Дело T‑523/10

Interkobo sp. z o.o.

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „my baby“ — По-ранни национална и международна словни марки „MYBABY“ и по-ранна национална фигуративна марка „mybaby“ — Относително основание за отказ — Непредставяне на доказателства на езика на производството по възражение — Оправдани правни очаквания — Правило 19, параграф 3, правило 20, параграф 1 и правило 98, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2868/95“

Резюме на решението

Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Непредставяне в определения срок на превода на удостоверението за регистрация на по-ранната национална марка — Въздействие върху производството пред отдела по споровете

(член 1, правило 19, параграфи 1—3 и правило 98, параграф 1 от Регламент № 2868/95 на Комисията)

Когато информацията и доказателствата в подкрепа на възражението, за които се отнася правило 19, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността, са представени на език, различен от езика на производството, възразяващият трябва да представи, във фазата на производството по възражение и в определения за представяне на тази информация и доказателства срок, превод на същите, който трябва да отговаря на точно определени изисквания за неговата форма и съдържание.

На първо място, правило 19, параграф 3 от Регламент № 2868/95 предвижда, че информацията и доказателствата, които не са били представени на езика на производството, са придружени от превод. Що се отнася до правило 98, параграф 1 от този регламент, то предвижда, че преводът посочва документа, за който се отнася, и възпроизвежда в частност неговата структура. Съчетани, тези две правила означават по-специално, че преводът на информацията или доказателството, за които се отнася правило 19, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2868/95, трябва да се представи не във формата на обикновени анотации в оригиналния документ, а на един или няколко отделни от него документа. В хипотезата, когато това формално изискване не е спазено, споменатите информация и доказателства, представени от възразяващия, не могат да бъдат взети предвид в рамките на производството по възражение.

С това формално изискване се цели другата страна в производството по възражение, както и инстанциите на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да могат лесно да отличат оригиналния документ от неговия превод, а от друга, последният да е ясен в достатъчна степен. С други думи, целта е по-специално да се позволи разискването между страните в производството по възражение да започне на сигурна основа, в съответствие с принципа на състезателност и на равните процесуални възможности.

На второ място, от правило 98, параграф 1 от Регламент № 2868/95, тълкувано с оглед на изложените в предходната точка съображения, е видно, че преводът, представен под формата на отделен документ, трябва да възпроизвежда вярно съдържанието на оригиналния документ. В случай на съмнение относно верността му, инстанциите на службата имат право да изискват от заинтересованата страна да представи удостоверение, че преводът съответства на оригиналния текст.

(вж. точки 23—26)