Дело T‑119/17 RENV
Ruben Alba Aguilera и др.
срещу
Европейска служба за външна дейност
Решение на Общия съд (четвърти състав) от 12 май 2021 година
„Публична служба — Длъжностни лица — Срочно наети служители — Договорно наети служители — Възнаграждение — Персонал на ЕСВД на служба в трета страна — Член 10 от приложение Х към Правилника — Ежегодно преразглеждане на надбавката за условия на живот — Решение за намаляване на надбавката за условия на живот, изплащана на персонала на служба в Етиопия, от 30 % на 25 % — Регионална съгласуваност — Явни грешки в преценката“
1. Длъжностни лица — Правилник — Общи разпоредби за прилагане — Задължение за приемане на такива разпоредби — Характер на изключение
(член 110 от Правилника за длъжностните лица и приложение X към него)
(вж. т. 48—50)
2. Длъжностни лица — Възнаграждение — Заплати на длъжностните лица с месторабота в трета страна — Надбавка за условия на живот — Условия за предоставяне — Преглед и адаптиране на годишна база — Задължение на институциите да приемат общи разпоредби за прилагане — Липса
(член 110 от Правилника за длъжностните лица и член 10 от приложение X към него)
(вж. т. 55—57 и 59—61)
3. Длъжностни лица — Правилник — Общи разпоредби за прилагане — Процедура по приемане — Задължение на администрацията да вземе мнението на комитета по Правилника за персонала — Липса
(член 110 от Правилника за длъжностните лица)
(вж. т. 62)
4. Възражение за незаконосъобразност — Обхват — Актове, срещу които може да се повдигне възражение за незаконосъобразност — Акт с общо приложение, на който се основава обжалваното решение — Необходимост от правна връзка между обжалвания акт и оспорения акт с общо приложение — Насоки, допринесли за приемането на обжалваното решение — Допустимост
(членове 263 ДФЕС и 277 ДФЕС)
(вж. т. 69—77 и 79)
5. Длъжностни лица — Възнаграждение — Заплати на длъжностните лица с месторабота в трета страна — Надбавка за условия на живот — Определяне — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Граници
(член 1б, буква а) и член 62 от Правилника за длъжностните лица и член 10 от приложение X към него; съображение 27 от Регламент № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 81, 82, 85, 87, 88 и 102—104)
6. Длъжностни лица — Възнаграждение — Заплати на длъжностните лица с месторабота в трета страна — Надбавка за условия на живот — Определяне — Критерии — Прилагане на принципа на регионална съгласуваност преди прегледа на условията на живот
(член 10 от приложение Х към Правилника за длъжностните лица)
(вж. т 90—93)
Резюме
Жалбоподателите, г‑н Ruben Alba Aguilera и др., са длъжностни лица или служители на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), които са на служба в Етиопия към момента, в който ЕСВД приема решението за адаптиране, считано от 1 януари 2016 г., на процента на надбавката за условия на живот (наричана по-нататък „НУЖ“), изплащана на служителите на служба в трети страни (наричано по-нататък „обжалваното решение“)(1).
С това решение процентът на НУЖ, приложим за персонала на Съюза на служба в Етиопия, е намален от 30 % на 25 % от референтната сума. Поради това намаление жалбоподателите губят и правото си на отпуск за почивка(2).
За да оспорят намаляването на размера на НУЖ, жалбоподателите подават индивидуални жалби по административен ред срещу обжалваното решение, доколкото с него се намалява, считано от 1 януари 2016 г., НУЖ, изплащана на персонала на Съюза на служба в Етиопия. Тъй като тези жалби по административен ред не са уважени, жалбоподателите подават жалба пред Общия съд, с която по същество искат отмяна на обжалваното решение.
Общият съд отменя обжалваното решение и се произнася за първи път по въпроса за принципа на регионална съгласуваност при определянето на размера на НУЖ в дадено място на работа.
Съображения на Общия съд
Най-напред, Общият съд се произнася по твърдяното задължение на ЕСВД да приеме общи разпоредби за прилагане за член 10 от приложение X към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), който се отнася до НУЖ. В това отношение Общият съд счита, че предвид неговите текст и цели и процесуалните гаранции, които предвижда за адаптирането на НУЖ, ежегодно и след получаване на становището на комитета по персонала, този член, в частта, в която урежда НУЖ, не е неясен и неточен, поради което позволява да се избегне опасността от произволна преценка и съответно не изисква да се приемат по изключение общи разпоредби за прилагане.
По-нататък, що се отнася до подробните правила за прилагане на член 10 от приложение X към Правилника, Общият съд отбелязва, че органът по назначаване разполага с широка свобода на преценка, що се отнася до факторите и данните, които следва да се вземат предвид при адаптирането на възнагражденията на длъжностните лица. Поради това Общият съд счита, че приетите от ЕСВД методически насоки за определяне по-специално на НУЖ (наричани по-нататък „Насоките“), доколкото отчитат принципа на регионална съгласуваност, не нарушават член 10 от приложение Х към Правилника.
В това отношение Общият съд посочва, че принципът на регионална съгласуваност цели да осигури обективност при сравнението между условията на живот в местата на работа и тези в Съюза при едновременно зачитане на предназначението на НУЖ. Всъщност с прилагането на този принцип се цели да се гарантира, че сходни условия в две държави в един и същ регион ще се оценяват по сходен начин.
Накрая, Общият съд се произнася по направената от ЕСВД преценка на параметрите „здравна и болнична среда“ и „други местни условия на живот“.
В това отношение Общият съд констатира, че Насоките предвиждат броят точки за параметъра „здравна и болнична среда“ да се определя въз основа на сравнителната здравна карта, съставена от International SOS, но не изискват да е налице съответствие между степените в използваната в тази карта скала и броя точки, който трябва да се даде за този параметър. Следователно решението на ЕСВД да даде на Етиопия 4 от общо 5 точки, не превишава пределите на свободата на преценка при определянето на НУЖ, която законодателят е предоставил на ЕСВД.
Накрая, Общият съд се произнася по критерия „обществени услуги“, довел до промяна на броя точки за параметъра „други местни условия на живот“. В това отношение, като взема предвид, от една страна, доводите на жалбоподателите, че качеството на обществените услуги в Етиопия не се е подобрило между 2014 г. и 2015 г., и от друга страна, липсата на обяснения от страна на ЕСВД, с които да се обоснове намаляването на броя точки за този критерий, Общият съд прави извода, че ЕСВД е допуснала явна грешка в преценката при оценката на посочения критерий. Тази грешка може да обоснове отмяната на обжалваното решение, като се има предвид, че критерият „обществени услуги“ е довел до намаляване с една точка на резултата за параметъра „други местни условия на живот“, поради което общият брой точки за Етиопия пада под прага от 14 точки, който се изисква, за да може НУЖ да се определи на 30 %.