Жалба, подадена на 20 юли 2023 г. от Deutsche Lufthansa AG срещу решението, постановено от Общия съд (десети разширен състав) на 10 май 2023 г. по съединени дела T-34/21 и Т-87/21, Ryanair и Condor Flugdienst/Комисия (Lufthansa; COVID-19)
(Дело C-457/23 P)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Deutsche Lufthansa AG (представители: H.-J. Niemeyer, C. Wilken, J. Burger и C. Sielmann, Rechtsanwälte)
Други страни в производството: Ryanair DAC, Condor Flugdienst GmbH, Европейска комисия, Федерална република Германия, Френска република
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли Съда:
да отмени обжалваното съдебно решение и да отхвърли жалбите, подадени от Ryanair по дело T-34/21 и от Condor по дело T-87/21,
да осъди Ryanair и Condor да заплатят солидарно съдебните разноски в производството по обжалване и Ryanair да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство по дело Т-34/21, а Condor — по дело Т-87/21.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят излага шест основания в подкрепа на жалбата си.
Първо основание: Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на точка 49, буква в) от Временната рамка1 като е приел, че Европейската комисия е трябвало да провери дали получателят може да набере значителна част от необходимите му ликвидни средства на пазара и като е пренебрегнал практиката на Съда по дело Tempus2 , съгласно която не трябва да се изисква от Европейската комисия да събира и проверява допълнителна информация относно финансовите възможности на жалбоподателя към момента на фактите по делото.
Второ основание: Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е приложил неправилен правен критерий при преценката на механизма, алтернативен на механизъма за увеличаване на възнаграждението. Общият съд е пренебрегнал цялостния комбиниран ефект от рекапитализацията и е допуснал грешка като е приел, че алтернативният механизъм трябва винаги да има динамичен ex-post стимулиращ ефект. Доколкото делото изисква извършването на сложни икономически преценки, Общият съд е иззел широкото право на преценка на Европейската комисия и е извършил неправилна правна преценка на фактите.
Трето основание: Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е приел, че Европейската комисия няма право да приеме алтернативна на установената в точка 67 от Временната рамка цена за преобразуване. Общият съд е пренебрегнал широкото право на преценка на Европейската комисия при приемането на алтернативни методологии, въпреки че не е била приложима теоретичната цена на минали права към момента на преобразуването (Theoretical Ex-Rights Price) по точка 67 от Временната рамка.
Четвърто основание: Общият съд е превишил границите на своя съдебен контрол и е допуснал грешка като е приел, че Европейската комисия е задължена да вземе предвид допълнителни фактори (като например пазарните дялове, честотата на полетите) при преценката на наличието на значителна пазарна мощ (ЗПМ) (Временна рамка 72) и че въз основа на приложения критерий Европейската комисия не е можела с основание да заключи, че Deutsche Lufthansa AG не е разполагало със ЗПМ на летищата в Дюселдорф и Виена.
Пето основание: Общият съд е заменил преценката на Европейската комисия със собствената си преценка като е приел, че не е уместно да са изключват от преотстъпването на слотове конкуренти, които вече притежават база на летищата във Франкфурт и Мюнхен. При оценката на въздействието върху защитата на ефективната конкуренция, той е изложил противоречи съображения относно ефективността на ангажиментите за слотове.
Шесто основание: Общият съд е допуснал грешка като е приел, че Европейската комисия не е изпълнила задължението си за мотивиране във връзка с възнаграждението по пакета за преотстъпване на слотове.
____________
1 Съобщение на Комисията от 19 март 2020 г., озаглавено „Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния взрив от COVID-19“ (OВ C 91 I, 2020 г., стр. 1), изменено на 3 април 2020 г. (OВ C 112 I, 2020 г., стр. 1) и на 8 май 2020 г. (OВ C 164, 2020 г., стр. 3).
1 Решение от 2 септември 2021 г., Tempus/Комисия, C-57/19 P, EU:C:2021:663.