Жалба, подадена на 15 юли 2013 г. — Република Полша/Европейска комисия
(Дело T-367/13)
Език на производството: полски
Страни
Жалбоподател: Република Полша (представител: B. Majczyna)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
да отмени Решение за изпълнение на Комисията 2013/214/ЕС от 2 май 2013 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (нотифицирано под номер C [2013] 2436)1 , в частта му, в която с него се изключват разходи на лицензирана от Република Полша разплащателна агенция в размер на 8 292 783,94 EUR, както и 71 610 559,39 EUR от предоставеното от Европейския съюз финансиране;
да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата жалбоподателят излага три основания.
Първото основание е изведено от нарушение на член 7, параграф 4, първа алинея от Регламент (EО) № 1258/1999 и на член 31, параграф 1 от Регламент (EО) № 1290/2005, тъй като финансовата корекция е извършена въз основата на погрешни фактически констатации и въз основата на неправилно тълкуване на правото, независимо че полските органи са направили съответните разходи в съответствие с разпоредбите от общностното право.
Жалбоподателят посочва, че Комисията обосновава финансовата корекция с твърдението, че при изпълнението на мярката „Подпомагане за полупазарни земеделски стопанства“ са допуснати пет недостатъка. Първият недостатък според Комисията представлява нарушение на твърдяното от нея изискване, че бенефициерът трябва да предвиди поне 50% от отпуснатата помощ за мерки за преструктуриране. Според Комисията вторият недостатък се състои в това, че не е извършен насрещен контрол на животните, отглеждани за селскостопански цели, в рамките на упражнявания административен контрол на първоначалното заявление относно истинността на посочения от земеделския стопанин икономически размер на селското стопанство (в ЕЕР (европейски единици за размер). Комисията изтъква, че третият недостатък представлява нарушение на посоченото от нея изискване, че през първата година от изпълнението на програмата трябва да се извършват проверки на място. Според Комисията четвъртият недостатък се състои в липсата на подходяща връзка между междинните цели и нуждите на селското стопанство. За разлика от това Комисията приема, че петият недостатък представлява нарушение на посоченото от нея изискване, че следва да се направи качествена оценка на междинните цели. Жалбоподателят оспорва застъпваното от Комисията тълкуване на правото и направените от нея фактически констатации по отношение на всички по-горе посочени недостатъци.Второто правно основание е изведено от допускане на съществени процесуални нарушения, тъй като се прилага метод за финансова корекция, който е в тежко противоречие с член 7, параграф 4, четвърта алинея от Регламент (EО) № 1258/1999 и с член 31, параграф 2 от Регламент (EО) № 1290/2005, както и с Указания № VI/5330/97.В това отношение жалбоподателят изтъква, че Комисията е възприела метод за извършването на корекции, който е противоречи на правото на Съюза и с Указания № VI/5330/97. Освен това според жалбоподателя двустранното производство не позволява на полските органи да подложат на каквато и да е проверка преценката на констатираното несъответствие, тъй като Комисията започва тази преценка едва след края на това производство. Вследствие на това жалбоподателят твърди, че финансовата корекция от страна на Комисията нарушава тежко процедурата за приключване на сметките. Третото правно основание е изведено от нарушение на член 296, параграф 2 ДФЕС, тъй като оспорваното решение не е мотивирано в достатъчна степен.Жалбоподателят критикува Комисията, че съгласно оспорваното решение полските органи не са тясно включени в процедурата по вземане на решения, като Комисията представя принципната си позиция едва след двустранни консултации. Жалбоподателят посочва, че Комисията не е представила доказателства и не е
обосновала направените правни и фактически констатации, въз основата на които е извършила финансовата корекция.