РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
2 юни 2016 година(*)
„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на стомана за предварително напрягане — Определяне на цени, подялба на пазара и обмен на чувствителна търговска информация — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС — Стопанска единица — Пряко участие в нарушението — Производна отговорност на дружествата майки — Правоприемство между предприятия — Комплексно нарушение — Едно-единствено продължено нарушение — Насоки от 2006 г. относно метода за определяне на размера на глобите — Принципи за недопускане на прилагане с обратна сила и на законоустановеност на наказанията — Смекчаващи обстоятелства — Способност за плащане — Право на защита — Задължение за мотивиране — Искане за преоценка — Липса на промяна на фактическите обстоятелства — Писмо за отхвърляне — Недопустимост“
По съединени дела T‑426/10—T‑429/10, T‑438/12—T‑441/12,
Moreda-Riviere Trefilerías, SA, установено в Хихон (Испания), представлявано по дело T‑426/10 от F. González Díaz и A. Tresandi Blanco и по дело T‑440/12 първоначално от González Díaz и P. Herrero Prieto, впоследствие от González Díaz и Tresandi Blanco, адвокати,
жалбоподател по дела T‑426/10 и T‑440/12,
Trefilerías Quijano, SA, установено в Лос Коралес де Буелна (Испания), представлявано по дело T‑427/10 от González Díaz и Tresandi Blanco и по дело T‑439/12 първоначално от González Díaz и Herrero Prieto, впоследствие от González Díaz и Tresandi Blanco,
жалбоподател по дела T‑427/10 и T‑439/12,
Trenzas y Cables de Acero PSC, SL, установено в Сантандер (Испания), представлявано по дело T‑428/10 от González Díaz и Tresandi Blanco и по дело T‑441/12 първоначално от González Díaz и Herrero Prieto, впоследствие от González Díaz и Tresandi Blanco,
жалбоподател по дела T‑428/10 и T‑441/12,
Global Steel Wire, SA, установено в Серданьола дел Валес (Испания), представлявано по дело T‑429/10 от González Díaz и Tresandi Blanco и по дело T‑438/12 първоначално от González Díaz и Herrero Prieto, впоследствие от González Díaz и Tresandi Blanco,
жалбоподател по дела T‑429/10 и T‑438/12,
срещу
Европейска комисия, за която по дела T‑426/10, T‑427/10, T‑429/10, T‑438/12—T‑441/12 се явяват V. Bottka, F. Castillo de la Torre и C. Urraca Caviedes, в качеството на представители, подпомагани от L. Ortiz Blanco и A. Lamadrid de Pablo, адвокати, и по дело T‑428/10 се явяват Bottka и Castillo de la Torre, подпомагани от Ortiz Blanco и Lamadrid de Pablo,
ответник,
с предмет искане за отмяна и изменение на Решение C(2010) 4387 окончателен на Комисията от 30 юни 2010 г. относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38344 — Стомана за предварително напрягане), изменено с Решение C(2010) 6676 окончателен на Комисията от 30 септември 2010 г. и с Решение C(2011) 2269 окончателен на Комисията от 4 април 2011 г., както и на писмото на генералния директор на генерална дирекция „Конкуренция“ на Комисията от 25 юли 2012 г.
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: S. Frimodt Nielsen (докладчик), председател, F. Dehousse и A. M. Collins, съдии,
секретар: J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 юли 2015 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
[…]
От правна страна
[…]
II – По третата поредица от дела
[…]
Б – По допустимостта на жалбите
539 Комисията оспорва допустимостта на третата поредица от дела чрез възражение. Тези възражения, които са оспорени от жалбоподателите, са приети за разглеждане по същество.
540 Следва да се припомни, че писменото изразяване на становище от институция на Съюза не може да представлява решение, което е възможно да се обжалва с жалба за отмяна по член 263, първа алинея ДФЕС, тъй като то нито може, нито е предназначено да произведе правно действие (вж. в този смисъл решения от 27 март 1980 г., Sucrimex и Westzucker/Комисия, 133/79, EU:C:1980:104, т. 15—19 и от 27 септември 1988 г., Обединено кралство/Комисия, 114/86, EU:C:1988:449, т. 12—15).
541 Също така не всяко писмо на орган на Съюза, изпратено в отговор на направено от неговия адресат искане, представлява акт, който подлежи на обжалване по член 263, четвърта алинея ДФЕС (вж. в този смисъл определение от 27 януари 1993 г., Miethke/Парламент, C‑25/92, EU:C:1993:32, т. 10).
542 От друга страна обаче, съгласно постоянната съдебна практика, мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на третите лица, като измени съществено правното им положение, представляват актове, които подлежат на обжалване по член 263 ДФЕС (вж. решения от 11 ноември 1981 г, IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 9 и цитираната съдебна практика и от 17 април 2008 г., Cestas/Комисия, T‑260/04, EU:T:2008:115, т. 67 и цитираната съдебна практика).
543 В допълнение, за да се определи дали мярката, чиято отмяна се иска, подлежи на обжалване по член 263 ДФЕС, следва да се изхожда от нейната същност, тъй като по принцип формата, в която е взета, е без значение в това отношение (вж. решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 9 и цитираната съдебна практика и от 17 април 2008 г., Cestas/Комисия, EU:T:2008:115, т. 68 и цитираната съдебна практика).
544 Само актът, с който орган на Съюза определя позицията си недвусмислено и окончателно във форма, която позволява да се установи неговото естество, представлява решение, срещу което може да се подаде жалба по реда на член 263 ДФЕС, при условие обаче че това решение не представлява само потвърждение на по-ранен акт (вж. в този смисъл решение от 26 май 1982 г., Германия и Bundesanstalt für Arbeit/Комисия, 44/81, EU:C:1982:197, т. 12).
545 Съгласно трайно установената съдебна практика жалба срещу акт, който само потвърждава друго решение, придобило окончателен характер, е недопустима. Даден акт се счита за чисто потвърдителен по отношение на предходно решение, когато не съдържа нов елемент в сравнение с предходното решение и не е предшестван от преразглеждане на положението на адресата на това решение (решения от 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, EU:T:2001:42, т. 44, от 22 май 2012 г., Sviluppo Globale/Комисия, T‑6/10, непубликувано, EU:T:2012:245, т. 22 и от 2 октомври 2014 г., Euro-Link Consultants и European Profiles/Комисия, T‑199/12, непубликувано, EU:T:2014:848, т. 40).
546 Дали обаче решението има потвърдителен характер или не, не може да се преценява в зависимост само от неговото съдържание в сравнение със съдържанието на предходното решение, което то потвърждава. Всъщност следва да се прецени и характерът на обжалвания акт с оглед на естеството на искането, в отговор на което е приет този акт (решения от 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, EU:T:2001:42, т. 45, от 22 май 2012 г., Sviluppo Globale/Комисия, T‑6/10, непубликувано, EU:T:2012:245, т. 23 и от 2 октомври 2014 г., Euro-Link Consultants и European Profiles/Комисия, T‑199/12, непубликувано, EU:T:2014:848, т. 41).
547 По-специално, ако актът представлява отговор на искане, в което е направено позоваване на нови съществени факти и е поискано от администрацията да преразгледа предходното решение, не може да се счита, че този акт има чисто потвърдителен характер, доколкото в него се съдържа произнасяне по тези факти и по този начин той включва нов елемент по отношение на предходното решение (решения от 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, EU:T:2001:42, т. 46, от 22 май 2012 г., Sviluppo Globale/Комисия, T‑6/10, непубликувано, EU:T:2012:245, т. 24 и от 2 октомври 2014 г., Euro-Link Consultants и European Profiles/Комисия, T‑199/12, непубликувано, EU:T:2014:848, т. 42).
548 Съгласно постоянната съдебна практика наличието на нови съществени факти може да обоснове представянето на искане за преразглеждане на предходно решение, придобило окончателен характер. Ако искането за преразглеждане на окончателно решение се основава на нови съществени факти, съответната институция е длъжна да го разгледа. Вследствие на това преразглеждане институцията трябва да приеме ново решение, законосъобразността на което ще може евентуално да се оспори пред съда на Съюза. Обратно, ако искането за преразглеждане не се основава на нови съществени факти, институцията не е длъжна да го уважи (вж. решения от 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, EU:T:2001:42, т. 47 и 48 и цитираната съдебна практика и от 2 октомври 2014 г., Euro-Link Consultants и European Profiles/Комисия, T‑199/12, непубликувано, EU:T:2014:848, т. 43).
549 Жалбата срещу отказа да се преразгледа решение, което е станало окончателно, ще бъде обявена за допустима, ако е видно, че искането се основава действително на нови съществени факти. Обратно, ако е видно, че искането не се основава на такива факти, жалбата срещу отказа да се проведе поисканото преразглеждане ще бъде обявена за недопустима (вж. решения от 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, EU:T:2001:42, т. 49 и цитираната съдебна практика и от 2 октомври 2014 г., Euro-Link Consultants и European Profiles/Комисия, T‑199/12, непубликувано, EU:T:2014:848, т. 44).
550 Що се отнася до въпроса съгласно какви критерии фактите трябва да се квалифицират като „нови“ и „съществени“, видно от съдебната практика, за да може съответният факт да се разглежда като „нов“, е необходимо както жалбоподателят, така и администрацията да не са знаели или да не са били в състояние да знаят за него в момента на приемане на предходното решение (вж. решения от 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, EU:T:2001:42, т. 50 и цитираната съдебна практика и от 2 октомври 2014 г., Euro-Link Consultants и European Profiles/Комисия, T‑199/12, непубликувано, EU:T:2014:848, т. 45).
551 За да е налице „съществен“ характер, необходимо е съответният факт да може да промени съществено положението на автора на първоначалното искане, довело до предходното решение, което е станало окончателно (вж. решения от 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, EU:T:2001:42, т. 51 и цитираната съдебна практика и от 2 октомври 2014 г., Euro-Link Consultants и European Profiles/Комисия, T‑199/12, непубликувано, EU:T:2014:848, т. 46).
552 Именно с оглед на тази съдебна практика трябва да се разгледа допустимостта на настоящите жалби в частта им, в която са насочени срещу писмото от 25 юли 2012 г.
553 Веднага трябва да се отбележи, че за да отхвърли вторите искания, генералният директор се основава в писмото от 25 юли 2012 г. на същите мотиви като тези, които приема колегиумът на членовете на Комисията в обжалваното решение.
554 Така в случая генералният директор приема, че от данните, представени от жалбоподателите след приемането на обжалваното решение, е видно, че тяхното финансово положение се е подобрило спрямо положението, което Комисията е взела предвид, когато е преценила, че могат да се справят с плащането на глобата, евентуално с помощта на кредитни институции.
555 Що се отнася до второто съображение, посочено в обжалваното решение, а именно възможността за прибягване до акционерите — юридически и физически лица, генералният директор го възпроизвежда по идентичен начин, преценявайки, че смъртта на г‑н Rub., настъпила по време на разглеждането на вторите искания, не е от съществен характер, тъй като личното му имущество е било прехвърлено на неговите правоприемници.
556 Макар Комисията да няма основание да твърди, че само влошаването на финансовото положение би могло да обоснове представянето на ново искане от предприятието за преценка на способността му за плащане, все пак е необходимо да се приеме, че когато единствената промяна спрямо разгледаното от Комисията фактическо положение при преценката ѝ на способността за плащане на дадено предприятие се състои в подобряване на неговото финансово положение, последното не може да отправи допустимо искане до Комисията тя да преразгледа предходното си становище. Следователно в такъв случай отхвърлянето от Комисията на това искане за преоценка не представлява акт, който може да бъде обжалван.
557 В този смисъл, когато администрацията получи искане за преразглеждане на по-рано прието решение, е необходимо да се прави разграничение между въпроса за разглеждането на фактическото и правното положение, в което се намира заинтересованото лице, и въпроса за преразглеждането на предходното решение. Администрацията е длъжна да пристъпи към преразглеждане на решението си само ако след разглеждането на положението на заинтересованото лице установи съществена промяна от фактическа или от правна страна на положението на последното. Напротив, при липса на съществена промяна на фактическите или на правните обстоятелства администрацията не е длъжна да пристъпи към преразглеждане на своите решения и становището, с което отхвърля дадено искане за преразглеждане, представено при такива обстоятелства, няма характер на решение, поради което жалбата срещу такова становище трябва да се отхвърли като недопустима, защото е насочена срещу акт, който не може да бъде обжалван. Преценката на администрацията, съгласно която заинтересованото лице не представя никакви нови факти и не доказва съществена промяна на своето фактическо и правно положение, обаче може да бъде предмет на контрол от страна на съда на Съюза.
558 Следователно е необходимо да се разгледа дали, както твърди Комисията, финансовото положение на жалбоподателите се е подобрило спрямо положението, което тя е взела предвид в обжалваното решение, обстоятелство, което се оспорва от жалбоподателите.
559 В самото начало следва да се припомни, че когато Комисията приема обжалваното решение, тя основателно взема предвид положението на жалбоподателите, така както произтича от последните налични годишни финансови отчети, които се отнасят за финансовата 2009 година (вж. т. 518 по-горе). Освен това жалбоподателите представят много доказателства във връзка с финансовото си положение в подкрепа на вторите искания (вж. т 532 по-горе). Първите доказателства са представени в деня на подаването на тези искания, тоест през юли 2011 г., и се отнасят за началото на 2011 г. Разследването по вторите искания продължава почти една година, през която Комисията изисква и получава сведения, така че в писмото от 25 юли 2012 г. генералният директор се основава на наличните в края на 2011 г. финансови данни.
560 Впрочем в подкрепа на твърдението си, че положението им се е влошило след приемането на обжалваното решение, жалбоподателите не сравняват данните от края на 2011 г. — а именно последните налични данни към момента на произнасянето на генералния директор — с данните от 2009 г. — а именно тези, които Комисията е взела предвид в обжалваното решение, а сравняват данните от началото на 2011 г. с данните от 2008 г. — годината, в която икономическата криза е в разгара си.
561 Следва обаче да се приеме за установено, че сравнението между положението на жалбоподателите, което е можело да се знае през юли 2012 г., с положението във връзка с 2009 година, което е било взето предвид от Комисията в обжалваното решение, разкрива чувствително подобрение. Впрочем представените в това отношение данни от Комисията не са оспорени от жалбоподателите.
562 Така, макар общият размер на глобите заедно с лихвите да е 54,26 милиона евро през 2010 г. и да възлиза на 58,6 милиона евро в края на 2011 г., световният оборот на GSW през същия период нараства от 543 на 823 милиона евро. В този смисъл съотношението между размера на глобите и оборота на GSW е намаляло от 10 % към датата на приемането на обжалваното решение на 7,1 %, към датата, на която генералният директор се произнася.
563 Необходимо е да се констатира, че през същия период съотношението между размера на глобите и стойността на натрупаните активи на GSW и на TQ остава стабилно и е между 6 и 7 %.
564 Макар да е вярно, че собственият капитал на жалбоподателите намалява между 2009 г. и 2011 г. от 212 на 196 милиона евро, вследствие на което и съотношението между общия размер на глобите и собствения капитал леко се влошава, покачвайки се от 26 на 30 %, все пак е необходимо да се вземат предвид прогнозите, предоставени от жалбоподателите на Комисията, съгласно които равнището на очаквания собствен капитал през 2015 г. е 244 милиона евро, тоест равнище, което е по-високо от отчетеното за финансовата 2009 година.
565 Освен това през същия период перспективите за рентабилност на GSW значително се подобряват. Така през 2009 г. GSW регистрира загуби след пет последователни години, в които резултатът е положителен. Предвижданията относно резултатите за 2010 г. и 2011 г. в края на 2009 г. посочват загуба съответно от 6 милиона евро и от 5 милиона евро. Постигнатите резултати обаче са по-високи от тези предвиждания, а именно печалба от 1 милион евро през 2010 г. и от 25 милиона евро през 2011 г. Също така, макар че „earnings before interest, taxes, depreciation, and amortization“ (печалбата преди плащане на лихви, данъци, обезценка и амортизационни отчисления, EBITDA) е – 20 милиона евро през 2009 , тя достига 51 милиона евро през 2010 г. и 90 милиона евро през 2011 г. Така рисковият профил на GSW, включващ съотношението между нетния му дълг, със или без глоба, от една страна, и EBITDA, от друга страна, значително се подобрява между 2009 г. и 2011 г.
566 Освен това ликвидните наличности също се подобряват между 2009 г. и 2011 г., като оборотният капитал от – 51 милиона евро през 2010 г. става – 42 милиона евро през 2011 г. Макар че резултатът от теста Z‑score на Алтман — показател за риска от несъстоятелност, основан на ретроспективни данни, буди тревоги през 2009 г. (0,59 без глоба и 0,44 с глобите), през 2011 г. това вече не е така (1,35 без глоба и 1,29 с глобите), като по отношение на промишлеността прагът е 1,23.
567 На последно място, макар че през 2009 г. GSW разполага с обща сума банкови кредити от над 160 милиона евро, от които 22 не са били използвани през 2011 г., банковите задължения на предприятието са успешно предоговорени за сума от 3 милиарда евро, от които глобите представляват около 2 %.
568 Жалбоподателите не оспорват верността на тези финансови данни. Всъщност те само предлагат други сравнения, отнасящи се до данните във връзка с различни години. В това отношение по посочените в точка 559 по-горе причини Комисията може основателно да поддържа, че за преценката на въпроса за промяната на положението на жалбоподателите към датата на писмото от 25 юли 2012 г. трябва да се направи сравнение, от една страна, на положението в края на 2009 г., което е взето предвид в обжалваното решение, и от друга страна, на положението, съществуващо към датата, на която генералният директор приема писмото от 25 юли 2012 г. Впрочем трябва да се приеме за установено, че между тези две дати финансовото положение на жалбоподателите значително се подобрява.
569 Предвид съображенията, изложени в точки 556 и 557 по-горе, следователно не е можело фактите, твърдени от жалбоподателите във вторите искания, да променят съществено преценката в обжалваното решение по отношение на тяхната способност за плащане. Поради това писмото от 25 юли 2012 г. няма характер на решение и жалбите, съставляващи третата поредица от дела (дела T‑438/12—T‑441/12), трябва да бъдат отхвърлени като недопустими, тъй като са насочени срещу посоченото писмо.
570 От гореизложеното следва, че всички разглеждани жалби трябва да бъдат отхвърлени.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
реши:
1) Отхвърля жалбите.
2) Осъжда Moreda-Riviere Trefilerías, SA, Trefilerías Quijano, SA, Trenzas y Cables de Acero PSC, SL и Global Steel Wire, SA да заплатят съдебните разноски.
Frimodt Nielsen | Dehousse | Collins |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 2 юни 2016 година.
Подписи