Жалба, подадена на 26 февруари 2024 г. от BdM Banca SpA, по-рано Banca Popolare di Bari SpA срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 20 декември 2023 г. по дело T-415/21, Banca Popolare di Bari/Комисия
(Дело C-145/24 P)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: BdM Banca SpA, по-рано Banca Popolare di Bari SpA (представители: A. Zoppini, D. Gallo, G. Parisi, avvocati)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли Съда:
(i) да отмени решение на Общия съд от 20 декември 2023 г. по дело T-415/21, EU:T:2023:833, доколкото Общият съд:
а) е приел за недопустим иска, що се отнася до вредите, свързани с намаляването на числеността на персонала,
б) не е постановил, че неправомерното поведение на Комисията представлява достатъчно съществено нарушение,
в) не се е произнесъл нито по наличието на понесените от банката вреди, нито по тяхното количествено измерение, и е приел, че няма причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на Комисията и вредите, понесени от банката,
(ii) в приложение на член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз:
да се произнесе окончателно по спора и, въз основа на всички съображения, изложени в представените в първоинстанционното производство писмени изявления, включително с оглед на наличието на вредата и на нейното количествено измерение, да осъди Съюза, представляван от Комисията, да изплати на жалбоподателя 203,3 милиона евро като обезщетение за имуществените вреди, както и подходящо обезщетение за причинените с решението неимуществени вреди, което да се изчисли по справедливост, наред с всички разноски, направени за двете съдебни производства,
б) при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд, който да се произнесе по искането на жалбоподателя.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят излага следните основания в подкрепа на жалбата си.
I Нарушение на член 46, параграф 1, второ изречение от Статута на Съда на Европейския съюз, доколкото Общият съд е приел за недопустим иска, що се отнася до вредите, свързани с намаляването на числеността на персонала. По-специално, Общият съд неправилно приложил тази разпоредба, доколкото твърдяната от BdM Banca SpA вреда очевидно не можела да се смята за настъпила непосредствено, а се материализирала във времето, и по-конкретно успоредно с периода на намаляване на числеността на персонала на кредитната институция.
II Нарушение на член 340, параграф 2 ДФЕС, доколкото Общият съд не е постановил, че неправомерното поведение на Комисията представлява достатъчно съществено нарушение. По-специално, Общият съд бил длъжен да приеме, че при прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС Комисията по същество изобщо няма свобода на преценка, и следователно да установи и обяви, че Комисията е извършила „достатъчно съществено нарушение“ на тази разпоредба. Във всеки случай Общият съд не можел да използва фактическата и правната сложност на случая, предмет на решението1 , като критерий за преценката дали е налице достатъчно съществено нарушение, от една страна, защото критерият относно посочената сложност бил константа в съдебната практика само когато се разглеждат жалби срещу решения на Комисията, докато било съмнително дали той може да се използва в случаите на иск за извъндоговорна отговорност и всъщност не било видно, че Съдът изобщо го е използвал в този контекст. От друга страна, и в случай че това съображение може да се пренесе и в контекста на иск за извъндоговорна отговорност, преди всичко следвало да се подчертае, че твърдяната сложност вече била изключена, първо от Общия съд — с решението от 19 март 2019 г., а впоследствие от Съда — с решението от 2 март 2021 г.
III Нарушение на член 340, параграф 2, ДФЕС и на член 91, буква д) и член 96 от Процедурния правилник на Общия съд на Европейския съюз, доколкото Общият съд приел, че няма причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на Комисията и вредите, понесени от BdM Banca SpA. По-специално, като изключил наличието на причинно-следствена връзка, защото BdM Banca SpA не отграничила своите клиенти от тези на Tercas, Общият съд нарушил член 340, параграф 2 ДФЕС, защото това обстоятелство било ирелевантно в настоящия случай — след поглъщането на Tercas от BdM Banca SpA (по-рано Banca Popolare di Bari) нямало как да се направи разграничение между клиентите на Tercas и на BdM Banca SpA. В допълнение, Общият съд неправилно приложил член 340 ДФЕС, доколкото приел, че доброволната намеса на FITD (италианския Междубанков фонд за защита на депозитите) в полза на Tercas е обстоятелство, годно да прекъсне причинно-следствената връзка, при положение че за клиента на BdM Banca SpA възприетият в крайна сметка кризисен подход изглеждал далеч по-сложен от сценария, планиран в предходния бизнес план, и поради това фактически създалото се положение, включително като последица от последвалия широк медиен отзвук, създавало впечатление за несигурност относно положителния развой на процеса на интеграция между Tercas и Caripe, и в по-общ план, относно способността на BdM Banca SpA да следва поставените си стратегически цели в ситуация на икономически и имуществен баланс, както самата BdM Banca SpA посочила и за което представила документи в първоинстанционното съдебно производство. На следващо място, Общият съд неправилно третирал аспекти от предходното си решение по дело Fondazione Cassa di Risparmio di Pesaro, в което всъщност се обсъждало положение, в което Комисията си задала само въпроса дали е налице помощ, но не приела никакво решение, докато в настоящия случай Комисията приела обвързващо решение. По-нататък, Общият съд допуснал грешка, тъй като посочил, че други фактори, наред с последното решение, допринесли за причиняването на претърпените от BdM Banca SpA вреди, доколкото съществуването на други събития, които могат да са допринесли за претендираните от BdM Banca SpA вреди, не изключвало отговорността на Комисията и наличието на причинно-следствена връзка, а било възможно най-много да има значение за количественото измерение на обезщетението. Накрая, тезата на Общия съд, с която той просто изтъква ненадеждност по същество на експертните заключения, представени от жалбоподателя, защото те се основавали на посочени от BdM Banca SpA доказателства, била проблемна, защото при липсата на различни доказателствени материали, представени от Комисията, и след като сам не изискал експертно заключение, в съответствие с предвиденото в Процедурния правилник, било очевидно, че Общият съд е трябвало да изходи от експертните заключения, представени от жалбоподателя.
____________
1 Решение (ЕС) 2016/1208 на Комисията от 23 декември 2015 година относно държавна помощ, приведена в действие от Италия в полза на банка Tercas (Дело SA.39451 (2015/C) (ex 2015/NN) (ОВ L 203, 2016 г., стр. 1).