РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми разширен състав)

7 март 2013 година(*)

„REACH — Идентифициране на високотемпературната смола от въглен катран като пораждащо сериозно безпокойство вещество — Жалба за отмяна — Акт, подлежащ на обжалване — Подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение — Пряко засягане — Допустимост — Равно третиране — Пропорционалност“

По дело T‑93/10

Bilbaína de Alquitranes, SA, установено в Luchana-Baracaldo (Испания),

Cindu Chemicals BV, установено в Uithoorn (Нидерландия),

Deza, a.s., установено във Valašske Meziříčí (Чешка република),

Industrial Química del Nalón, SA, установено в Oviedo (Испания),

Koppers Denmark A/S, установено в Nyborg (Дания),

Koppers UK Ltd, установено в Scunthorpe (Обединеното кралство),

Rütgers Germany GmbH, установено в Castrop-Rauxel (Германия),

Rütgers Belgium NV, установено в Zelzate (Белгия),

Rütgers Poland sp. z o.o., установено в Kędzierzyn-Koźle (Полша),

за които се явяват първоначално K. Van Maldegem, R. Cana, avocats, и г‑н P. Sellar, solicitor, а впоследствие адв. Van Maldegem и адв. Cana,

жалбоподатели,

срещу

Европейска агенция по химикалите (ECHA), за която се явяват г‑жа M. Heikkilä и г‑н W. Broere, в качеството на представители, подпомагани от J. Stuyck, avocat,

ответник,

с предмет искане за частична отмяна на публикуваното на 13 януари 2010 г. решение на ECHA, с което в съответствие с член 59 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3 и поправки в L 36/84 от 5.2.2009 г. и L 118/89 от 12.5.2010 г.) високотемпературната смола от въглен катран (ЕО № 266‑028‑2) е идентифицирана като вещество, отговарящо на критериите по член 57 от посочения регламент,

ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав),

състоящ се от: г‑н A. Dittrich (докладчик), председател, г‑н F. Dehousse, г‑жа I. Wiszniewska-Białecka, г‑н M. Prek и г‑н J. Schwarcz, съдии,

секретар: г‑н N. Rosner, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 септември 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи споровете

1        Жалбоподателите, Bilbaína de Alquitranes, SA, Cindu Chemicals BV, Deza a.s., Industrial Química del Nalón, SA, Koppers Denmark A/S, Koppers UK Ltd, Rütgers Germany GmbH, Rütgers Belgium NV и Rütgers Poland sp. z o.o., са доставчици на високотемпературна смола от въглен катран (ЕО № 266‑028‑2, наричана по-нататък „ВСВК“) в Европейския съюз.

2        Съгласно описанието в таблици 3.1 и 3.2 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, стр. 1 и поправка в L 16/1 от 20.1.2011 г.) ВСВК е остатъчен продукт от дестилацията на високотемпературни въглени катрани, представлява твърдо черно вещество с точка на размекване приблизително в интервала от 30 °C до 180 °C и се състои основно от комплексна смес на три или повече съпътстващи кондензирани ароматни пръстенни въглеводороди. Тя е едно от веществата с непознат или променлив състав, продукти от сложни реакции или биологични материали (наричани по-нататък „веществата UVCB“), тъй като не може да бъде напълно идентифицирана по химичния ѝ състав. ВСВК се използва главно за производството на свързващи елементи за електроди, предназначени за алуминиевата и стоманодобивната промишленост. Използва се също така за производството на огнеупорни материали. В по-редки случаи това вещество се използва за производството на глинени мишени, антикорозионни облицовки и устойчиви на керосин продукти за летищата, за строителството на пътища, за покривни конструкции и тухли.

3        ВСВК е включена в приложение I към Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 година за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (ОВ L 196, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 1, стр. 23) с Директива 94/69/ЕО на Комисията от 19 декември 1994 година относно двадесет и първо адаптиране към техническия прогрес на Директива 67/548 (ОВ L 381, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 15, стр. 3). С включването в това приложение ВСВК е класифицирана като канцерогенно вещество от категория 2. Тази класификация е възприета и в Регламент № 1272/2008.

4        По искане на Комисията на Европейските общности Европейската агенция по химикалите (ECHA) изготвя досие относно идентифицирането на ВСВК като вещество, отговарящо на критериите по член 57, букви а), г) и д) от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3 и поправки в L 36/84 от 5.2.2009 г. и L 118/89 от 12.5.2010 г.), впоследствие изменен по-специално с Регламент № 1272/2008, като се позовава на класифицирането на ВСВК като канцерогенно вещество от категория 2 в част 3, таблица 3.2 от приложение VI към Регламент № 1272/2008 и на обстоятелството, че тази смола притежава свойствата на устойчивите, биоакумулиращите и токсичните вещества (наричани по-нататък „свойствата на УБТВ“), както и свойствата на много устойчивите и много биоакумулиращите вещества (наричани по‑нататък „свойствата на МУМБВ“). На 31 август 2009 г. това досие е предоставено на държавите членки.

5        В същия ден ECHA публикува на уебсайта си известие, с което приканва заинтересованите лица да представят становище по изготвеното за ВСВК досие и същевременно приканва компетентните органи на държавите членки да представят становище по него.

6        След представяне на становищата по разглежданото досие по‑специално от секторната група в областта на химичните вещества от каменни въглища, в която членуват жалбоподателите, на 16 ноември 2009 г. ECHA изпраща досието на създадения в рамките на тази агенция Комитет на държавите членки, предвиден в член 76, параграф 1, буква д) от Регламент № 1907/2006. На 2 декември 2009 г. членовете на този комитет приемат с единодушие решението ВСВК да се идентифицира като пораждащо сериозно безпокойство вещество, което отговаря на критериите по член 57, букви а), г) и д) от Регламент № 1907/2006.

7        На 7 декември 2009 г. ECHA публикува прессъобщение, с което уведомява, от една страна, че Комитетът на държавите членки е взел единодушно решение за идентифициране на петнадесет вещества, сред които и ВСВК, като пораждащи сериозно безпокойство вещества, тъй като те отговарят на критериите по член 57 от Регламент № 1907/2006, и от друга, че списъкът на идентифицираните с оглед на възможното им включване в приложение XIV към Регламент № 1907/2006 вещества (наричан по-нататък „списъкът на кандидат-веществата“) ще бъде официално актуализиран през януари 2010 г. На 22 декември 2009 г. изпълнителният директор на ECHA приема Решение ED/68/2009 с оглед на публикуването и актуализирането на 13 януари 2010 г. на списъка на кандидат-веществата по отношение на посочените петнадесет вещества.

8        На 13 януари 2010 г. на уебсайта на ECHA е публикуван списъкът на кандидат-веществата, в който по-специално е посочена ВСВК.

 Производство и искания на страните

9        С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 17 февруари 2010 г., жалбоподателите искат частична отмяна на публикуваното на 13 януари 2010 г. решение на ECHA, с което в съответствие с член 59 от Регламент № 1907/2006 ВСВК е идентифицирана като вещество, отговарящо на критериите по член 57 от посочения регламент (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

10      С писмо, изпратено до секретариата на Общия съд на 8 април 2010 г., ECHA моли настоящото дело и дела T‑94/10, Rütgers Germany и др./ECHA, T‑95/10, Cindu Chemicals и др./ECHA и T‑96/10, Rütgers Germany и др./ECHA да бъдат съединени за общо разглеждане съгласно член 50, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд. След като жалбоподателите са изслушани по този въпрос, на 10 май 2010 г. председателят на осми състав на Общия съд решава да не съединява делата за целите на писмената фаза на производството и на този етап да не се произнася по искането за съединяване на делата за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение, което слага край на производството.

11      С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 23 юни 2010 г., ECHA повдига възражение за недопустимост съгласно член 114, параграф 1 от Процедурния правилник.

12      С писмо, заведено в секретариата на Общия съд на 3 юни 2010 г., Кралство Дания подава молба за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на ECHA. След изслушване на главните страни по делото тази молба е уважена с определение на председателя на осми състав на Общия съд от 6 юли 2010 г. С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 23 август 2010 г., Кралство Дания оттегля молбата си за встъпване в настоящото производство.

13      Жалбоподателите представят становище по възражението за недопустимост на 23 август 2010 г.

14      След като разпределението на съдиите в съставите на Общия съд е променено, съдията докладчик е включен в седми състав, на който вследствие на това е разпределено настоящото дело.

15      С акт от 30 март 2011 г. Общият съд препраща настоящото дело на седми разширен състав в съответствие с член 51, параграф 1 от Процедурния правилник.

16      С определение от 3 май 2011 г. Общият съд (седми разширен състав) постановява, че ще се произнесе по възражението за недопустимост с решението по същество и че на този етап няма да се произнася по съдебните разноски.

17      Въз основа на доклада на съдията докладчик Общият съд (седми разширен състав) решава да започне устната фаза на производството.

18      С определение от 20 юни 2012 г. на председателя на седми разширен състав на Общия съд настоящото дело и дела T‑94/10, Rütgers Germany и др./ECHA, T‑95/10, Cindu Chemicals и др./ECHA и T‑96/10, Rütgers Germany и др./ECHA са съединени за целите на устната фаза на производството съгласно член 50 от Процедурния правилник.

19      С писмо от 30 август 2012 г. жалбоподателите представят становище по доклада от съдебното заседание.

20      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 13 септември 2012 г.

21      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        да обяви жалбата за допустима и основателна,

–        да отмени обжалваното решение в частта относно ВСВК,

–        да осъди ECHA да заплати съдебните разноски.

22      ECHA моли Общия съд:

–        да обяви жалбата за недопустима или поне за неоснователна,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

23      Преди да се разгледа делото по същество, следва да се отговори на въпросите, повдигнати от ECHA в рамките на възражението за недопустимост.

 По възражението за недопустимост на жалбата

24      Изтъкнатите от ECHA основания за недопустимост са свързани с естеството на обжалваното решение, с липсата на пряко засягане на жалбоподателите и с факта, че обжалваното решение, което не било подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, не ги засягало лично.

 По естеството на обжалваното решение

25      ECHA твърди по същество, че като се позовават на единодушното решение на Комитета на държавите членки на ECHA от 2 декември 2009 г., жалбоподателите оспорват подготвителен акт, който не е предназначен да произведе правно действие по отношение на трети лица по смисъла на член 263, първа алинея, второ изречение ДФЕС. Според ECHA актът, който поражда потенциално правно действие, е публикацията на списъка на кандидат-веществата, актуализиран на уебсайта на ECHA съгласно член 59, параграф 10 от Регламент № 1907/2006.

26      Съгласно член 263, първа алинея, второ изречение ДФЕС подлежат на обжалване актовете, издадени от органите, службите или агенциите на Съюза, предназначени да произвеждат правно действие по отношение на трети лица.

27      Съгласно постоянната съдебна практика жалба за отмяна може да се подаде срещу всички приети от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза мерки, които целят да произведат правно действие, независимо от техния характер или форма (Решение на Съда от 31 март 1971 г. по дело Комисия/Съвет, 22/70, Recueil, стр. 263, точка 42; вж. също Решение на Съда от 24 ноември 2005 г. по дело Италия/Комисия, C‑138/03, C‑324/03 и C‑431/03, Recueil, стр. I‑10043, точка 32, както и Определение на Общия съд от 14 юли 2008 г. по дело Espinosa Labella и др./Комисия, T‑322/06, непубликувано в Сборника, точка 25 и цитираната съдебна практика).

28      Когато става въпрос за актове или решения, които се изготвят на няколко етапа, по-специално в резултат на вътрешна процедура, по принцип само мерките, които определят окончателно становището на съответните институция, орган, служба или агенция на Съюза в края на процедурата, представляват актове, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна. От това следва, че предварителните мерки или тези с изцяло подготвителен характер не могат да бъдат предмет на жалба за отмяна (Решение на Съда от 11 ноември 1981 г. по дело IBM/Комисия, 60/81, Recueil, стр. 2639, точка 10; вж. също Решение на Общия съд от 19 януари 2010 г. по дело Co-Frutta/Комисия, T‑355/04 и T‑446/04, Сборник, стр. II‑1, точка 33 и цитираната съдебна практика).

29      Следва да се припомни, че процедурата по идентифициране на уредените в член 57 от Регламент № 1907/2006 вещества, предвидена в член 59 от посочения регламент, включва няколко етапа.

30      Така, след като е започнала процедурата по идентифициране и ECHA е предоставила на държавите членки досието относно дадено вещество и е публикувала на уебсайта си известие, с което приканва всички заинтересовани лица да представят коментари (член 59, параграфи 2—4 от Регламент № 1907/2006), държавите членки, ECHA и всички заинтересовани лица могат да представят становище по предложеното в досието идентифициране (член 59, параграфи 4 и 5 от посочения регламент). Ако, както в настоящия случай, са били представени такива становища, ECHA изпраща досието на Комитета на държавите членки и при приемане на единодушно решение относно идентифицирането тя включва веществото в списъка на кандидат-веществата (член 59, параграфи 7 и 8 от този регламент). Накрая, след като се приеме решение за включване на веществото, ECHA публикува и актуализира списъка на кандидат-веществата на своя уебсайт (член 59, параграф 10 от същия регламент).

31      В настоящия случай следва да се заключи, че жалбоподателите са се позовали не само на решението на Комитета на държавите членки на ECHA от 2 декември 2009 г. за идентифициране на ВСВК като вещество, отговарящо на критериите по член 57 от Регламент № 1907/2006, но и на публикацията от 13 януари 2010 г. на уебсайта на ECHA и на код ED/68/2009, който е кодът на решението на изпълнителния директор на ECHA за включване на посоченото вещество в списъка на кандидат-веществата, публикуван на 13 януари 2010 г., макар жалбоподателите да не са били запознати с последното обстоятелство. Следователно няма съмнение, че жалбоподателите са оспорили решението на ECHA за идентифициране на ВСВК като отговарящо на критериите по член 57 от Регламент № 1907/2006 вещество, което решение е предопределено от решението на Комитета на държавите членки на ECHA от 2 декември 2009 г. и е изпълнено от изпълнителния директор на агенцията, който разпорежда включването на това вещество в списъка на кандидат-веществата, публикуван в неговата цялост на уебсайта на 13 януари 2010 г. в съответствие с член 59 от посочения регламент. Като са се позовали на редакцията на списъка, публикуван на уебсайта на ECHA на 13 януари 2010 г., на единодушното решение на Комитета на държавите членки от 2009 г. и на код ED/68/2009, жалбоподателите са указали недвусмислено предмета на спора. Ето защо възражението относно твърдения подготвителен характер на решението на Комитета на държавите членки на ECHA е несъстоятелно.

32      Приетият в резултат на процедурата по член 59 от Регламент № 1907/2006 акт за идентифициране на дадено вещество е предназначен да произведе задължително правно действие по отношение на трети лица по смисъла на член 263, първа алинея, второ изречение ДФЕС. Всъщност той поражда по-специално задълженията за предоставяне на информация, предвидени в член 7, параграф 2, член 31, параграф 1, буква в) и член 31, параграф 3, буква б), както и в член 33, параграфи 1 и 2 от посочения регламент. Тези разпоредби се отнасят до веществата, идентифицирани съгласно член 59, параграф 1 от регламента, и до веществата, включени или посочени в изготвения съгласно член 59, параграф 1 списък. Поради това с тях се установяват правни задължения, породени от приетия в резултат на процедурата по член 59 от Регламент № 1907/2006 акт.

33      С оглед на посоченото по-горе трябва да се приеме, че не е налице свързаното с естеството на обжалваното решение основание за недопустимост.

 По прякото засягане на жалбоподателите

34      ECHA твърди, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателите не са пряко засегнати от обжалваното решение.

35      Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да подаде жалба, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея, срещу решенията, които са адресирани до него или го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и не включват мерки за изпълнение.

36      В случая е безспорно, че обжалваното решение не е адресирано до жалбоподателите, които следователно не са негови адресати. При това положение съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС жалбоподателите могат да подадат жалба за отмяна на посочения акт само при условие че той по-специално ги засяга пряко.

37      Що се отнася до прякото засягане, съгласно постоянната съдебна практика това условие изисква, първо, оспорената мярка пряко да поражда последици за правното положение на частноправните субекти и второ, да не оставя никакво право на преценка на адресатите на тази мярка, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (Решение на Съда от 5 май 1998 г. по дело Dreyfus/Комисия, C‑386/96 P, Recueil, стр. I‑2309, точка 43, Решение на Съда от 29 юни 2004 г. по дело Front national/Парламент, C‑486/01 P, Recueil, стр. I‑6289, точка 34 и Решение на Съда от 10 септември 2009 г. по дело Комисия/Ente per le Ville vesuviane и Ente per le Ville vesuviane/Комисия, C‑445/07 P и C‑455/07 P, Сборник, стр. I‑7993, точка 45).

38      На първо място, по отношение на довода на жалбоподателите, че обжалваното решение ги засяга пряко, тъй като правното им положение било засегнато от член 31, параграф 9, буква а) от Регламент № 1907/2006, трябва да се отбележи, че тази разпоредба се отнася до актуализирането на информационен лист за безопасност, чието изготвяне е предвидено в параграф 1 от посочения член. Съгласно член 31, параграф 1, букви а)—в) от Регламент № 1907/2006 доставчиците на дадено вещество трябва да предоставят на неговия получател информационен лист за безопасност, когато то отговаря на критериите за класифициране като опасно вещество в съответствие с Директива 67/548, когато притежава свойствата на УБТВ или на МУМБВ в съответствие с критериите, определени в приложение XIII към посочения регламент, или когато е включено в списъка, изготвен в съответствие с член 59, параграф 1 от Регламент № 1907/2006, по различни причини от вече изброените. Член 31, параграф 9, буква а) от този регламент предвижда в това отношение, че информационният лист за безопасност трябва незабавно да бъде актуализиран от доставчиците веднага след като се появи нова информация, която може да засегне мерките за управление на риска, или нова информация за опасностите.

39      В случая е безспорно, че жалбоподателите, които са доставчици на вещество по смисъла на член 3, точка 32 от Регламент № 1907/2006, трябва съгласно член 31, параграф 1, буква а) от посочения регламент да предоставят информационен лист за безопасност на получателя на разглежданото вещество, тъй като то отговаря на критериите за класифициране като опасно вещество в съответствие с Директива 67/548. Действително с Директива 94/69 ВСВК е класифицирана като канцерогенно вещество от категория 2 (вж. точка 3 по-горе).

40      За сметка на това се оспорва твърдението на жалбоподателите, че идентифицирането на ВСВК като пораждащо сериозно безпокойство вещество в резултат на процедурата по член 59 от Регламент № 1907/2006 поради притежаваните от тази смола свойства на УБТВ или на МУМБВ представлява нова информация по смисъла на член 31, параграф 9, буква а) от посочения регламент, вследствие на която възниква предвиденото в тази разпоредба задължение за актуализиране на информационния лист за безопасност, като в резултат на това обжалваното решение поражда преки последици за правното положение на жалбоподателите.

41      Член 31, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 предвижда, че информационният лист за безопасност трябва да бъде съставен съгласно изискванията на приложение II към този регламент. Съгласно това приложение, което съдържа ръководство за съставяне на информационни листове за безопасност, те трябва да предоставят механизъм за предаване на съответната информация за безопасността на класифицираните вещества надолу по веригата на доставки до непосредствения потребител. Целта на това приложение е да гарантира съответствие и точност в съдържанието на всяко от задължителните заглавия от информационния лист, изброени в член 31, параграф 6 от Регламент № 1907/2006, така че предоставените въз основа на тази разпоредба информационни листове за безопасност да позволят на потребителите да вземат необходимите мерки, свързани със защитата на здравето на човека, безопасността на работното място и опазването на околната среда.

42      Според жалбоподателите идентифицирането на ВСВК като пораждащо сериозно безпокойство вещество в резултат на процедурата по член 59 от Регламент № 1907/2006 поради притежаваните от тази смола свойства на УБТВ или на МУМБВ представлява нова информация по отношение на заглавията в член 31, параграф 6, точка 2 (Идентифициране на опасностите), член 31, параграф 6, точка 3 (Състав/информация за съставките) и член 31, параграф 6, точка 15 (Информация съгласно действащата нормативна уредба) от Регламент № 1907/2006.

43      Съгласно точка 2 от приложение ІІ към Регламент № 1907/2006 под посоченото в член 31, параграф 6, точка 2 от този регламент заглавие (Идентифициране на опасностите) трябва да се посочи класификацията на веществото, произтичаща от приложението на правилата за класифициране по Директива 67/548. Основните опасности за човека и околната среда, с които е свързано веществото, трябва да бъдат посочени кратко и ясно.

44      Безспорно е, че вещество, притежаващо свойствата на УБТВ или на МУМБВ, е свързано с опасност за околната среда. Според ECHA обаче тази опасност не произтича от обжалваното решение, а от присъщите на това вещество свойства, които жалбоподателите трябвало да оценят и следователно да познават преди приемането на обжалваното решение.

45      В това отношение следва да се отбележи, че в точка 2 от приложение II към Регламент № 1907/2006 във връзка с идентифицирането на опасностите, отчитани при класифицирането на дадено вещество съгласно Директива 67/548, се споменава прилагането на предвидените в тази директива правила за класифициране, а именно прилагането на норми от правото на Съюза. Ето защо канцерогенните свойства на дадено вещество, като предвидените в член 57, буква а) от Регламент № 1907/2006, и произтичащите от тях основни опасности трябва да бъдат посочени в информационния лист за безопасност, доколкото в съответствие с правилата за класифициране по Директива 67/548 дадено вещество е класифицирано като канцерогенно. В случая жалбоподателите не оспорват обстоятелството, че канцерогенните свойства на ВСВК и произтичащите от тях основни опасности трябва да бъдат посочени в информационния лист за безопасност и че именно те налагат предоставянето на такъв лист.

46      Критериите за идентифициране на предвидените в член 57, букви г) и д) от Регламент № 1907/2006 свойства на УБТВ и на МУМБВ са определени в приложение XIII към посочения регламент. Ето защо критериите по приложение XIII към Регламент № 1907/2006 трябва да бъдат приложени, за да може в съответствие с член 59 от последния дадено вещество да бъде идентифицирано като пораждащо сериозно безпокойство поради свойствата му на УБТВ и на МУМБВ. Следователно в рамките на процедурата по идентифициране на дадено вещество се определят свойствата му на УБТВ и на МУМБВ. Това обстоятелство се потвърждава от отговора на ECHA на становище по идентифицирането на ВСВК, представено от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия в предвидения в член 59, параграф 5 от Регламент № 1907/2006 срок. В този отговор ECHA посочва, че включването в списъка на кандидат-веществата е основният механизъм за идентифициране на УБТВ и МУМБВ. Впрочем същото съображение е изложено и в протокола от работната среща на ECHA от 21 и 22 януари 2009 г., на която се обсъжда списъкът на кандидат-веществата и разрешението като инструмент за управление на рисковете. Следователно при идентифицирането на дадено вещество като притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ се прилагат норми от правото на Съюза, а именно в конкретния случай се прилагат критериите по приложение XIII към Регламент № 1907/2006. Ето защо, като се има предвид, че в обжалваното решение са приложени тези критерии, за да се определи, че ВСВК притежава свойствата на УБТВ и на МУМБВ, задължението за посочване на тези свойства и свързаните с тях основни опасности в информационния лист за безопасност възниква именно вследствие на това решение. Случаят е идентичен с този на класифицирането на дадено вещество в съответствие с предвидените в Директива 67/548 правила, в който задължението за посочване на тази класификация и на свързаните с класифицираните свойства основни опасности в информационния лист за безопасност ясно произтича от точка 2 от приложение II към Регламент № 1907/2006.

47      По отношение на довода на ECHA, че опасността от разглежданото вещество произтича от присъщите му свойства, които жалбоподателите трябвало да оценят и следователно да познават преди приемането на обжалваното решение, от една страна, следва да се отбележи, че ECHA се позовава на обсъжданията в рамките на подгрупа на Европейското бюро по химикалите (ECB) по въпроса дали разглежданото вещество отговаря на критериите за УБТВ и МУМБВ. Макар да е вярно обаче, че свързаните с дадено вещество опасности произтичат от присъщите му свойства, тези опасности трябва да бъдат оценени и определени по предвиден в конкретни правни норми ред. В изложението относно обсъжданията, проведени в рамките на споменатата подгрупа, ECHA не посочва въз основа на кои правни норми подгрупата е определила свойствата на УБТВ и на МУМБВ. Освен това ECHA не твърди, че направените от посочената подгрупа изводи имат задължителен характер за жалбоподателите. За сметка на това жалбоподателите твърдят, че изводите относно ВСВК са били оспорени. От друга страна, ECHA поддържа, че жалбоподателите e трябвало да оценят присъщите свойства на ВСВК и поради това да познават свойствата ѝ на УБТВ и на МУМБВ. Както е видно от преписката обаче и както потвърждават жалбоподателите в хода на съдебното заседание, те оспорват именно твърдението, че ВСВК има свойства на УБТВ и на МУМБВ. Следователно в направената от тях оценка за ВСВК те не са заключили, че последната притежава посочените свойства.

48      Ето защо с оглед на заглавие 2 (Идентифициране на опасностите) от информационния лист за безопасност идентифицирането на ВСВК като пораждащо сериозно безпокойство вещество в резултат на процедурата по член 59 от Регламент № 1907/2006 поради притежаваните от тази смола свойства на УБТВ или на МУМБВ представлява нова информация, която може да позволи на потребителите да вземат необходимите мерки, свързани със защитата на здравето на човека, безопасността на работното място и опазването на околната среда. Следователно това идентифициране представлява нова информация, която може да засегне мерките за управление на риска, или нова информация за опасностите по смисъла на член 31, параграф 9, буква а) от Регламент № 1907/2006, поради което жалбоподателите са длъжни да актуализират съответните информационни листове за безопасност. Вследствие на това обжалваното решение поражда преки последици за правното положение на жалбоподателите поради предвиденото в него задължение, без да е необходимо да се разглеждат заглавие 3 (Състав/информация за съставките) и заглавие 15 (Информация съгласно действащата нормативна уредба) от информационния лист за безопасност (вж. по отношение на заглавие 15 Определение на Общия съд от 21 септември 2011 г. по дело Etimine и Etiproducts/ECHA, T‑343/10, Сборник, стр. II‑6611, точки 33—36 и Определение на Общия съд от 21 септември 2011 г. по дело Borax Europe/ECHA, T‑346/10, Сборник, стр. II‑6629, точки 34—37).

49      На второ място, що се отнася до довода на жалбоподателите, че обжалваното решение ги засяга пряко, тъй като правното им положение било засегнато от член 34, буква а) от Регламент № 1907/2006, следва да се отбележи, че съгласно този член всеки участник във веригата на доставки на дадено вещество трябва да съобщава новата информация относно опасните свойства, независимо от въпросните употреби, на следващия участник или дистрибутор нагоре по веригата на доставки.

50      След като идентифицирането на ВСВК в обжалваното решение като пораждащо сериозно безпокойство вещество поради притежаваните от нея свойства на УБТВ или на МУМБВ е свързано с нова информация относно опасните свойства на ВСВК (вж. точки 46—48 по-горе), то поражда задължението за предоставяне на информация, предвидено в член 34, буква а) от Регламент № 1907/2006. От това следва, че обжалваното решение поражда преки последици за правното положение на жалбоподателите и поради предвиденото в тази разпоредба задължение.

51      Ето защо жалбоподателите са пряко засегнати от обжалваното решение. Поради това не е налице свързаното с липсата на пряко засягане на жалбоподателите основание за недопустимост.

 По понятието за подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, и по личното засягане на жалбоподателите

52      ECHA твърди, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваното решение не било подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС и поради това жалбоподателите трябвало да бъдат лично засегнати — условие, което не било изпълнено.

53      Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС настоящата жалба е допустима само ако обжалваното решение е подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, или ако жалбоподателите са лично засегнати от него.

54      По въпроса дали обжалваното решение представлява подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, ECHA твърди по същество, че приеманите от нея актове не са подзаконови актове. Само Комисията имала правомощието да приема подзаконови актове за прилагане на Регламент № 1907/2006. Освен това идентифицирането на дадено вещество било само подготвителен акт с оглед на потенциално бъдещо решение на Комисията за включване на това вещество в приложение XIV към посочения регламент.

55      На първо място, по въпроса дали обжалваното решение представлява подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, следва да се напомни, че понятието за подзаконов акт по смисъла на тази разпоредба трябва да се разбира като отнасящо се до всеки акт с общо приложение, с изключение на законодателните актове (Решение на Общия съд от 25 октомври 2011 г. по дело Microban International и Microban (Europe)/Комисия, T‑262/10, Сборник, стр. II‑7697, точка 21).

56      В конкретния случай следва да се отбележи, че обжалваното решение има общо приложение, тъй като се прилага за обективно определени положения и поражда правни последици за категория лица, предвидени общо и абстрактно, а именно за всички физически или юридически лица, попадащи в приложното поле на член 31, параграф 9, буква а) и на член 34, буква а) от Регламент № 1907/2006.

57      Освен това обжалваното решение не е законодателен акт, тъй като не е прието нито по обикновената законодателна процедура, нито по специална законодателна процедура по смисъла на член 289, параграфи 1—3 ДФЕС. Всъщност обжалваното решение е акт, приет от ECHA съгласно член 59 от Регламент № 1907/2006 (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 4 юни 2012 г. по дело Eurofer/Комисия, T‑381/11, точка 44).

58      Следователно обжалваното решение представлява подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

59      Противно на твърденията на ECHA, член 263, четвърта алинея ДФЕС не предвижда, че само Комисията има необходимите правомощия за приемане на такъв акт. Разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС не подкрепят доводите на ECHA по този въпрос. Всъщност член 263, първа алинея ДФЕС изрично предвижда контрола за законосъобразност на актовете на органите, службите и агенциите на Съюза, предназначени да произведат правно действие по отношение на трети лица. Следователно съгласно волята на авторите на Договора за функционирането на ЕС съдилищата на Съюза по принцип трябва да упражняват съдебен контрол и по отношение на актовете на ECHA, като актове на агенция на Съюза.

60      В допълнение, противно на поддържаното от ECHA, функциите ѝ съгласно член 75, параграф 1 от Регламент № 1907/2006, а именно управление и в някои случаи осъществяване на техническите, научните и административните аспекти на Регламент № 1907/2006, и гарантиране на съгласуваност в рамките на Съюза, не изключват правомощието за приемане на подзаконови актове. В това отношение следва да се отбележи, че съгласно признанието на ECHA приетите от нея актове могат да породят правни задължения за трети лица, макар и в ограничени случаи.

61      Освен това в рамките на процедурата по идентифициране съгласно член 59 от Регламент № 1907/2006 са предвидени две процедури, в случай че са представени становища по предложеното идентифициране на вещество като пораждащо сериозно безпокойство. При първата процедура ECHA изпраща досието на Комитета на държавите членки и последният приема единодушно решение относно идентифицирането (член 59, параграфи 7 и 8 от посочения регламент). При втората процедура, ако Комитетът на държавите членки не може да вземе единодушно решение, решението за идентифициране на съответното вещество се приема от Комисията в съответствие с процедурата по член 133, параграф 3 от Регламент № 1907/2006, като тази разпоредба препраща към процедурата по регулиране, уредена в член 5 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (ОВ L 184, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 159) (член 59, параграф 9 от регламента). От сравнението между тези две процедури следва, че приетото в рамките на първата процедура решение на Комитета на държавите членки съответства на приетото в рамките на втората процедура решение на Комисията относно идентифицирането на дадено вещество. Не може да се поддържа, че приетото с участието на Комисията решение представлява подзаконов акт, а приетото без нейно участие решение не е такъв акт, след като те имат едно и също съдържание и последици.

62      Вярно е, че решението на Комисията по член 58 от Регламент № 1907/2006 за включване на вещество в приложение XIV към този регламент поражда по-тежки правни последици за потребителите на дадено вещество — а именно забрана за пускането му на пазара, освен ако не е издадено разрешение — от породените от обжалваното решение последици, а именно задължение за предоставяне на информация. Това обаче не означава, че обжалваното решение не поражда никакви правни последици. Произтичащите от обжалваното решение задължения за предоставяне на информация са една от последиците от отговорността за управление на свързаните с веществата рискове, която следва да се носи от всички лица по веригата на доставка, както се посочва в съображение 56 от Регламент № 1907/2006. Следователно доводите на ECHA в това отношение трябва да бъдат отхвърлени.

63      На второ място, по въпроса дали обжалваното решение включва мерки за изпълнение, следва да се отбележи, че вследствие на идентифицирането на разглежданото вещество като пораждащо сериозно безпокойство вещество в рамките на процедурата по член 59 от Регламент № 1907/2006 за жалбоподателите възникват задължения за предоставяне на информация, без да са необходими други мерки (вж. точка 32 по-горе). Следователно обжалваното решение не включва мерки за изпълнение.

64      По-специално следващият етап от разрешителната процедура — изразяващ се във включването по реда на приоритетите на кандидат-веществата в приложение XIV към Регламент № 1907/2006, тоест в списъка на подлежащите на разрешителен режим вещества — не представлява мярка за изпълнение на обжалваното решение. Всъщност с приключването на процедурата по идентифициране възникват отделни задължения за предоставяне на информация, които не зависят от следващите етапи на разрешителната процедура.

65      От посоченото следва, че обжалваното решение е подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, поради което трябва да се приеме, че не е налице разглежданото основание за недопустимост, без да е необходимо да се анализира евентуалното лично засягане на жалбоподателите.

66      Предвид всички изложени по-горе съображения възражението за недопустимост е неоснователно. Следователно настоящата жалба е допустима.

 По съществото на спора

67      В подкрепа на настоящата жалба са посочени три правни основания. Те са изведени съответно от нарушение на принципа на равно третиране, от твърдяна грешка в преценката или твърдяна грешка при прилагане на правото относно идентифицирането на дадено вещество като притежаващо свойствата на УБТВ или на МУМБВ въз основа на съставките му и от нарушение на принципа на пропорционалност.

 По първото правно основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране

68      Жалбоподателите твърдят, че с идентифицирането на ВСВК като пораждащо сериозно безпокойство вещество се нарушава принципът на равно третиране. С оглед на химичния ѝ състав и конкуренцията на пазара ВСВК била сходна с други вещества UVCB, съдържащи антрацен и други полициклични ароматни въглеводороди (наричани по-нататък „ПАВ“). Въпреки това ECHA идентифицирала като пораждащо сериозно безпокойство вещество само ВСВК, но не и другите посочени вещества, без да даде обективна обосновка за това.

69      Следва да се отбележи, че с Регламент № 1907/2006 законодателят е установил режим за регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикалите, с който съгласно съображение 1 от този регламент се цели да се гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда, както и свободното движение на веществата във вътрешния пазар, и същевременно да се повиши конкурентоспособността и иновацията. По-специално в дял VII от Регламент № 1907/2006 се предвижда разрешителна процедура. Съгласно член 55 от посочения регламент с тази процедура се цели да се гарантира безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, като същевременно се осигурява надлежният контрол на риска от пораждащите сериозно безпокойство вещества и постепенното заместване на тези вещества с подходящи алтернативни вещества или технологии, когато това е икономически и технически надеждно.

70      Предмет на разрешителната процедура могат да бъдат всички вещества, отговарящи на критериите по член 57 от Регламент № 1907/2006. Първият етап от тази процедура се изразява в идентифицирането на посочените в член 57 вещества, за което в член 59 от споменатия регламент е предвидена включваща няколко етапа процедура. Съгласно съображение 77 от Регламент № 1907/2006 с оглед на приложимостта и практичността, както от гледна точка на физическите и юридическите лица, които следва да изготвят заявление и да предприемат съответните мерки за управление на риска, така и от гледна точка на органите, които следва да обработват заявленията за предоставяне на разрешение, е удачно само ограничен брой вещества да бъдат предмет на разрешителна процедура по едно и също време. По отношение на избора на тези вещества член 59, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1907/2006 предвижда, че Комисията или съответната държава членка трябва да преценят дали веществата отговарят на критериите по член 57 от посочения регламент. Следователно законодателят е предоставил на Комисията и на държавите членки широко право на преценка, позволяващо постепенното прилагане на правилата относно пораждащите сериозно безпокойство вещества, уредени в дял VII от регламента.

71      Ето защо с оглед на посоченото по-горе в предвидената в член 59 от Регламент № 1907/2006 процедура по идентифициране ECHA не разполага с правомощие за избор на подлежащите на идентифициране вещества. За сметка на това, ако дадена държава членка е изготвила досие за определено вещество или ECHA е изготвила такова досие по искане на Комисията и са изпълнени условията по член 59, посочената агенция трябва да образува процедура по идентифициране на веществото.

72      В настоящия случай предвидената в член 59 от Регламент № 1907/2006 процедура по идентифициране е била спазена, що се отнася до избора на подлежащото на идентифициране вещество. Всъщност, видно от преписката, Комисията е избрала ВСВК, тъй като според нея това вещество отговаря на критериите по член 57 от посочения регламент. Освен това, при положение че не е представено досие от държава членка за други съдържащи антрацен вещества или други ПАВ и че не е постъпило искане от Комисията до ECHA за изготвяне на такова досие, посочената агенция не би могла да идентифицира другите вещества в съответствие с процедурата по член 59 от Регламент № 1907/2006, тъй като в противен случай би превишила пределите на правомощията си. Ето защо ECHA не е нарушила принципа на равно третиране, като е идентифицирала като пораждащо сериозно безпокойство вещество ВСВК, но не и други вещества, за които се твърди, че са сходни с ВСВК.

73      С оглед на посоченото по-горе, като се има предвид, че жалбоподателите не са оспорили законосъобразността на процедурата по член 59 от Регламент № 1709/2006 и че ECHA е спазила тази процедура, първото правно основание трябва да бъде отхвърлено.

 По второто правно основание, изведено от грешка в преценката или грешка при прилагане на правото относно идентифицирането на дадено вещество като УБТВ или МУМБВ въз основа на съставките му

74      Това правно основание включва четири оплаквания. Първо, жалбоподателите отбелязват, че с изготвеното от ECHA досие за разглежданото вещество не са спазени изискванията по член 59, параграфи 2 и 3 и по приложения XIII и XV към Регламент № 1907/2006, тъй като досието не се основава на оценка на самото вещество, а на оценка на свойствата на съставките му. Второ, правилото, че дадено вещество може да бъде идентифицирано като притежаващо свойствата на УБТВ или на МУМБВ, ако съдържа съставка с такива свойства в концентрация от най-малко 0,1 %, не било предвидено в приложение XIII към Регламент № 1907/2006. Трето, оценката на съставките на разглежданото вещество не била достатъчно основание за идентифицирането му като притежаващо свойствата на УБТВ или на МУМБВ, тъй като тези съставки не били индивидуално идентифицирани като притежаващи тези свойства. Четвърто, правилото за долната граница от 0,1 % не било спазено в обжалваното решение, тъй като ВСВК съдържала антрацен — единствената съставка, официално идентифицирана като притежаваща свойствата на УБТВ — в концентрация, по-малка от 0,1 %.

75      Първото и второто оплакване следва да бъдат разгледани заедно, тъй като се отнасят до идентифицирането на ВСВК като вещество, притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ, въз основа на съставките ѝ в концентрация от най-малко 0,1 %.

76      В самото начало следва да се подчертае, че съгласно постоянната съдебна практика, при положение че органите на Съюза разполагат с широко право на преценка, по-специално при преценката на много сложни факти от научен и технически характер при определяне на обхвата и естеството на приеманите от тях мерки, контролът на съдилищата на Съюза трябва да се сведе до проверка дали упражняването на това право не е опорочено поради явна грешка или поради злоупотреба с власт и също дали тези органи явно не са превишили пределите на правото си на преценка. В такъв контекст съдилищата на Съюза всъщност не могат да заменят със своята преценка на фактите от научен и технически характер преценката на органите на Съюза — единствените, на които Договорът за функционирането на ЕС е възложил тази задача (Решение на Съда от 21 юли 2011 г. по дело Etimine, C‑15/10, Сборник, стр. II‑6681, точка 60).

77      Все пак се налага уточнението, че широкото право на преценка на органите на Съюза, което предполага ограничен съдебен контрол върху упражняването му, се отнася не само до естеството и обхвата на мерките, които следва да бъдат приети, но в определена степен се отнася и до установяването на основните факти. При все това, макар да има ограничен обхват, съдебният контрол налага органите на Съюза, които са издали съответния акт, да бъдат в състояние да докажат пред съдилищата на Съюза, че при приемането му действително са упражнили правото си на преценка, което предполага да са взели предвид всички фактори и обстоятелства от значение за положението, което този акт има за цел да регламентира (Решение на Съда от 8 юли 2010 г. по дело Afton Chemical, C‑343/09, Сборник, стр. I‑7023, точки 33 и 34).

–       По първото и второто оплакване, свързани с идентифицирането на ВСВК като вещество, притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ, въз основа на съставките ѝ в концентрация от най-малко 0,1 %

78      Жалбоподателите подчертават, че с изготвеното от ECHA досие за ВСВК не са спазени изискванията по член 59, параграфи 2 и 3 и по приложения XIII и XV към Регламент № 1907/2006, тъй като досието не се основава на оценка на самото вещество, а на оценка на свойствата на съставките му. Освен това правилото, че дадено вещество може да бъде идентифицирано като притежаващо свойствата на УБТВ или на МУМБВ, ако съдържа съставка с такива свойства в концентрация от най-малко 0,1 %, не било предвидено в приложение XIII към Регламент № 1907/2006 и следователно било лишено от правно основание. Законодателят съзнателно не предвидил такава долна граница за концентрацията, тъй като долни граници за концентрацията били установени в други разпоредби на Регламент № 1907/2006, а именно за оценката на безопасността на химичното вещество по член 14 от посочения регламент. Обжалваното решение било опорочено поради явна грешка в преценката, тъй като се основавало на оценка на свойствата на съставките на ВСВК в концентрация от най-малко 0,1 %.

79      Видно от досието относно идентифицирането на ВСВК като пораждащо сериозно безпокойство вещество, по което Комитетът на държавите членки е приел единодушно решение на 2 декември 2009 г., посочената смола е идентифицирана като пораждащо сериозно безпокойство вещество, което отговаря на необходимите критерии, за да бъде разглеждано като притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ съгласно член 57, букви г) и д) от Регламент № 1907/2006, поради обстоятелството че негови съставки в концентрация от най-малко 0,1 % притежават тези свойства.

80      Всъщност, видно от раздел 6 от досието относно идентифицирането на ВСВК, предвид липсата на данни, че самото вещество притежава свойства на УБТВ и на МУМБВ, оценката е извършена въз основа на тези свойства на съставящите го ПАВ в концентрация от най-малко 0,1 %. На следващо място посоченият комитет заключава, че трябва да се приеме, че седем от тези ПАВ притежават свойствата на УБТВ и на МУМБВ, а именно флуорантeн, пирен, бензо(a)антрацен, хризен, бензо(a)пирен, бензо(k)флуорантeн и бензо(ghi)перилен, че фенантренът притежава само свойствата на МУМБВ, а антраценът — само на УБТВ. Така Комитетът прави извод, че съставът на ВСВК включва минимум 5—10 % ПАВ, които притежават свойства на УБТВ и на МУМБВ.

81      На първо място, по отношение на твърдяното нарушение на процедурата по член 59, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1907/2006 във връзка с приложение XV към него е достатъчно да се заключи, че тези разпоредби предвиждат изготвянето на досие за вещество, за което се смята, че отговаря на критериите по член 57 от посочения регламент. Изготвеното от ECHA досие, както и обжалваното решение действително имат за предмет вещество по смисъла на член 3, точка 1 от Регламент № 1907/2006, за което се смята, че отговаря на критериите по член 57 от регламента. Следователно ECHA не е нарушила тези разпоредби.

82      На следващо място, за да се провери дали ECHA е допуснала явна грешка при идентифицирането на ВСВК като вещество, притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ, следва да се отбележи, че критериите за идентифициране на дадено вещество като притежаващо посочените свойства са определени в приложение XIII към Регламент № 1907/2006. Ето защо, както подчертават жалбоподателите, съгласно приложимата редакция на това приложение, за да бъде идентифицирано дадено вещество като притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ, именно то трябва да отговаря на необходимите за това критерии, установени в точки 1 и 2 от посоченото приложение.

83      Въпреки това, след като съставките на дадено вещество са неразривна част от него, не би могло просто да се заключи, че ECHA е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че разглежданото вещество притежава свойствата на УБТВ и на МУМБВ, поради факта че някои негови съставки притежават тези свойства. Всъщност, ако се направи такъв извод, няма да се отчете в достатъчна степен преследваната с Регламент № 1907/2006 цел, посочена в член 1, параграф 1 от него, а именно да се гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда, включително насърчаването на алтернативни методи за оценка на опасности от вещества, както и свободното движение на веществата на вътрешния пазар, като същевременно се подобряват конкурентоспособността и иновацията. Макар в приложение XIII към Регламент № 1907/2006, в приложимата му за настоящия случай редакция, да не се предвижда изрично, че при идентифицирането на вещество като притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ трябва да се отчитат тези свойства на съответните му съставки, не се изключва възможността за прилагане на такъв метод. Не би могло да се приеме обаче, че дадено вещество притежава някои свойства само защото негова съставка ги притежава; трябва също така да се вземат предвид процентното съдържание на тази съставка и химичното въздействие от наличието ѝ във веществото (вж. в този смисъл Решение на Съда от 26 септември 1985 г. по дело Caldana, 187/84, Recueil, стр. 3013, точка 17).

84      Противно на твърденията на жалбоподателите, член 14, параграф 2, буква е) от Регламент № 1907/2006 не доказва волята на законодателя да минимизира рисковете от съставки на дадено вещество, които притежават свойствата на УБТВ или на МУМБВ, само в рамките на предвидената в този член оценка за безопасност на химичното вещество. Всъщност, от една страна, за такава воля не свидетелства нито текстът на тази разпоредба, нито свързаните с нея съображения на Регламент № 1907/2006. От друга страна, член 14, параграф 2, буква е) от посочения регламент е част от разпоредбите на дял II от него относно процедурата по регистрация на веществата, приложим по принцип за всички вещества в самостоятелен вид или в смеси или изделия, посочени в членове 6 и 7 от регламента. Видно от съображение 69 от Регламент № 1907/2006, волята на законодателя е да се обърне специално внимание на пораждащите сериозно безпокойство вещества, до които се отнася предвидената в член 59 от регламента процедура по идентифициране.

85      В случая е важно да се припомни, че ВСВК принадлежи към веществата UVCB, които са с непознат или променлив състав. Веществата UVCB спадат към многосъставните, тоест съдържащите няколко различни съставки вещества. В приложение XIII към Регламент № 1907/2006 не се предвиждат специални правила за идентифицирането на вещества UVCB като вещества, притежаващи свойствата на УБТВ и на МУМБВ.

86      Според ECHA подходът за идентифициране на дадено вещество UVCB като притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ поради идентифицирането на съставките му като притежаващи тези свойства се основава, от една страна, на трайна практика, установена с оглед на признат в законодателството на Съюза принцип, и от друга, на научни съображения. Що се отнася до долната граница от 0,1 % като фактор, вследствие на който разглежданото вещество е идентифицирано въз основа на съставките му, тя се прилага по силата на законодателството на Съюза.

87      На първо място, относно доводите за наличие на трайна практика, установена с оглед на признат в законодателството на Съюза принцип, следва да се отбележи, че макар от съображение 75 и от член 53, параграф 2 от Регламент № 1272/2008 действително да следва, че посоченият регламент не се прилага за класифицирането и етикетирането на УБТВ и МУМБВ, а се прилага по-специално за канцерогенните, мутагенните и токсичните вещества, от член 10, параграф 1 от него все пак е видно, че законодателят е признал принципа, съгласно който наличието на притежаващо някои свойства вещество в друго вещество може да доведе до квалифицирането на второто като притежаващо тези свойства. Всъщност член 10, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1272/2008 предвижда, че специфичната пределна концентрация и общата пределна концентрация, определени за дадено вещество, посочват пределно ниво, над което наличието на това вещество в друго вещество или в смес като идентифициран примес, добавка или отделна съставка води до класифицирането на веществото или сместа като опасни.

88      Приложимостта на този принцип за процедурата по идентифициране на дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство се потвърждава от редица обстоятелства. От една страна, в рамките на проверката на веществата, които следва да се включат в списъка на кандидат-веществата, в член 57 от Регламент № 1907/2006 веществата със свойства на УБТВ и на МУМБВ са поставени на същото равнище като канцерогенните, мутагенните и токсичните вещества. От друга страна, приложимостта на този принцип се потвърждава от член 56, параграф 6, буква а) от Регламент № 1907/2006. Съгласно тази разпоредба по същество забраната за пускане на пазара на подлежащо на разрешителен режим вещество не се прилага за употребата на веществата, посочени в член 57, букви г)—е) от регламента, под граница на концентрацията от 0,1 тегловни % (w/w), когато тези вещества се съдържат в смеси. Безспорно посочената разпоредба се прилага за смеси, а не за вещество като разглежданото в случая. Въпреки това квалифицирането на дадено вещество поради свойствата на съставките му изглежда сходно на квалифицирането на смес поради свойствата на веществата в нея. В това отношение е важно да се отбележи, че в подкрепа на твърдението, че законодателят възнамерява да минимизира рисковете от съставки на дадено вещество, които притежават свойствата на УБТВ или на МУМБВ, само в рамките на оценката за безопасност на химичното вещество, жалбоподателите също се позовават на разпоредба, която не се прилага за съставките на дадено вещество, а за съдържащите се в смес вещества, а именно член 14, параграф 2, буква е) от Регламент № 1907/2006 (вж. точка 84 по-горе).

89      На второ място, ECHA основава подхода си на научни съображения.

90      От една страна, било от значение веществата UVCB да бъдат оценявани въз основа на съставките им, тъй като след освобождаването им в околната среда отделните съставки на тези вещества имали същото действие като самостоятелните вещества. При употребата на разглежданите вещества, например при затопляне по време на обработка или при перколация при контакт с вода, се освобождавали редица различни ПАВ, притежаващи свойствата на УБТВ или на МУМБВ.

91      От друга страна, макар в някои особени случаи да е възможно дадено вещество UVCB да се анализира като цяло, при повечето такива вещества, сред които и ВСВК, подобен подход нямало да доведе до съществени резултати. В тези случаи свойствата на дадено вещество можело да бъдат установени само въз основа на оценка на свойствата на съответните му съставки. Повечето изпитвателни методи, използвани за определяне на присъщите на тези вещества свойства, били удачни единствено за анализа на включващите само една основна съставка вещества. Действително устойчивостта на веществата UVCB по принцип не можело да се оцени с изпитвания за биоразградимост, с които се измерват общи параметри, тъй като при тези изпитвания се установявали свойствата на веществото като цяло, но не се получавали данни за неговите съставки. Ето защо, дори да се предположи, че при такова изпитване се установи лесната биоразградимост на веществото като цяло, това не изключва възможността за евентуално наличие във веществото на съставки, които не са биоразградими. Според ECHA сходни затруднения се срещат при изпитванията за биоакумулация и за токсичност на някои вещества UVCB. Физичната структура на такова вещество можела в значителна степен да възпрепятства освобождаването на съставките му, ако изпитването се отнася до веществото като цяло. Ето защо при посочените изпитвания не се установявали акумулирането в изпитваните организми и токсичността, при положение че в действителност след определен период от време в околната среда се освобождавали ПАВ.

92      С възраженията на жалбоподателите срещу тези научни съображения не може да се докаже, че ECHA е допуснала явна грешка.

93      Всъщност, първо, доводът на жалбоподателите, че възможността химичното вещество да се разгради на съставните му части се разглежда при оценката на безопасността му, извършвана в рамките на регистрирането на веществото в съответствие с член 14 от Регламент № 1907/2006, не е в противоречие с преценката на ECHA; с този довод само се посочва, че при необходимост разграждането трябва да бъде взето предвид в рамките на друга уредена в посочения регламент процедура (в това отношение вж. също точка 84 по-горе).

94      Второ, по отнасящия се до перколацията довод, че всички тестове за изпитване на краткосрочните и хроничните въздействия потвърждават, че ПАВ остават в макромолекулярната капсула и нямат токсично действие, например при контакт с вода, се налага изводът, че в подкрепа на този довод жалбоподателите само посочват три научни изследвания, без да ги добавят към преписката. Поради това не може да се заключи, че изводите на ECHA в обратен смисъл са опорочени поради явна грешка.

95      Трето, доводът на жалбоподателите, че противно на твърденията на ECHA, по-голямата част от изпитвателните методи могат да бъдат използвани за веществата UVCB, а когато съществуващите методи не са подходящи, може да се използва основаният на доказателствената сила подход, не е подкрепен с научни данни и следователно не е достатъчен, за да се отхвърли възприетият от ECHA подход поради допусната явна грешка.

96      На трето място, по отношение на долната граница от 0,1 % като фактор, водещ до идентифициране на разглежданото вещество въз основа на съставките му, жалбоподателите твърдят, че макар да не оспорват прилагането на такава граница по принцип, свързаният с нея критерий не е установен в приложение XIII към Регламент № 1907/2006. Освен това те твърдят, че макар в някои актове да се посочва концентрацията от 0,1 %, като понякога тя служи за долна граница, над която следва да се направи класификация по степен на опасност, тази граница може да варира от 0,1 % до 1 % в зависимост от опасността.

97      Макар в приложение XIII към Регламент № 1907/2006 действително да не се предвижда долна граница за концентрацията, следва да се отбележи, че не е необходимо долната граница да бъде точно установена в това приложение, за да може да се приложи като фактор, вследствие на който разглежданото вещество да се идентифицира въз основа на съставките му.

98      Освен това, видно от Регламент № 1907/2006, долната граница от 0,1 % неколкократно е използвана в законодателството на Съюза за квалифициране на дадена смес въз основа на веществата в нея. Действително член 31, параграф 3, буква б) от Регламент № 1907/2006 предвижда задължение за предоставяне на информация от доставчиците на дадена смес, ако тя съдържа вещества със свойства на УБТВ или на МУМБВ съгласно критериите, установени в приложение XIII към посочения регламент, в концентрация от най-малко 0,1 %. В допълнение член 14, параграф 2, буква е) от Регламент № 1907/2006 предвижда задължението на предприятията да представят оценка за химичната безопасност на дадена смес, когато концентрацията на вещество, съдържащо се в сместа и отговарящо на критериите по приложение XIII към регламента, е от най-малко 0,1 %. Също така член 56, параграф 6 от Регламент № 1907/2006 предвижда, че задължението за получаване на разрешение не се прилага за употребата на вещества, отговарящи на критериите по член 57, букви г) и д) от регламента, когато концентрацията им в смесите е под границата от 0,1 %.

99      След като квалифицирането на дадено вещество с оглед на свойствата на съставките му изглежда сравнимо с квалифицирането на дадена смес с оглед на свойствата на веществата в нея (вж. точка 88 по-горе) и жалбоподателите не оспорват прилагането по принцип на долната граница от 0,1 %, не може да се заключи, че обжалваното решение е опорочено поради явна грешка, изразяваща се в прилагането на границата от 0,1 % като фактор, вследствие на който разглежданото вещество е идентифицирано въз основа на съставките му.

100    С оглед на всичко посочено по-горе следва да се заключи, че ВСВК не е идентифицирана като вещество, притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ, само поради обстоятелството че една от съставките ѝ притежава някои такива свойства, а също така са взети предвид процентното съдържание на тази съставка и химичното въздействие от наличието ѝ (вж. точка 83 по-горе). С доводите на жалбоподателите относно идентифицирането на ВСВК като вещество, притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ, въз основа на съставките ѝ с концентрация от най-малко 0,1 % не се доказва, че обжалваното решение е опорочено поради явна грешка.

101    Следователно първото и второто оплакване трябва да бъдат отхвърлени.

–       По третото оплакване относно идентифицирането на съставките на разглежданото вещество като вещества, притежаващи свойствата на УБТВ или на МУМБВ

102    Жалбоподателите посочват по същество, че оценката на съставките на разглежданото вещество не представлявала достатъчно основание за идентифицирането му като вещество, притежаващо свойствата на УБТВ или на МУМБВ, тъй като съставките не били идентифицирани индивидуално като притежаващи тези свойства с отделно решение на ECHA, прието след извършване на задълбочен анализ в това отношение.

103    Следва да се припомни, че ВСВК е идентифицирана като вещество, притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ, тъй като се приема, че седем от съставките ѝ притежават посочените свойства, че съставката ѝ фенантрен притежава свойствата на МУМБВ, а съставката ѝ антрацен — на УБТВ (вж. точка 80 по-горе).

104    На първо място се поставя въпросът дали за идентифицирането на разглежданото вещество като пораждащо сериозно безпокойство поради свойствата му на УБТВ и на МУМБВ, въз основа на тези свойства на съставките му, е необходимо самите съставки на веществото предварително да са били идентифицирани като притежаващи свойствата на УБТВ и на МУМБВ с отделно решение на ECHA. В това отношение следва да се отбележи, че член 57, букви г) и д) и член 59 от Регламент № 1907/2006 предвиждат само, че трябва да са изпълнени критериите по приложение XIII към посочения регламент. Освен това прилагането на процедурата по член 59 от Регламент № 1907/2006, за да се идентифицират отделно съответните съставки на ВСВК като притежаващи свойствата на УБТВ и на МУМБВ, не би допринесло за идентифицирането на разглежданото вещество като пораждащо сериозно безпокойство поради свойствата му на УБТВ и на МУМБВ въз основа на тези свойства на съставките му. Всъщност при изготвянето на досието за разглежданото вещество в съответствие с приложение XV към посочения регламент също е трябвало да се направи сравнение между наличните данни и критериите по приложение XIII към регламента. Следователно доводите на жалбоподателите в това отношение трябва да бъдат отхвърлени.

105    На второ място, жалбоподателите оспорват твърдението, че разглежданите съставки, различни от антрацена, са идентифицирани като съставки, притежаващи свойствата на УБТВ или на МУМБВ, въз основа на задълбочен анализ. Безспорно е, че антраценът е идентифициран като пораждащо сериозно безпокойство вещество въз основа на свойствата му на УБТВ. Следователно съгласно посочената в точки 76 и 77 по-горе съдебна практика трябва да се провери дали обжалваното решение е опорочено поради явна грешка в това отношение.

106    В подкрепа на доводите си жалбоподателите се позовават на становището на групата от големи петролни дружества, провеждали изследвания по въпросите на околната среда в областта на петролната промишленост по време на консултацията по досието, изготвено за разглежданото вещество в съответствие с приложение XV към Регламент № 1907/2006. Към това становище бил приложен доклад от анализа на свойствата на биоакумулиране на петнадесет ПАВ. Съгласно посоченото становище, като се има предвид, че в рамките на компетентната подгрупа на ECB не е постигнато съгласие относно свойствата на тези съставки на УБТВ или на МУМБВ, не било удачно и било прекалено рано да се правят окончателни изводи за тези свойства в досието, изготвено съгласно приложение XV към посочения регламент. Съгласно споменатия доклад наличните доказателства не подкрепяли общите предварителни изводи в това досие, съгласно които съставките отговаряли на критериите за биоакумулиращи или многобиоакумулиращи вещества, тъй като, видно от надеждните лабораторни данни, тези съставки имали само нисък потенциал за биоакумулиране.

107    В това отношение следва да се отбележи, че с доводите си жалбоподателите по същество само се позовават на становище и на доклад, изготвени в рамките на процедурата по член 59, параграф 4 от Регламент № 1907/2006. ВСВК е идентифицирана като пораждащо сериозно безпокойство вещество въз основа на анализа в досието, изготвено от ECHA и одобрено от Комитета на държавите членки на 2 декември 2009 г. в съответствие с член 59, параграф 8 от посочения регламент, като споменатото становище и доклад вече са били известни. В раздел 6 от това досие се съдържа подробна оценка на свойствата на УБТВ и на МУМБВ на съответните съставки на разглежданото вещество. С оглед на посоченото по-горе общото позоваване, от една страна, на обстоятелството, че в рамките на компетентната подгрупа на ECB, която впрочем вече не съществува в рамките на установения с Регламент № 1907/2006 режим, не е постигнато съгласие по свойствата на УБТВ и на МУМБВ на разглежданите съставки, и от друга страна, на твърдяната непълнота на доказателствата, без да се указва в коя част направеният в споменатото досие анализ е неправилен, не е достатъчно, за да се заключи, че обжалваното решение е опорочено поради явна грешка.

108    Ето защо третото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

–       По четвъртото оплакване относно концентрацията на антрацен във ВСВК

109    Жалбоподателите посочват, че в обжалваното решение не е спазено правилото за концентрация от най-малко 0,1 %, тъй като ВСВК съдържала антрацен — единствената съставка, официално идентифицирана като УБТВ, с концентрация под 0,1 %. Противно на твърденията на ECHA, в най-често използваната спецификация на ВСВК не се съдържал повече от 0,1 % антрацен.

110    В това отношение е достатъчно да се припомни, че ВСВК е идентифицирана като вещество, притежаващо свойствата на УБТВ и на МУМБВ, по-специално защото за седем от съответните ѝ съставки трябва да се приеме, че притежават посочените свойства (вж. точка 80 по-горе). Ето защо, дори да се предположи, че концентрацията на антрацен във ВСВК е по-малка от 0,1 %, видно от одобреното от Комитета на държавите членки досие относно ВСВК, другите седем съставки са с концентрация от най-малко 0,1 %. Поради това доводите на жалбоподателите в обратен смисъл са отхвърлени в рамките на третото оплакване от настоящото правно основание (вж. точки 105—107 по-горе).

111    Следователно трябва да бъде отхвърлено и четвъртото оплакване.

112    От посоченото следва, че второто правно основание трябва да бъде отхвърлено в неговата цялост.

 По третото правно основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност

113    Жалбоподателите твърдят, че с обжалваното решение се нарушава принципът на пропорционалност. Това решение не било съобразено с преследваните с Регламент № 1907/2006 цели, а именно да се гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда. В това отношение жалбоподателите отбелязват, че веществата, с които може да се замести ВСВК, също имат свойствата на УБТВ или на МУМБВ. Според жалбоподателите ECHA могла да предприеме други подходящи и свързани с по‑малко ограничения мерки, а именно да приложи мерки по управление на рисковете въз основа на оценката на химичната безопасност в досието за регистриране, изготвено от жалбоподателите съгласно член 14 от Регламент № 1907/2006, или да представи досие за приемане на ограничения за разглежданото вещество по реда на дял VIII от този регламент.

114    Съгласно постоянната съдебна практика принципът на пропорционалност, който е един от общите принципи на правото на Съюза, изисква актовете на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, следвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (вж. Решение по дело Etimine, точка 76 по-горе, точка 124 и цитираната съдебна практика).

115    Що се отнася до съдебния контрол за спазването на посочените в предходната точка условия, на ECHA трябва да се признае широко право на преценка в случаите, в които тя следва да направи избор от политическо, икономическо и социално естество, и да извърши комплексни проверки. Единствено явно неподходящият характер на приета в тези случаи мярка с оглед на целта, която законодателят възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на такава мярка (вж. в този смисъл Решение по дело Etimine, точка 76 по-горе, точка 125 и цитираната съдебна практика).

116    В случая от член 1, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 следва, че с последния се цели да се гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда, включително насърчаването на алтернативни методи за оценка на опасности от вещества, както и свободното движение на веществата на вътрешния пазар, като същевременно се подобряват конкурентоспособността и иновацията. С оглед на съображение 16 от посочения регламент следва да се заключи, че законодателят е определил като главна цел първата от тези три цели, а именно да се гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда (вж. в този смисъл Решение на Съда от 7 юли 2009 г. по дело S.P.C.M. и др., C‑558/07, Сборник, стр. I‑5783, точка 45). Що се отнася по‑конкретно до целта на разрешителната процедура, член 55 от Регламент № 1907/2006 предвижда, че с нея се цели да се гарантира безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, като същевременно се осигурява надлежният контрол на риска от пораждащите сериозно безпокойство вещества и постепенното заместване на тези вещества с подходящи алтернативни вещества или технологии, когато това е икономически и технически надеждно.

117    На първо място, относно довода на жалбоподателите, че обжалваното решение не е съобразено с преследваните с Регламент № 1907/2006 цели, следва да се припомни, че с посоченото решение ВСВК е идентифицирана като пораждащо сериозно безпокойство вещество вследствие на процедурата по член 59 от регламента. Когато дадено вещество е идентифицирано като пораждащо сериозно безпокойство, за съответните икономически оператори възникват задължения за предоставяне на информация (вж. точка 32 по-горе).

118    Що се отнася до целта за защита на здравето на човека и околната среда, в самото начало следва да се отбележи, че идентифицирането на дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство допринася за по-добрата осведоменост на обществеността и на специалистите за съществуващите рискове и опасности и че поради това идентифицирането трябва да се разглежда като средство за засилване на тази защита (вж. в този смисъл Решение по дело S.P.C.M. и др., точка 116 по-горе, точка 49).

119    Що се отнася по-конкретно до довода на жалбоподателите, че обжалваното решение не е съобразено с целите на Регламент № 1907/2006, тъй като веществата, с които може да бъде заместено разглежданото вещество, също притежавали свойствата на УБТВ или на МУМБВ, следва да се отбележи, че посоченото решение не води до забрана за пускане на ВСВК на пазара, вследствие на която съответните оператори да трябва да я заместват с алтернативни вещества. Тази последица е предвидена само в член 56 от Регламент № 1907/2006 за веществата, включени в приложение XIV към регламента, тоест в списъка на подлежащите на разрешителен режим вещества. Освен това, макар член 59, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 да предвижда, че процедурата по идентифициране се прилага с оглед на възможно включване в приложение XIV към същия регламент, видно от процедурата, установена за тази цел в член 58 от регламента, включването на дадено вещество в списъка на кандидат-веществата не води автоматично до включването му в споменатото приложение XIV. Всъщност съгласно член 58, параграфи 1 и 3 от посочения регламент ECHA трябва да препоръча включването на приоритетните вещества в това приложение, като взема предвид становището на Комитета на държавите членки и уточнява по-специално употребите или категориите употреби, за които не се прилага изискването за разрешение. За дадено вещество се прилага разрешителната процедура само ако Комисията е приела решение за включването му в посоченото приложение XIV.

120    Освен това във връзка с идентифицирането на пораждащите сериозно безпокойство вещества Регламент № 1907/2006 предвижда процедура за постепенно подлагане на тези вещества на разрешителен режим. В това отношение съображение 77 от посочения регламент предвижда, че с оглед на приложимостта и практичността, както от гледна точка на физическите и юридическите лица, които следва да изготвят заявление и да предприемат съответните мерки за управление на риска, така и от гледна точка на органите, които следва да обработват заявленията за предоставяне на разрешение, е удачно само ограничен брой вещества да бъдат предмет на разрешителна процедура по едно и също време. Ето защо не е изключена възможността при този метод за постепенно подлагане на разрешителен режим посочените от жалбоподателите алтернативни вещества също да бъдат предмет на процедурата по идентифициране, уредена в член 59 от Регламент № 1907/2006.

121    Следователно трябва да се отхвърлят доводите на жалбоподателите относно твърдяното несъобразяване на обжалваното решение с целите на Регламент № 1907/2006.

122    На второ място, жалбоподателите твърдят, че с обжалваното решение се надхвърля необходимото за постигане на преследваните цели, тъй като с прилагането на мерките за управление на рисковете или с представянето на досие съгласно приложение XV към Регламент № 1907/2006 за приемане на ограничения за разглежданото вещество също се гарантирало високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда, но се създавали по-малко ограничения.

123    Първо, относно мерките за управление на рисковете жалбоподателите се позовават на задълженията, предвидени в член 14 от Регламент № 1907/2006. Съгласно параграф 1 от посочения член жалбоподателите трябвало да извършат оценка на химичната безопасност на разглежданото вещество и да изготвят доклад за последната. Съгласно член 14, параграф 3, буква г) оценката на химичната безопасност включвала и оценка на свойствата на разглежданото вещество на УБТВ и на МУМБВ. Ако при тази оценка се заключело, че дадено вещество притежава свойствата на УБТВ или на МУМБВ, жалбоподателите трябвало да пристъпят към оценка и определяне на експозицията, както и характеризиране на риска за всички идентифицирани употреби в съответствие с параграф 4 от този член. Освен това съгласно член 14, параграф 6 от Регламент № 1907/2006 жалбоподателите били длъжни да идентифицират и приложат подходящите мерки за адекватен контрол на рисковете. Тъй като тази оценка не била представена към момента на идентифициране на разглежданото вещество като пораждащо сериозно безпокойство с обжалваното решение, ECHA можела да реши да изчака представянето на тази оценка, за да разгледа доклада за химичната безопасност и предложените мерки за управление на рисковете, вместо да идентифицира разглежданото вещество като пораждащо сериозно безпокойство.

124    От Регламент № 1907/2006 обаче не следва, че волята на законодателя е провежданата в съответствие с член 59 от посочения регламент процедура по идентифициране — част от разрешителната процедура по дял VII от регламента, да зависи от процедурата по регистрация, която е уредена в дял II от него и във връзка с която са предвидени задълженията по член 14. Вярно е, че тези задължения допринасят за по-добрата осведоменост на обществеността и на специалистите за свързаните с дадено вещество рискове и опасности. Въпреки това, след като съгласно съображение 19 от Регламент № 1907/2006 регистрираните вещества би трябвало да може да се разпространяват на вътрешния пазар, с разрешителната процедура, част от която е уредената в член 59 от регламента процедура по идентифициране, се цели по-специално постепенното заместване на пораждащите сериозно безпокойство вещества с други подходящи вещества или технологии, когато това е икономически и технически надеждно (вж. точка 116 по-горе). Освен това, както е видно от съображение 69 от Регламент № 1907/2006, волята на законодателя е да се обърне специално внимание на пораждащите сериозно безпокойство вещества.

125    Следователно, противно на твърденията на жалбоподателите, предложените съгласно член 14, параграф 6 от Регламент № 1907/2006 мерки за управление на рисковете не са подходящи за постигане на преследваните с посочения регламент цели във връзка с пораждащите сериозно безпокойство вещества и в случая не са свързани с по-малко ограничения.

126    На последно място, по довода на жалбоподателите, че преди да идентифицира ВСВК като пораждащо сериозно безпокойство вещество, ECHA трябвало да изчака представянето на досието за регистриране на разглежданото вещество, включващо оценката на химичната му безопасност, тъй като това досие било най-добрият източник на информация, достатъчно е да се заключи, че разглежданото вещество е идентифицирано въз основа на сведенията в изготвеното за него досие, одобрено с единодушно решение на Комитета на държавите членки (вж. точка 79 по-горе). Този комитет не е установил, че липсва информация за валидността и релевантността на данните. Освен това, като се има предвид, че съгласно член 23, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 разглежданото вещество трябва задължително да бъде регистрирано чак на 1 декември 2010 г., тоест две години и половина след датата, от която се прилага разрешителната процедура в съответствие с член 141, параграф 2 от посочения регламент, а именно 1 юни 2008 г., евентуалното задължение да се изчака представянето на въпросното досие за регистрация, би застрашило ефективността на Регламент № 1907/2006.

127    Второ, по отношение на ограничителните мерки жалбоподателите твърдят, че в досието за предлагане на такива мерки съгласно приложение XV към Регламент № 1907/2006 трябва да се посочат наличните данни за алтернативните вещества, включително данните за рисковете за здравето на човека и околната среда, свързани с производството или употребата на тези вещества, за наличността им и техническата им и икономическа приложимост. С подобно предложение, което се основава на параметри, сходни с използваните в досието за идентифициране на дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство, щели да бъдат предотвратени отрицателните последици от посоченото идентифициране и щял да се постигне същият резултат по отношение на целите на Регламент № 1907/2006.

128    В това отношение следва да се отбележи, че самото посочване на дадено вещество в списъка на кандидат-веществата не е пречка за него да се приложи ограничителен, а не разрешителен режим. Всъщност, както следва от член 58, параграф 5 и от член 69 от Регламент № 1907/2006, Комисията или държава членка може винаги да предложи производството, пускането на пазара или употребата на дадено вещество да се контролира посредством приемането на ограничения, а не чрез подлагането на разрешителен режим.

129    Освен това, както следва от приложение XVII към Регламент № 1907/2006, приетите в съответствие с процедурата по дял VIII от посочения регламент ограничения на производството, пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества, смеси и изделия могат да варират от предвиждането на специални условия за производството или пускането на пазара на дадено вещество до налагането на пълна забрана за употребата му. Ето защо, дори да се предположи, че ограничителните мерки също са подходящи за постигане на целите на посочения регламент, със самите тях не се създават по-малко ограничения, отколкото с идентифицирането на дадено вещество, което поражда единствено задължения за предоставяне на информация.

130    В допълнение, относно твърдението на жалбоподателите, че данните в досието за предлагане на ограничителни мерки съгласно приложение XV към Регламент № 1907/2006 доказват, че не е необходимо да се идентифицира разглежданото вещество, достатъчно е да се отбележи, че последното е идентифицирано в съответствие с процедурата по член 59 от посочения регламент, която е различна от предвидената в дял VIII от него процедура (вж. точка 128 по-горе).

131    С оглед на посоченото по-горе не може да се заключи, че с обжалваното решение е нарушен принципът на пропорционалност.

132    Поради това третото правно основание трябва да бъде отхвърлено, а оттам и жалбата в нейната цялост.

 По съдебните разноски

133    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

134    След като жалбоподателите са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с направеното от ECHA искане.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Bilbaína de Alquitranes, SA, Cindu Chemicals BV, Deza, a.s., Industrial Química del Nalón, SA, Koppers Denmark A/S, Koppers UK Ltd, Rütgers Germany GmbH, Rütgers Belgium NV и Rütgers Poland sp. z o.o. да заплатят съдебните разноски.

Dittrich Dehousse Wiszniewska-Białecka

Prek       Schwarcz

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 март 2013 година.

Подписи

* Език на производството: английски.