Дело T-57/01
Solvay SA
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Пазар на содата в Общността (без Обединеното кралство и Ирландия) — Решение, установяващо нарушение на член 82 ЕО — Споразумения за доставки, сключени за прекалено дълъг период — Отстъпка за лоялност — Погасяване по давност на правомощието на Комисията да налага глоби или санкции — Разумен срок — Съществени процесуални правила — Съответeн географски пазар — Наличие на господстващо положение — Злоупотреба с господстващо положение — Право на достъп до преписката — Глоба — Тежест и продължителност на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Повторност на нарушението — Смекчаващи обстоятелства“
Резюме на решението
1. Конкуренция — Административно производство — Погасителна давност във връзка с налагането на санкции — Спиране — Решение на Комисията, предмет на висящо производство пред Съда — Обхват
(член 3 от Регламент № 2988/74 на Съвета)
2. Общностно право — Принципи — Спазване на разумен срок — Приложно поле — Конкуренция — Административно производство — Съдебно производство — Разграничение при преценката дали срокът е разумен
(Регламент № 17 на Съвета)
3. Конкуренция — Административно производство — Задължения на Комисията — Спазване на разумен срок
(Регламент № 17 на Съвета)
4. Комисия — Принцип на колегиалност — Обхват — Решение в областта на конкуренцията
(член 17 от Договора за сливане)
5. Възражение за незаконосъобразност — Обхват — Актове, срещу които може да се повдигне възражение за незаконосъобразност — Вътрешен правилник на институция
(член 241 ЕО)
6. Актовe на институциите — Заверка на приетите актове — Способи
(член 16, първа алинея от Вътрешния правилник на Комисията от 1999 г.)
7. Общностно право — Принципи — Право на защита — Приложно поле — Конкуренция — Административно производство — Обхват на принципа след отмяна на първоначалното решение на Комисията
(член 81, параграф 1 ЕО)
8. Конкуренция — Административно производство — Правомощия на Комисията за извършване на проверка — Обхват — Достъп до помещенията на предприятията
(член 14 от Регламент № 17 на Съвета)
9. Конкуренция — Господстващо положение — Разглеждан пазар — Определяне на географските граници
(член 82 ЕО)
10. Конкуренция — Господстващо положение — Характеризиране посредством притежавания изключително голям пазарен дял
(член 82 ЕО)
11. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Отстъпки, които имат препятстващо действие върху пазара — Отстъпки за лоялност
(член 82 ЕО)
12. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Отстъпки за количество — Допустимост — Условия — Система на отстъпки, представляваща злоупотреба
(член 82 ЕО)
13. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Договори за изключително снабдяване — Отстъпки за лоялност
(член 82 ЕО)
14. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Отстъпки за количество — Допустимост — Условия — Начини на изчисляване
(член 82, втора алинея ЕО)
15. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Достъп до преписката — Обхват — Отказ да се предостави документ — Последици
16. Конкуренция — Административно производство — Достъп до преписката — Предмет — Неразгласяване на притежавани от Комисията документи — Преценка на Общия съд относно спазването на правото на защита в конкретния случай
17. Конкуренция — Административно производство — Нарушение на правото на защита — Нередовен достъп до преписката — Достъп, гарантиран в съдебното производство — Отстраняване на нередовности — Изключване
18. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията — Решение, с което се установява нарушение и се налага глоба — Отмяна поради процесуално нарушение
(Регламент № 17 на Съвета)
19. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Особено тежки нарушения
(член 82 ЕО; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета)
20. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Повторност на нарушението — Понятие за нарушения от същия вид — Нарушения на членове 81 EO и 82 ЕО — Изключване
(членове 81 и 82 ЕО; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета)
21. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства — Липса на повторност — Изключване
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета)
22. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства — Сътрудничество на предприятието при проверките от страна на служителите на Комисията — Изключване
(член 81, параграф 1 ЕО; член 14 от Регламент № 17 на Съвета)
23. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Оборот, взет предвид при определянето на горната граница на глобата
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета)
24. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Възпиращ характер
(член 81, параграф 1 ЕО; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета)
1. Съгласно член 3 от Регламент № 2988/74 относно давността при налагане и изпълнение на санкции в областта на правото на конкуренция погасителната давност във връзка с налагането на санкции спира да тече, докато е „висящо производството пред Съда на Eвропейските общности“, в което се разглежда решение на Комисията. След създаването на Първоинстанционния съд този израз трябва да се разбира в смисъл, че се отнася на първо място до висящо производство пред посочения съд, доколкото жалбите срещу наложени санкции или глоби в областта на правото на конкуренцията попадат в неговата компетентност.
Погасителната давност спира да тече и по време на производството по обжалване пред Съда. Доколкото член 60 от Статута на Съда и член 3 от Регламент № 2988/74 имат различно приложно поле, липсата на суспензивно действие на жалбата не може да лиши от всякакво действие член 3 от посочения регламент, който се отнася до случаи, при които Комисията трябва да изчака решението на общностния съд. Освен това член 3 от Регламент № 2988/74 предоставя защита на Комисията срещу действието на погасителната давност в случаите, при които, за да узнае дали обжалваният акт е или не е законосъобразен, тя трябва да изчака решението на общностния съд в производство, чието протичане не ръководи. Поради това не може да бъде приет доводът, че въвеждането на двуинстанционно производство не позволява да се удължи периодът, през който давността спира да тече. Спирането на погасителната давност само позволява на Комисията евентуално да приеме ново решение в хипотезата, при която жалбата срещу решение на Общия съд, отменящо решение на Комисията, е отхвърлена. Това спиране на погасителната давност не оказва никакво действие върху решението, което е отменено с решението на Общия съд. Няма съмнение, че в случай на обжалване Комисията формално може да предприеме действия и да приеме ново решение поради отмяната на първоначалното решение от Общия съд. Същевременно жалба срещу решението, с което се налагат санкции, спира погасителната давност във връзка с налагането на санкции, докато общностният съд не се произнесе окончателно по посочената жалба. Ако след отмяна на нейно решение от Общия съд Комисията трябва да приеме ново решение, без да изчака решението на Съда, в хипотезата, при която Съдът отмени решението на Общия съд, възниква риск от успоредно съществуване на две решения с един и същ предмет. Очевидно е в противоречие с изискванията за процесуална икономия на административната процедура да се наложи на Комисията да приеме ново решение, преди да узнае дали първоначалното решение е или не е законосъобразно, само за да се избегне настъпването на погасителната давност.
Накрая, тъй като погасителната давност спира да тече съгласно член 3 от Регламент № 2988/74 по време на цялото производство по обжалване пред Съда, Комисията не може да бъде упрекната, че нарушава принципа за разумния срок, само поради това че преди да приеме ново решение, изчаква Съдът да се произнесе по жалбата.
(вж. точки 90, 97, 98, 102, 103, 105—108 и 121)
2. При разглеждането на твърдението за нарушение, изведено от нарушение на принципа на разумния срок, следва да се направи разграничение между административната процедура, провеждана в областта на конкуренцията съгласно Регламент № 17, и съдебното производство по обжалване на решението на Комисията. Времето, през което общностният съд изследва законосъобразността на решението, а при обжалване — валидността на постановеното първоинстанционно решение, не може да бъде взето предвид при определяне на продължителността на процедурата пред Комисията.
(вж. точка 124)
3. Нарушението на принципа на разумния срок при вземането на решение след проведена административна процедура в областта на конкуренцията обосновава отмяната на приетото от Комисията решение само доколкото това нарушение е довело и до нарушение на правото на защита на съответното предприятие. Всъщност ако не се установи, че изтеклият прекомерно дълъг период засяга възможността на съответните предприятия за ефективна защита, неспазването на принципа на разумния срок не се отразява върху законосъобразността на административната процедура.
(вж. точка 132)
4. Принципът на колегиалност се основава на равенството на членовете на Комисията при участието им във вземането на решения и означава по-специално че решенията се разискват съвместно и че всички членове на колегиума носят колективна политическа отговорност за всички приети решения. Спазването на този принцип, и по-специално необходимостта решенията да се разискват съвместно, без съмнение е в интерес на правните субекти, засегнати от породеното от тях правно действие, в смисъл че те трябва да бъдат сигурни, че тези решения действително са взети от колегиума и точно съответстват на неговата воля. Такъв е случаят по-специално с изрично определените като решения актове, които Комисията следва да вземе по отношение на предприятия или сдружения на предприятия, за да бъдат спазени правилата на конкуренция, и които имат за предмет установяване на нарушение на тези правила, съдържат разпореждания по отношение на тези предприятия и налагат парични санкции.
Фактът, че в прессъобщение, което не изхожда от Комисията и което няма официален характер, се споменава изявление на говорител на Комисията, уточняващо датата, на която ще бъде постановено решение в областта на конкуренцията, и неговото съдържание, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че Комисията нарушава принципа на колегиалност. Тъй като не е обвързан от такова изявление, колегиумът на комисарите може след съвместно разискване да реши да не приеме решението.
(вж. точки 151—155)
5. Приложното поле на член 241 ЕО трябва да обхваща по-специално разпоредбите на вътрешния правилник на дадена институция, които, въпреки че не представляват правно основание на обжалваното решение и не пораждат действие, аналогично на това на регламент по смисъла на този член от Договора, определят съществените процесуални правила за приемането на това решение и следователно гарантират правната сигурност на лицата, които са техни адресати. Всъщност важно е всеки адресат на решение да може да оспори по пътя на косвения контрол законосъобразността на акта, която обуславя формалната валидност на това решение, независимо от обстоятелството, че въпросният акт не представлява негово правно основание, щом като адресатът не е могъл да иска отмяната на този акт, преди да му е връчено спорното решение. Следователно разпоредбите на Вътрешния правилник на Комисията могат да бъдат предмет на възражение за незаконосъобразност, доколкото осигуряват защитата на частноправните субекти. Възражението за незаконосъобразност трябва да бъде ограничено до това, което е необходимо за разрешаването на правния спор. Тъй като член 241 ЕО няма за цел да допусне някоя от страните да оспорва приложимостта на актове от общ характер, независимо дали това е от полза за предявения иск или подадената жалба, общият акт, за който се твърди, че е незаконосъобразен, всъщност трябва да бъде пряко или непряко приложим в конкретното производство по обжалване и трябва да съществува пряка правна връзка между обжалваното индивидуално решение и въпросния общ акт.
(вж. точки 165—167)
6. Член 16, първа алинея от Вътрешния правилник на Комисията от 1999 г. предвижда, че актовете, приети от Комисията по време на заседание, трябва да се приложат като неразделна част, на езика или езиците, чиито текстове са автентични, към отчетната справка, изготвяна в края на заседанието на Комисията, в хода на което те са били приети, и че тези актове се заверяват с подписите на председателя и на генералния секретар, поставени саморъчно на последната страница от отчетната справка. Тази разпоредба не е незаконосъобразна. Определеното в нея изискване за заверка е в съответствие с принципа на правната сигурност.
(вж. точки 170, 175 и 176)
7. Когато след решение, с което се санкционират нарушили член 81, параграф 1 ЕО предприятия и което е отменено поради процесуално нарушение, свързано единствено с условията за окончателно приемане на това решение от колегиума на комисарите, Комисията приема ново решение, което има еднакво по същество съдържание и е основано на същите твърдения за нарушения, тя не е длъжна да изслуша отново засегнатите предприятия.
Тя още по-малко е длъжна да се допита отново до консултативния комитет по ограничителни практики и господстващо положение, макар между допитването до посочения комитет и приемането на новото решение към Европейската общност да са се присъединили няколко държави и вследствие на това съставът на посочения комитет да е променен. Всъщност промяната в състава на дадена институция не засяга приемствеността в самата институция, чиито окончателни или подготвителни актове по принцип запазват всички свои последици. Освен това не съществува общ принцип в общностното право, който да налага приемственост в състава на административния орган, провеждащ процедура, която може да доведе до налагането на глоба.
Що се отнася до останалите правни въпроси, които могат да се поставят при прилагането на член 233 ЕО, като въпросите, свързани с изминалото време, с възможността за възобновяване на процедурата за налагане на санкции, с достъпа до преписката, който е необходим предвид възобновяването на процедурата, с участието на служителя по изслушването и с евентуалните последици от член 20 от Регламент № 17, във връзка с тях не е необходимо ново изслушване, доколкото те не променят съдържанието на твърденията за нарушения, като евентуално могат да подлежат само на последващ съдебен контрол.
(вж. точки 184, 185, 202 и 207—209)
8. Както целта на Регламент № 17, така и изброяването в член 14 от него на правомощията, предоставени на служителите на Комисията, показват ясно, че проверките могат да имат много голям обхват.
9. В това отношение правото на достъп до всички помещения, терени или превозни средства на предприятията е от особена важност, доколкото дава възможност на Комисията да събира доказателства за нарушения на правилата на конкуренция в местата, където обикновено се намират, а именно в търговските помещения на предприятията.
10. От това право на достъп не би имало полза, ако служителите на Комисията могат единствено да искат представянето на документи или материали, които могат предварително и точно да посочат. Напротив, то включва възможността да се търсят данни, които все още не са известни или напълно установени. Без такава възможност Комисията не би могла, при отказ за сътрудничество или противопоставяне от страна на засегнатите предприятия, да събере необходимите за проверката данни.
Упражняването на широките правомощия за разследване, с които Комисията разполага, е обвързано обаче от условия, които гарантират спазването на правата на засегнатите предприятия. В това отношение задължението на Комисията да посочи предмета и целта на дадена проверка представлява основно изискване не само за да се покаже, че възнамеряваната намеса по отношение на засегнатите предприятия е оправдана, но и за да могат тези предприятия да узнаят обхвата на задължението си за сътрудничество, като запазят правото си на защита.
Следователно обхватът на задължението за мотивиране на решенията за проверка не може да бъде ограничаван по съображения, отнасящи се до ефикасността на разследването. В това отношение, макар да не е длъжна да съобщи на адресата на решението за проверка цялата информация, с която разполага относно твърдените нарушения, нито да направи точна правна квалификация на тези нарушения, за сметка на това Комисията е длъжна ясно да посочи предположенията, които възнамерява да провери.
Тъй като Комисията не е длъжна да направи точна правна квалификация на нарушенията, обстоятелството, че в решението за проверка се посочва единствено член 81 и не се посочва изрично член 82 ЕО, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че Комисията нарушава член 14 от Регламент № 17. Всъщност макар от текста на решението за проверка да е видно, че Комисията изрично цели единствено да провери дали дадено предприятие е участвало в картели и/или съгласувани практики, и макар да липсват данни, въз основа на които да се приеме, че има подозрение и за злоупотреба с господстващо положение, изземването на документи не излиза извън установените с решението за проверка рамки на законосъобразност, тъй като част от фактите, за които служителите на Комисията са били оправомощени да събират доказателства с оглед на установяването на нарушение на член 81 ЕО, са същите факти, които са в основата на твърденията за злоупотреба с господстващо положение, в което засегнатото предприятие е обвинено, и решението за проверка съдържа основните реквизити по член 14, параграф 3 от Регламент № 17.
(вж. точки 218—222, 225 и 226)
11. С оглед на структурата на член 82 ЕО географският пазар може да бъде определен като територията, на която всички икономически оператори се намират в сходни условия на конкуренция, що се отнася до съответните продукти. Въобще не е необходимо обективните условия на конкуренция между икономическите оператори да бъдат напълно еднородни. Достатъчно е те да бъдат сходни или достатъчно еднородни. Ето защо само районите, в които обективните условия на конкуренция са хетерогенни, не могат да се разглеждат като единен пазар.
Макар общностният съд по общо правило да упражнява цялостен контрол относно това дали са изпълнени условията за прилагане на правилата за конкуренция, неговият контрол върху направените от Комисията сложни икономически преценки все пак следва да се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт.
(вж. точки 249 и 250)
12. Посоченото в член 82 ЕО господстващо положение се отнася до състояние на икономическа мощ на предприятието, което му позволява да препятства поддържането на ефективна конкуренция на въпросния пазар, като му дава възможност в значителна степен да действа независимо спрямо своите конкуренти, своите клиенти и накрая спрямо потребителите. Едно такова положение, за разлика от монополното или квазимонополното положение, не изключва съществуването на известна конкуренция, но дава възможност на фирмата, която се ползва от него, ако не да определя, то поне значително да влияе върху условията, при които се развива тази конкуренция, и във всеки случай да действа, до голяма степен без да е длъжна да се съобразява с тези условия и без това поведение да я уврежда.
Наличието на господстващо положение се дължи по принцип на редица фактори, които, взети поотделно, не са непременно определящи. Преценката дали е налице господстващо положение на разглеждания пазар трябва да се извърши, като се изследва най-напред неговата структура и след това състоянието на конкуренцията на посочения пазар.
Освен в изключителни случаи, особено големите пазарни дялове сами по себе си доказват наличието на господстващо положение. Всъщност за определен период от време притежаването на особено голям пазарен дял поставя съответното предприятие поради неговия обем на производство и предлагане — без притежателите на значително по-малки дялове да са в състояние да задоволят бързо търсенето на тези, които не желаят да се снабдяват от предприятието с най-значителния дял, — в силно положение, което го прави задължителен партньор и поради това му гарантира поне за относително дълги периоди възможност за независимо поведение, характерно за господстващото положение.
Така пазарен дял от 70—80 % сам по себе си е ясен показател за наличието на господстващо положение. Освен това пазарен дял от 50 % сам по себе си, освен в изключителни случаи, доказва наличието на господстващо положение.
(вж. точки 275—279)
13. Система на отстъпки, която има препятстващо действие върху пазара, се счита за противоречаща на член 82 ЕО, ако се прилага от предприятие с господстващо положение. Такъв е случаят с отстъпката за лоялност, предоставена като насрещна престация срещу задължението на клиента да се снабдява изключително или почти изключително от предприятие с господстващо положение. Всъщност целта на такава отстъпка е чрез предоставянето на финансови предимства да се попречи на клиентите да се снабдяват от конкурентни производители.
(вж. точки 316 и 317)
14. По отношение на системите на количествени отстъпки, свързани изключително с обема на покупките от предприятие с господстващо положение, обикновено се счита, че нямат забраненото с член 82 ЕО препятстващо действие. Ако увеличаването на доставеното количество води до по-нисък разход за доставчика, същият всъщност има право да предостави на своя клиент това намаление посредством по-благоприятна тарифа. Следователно се приема, че количествените отстъпки отразяват подобряването на ефективността и икономиите от мащаба, реализирани от предприятието с господстващо положение.
От това следва, че система на отстъпки, при която процентът на отстъпката се увеличава в зависимост от закупения обем, не нарушава член 82 ЕО, освен ако критериите и условията за предоставяне на отстъпката ясно сочат, че системата не се основава на икономически обоснована насрещна престация, а подобно на отстъпката за лоялност и за постигнати цели е предназначена да възпрепятства снабдяването на клиентите от конкурентни производители.
За да се определи дали системата на количествени отстъпки представлява злоупотреба, следва да се преценят всички обстоятелства, и по-специално критериите и условията за предоставяне на отстъпките, и да се изследва дали чрез предимство, което не почива на никаква обосноваваща го икономическа престация, с отстъпките се цели да се отнеме или ограничи възможността на купувача да избира източниците си на снабдяване, да се препречи достъпът на конкурентите до пазара, да се прилагат различни условия по отношение на еквивалентни сделки или да се засилва господстващото положение, като се нарушава конкуренцията.
(вж. точки 318—320)
15. Предприятие, намиращо се в господстващо положение на пазара, което обвързва купувачите, дори това да е по тяхно искане, със задължение или обещание да се снабдяват изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от това предприятие, злоупотребява с господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО, независимо дали въпросното задължение е безвъзмездно или срещу него се предоставя отстъпка. Това важи и когато посоченото предприятие, без да обвързва купувачите с формално задължение, прилага било по силата на предишни споразумения с тези купувачи, било едностранно, система на отстъпки за лоялност, т.е. отстъпки, свързани с условието клиентът да се снабдява изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от предприятието с господстващо положение. Всъщност подобни задължения за изключително снабдяване със или без предоставяне на отстъпка като насрещна престация или предоставяне на отстъпка за лоялност, за да се насърчи купувачът да се снабдява изключително от предприятието с господстващо положение, са несъвместими с целта на лоялната конкуренция в общия пазар, защото не се основават на икономическа престация, обосноваваща това задължение или това предимство, а целят да отнемат или ограничат възможността на купувача да избира източниците си на снабдяване и да препречат достъпа на производителите до пазара.
(вж. точка 365)
16. Предприятие с господстващо положение има право да договори с клиентите си отстъпки за количество, свързани изключително с обема на закупените от тях количества. Условията за изчисляване на тези отстъпки обаче не трябва да водят до прилагането, в нарушение на член 82, втора алинея, буква в) ЕО, на различни условия по отношение на еквивалентни сделки с други търговски партньори.
17. В това отношение следва да се приеме, че самата същност на системата на отстъпки за количество предполага най-големите купувачи или потребители на даден продукт или услуга да се ползват от по-ниска единична средна цена или — което е същото, — от по-високи средни проценти на намаление от предоставените на по-незначителните купувачи или потребители на този продукт или услуга. Дори в случаите на линейна прогресия на процентите на отстъпките за количество до достигането на максималната отстъпка, преди да се стабилизира на максималния процент на отстъпката, средният процент на намаление се увеличава (тоест средната цена се намалява) математически — първоначално в по-голямо, а след това в по-малко от нарастването на покупките съотношение. Фактът, че резултатът от системата на отстъпки за количество води до положение, при което за определено количество някои клиенти се ползват от среден процент на намаление, който спрямо разликата на съответните обеми на покупки е пропорционално по-голям от предоставения на други клиенти, е присъщ за този вид система и сам по себе си не е достатъчен, за да се заключи, че системата е дискриминационна.
18. Когато обаче свързаните с прилаганите проценти прагове за различните ставки на отстъпки водят до запазване на отстъпката или до предоставяне на допълнителни отстъпки на някои търговски партньори, които същевременно получават неоправдано икономическо предимство спрямо обема на дейност, за който допринасят, и спрямо евентуалните икономии от мащаба, които благодарение на тези партньори доставчикът реализира в сравнение с конкурентите си, системата на отстъпки за количество води до прилагането на различни условия по отношение на еквивалентни сделки.
При липсата на обективна обосновка индиция за такова дискриминационно третиране може да бъде завишеният праг за задействане на системата, тъй като е възможно той да се отнася само до няколко особено важни партньори на предприятието с господстващо положение, или липсата на линейно увеличение на процентите на отстъпка в зависимост от количествата.
(вж. точка 396)
19. Правото на достъп до преписката, което е следствие от принципа на зачитане на правото на защита, предполага, в рамките на административна процедура за прилагане на правилата на конкуренция, че Комисията предоставя възможност на засегнатото предприятие да проучи всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да бъдат относими към неговата защита. Същите обхващат както уличаващите, така и оневиняващите документи, с изключение на търговските тайни на други предприятия, вътрешните документи на Комисията и други поверителни сведения.
По отношение на уличаващите доказателства засегнатото предприятие трябва да докаже, че резултатът, до който е стигнала Комисията в решението си, е щял да бъде различен, ако документ, който не е предоставен за запознаване и на който Комисията се е основала при ангажиране на отговорността му, е трябвало да се отхвърли като уличаващо доказателство. Що се отнася до оневиняващите доказателства, засегнатото предприятие трябва да докаже, че неоповестяването им е повлияло в негов ущърб върху протичането на производството и върху съдържанието на решението на Комисията. Достатъчно е предприятието да докаже, че е можело да използва посочените оневиняващи документи в своя защита, в смисъл че ако е можело да се ползва от тях по време на административното производство, е щяло да може да се позове на обстоятелства, които не съответстват на изводите, направени от Комисията на този етап, и следователно да повлияе — независимо по какъв начин — върху преценката на последната в евентуалното решение, най-малко по отношение на тежестта и продължителността на деянието, което му е вменено, а оттук и по отношение на размера на глобата. Възможността неоповестен документ да е могъл да окаже влияние върху протичането на производството и върху съдържанието на решението на Комисията може да се установи само след предварително разглеждане на някои доказателства, от които да е видно, че неоповестените документи са могли — от гледна точка на тези доказателства — да имат значение, което не е трябвало да се пренебрегва.
Нарушение на правото на достъп до преписката може да доведе до пълна или частична отмяна на решение на Комисията само ако нередовността при предоставяне на достъп до преписката по разследването в хода на административното производство е попречила на засегнатото предприятие или предприятия да се запознае или запознаят с документи, които са могли да бъдат полезни за неговата или тяхната защита, и по този начин е нарушила правото му/им на защита. Такъв ще бъде случаят, ако е съществувала възможност, макар и ограничена, оповестяването на документ да доведе административното производство до различен резултат, ако засегнатото предприятие бе могло да се ползва от него в хода на посоченото производство.
(вж. точки 405—407)
20. Достъпът до преписката е част от процесуалните гаранции за правото на защита и нарушението на правото на достъп до преписката, допуснато от Комисията в процедурата, предхождаща приемането на решението, може по принцип да доведе до отмяна на това решение, когато е накърнено правото на защита на засегнатото предприятие.
Нарушението на правото на защита трябва да се разглежда в зависимост от специфичните във всеки конкретен случай обстоятелства, тъй като се определя основно от твърденията за нарушения, които Комисията поддържа, за да установи нарушението, в което обвинява съответното предприятие. Следователно трябва да се разгледат накратко твърденията за нарушения по същество, които Комисията поддържа в изложението на възраженията и в обжалваното решение, и да се вземат предвид конкретните доводи, изложени от засегнатото предприятие срещу обжалваното решение.
Административната процедура, предхождаща приемането на решението за налагане на санкция на предприятие, е незаконосъобразна, когато Комисията не съставя опис на съдържащите се в преписката документи и не изпраща на засегнатото предприятие всички документи от преписката, с които разполага, а само уличаващите документи, без да го покани да се запознае на място с всички документи. Окончателното решение обаче не следва да се отменя, ако не е установено, че предприятието не е имало възможност да се запознае с всички документи, съдържащи се в преписката, които могат да бъдат от значение за защитата му, дори когато в резултат от процесуално-организационните действия, които са извършени във връзка с подадената срещу това решение съдебна жалба и с които се цели да се осигури пълен достъп до преписката, се окаже, че част от преписката липсва.
(вж. точки 450, 454, 456, 458, 465, 467, 468, 481 и 482)
21. Във връзка с подадена съдебна жалба срещу решение на Комисията за налагане на санкция на предприятие за нарушение на общностните правила на конкуренция Общият съд може да разпореди извършването на процесуално-организационни действия с цел осигуряване на пълен достъп до преписката, за да прецени дали отказът на Комисията да оповести даден документ или да съобщи дадено доказателство е могъл да накърни защитата на обвиненото предприятие. Доколкото съдебен контрол се осъществява само върху изложените правни основания, такова разглеждане няма нито за цел, нито за последица да замени пълното разследване на случая в рамките на административната процедура. Късното запознаване с някои документи от преписката не поставя подалото жалба предприятие в положението, в което щеше да се намира, ако бе могло да се позове на същите документи, за да представи своите писмени и устни становища пред тази институция. Освен това когато достъпът до преписката се предостави на етапа на съдебното производство, засегнатото предприятие не трябва да доказва, че ако е имало достъп до документите, които не са му съобщени, решението на Комисията е щяло да има различно съдържание, а само че посочените документи биха могли да бъдат полезни за неговата защита.
(вж. точки 458 и 459)
22. Когато решение на Комисията в областта на конкуренцията е отменено поради процесуално нарушение, Комисията има право да приеме ново решение, без да започва нова административна процедура. При положение че съдържанието на новото решение е почти еднакво с това на предходното и че двете решения имат едни и същи мотиви, при определянето на размера на глобата в новото решение се прилагат правилата, действащи към момента на приемането на предходното решение. Всъщност Комисията възобновява процедурата от етапа, на който е допуснато процесуалното нарушение, и приема новото решение, без да преценява случая от гледна точка на правила, които не съществуват към момента на приемането на първото решение.
(вж. точки 492—494)
23. За да прецени съобразно общностните правила на конкуренция тежестта на нарушенията, за които носи отговорност дадено предприятие, при определянето на съразмерна за това предприятие глоба Комисията може да вземе предвид особено дългата продължителност на някои нарушения, броя и разнообразието на нарушенията, които засягат всички или почти всички продукти на разглежданото предприятие, а някои от тях и всички държави членки, особената тежест на нарушенията, които са част от нарочна и съгласувана стратегия, целяща чрез различни практики за отстраняване на конкурентите и чрез политика на обвързване на клиентите да запази изкуствено или да затвърди господстващото положение на предприятието на пазарите, на които конкуренцията вече е ограничена, особено вредните последици от злоупотребата по отношение на конкуренцията и предимството, което предприятието е извлякло от нарушенията си.
Комисията може правилно да квалифицира като особено тежки нарушенията на предприятие с господстващо положение, което като предоставя на своите клиенти отстъпки върху пределното количество и като сключва споразумения за обвързаност с тях, поддържа изкуствено или затвърждава господстващото си положение на разглеждания пазар, на който конкуренцията вече е ограничена.
(вж. точки 498—500)
24. При анализа на тежестта на дадено нарушение на общностните правила на конкуренция трябва да се вземе предвид наличието на повторност. Понятието за повторност, така както е определено в някои национални правни системи, предполага, че дадено лице е извършило нови нарушения, след като е било санкционирано за подобни нарушения. Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, наложени съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, имат предвид същото с израза „нарушение от същия вид“. Комисията не може да приеме, че по отношение на предприятие, което злоупотребява със заеманото от него на пазара господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО, е налице отегчаващо обстоятелство поради предходни тайни практики по член 81 ЕО, които освен това доста се различават от довелите до нарушаването на член 82 ЕО.
(вж. точки 507—511)
25. При анализа на тежестта на дадено нарушение на общностните правила на конкуренция трябва да се отчете наличието на повторност, тъй като тя може да е основание за увеличаване на размера на глобата. Обратно, липсата на повторност не може да представлява смекчаващо обстоятелство, тъй като по принцип предприятието е длъжно да не нарушава общностните правила на конкуренция.
(вж. точки 522 и 523)
26. Сътрудничеството на дадено предприятие с Комисията по време на извършените проверки в неговите помещения представлява изпълнение на задълженията на предприятието и следователно не може да бъде смекчаващо обстоятелство, което да обоснове намаляване на размера на глобата, наложена за нарушение на общностните правила на конкуренция.
(вж. точки 527 и 529)
27. При определянето на размера на глобите по делата в областта на конкуренцията оборотът по член 15, параграф 2 от Регламент № 17 като горна граница на глобата, която може да бъде наложена, е целият оборот на засегнатото предприятие, който сам по себе си указва приблизително значението и влиянието на пазара на това предприятие. Посочената по-горе разпоредба от Регламент № 17 не съдържа никакво териториално ограничение по отношение на реализирания оборот. При спазване на ограничението, определено с тази разпоредба, Комисията може да определи глобата въз основа на оборот по свой избор съгласно географската основа и съответните продукти.
(вж. точка 548)
28. При определянето на размера на глобите, наложени за нарушение на общностните правила на конкуренция, Комисията трябва да вземе предвид не само тежестта на нарушението и конкретните обстоятелства, но и контекста, в който е извършено посоченото нарушение, и да следи за възпиращия характер на взетата от нея мярка, особено във връзка с нарушения, които имат особено вредоносни последици за целите на Общността. Следователно глобата, дори да е наложена с решение, прието известно време след отмяната на първото решение, не може да загуби своя наказателен и възпиращ характер, при положение че се установи, че съответното предприятие е извършило особено тежко нарушение на правото на конкуренция.
(вж. точки 554 и 555)