Дело T-318/09

Audi AG и Volkswagen AG

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Заявка за словна марка на Общността „TDI“ — Абсолютно основание за отказ — Описателен характер — Липса на отличителен характер, придобит чрез използване — Член 7, параграф 1, буква в) и параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 75 и член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009“

Резюме на решението

1.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Марки, които се състоят изключително от знаци или означения, които могат да служат за обозначаване на характерните особености на стока

(член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Марка, лишена от отличителен характер — Изключение — Придобиване на отличителен характер чрез използване

(член 7, параграф 1, буква б) и параграф 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.      Словният знак „TDI“, чиято регистрация като марка на Общността е заявена за „превозни средства и части за тях“, спадащи към клас 12 по смисъла на Ницската спогодба, може да служи за указване на основните характеристики на стоките и на услугите, до които се отнася заявената марка, по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността.

По отношение на превозните средства този словен знак, представляващ съкращение от „turbo diesel injection“или от „turbo direct injection“ [турбо с директно впръскване], обозначава тяхното качество, тъй като фактът, че имат двигател „turbo diesel injection“ или „turbo direct injection“, представлява тяхна основна характеристика. По отношение на частите на превозните средства словният знак „TDI“ обозначава техния вид.

Освен това знакът „TDI“ е описателен по отношение на съответните стоки в целия Европейски съюз. Всъщност, тъй като превозните средства по принцип се продават под едни и същи наименования в целия вътрешен пазар, не са налице разлики в различните части на Съюза, що се отнася до възприемането от страна на съответните потребители на значението на знака и на връзката между този знак и стоките, посочени в заявката за марка.

(вж. точки 18 и 19)

2.      Дадена марка може да бъде регистрирана по силата на член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността само ако са представени доказателства, че чрез използването ѝ тя е придобила отличителен характер в частта от Съюза, в която първоначално не е имала такъв характер. Частта от Съюза, посочена в параграф 2 от същия член, може евентуално да се състои само от една държава членка.

Следователно марката трябва да е придобила отличителен характер чрез използването ѝ във всички държави — членки на Съюза, в които първоначално е нямала такъв характер, за да може да бъде регистрирана съгласно член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009. Освен това доказателствата, които са представени по отношение на определени държави членки, не могат да установят, че знакът е придобил отличителен характер в другите държави — членки на Съюза.

(вж. точки 46 и 47)