ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
7 юли 2014 година(*)
„Жалба за отмяна — Околна среда —Директива 94/62/ЕО — Опаковки и отпадъци от опаковки —Директива 2013/2/ЕС — Ролки, тръби и цилиндрични вложки, около които се навиват гъвкави материали — Професионално сдружение — Липса на пряко засягане — Недопустимост“
По дело T‑202/13
Group’Hygiène, установен в Париж (Франция), за който се явяват J.‑M. Leprêtre и N. Chahid-Nouraï, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват A. Alcover San Pedro и J.‑ F. Brakeland, в качеството на представители,
ответник,
с предмет отмяна на Директива 2013/2/ЕС на Комисията от 7 февруари 2013 година за изменение на приложение I към Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно опаковките и отпадъците от опаковки (ОВ L 37, стр. 10) в частта, в която Комисията включва ролките, тръбите и цилиндричните вложки, около които се навиват гъвкави материали, с изключение на ролките, тръбите и цилиндричните вложки, които са част от машини за производство и не се използват при представянето на продукта като единица стока за продажба, в списъка на примерите за стоки, онагледяващ прилагането на критериите за уточняване на понятието „опаковка“,
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: H. Kanninen, председател, I. Pelikánová и E. Buttigieg (докладчик), съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 20 декември 1994 г. Европейският парламент и Съветът приемат Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки (ОВ L 365, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 14, стр. 238), която съгласно член 1 има за цел да хармонизира националните мерки относно управлението на дейността, свързана с опаковките и отпадъците от опаковки, от една страна, за да предотврати въздействието им върху околната среда на държавите членки, както и на трети страни, или да намали такова въздействие, като осигури високо ниво на опазване на околната среда, и от друга страна, за да гарантира функционирането на вътрешния пазар и да избегне пречките за търговията и нарушаването и ограничаването на конкуренцията в рамките на Европейския съюз. За тази цел посочената директива задължава държавите членки да приемат мерки за предотвратяване на образуването на отпадъци от опаковки и за намаляване на окончателното им обезвреждане, по-специално чрез въвеждане на системи за връщане или събиране на използвани опаковки или отпадъци от опаковки, от една страна, и за повторното използване или оползотворяване на събрани опаковки или отпадъци от опаковки, от друга страна.
2 Съгласно петото съображение и член 2 от Директива 94/62 тя има за цел да обхване по широко всички опаковки, предлагани на пазара в Съюза.
3 Член 3, точка 1 от Директива 94/62 цели да даде определение на понятието „опаковка“.
4 В това отношение Директива 94/62 е изменена с Директива 2004/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година (ОВ L 47, стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 43, стр. 337), която цели по-специално да поясни определението на понятието „опаковка“ чрез въвеждане на определени критерии и приложение І, което да съдържа пояснителни примери, положителни и отрицателни, за прилагането на тези критерии (съображение 2 от Директива 2004/12). Директива 2004/12 изменя член 3, точка 1 от Директива 94/62, като добавя в тази точка две алинеи, включително четвърта алинея, съгласно която Комисията разглежда и когато е необходимо, преразглежда списъка с пояснителни примери в приложение I в съответствие с процедурата, посочена в член 21 от последната директива. Тръбите и цилиндрите, около които се навиват гъвкави материали, вече са включени изрично сред материалите, които Комисията разглежда с приоритет в рамките на своята проверка.
5 В приложение на член 3, точка 1, четвърта алинея от Директива 94/62 и съгласно предвидената в член 21 от последната процедура, на 7 февруари 2013 г. Комисията приема Директива 2013/2/ЕС за изменение на приложение I към Директива 94/62 (ОВ L 37, стр. 10, наричана по-нататък „обжалваната директива“). С обжалваната директива Комисията включва в примерния списък на продуктите, които представляват опаковки, съдържащ се в приложение І към Директива 94/62, по-специално „ролки, тръби и цилиндрични вложки, около които се навиват гъвкави материали (например пластмасово фолио, алуминий, хартия), с изключение на ролки, тръби и цилиндрични вложки, които са част от машини за производство и не се използват при представянето на продукта за продажба“ (наричани по-нататък „ролки, тръби и цилиндрични вложки, около които се навиват гъвкави материали“).
6 Директива 94/62 е транспонирана във френското право по-специално с членове L 541‑10 и сл. и R 543‑42 и сл. от Кодекса за околната среда, изменен, в рамките на транспонирането на Директива 2004/12, чрез министерско постановление от 7 февруари 2012 г. относно примерите за прилагане на критериите за уточняване на понятието „опаковка“, установени в член R 543‑43 от Кодекса за околната среда (JORF от 23 февруари 2012 г., стр. 3070). Съгласно членове L 541‑10 II и R 543‑56 от Кодекса за околната среда производителите, вносителите или предприятията, които първи пускат на френския пазар продукти, консумирани или използвани от домакинствата и продавани в опаковки, са длъжни да участват в управлението на опаковките и на отпадъците от опаковки или да организират това управление по отношение на всички техни отпадъци от опаковки. За тази цел те посочват отпадъците, които възлагат на организации или предприятия, притежаващи разрешение за тази цел, и събират останалите опаковки. Член R 543‑43 I посочва критериите за определяне на понятието „опаковка“ и предвижда, че примери за прилагането на тези критерии се уточняват с постановление на министъра на околната среда.
7 Обжалваната директива е транспонирана във френското право с министерско постановление от 6 август 2013 г. за изменение на постановлението от 7 февруари 2012 г. относно примерите за прилагане на критериите за уточняване на понятието „опаковка“, определени в член R 543‑43 от Кодекса за околната среда (JORF от 27 август 2013 г., стр. 14487), като включва в последното по-специално ролките, тръбите и цилиндричните вложки, около които се навиват гъвкави материали, като примери за продукти, представляващи опаковки.
8 Жалбоподателят, Group’Hygiène, е регистриран по френското право професионален съюз, който съгласно устава си представлява интересите на производителите на продукти за еднократна употреба за хигиената и здравето и за почистване, като например санитарна хартия и хартията за домакински цели, които упражняват дейност на френския пазар. Членовете на Group’Hygiène произвеждат продукти, чиито носители са картонени цилиндрични вложки, разположени в центъра на ролки тоалетна хартия или кухненски ролки.
9 През януари 2013 г. частноправна екологична организация, получила разрешение във Франция за управление на отпадъци от опаковки (наричана по-нататък „екологичната организация“), предявява искове срещу няколко членове на жалбоподателя пред френски съд, като твърди, че в рамките на участието им в системи за управление на отпадъците от опаковки те не са декларирали отпадъците, представляващи ролките, тръбите и цилиндричните вложки в продуктите, продавани от тях на френския пазар, и че в резултат от това не са платили съответната такса.
Производство и искания на страните
10 На 9 април 2013 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.
11 С отделен акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 27 юни 2013 г., Комисията повдига възражение за недопустимост съгласно член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.
12 С акт, постъпил в секретариата на Общия съд на На 26 юли 2013 г., Sphère France SAS и Schweitzer SAS подават молби за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на жалбоподателя.
13 На 23 септември 2013 г. жалбоподателят представя становище по възражението за недопустимост.
14 В жалбата си жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени „с незабавно действие“ обжалваната директива в частта, в която ролките, тръбите и цилиндрични вложки, около които се навиват гъвкави материали, с изключение на тези с промишлено предназначение, са добавени в примерния списък с опаковки в приложение I към Директива 94/62,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
15 В своето възражение за недопустимост Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
16 С писменото си становище по възражението за недопустимост жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отхвърли възражението за недопустимост,
– да отмени частично „с незабавно действие“ обжалваната директива,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
От правна страна
17 По силата на член 114, параграфи 1 и 4 от Процедурния правилник, когато някоя от страните помоли за това, Общият съд може да се произнесе по възражението за недопустимост, без да се засяга съществото на спора. Съгласно параграф 3 от същия член останалата част от производството се развива в устна форма, освен ако Общият съд не реши друго. Общият съд счита, че в настоящия случай дело е достатъчно изяснено с доказателствата по преписката и не е необходимо да се провежда устно производство.
18 Комисията твърди, че настоящата жалба е недопустима, като изтъква три основания за недопустимост, първото от които е липса на правен интерес на жалбоподателя, доколкото отмяната на обжалваната директива не може да доведе до предимство нито за него, нито за членове му, второто основание е, че обжалваната директива не била подзаконов акт, който засягат пряко членовете на жалбоподателя и който не включва мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, а третото е липса на процесуална легитимация на жалбоподателя поради липса на пряко и лично засягане на членовете му.
19 Тъй като Group’Hygiène е сдружение, представляващо интересите на производителите на продукти за еднократна употреба за хигиената и здравето и за почистване, съгласно съдебната практика по принцип то може да подаде жалба за отмяна само ако предприятията, които представлява, или някои от тях имат процесуална легитимация на собствено основание или ако то може да докаже личен интерес (вж. в този смисъл Решение на Съда от 22 юни 2006 г. по дело Белгия и Forum 187/Комисия, C‑182/03 и C‑217/03, Recueil, стр. I‑5479, точка 56 и цитираната съдебна практика, както и Определение на Общия съд от 4 юни 2012 г. по дело, Eurofer/Комисия, T‑381/11, точка 18).
20 Жалбоподателят не е доказал личен интерес от отмяната на обжалваната директива, но поддържа, че неговите членове имат интерес от отмяната на тази директива, както и че имат процесуална легитимация на собствено основание да подадат жалба за отмяна на последната.
21 Следва да се провери, на първо място, процесуалната легитимация на членовете на жалбоподателя.
22 Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС „[в]сяко физическо или юридическо лице може да заведе иск, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение“.
23 Съгласно член 288, трета алинея ДФЕС адресати на директивите са държавите членки. Следователно в съответствие с член 263, четвърта алинея ДФЕС частноправните субекти, каквито са членовете на жалбоподателя, могат да подадат жалба за отмяна срещу директива само при условие че тя представлява подзаконов акт, който ги засяга пряко и не включва мерки за изпълнение или пък че ги засяга пряко и лично (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 25 октомври 2010 г. по дело Microban International и Microban (Europe)/Комисия, T‑262/10, Recueil, стр. II‑7697, точка 19 и Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. по дело Sepro Europe/Комисия, T‑483/11, точка 29).
24 Общият съд счита за подходящо да разгледа най-напред основанието за недопустимост, изведено от липсата на пряко засягане, тъй като то почива на условие за допустимост на жалбата, което е общо за втората и третата категория актове, посочени в точка 22 по-горе.
25 Комисията поддържа по същество, че обжалваната директива не се отразява пряко на правното положение на членовете на жалбоподателя. Според Комисията фактът, че тази директива може да ги засегне финансово, не е достатъчен, за да се приеме, че ги засяга пряко. Освен това държавите членки разполагали с право на преценка по отношение на изпълнението на целите, предвидени в Директива 94/62, що се отнася до ролките, тръбите и цилиндричните вложки, около които се навиват гъвкави материали, добавени с обжалваната директива към примерния списък на продукти, които представляват опаковки по смисъла на член 3, точка 1 от Директива 94/62.
26 Жалбоподателят твърди по същество, че обжалваната директива предполага ролките, тръбите и цилиндричните вложки, около които се навиват гъвкави материали, вече да се приемат автоматично за опаковки, като в това отношение не оставя никакво право на преценка на компетентните национални органи. Следователно обжалваната директива водела пряко и непосредствено до възлагане на допълнителни, по-специално парични задължения за членовете на Group’Hygiène на основание на участието им в системата за управление на отпадъците от опаковки от тези продукти.
27 В настоящия случай трябва да се констатира, че с оглед како на формата си, така и на съдържанието си обжалваната директива представлява акт с общо действие, който се прилага по отношение на обективно определени положения и който се отнася общо и абстрактно до всички оператори на държавите членки с дейност в областта на опаковките, представляващи продукти, вписани от обжалваната директива в приложение I към Директива 94/62, включително ролките, тръбите и цилиндричните вложки, около които се навиват гъвкави материали.
28 Следва да се припомни, че съдът многократно е квалифицирал директивите като актове с общо приложение (вж. в този смисъл Решение на Съда от 22 февруари 1984 г. по дело Kloppenburg, 70/83, Recueil, стр. 1075, точка 11 и Решение на Съда от 29 юни 1993 г. по дело Гибралтар/Съвет, C‑298/89, Recueil, стр. I‑3605, точка 16; Определение на Съда от 23 ноември 1995 г. по дело Asocarne/Съвет, C‑10/95 P, Recueil, стр. I‑4149, точка 29). Въпреки това не е изключено при определени обстоятелства разпоредбите на такъв акт с общо приложение да могат да засягат пряко и лично частноправен субект (вж. в този смисъл Решение на Съда от 18 май 1994 г. по дело Codorniu/Съвет, C‑309/89, Recueil, стр. I‑1853, точки 19—22; Решение на Общия съд от 27 юни 2000 г. по дело Salamander и др./Парламент и Съвет, T‑172/98, T‑175/98—T‑177/98, Recueil, стр. II‑2487, точка 30 и Решение на Общия съд от 2 март 2010 г. по дело Arcelor/Парламент и Съвет, T‑16/04, Recueil, стр. II‑211, точка 96).
29 На следващо място, що се отнася до предвиденото в член 230, четвърта алинея ЕО условие за пряко засягане, съгласно постоянната съдебна практика условието съответното физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от решението — предмет на обжалване, изисква този акт пряко да поражда последици за правното положение на това лице и да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението му, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (Решение на Съда от 5 май 1998 г. по дело Dreyfus/Комисия, C‑386/96 P, Recueil, стр. I‑2309, точка 43, Решение по дело Salamander и др./Парламент и Съвет, точка 28 по-горе, точка 52, Решение по дело Arcelor/Парламент и Съвет, точка 28 по-горе, точка 97 и Решение по дело Microban International и Microban (Europe)/Комисия, точка 23 по-горе, точка 27).
30 Това означава, че в случаите, когато акт на Съюза е адресиран от институция до държава членка, ако действията, които трябва да предприеме държавата членка вследствие на този акт, имат автоматичен характер или ако последиците от разглеждания акт се налагат недвусмислено, той засяга пряко всяко лице, засегнато от тези действия. Обратно, ако актът оставя на държавата членка възможността да действа или да бездейства, тогава не самият акт, а действието или бездействието на държавата членка, засяга пряко засегнатото лице. С други думи, настъпването на последиците на съответния акт не трябва да зависи от упражняването на дискреционна власт от страна на трето лице, освен ако не е ясно, че тази дискреционна власт може да бъде упражнена само по определен начин (Определение на Общия съд от 10 септември 2002 г. по дело Japan Tobacco и JT International/Парламент и Съвет, T‑223/01, Recueil, стр. II‑3259, точка 46).
31 Тъй като предвиденото в член 263, четвърта алинея ДФЕС условие за пряко засягане не е било изменено, посочената съдебна практика намира приложение и в настоящия случай (Определение на Съда от 9 юли 2013 г. по дело Regione Puglia/Комисия, C‑586/11 P, точка 31; вж. също в този смисъл Определение на Общия съд от 15 юни 2011 г. по дело Ax/Съвет, T‑259/10, непубликувано в Сборника, точка 21, и Определение на Общия съд от 12 октомври 2011 г. по дело GS/Парламент и Съвет, T‑149/11, непубликувано в Сборника, точка 19).
32 Следователно Общият съд трябва да провери дали сама по себе си обжалваната директива произвежда последици за правното положение на членовете на жалбоподателя.
33 В това отношение следва да се припомни, че сами по себе си директивите не могат да пораждат задължения в тежест на частноправен субект и следователно сама по себе си дадена директива не може да му бъде противопоставена (Решение на Съда от 26 февруари 1986 г. по дело Маrshall, 152/84, Recueil, стр. 723, точка 48 и Решение на Съда от 7 март 1996 г. по дело El Corte Inglés, C‑192/94, Recueil, стр. I‑1281, точка 15; вж. също в този смисъл Решение на Съда от 14 юли1994 г. по дело Faccini Dori, C‑91/92, Recueil, стр. I‑3325, точка 25). От това следва, че директива, която както в настоящия случай задължава държавите членки да приемат определени продукти за опаковки по смисъла на член 3, точка 1 от Директива 94/62, сама по себе си не може да засегне пряко правното положение на икономическите оператори по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС преди и независимо от приемането на национални мерки за транспониране (вж. в този смисъл Решение по дело Salamander и др./Парламент и Съвет, точка 28 по-горе, точка 54).
34 Жалбоподателят обаче поддържа, че обжалваната директива е засегнала пряко неговите членове още преди транспонирането и независимо от последното.
35 На първо място, жалбоподателят изтъква финансовите последици, които неговите членове понасят или могат да понесат поради приемането на обжалваната директива, тъй като последната включва ролките, тръбите и цилиндричните вложки, около които се навиват гъвкави материали, в примерния списък на опаковките. По този начин членовете на жалбоподателя, които използват тези продукти в производството си, били задължени да участват в система за управление на отпадъците от опаковки, представляващи тези продукти, като били длъжни да заплатят на това основание определени такси. Висящият пред френска юрисдикция спор между членовете на жалбоподателя и екологичната организация показвал строгия характер и неминуемостта на тези финансови последици.
36 В това отношение трябва да се констатира, че тези обстоятелства не са резултат от обжалваната директива, а от транспонирането ѝ от страна на френските власти. Всъщност тази директива само изменя примерния списъка на стоките, които трябва да се считат или не за опаковки по смисъла на член 3, точка 1 от Директива 94/62. Само по себе си вписването на определени продукти, по-специално ролки, тръби и цилиндрични вложки, около които се навиват гъвкави материали, в примерния списък на опаковки не налага на икономическите оператори, упражняващи дейност в сектора на опаковките, в които са включени тези продукти, задължение да участват в система за управлението на тези отпадъци. Макар да е вярно, че като последица от член 1 от обжалваната директива и приложение I към нея ролките, тръбите и цилиндричните вложки, около които се навиват гъвкави материали, вече трябва да се считат в националните правни системи за опаковки по смисъла на член 3, точка 1 от Директива 94/62, обжалваната директива не дава ясни указания относно мерките, които следва да вземат националните власти за постигането на целите, наложени от Директива 94/62 по отношение на тези продукти.
37 По-конкретно, закрепеното в член 7 от Директива 94/62 задължение за установяване на системи за връщане, събиране и оползотворяване на отпадъците от продукти, посочени в обжалваната директива като опаковки, не се прилага пряко за членовете на жалбоподателя. То изисква акт от страна на съответната държава членка, в който тя следва да поясни по какъв начин възнамерява да осигури изпълнението на посоченото задължение, що се отнася по-специално до ролките, тръбите и цилиндричните вложки, около които се навиват гъвкави материали (вж. в този смисъл и по аналогия Определение на Общия съд от 22 юни 2006 г. по дело Freiherr von Cramer-Klett и Rechtlerverband Pfronten/Комисия, T‑136/04, Recueil, стр. II‑1805, точка 52).
38 Следователно не обжалваната директива, а националните разпоредби за нейното транспониране могат да произведат правни последици за положението на членовете на жалбоподателя.
39 Ето защо не може да се приеме, че обжалваната директива засяга пряко правата на членовете на жалбоподателя или упражняването на тези права.
40 Във всички случаи финансовите последици, на които се позовава жалбоподателят, не настъпват по отношение на правното, а на фактическото положение на неговите членове (вж. в този смисъл Решение по дело Salamander и др./Парламент и Съвет, точка 28 по-горе, точка 62 и Определение на Общия съд от 19 септември 2006 г. по дело Benkö и др./Комисия, T‑122/05, Recueil, стр. II‑2939, точка 47). Освен това съгласно съдебната практика само фактът, че даден акт може да повлияе върху материалното положение на жалбоподател, не е достатъчен, за да може да се счита, че този акт го засяга пряко. Единствено наличието на специфични обстоятелства би могло да предостави на правен субект, който претендира, че актът се отразява върху пазарната му позиция, правото да обжалва по реда на член 263, четвърта алинея ДФЕС (Решение на Съда от 10 декември 1969 г. по дел Eridania и др./Комисия, 10/68 и 18/68, Recueil, стр. 459, точка 7, Определение на Общия съд от 18 февруари 1998 г. по дело Comité d’entreprise de la Société française de production и др./Комисия, T‑189/97, Recueil, стр. II‑335, точка 48 и Определение на Общия съд от 21 септември 2011 г. по дело Etimine и Etiproducts/ECHA, T‑343/10, Сборник, стр. II‑6611, точка 41). Тъй като в настоящия случай жалбоподателят се ограничава до твърдението, че на неговите членове ще бъдат наложени допълнителни финансови задължения във връзка с управлението на отпадъците от опаковки, съставени от ролки, тръби и цилиндрични вложки, около които се навиват гъвкави материали, той не е доказал наличието на такива специфични обстоятелства.
41 На второ място, жалбоподателят твърди, че обжалваната директива засяга пряко правното положение на членовете му, тъй като екологичната организация може де са позове директно на тази директива в рамките на споровете пред френската юрисдикция, за да изиска от тях да заплатят такси на основание на участието им в система за управление на отпадъците, представляващи ролки, тръби и цилиндрични вложки, около които се навиват гъвкави материали.
42 В това отношение следва да се отбележи, както бе припомнено в точка 33 по-горе, че сами по себе си директивите не могат да пораждат задължения в тежест на частноправен субект и следователно сама по себе си дадена директива не може да му бъде противопоставена. Ето защо този довод на жалбоподателя е неоснователен.
43 На трето място, също така неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че членовете му са пряко засегнати от обжалваната директива, независимо от нейното транспониране, доколкото последната не оставяла никакво право на преценка на държавите членки по отношение на мерките за транспониране. Действително, както твърди жалбоподателят, обжалваната директива не предоставя на държавите членки право на преценка, що се отнася до обстоятелството, че ролките, тръбите и цилиндричните вложки, около които се навиват гъвкави материали, вече се приемат за опаковки по смисъла на член 3, точка 1 от Директива 94/62. При все това държавите членки разполагат с право на преценка по отношение на избора на мерките, които трябва да се вземат за постигането на целите, установени от Директива 94/62 във връзка с тези продукти. Евентуалните последици за правното положение на членовете на жалбоподателя обаче не следват от изискването за постигане на този резултат, а от избраните от държавата членка мерки за постигането му (вж. в този смисъл Решение на Съда от 13 март 2008 г. по дело Комисия/Infront WM, C‑125/06 P, Сборник, стр. I‑1451, точки 62 и 63).
44 Всъщност нито Директива 94/62, нито обжалваната директива определят система за управлението на отпадъците от битови опаковки за еднократна употреба, каквито са ролките, тръбите и цилиндричните вложки, използвани в произвежданите от членовете на жалбоподателя продукти, която система да позволява постигането на посочените цели. Тези директиви предоставят на държавите членки избора на най-подходяща система (вж. в този смисъл Решение на Съда от 14 декември 2004 г. по дело Radlberger Getränkegesellschaft и S. Spitz, C‑309/02, Recueil, стр. I‑11763, точка 42). Директива 94/62 предоставя на държавите членки и избора на категорията оператори, които са длъжни да участват в установените съгласно член 7, параграф 1 от Директива 94/62 системи за гарантиране на връщане, събиране и оползотворяване на опаковките, както и на отпадъците от опаковки, при условие че тези системи са „отворени за участието на съответните икономически оператори и на компетентните публични органи“ (вж. в този смисъл Определение на Съда от 16 февруари 2006 г. по дело Plato Plastik Robert Frank, C‑26/05, непубликувано в Сборника, точка 33). Следователно нито Директива 94/62, нито обжалваната директива предвиждат задължително участие на ползвателите на опаковки, каквито са членовете на жалбоподателя, в система за управление на отпадъците, която Френската република ще установи по отношение на ролките, тръбите и цилиндричните вложки, около които се навиват гъвкави материали.
45 Обстоятелството, че националните власти вече са приели мерки съгласно Директива 94/62, не означава, че правото на преценка на държавата членка по отношение на изпълнението на обжалваната директива е само теоретично, тъй като не може да се изключи възможността националните органи да приемат друг вид мерки вследствие на тази директива (вж. в този смисъл и по аналогия Определение на Общия съд от 14 юли 2008 г. по дело Calebus/Комисия, T‑366/06, непубликувано в Сборника, точка 43).
46 На четвърто място, не може да се приеме и доводът, който жалбоподателят извежда от Решение по дело Microban International и Microban (Europe)/Комисия, точка 23 по-горе, в което Общият съд е приел, че спорното решение, предвиждащо забрана за пускането на пазара на съответните химически вещества, произвежда пряко последиците си върху правното положение на жалбоподателите. Следва най-напред да се отбележи, че актът, обжалван от жалбоподателите по това дело, е решение, което съгласно член 288, четвърта алинея ДФЕС е задължително в своята цялост. В настоящото дело обаче обжалваният акт е директива, която съгласно член 288, трета алинея ДФЕС обвързва държавите членки по отношение на постигането на целения резултат като същевременно оставя на компетентните национални органи свобода при избора на формата и средствата за постигането му.
47 На следващо място, обратно на решението, до което се отнася Решение по дело Microban International и Microban (Europe)/Комисия, точка 23 по-горе, обжалваната директива не предвижда забрана или разпореждане по отношение на членовете на жалбоподателя, а възлага на държавите членки грижата да определят последиците за съответните икономически оператори от вписването на определени продукти в примерния списък на опаковки с оглед на целите, установени от Директива 94/62.
48 Същото важи и за довода, който жалбоподателят извежда от Решение на Общия съд от 7 октомври 2009 г. по дело Vischim/Комисия (T‑420/05, Сборник, стр. II‑3841), в което Общият съд е постановил, че жалбоподателят по това дело има процесуална легитимация да обжалва директива, която предвижда условията за търговия в рамките на пазара на Съюза с активно вещество, съдържащо се в продукти за растителна защита. Всъщност в разглеждания по посоченото дело случай съответната директива произвежда преки последици върху правното положение на жалбоподателя по това дело като дружество, което произвежда въпросното активно вещество. Обстоятелствата в разглеждания по това дело случай обаче са различни от тези в настоящия случай, тъй като обжалваната в рамките на настоящото дело директива не предвижда условия за търговия с опаковките, които са съставени от продуктите, добавени от нея в списъка в приложение I към Директива 94/62.
49 Следователно обстоятелствата по случаите, до които се отнасят Решение по дело Microban International и Microban (Europe)/Комисия, точка 23 по-горе (точка 29), и Решение по дело Vischim/Комисия, точка 48 по-горе (точка 77), са различни от обстоятелствата по настоящия случай.
50 Тъй като прякото засягане е общо условие за допустимост на жалбите срещу актовете, по отношение на които жалбоподателят не е адресат, и на жалбите срещу подзаконови актове, които не включват мерки за изпълнение, не е необходимо да се разглежда въпросът дали обжалваната директива представлява подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея, последно изречение ДФЕС, за да се приеме, че в настоящия случай членовете на жалбоподателя нямат процесуална легитимация (вж. в този смисъл Определение по дело Ax/Съвет, точка 31 по-горе, точка 25 и Определение по дело GS/Парламент и Съвет, точка 31 по-горе, точка 28).
51 Тъй като членовете на жалбоподателя нямат процесуална легитимация и жалбоподателят не е доказал личен интерес, в съответствие с посочената в точка 19 по-горе съдебна практика настоящата жалба следва да се приеме за недопустима, без да е необходимо Общият съд да се произнася по основателността на възражението за недопустимост поради липса на правен интерес на членовете на жалбоподателя.
52 При тези обстоятелства липсва основание за произнасяне по молбата на Sphère France и Schweitzer за встъпване в производството в подкрепа на исканията на жалбоподателя (вж. в този смисъл Определение на Съда от 5 юли 2001 г. по дело Conseil national des professions de l’automobile и др./Комисия, C‑341/00 P, Recueil, стр. I‑5263, точки 33—37).
По съдебните разноски
53 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено искане в този смисъл. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и разноските на Комисията, съгласно исканията на последната.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата като недопустима.
2) Липсва основание за произнасяне по молбата за встъпване в производството на Sphère France SAS и Schweitzer SAS.
3) Осъжда Group’Hygiène да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.
Съставено в Люксембург на 7 юли 2014 година.