Дело T-320/09

Planet AE

срещу

Европейска комисия

„Жалба за отмяна — Защита на финансовите интереси на Съюза — Система за ранно предупреждение (СРП), позволяваща да се установи степента на риска, свързан с дадено образувание — Разследване на OLAF относно изпълнението на обществена поръчка във връзка с проект за модернизиране на институциите в Сирия — Решения, с които се иска задействане на предупреждения W1a и W1b — Предмет на спора — Подлежащи на обжалване актове — Допустимост“

Резюме на определението

1.      Производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора

(член 21 от Статута на Съда; член 44 от Процедурния правилник на Общия съд)

2.      Жалба за отмяна — Подлежащи на обжалване актове — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Обработка на данни от администрацията за изцяло вътрешни нужди — Допустимост — Условия

(член 230 ЕО; Решение 2008/969 на Комисията)

3.      Жалба за отмяна — Правни основания — Липса на компетентност на институцията, издала обжалвания акт — Абсолютна процесуална предпоставка

(член 230 ЕО)

4.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Актове, с които се променя правното положение на жалбоподателя — Предупреждение в системата за ранно предупреждение за нуждите на разпоредителите с бюджетни кредити на Комисията и на изпълнителните агенции — Жалба на образувание, посочено в това предупреждение — Допустимост

(член 230 ЕО; Решение 2008/969 на Комисията)

1.      По смисъла на член 21 от Статута на Съда, както и на член 44 от Процедурния правилник на Общия съд исковата молба или жалбата трябва да посочва предмета на спора и исканията на ищеца или жалбоподателя. Освен това исканията трябва да бъдат изложени ясно и недвусмислено, тъй като в противен случай има опасност Общият съд да се произнесе infra или ultra petita и правата на ответната страна да бъдат нарушени. Възможно е обаче от съдържащите се в жалбата данни и от цялостното обосноваване на същата имплицитно да се установи кой акт се обжалва. Може да се счита, че жалба, формално подадена срещу акт, който е част от съвкупност от актове, образуващи едно цяло, е насочена също, ако е необходимо, и срещу другите актове.

(вж. точки 22 и 23)

2.      Жалба за отмяна по член 230 ЕО може да се подава срещу всички приети от институциите разпоредби, чиято цел е да произведат правно действие, независимо от техния характер или форма. Смята се по-конкретно, че на обжалване по смисъла на член 230 ЕО подлежат всички мерки, пораждащи задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на жалбоподателя, като изменят съществено правното му положение. Недопустими са обаче жалби срещу актове, които представляват само вътрешни мерки за администрацията и които поради това не създават никакви последици извън нея.

Във връзка с това фактът, че администрацията обработва данни за изцяло вътрешни нужди, по-специално като събира тези данни, като ги управлява и като ги използва, изобщо не изключва възможността тези действия да могат да засегнат интересите на правните субекти. Наличието на такова засягане зависи всъщност от множество фактори, като естеството на обработваните данни, конкретната цел на тази обработка, точните последици, до които може да доведе тази обработка, и от съответствието между целта и последиците от съответната обработка, от една страна, и приложимите разпоредби, определящи правомощията на администрацията, от друга страна.

(вж. точки 37—39)

3.      Липсата на компетентност на автора на спорните актове е нарушение на императивна правна норма, което като такова трябва да се разгледа служебно.

(вж. точка 41)

4.      С оглед на вътрешно присъщата цел на Решение 2008/969 относно Системата за ранно предупреждение за ползване от разпоредителите с бюджетни средства на Комисията и на изпълнителните агенции, а именно защитата на финансовите интереси на Съюза при изпълнение на бюджетните мерки, значението на предупреждението относно дадено образувание в системата за ранно предупреждение (СРП), дори в категория W1, не би могло да се ограничи до вътрешността на институциите, органите и структурите на Съюза и такова предупреждение неизбежно засяга отношенията между съответните разпоредители с бюджетни кредити и това образувание. От текста на член 16, както и от структурата на това решение следва, че установяването на предупреждение W1 в действителност води до задължение за съответния разпоредител с бюджетни кредити да вземе засилени мерки за мониторинг.

Така, образуванията, които искат ангажирането на финансови средства на Съюза, са засегнати от предупреждение в СРП, тъй като, за да могат да следват финансовите си интереси, са принудени да се приспособят към условията или мерките за по-голяма предпазливост, които се отнасят специално за тях и са наложени от съответните разпоредители с бюджетни кредити. Такива условия и мерки за предпазливост могат да приемат формата на нови договорни задължения и на непредвидени икономически задължения или да се отразят на вътрешната организация на консорциум, от който те са част.

При тези обстоятелства, да се откаже на жалбоподател възможността да се ползва от съдебен контрол по отношение на точността на фактите, които са в основата на такива актове, не би било съвместимо с един правов Съюз. Това е в още по-голяма степен така, ако се вземе предвид фактът, че в Решение 2008/969 не се предвижда никакво право за юридическите и физическите лица да бъдат уведомени, а още по-малко да бъдат изслушани преди регистрацията им в СРП чрез задействането на предупреждения W1, W2, W3, W4 и W5b.

Тези актове не само имат всички правни белези на подлежащите на обжалване актове, но с тях се слага също край на една специална процедура, а именно регистрацията на образувание в списък „предупреждение“, без то да бъде изслушано относно причините за въпросната регистрация, която процедура се отличава от решенията, с които се изпълняват различните предвидени в Решение 2008/969 конкретни изисквания.

(вж. точки 44, 45, 48, 51—53)