Дело T‑527/13
Италианска република
срещу
Европейска комисия
„Държавни помощи — Налог в сектора на млякото и млечните продукти — Помощи, предоставени от Италия на млекопроизводителите — Схема на помощи, свързана с плащането на налога в сектора на млякото и млечните продукти — Условно решение — Неспазване на условие, което е позволило признаване на съответствието на помощта с вътрешния пазар — Помощ de minimis — Съществуваща помощ — Нова помощ — Изменение на съществуваща помощ — Производство за контрол върху държавните помощи — Задължение за мотивиране — Тежест на доказване“
Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 24 юни 2015 г.
1. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Задължение за сътрудничество от страна на държавата членка, която иска дерогация
(член 107, параграф 2 ДФЕС и член 108, параграф 3 ДФЕС; член 3 и член 4, параграф 6 от Регламент № 1535/2007 на Комисията)
2. Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Допълване на предварително изтъкнато основание — Допустимост
(член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
3. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват
(член 296 ДФЕС)
4. Помощи, предоставяни от държавите — Правомощие на Съвета да одобри помощ по изключение поради наличие на извънредни обстоятелства — Нарушение на условията, позволили признаването на съответствието на съществуващата схема — Правомощие за контрол, попадащо в компетентността на Комисията — Обхват
(членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Съществуващи помощи и нови помощи — Изменение, засягащо същността на мярката, която първоначално не се е разглеждала като помощ — Квалифициране като нова помощ — Критерии за преценка
(членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС)
6. Помощи, предоставяни от държавите — Съществуващи помощи и нови помощи — Мярка за изменение на схема за съществуващи помощи — Изменение, което не засяга схемата по същество — Квалифициране на цялостната схема като нова помощ — Недопустимост
(член 108 ДФЕС; член 1, буква в) от Регламент № 659/1999)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 17 и 18)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точка 43)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 45 и 47)
4. Не може да се приеме, че Комисията не е в правото си да сезира пряко Съда на Европейския съюз с цел да се констатира, че дадена държава членка не се е съобразила с решение, взето в резултат на упражнен контрол върху държавни помощи в хипотезата, в която Съветът на изключително основание упражнява правомощието, което тя упражнява обикновено. По-специално, когато неизпълнението, което Комисията счита, че е било допуснато, е свързано с предоставянето на нова помощ, тя е в правото си да упражни предоставените ѝ от член 108 ДФЕС правомощия за целите на контрола за съответствие на тази помощ с вътрешния пазар. В тази рамка Комисията е длъжна да вземе предвид всички относими елементи, включително, когато е необходимо, и контекста, който вече е бил преценен в предходното решение, и условията, които е възможно това решение да е наложило на съответната държава членка. Освен това тя може да вземе предвид всеки нов фактически елемент, който е от такова естество, че може да промени направения преди това анализ. При липсата на такива елементи тя има право да основе новото си решение на преценките, направени в предходното решение, и на неспазването на наложените с него условия.
(вж. точки 58 и 61)
5. Възможността Комисията да квалифицира като нова, а когато е необходимо, и като неправомерна помощ, не само изменението на съществуваща помощ, но и цялостната съществуваща помощ, за която се отнася това изменение, е подчинена от материална страна на условието тази институция да установи, че посоченото изменение засяга самата същност на съществуващата преди това мярка. Освен това, в случай че съответната държава членка поддържа в хода на административното производство било че това изменение е ясно отграничимо от съществуващата преди това помощ, било че то има чисто формален или административен характер и не е от естество да повлияе на преценката за съответствие на тази мярка с вътрешния пазар, Комисията трябва да обоснове съображенията, поради които счита тези доводи за неоснователни.
(вж. точка 76)
6. Когато Комисията установява несъобразяване с решение, с което дадена помощ или схема на помощи е обявена за съвместима с вътрешния пазар, при спазването на някои условия, тя може било да поиска констатиране на това неизпълнение на задължения пряко от Съда, било, ако последното се състои в предоставянето на нова помощ, да упражни правомощията си за контрол върху последната, стига да бъдат спазени свързаните с това процесуални и материални изисквания. Ако Комисията избере да упражни контролните си правомощия, тя трябва по принцип да се придържа към преценката на новата помощ. Единствено ако докаже, че последната е изменила самата същност на съществуващата помощ или на съществуващ режим на помощи, Комисията има право по изключение да обяви, че изменената по този начин съществуваща мярка като цяло е несъвместима с вътрешния пазар, да констатира нейната неправомерност, ако Комисията не е била уведомена за това изменение преди прилагането му, и да разпореди като последица преустановяване или изменение на помощта или на така изменената схема на помощи.
За сметка на това Комисията няма право да приеме, че неспазването на наложеното при одобряването на съществуваща схема на помощи условие ipso facto води до преквалифициране на тази мярка в нова помощ, и още по-малко да приеме последната за неправомерна ab initio и да разпореди възстановяването ѝ, както когато в случай на приложена неправомерна помощ, а не на предварително одобрена помощ.
Действително, на първо място, решението за одобряване обхваща всяка съществуваща помощ, което е негов предмет, освен когато Комисията приема, че тя е била неправилно използвана или самата ѝ същност е била променена с ново решение. С изключение на тези две хипотези следователно тази помощ трябва да се счита за правомерна, докато Комисията не констатира нейното несъответствие с вътрешния пазар.
По-нататък, с оглед на преследваната с тези условия цел последващото им неспазване може да доведе до това Комисията да оспори направената декларация за съвместимост на въпросната мярка с вътрешния пазар, като използва някое от различните процесуални средства, предвидени в Договора за функционирането на ЕС и Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО, а не да я квалифицира като съществуваща помощ.
Освен това, след като в съответствие с член 108, параграф 1 ДФЕС съществуващите помощи могат да бъдат правомерно изпълнявани, докато Комисията не е установила тяхната несъвместимост, декларацията за несъответствие може да породи последици само за в бъдеще.
При невъзможност, правомерно приложената схема на помощи и на предоставени по въз основа на нея индивидуални помощи преди неизпълнението от съответната държава членка на задълженията ѝ, ще се считат с обратна сила за неправомерни и несъвместими с вътрешния пазар помощи. Този резултат би бил равносилен на отмяна на решението, с което е било одобрено прилагането на тези мерки. Както обаче следва от съображение 10 и член 9 от Регламент № 659/1999, такава санкция не е била предвидена от законодателя в специфичната хипотеза, в която решение, взето в рамките на контрола върху държавните помощи, е основано на неточни сведения.
Най-сетне, Регламент № 659/1999 е бил приет именно за да обезпечи правната сигурност от процесуална гледна точка, в частност що се отнася до разглеждането на съществуващите и на неправомерните помощи. Този регламент предвижда съвкупност от правила, позволяващи на Комисията да осигури спазването на решенията, приети при упражняването на контрола върху държавните помощи, и по-специално да разреши случай на неспазване от държавата членка на едно от условията, с които е скрепена декларацията за съответствие, както и да извлече от него всички правни последици.
(вж. точки 85—91)