе, че възможността да се вземат предвид мерките за намаляване на капацитета, предприети преди предоставянето на помощта, зависи от обстоятелството, че тези мерки са били приложени в рамките на преструктурирането на предприятието — получател на помощта. Фактът обаче, че мандатът за приватизация е бил формално даден от Република Австрия на ÖIAG на 12 август 2008 г., не изключва сам по себе си намаленията на капацитета, извършени след януари 2008 г., да могат да се считат на тази дата за съставна част от преструктурирането на Austrian Airlines с цел приватизацията му. Впрочем от обжалваното решение следва, че намаляванията на капацитета, приети, считано от 2008 г., от Austrian Airlines, не са били част от предвидените в плана „Go4Profit“, приложени през 2007 г. и замислени в контекста на решение за самостоятелност.

210    При тези обстоятелства оплакването за недостатъчно намаляване с 15 % на капацитета места — километри, наложено на Austrian Airlines като компенсаторна мярка, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

211    На второ място, жалбоподателят упреква Комисията, че е взела предвид, като компенсаторна мярка, евентуалните опити за преструктуриране, предприети повече от година преди нотифицирането на въпросната помощ.

212    В това отношение, доколкото този довод трябва да се разбира като позоваване в обжалваното решение на мерките, приложени през 2006 г. в рамките на плана „Go4Profit“, достатъчно е да се отбележи, че противно на това, което жалбоподателят дава да се разбере, от съображение 319 от обжалваното решение следва, че посоченият план не е бил счетен за компенсаторна мярка.

213    Ето защо третата част от първото правно основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 По четвъртата част на първото правно основание, изведена от нарушение на член 43 ЕО

214    В тази част на първото правно основание жалбоподателят поддържа по същество, че с оглед на съдебната практика Комисията не може да обяви въпросната помощ за съвместима с общия пазар, доколкото тя е неразривно свързана с поддържането на правата за въздушен трафик, предоставени въз основа на клауза за националност, в противоречие с член 43 ЕО.

215    В това отношение следва да се припомни, както изтъква жалбоподателят, че макар предвидената в членове 87 ЕО и 88 ЕО процедура да предоставя голяма свобода на Комисията при вземането на решение относно съвместимостта на системата за държавна помощ с изискванията на общия пазар, от общата структура на Договора за ЕО е ясно, че тази процедура никога не трябва да води до резултат, който е в противоречие с конкретните разпоредби на този договор (вж. в този смисъл решения от 21 май 1980 г., Комисия/Италия, 73/79, Rec, EU:C:1980:129, т. 11, от 19 септември 2000 г., Германия/Комисия, C‑156/98, Rec, EU:C:2000:467, т. 78 и от 31 януари 2001 г., Weyl Beef Products и др./Комисия, T‑197/97 и T‑198/97, Rec, EU:T:2001:28, т. 75). Това задължение на Комисията да зачита съгласуването на членове 87 ЕО и 88 ЕО с други разпоредби на Договора за ЕО се налага по-специално когато с тези други разпоредби се цели също постигането на ненарушена конкуренция в общия пазар, както в случая член 43 ЕО, който има за цел да се запази свободата на установяване и свободната конкуренция между икономическите оператори на една държава членка, установени в друга държава членка, и икономическите оператори на последната държава членка. Всъщност, приемайки решение за съвместимост на дадена помощ с общия пазар, Комисията не може да пренебрегне риска за нарушаване на конкуренцията в общия пазар от страна на конкретни икономически оператори (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2010 г., British Aggregates и др./Комисия, T‑359/04, Сб., EU:T:2010:366, т. 91 и 92).

216    Също така е прието, че условията на дадена помощ, които биха били в противоречие с конкретни разпоредби на Договора за ЕО, освен с членове 87 ЕО и 88 ЕО, могат да бъдат до такава степен неразривно свързани с предмета на помощта, че да е невъзможно да бъдат оценявани поотделно (вж. в този смисъл решения от 22 март 1977 г., Iannelli Volpi, 74/76, Rec, EU:C:1977:51 и от 15 юни 1993 г., Matra/Комисия, C‑225/91, Rec, EU:C:1993:239, т. 41).

217    Все пак налага се да се констатира, че в случая запазването на правата за въздушен трафик на Austrian Airlines не съставлява условие на въпросната помощ. Всъщност, макар запазването на правата за въздушен трафик да представлява интерес за Lufthansa, доколкото тези права са важен елемент от актива на една въздушна компания, то по никакъв начин не е условие за получаване на въпросната помощ. Става въпрос по-скоро за условие за успех на придобиването на Austrian Airlines, което се налага на всеки приобретател, независимо дали от Република Австрия е било поискано плащането на отрицателна продажна цена, включваща при необходимост плащането на държавна помощ в полза на Austrian Airlines.

218    При тези обстоятелства, противно на поддържаното от жалбоподателя, прибягването до изкуствено правно образувание посредством създаването на фондация по австрийското право, с цел запазване на австрийската националност на Austrian Airlines и следователно да се запазят правата за въздушен трафик, които са му били предоставени въз основа на клауза за националност, съдържаща се в двустранните споразумения, сключени с трети държави, не може да се счита за неразривно свързано с помощта по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 216 по-горе.

219    Следователно Комисията не може да бъде упрекната, че е нарушила член 43 ЕО, като е счела, че въпросната помощ е била в съответствие с общия пазар.

220    Освен това този извод не предопределя преценката за законност на клаузите за националност, съдържащи се в двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги, сключени между Република Австрия и трети държави във връзка с член 43 ЕО.

221    В това отношение е важно да се отбележи, че Комисията е наложила на Република Австрия да прекрати тези споразумения или да ги предоговори в съответствие с Регламент № 847/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за преговорите и прилагането на споразуменията относно въздухоплавателните услуги между държавите членки и трети страни (OВ L 157, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 14, стр. 36). Република Австрия впрочем също е задължена съгласно член 2 от обжалваното решение да уведоми Комисията за мерките, които е взела за гарантиране на съответствието на тези споразумения с общностното право.

222    При това положение четвъртата част на първото правно основание следва да се отхвърли като неоснователна, а следователно и цялото първо правно основание.

 По третото правно основание, изведено от злоупотреба с власт

223    Жалбоподателя изтъква, че Комисията се е отклонила от собствените си насоки при преценката дали собственият принос на Austrian Airlines, на мерките за преструктуриране и на компенсаторните мерки са били подходящи, направена при приемането на обжалваното решение, така че е допуснала злоупотреба с власт.

224    В това отношение следва да се отбележи, че дори да се приеме за установено, какъвто не е настоящият случай, твърдението, че Комисията се е отклонила от собствените си насоки при приемането на обжалваното решение, не е от такова естество, че да докаже наличието на злоупотреба с власт с оглед на условията, установени в съдебната практика.

225    Всъщност според съдебната практика решението е опорочено поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и непротиворечиви доказателства изглежда, че е било взето с единствената или поне определяща цел да постигне различни от изложените в него цели (решения от 6 март 2002 г., Diputación Foral de Álava и др./Комисия, T‑92/00 и T‑103/00, Rec, EU:T:2002:61, т. 84 и от 12 септември 2007 г., Olympiaki Aeroporia Ypiresies/Комисия, T‑68/03, Rec, EU:T:2007:253, т. 484). В случая следва да се отбележи, че жалбоподателят не изтъква никаква индиция, даваща възможност да се предположи, че поради съображения за целесъобразност Комисията е приложила, било по особено суров, било по особено либерален начин, общностните правила в областта на държавните помощи и че не е следвала процедурата и е приложила съответните критерии съгласно приложимите правила на Договора и на вторичното право.

226    Следователно третото правно основание трябва да бъде отхвърлено по същество.

227    От това следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена изцяло.

 По съдебните разноски

228    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка загубила делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

229    Тъй като жалбоподателят е загубил делото и Комисията, както и ÖIAG, Lufthansa и Austrian Airlines са направили искания в този смисъл, жалбоподателят следва да бъде осъден да понесе, освен направените от него разноски, също и тези, направени от Комисията, ÖIAG, Lufthansa и Austrian Airlines.

230    Република Австрия понася направените от нея съдебни разноски съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Niki Luftfahrt GmbH понася, освен направените от него разноски, и тези, направени от Европейската комисия, Österreichische Industrieholding AG, Deutsche Lufthansa AG и Austrian Airlines AG.

3)      Република Австрия понася направените от нея съдебни разноски.

Gratsias Кънчева Wetter

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 13 май 2015 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

Процедура

Искания на страните

От правна страна

1. По допустимостта

По липсата на подпис върху оригинала на жалбата

По използването от жалбоподателя на сведения, които не фигурират в публикуваната в Официален вестник на Европейския съюз редакция на обжалваното решение, но се съдържат в редакцията на обжалваното решение, връчена на Република Австрия

2. По съществото на спора

По второто правно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране

По първата част от второто правно основание, изведена от липсата на мотиви относно наличието на достатъчни компенсаторни мерки с оглед на положението на съответните пазари

По втората част на второто правно основание, изведена от липсата на мотиви относно спазването на принципа за еднократност на помощта

По правното основание, изведено от нарушение на разпоредбите на Договора ЕО

По първата част на правното основание, изведена от явна грешка в преценката относно идентичността и правото на получателя на помощта да я получи

По втората част на първото правно основание, изведена от недостатъчния собствен принос на получателя на помощта в плана за преструктуриране

По третата част на първото правно основание, изведена от недостатъци на плана за преструктуриране и липсата на достатъчни компенсаторни мерки

– По мерките, предвидени в плана за преструктуриране

– По компенсаторните мерки, предвидени в обжалваното решение

По четвъртата част на първото правно основание, изведена от нарушение на член 43 ЕО

По третото правно основание, изведено от злоупотреба с власт

По съдебните разноски

* Език на производството: немски.