Дело T‑494/21
Ryanair DAC
и
Malta Air ltd.
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (осми разширен състав) от 20 декември 2023 година
„Държавни помощи — Помощ, предоставена от Франция в полза на Air France и на Air France-KLM в контекста на пандемията COVID‑19 — Рекапитализация — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар — Жалба за отмяна — Процесуална легитимация — Съществено засягане на положението на жалбоподателя на пазара — Допустимост — Определяне на получателя на помощта в контекста на група от дружества“
1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Лично засягане — Критерии — Решение на Комисията, с което прави извод за съвместимост на помощта с вътрешния пазар — Жалба на конкурентно предприятие, с която се твърди съществено засягане на положението му на пазара — Допустимост — Задължение за конкурентното предприятие да определи точно съответния пазар и да сравни положението на всички конкуренти, които са на този пазар, за да се отличи от тях — Липса
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
(вж. т. 20—50)
2. Жалба за отмяна — Условия за допустимост — Подаване на само една жалба от двама жалбоподатели — Допустимост на жалбата на единия от жалбоподателите — Необходимост от проверка на допустимостта на жалбата по отношение на другия жалбоподател — Липса
(член 263 ДФЕС)
(вж. т. 53)
3. Помощи, предоставени от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар — Право на преценка на Комисията — Индивидуализиране на бенефициера на помощта — Група от предприятия, които представляват една стопанска единица — Критерии за преценка — Капиталови, органични, функционални и икономически връзки между предприятията, част от посочената група — Договорна рамка и контекст на съответните мерки за помощ
(член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС)
(вж. т. 59—70, 83, 84, 97, 107 и 132—136)
4. Помощи, предоставени от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар — Право на преценка на Комисията — Индивидуализиране на бенефициера на помощта — Предприятие, което има пряко или непряко предимство — Непряко предимство — Понятие — Разграничение между непряко предимство и вторични икономически въздействия, присъщи за мярка за помощ
(член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС; точки 115 и 116 от Известие 2016/C 262/01 на Комисията)
(вж. т. 139—146)
5. Помощи, предоставени от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар — Помощи за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка — Помощи, предназначени за финансиране на непосредствените нужди от ликвидни средства на група авиокомпании в контекста на пандемията COVID‑19 — Решение на Комисията, с което се прави извод за съвместимост на помощите с вътрешния пазар — Явна грешка в преценката, допусната от Комисията при индивидуализирането на бенефициерите — Грешка, която може да има отражение върху анализа дали мерките за помощ са съвместими с вътрешния пазар
(член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС)
(вж. т. 147—151)
Резюме
През април 2020 г. Френската република уведомява Европейската комисия за план за помощ в полза на авиокомпания Air France, дъщерно дружество на холдинговото дружество Air France-KLM. Помощта, предмет на уведомлението, се състои, от една страна, в държавна гаранция в размер на 90 % от заем от 4 милиарда евро, отпуснат от консорциум от банки, и от друга, в акционерен заем от максимум 3 милиарда евро.
След това, през март 2021 г. Френската република уведомява Комисията за план за помощ в полза на Air France и на холдинга Air France-KLM с оглед на рекапитализацията в размер на 4 милиарда евро на тези две дружества чрез увеличаване на капитала и преобразуване на горепосочения акционерен заем в хибриден инструмент, приравнен на участие в собствен капитал на холдинга Air France-KLM.
Тези мерки, които са част от поредица други мерки за помощ с оглед на подкрепа на дружествата, част от група Air France-KLM, е трябвало да финансират непосредствените нужди от ликвидни средства на Air France и на холдинга Air France-KLM, за да могат те да преодолеят отрицателните последици от пандемията COVID‑19.
С решение от 4 май 2020 г. (наричано по-нататък „решение Air France“)(1), поправено двукратно, през декември 2020 г. и през юли 2021 г., и с решение от 5 април 2021 г. (наричано по-нататък „решение Air France-KLM и Air France“)(2), Комисията заключава, че мерките, предмет на уведомление, са държавни помощи, съвместими с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС(3) и Съобщението ѝ от 19 март 2020 г., озаглавено „Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID‑19“(4).
В решение Air France Комисията приема, че бенефициери на помощта, предмет на уведомление, са Air France и дъщерните дружества на Air France. Следователно нито за холдинга Air France-KLM, нито за останалите му дъщерни дружества, включително KLM и дружествата, които KLM контролира, не е прието, че са бенефициери на тази мярка. В решение Air France-KLM и Air France Комисията посочва както Air France и дъщерните дружества на Air France, така и холдинга Air France-KLM и дъщерните дружества на холдинга Air France-KLM като бенефициери на помощта, предмет на уведомление, с изключение само на KLM и дъщерните дружества на KLM.
Авиокомпании Ryanair и Malta Air подават жалби за отмяна на споменатите решения на Комисията. Тези жалби са уважени от осми разширен състав на Общия съд, който приема за установено, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката при определянето на бенефициерите на помощите, предмет на уведомление, и следователно е нарушила член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС. Във връзка с това Общият съд внася уточнения как следва да се определят бенефициерите на дадена мярка за помощ в случай на група от дружества.
Съображения на Общия съд
В подкрепа на жалбите си жалбоподателите оспорват по-специално изключването на холдинга Air France-KLM и на KLM (решение Air France), от една страна, и на KLM (решение Air France-KLM и Air France), от друга, от кръга на бенефициерите на мерките, предмет на уведомление.
В тази насока Общият съд припомня, че действително Комисията разполага с широко право на преценка, когато трябва да определи кои са бенефициерите на мярка за помощ, предмет на уведомление; същевременно обаче съдът на Съюза трябва да провери не само фактическата достоверност на посочените доказателства, тяхната надеждност и непротиворечивост, но и дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, както и дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения.
Освен това, както личи от съдебната практика и от Известието на Комисията относно понятието за държавна помощ(5), за целите на прилагане на правилата за държавна помощ може да се счита, че няколко отделни правни субекта образуват една стопанска единица. Сред факторите, които се отчитат, за да се определи дали е налице една стопанска единица, са по-специално капиталовите, органичните, функционалните и икономическите връзки между съответните субекти, договорите, които предвиждат предоставянето на помощта, предмет на уведомление, и нейният контекст.
В светлината на тези уточнения Общият съд отбелязва най-напред, че капиталовите и органичните връзки в рамките на групата Air France-KLM, както са описани в обжалваните решения, са признак, че за целите на прилагане на правилата за държавна помощ отделните правни субекти в рамките на тази група образуват една стопанска единица. В тази насока Общият съд подчертава, че видно от констатациите на Комисията, холдингът Air France-KLM упражнява действително контрол върху Air France и върху KLM, като се намесва пряко или непряко в управлението им и така участва в извършваната от тях икономическа дейност. В допълнение, съгласно тези констатации на равнището на група Air France-KLM са налице централизирана процедура за вземане на решение и известна координация, осигурени от смесени органи, в които участват висши представители на холдинга Air France-KLM, на Air France и на KLM, поне що се отнася до вземането на някои важни решения.
Изводът на Комисията, че холдингът Air France-KLM, Air France и KLM не са една стопанска единица за целите на индивидуализирането на бенефициерите на мерките, предмет на уведомление, се опровергава и от функционалните и икономическите връзки, които съществуват между тези субекти. Всъщност описанието на споменатите връзки в обжалваните решения и различните примери, дадени в това отношение от Ryanair и Malta Air, свидетелстват за известна степен на функционална, търговска и финансова интегрираност и сътрудничество между посочените субекти.
Общият съд отбелязва по-нататък, че обратно на доводите на Комисията, договорната рамка, въз основа на която са постановени мерките, предмет на уведомление, както и ангажиментите, поети от Френската република в контекста на решение Air France-KLM и Air France, не са пречка холдингът Air France-KLM, Air France и KLM да бъдат квалифицирани като една стопанска единица. В този аспект Общият съд уточнява, че нито цитираните от Комисията договорни клаузи, нито поетите от Френската република ангажименти позволяват кръгът на бенефициерите на мерките, предмет на уведомление, да се сведе до Air France, респ. до холдинга Air France-KLM и Air France. Досежно решение Air France-KLM и Air France Общият съд освен това подчертава, че подобряването на финансовото положение на холдинга Air France-KLM вследствие от мярката, предмет на уведомление, във всеки случай би довело до изключване на риска от изпадането му в несъстоятелност, а оттам и на дъщерното му дружество KLM и дружествата, които KLM контролира.
С оглед на хронологичната и структурна връзка между мерките, предмет на обжалваните решения, и като подчертава, че решение Air France-KLM и Air France е било прието преди втората поправка на решение Air France, Общият съд констатира също, че при разглеждането на мерките, предмет на уведомление, Комисията е била длъжна да отчете наличието на всяко от тези решения. Следователно Комисията не е обяснила защо е определила бенефициерите на мерките за помощ, предмет на уведомление, по различен начин в обжалваните решения.
Накрая, Общият съд отхвърля довода на Комисията, че мерките за помощ, предмет на уведомление, най-много да имат чисто вторични икономически въздействия по отношение на холдинга Air France-KLM и останалите му дъщерни дружества (решение Air France) и по отношение на KLM и дъщерните дружества на KLM (решение Air France-KLM и Air France). В този аспект Общият съд припомня, че предвидимите ефекти на въпросните мерки, разглеждани от предварителна перспектива, предполагат, че предвиденият начин на финансиране може да облагодетелства групата Air France-KLM като цяло, като подобри общото ѝ финансово положение. Всъщност съгласно Известието на Комисията относно понятието за държавна помощ такъв начин на финансиране показва наличието най-малкото на непряко предимство за група Air France-KLM, включително KLM и дъщерните дружества на KLM.
В светлината на всички тези фактори Общият съд заключава, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е изключила холдинга Air France-KLM и останалите му дъщерни дружества, включително KLM и дъщерните дружества на KLM (решение Air France), от една страна, и KLM и дъщерните дружества на KLM (решение Air France-KLM и Air France), от друга, от кръга на бенефициерите на мерките за помощ, предмет на уведомление. Тъй като това неправилно индивидуализиране на бенефициерите може да има отражение върху целия анализ за съвместимостта на мерките, предмет на уведомление, с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и Временната рамка, Общият съд отменя обжалваните решения.