РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
7 февруари 2012 година(*)
„Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Общността, изобразяваща правоъгълник със слонове — По-ранни международна и национална фигуративни марки, изобразяващи слон, и по-ранна национална словна марка „elefanten“ — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Сходство на знаците — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Отличителен характер на по-ранните марки“
По дело T‑424/10
Dosenbach-Ochsner AG Schuhe und Sport, установено в Dietikon (Швейцария), за което се явява адв. O. Rauscher, avocat,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н G. Mannucci, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е
Sisma SpA, установено в Mantova (Италия), за което се явява адв. F. Caricato, avocat,
встъпила страна,
с предмет жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 15 юли 2010 г. (преписка R 1638/2008‑4) относно производство за обявяване на недействителност между Dosenbach-Ochsner AG Schuhe und Sport и Sisma SpA,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová (докладчик), председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н M. Van der Woude, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 18 септември 2010 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 23 февруари 2011 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 4 февруари 2011 г.,
предвид решението от 28 април 2011 г. да не се допуска представянето на писмена реплика,
като има предвид, че страните не са направили искане за насрочване на съдебно заседание в едномесечния срок от съобщението за приключване на писмената фаза на производството и че вследствие на това въз основа на доклад на съдията докладчик и съгласно член 135а от Процедурния правилник на Общия съд е взето решение да не се провежда устна фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Встъпилата страна, Sisma SpA, притежава фигуративната марка на Общността, регистрирана под № 4279295 (наричана по-нататък „оспорената марка“), като заявката за регистрацията ѝ е подадена в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) на 9 февруари 2005 г. на основание Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стp. 1). Оспорената марка е регистрирана на 30 ноември 2006 г. по-конкретно за стоките от класове 24 и 25 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят за всеки от тези класове на следното описание:
– клас 24: „Тъкани; еластични тъкани материи; тъкани, залепващи се при нагряване; тъкани, имитиращи животински кожи; вълнени тъкани; одеяла; пътнически одеяла; покривки за маса; текстилни продукти; тапети от текстил; носни кърпи от текстил; флагове, знамена; кърпички от плат и от нетъкани текстилни тъкани; салфетки за маса от плат; салфетки за маса от текстил; синтетични кърпи за преобуване на бебета“,
– клас 25: „Облекло за мъже, жени и младежи, включително кожени облекла; ризи; престилки; поли; дамски костюми; жакети, сака, якета, куртки; панталони; шорти; фланелки; тениски; пижами; дълги чорапи; долни фланелки; корсети; жартиери за чорапи; долни дълги гащи; сутиени; бельо; шапки; шалчета за около врата; вратовръзки; дъждобрани; балтони; палта; бански костюми; спортни анцузи; анораци; панталони за ски; колани на поли, панталони; дамски дълги палта; шалове за врат; ръкавици; халати, пеньоари; обувки по принцип, включително пантофи, обувки, спортни обувки, ботуши и сандали; бебешки пелени от плат; бебешки лигавници“.
2 Оспорената марка е следният фигуративен знак:
3 На 20 февруари 2007 г. жалбоподателят Dosenbach-Ochsner AG Schuhe und Sport подава до СХВП искане за обявяване на недействителност на оспорената марка на основание член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 53, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009).
4 Искането за обявяване на недействителност се отнася до регистрацията на оспорената марка за изброените в точка 1 по-горе стоки. То се основава на наличие на вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009) между посочената марка и следните по-ранни марки:
– германската словна марка „elefanten“, която е заявена на 14 март 1987 г., регистрирана е на 24 януари 1989 г. под № 1133678 и обхваща стоките от клас 25, съответстващи на следното описание: „Обувки“,
– възпроизведената по-долу международна фигуративна марка с действие по-конкретно в Чешката република, която е регистрирана на 29 май 1999 г. под № 715019 и обхваща стоките от клас 25, съответстващи на следното описание: „Обувки и обувни артикули“:
– възпроизведената по-долу германска фигуративна марка, която е заявена на 9 ноември 2000 г., регистрирана на 22 януари 2001 г. под № 30082400 и обхваща по-конкретно стоки от клас 24 — „детски одеяла, детски чаршафи, тоалетни кърпи за деца, спални чували за деца; платнени чанти и текстилни раници за носене на деца“ и от клас 25 — „облекло за деца, детски шапки; детски колани“:
5 С решение от 9 септември 2008 г. отделът по отмяна на СХВП отхвърля искането за обявяване на недействителност, като се основава на липсата на вероятност от объркване между оспорената и по-ранните марки. На 12 ноември 2008 г. жалбоподателят подава жалба срещу решението на отдела по отмяна.
6 С решение от 15 юли 2010 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата.
7 На първо място, в точка 16 от обжалваното решение апелативният състав приема, че съответните потребители са установените в Германия и Чешката република средни потребители, които са относително осведомени и в разумни граници наблюдателни и съобразителни.
8 На второ място, в точка 17 от обжалваното решение апелативният състав възприема извода на отдела по отмяна, че някои от стоките, обхванати, от една страна, от оспорената марка, и от друга страна, от по-ранните марки, са идентични или сходни, докато други се различават.
9 На трето място, в точки 20—24 от обжалваното решение апелативният състав приема, че няма сходство във визуално отношение между оспорената и по-ранните марки, по-конкретно предвид съществуващите различия в изображенията на фигурата на слон в оспорената и в по-ранните фигуративни марки.
10 На четвърто място, в точки 25—27 от обжалваното решение апелативният състав установява, че във фонетично отношение няма сходство между разглежданите марки, тъй като, от една страна, фигуративните марки, каквато е и оспорената, не се изговарят, и от друга страна, няма съвпадение в устното описание на съответните марки.
11 На пето място, в точка 28 от обжалваното решение апелативният състав установява наличието на концептуално сходство, свързано с препращането към идеята за слон във всяка от разглежданите марки.
12 На шесто място, в рамките на общата преценка за наличието на вероятност от объркване апелативният състав приема в точки 30—39 от обжалваното решение, от една страна, че жалбоподателят не изтъква особен отличителен характер на по-ранните марки, и от друга страна, че с оглед на начина на продажба на обозначените с оспорената марка стоки следва да се обърне по-голямо внимание на сравнението им във визуално отношение. При тези обстоятелства апелативният състав заключава, че установеното концептуално сходство не е достатъчно, за да доведе до вероятност от объркване между оспорената и по-ранните марки.
Искания на страните
13 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
14 СХВП моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
15 Встъпилата страна моли Общия съд по същество:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, включително свързаните с производството пред СХВП.
От правна страна
16 Жалбоподателят изтъква едно-единствено правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. Той твърди по същество, че като е установил липса на вероятност от объркване между оспорената и по-ранните марки, апелативният състав е допуснал грешки при прилагане на правото, както и грешки при преценка на фактите.
17 Съгласно член 53, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 марката на Общността се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено до СХВП, когато съществува по-ранна марка по смисъла на член 8, параграф 2 от същия регламент, и по-специално са изпълнени условията, посочени в член 8, параграф 1, буква б) от него. Съгласно тези разпоредби при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка, когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на потребителите на територията, на която по-ранната марка е защитена. Вероятността от объркване включва възможност за свързване с по-ранната марка. Освен това по силата на член 8, параграф 2, буква а), точки ii) и iii) от Регламент № 207/2009 по-ранни марки са марките, регистрирани в държава членка, и марките, които са предмет на международна регистрация и имат действие в държава членка, чиято заявка е с по-ранна дата от тази на заявката за регистрация на марка на Общността.
18 Съгласно постоянната съдебна практика вероятност от объркване представлява вероятността потребителите да повярват, че разглежданите стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. Съгласно същата тази съдебна практика вероятността от объркване следва да се преценява цялостно според възприятието, което съответните потребители имат за разглежданите знаци и стоки или услуги, и като се отчитат всички релевантни фактори в конкретния случай, по-специално взаимозависимостта между сходството на знаците и сходството на обозначените с тях стоки или услуги (вж. Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T‑162/01, Recueil, стр. II‑2821, точки 30—33 и цитираната съдебна практика).
19 В настоящия случай жалбоподателят не оспорва нито възприетото от апелативния състав определение за съответните потребители, посочено в точка 7 по-горе, нито проверката за сходство на стоките, припомнена в точка 8 по-горе. Освен това, доколкото не са опорочени поради грешка, тези изводи следва да бъдат взети предвид при разглеждането на настоящата жалба.
20 За сметка на това жалбоподателят оспорва, на първо място, преценката на сходството между знаците, на второ място, неотчитането на повишения отличителен характер на по-ранните марки, и на трето място, общата преценка за наличие на вероятност от объркване, по-специално с оглед на съотношението на отделните елементи от сравнението между конфликтните знаци.
21 СХВП и встъпилата страна оспорват основателността на доводите на жалбоподателя.
По сравнението между знаците
22 Общата преценка на вероятността от объркване по отношение на визуалното, фонетичното или концептуалното сходство на конфликтните знаци трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминиращи елементи. Възприятието на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля за общата преценка на тази вероятност от объркване. В това отношение средният потребител обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли (вж. Решение на Съда от 12 юни 2007 г. по дело СХВП/Shaker, C‑334/05 P, Сборник, стр. I‑4529, точка 35 и цитираната съдебна практика).
23 Освен това съгласно постоянната съдебна практика две марки са сходни, когато от гледна точка на съответните потребители между тях съществува поне частично равенство по отношение на един или няколко релевантни аспекта (Решение на Общия съд от 23 октомври 2003 г. по дело Matratzen Concord/СХВП — Hukla Germany (MATRATZEN), T‑6/01, Recueil, стp. II‑4335, точка 30 и Решение на Общия съд от 26 януари 2006 г. по дело Volkswagen/СХВП — Nacional Motor (Variant), T‑317/03, непубликувано в Recueil, точка 46).
24 В настоящия случай жалбоподателят оспорва изводите на апелативния състав относно визуалното, фонетичното и концептуалното сравнение между разглежданите марки.
По визуалното сравнение
25 В точки 20—22 от обжалваното решение апелативният състав установява, че по-ранните марки се състоят, от една страна, от понятието „elefanten“, и от друга страна, от стилизираното изображение в профил на азиатски слон с набито тяло и много къси крака. От своя страна оспорената марка се състои от правоъгълен етикет със заоблени краища, съдържащ поредица от изобразени в профил и подредени в диагонални линии африкански слонове с различна големина и с леко повдигнат нагоре хобот.
26 Като се основава на тези изводи, апелативният състав заключава в точки 22 и 24 от обжалваното решение, че разглежданите марки са различни във визуално отношение, независимо от обстоятелството че както в оспорената, така и в по-ранните фигуративни марки са изобразени слонове в профил с едно нарисувано око.
27 Жалбоподателят оспорва основателността на този извод по отношение на сравнението между оспорената и по-ранните фигуративни марки.
28 На първо място, жалбоподателят поддържа, че апелативният състав погрешно се основава на различия между елементи на разглежданите марки, които съответните потребители не възприемали като отличителни.
29 В това отношение жалбоподателят основателно изтъква, че в оспорената марка правоъгълникът със заоблени краища, в който са изобразени слоновете, ще бъде възприет само като пространствено ограничаване на марката. Все пак това обстоятелство не означава, че този елемент е лишен от каквото и да било значение за цялостното впечатление, създавано от оспорената марка във визуално отношение. Всъщност разглежданият правоъгълник определя очертанията на въпросния знак, което се потвърждава от обстоятелството, че линиите „разрязват“ изображенията на няколко слона, които се появяват само отчасти в посочения знак.
30 За сметка на това, както отбелязва жалбоподателят, при анализ съответните потребители не биха си поставили въпроса за точното разположение на различните изображения на слоновете в оспорената марка, нито за разликите между азиатския и африканския слон. Следователно обстоятелството, от една страна, че оспорената марка се състои от слонове в диагонални линииq и от друга — че изобразените в тази марка слонове евентуално не принадлежат към вида, изобразен в по-ранните фигуративни марки, е без значение за възприемането на конфликтните марки от съответните потребители.
31 На второ място, според жалбоподателя апелативният състав е пропуснал да вземе предвид важни сходни елементи. Всъщност както оспорената, така и по-ранните фигуративни марки съдържат наивно изображение на млад слон с набито тяло и много къси крака, скицирани във форма на два правоъгълника.
32 Следва да се отбележи обаче, както установява апелативният състав в точки 22 и 24 от обжалваното решение, че макар оспорената марка и по-ранните фигуративни марки да съдържат стилизирани изображения на слон в профил, тези изображения все пак значително се различават.
33 Всъщност докато изображението на слона в оспорената марка изглежда по-скоро като детска рисунка, изображението в по-ранните фигуративни марки е абстрактно и изчистено, с минималистични контури. Също така в оспорената марка са изобразени бели слонове с черни очертания, докато по-ранните фигуративни марки се състоят от един черен слон с бели очертания.
34 На трето място, противно на твърденията на жалбоподателя, обстоятелството, че оспорената марка се състои от изображения на няколко слона, не е без значение за възприятието на съответните потребители и следователно за цялостното визуално впечатление, създавано от тази марка. Всъщност, както отбелязва апелативният състав в точка 21 от обжалваното решение, цялостното визуално възприятие на оспорената марка е обусловено от изображението на няколко слона в правоъгълен етикет със заоблени краища. Следователно изображението на множество слонове е неразделна част от посочената марка.
35 Доколкото в това отношение жалбоподателят се позовава на германската съдебна практика, следва да се отбележи, че общностният режим на марките е автономна система, състояща се от съвкупност от норми и преследваща специфични за нея цели, която се прилага независимо от всяка една национална система. Следователно СХВП и евентуално съдилищата на Съюза не са обвързани от постановените в държавите членки решения (вж. Решение на Общия съд от 27 февруари 2002 г. по дело Streamserve/СХВП (STREAMSERVE), T‑106/00, Recueil, стр. II‑723, точка 47 и цитираната съдебна практика), които, без да имат решаващо значение, могат само да бъдат взети предвид в рамките на производство за обявяване на недействителност на марка на Общността (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 19 септември 2001 г. по дело Henkel/СХВП (Кръгла таблетка в червен и бял цвят), T‑337/99, Recueil, стр. II‑2597, точка 58 и цитираната съдебна практика).
36 Решенията, на които се позовава жалбоподателят, се отнасят обаче до повтарящ се словен елемент в марка, докато разглежданият в конкретния случай елемент е фигуративен. Тъй като повторяемостта на тези два вида елементи по правило няма еднакво значение за създаваното от марката цялостно впечатление, следва да се приеме, че изтъкнатите от жалбоподателя решения на германските съдилища са неприложими в конкретния случай и следователно не могат да бъдат взети предвид от Общия съд.
37 Освен това жалбоподателят поддържа в този контекст, че има право да възпроизвежда, многократно и в различен размер, по-ранните фигуративни марки върху стоките си. В това отношение той се позовава на практиките в областта на модата, и по-специално на „стоките с монограми“ на някои престижни марки.
38 Този довод обаче надхвърля рамките на сравнението между оспорената марка и по-ранните марки, тъй като се отнася до тяхното използване. Освен това, както следва от точка 29 по-горе, оспорената марка не се състои от изображение на неопределен брой слонове, а от ограничено пространство, включващо цялостно или частично изображение на няколко слона.
39 Във всеки случай жалбоподателят не подкрепя с доказателства твърденията си относно практиките в областта на модата. Също така той не пояснява значението на примера със „стоките с монограми“, като се има предвид, че разглежданите в конкретния случай марки не представляват монограми.
40 Тъй като не може да бъде уважен нито един от доводите на жалбоподателя относно изображението на няколко слона в оспорената марка, следва да се приеме, че този елемент отличава във визуално отношение оспорената марка от по-ранните фигуративни марки, които се състоят само от едно изображение на посоченото животно.
41 С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се приеме, че апелативният състав не е допуснал грешка, като е заключил в точка 24 от обжалваното решение, че оспорената марка и по-ранните фигуративни марки, разглеждани в тяхната цялост, са различни във визуално отношение.
По фонетичното сравнение
42 В самото начало следва да се отбележи, че жалбоподателят основателно изтъква непоследователност в мотивите на обжалваното решение по отношение на фонетичното сходство. Всъщност точка 25 от обжалваното решение, в която се посочва, че фигуративните марки не се изговарят, на пръв поглед е в противоречие с точка 26 от същото решение, съгласно която във всеки случай устното описание на оспорената марка се различава от това на по-ранните марки.
43 Освен това, противно на твърденията по същество на СХВП, посоченият в точка 26 от обжалваното решение довод явно не е изложен само с оглед на изчерпателността. Всъщност в точка 37 от обжалваното решение, посветена на общата преценка за наличие на вероятност от объркване, апелативният състав изрично изтъква установените фонетични разлики между разглежданите марки.
44 Следователно трябва да се приеме, че обжалваното решение е опорочено поради противоречие в мотивите, що се отнася до преценката за наличие на фонетично сходство.
45 Въпреки това, противно на твърденията на жалбоподателя, фонетичното сравнение е без значение при проверката на сходството на фигуративна марка, която не съдържа словни елементи, с друга марка (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 25 март 2010 г. по дело Nestlé/СХВП — Master Beverage Industries (Golden Eagle и Golden Eagle Deluxe), T‑5/08—T‑7/08, Сборник, стр. II‑1177, точка 67).
46 Всъщност фигуративната марка, която не съдържа словни елементи, не може като такава да бъде произнесена. Нейното визуално или концептуално съдържание може най-много да бъде описано устно. Такова описание обаче по необходимост съвпада с визуалното или с концептуалното възприятие на разглежданата марка. Ето защо фонетичното възприятие на фигуративна марка, която не съдържа словни елементи, не следва да се разглежда самостоятелно, нито да се сравнява с фонетичното възприятие на други марки.
47 При тези обстоятелства и като се има предвид, че оспорената марка е фигуративна марка, която не съдържа словни елементи, няма основание да се установи нито фонетично сходство, нито такова различие между тази марка и по-ранните марки.
По концептуалното сравнение
48 От една страна, в точка 28 от обжалваното решение апелативният състав заключава, че по-ранната словна марка означава „слонове“ на немски — езикът на държавата, в която тя е регистрирана. От друга страна, според апелативния състав всички разглеждани фигуративни марки ясно препращат към идеята за „слон“. При все това, доколкото по-ранните марки се състоят от един-единствен слон, а оспорената марка включва няколко слона с различна големина, разположени по особен начин в очертанията на правоъгълен етикет със заоблени краища, апелативният състав установява наличието по-скоро на концептуално сходство, отколкото на идентичност.
49 Жалбоподателят поддържа, че концептуалното сходство е по-значително от установеното от апелативния състав. Той претендира по-конкретно за концептуална идентичност между оспорената и по-ранната словна марка.
50 Що се отнася в този контекст до концептуалното възприятие на оспорената марка, най-напред съгласно установеното в точка 30 по-горе обстоятелство, че оспорената марка се състои от диагонални линии от слонове, е без значение за възприятието ѝ от съответните потребители. Следователно съответните потребители няма да възприемат каквото и да било особено разположение в изобразената в оспорената марка поредица от слонове. На следващо място, видно от точка 29 по-горе, правоъгълникът със заоблени краища, очертаващ изображението на слоновете в оспорената марка, ще бъде възприет като пространствено ограничаване на марката. Поради това на този елемент няма да бъде отдадено никакво особено концептуално съдържание. На последно място, като се има предвид, че по принцип средният потребител трябва да се доверява на несъвършения образ на марката, който е запазил в паметта си (вж. в този смисъл Решение на Съда от 22 юни 1999 г. по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, C‑342/97, Recueil, стр. I‑3819, точка 26), концептуалното възприятие на оспорената марка няма да бъде повлияно от наличието на изображения на слонове с различна големина.
51 При тези обстоятелства следва да се приеме, че съответните потребители ще възприемат оспорената марка като препращаща в концептуално отношение само към идеята за слонове. Следователно жалбоподателят с основание изтъква наличието на концептуална идентичност между оспорената и по-ранната словна марка.
52 Що се отнася до концептуалното сравнение между оспорената марка и по-ранните фигуративни марки, няма спор, че последните ще бъдат възприети като препращащи към идеята за „слон“. Като се има предвид обаче близостта на понятията „слон“ и „слонове“, следва както апелативния състав да се направи извод за наличие на концептуално сходство между оспорената марка и по-ранните фигуративни марки.
53 В заключение следва да се установи, че обжалваното решение е опорочено поради грешки в преценката на фонетичното и концептуалното сходство.
54 Въпреки това значението на тези грешки за основателността на извода на апелативния състав за липса на вероятност от объркване и следователно за правилността на диспозитива на обжалваното решение може да бъде преценено едва на етапа на общата преценка на всички релевантни фактори. С оглед на тази преценка следва да се приеме, че разглежданите марки са различни във визуално отношение, че фонетичното им сравнение е без значение и че в концептуално отношение оспорената марка е идентична с по-ранната словна марка и сходна с по-ранните фигуративни марки.
По липсата на отчитане на повишения отличителен характер на по-ранните марки
55 В точка 30 от обжалваното решение апелативният състав заключава, че жалбоподателят не е изтъкнал изрично пред отдела по отмяна ясно изразения отличителен характер на по-ранните марки, дължащ се на интензивното им използване. Всъщност представените от жалбоподателя пред отдела по отмяна становище и доказателства се отнасяли единствено до повдигнатия от встъпилата страна въпрос за реалното използване на посочените марки. Вследствие на това апелативният състав не е направил проверка дали по-ранните марки са придобили ясно изразен отличителен характер в резултат на използването им. В точка 31 от обжалваното решение той приема, че те се характеризират с нормален отличителен характер.
56 Жалбоподателят оспорва извода, че не е изтъкнал ясно изразения отличителен характер на по-ранните марки. В това отношение той препраща към становището, представено от него пред отдела по отмяна на 11 октомври 2007 г.
57 Страница 11 от превода на становището на езика на производството пред СХВП, предоставен на отдела по отмяна на 7 ноември 2007 г., съдържа следния текст:
„3. Противно на становището на направилото възражение лице, [по-ранните марки] нямат и слаб отличителен характер. Напротив, [поради] интензивното им и продължително използване на германския пазар отличителният им характер е по-висок от средностатистическия“.
58 От този текст следва, че жалбоподателят е изтъкнал изрично ясно изразения отличителен характер на по-ранните марки, дължащ се на по-ранното им използване. Следователно както отделът по отмяна в съответствие с член 74, параграф 1 от Регламент № 40/94, в сила към датата на приетото от него решение, така и апелативният състав в съответствие с член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 са били длъжни да разгледат основателността на тези твърдения в решенията си.
59 Доводите, изтъкнати от СХВП, не могат да поставят под въпрос този извод.
60 Така СХВП твърди, първо, че жалбоподателят не е изтъкнал ясно изразения отличителен характер на по-ранните марки нито в представения на 20 февруари 2007 г. стандартизиран формуляр за искане за обявяване на недействителност, нито в придружаващото го становище.
61 От една страна обаче, стандартизираният формуляр не съдържа част, посветена на отличителния характер на по-ранните марки, а само на евентуалната им репутация, каквато не се претендира в конкретния случай.
62 От друга страна, нито от Регламент № 40/94, нито от Регламент № 207/2009 следва, че за да бъде допустима, претенцията за ясно изразен отличителен характер на по-ранната марка трябва да бъде предявена при представянето на искането за обявяване на недействителност.
63 На второ място, СХВП приема, че посоченият в точка 57 по-горе текст представлява кратко и изолирано твърдение, представено в отговор на становището на встъпилата страна в рамките на обсъждането на въпроса за доказателствата за реалното използване на по-ранните марки.
64 От една страна, макар разглежданият текст да е кратък, неговият смисъл е достатъчно ясен и точен.
65 От друга страна, не може да се приеме, че претенцията на жалбоподателя е представена в рамките на обсъждането на въпроса за доказателствата за реалното използване на по-ранните марки. Всъщност последният въпрос е предмет на точки I и II от становището на жалбоподателя от 11 октомври 2007 г., докато посоченият в точка 57 по-горе текст е част от точка III от същия документ, която се отнася до останалите доводи на встъпилата страна. Както признава самата СХВП, тези доводи включват въпроса за отличителния характер на по-ранните марки.
66 На трето място, СХВП поддържа, че жалбоподателят не е представил конкретни доказателства за твърдения ясно изразен отличителен характер на по-ранните марки. Освен това според СХВП с доказателствата, представени в приложение към становището на жалбоподателя от 11 октомври 2007 г., се цели да се докаже реалното използване на по-ранните марки.
67 В това отношение от контекстуалното тълкуване на посочения в точка 57 по-горе текст следва, че за да докаже твърденията си за ясно изразен отличителен характер на по-ранните марки, жалбоподателят се позовава на всички представени от него доказателства за реалното им използване.
68 Освен това тези доказателства — по-конкретно рекламни материали, съдържащи по-ранните марки, и клетвени декларации за обема на продажбите на обозначените с тях стоки — на пръв поглед са относими що се отнася не само до реалното използване на по-ранните марки, но и до евентуално придобития в резултат на използването им отличителен характер.
69 При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбоподателят е посочил достатъчно ясно доказателствата, на които се основава, така че СХВП е могла да прецени основателността на твърденията му, а встъпилата страна — да представи становището си по тях.
70 С оглед на всичко посочено по-горе следва да се заключи, че апелативният състав погрешно е приел, че жалбоподателят не е изтъкнал изрично ясно изразения отличителен характер на по-ранните марки, дължащ се на тяхното използване. Следователно той е допуснал грешка и като не се е произнесъл по основателността на твърденията му в това отношение.
71 Тази грешка предполага, че апелативният състав е пропуснал да разгледа фактор, който потенциално може да бъде релевантен за общата преценка за наличие на вероятност от объркване между оспорената и по-ранните марки (вж. в този смисъл Решение на Съда от 11 ноември 1997 г. по дело SABEL, C‑251/95, Recueil, стр. I‑6191, точка 24, Решение на Съда от 29 септември 1998 г. по дело Canon, C‑39/97, Recueil, стр. I‑5507, точка 18 и Решение на Съда от 22 юни 1999 г. по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, C‑342/97, Recueil, стр. I‑3819, точка 20).
72 При тези обстоятелства Общият съд не разполага с всички необходими елементи, за да се произнесе по правилността на извършената от апелативния състав в обжалваното решение обща преценка за наличие на вероятност от объркване.
73 Следователно единственото правно основание трябва да се уважи, а обжалваното решение — да се отмени, без да е необходимо да се разглеждат доводите относно тази преценка, по-специално относно съотношението на отделните елементи от сравнението между конфликтните знаци.
По съдебните разноски
74 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
75 В конкретния случай СХВП и встъпилата страна са загубили делото. Ето защо, от една страна, СХВП следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на жалбоподателя в съответствие с направеното от него искане.
76 От друга страна, следва да се постанови, че встъпилата страна понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 15 юли 2010 г. (преписка R 1638/2008-4).
2) СХВП понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Dosenbach-Ochsner AG Schuhe und Sport.
3) Sisma SpA понася направените от него съдебни разноски.
Pelikánová | Jürimäe | Van der Woude |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 февруари 2012 година.
Подписи