РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
30 септември 2013 година
Дело F‑124/11
Daniele Possanzini
срещу
Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (Frontex)
„Публична служба — Персонал на Frontex — Срочно нает служител — Доклад за кариерното развитие, съдържащ отрицателна оценка от страна на заверяващия служител, която не е съобщена на заинтересованото лице — Неподновяване на срочен договор — Решение, което се основава на становището на заверяващия служител — Право на защита — Нарушение — Спор от финансов характер — Правомощие за пълен съдебен контрол“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, с която г‑н Possanzini иска по същество да бъде отменено решението на изпълнителния директор на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (Frontex), от 28 март 2011 г. да не поднови договора му като срочно нает служител
Решение: Отменя решението от 28 март 2011 г. да не бъде подновен договорът на г‑н Possanzini като срочно нает служител, прието от изпълнителния директор на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз. Осъжда Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз, да заплати на г‑н Possanzini обезщетение в размер на 5000 EUR. Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз, понася направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски на г‑н Possanzini.
Резюме
1. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Вътрешно указание на агенция на Съюза относно подновяването на срочните договори — Правно действие — Нарушаване — Служебно нарушение
(член 8 от Условията за работа на другите служители)
2. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Решение, засягащо административния статут на срочно нает служител — Отчитане на обстоятелства, които не се съдържат в служебното му досие, но за които заинтересованото лице е било предварително уведомено — Законосъобразност — Условия
(член 26 от Правилника за длъжностните лица)
3. Искове и жалби на длъжностните лица — Правомощие за пълен съдебен контрол — Спорове от финансов характер по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника — Понятие — Жалба срещу законосъобразността на решение за неподновяване на договор — Включване
(член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Възнаграждение — Корекционни коефициенти — Предмет — Еквивалентност на покупателната способност — Отчитане с цел сравняване на размера на възнагражденията, получавани от служителите и длъжностните лица в различните места на работа — Изключване
(член 64 от Правилника за длъжностните лица; член 20 от Условията за работа на другите служители)
1. Решението на институция или орган на Съюза, което е съобщено на целия персонал и с което се цели да се осигури еднакво третиране на съответните длъжностни лица и служители в област, в която посочената институция или орган разполага с широко право на преценка, предоставено му с Правилника, представлява вътрешно указание и като такова трябва да се разглежда като указващо правило за поведение, което администрацията сама си е наложила и от което не може да се отклонява, без да уточни причините за това, тъй като в противен случай би нарушила принципа за равно третиране.
Следователно, що се отнася до прието от агенция на Съюза вътрешно указание в областта на подновяването на договорите на срочно наети служители, нарушаването на задължението за уведомяване за решение за неподновяване в установения в указанието срок представлява служебно нарушение, което може да е основание за обезщетение. Подобно процесуално нарушение обаче може да се санкционира с отмяната на разглежданото решение само ако се установи, че това нарушение е могло да окаже влияние върху съдържанието на решението.
(вж. точки 43, 44, 46, 47 и 78)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 9 юли 1997 г., Monaco/Парламент, T‑92/96, точка 46
Съд на публичната служба — 30 януари 2013 г., Wahlström/Frontex, F‑87/11, точки 56—58
2. Институцията нарушава член 26 от Правилника и правото на защита на срочно нает служител, когато приема решение да не подновява неговия договор, без предварително да го уведоми за оценката на неговите професионални умения, която обосновава приемането на това решение. В това отношение обстоятелството, че заинтересованото лице е запознато с тази оценка, дори и да е доказано, само по себе си не може да се счита за достатъчно доказателство, че съответният служител е имал възможност надлежно да защити интересите си преди приемането на увреждащото го решение. За да се гарантира зачитането на правото на защита на служителя, институцията трябва още да докаже с всички средства, че предварително е дала възможност на посочения служител да разбере, че въпросната оценка, за която той не е бил уведомен преди нейното класиране в служебното му досие, е от естество да обоснове увреждащото го решение. В противен случай изискваното от член 26 от Правилника съобщаване не може да се счита за извършено.
(вж. точка 60)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 5 октомври 2009 г., de Brito Sequeira Carvalho/Комисия и Комисия/de Brito Sequeira Carvalho, T‑40/07 P и T‑62/07 P, точка 94
3. Член 91, параграф 1, второ изречение от Правилника предоставя на Съда на публичната служба неограничена компетентност по спорове от финансов характер, в рамките на която последният е оправомощен, ако е необходимо, да осъди служебно ответната страна да заплати обезщетение за причинените по нейна вина вреди и в такъв случай, като вземе предвид всички обстоятелства по делото, да оцени претърпяната вреда ex æquo et bono.
Спор от финансов характер по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника може да възникне въз основа на жалба на длъжностно лице за отмяна на решение, засягащо статута му съгласно Правилника.
В частност, когато бивш срочно нает служител поиска от съда на Съюза да се произнесе относно законосъобразността на решението да не се подновява неговият договор, a fortiori следва да се приеме, че неговата жалба води и до спор от финансов характер. В действителност решението за неподновяване на договора има директен ефект върху непрекъснатостта на статута на срочно нает служител на заинтересованото лице в рамките на съответната институция и следователно върху неговото възнаграждение и имуществени права.
(вж. точки 70, 71 и 73)
Позоваване на:
Съд — 20 май 2010 г., Gogos/Комисия, C‑583/08 P, точки 44 и 46
4. В съответствие с член 64 от Правилника и с член 20 от Условията за работа на другите служители възнаграждението на длъжностните лица и на срочно наетите служители се умножава с корекционен коефициент, който се определя в зависимост от условията на живот в мястото им на работа, за да се гарантира, че независимо от това място те имат еднаква покупателна способност. Следователно прилагането на корекционните коефициенти не може да се отчита за сравняване на размера на възнагражденията, получавани от тези служители и длъжностни лица.
(вж. точка 79)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 10 юли 1997 г., Apostolidis и др./Комисия, T‑81/96, точка 3