Иск, предявен на 10 април 2024 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-250/24)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: J.L. Buendía Sierra и P. Messina)

Ответник: Кралство Испания

Искания на ищеца

да се обяви, че като не е въвела реформа, позволяваща да се гарантира управленската автономия на ADIF [Administrador de Infraestructuras Ferroviarias-Администратор на железопътни инфраструктури], ADIF-Alta Velocidad и Renfe по отношение на държавата и не е въвела оперативна система за таксуване, отговаряща на нормите и принципите на Директива 2012/34¹ , и, на последно място, не е отразила в споразумението с ADIF-Alta Velocidad необходимото изменение, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си съгласно член 4, параграф 2, член 5, параграф 3, буква б), член 29, параграф 1, член 30, параграфи 1 и 3, член 31, параграфи 2, 3, 7 и 8, член 33 във връзка с приложения I и II и член 36 от посочената директива.

да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Кралство Испания е било длъжно да транспонира и приложи Директива 2012/34 за създаване на единно европейско железопътно пространство до 16 юни 2015 г.

Комисията обаче приема, че въпреки това посоченото транспониране е неправилно, що се отнася до следните въпроси:

1. Наблюдава се нарушение на член 4, параграф 2 и член 5, параграф 3, буква б) от Директивата, тъй като националното законодателство не гарантира

(i) управленската автономия на администратора на инфраструктурите (ADIF и ADIF-Alta Velocidad) по отношение на държавата и

(ii) свобода за определяне на цените на железопътните услуги, които трябва да се определят от железопътния оператор (т.е., Renfe) изключително на търговски принцип.

В действителност, тъй като решенията се приемат от административните органи, които в мнозинството си са съставени от висши длъжностни лица и служители на държавните министерства, може да се приеме, че държавата упражнява решаващо влияние върху тези решения в нарушение на разпоредбите на директивата.

2. Също така не е въведена приложима и оперативна система за таксуване, позволяваща ефективно зачитане на принципите и нормите, предвидени в член 4, параграф 2, член 29, параграф 1, член 31, параграфи 2, 3, 7 и 8 и член 33 във връзка с приложения I и II и член 36.

Макар да е безспорно, че Испания е приела законодателни актове за реформа на системата за таксуване, те спират изпълнението на новия режим, докато ADIF приеме решение за прилагането му. Въпреки това, ADIF не е изработила нова система, нито е предоставила график за изработването му, а нормативната уредба не установява срок, в който това трябва да се случи. Ето защо, разпоредбите на Директивата в това отношение не са изпълнени.

3. Докато член 30, параграфи 1 и 3 от Директива 2012/34 изискват кумулативно намаляването на разходите за предоставяне на инфраструктурата „както и“ на размера на таксите за достъп, испанската разпоредба първоначално транспонира текста алтернативно, като включва съюза „или“ и променя значението на параграфи 1 и 3 на член 30 от Директива 2012/34.

Макар Испания в крайна сметка да изменя тази разпоредба, тя не е отразила това изменение в споразумението с ADIF-Alta Velocidad, което именно урежда икономическите апортни вноски и финансовите нужди на посочения субект. При това положение, предвидените разпоредби не са въведени ефективно.

____________

¹ Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година за създаване на единно европейско железопътно пространство (преработен текст) (ОВ L 343, 2012 г., стр. 32).