Language of document : ECLI:EU:T:2021:366

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)

16 юни 2021 година(*)

„Марка на Европейския съюз — Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „imot.bg“ — Абсолютни основания за отказ — Липса на отличителен характер — Описателен характер — Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 — Задължение за мотивиране — Член 94, параграф 1, първо изречение от Регламент 2017/1001 — Частично потвърдително решение“

По дело T‑487/20

„Резон“ ООД, установено в София (България), представлявано от M. Йорданова-Харизанова, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), представлявана от A. Folliard-Monguiral и П. Ангелова Георгиева,

ответник,

с предмет жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 2 юни 2020 г. (преписка R 2270/2019‑1) относно заявка за регистрация на фигуративния знак „imot.bg“ като марка на Европейския съюз,

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),

състоящ се от: A. M. Collins, председател, V. Kreuschitz (докладчик) и G. Steinfatt, съдии,

секретар: E. Coulon,

предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 4 август 2020 г.,

предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 3 ноември 2020 г.,

като взе предвид, че в триседмичния срок, считано от съобщението за приключване на писмената фаза на производството, страните не са поискали да се насрочи съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства по спора

 По производството, по което е постановено решение от 20 ноември 2019 г., Резон/EUIPO (imot.bg) (T101/19)

1        На 14 септември 2017 г. жалбоподателят „Резон“ ООД подава в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) заявка за регистрация на марка на Европейския съюз на основание Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен (заменен с Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1) (наричана по-нататък „първата заявка за регистрация“).

2        Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:

Image not found

3        Услугите, за които се иска регистрация, са от класове 36, 38 и 40 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г.

4        С решение от 26 април 2018 г. (наричано по-нататък „първото решение на проверителя“) проверителят отказва частично регистрацията на заявената марка на основание член 7, параграф 1, букви б) и в) и параграф 2 от Регламент 2017/1001 за някои услуги от класове 36 и 38 по смисъла на Ницската спогодба.

5        На 29 май 2018 г. жалбоподателят подава пред EUIPO жалба срещу решението на проверителя на основание членове 66—71 от Регламент 2017/1001.

6        С решение от 9 ноември 2018 г. (наричано по-нататък „първото решение на апелативния състав“) втори апелативен състав на EUIPO отхвърля подадената от жалбоподателя жалба на основание член 7, параграф 1, букви б) и в) и параграф 3 от Регламент 2017/1001.

7        С решение от 20 ноември 2019 г., Резон/EUIPO (imot.bg) (T‑101/19, непубликувано, EU:T:2019:793), Общият съд отхвърля жалбата на жалбоподателя срещу това решение и го осъжда да заплати съдебните разноски.

8        С определение от 21 април 2020 г., Резон/EUIPO (C‑26/20 P, непубликувано, EU:C:2020:283), Съдът отказва да допусне обжалване по делото, образувано по подадената от жалбоподателя жалба срещу решение от 20 ноември 2019 г., imot.bg (T‑101/19, непубликувано, EU:T:2019:793), и го осъжда да заплати съдебните разноски.

 По процедурата, довела до приемането на обжалваното решение

9        На 18 декември 2018 г. жалбоподателят подава пред EUIPO нова заявка за регистрация на фигуративния знак, посочен в точка 2 по-горе като марка на Европейския съюз (наричана по-нататък „втората заявка за регистрация“) за следните услуги от класове 35 и 38 по смисъла на Ницската спогодба:

–        клас 35: „Бизнес анализи, бизнес проучвания и бизнес информационни услуги; рекламни, маркетингови и промоционални услуги; търговско подпомагане, търговско управление и административни услуги; абониране за услуги на бази данни чрез телекомуникации; организиране на търгове; агенции за внос и износ; административни услуги във връзка с насочване на клиенти към адвокати; брокерство въз основа на списъци с имена и адреси; административно обработване на поръчки на клиенти; административно обработване на поръчки за покупка, направени по телефона или чрез компютър; административно обработване на компютъризирани поръчки за покупка; административно обработване на гаранционни претенции; административни услуги за приемане на поръчки за продажба; договаряне на договори във връзка с покупка и продажба на стоки; договаряне на търговски сделки за трети лица; електронно обработване на поръчки; извършване на абонаменти за онлайн публикации на други; извършване на поръчки за трети лица; изчисляване на цени на стоки или услуги; информация относно методи за продажби; компютризирани услуги за поръчки чрез интернет; компютъризирани поръчки на стоки; консултантски услуги във връзка със снабдяването със стоки и услуги; консултантски услуги, свързани с търговски трансакции; консултантски услуги, свързани със закупуването на стоки от името на трети лица; консултиране относно техники на продажби и програми за продажби; организиране на абонаменти за електронни журнали; организиране на абонаменти за интернет услуги; организиране на абонаменти за информационни медии; организиране на абонаменти за информационни пакети; организиране на абонаменти за медийни пакети; организиране на абонаменти за телематични, телефонни или компютърни услуги (интернет); организиране на абонаменти за телевизионен канал; организиране на абонаменти за телефонни услуги; организиране на бизнес представяне свързано с покупката и продажбата на продукти; организирането на купуването на стоки за трети лица; организиране на търговски и бизнес контакти; осигуряване на абонамент за информационен медиен пакет; осигуряване на договори за покупка и продажба на стоки и услуги; осигуряване на договори, свързани с продажбата на стоки, за други; осигуряване на консултации за потребителски стоки; осигуряване на онлайн пазар за покупко-продажби на стоки и услуги; осигуряване на потребителска продуктова информация, свързана със софтуер; осигуряване на потребителски съвет за продукти, свързан със софтуер; осигуряване на услуги за онлайн сравнение на цени; оферти за търг; подготвяне на презентации за бизнес цели; посреднически бизнес услуги относно свързването на потенциални частни инвеститори с предприемачи, нуждаещи се от финансиране; посреднически услуги във връзка с отдаване под наем на рекламно време и пространство; посреднически услуги във връзка с реклама; посреднически услуги при закупуване; посреднически услуги при сключване на търговски сделки за трети лица; посредничество при сключване на договори за закупуване и продажба на стоки; посредничество при сключване на сделки за продажба и покупка на стоки; предоставяне на информация относно продукти на потребителите; предоставяне на информация относно търговски продажби; предоставяне на информация чрез интернет във връзка с продажбата на автомобили; предоставяне на онлайн сравняване на финансови услуги; предоставяне на потребителска информация за стоки и услуги; предоставяне на търговска информация и съвети за клиенти [център за потребителски съвети]; предоставяне на услуги свързани с водене на преговори и сключване на търговски сделки за трети лица чрез телекомуникационни мрежи; сравняване на услуги по настаняване според цените им; събирането на едно място, в полза на други лица, на разнообразни застрахователни услуги, позволяващо на потребителите удобно да сравняват и закупуват тези услуги; събирането на едно място, в полза на други лица, на разнообразни телекомуникационни услуги, позволяващо на потребителите удобно да сравняват и закупуват тези услуги; съвети, свързани с бартерна търговия; съветнически и консултантски услуги във връзка със снабдяването със стоки за трети лица; съветнически услуги, свързани с покупката на стоки от името на бизнеса; телемаркетингови услуги; търговски агенции за насърчаване на бизнеса; търговско управление при лицензиране на стоки и услуги за трети лица; управление на продажбите; уреждане на договори за осигуряване, предлагане и покупка на услуги, за други; уреждане на договори за покупки и продажби за трети лица; уреждане на договори за покупко-продажба на стоки и услуги, за други; уреждане на договори за покупко-продажба на стоки, за други; уреждане на договорни търговски услуги с трети страни; уреждане на търговски трансакции за други чрез онлайн магазини; услуги за анализи на стойността; услуги за консултиране и бизнес посредничество в областта на продажбата на продукти и извършването на услуги; услуги за онлайн поръчки; услуги за поръчване във връзка с продажба на едро; услуги за сравняване на цени; услуги на агенции за внос; услуги на агенция за износ; услуги по закупуване; услуги по управление на продажбите; услуги свързани с бизнес администрация за обработка на продажбите направени през интернет; услуги свързани с посредничество и финализиране на търговски сделки за трети лица; услуги, свързани с водене на преговори и сключване на търговски сделки за сметка на трети лица“.

–        клас 38: „Телекомуникационни услуги; компютърни комуникационни услуги и услуги за достъп до интернет; осигуряване и отдаване под наем на телекомуникационни средства и оборудване; телефонни услуги и мобилни телефонни услуги; автоматичен трансфер на цифрови данни чрез телекомуникационни канали; услуги, свързани с излъчване на радио- и телевизионни предавания; дистанционно предаване на данни посредством телекомуникации; дистанционно предаване на аудио сигнали чрез средствата на телекомуникациите; доставяне на съобщения чрез електронни носители; електронни комуникационни услуги; електронни комуникационни услуги за подготвяне на финансова информация; електронни комуникационни услуги за пренос на данни; електронни комуникационни услуги за финансови институции; изпращане, получаване и препращане на съобщения; интерактивни комуникационни услуги; интерактивни телекомуникационни услуги; интерактивно излъчване и комуникационни услуги; интерактивно предаване на видео изображения чрез цифрови мрежи; информационни агенции; информационни и консултантски услуги, свързани с телекомуникационни услуги; информационни услуги в областта на телекомуникациите; информационни услуги свързани с електронни комуникационни мрежи; информационни услуги свързани с телекомуникации; комуникации чрез електронни средства; комуникационни услуги за електронно предаване на изображения; комуникационни услуги за обмен на данни в електронна форма; комуникационни услуги за предаването на информация чрез електронни средства; комуникационни услуги за електронен пренос на гласови данни; комуникационни услуги за предаване на данни; комуникационни услуги за предаване на информация; комуникационни услуги чрез радио; комуникационни услуги чрез сателит; комуникационни услуги, предоставяни по електронен път; комуникационни услуги, предоставяни чрез мрежи за електронна комуникация; комуникация на данни чрез електронни средства; консултантски услуги в областта на електронните комуникации; консултантски услуги в областта на телекомуникациите; консултантски услуги, свързани с преноса на данни; осигуряване на достъп до форуми (чат стаи), организирани чрез текстови съобщения; пакетно предаване на данни и изображения; предаване и приемане [пренос] на информация от база данни чрез телекомуникационна мрежа; предаване на данни за трети лица; предаване на данни чрез комуникационен сателит; предаване на данни, съобщения и информация; предаване на звук с помощта на компютър; предаване на звук чрез електронни средства; предаване на звук чрез интерактивни мултимедийни мрежи; предаване на звук, видеокартина и информация; предаване на звукови или визуални записи чрез мрежи; предаване на изображение чрез интерактивни мултимедийни мрежи; предаване на информация за пазара на акции с помощта на телекомуникационни средства; предаване на информация за търговски цели; предаване на информация от база данни чрез телекомуникационни мрежи; предаване на информация през видео системи за комуникация; предаване на информация чрез аудио-визуални средства; предаване на информация чрез национални и международни компютърни мрежи; предаване на кратки съобщения [SMS], съобщения с изображения, реч, звук, музика и текст между мобилни телекомуникационни устройства; предаване на кратки текстови съобщения; предаване на новини и информация за текущи събития; предаване на писмени съобщения [електронни]; предаване на сигнал за електронна търговия чрез телекомуникационни системи и системи за комуникация с данни; предаване на съобщения и изображения; предаване на съобщения, данни и съдържание чрез интернет и други комуникационни мрежи; предаване на текст с помощта на компютър; предоставяне на безжични телекомуникации през електронни комуникационни мрежи; предоставяне на високоскоростен достъп до компютърни и комуникационни мрежи; предоставяне на достъп до електронни комуникационни мрежи и електронни бази данни; предоставяне на достъп до телекомуникационни мрежи; предоставяне на достъп до телекомуникационни услуги за съхранение; предоставяне на ефирно време за комуникации; предоставяне на известия, свързани с комуникациите; предоставяне на информация в областта на комуникациите; предоставяне на информация във връзка с безжични комуникации; предоставяне на информация за тарифи в телекомуникацията; предоставяне на информация, свързана с медийни комуникации; предоставяне на комуникационни средства за обмен на електронни данни; предоставяне на комуникационни съоръжения за обмен на електронни данни; предоставяне на консултации относно комуникационна мрежа; предоставяне на консултации, информация и съвети в областта на телекомуникациите; предоставяне на професионални консултантски услуги, свързани с телекомуникации; предоставяне на услуги чрез телекомуникационните мрежи; предоставяне на широколентов телекомуникационен достъп; пренасочване на телевизионни програми от извънземни спътници; пренос на данни по телекомуникационен път; пренос на информация с оптични телекомуникационни мрежи; пренос на информация чрез електронни комуникационни мрежи; препредаване на изображения през сателит; телекомуникационни услуги за получаване на информация от база данни; телекомуникационни услуги за разпространение на данни; телекомуникационни услуги между компютърни мрежи; телекомуникационни услуги, а именно персонални комуникационни услуги; телекомуникация на информация, включително уеб страници; телематични комуникации през компютърни терминали; телематични комуникационни услуги; услуги за безжична комуникация; услуги за достъп в областта на телекомуникациите; услуги за електронен пренос на глас; услуги за електронен пренос на информация; услуги за електронни и телекомуникационни излъчвания; услуги за електронно предаване на документи; услуги за електронно предаване на изображения; услуги за защитено предаване на данни, звук и изображения; услуги за изпращане и получаване на данни чрез телекомуникационни средства; услуги за изпращане на съобщения; услуги за интерактивен видеотекст; услуги за качване на видео; услуги за качване на снимки; услуги за обединено изпращане и приемане на съобщения; услуги за предаване на данни чрез телекомуникационна мрежа; услуги за пренос на информация чрез цифрови мрежи; услуги за събиране и предаване на съобщения; услуги за съвети и консултации във връзка с безжични комуникации и оборудване за безжични комуникации; услуги за телематично предаване на данни и пренос на файлове; услуги за телетипни комуникации; услуги за цифрово предаване на аудио и видео данни; услуги за цифрово разпространение; услуги на електронни информационни агенции; услуги на информационни агенции за телекомуникации; услуги на мобилна телекомуникационна мрежа; услуги на новинарски агенции [предаване на новини]; услуги на новинарски агенции за електронно предаване; услуги на телекомуникационна цифрова мрежа; услуги предоставяни чрез електронни комуникационни мрежи; услуги, предоставяни чрез електронни комуникационни системи; услуги, предоставяни чрез широколентови телекомуникационни мрежи; услуги предоставяни чрез телекомуникационни системи; услуги, свързани с изпращане и получаване на съобщения; цифрови комуникационни услуги; цифрово предаване на данни; цифрово предаване на данни чрез интернет; цифрово аудио и/или видео разпространение чрез телекомуникации“.

10      С решение от 2 септември 2019 г. (наричано по-нататък „второто решение на проверителя“) проверителят отказва регистрацията на заявената марка на основание член 7, параграф 1, букви б) и в) и параграф 2 от Регламент 2017/1001 за всички услуги, посочени в точка 9 по-горе.

11      На 8 октомври 2019 г. жалбоподателят подава пред EUIPO жалба срещу второто решение на проверителя на основание членове 66—71 от Регламент 2017/1001.

12      С решение от 2 юни 2020 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав на EUIPO отхвърля подадената от жалбоподателя жалба.

13      Апелативният състав отхвърля жалбата като недопустима в частта относно отказа за регистрация на заявената марка за „телекомуникационни услуги; компютърни комуникационни услуги и услуги за достъп до интернет; осигуряване и отдаване под наем на телекомуникационни средства и оборудване; телефонни услуги и мобилни телефонни услуги; автоматичен трансфер на цифрови данни чрез телекомуникационни канали; услуги, свързани с излъчване на радио- и телевизионни предавания“ от клас 38, с мотива че този отказ е станал окончателен с постановяването на решението от 20 ноември 2019 г., imot.bg (T‑101/19, непубликувано, EU:T:2019:793) (т. 10 и 12 от обжалваното решение).

14      Апелативният състав отхвърля жалбата в останалата ѝ част на основание член 7, параграф 1, букви б) и в) и параграф 2 от Регламент 2017/1001 (т. 13—46 от обжалваното решение).

15      На първо място, апелативният състав приема, че заявената марка е описателна за услугите, които обозначава по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001 (т. 14—37 от обжалваното решение). В това отношение той отбелязва по-специално следното:

–        съответните потребители са средните потребители, състоящи се от масовите потребители и професионалните кръгове; тъй като елементите, които съставляват заявения знак, не са част от специална професионална терминология, възприемането от професионалните потребители не се различава от възприемането от масовите потребители; евентуалното непознаване на значението на думата „imot“ от мнозинството от потребителите от Съюза, които не говорят български език, не е релевантно, тъй като съгласно член 7, параграф 2 от Регламент 2017/1001 наличието на абсолютното основание за отказ, предвидено в член 7, параграф 1, букви б) и в) от същия регламент, в част от Съюза, и по-специално в България, е достатъчно (т. 19—21 от обжалваното решение),

–        заявената марка съдържа, от една страна, словния елемент „imot“, който ще бъде разбран незабавно от българския потребител като „имот“ или „имущество“, включително „недвижим имот“, и от друга страна, словния елемент „.bg“, който обозначава домейн от първо ниво, свързан с България; така заявеният знак възпроизвежда характерната структура на наименованието на домейн и се възприема като такъв от съответните потребители, по-специално като български уебсайт с информация за недвижими имоти; точката между тези два словни елемента се свежда до функцията да се направи разграничение между тях; пряката им транслитерация на латиница не засяга това възприятие, тъй като говорещите български език потребителите са свикнали с наименованията на домейни, изписани на латиница (т. 23—28 от обжалваното решение),

–        що се отнася до достатъчността на мотивите във връзка с описателния характер на заявения знак по отношение на посочените услуги, от една страна, апелативният състав припомня, че мотивите, изложени за услугите от клас 35, се отнасят не само до услугите в областта на недвижимите имоти в тесен смисъл, но и до всяка услуга, която може да се предлага онлайн или чрез уебсайта „www.imot.bg“ и да е свързана със сделки или операции с недвижими имоти, което включва дейности по събиране и осигуряване на информация, придобиване, разпореждане, управление, оценка, продаване, рекламиране, извършване на консултации, както и други дейности във връзка с имоти, които могат да бъдат предоставяни при наемане, покупка или продажба на недвижим имот; от друга страна, той отбелязва, че услугите от клас 38 имат една и съща цел, а именно телекомуникациите и тяхното излъчване, и с тях незабавно се информират потребителите, че тези услуги предоставят необходимата техническа среда за предлагането на услуги, свързани с имоти онлайн, и че са обвързани с необходимата връзка за зареждане на уебсайт; самата структура на разглеждания домейн дава информация, че тези услуги се отнасят до [предоставянето] на недвижими имоти чрез интернет; поради общите характеристики на тези услуги, всички свързани с инфраструктурата и начина им на предаване чрез мрежи, по-специално цифрови, като интернет, съществува достатъчно пряка и конкретна връзка между тях, за да образуват достатъчно хомогенна категория или група от услуги; това важи в още по-голяма степен с оглед на ясното значение на заявения знак, и по-специално на втория му словен елемент „.bg“, който препраща от гледна точка на съответните потребители по-конкретно към български уебсайт, чрез който може да се обменя информация за недвижими имоти и могат да се предоставят съответните услуги онлайн; предвид ясното значение на заявения знак по отношение на всички тези услуги, те притежават една основна обща характеристика, състояща се в онлайн предлагане и предоставяне на услуги в сектора на различни недвижими имоти или във връзка с недвижими имоти, а това стига, за да се признае наличието на достатъчно пряка и конкретна връзка между тях (т. 30—34 от обжалваното решение),

–        комбинацията от твърде баналните графични елементи на заявения знак не води до цялостно впечатление, което да е достатъчно отдалечено от неотличителното послание, изразено от словните елементи, а е доста обичайна, като са използвани обикновени цветове и обикновен вид получер шрифт, поради което е твърде незначителна, за да остане в съзнанието на потребителите (т. 35 и 36 от обжалваното решение).

16      На второ място, апелативният състав заключава, че заявената марка няма отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 (т. 38—41 от обжалваното решение).

17      На трето място, апелативният състав отхвърля довода на жалбоподателя, че по същество проверителят е трябвало да вземе предвид по-ранната практика на EUIPO при вземане на решения и регистрациите на сходни национални марки в държави членки, в които не се използва български език (т. 42—45 от обжалваното решение).

 Искания на страните

18      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение и да разпореди регистрацията на заявената марка,

–        да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително тези по производството пред апелативния състав.

19      EUIPO иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По частичната недопустимост на жалбата пред апелативния състав

20      Жалбоподателят оспорва частичната недопустимост на жалбата му пред апелативния състав, установена в точки 10 и 11 от обжалваното решение, с мотива че има ясно разграничение между първата и втората заявка за регистрация, що се отнася до съответните услуги, тъй като първата заявка се отнася до услуги от класове 36, 38 и 40, докато втората заявка се отнася до услуги от класове 35 и 38, както и до други услуги от този последен клас по смисъла на Ницската спогодба.

21      Според EUIPO по същество действието на res judicata, свързано с предходно окончателно решение, изключва допустимостта на искане, което се отнася до същия предмет, със същите мотиви и между същите страни. Що се отнася обаче до услугите от клас 38, посочени в точка 13 по-горе, на заявения знак вече било противопоставено абсолютното основание за отказ на регистрация по член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, потвърдено окончателно с определение от 21 април 2020 г., Резон/EUIPO (C‑26/20 P, непубликувано, EU:C:2020:283), и с решение от 20 ноември 2019 г., imot.bg (T‑101/19, непубликувано, EU:T:2019:793). Ето защо в тази му част второто решение на проверителя било потвърдително по смисъла на съдебната практика и не подлежало на по-нататъшно обжалване. Жалбоподателят не можел да оспори този потвърдителен характер с евентуални нови обстоятелства, довели до преразглеждане на положението му, тъй като жалбоподателят не е изложил нови доводи, нито е представил нови доказателства. От една страна, EUIPO уточнява, че e ирелевантно обстоятелството, че за разлика от посоченото по-горе решение на Общия съд, второто решение на проверителя се основава по-специално на прилагането на абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001. От друга страна, EUIPO не може да бъде обвързана от регистрациите на пет български марки, които освен това са извършени преди приемането на първото решение на апелативния състав, както и на две марки на Европейския съюз, съдържащи словните елементи „imot“, „imot.bg“ или сходни на тях, като повечето от тези регистрации се отнасят до стоки или услуги, различни от разглежданите в случая.

22      Налага се изводът, че апелативният състав правилно е отхвърлил жалбата като недопустима, с мотива че втората заявка за регистрация се отнася до услуги от клас 38, за които на първата заявка за регистрация вече е било противопоставено окончателно абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001.

23      Първо, вследствие на определението от 21 април 2020 г., Резон/EUIPO (C‑26/20 P, непубликувано, EU:C:2020:283), и на решението от 20 ноември 2019 г., imot.bg (T‑101/19, непубликувано, EU:T:2019:793), първото решение на апелативния състав е станало окончателно, що се отнася до прилагането на абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 спрямо заявения знак и съответните услуги от клас 38, изложени в точка 13 по-горе, така че съдържанието му не може повече да бъде поставяно под въпрос нито с нова заявка за регистрация на същия знак за същите услуги, нито с ново оспорване на отказа за регистрация в това отношение (вж. в този смисъл определение от 6 октомври 2015 г., GEA Group/СХВП (engineering for a better world), T‑545/14, EU:T:2015:789, т. 27 и цитираната съдебна практика), поради което проверителят вече е трябвало аналогично да отхвърли втората заявка за регистрация като недопустима.

24      Второ, предвид частичната идентичност на предмета на посочените заявки за регистрация и оттук на съответните спорове, която се дължи на идентичността на страните, на заявения знак, на съответните услуги от клас 38, изложени в точка 13 по-горе, и на прилагането на абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, второто решение на проверителя представлява в тази му част само потвърдително решение спрямо първото решение на апелативния състав по смисъла на съдебната практика (вж. в този смисъл решение от 8 февруари 2011 г., Paroc/СХВП (INSULATE FOR LIFE), T‑157/08, EU:T:2011:33, т. 29—34, определение от 6 октомври 2015 г., engineering for a better world, T‑545/14, EU:T:2015:789, т. 18—29 и решение от 7 ноември 2019 г., Intas Pharmaceuticals/СХВП– Laboratorios Indas (INTAS), T‑380/18, EU:T:2019:782, т. 38 и 39 и цитираната съдебна практика). Всъщност съгласно тази съдебна практика решението само потвърждава предходно решение, ако изобщо не съдържа ново обстоятелство по отношение на предходен акт и ако не е било предшествано от преразглеждане на положението на адресата на този предходен акт. Предвид съображенията, изложени в точки 10—13 по-горе, и по-специално в точки 10—12 и 38—41 от обжалваното решение, настоящият случай очевидно е такъв, що се отнася до посочените по-горе услуги.

25      Трето, както посочва EUIPO, доколкото жалбоподателят не е представил допълнителни релевантни доводи или доказателства пред EUIPO или пред Общия съд, той не може да се позовава на наличието на нови обстоятелства, които биха могли да опровергаят предходния извод. Доколкото първата и втората заявка за регистрация и следователно предметът на споровете се припокриват по отношение на съответните услуги от клас 38, изложени в точка 13 по-горе, проверителят изобщо не е преразглеждал положението на жалбоподателя във връзка с такива евентуални нови обстоятелства, нито е трябвало да го направи. Такъв е по-специално случаят с оглед на практиката при вземане на решения на национално равнище, предхождаща приемането на първото решение (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 8 февруари 2011 г., INSULATE FOR LIFE, T‑157/08, EU:T:2011:33, т. 39). Освен това, що се отнася до практиката на EUIPO при вземане на решения, достатъчно е да се отбележи, че жалбоподателят изобщо не споменава решение в този смисъл в жалбата си, което проверителят или апелативният състав е трябвало да вземат предвид (вж. също т. 42—44 от обжалваното решение). Във всички случаи от постоянната съдебна практика следва, че преценката за наличието на абсолютно основание за отказ на регистрация не може да бъде оспорена само поради това че проверителят или апелативният състав не са следвали в конкретен случай практиката на EUIPO при вземане на решения (вж. в този смисъл решения от 8 февруари 2011 г., INSULATE FOR LIFE, T‑157/08, EU:T:2011:33, т. 38 и цитираната съдебна практика, и определение от 6 октомври 2015 г., engineering for a better world, T‑545/14, EU:T:2015:789, т. 23 и цитираната съдебна практика).

26      При това положение оплакването, че апелативният състав неправилно е констатирал частична недопустимост на жалбата относно съответните услуги от клас 38, изложени в точка 13 по-горе, трябва да се отхвърли като неоснователно.

 По законосъобразността по същество на обжалваното решение

27      Жалбоподателят изтъква по същество две отделни основания: от една страна, нарушение на член 7, параграф 1, буква в) и на член 94, параграф 1, първо изречение от Регламент 2017/1001, и от друга страна, нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от същия регламент.

28      На първо място, жалбоподателят оспорва преценката на апелативния състав на основание „член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001“, но по този начин оспорва всъщност преценката, направена по член 7, параграф 1, буква в) от същия регламент.

29      От една страна, той поддържа, че противно на подхода на апелативния състав, заявената марка е трябвало да бъде разгледана цялостно, както ще бъде възприемана от потребителите, а не в различните ѝ съставни части. Фигуративният ѝ характер я правел много различна от посочването на уебсайт. За мнозинството потребители от Съюза словният елемент „imot“ нямал смислово значение и нямало как да се свързва единствено и само с описанието на дейността на жалбоподателя. От гледна точка на посочените потребители комбинацията от словния елемент „imot“, изписан на латиница на тъмен фон, и словния елемент „bg“, изписан на светъл фон с тъмни контури, придавал изразителност и неповторимост на знака, които напомняли косвено фигурите на шахматна дъска и го правели лесно разпознаваем и по същество запомнящ се. В това отношение жалбоподателят подчертава значението на факта, че тези словни елементи не са изписани на кирилица, а именно „имот.бг“, които могат да бъдат възприемани директно от българския потребител.

30      От друга страна, жалбоподателят упреква апелативния състав, че не е мотивирал в достатъчна степен по смисъла на член 94, параграф 1, първо изречение от Регламент 2017/1001 и релевантната съдебна практика причините, поради които съображенията му се прилагат за всички разглеждани услуги. Всъщност освен изброяване на услугите от класове 35 и 38 посочените услуги не били разгледани конкретно, въпреки че били твърде разнородни и разнопосочни по своята цел и по условията за тяхното изпълнение. Апелативният състав дори не се опитал да ги групира в зависимост от някои критерии, нито да обясни причините, поради които има пряка и конкретна връзка между заявената марка и посочените услуги.

31      На второ място, жалбоподателят оспорва констатацията на апелативния състав за липсата на отличителен характер на заявената марка по смисъла на „член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001“. Той счита по-специално че в обжалваното решение „не са посочени никакви критерии, според които [а]пелативният състав e стигнал до извода, че [заявената] марка няма отличителен характер“, и от това прави извода, че разгледана в нейната цялост посочената фигуративна марка притежава качеството отличителност, т.е. тя е способна да отличи предоставяните от жалбоподателя услуги от услугите, предоставяни от други лица.

32      Накрая, жалбоподателят упреква апелативния състав, че не се е съобразил с „общите принципи на [правото на Съюза], включително […] на равно третиране и добро управление“, като отново се е произнесъл по същия начин по втората заявка за регистрация, без да вземе предвид регистрацията на „други марки“ или „законността други решения“, както се твърди в точка 44 от обжалваното решение, така както са представени от жалбоподателя пред EUIPO.

33      EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя, насочени към поставяне под съмнение на законосъобразността по същество на обжалваното решение, като припомня основно релевантните мотиви на това решение и мотивите, изложени в решението от 20 ноември 2019 г., imot.bg (T‑101/19, непубликувано, EU:T:2019:793, т. 20—27).

34      Що се отнася до твърдението за непълнота на мотивите, EUIPO поддържа, че жалбоподателят не изтъква нито един довод в подкрепа на липсата на пряка и конкретна връзка между услугите от класове 35 и 38, нито уточнява конкретни услуги, спрямо които да са неприложими мотивите, изложени в обжалваното решение. Освен това EUIPO оспорва оплакването, че в обжалваното решение не е мотивирано прилагането на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, тъй като апелативният състав ясно е посочил, че поради описателния характер на заявената марка тя също е лишена от отличителен характер.

35      Накрая, EUIPO иска оплакванията за нарушаване на принципите на равно третиране и на добро управление да бъдат отхвърлени.

36      С оглед на неточността на изложените от жалбоподателя оплаквания във връзка с твърдението за нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент 2017/1001 Общият съд счита за уместно най-напред, подобно на подхода на апелативния състав в обжалваното решение, да прецени описателния характер на заявения знак и на обозначените с него услуги по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от същия регламент.

37      Съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001 се отказва регистрацията на марките, които се състоят предимно от знаци или от означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга, или други характерни техни особености. Освен това в параграф 2 от същия член е посочено, че параграф 1 се прилага, независимо че мотивите за отказ съществуват само в една част на Съюза.

38      Залегналият в основата на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001 общ интерес се състои в осигуряването на възможността знаци, описващи една или повече характеристики на стоките или услугите, за които се иска регистрация на марка, да се използват свободно от всички икономически оператори, предлагащи такива стоки или услуги (вж. решение от 10 юли 2014 г., BSH/СХВП, C‑126/13 P, непубликувано, EU:C:2014:2065, т. 19 и цитираната съдебна практика).

39      Въз основа на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001 се приема, че знаци или означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на характеристики на стоката или услугата, за която се иска регистрация, не могат да изпълнят основната функция на марката, а именно да установяват търговския произход на стоката или услугата, за да дадат възможност по този начин на потребителя, който придобива обозначената с марката стока или услуга при едно последващо придобиване да направи същия избор, ако опитът му се окаже положителен, или да направи друг избор, ако опитът се окаже отрицателен. От това следва, че за да се прилага посочената в тази разпоредба забрана към даден знак, последният трябва да има достатъчно пряка и конкретна връзка със съответните стоки или услуги, която да даде възможност на заинтересованите потребители да получат незабавно и без други разсъждения описание на съответните стоки и услуги или на някоя от техните съществени характерни особености (вж. решение от 17 октомври 2018 г., Weber-Stephen Products/EUIPO (iGrill), T‑822/17, непубликувано, EU:T:2018:693, т. 18 и 19 и цитираната съдебна практика, решение от 23 май 2019 г., Arçelik/EUIPO (MicroGarden), T‑364/18, непубликувано, EU:T:2019:355, т. 17).

40      Освен това преценката на описателния характер на даден знак може да бъде направена само от гледна точка на разбирането, което имат за него заинтересованите потребители, от една страна, и от гледна точка на съответните стоки или услуги, от друга страна (вж. решение от 17 октомври 2018 г., iGrill, T‑822/17, непубликувано, EU:T:2018:693, т. 21 и цитираната съдебна практика, решение от 23 май 2019 г., MicroGarden, T‑364/18, непубликувано, EU:T:2019:355, т. 20).

41      В случая се налага изводът, че жалбоподателят само възпроизвежда по същество доводите, които вече е изложил в подкрепа на жалбата срещу първото решение на апелативния състав по дело T‑101/19, като единствената разлика е, че целта на тези доводи по посоченото дело е да се изтъкне нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 (решение от 20 ноември 2019 г., imot.bg, T‑101/19, непубликувано, EU:T:2019:793, т. 10—12). Както обаче отбелязва EUIPO, като се има предвид, че описателните знаци също са лишени по принцип от отличителен характер (вж. в този смисъл решение от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, EU:C:2011:139, т. 33 и 46 и цитираната съдебна практика, и определение от 22 юни 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑56/10 P, непубликувано, EU:C:2011:417, т. 29 и цитираната съдебна практика), изложените в посоченото по-горе решение съображения за отхвърляне на тези доводи се прилагат mutatis mutandis към прилагането на абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква в) от същия регламент.

42      На първо място, доколкото жалбоподателят не оспорва пряко преценката, изложена в точки 19—21 от обжалваното решение, че от една страна, в случая съответните потребители се състоят от масовите потребители и професионалните кръгове в Съюза, като възприемането от едните и другите не може да се различава, и от друга страна, съгласно член 7, параграф 2 от Регламент 2017/1001 е достатъчно част от посочените потребители, които владеят български език, а именно потребителите от България, да разпознават значението на думата „imot“, необходимо е да се отбележи, че при тази преценка не е допусната грешка и същата преценка трябва да бъде потвърдена (решение от 20 ноември 2019 г., imot.bg, T‑101/19, непубликувано, EU:T:2019:793, т. 20). Следователно доводът на жалбоподателя, че за мнозинството потребители от Съюза словният елемент „imot“ нямал смислово значение, трябва да се отхвърли като неотносим.

43      На второ място, жалбоподателят не оспорва подробно нито съображението, че словният елемент „imot“ ще бъде разбран веднага от тези потребители като означаващ „имущество“ или „имот“, включително „недвижим имот“, нито това, че словният елемент „.bg“ представлява наименование на домейн от първо ниво за България и следователно се възприема от тези потребители като български уебсайт с информация за недвижими имоти (т. 23 и 24 от обжалваното решение). Ето защо, изхождайки от това правилно разбиране за описателния характер на двата словни елемента „imot“ и „.bg“, съставляващи заявения знак, апелативният състав правилно е приел, че тези елементи се разбират веднага от съответните потребители като препратка към български уебсайт, предлагащ информация или услуги, свързани с недвижими имоти (решение от 20 ноември 2019 г., imot.bg, T‑101/19, непубликувано, EU:T:2019:793, т. 21).

44      Тази преценка не се опровергава от останалите доводи на жалбоподателя.

45      От една страна, той неправилно счита, че апелативният състав е трябвало да се ограничи до разглеждане на заявената марка като цяло, както се възприема от потребителите, без оглед на различните ѝ съставни части, и че фигуративният ѝ характер я правел твърде различна от обозначаването на уебсайт. Напротив, за целите на проверката за наличие на абсолютно основание за отказ следва да се преценяват и различните съставни части на знака, по-специално словните елементи (решения от 14 юни 2017 г., LG Electronics/EUIPO (Second Display), T‑659/16, непубликувано, EU:T:2017:387, т. 26 и 27 и от 28 февруари 2018 г., dm-drogerie markt/EUIPO — Digital Print Group O. Schimek (Foto Paradies), T‑843/16, непубликувано, EU:T:2018:102, т. 32—39). Освен това, както е припомнено в точка 26 от обжалваното решение, от постоянната съдебна практика следва, че като възприемат словен знак, съответните потребители ще го разделят на словни елементи, които за тях имат конкретен смисъл или наподобяват познати за тях думи, дори в случай на словен знак, при който са запознати само с една от съставните му части (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2019 г., Biolatte/EUIPO (Biolatte), T‑229/18, непубликувано, EU:T:2019:375, т. 42 и цитираната съдебна практика). В съдебната практика е признато също, че съответните потребители ще схванат смисъла на знаци, състоящи се от няколко словни елемента, които изглеждат отделени, каквито са в случая съставните елементи на заявения знак, или един-единствен словен елемент, обединяващ няколко термина, когато това схващане не изисква особено интелектуално усилие (вж. в този смисъл решение от 28 март 2019 г., Robert Bosch/EUIPO (Simply. Connected.), T‑251/17 и T‑252/17, EU:T:2019:202, т. 62 и цитираната съдебна практика). Всъщност в случая това отделно разглеждане на двата словни елемента на заявения знак е още по-необходимо, тъй като точката между думите „imot“ и „bg“ може да бъде разбрана от съответните потребители като имаща разграничителна функция за посочените елементи (решение от 20 ноември 2019 г., imot.bg, T‑101/19, непубликувано, EU:T:2019:793, т. 27). Както обаче правилно приема апелативният състав, българският потребител, който възприема отделните словни елементи „imot „и „.bg“, разделени с точка, лесно би разпознал смисъла на комбинацията от посочените елементи, припомнен в точка 45 по-горе (т. 27 и 28 от обжалваното решение).

46      От друга страна, жалбоподателят не опровергава преценката на апелативния състав, че пряката транслитерация на словните елементи „imot“ и „.bg“ на латиница не засяга тяхното разбиране от съответните български потребители, тъй като те са свикнали с наименованията на домейни, изписани на латиница (т. 24 и 25 от обжалваното решение, препращащи по-специално към решение от 20 ноември 2019 г., imot.bg, T‑101/19, непубликувано, EU:T:2019:793, т. 25). Всъщност жалбоподателят само отбелязва твърдяното значение на факта, че заявеният знак е съставен от букви на латиница вместо на кирилица, без обаче да се опита да оспори съображенията, припомнени в точка 45 по-горе, сред които е и това, че българският интернет потребител е свикнал с представянето на уебсайтове с код на страната за България, изписан на латиница.

47      На трето място, жалбоподателят неоснователно твърди, че фигуративните елементи на заявения знак, а именно комбинацията от словния елемент „imot“, изписан с тъмни букви на латиница, и словния елемент „bg“, изобразен със светли букви с тъмни контури, му придават изразителност и неповторимост и напомнят косвено за фигурите на шахматна дъска, като го правят лесно разпознаваем и по същество запомнящ се. Предвид постоянната съдебната практика (вж. решение от 29 септември 2016 г., Universal Protein Supplements/EUIPO (Изображение на културист), T‑335/15, непубликувано, EU:T:2016:579, т. 36 и цитираната съдебна практика), апелативният състав е имал основание да приеме, че графичните елементи на заявения знак, а именно шрифтът и цветовете, имат чисто декоративен характер и са прости, обичайни и недостатъчно стилизирани, за да привлекат вниманието на съответните потребители или да отклонят вниманието им от описателната информация, съдържаща се в този знак (т. 35 и 36 от обжалваното решение). В случая тази констатация е в още по-голяма степен правилна, като се има предвид, че с изключение на цвета, както шрифтът на двата словни елемента, така и размерът на буквите по същество са идентични (решение от 20 ноември 2019 г., imot.bg, T‑101/19, непубликувано, EU:T:2019:793, т. 26).

48      На четвърто място, що се отнася до връзката, която съществува между заявения знак и обозначените от него услуги, жалбоподателят не оспорва самата основателност на преценката на апелативния състав, според която по същество с оглед на услугите от клас 35 думата „imot“ информира съответните потребители за обстоятелството, че тези услуги са свързани не само с недвижими имоти в тесен смисъл, но и с всяка услуга, която може да се предлага онлайн или чрез интернет сайта „www.imot.bg“, и със сделки или операции с недвижими имоти, което включва дейности по събиране и осигуряване на информация, придобиване, разпореждане, управление, оценка, продаване, рекламиране, извършване на консултации, както и други дейности с недвижими имоти, които могат да бъдат предоставяни при наемане, покупка или продажба на недвижим имот (т. 33 от обжалваното решение, която препраща към решението от 20 ноември 2019 г., imot.bg, T‑101/19, непубликувано, EU:T:2019:793, т. 32). Той не оспорва и основателността на съображенията на апелативния състав, според които по същество с оглед на услугите от клас 38 заявеният знак незабавно информира потребителите, че посочените услуги предоставят необходимата техническа среда за предлагането на услуги, свързани с имоти онлайн, и че са обвързани с необходимата връзка за зареждане на уебсайт, и по-специално неговият словен елемент „.bg“ препраща от гледна точка на съответните потребители по-конкретно към български уебсайт, чрез който може да се обменя информация за недвижими имоти и могат да се предоставят съответните услуги онлайн (т. 33 от обжалваното решение, която препраща към решението от 20 ноември 2019 г., imot.bg, T‑101/19, непубликувано, EU:T:2019:793, т. 34). В действителност, като се има предвид изложеното в точки 44—49 по-горе, тази преценка трябва да бъде потвърдена като правилна (вж. в този смисъл решение от решението от 20 ноември 2019 г., imot.bg, T‑101/19, непубликувано, EU:T:2019:793, т. 28).

49      В това отношение, подобно на подхода си по дело T‑101/19, жалбоподателят само упреква съвсем лаконично апелативния състав, че не е мотивирал в достатъчна степен описателния характер на заявения знак по отношение на всяка от обозначените с него услуги, които били „разнородни“ и „разнопосочни“ по тяхната цел и по условията за тяхното изпълнение, най-малкото що се отнася до няколко групи услуги. Освен това в този контекст той оспорва наличието на пряка и конкретна връзка между заявения знак и всяка от обозначените с него услуги от класове 35 и 38 или всяка група от посочените услуги.

50      От постоянната съдебна практика следва, че мотивите, изисквани съгласно член 296, втора алинея ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 94, параграф 1, първо изречение от Регламент 2017/1001, трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на органа, издал акта, за да се даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентния съд — да упражни своя контрол. Не се изисква мотивите на дадено решение да уточняват всички релевантни фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията по член 296, втора алинея ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. в този смисъл решения от 14 юни 2017 г., Second Display, T‑659/16, непубликувано, EU:T:2017:387, т. 43, от 26 септември 2017 г., La Rocca/EUIPO (Take your time Pay After), T‑755/16, непубликувано, EU:T:2017:663, т. 37 и 38 и цитираната съдебна практика, и от 20 ноември 2019 г., imot.bg, T‑101/19, непубликувано, EU:T:2019:793, т. 30 и цитираната съдебна практика).

51      Що се отнася до преценката и мотивирането на това дали във връзка с марката е налице някое от абсолютните основания за отказ по отношение на стоките или услугите, за които се иска регистрация, съдебната практика уточнява, от една страна, че проверката на абсолютните основания за отказ трябва да се отнася до всяка от посочените стоки или услуги, и от друга страна, че решението, с което компетентният орган отказва регистрация на марка, по принцип трябва да бъде мотивирано по отношение на всяка от тях. Въпреки това посоченият орган може да се ограничи с излагането на общи мотиви за всички съответни стоки или услуги, когато едно и също основание за отказ не допуска регистрацията на категория или група от стоки или услуги. Това обаче се отнася само до стоките или услугите, които имат помежду си достатъчно пряка и конкретна връзка, за да формират достатъчно хомогенна категория или група стоки или услуги. В тази връзка, за да се констатира такава хомогенност, не е достатъчно единствено обстоятелството, че разглежданите стоки или услуги са от един и същи клас по смисъла на Ницската спогодба, тъй като тези класове често съдържат голямо разнообразие от стоки или услуги, между които не съществува непременно подобна достатъчно пряка и конкретна връзка (вж. в този смисъл решения от 17 май 2017 г., EUIPO/Deluxe Entertainment Services Group, C‑437/15 P, EU:C:2017:380, т. 29—31, от 28 март 2019 г., Simply. Connected., T‑251/17 и T‑252/17, EU:T:2019:202, т. 50 и цитираната съдебна практика и от 20 ноември 2019 г., imot.bg, T‑101/19, непубликувано, EU:T:2019:793, т. 31 и цитираната съдебна практика).

52      Противно на това, което продължава да смята жалбоподателят, преценката за наличието на достатъчно пряка и конкретна връзка между разглежданите стоки и услуги, за да се определи дали те образуват достатъчно хомогенна категория или група стоки или услуги, както се изисква от посочената съдебна практика, не е самоцел, а трябва да се направи с оглед на целта на извършването ѝ, която е да се позволи и улесни конкретната преценка дали на заявката за регистрация на съответната марка може да се противопостави някое от абсолютните основания за отказ, по-специално предвид общите характеристики на разглежданите стоки или услуги, които са от значение за анализа на противопоставимостта (вж. в този смисъл решение от 17 май 2017 г., EUIPO/Deluxe Entertainment Services Group, C‑437/15 P, EU:C:2017:380, т. 32 и 33 и от 20 ноември 2019 г., imot.bg, T‑101/19, непубликувано, EU:T:2019:793, т. 32).

53      В настоящия случай посочените услуги, спадащи към клас 35, несъмнено включват различни по естеството си търговски и информационни услуги. Жалбоподателят обаче не е уточнил обстоятелствата, от които могат да се установят твърденията му за „разнородния“ или „разнопосочния“ характер на тези услуги, за да обори по този начин констатацията, че те имат общи и релевантни характеристики за целите на анализа на противопоставимостта по смисъла на цитираната в точка 52 по-горе съдебна практика. Ето защо се налага изводът, че от точка 32 от обжалваното решение следва надлежно, че тези услуги имат такива общи характеристики, тъй като са свързани не само с недвижими имоти в тесен смисъл, но и с всяка услуга, която може да се предлага онлайн или чрез уебсайта „www.imot.bg“, и със сделки или операции с недвижими имоти, което включва дейности по събиране и осигуряване на информация, придобиване, разпореждане, управление, оценка, продаване, рекламиране, извършване на консултации, както и други дейности във връзка с имоти, които могат да бъдат предоставяни при наемане, покупка или продажба на недвижим имот. Така, с оглед на ясното значение на заявения знак по отношение на тези услуги, всички те като цяло притежават една основна обща характеристика, тъй като са свързани с предлагането и предоставянето онлайн на услуги, дори чрез уебсайта „www.imot.bg“, в сектора на недвижимите имоти или във връзка с недвижими имоти, а това стига, за да се признае наличието на достатъчно пряка и конкретна връзка между тях (т. 32 от обжалваното решение, която препраща към решението от 20 ноември 2019 г., imot.bg, T‑101/19, непубликувано, EU:T:2019:793, т. 32).

54      Що се отнася до посочените услуги от клас 38, следва да се отбележи, че те се отнасят до различни видове телекомуникационни услуги по електронно предаване и излъчване чрез различни мрежи, както и до свързани с тях консултантски услуги. Жалбоподателят обаче не изтъква нито един конкретен довод, с който да може да се постави под въпрос наличието на достатъчно пряка и конкретна връзка между тези услуги, така че те да образуват достатъчно хомогенна категория или група услуги. Напротив, поради общите характеристики на посочените услуги, всички свързани с инфраструктурата и начина им на предаване чрез мрежи, по-специално цифрови, като интернет, съществуването на такава връзка е установено в достатъчна степен. Всъщност в това отношение апелативният състав правилно отбелязва, че заявеният знак незабавно информира потребителите, че посочените услуги предоставят необходимата техническа среда за предлагането на услуги, свързани с имоти онлайн, и че са обвързани с необходимата връзка за зареждане на интернет сайт, както и че по-специално неговият словен елемент „.bg“ препраща от гледна точка на съответните потребители по-конкретно към български уебсайт, чрез който може да се обменя информация за недвижими имоти и могат да се предоставят съответните услуги онлайн (т. 33 от обжалваното решение, която препраща към решението от 20 ноември 2019 г., imot.bg, T‑101/19, непубликувано, EU:T:2019:793, т. 34).

55      Ето защо оплакването за неизпълнение на задължението за мотивиране трябва да бъде отхвърлено.

56      От всички изложени по-горе съображения следва, че първото основание трябва да се отхвърли по същество в неговата цялост.

57      Относно второто основание трябва да се припомни, че от постоянната съдебна практика следва, че е достатъчно да се прилага едно от абсолютните основания за отказ по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент 2017/1001, за да не може знакът да бъде регистриран като марка на Европейския съюз (вж. в този смисъл решения от 19 септември 2002 г., DKV/СХВП, C‑104/00 P, EU:C:2002:506, т. 29 и от 14 юни 2017 г., Second Display, T‑659/16, непубликувано, EU:T:2017:387, т. 37 и цитираната съдебна практика).

58      Тъй като апелативният състав правилно е стигнал до извода, че заявеният знак е описателен за обозначените от него услуги по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001, той дори не е бил длъжен да преценява — при все че го е направил в точки 38—41 от обжалваното решение — липсата на отличителен характер на посочения знак по член 7, параграф 1, буква б) от същия регламент, която при всички положения вече е била потвърдена за някои от услугите от клас 38 с решението от 20 ноември 2019 г., imot.bg (T‑101/19, непубликувано, EU:T:2019:793, т. 20—37).

59      Следователно оплакването за нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 не може да се приеме.

60      Накрая, що се отнася до твърде неясното оплакване на жалбоподателя, че апелативният състав не е взел надлежно предвид предходната практика на EUIPO при вземане на решения и тази на национално равнище, достатъчно е да се припомни, че, от една страна, законосъобразността на решенията на EUIPO трябва да се преценява единствено въз основа на Регламент 2017/1001, както е тълкуван от съда на Съюза, а не въз основа на предходната практика на EUIPO при вземане на решения (вж. в този смисъл решение от 26 април 2007 г., Alcon/СХВП, C‑412/05 P, EU:C:2007:252, т. 65), и още по-малко въз основа на практиката на държавите членки при вземане на решения или на тази на трети държави (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2017 г., Ecolab USA/EUIPO (ECOLAB), T‑150/16, непубликувано, EU:T:2017:490, т. 42 и цитираната съдебна практика), и от друга страна, апелативният състав се е произнесъл в този смисъл в точки 42—45 от обжалваното решение. Всъщност решенията, които апелативните състави на EUIPO приемат на основание на Регламент 2017/1001 относно регистрацията на знак като марка на Европейския съюз, спадат към упражняването на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност, поради което законосъобразността на тези решения трябва да се преценява единствено въз основа на този регламент, както е тълкуван от съда на Съюза, а не въз основа на предходната практика на EUIPO при вземане на решения (вж. в този смисъл решение от 31 януари 2019 г., DeepMind Technologies/EUIPO (STREAMS), T‑97/18, непубликувано, EU:T:2019:43, т. 53 и цитираната съдебна практика).

61      Ето защо второто основание също следва да се отхвърли по същество, а оттук и жалбата в нейната цялост.

 По съдебните разноски

62      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на EUIPO.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда „Резон“ ООД да заплати съдебните разноски.

Collins

Kreuschitz

Steinfatt

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 юни 2021 година.

Секретар

 

Председател

E. Coulon

 

      S. Papasavvas


*      Език на производството: български.