ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)

12 декември 2013 година

Дело F‑47/13

JJ

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура за повишаване за 2012 г. — Решение жалбоподателят да не бъде повишен — Прехвърляне в друга институция в хода на процедура за повишаване, предхождащо такава процедура, по време на която е щяло да влезе в сила решение за повишаване на длъжностното лице — Институция, компетентна да вземе решение за повишаването на прехвърляното длъжностно лице“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОAЕ по силата на член 106а от последния, с която JJ иска да се отмени решението на Съвета на Европейския съюз да не бъде повишен в степен AD 11 в рамките на процедурата за повишаване за 2012 г., както и да бъде осъден Съветът да обезщети вредите, които той твърди, че е понесъл вследствие на това решение

Решение:      Отхвърля жалбата като явно лишена от всякакво правно основание. JJ понася направените от него съдебни разноски, както и тези, които са направени от Съвета на Европейския съюз.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Прехвърляне в течение на годината в друга институция, което предхожда процедурата за повишаване — Компетентност на приемащата институция да вземе решение относно повишаването

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Граници

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Съобразно изискванията на член 45 от Правилника, когато длъжностното лице би могло да бъде повишено в хода на годината, през която се прехвърля от една институция в друга, компетентен да вземе решение относно повишаването му е органът по назначаването в първоначалната институция. Всъщност, за да се прецени дали дадено длъжностно лице следва да се повиши с обратно действие от 1 януари на годината N и дори по-общо в течение на годината N, този орган трябва на практика да съпостави миналите заслуги на длъжностните лица, по-специално през годината N‑1, и да вземе предвид докладите за оценка на работата на тези лица през годината N‑1 и предходните години. За целта е необходимо всъщност заслугите на прехвърляните длъжностни лица да се съпоставят с тези на длъжностните лица, които все още са им били колеги през годината преди тяхното прехвърляне — съпоставка, която може да извърши надлежно само първоначалната институция.

От друга страна, случаят не е такъв, когато прехвърлянето на длъжностното лице е настъпило през годината, предхождаща тази, в течение на която, считано от 1 януари, той е могъл да бъде повишен. В този случай заслугите на длъжностното лице през годината N‑1 не могат да бъдат съпоставени само с тези на неговите бивши колеги от първоначалната институция, тъй като заслугите на колегите му от новата институция трябва също да бъдат взети предвид. При подобни обстоятелства органът по назначаването в приемащата институция следва да вземе решение относно неговото повишаване. Съпоставянето на заслугите и на докладите за оценка на току‑що прехвърлен от друга институция служител е по-трудно в сравнение със съпоставянето само на длъжностни лица в приемащата институция, но като такова то не е нито невъзможно, нито е дискриминационно. Този вид съпоставяне изисква допълнително усилие, за да се направят съпоставими преценки, които първоначално не са били непременно съпоставими, при което такова действие не може да се определи като нарушение на принципа на равно третиране.

(вж. точки 22—25)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 11 юни 1998 г., Skrikas/Парламент, T‑167/97, точка 45

Съд на публичната служба — 28 юни 2011 г., Mora Carrasco и др./Парламент, F‑128/10, т. 35 и 39; 5 юли 2011 г., Alari/Парламент, F‑38/11, точка 31

2.      За да се оценят заслугите, които следва да бъдат взети предвид в рамките на решение за повишаване на основание член 45 от Правилника на длъжностните лица на Съюза, органът по назначаването разполага с широко право на преценка и контролът на съда на Съюза трябва да се ограничи до въпроса дали с оглед на пътищата и средствата, които са могли да доведат администрацията до нейната преценка, тя се е придържала в граници, които не подлежат на критика, и дали не е използвала своето правомощие по явно погрешен начин. Дадена грешка е явна, когато може да се схване лесно и да се открие по очевиден начин с оглед на критериите, с които законодателят е обвързал вземането на решенията за повишаване. Следователно доказателствата, които жалбоподателят трябва да представи, за да докаже, че администрацията е допуснала явна грешка при преценката на фактите от естество да обоснове отмяната на дадено решение, трябва да бъдат достатъчни, за да лишат от правдоподобност възприетата от администрацията преценка. С други думи, твърдението за явна грешка трябва да се отхвърли, ако въпреки представените от жалбоподателя доказателства обжалваната преценка може да се приеме за вярна или валидна.

(вж. точки 31 и 33)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 29 февруари 1996 г., Lopes/Съд, T‑547/93, точка 133 и цитираната съдебна практика

Общ съд — 16 май 2013 г., Canga Fano/Съвет, T‑281/11 P, точка 41

Съд на публичната служба — 24 март 2011 г., Canga Fano/Съвет, F‑104/09, точка 35; 18 април 2012 г., Buxton/Парламент, F‑50/11, точка 21 и цитираната съдебна практика