Дела T‑566/11 и T‑567/11

Viejo Valle, SA

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Промишлен дизайн на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Регистрирани промишлени дизайни на Общността, представляващи чаша, чинийка с ивици и дълбока чиния с ивици — Основание за недействителност — Неразрешено използване на произведение, защитено от законодателството на държава членка в областта на авторското право — Член 25, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 6/2002“

Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 23 октомври 2013 г.

1.      Промишлен дизайн на Общността — Производство по обжалване — Жалба пред съда на Съюза — Компетентност на Общия съд — Контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави — Граници

(член 135, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд; член 61 от Регламент № 6/2002 на Съвета)

2.      Промишлен дизайн на Общността — Основания за недействителност — Неразрешено използване на произведение, защитено от законодателството на държава членка в областта на авторското право — Право на държава членка, определящо реда и условията за придобиването и доказването на авторското право

(член 25, параграф 3 от Регламент № 6/2002 на Съвета; (член 28, параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент № 2245/2002 на Комисията)

1.      С оглед на съдържанието на член 61 от Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността контролът за законосъобразност от страна на Общия съд върху решение на апелативния състав трябва да се извършва с оглед на поставените му правни въпроси. При това положение задачата на Общия съд не е да разгледа представените пред него нови правни основания или да преразгледа фактическите обстоятелства от гледна точка на доказателствата, представени за пръв път пред него. Всъщност разглеждането на тези нови правни основания и допускането на тези доказателства би било в разрез с член 135, параграф 4 от Процедурния правилник, според който с писмените становища на страните не може да се изменя предметът на спора пред апелативния състав.

При все това възможността за позоваване за пръв път пред Общия съд на решения на национални юрисдикции не се изключва, когато апелативният състав не се упреква в това, че е пропуснал да вземе предвид факти от определено решение на национална юрисдикция, а че е нарушил разпоредба на Регламент № 6/2002 и се е позовавал на националната съдебна практика в подкрепа на това правно основание.

(вж. точки 37 и 63)

2.      Член 25, параграф 3 от Регламент №°6/2002 относно промишления дизайн на Общността и член 28, параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент № 2245/2002 за прилагане на Регламент № 6/2002 изискват авторът на искането за обявяване на недействителност на промишлен дизайн на Общността въз основа на защитено съгласно законодателството на държава членка авторско право да е притежател на това авторско право и да представи на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) доказателства за това.

Въпросът дали авторът на искането за обявяване на недействителност е притежател на авторското право по смисъла на тази разпоредба, както и въпросът за доказването на това право пред Службата не могат да се разглеждат независимо от правото на държавата членка, в конкретния случай френското право, изтъкнато в подкрепа на искането за обявяване на недействителност. Всъщност приложимото право на държавата членка е от значение в този контекст по-специално за определяне на реда и условията за придобиването и доказването на авторското право върху произведението, на което е направено позоваване в подкрепа на искането за обявяване на недействителност.

(вж. точки 51 и 52)